Р Е Ш Е Н И Е
№260167/6.4.2021г. 06.04.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, XVI - ти граждански състав
На дванадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 2679 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „ Етажната собственост“ гр.Я., ул.“***,
представлявана от управителя Д. Д. В., чрез пълномощник адвокат, със съдебен
адрес за призоваване и получаване на съобщенията в гр.Я., ул.“***, чрез адв.Г.
Д.- ЯАК, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника С.М.Ж. ***, че дължи на етажната собственост сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
***
г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че на
27.05.2020 г. било проведено ОС на ЕС с адрес
гр.Я., ул.“*** на което, по т.първа от дневния ред, било прието решение
за неотложен ремонт на асансьора ползващ се от етажната собственост , като бъде
събрана сума в размер на 2400,00 лв., от която всеки собственик следвало да
внесе сумата от 75,00 лв. Твърди се, че събранието било свикано по
законоустановения ред, като за провеждането му своевременно били уведомени
всички собственици на обекти в ЕС и ползватели такива. След провеждане на
събранието, на 31.05.2020 г. било поставено съобщение на определеното затова
място в ЕС за изготвения протокол от ОС. След изтичане на срока за обжалване на
решението , на 02.07.2020 г. на ответника С.М.Ж. била връчена покана за
изпълнение на решението на ОС, получено и подписано лично от нея. До настоящия
момент сумата все още не била заплатена в полза на ЕС. Твърди се, че въпреки
опитите на ищеца да постигне споразумение с ответника относно заплащане на
дължимата сума, длъжника не бил изпълнил задължението си. Поради неизпълнение
ЕС подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
дължимата сума, като било образувано ч.гр.дело № *** г. по описа на ЯРС. След
получаване заповедта за изпълнение ответника възразил срещу нея, поради което в
законоустановения едномесечен срок по
чл. 415 ГПК се предявява настоящия установителен иск. Иска се уважаване на
претенцията, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК,
ответника, чрез пълномощник адвокат Г.- ЯАК, със съдебен адрес за призоваване и
получаване на книжата в гр.Я., ул.“ *** са депозирали отговор на исковата
молба. Счита се, че предявения иск бил недопустим, като се иска оставяне без
разглеждани и връщане на исковата молба, като производството по делото бъде
прекратено. В тази насока се твърди, че ответника се явявала лице, чуждо на
правния спор, като не била собственик, нито ползвател на самостоятелния обект, находящ
се в процесната сграда и вход, в режим
на ЕС, и като такава била ненадлежна страна в настоящото производство. Твърди
се, че ответницата имала единствено качеството на „обитател“ по смисъла на § 1,
т.5 ДР на ЗУЕС на ап. № ***, находящ се
на *** жилищен етаж, във вх.*** на блока на ул.“*** в гр.Я.. Жилището било
„семейно“ по смисъла на закона, но представлявало лична собственост на съпруга
й П. Т. Ж., придобито по наследство от неговите родители. Като „ обитател “ на
процесното жилище ответника не била процесуално легитимирана да отговаря по
искове, предявени срещу собственик на обект в сграда, в режим на ЕС. Поради
липсата на посочената абсолютно процесуална предпоставка, така предявените
искове не можели валидно да възникнат и
да се развиели в настоящия исков процес, като били недопустими, предявени срещу
ненадлежна страна, за която щяла да важи силата на присъдено нещо на едно
бъдещо решение, признаващо или отричащо
наличието на задължение, което съгласно чл.6, ал.3, вр. с ал.1, т.9 ЗУЕС, можело да възникне единствено в тежест на собственик на самостоятелен
обект в сграда, в режим на ЕС, но не и за обитател. В условията на
алтернативност се прави възражение за неоснователност на исковете и тяхното
отхвърляне. Както било посочено по- горе ответника нямал качеството на
собственик, нито на ползвател на самостоятелния обект в процесната сграда, като
съпруга и бил изключителния собственик, а ответника „ обитавал“ сградата, като
това се установявало от титула за собственост. Отделно се счита, че взетите
решения на ОС на ЕС били незаконосъобразни, като бил опорочен фактическия
състав, формиращ изискванията за тяхната формална валидност, отнасящ се до
кворум, представителство и провеждане на ОС. Счита си, че на 27.05.2020 г.
липсвал изискуемия от закона кворум за провеждане на ОС, като представения
списък на собствениците и пълномощниците бил неверен, като в него били посочени
и лица, които не били взели участие в проведеното ОС, като действително
присъствалите не били упоменати в списъка. Твърди се, че в протокол № *** г. ,
в частта по точка първа от дневния ред, били отразени факти, които не
отговаряли на действителното фактическо положение, като част от собствениците
не взели участие, като били представлявани от лица които нямали качеството да
ги представляват, а друга част които присъствали не били отразени в същия. В
тази връзка не било материализирано и проведено гласуване и приемане на предложение П. Т. Ж., съпруг на ответника
да бъде освободен от заплащане на разход
за ремонт на асансьора, с оглед, че не го използвали и вратата му от години
била умишлено блокирана и не се отваряла на *** етаж. Описания юридически факт, представлявало
допълнително основание за незаконосъобразност на решението, което било основание
за неоснователност на предявения иск. Оспорва се и верността на представения по
делото протокол за поставено съобщение за изготвения протокол
на ОС на ЕС, като такова съобщение за изготвен протокол не било поставено и
била нарушена процедурата. Иска се прекратяване на производството, а в
условията на алтернативност за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани и присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.
В
съдебно заседание ищецът се представлява
от законен и процесуален представител, които молят за уважаване на претенцията.
В съдебно заседание ответника се явява
лично и се представлява от пълномощник адвокат, като молят за прекратяване на
делото или за отхвърляни на исковете като неоснователни и недоказани.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №
*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение №
*** г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в
заповедта суми. В срока по
чл.414 ГПК длъжника възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение, като с Разпореждане
№ *** г. на заявителя е указано, че може да предяви иск против длъжника
за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. В
законоустановения едномесен срок по
чл.415, ал.1 ГПК, от уведомяването си за това
заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По
делото е приложена покана от управителя на ЕС с адрес гр.Я.,ул.“*** до
собствениците за свикване на ОС, което щяло да се проведе на *** г. от 18.30 ч.
пред входа на ЕС, като в т.1 било предвидено- събиране на средства за неотложен
ремонт на асансьора, като видно от представения протокол от *** г. в 12.00 ч.
поканата била залепена на информационното табло- намиращо се на партерен етаж и
в асансьора на ЕС. Приложен е и протокол № *** от проведеното ОС на *** г. в
18.30 ч., като по т.1 били направени изказвания и предложения сумата от 2400,00
лв. за неотложния ремонт на асансьора да бъде разпределена по равно между
всички етажни собственици. Решението било прието, като крайния срок на събиране
на средствата бил *** г., т.е. десет дни, като сумата от 2400,00 лв. за
неотложен ремонт на асансьора следвало да се разпредели по равно между всички
етажни собственици, т.е. по 75,00 лв. на апартамент. Представен е и списък на
собствениците и пълномощниците , присъствали на ОС на собствениците, проведено
на *** г. Представени са още протокол за поставено съобщение за изготвен
протокол от ОС на ЕС, изготвен по смисъла на чл.16,ал.7 ЗУЕС от *** г., от
който се установява, че на посочената дата в 10.00 ч. съобщението било
поставено на информационното табло на входа за изготвен Протокол № *** г., като
и съобщение до собствениците с което им се съобщавало,че посочения по-горе
протокол бил изготвен. Представена е и покана за изпълнение на решение на ОС на
собствениците на ЕС по чл.38 ЗУЕС с която ответника С.М.Ж. е поканена в седем дневен срок да
заплати сумата от 75 лв. за неотложен ремонт на асансьора съгласно взетото
решение на ОС, като от представената разписка е видно, че същата и е връчена
лично на 02.07.2020 г.
От
ответната страна са представени допълнителна заповед от 11.12.2017 г. от която
се установява, че П. Т. Ж. е обезщетен с ап. № ***, в жилищен блок „***, на ***
етаж и удостоверение за сключен граждански брак от което се установява, че П. Т. Ж. и С.
М.Ж. са сключили граждански брак на 05.12.1982 г.
По
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на допуснатите свидетели.
От показанията на свидетеля Д. Д. В., домоуправител на ЕС се установява,че
събранието било проведено пред входа на блока и всички които било отразени в
списъка към протокола са присъствали и се подписали. Събранието било обявено
десет дни преди датата на провеждането му, като го обявил със съобщение, което
било поставено на информационното табло и в асансьора. Имало дневен ред , по
който протекъл събранието, като взели решение за асансьора който имал нужда от
ремонт сумата да се разпредели между броя на апартаментите, като се паднало по
75 лв. на апартамент. Гласували всички
които били „за“, като единствено *** апартамент гласували с „не“, като
решението било прието. След като бил изготвен протокола в определения срок, той
на четвъртия ден поставил съобщението затова на информационното табло, в
присъствието на свидетел, като всички били запознати с протокола. С.Ж.
присъствала на това ОС, като гласувала и била активна, като мъжът й стоял отстрани,
който също присъствал на събранието. Тя гласувала, като включително с нея водил
разговори по въпроса за плащането, като твърдяла, че те не ползват асансьора,
като им обяснил, че това са общи части. На 02.07.2020 г. с двама свидетели
отишли в тях да разговарят, като им казали, че ги дължат тези пари за ремонта,
като се подписала на поканата, но въпреки това плащане не било постъпило.
На
въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори, че ремонта на асансьора
бил неотложен, като застрашавал живота на собствениците, като носещата основна
ос и носещото колело които били на кабината били силно износени. Н. Д. не била
на събранието на *** г., като там била майка й. Същата не била собственик, като
по документи се водила Н. собственик. Работил на 12 часови смени и имал график,
като С. му бил свидетел, който бил заедно с него когато залепили съобщението на
информационното табло.
Свидетелката Р. Г. Б., живуща в ЕС заявява, че апартамента
бил нейн, като го дарила на дъщеря си чрез гледане и тя живеела в него. Дъщеря
й била една година в Б., като била б.-и. поданичка, като преимуществено живеела
и работила в И.. Била й дала правомощия да гласува на проведените ОС на ЕС,
като тя заплащала таксите които събирали за входа. Присъствала на ОС на ЕТ на *** г., като имало
обява на таблото и така разбрала. Повечето собственици били там, като същото се
провело пред входа на блока. Първоначално нямало точка за това нещо, но Е. дала
предложение за да се освободят от плащане за асансьора. Почти не се гласувало и
това било. Гласували колко трябва да се плаща за входа, и на всеки етаж колко
било необходимо да се плаща за други разноски и фонд обявление на етажа. Не
гласували за ремонт на асансьора, като
долу на таблото имало обявление за изготвения протокол и тя платила 75 лв.
таксата за ремонт на асансьора. Същия не бил ремонтиран от 15-20 години, като
му били правени козметични промени, напр. смяна на масло. Когато започнало
санирането на блока, асансьора непрекъснато спирал, като те били възрастни хора
и трябвало да се качват пеша по стълбите. На събранието май месец разбрала, че
всеки апартамент трябва да плати по 75 лв. за ремонт на асансьора, като знаела,
че С.Ж. не ги платила. На събранието същата казала, че няма да плащат, защото
не ползвали асансьора, защото живеели на *** етаж.
На
въпрос на пълномощника на ответника свидетелката отговори, че дъщеря й Н. Д.
била в И. в него момент. Тя гласувала вместо нея на събранието, като не
разполагала с документ, с който дъщеря й да я упълномощила да я представлява
пред етажната собственост, имали само устна договорка. Този апартамент бил
наследство от майка й и баща й, който бил прехвърлен на нея, преди да го дари
на дъщеря си с покупко- продажба. В най скоро време щяла да си изкара
пълномощно, с което да я представлява пред собствениците на ЕС. Видяла със
собствените си очи подписан и изготвен от управителя протокол от ОС.
Свидетелката
Д. Д. Б., без родство със страните
заявява, че на *** г. била заета по здравословни причини, като присъствала на
събранието в неговия край, като добила представа за какво ставало въпрос.
Основния въпрос бил основен ремонт на асансьора, като имало опасност от живото
застрашаващи проблеми. До този момент същия се движел и не бил спиран за нещо
съществено. Бил представен човек за асансьорен техник, който обяснил, че
ремонта щял да струва около 2400- 3000 лв. Въз основа на това било решено да се
съберат от всички собственици на апартаментите по 75 лв. Това било по равно
разпределение, като по въпроса на С., същите живеели на *** етаж, като на този
етаж асансьора бил заварен, откакто ползвали блока. Възникнал въпроса дали те
могат да бъдат освободени, като го
предложил съседката им от *** етаж Е. К.. Тя чула накрая, като се коментирало,
като гласуването било минало и нямала възможност да даде своя глас. Разбрала, че само трима човека били против и
един от тях бил Д. В.. Това било много интересен въпрос, защото й направила
впечатление помпозността с която се било подходило към събранието. Съобщение не
била видяла и знаела от информация на хора, които са търсели този протокол, че
той се превърнал до апокрифна ценност, до която те нямали достъп. Дори С.
искала да си плати, за да и бъде предоставен, но така или иначе същия не бил
предоставен. Тя не била се подписала на протокола, защото пристигнала по-
късно.
На
въпрос на пълномощника на ответника свидетелката отговори, че живее в този
вход, като имала щастието да притежава два апартамента, които получила въз основа
на обезщетение. Там била бащината й къща, като това място и било много скъпо и
имало сантиментална стойност. На *** етаж притежавала ап. № *** и на *** етаж
ап.№ ***. Е. К. била съпруга на В. К., като апартамента бил съпружески, но не
знаела на кой от двамата се водил.
Свидетелката
Е. И. К., без родство със страните заяви, че присъствала на събранието на ***
г., като съпруга и също присъствал. Живеела в ЕС в ***-ти и ***-ти апартаменти.
Същите били тяхна собственост, на нея и на съпруга й, като били придобити по
време на брака. Собствениците Г. Д. В. и Й. К. Й. не присъствали на събранието,
като там били съпругите им. Собствениците Й. Ч. и В. Д. П. не били там, като на
събранието присъствали дъщерите им. За Н. Д. на събранието присъствала майка й
която била в залата, Х. Н. П. не била там, като мисли, че майка й присъствала,
М. К. Б. от години не била във входа, като отсъствала от много време, като там
била снаха й. Тя предложила да освободят съседите от *** етаж от тези пари за
ремонт на асансьора и предложението било прието. Трима човека били против, като
това били русата жена на *** етаж на която не знае името, Д. бил против и за ***
етаж не се сещала кой бил. Не било поставено съобщение за изготвения протокол
на събранието, като на *** г. нямало такова съобщение на входа на блока. На ***
г. излизали, защото ходили до село, като събота и неделя задължително си
ходили.
На
въпрос на пълномощника на ищеца свидетелката отговори,че такова обявление не
била виждала, защото в едно по-късно време били на село за постоянно, като това
се случило в края на месец юни, като до тогава не била виждала на таблото
закачено такова обявление. Не помнила точно датата, защото било минало много
време, но след събранието, в близките седмица- две не било имало. За събранието
научили, защото все още живеели в жилището, като сигурно някой ги е уведомил,
не помнела точно. Тя поддържала контакт с Р., като се сеща , че получила
съобщение на телефона си за това събрание. Не знаела дали апартамента на Г. В.
бил купен по време на брака, като те късно се появили в блока, като предполага,
че е купен по време на брака. Й. К. не знаела дали бил купен по време на брака,
като правили сватба в това жилище, като най вероятно Д. бил го притежавал вече.
Нейния съпруг присъствал на събранието, като двамата присъствали, защото на
предното събрание присъствала само тя и когато гласували я преброили за едно
жилище. Било и казано, че трябва да присъстват и двамата, за да ги броят за две
жилища. Ремонт на асансьора бил извършен, но в едно по-късно време, като това
било в края на лятото и тя не била в жилището. С.Ж. и съпруга й присъствали на
това събрание. За двете жилища платила общо 150 лв. още когато съобщили. Тогава
съседа Й. направил набързо сметката и казал, че ще дължат още от по 10 лв. и тя
реагирала, че щом трябва ще ги дадат. Те нямали достъп до асансьора, като
вратата на същия била заключена или заварена, като не знаела дали след спора
вече била освободена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В тази връзка настоящия съдебен
състав не споделя възраженията на пълномощника на ответника за прекратяване на
делото, поради недопустимост на иска. В тази насока до ответника получена лично
на 02.07.2020 г. в 15.50 ч. е изпратена покана за изпълнение на решението на ОС
на собствениците на ЕС в която е предвидено, че ако не изпълни решението на ОС
в седмодневен срок, ще бъде подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, на основание чл.38, ал.2 ЗУЕС. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно посочената в поканата разпоредба на ЗУЕС
предвижда, че когато собственик, ползвател или обитател, не изпълни решение в
определен срок, председателя на УС / управителя/ може да подаде заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410,ал.1, т.1 ГПК, като към
заявлението се прилага препис от решението на ОС, като изискванията на закона в
тази насока са изпълнение.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено
плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Пред настоящата инстанция не
съществува спор, че съпруга на ответника
П. Т. Ж. е собственик на ап.№ ***, вх.*** на *** жилищен етаж в блок на
ул.“***, както и че сградата е в режим на етажна собственост. Страните не
спорят, а от събраните гласни доказателства безспорно се установява, че
ответника е член на домакинството и живее в посочения апартамент. Също така
страните не спорят, че като такава ответника е присъствала на проведеното ОС на
ЕС на 27.05.2020 г. До колкото от страна на ответника не се оспорва сумата от
75 лв. на апартамент, с краен срок на събирането на средствата до 06.06.2020
г., то общите правила по чл.48 ЗУЕС са приложими, като според тях, по арг. от
ал.8 - за поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти
правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или
с решение на общото събрание, като в тази насока съдът не споделя
възраженията на пълномощника на ответника, че ответника няма качеството на
собственик или ползвател на самостоятелния обект в сградата, като такива
задължения имат всички посочени по-горе лица.
Ищецът извежда материалната си
легитимация от взето решение от 27.05.2020 г. за проведено ОС на етажните
собственици, с което в т.1 било прието да се събере сумата от 2400 лв. за
неотложен ремонт на асансьора, която да се разпредели по равно между всички
етажни собственици, т.е. по 75 лв. на апартамент, с краен срок на събирането на
средствата до 06.06.2020 г. Протокола е представен в заповедното производство,
което дело е приобщено към настоящото производство, като същия е представен и
приобщен и в настоящото производство.
Наличието на специалните изисквания,
уредени в ЗУЕС, към изготвянето и съдържанието на протокола му придават
доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи, като
след изтичането на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се
стабилизира и има обвързваща доказателствена сила за собствениците, третите
лица и съда / в този смисъл Решение № 8 от 24.02.2015 г. по гр.дело № 4294/2014
г., на I г.о. на ВКС /. Поначало всеки от собствениците има право да
оспори законосъобразността на провеждането и взетите решения на ОС. Защитата
срещу незаконосъобразните решения на ОС обаче, се реализира по специален ред,
предвиден в чл.40 ЗУЕС- чрез предявяване на конститутивен иск за тяхната отмяна
пред районния съд в преклузивен 30- дн. срок, считано от получаване на решението
по реда на чл.16,ал.7 ЗУЕС / Решение №
24 от 05.06.2017 г. по гр.дело № 2795/2016 г., II
г.о., на ВКС /.
В конкретния случай не се твърди, а
и не се установява, ответникът да е оспорил по реда и в срока по чл.40 ЗУЕС
взетото решение по т.1 от протокол № 1 от 27.05.2020 г., поради което решението
е влязло в сила и съдът следва да се съобрази с приетото от мнозинството етажни
собственици. Именно с оглед специалната процедура по оспорване на решението,
пропускането на срока по чл.40 ЗУЕС прави недопустими за разглеждане в
настоящото производство, релевираните от пълномощника на ответника възражения
за допуснати процедурни нарушения на ОС, изразяващи се в несъобразяване със
закона при формиране на решението- валидно свикване на събранието, липсата на
качеството на собственици на присъствалите лица, за неспазване на реда за
представителство, за неверен списък в който били посочени лица които не били
присъствали на събранието, действителния кворум и др., както съдът не може
служебно, извън производството по чл.40 ЗУЕС, да преценява тези обстоятелства.
В тази връзка настоящия съдебен
състав не споделя възраженията на пълномощника на ответника за нищожност и незаконосъобразност
на взетите решения на ОС на ЕС. Съгласно даденото с решение № 39 от
19.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 657/2012г., I ГО, ГК, се приема, че разпоредбите
на ЗЗД относно нищожността на решенията на ОС са неприложими, тъй като
решенията на ЕС са особен вид многостранни актове,взети от неперсонифицирана
група лица, насочени към постигане на обща цел. Специалната процедура за
вземането на тези решения, е уредена в ЗС и ЗУЕС и спазването на тези правила е
основание за действителност на решението. Посочва се, че за разлика от
нищожност на сделките, на които може да се позове всяка страна и заинтересовано
лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на ЕС е съдебен и е
ограничен с преклузивен срок по чл.40,ал.2 ЗУЕС. Активната процесуална
легитимация също е ограничена, като извън този срок не може да се иска отмяна
на нищожни или незаконосъобразни решения на ОС.
Съгласно така даденото
разрешение, настоящия съдебният състав приема, че по възраженията за нищожност
и незаконосъобразност се прилагат правилата на ЗУЕС, включително и чл.40, ал.2 от ЗУЕС, т.е.
само в срока по този текст може да се иска отмяна на решенията на етажната
собственост, независимо от това дали се твърди нищожност или
незаконосъобразност.
С оглед изложеното , съдът приема, че следва да се признае за
установено по отношение на ищеца, че ответника дължи сумата от 75,00 лв.,
съгласно решение на ОС от *** г., по т.1 от протокол № ***, като иска е
основателен и следва да се уважи.
В
полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.07.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, тъй като същата се явява законна
последица от уважаването на иска за главница и по делото е налице изрично
искане на ищеца за присъждането й.
По разноските :
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в заповедното производство в размер на 25, 00 лв.,
представляващи платена държавна такса.
Искането
на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и
следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 325, 00 лв.-заплатена държавна такса
и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Ж. с ЕГН ********** и адрес ***, че същата дължи на „Етажна
собственост”, с адрес на управление : гр.Я., ул. „***, представлявана от
законен Представител Д. Д. В. в качеството му на управител, със съдебен адрес
за призоваване и получаване на съобщенията в гр.Я., ул. “ ***, чрез адв.Г. Д.-ЯАК, следната сума, за
която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС,
а именно: главница в размер на 75,00
лв.,представляваща разходи за общи части
на ЕС, съгласно Решение № *** г. , ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.07.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.М.Ж. с ЕГН ********** , да заплати на„Етажна собственост”,
с адрес на управление : гр.Я., ул. „***, представлявана от законен Представител
Д. Д. В. в качеството му на управител, направените по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС
разноски в размер на 25,00 лв., както и направените в исковото
производство разноски в размер на 325,00
лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: