Определение по дело №871/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба от „Ракомс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М. Д. Р., срещу Мълчалив отказ на кмета на Община Хасково за произнасяне по заявление вх. №53-Р-459-2/23.05.2023г. на Община Хасково.

В жалбата и в допълнително подадена уточняваща молба се сочи, че се обжалва мълчалив отказ на кмета на Община Хасково за произнасяне по заявление вх. №53-Р-459-2 от 23.05.2023г. на Община Хасково. Твърди се, че е подадено и второ заявление с вх. №53р-453-3 от 30.05.2023г. на Община Хасково, което било за допълване с документи на предходното заявление от 23.05.2023г. Сочи се, че до датата на жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Хасково по заявлението от 23.05.2023г. не бил издаден административен акт въз основа на Протокол №09 от 08.06.2023г. на ЕСУТ към Община Хасково.Моли се за отмяна на мълчалив отказ на кмета на Община Хасково за произнасяне по заявление вх. №53-Р-459-2 от 23.05.2023г. на Община Хасково и да бъде указан срок, в който да се постанови административен акт, годен за съдебен контрол. Претендира се и присъждане на разноски по делото.

Ответникът, в молба, постъпила с писмо вх. №5849/01.08.2023г. в Административен съд – Хасково, с което е изпратена преписката, изразява становище за недопустимост на жалбата и моли същата да бъде оставена без разглеждане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира оспорването за недопустимо, поради следните съображения:

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №182, том II, рег. 4176, дело 332 от 2022г., „Тотю“ ООД продава на „Ракомс“ ЕООД поземлен имот с идентификатор №77195.724.182 по КККР на *, одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителен Директор на АК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 29.06.2022г., с адрес на поземления имот ***, с площ на поземления имот 450 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – средно застрояване (от 10 до 15 м.), с номер на имота по предходен план – парцел II, квартал №368, при посочени граници на поземления имот.

Административното производство е образувано с подаването от „Ракомс“ ЕООД, ЕИК *********, на заявление за одобряване на проект за рекламно-информационни елементи и преместваеми обекти (чл.56, ал.1 и чл.57 , ал.1 от ЗУТ) с рег. индекс: 53 Р-459-2/23.05.2023г. до кмета на Община Хасково, с което дружеството е поискало да бъде одобрен проект за „Рекламно-информационно съоръжение билборд тип „Piza” – V-ти ветрови район“, с място за поставяне ПИ 77195.724.182 по КК на *, собственост на „Ракомс“ ЕООД. В заявлението е посочено, че се прилагат инвестиционен проект – 3 бр. папки и пълномощно.

От „Ракомс“ ЕООД, ЕИК *********, е подадено и заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти или на РИЕ (чл.55, 56 и 57 от ЗУТ) с рег. индекс: 53 Р-459-3/30.05.2023г. до кмета на Община Хасково, с което дружеството е поискало да бъде разрешено поставянето на „Рекламно – информационно съоръжение билборд тип „Piza” – V-ти ветрови район“, с място на поставяне ПИ 77195.724.182, собственост на „Ракомс“ ЕООД.

Видно от препис-извлечение на Протокол №09 от 08.06.2023г. на Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при Община Хасково, по т.19 - искане за поставяне на РИЕ: „1 бр. рекламен билборд“, находящ се в поземлен имот №77195.724.182 КК на * (Заявление №53Р-459-3/30.05.2023г.), с възложител „Ракомс“ ЕООД, след разглеждане на представената схема и проведеното обсъждане, ЕСУТ е решил следното: На основание чл.29 т.1 от Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково, не съгласува схема за поставяне на РИЕ: „1 бр. рекламен билборд“, находящ се в поземлен имот №77195.724.182 КК на *, със следните аргументи: съгласно разпоредбите на чл.3, т.2 от Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково при поставяне на РИЕ не трябва да се създават рискови условия за безопасността на движение. Видно от представената схема определеното място на поставяне е непосредствено преди натоварено кръстовище (с висока концентрация на ПТП) и пешеходна пътека, което ще наруши видимостта и може да доведе до създаване на предпоставка за ПТП.

По делото липсват данни оспорващият да е уведомен за посоченото решение.

Жалбата до съда е подадена на 27.07.2023г. чрез електронна поща и е заведена в Община Хасково с рег. индекс: 53 Р-459-2#1 от 27.07.2023г.

Съгласно изрично направеното уточнение по делото, предмет на обжалване в настоящото производство е мълчалив отказ на кмета на Община Хасково за произнасяне по заявление вх. №53-Р-459-2 от 23.05.2023г.

Видно е от данните по делото, че в случая с подаването на заявление №53 Р-459-2 от 23.05.2023г. до кмета на Община Хасково е образувано административно производство за издаване на разрешение за поставяне на рекламно-информационни елементи (РИЕ) в посочения в заявлението имот.

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗУТ, върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл.13а или по чл.56, ал. 2. В чл.56 ал.2 от ЗУТ е посочено, че за обектите по ал.1, т.1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, като в същата разпоредба е указано, че условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет.

В Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково, в чл.26 ал.1 е предвидено, че на територията на Община Хасково могат да се разполагат рекламно-информационни елементи съгласно разрешение за поставяне, издадено въз основа на одобрени схема, конструктивно становище или проекти, снимки и/или визуализации, разрешени от компетентните органи на общината и след заплащане на предвидената административна такса по тарифа, утвърдена от Общински съвет – Хасково. В Раздел IX от наредбата подробно е описан реда за разполагане на РИЕ.

От текста на чл.27 на посочената наредба е видно, че исканията за разполагане на РИЕ се отправят в писмена форма до кмета на Община Хасково, а съгласно чл.29 компетентните общински органи се произнасят по искането за разполагане на РИЕ в 30-дневен срок от постъпването му, като съответното произнасяне е описано в няколко точки към разпоредбата.

В чл.40 т.8 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково, посочения срок за издаване или отказ за Разрешение за поставяне и/или схема за поставяне на временни съоръжения или отказ за поставяне на временни съоръжения за търговия – маси, павилиони, кабини, рекламно-информационни елементи и др., също е 30 дни.

Доколкото в случая изрично се регламентира 30-дневен срок за произнасяне по искането за разполагане на РИЕ, считано от постъпването, то тук не следва да се прилага общият 14-дневен срок за произнасяне по чл.57 ал.1 от АПК.

Така, считано от 23.05.2023г., 30-дневният срок за произнасяне, предвиден в Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково, изтича на 22.06.2023г.

Чл.215 ал.4 от ЗУТ установява 14-дневен срок за оспорване на индивидуалните административни актове по чл.214 от закона, към които е приравнен и отказът за издаването им, вкл. и мълчаливия. Специалният характер на нормата изключва приложимостта на предвидения в чл.149 ал.2 от АПК общ срок за обжалване на мълчаливите откази. В специалния закон не е изключен съдебния контрол върху отказите (изрични и мълчаливи) по исканията за издаване на индивидуалните административни актове по устройство на територията.

В тази насока, че мълчаливите откази по ЗУТ, като вид индивидуални административни актове по ЗУТ, подлежат на обжалване в специалния 14-дневен срок по чл.215 ал.4 ЗУТ, а не в 1-месечния срок по чл.149 ал.2 от АПК, която се явява обща норма спрямо специалната по ЗУТ, е и утвърдената практика на ВАС (видно от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 17.09.2018г. на ВАС по т.д. №4/2016г., ОСС, I и II колегия, както и от Решение №14526 от 29.10.2019г. на ВАС по адм. д. №3170/2019г., II о.; Определение №12049 от 29.12.2022г. на ВАС по адм. д. №11589/2022г., II о.; Определение №12884 от 01.10.2019г. на ВАС по адм. д. №10769/2019г., II о., и много други.).

В конкретния случай жалбата е подадена на 27.07.2023г., т.е. след изтичане на 14-дневния преклузивен срок - 06.07.2023г., от което следва, че правото на оспорване е преклудирано.

Дори само хипотетично да се приеме, че 30-дневния срок за произнасяне по искането за разполагане на РИЕ започва да тече от 30.05.2023г., дата на подаване на второто заявление, то отново, при броене на сроковете съгласно посочените разпоредби, оспорването се явява отново просрочено.

Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.159 т.5 от АПК.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът установи и друго самостоятелно основание за прекратяване на делото.

Както вече се посочи, предмет на обжалване в настоящото производство е мълчалив отказ на кмета на Община Хасково за произнасяне по заявление вх. №53-Р-459-2 от 23.05.2023г. Допълнително се навеждат и твърдения, че не бил издаден административен акт въз основа на Протокол №09 от 08.06.2023г. на ЕСУТ към Община Хасково.

Предметът на правния спор се определя от волята на оспорващия, който в случая ясно е заявил, че оспорва мълчалив отказ на кмета на Община Хасково.

Според съда, в процесния случай липсва и акт на кмета на Община Хасково, който да подлежи на контрол за законосъобразност. От една страна, мълчалив отказ по чл.58 ал.1 от АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл.57 от АПК на нормативно скрепено задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Следователно, не всяко непроизнасяне от сезирания с искане административен орган попада в хипотезата на чл.58 от АПК, а само това, за което органът е оправомощен и задължен да се произнесе по силата на специална норма и в конкретно визиран срок. В съответствие с разпоредбата на чл.56 ал.2 от ЗУТ и чл.27 от Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково, компетентен да издаде разрешението за поставяне на рекламно-информационни елементи е кметът на общината. За да е налице обаче задължение на кмета на Община Хасково да издаде разрешение за поставяне на рекламно-информационни елементи в законоустановения срок следва преди това да е одобрена схема и проектна документация от Главния архитект на Община Хасково или упълномощено от него лице (по арг. от разпоредбата на чл.35 от Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково, вр. с чл.56 ал.2 ЗУТ). Доколкото обаче в процесния случай по делото се установява, че схема и проектна документация не е одобрена от главния архитект на общината, което обстоятелство не е и спорно, то и към датата на подаване на жалбата на 27.07.2023г. липсва формиран мълчалив отказ на кмета на Община Хасково да издаде исканото разрешение за поставяне. Т. е., за кмета на Община Хасково не е съществувало задължение по посочените по-горе разпоредби за издаване на разрешение за поставяне на рекламно-информационни елементи, без да е налице нито одобрена схема, нито одобрен проект. В тази насока е и практиката на ВАС, изразена в Определение №1685 от 22.02.2022г. по адм. д. №897/2022г., II о. и др.

Следва също да се посочи, че схемата за разполагане на РИЕ, респективно отказът да се одобри такава схема (изричен или мълчалив), не подлежи на съдебен контрол, тъй като няма белезите на индивидуален административен акт по чл.214 ЗУТ, както и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Схемата, съответно отказът да се одобри схема по чл.56 ал.2 от ЗУТ, е елемент, част от процедурата по издаване на крайния административен акт, като на обжалване подлежи именно този краен акт – разрешение за поставяне на преместваем обект или отказ да се издаде такова разрешение. В този смисъл, отказът за одобряване на схема представлява междинен акт, който не подлежи на съдебен контрол съгласно чл.21 ал.5 АПК. Компетентен да се произнесе по подаденото заявление от 23.05.2023г. с оглед местонахождението на имота и съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково, е главният архитект на Община Хасково или упълномощено от него лице. В случая е оспорен мълчалив отказ на кмета на Община Хасково, който не е имал правомощие да се произнесе, следователно липсва годен предмет на оспорване, тъй като мълчанието на некомпетентен орган не формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност. В тази насока е и практиката на ВАС, изразена в Определение №3454 от 03.04.2023г. по адм. д. №2978/2023г., II о. и др.

При тези констатации се обосновава правният извод за недопустимост на оспорването, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, респективно да се прекрати образуваното съдебно производство, на основание чл.159 т.5 и т.1 от АПК.

При този изход на делото и при своевременно направеното искане за разноски, на основание чл.143 ал.3 от АПК, на Община Хасково се дължат извършените разноски за осъществена юрисконсултска защита, в размер на 100 лева, с оглед разпоредбата на чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закон за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл.159 т.1 и т.5 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от „Ракомс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М. Д. Р., срещу Мълчалив отказ на кмета на Община Хасково за произнасяне по заявление вх. №53 Р-459-2/23.05.2023г. на Община Хасково.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №871/2023г. по описа на Административен съд-Хасково.

ОСЪЖДА „Ракомс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М. Д. Р., да заплати на Община Хасково сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: