РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-200 27.11.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На:
двадесет и девети септември две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Ани Цветанова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1841 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от „Хоризонт“
АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Търговска“ № 4,
представлявано от Пламен Димитров Петков, подадена чрез пълномощник адв. Боян
Койнов, против решение № 136/12.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 834/2019
г. по описа на РС-Поморие, с което е отхвърлен предявения иск на „Хоризонт“ АД
против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, за приемане за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 2109.86 лв. по фактура №
**********/ 06.08.2019 г., с която е коригирана сметката на „Хоризонт“ АД за
електроенергия за минал период от 28.04.2019г. до 24.06.2019 г., за обект на
потребление в гр.Поморие, ИТН 2730956, клиентски № **********. С решението
„Хоризонт“ АД е осъдено да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от
400 лв. за разноски по делото.
Във възззивната жалба се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно.
Въззивникът не оспорва установената от първата инстанция фактическа обстановка
по делото. Счита се обаче, че съдът не е съобразил, че законовото основание на
ответника да коригира сметката на клиента е предпоставено от допълнителното
изискване крайният снабдител на ел.енергия (доставчика) да е предвидил в общите
условия на договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена
корекция на сметка, а такъв ред все още не е предвиден в ОУ на ответното
дружество, поради което сумата е била начислена в нарушение на закона. Сочи се
също, че районният съд не е съобразил и обстоятелството, че нормата на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, въз
основа на която е извършена корекцията на сметката, е била предмет на съдебен
контрол и отменена с решение на ВАС, поради което се счита, че за началото на
процесния период въззиваемото дружество се е ръководило от отменени разпоредби,
тъй като новите ПИКЕЕ влизат в сила от 04.05.2019 г. и ответникът неоснователно
претендира исковата сума. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявения иск. Не са направени доказателствени искания. Претендира се
присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“
ЕАД, подаден чрез пълномощник
ю.к.Кристиян Николов, в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Не са направени нови доказателствени искания.
Претендират се разноски. Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на платеното от въззивника адвокатско възнаграждение, като се иска
неговото намаляване до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът
я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
Производството по гр.д.№ 834/2019 г. по описа на РС-Поморие
е образувано по исковата молба на „Хоризонт“ АД против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД за приемане за
установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 2109.86 лв., представляваща частично неизмерена електрическа енергия, равняваща
се на 11275 kWh, начислена по корекция на сметка, за която е издадена фактура № **********/06.08.2019
г., за периода от 28.04.2019 г. до 24.06.2019 г., за търговски обект с ИТН
2730956, находящ се в гр.Поморие, с клиентски № **********.
В исковата морба са изложени твърдения, че с писмено уведомление №
8307944-1 от 06.08.2019 г. ищецът е бил
уведомен от ответника за извършената на 24.06.2019 г. проверка, при която
служители на „Енергоразпределение ЮГ“ ЕАД констатирали, че измервателните уреди
в търговския обект на „Хоризонт“ АД отчитат частично електроенергията, поради
манипулирана – прекъсната токова верига, за което бил съставен протокол №
505282/24.06.2019 г., като на основание чл.50, ал.2 ПИКЕЕ ответникът
коригирал сметката на ищеца за периода от 28.04.2019 г. до 24.06.2019 г. и
начислил допълнителна сума в размер на 2109.86 лв. Изложени са доводи, процесната
сума не се дължи, тъй като не са налице законови или договорни основания за
начисляване на тази сума; при проверката не е търсен представител на ищцовото
дружество; корекцията е извършена без основание; не става ясно как е определен
периода на неточното отчитане; липсват данни за виновно поведение на ищеца;
констативния протокол не е съставен и връчен съобразно предвидения ред; липсва
данни кога е извършено последното отчитане, което е от значение за определяне
на процесния период.
В писмения отговор
по чл.131 ГПК ответното дружество е оспорило иска като неоснователен, тъй като
корекцията на сметката е извършена правомерно на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
вр. чл.50, ал.2 ПИКЕЕ. Изложени са доводи, че процесната сума
е начислена при наличието на законовите
предпоставки за това, а размерът й е съобразен
с действащите ПИКЕЕ, като въпросът за конкретния извършител на
въздействието е правно ирелевантен и ответника няма задължение да доказва
виновно поведение на ищеца.
В подкрепа на
твърденията си страните са ангажирали доказателства.
По делото е безспорно, че ищецът е потребител на
електроенергия и абонат на ответното дружество с кл.№ **********, за обект на
потребление търговски обект в гр.Поморие, с ИТН: 2730956. Видно от
представения Констативен протокол № 505282/24.06.2019 г., на същата дата
служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД са извършили проверка на електромера
на ищеца с № 03326986, намиращ се в електромерно табло, изнесено със СОТ, като
е констатирано, че в таблото липсва пластмасовия прозорец срещу клемореда; отворена
е вторична токова верига на проводник на фаза А на изхода на междинния клеморед
– изваден проводник А411, при което
електромерът не отчита реално изразходваната енергия; установена е грешка в измерването – минус 25 %. С оглед горните
констатации, в представената справка за коригиране на сметката за електроенергия
е прието, че на потребителя следва да бъдат доначислени 11275 kWh измерена, но
нефактурирана електроенергия, поради което от страна на ответника е коригирана
сметката на ищцата и е издадена фактура № **********/06.08.2019 г. за сумата от
2109.86 лв., дължима вследствие установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството ел.енергия за електромер № 03326986 за периода от 28.04.2019г.
до 24.06.2019г. С Писмо връчено на ищцовото дружество на 28.06.2019 г. е връчен
констативния протокол на ищеца, като същият е уведомен за констатациите при
извършената проверка и за частичното отчитане на електрическата енергия от електромера,
дължащо се на манипулирана-прекъсната токова верига, в следствие на което
ползваната електроенергия е неизмерена и
съответно незаплатена, като е посочено, че сметката за ел. енергия ще бъде
коригирана за периода от 28.04.2019г. до
24.06.2019г., за 57дни и допълнително начислената сума вследствие на установеното неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството ел.енергия е на стойност 2109.86
лв.
Съгласно
приетата пред ПРС съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се
установява, че електромерът на ищеца е с вграден модем за пренос на данни на
две тарифи – дневна и нощна, като
схемата на свързване изисква включване във всяка фаза по един токов
трансформатор, които намалят действителния ток с коефициент, в случая 60 пъти,
за да се подаде на токовия преобразовател ток с големина до 5А. В случая на
напреженовия преобразовател в платката се подава напрежение 230 V. При изваден
единият край на вторичната намотка на токовия трансформатор от клемореда, до
един от токовите датчици на електромера липсва сигнал (ток) и в случая има
грешка, при измерването, дължаща се на липсата на сигнал до токовия датчик на
първа фаза. Според вещото лице, методиката за изчисляване на
неотчетеното количество електрическа енергия е приложена правилно в
съответствие с ПИКЕЕ и неизмереното количество
лектроенергия е правилно остойностено, съгласно чл.56, ал.З ПИКЕЕ. Съгласно
експертизата, статичните електромери с модем за дистанционен отчет предават информация
за потреблението на електрическа енергия на всеки 15 мин. и неизмерване или
частично неизмерване се установява при анализ на товаровия профил. В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че от паметта на електромера се установява,
че от 28.04.2019 г. устройството не
отчита ток по една от фазите и поради това началният момент е точно определен.
Първоинстанционният съд е приел, че
с приемането на ПИКЕЕ (ДВ, бр.35 от 30.04.2019
г.) е налице законово основание за едностранно коригиране на сметката на
потребителя, но същото следва да се осъществи при спазване на ПИКЕЕ. За правно ирелевантни са счетени възраженията
на ищеца за липса на виновно поведение, като е прието, че крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да
доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено
преизчисление на сметката му. Съдът е
приел, че процесният констативен протокол е законосъобразно
съставен от служители на ответника в хипотезата на чл.49, ал.3 ПИКЕЕ, при
отсъствие на ползвателя
или негов представител,
подписан е от свидетели, които не са служители на ищеца, като е спазено и предписанието на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ за
уведомяване на абоната за проверката – съставения констативен
протокол е изпратен на ищеца. Районният съд е приел, че е спазена
и нормата на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, тъй като е
била установена точната дата на въздействието и началото на неточното измерване
корекцията е за 57 дни, като корекцията е
извършена от оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, а не от снабдителя, съобразно
предписанията на ПИКЕЕ, поради което възраженията на ищеца в тази насока са приети за неоснователни. По горните съображения, ПРС е приел, че по делото е установено неточно измерване на количествата електрическа енергия,
доставяна на ищеца и корекцията на сметката му е извършена
при спазване на ПИКЕЕ, поради което дължи стойността на начислената му електроенергия. С оглед
на това, съдът е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд
намира, че решението е валидно и допустимо, а по същество – правилно.
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена
фактическата обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и
обстоятелства, съобразно събраните по делото доказателства и приложимия закон. Бургаският
окръжен съд изцяло споделя окончателните правни изводи на първата инстанция за
неоснователност на исковата претенция, като препраща към тях на основание
чл.272 ГПК.
По наведените в жалбата оплаквания и в допълнение към
съображенията на първата инстанция, следва да се отбележи следното:
Спорът по делото е за законосъобразност на едностранно
извършената от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД корекция на сметката на ищеца за
потребена електроенергия за периода 28.04.2019 г. – 24.06.2019 г., а оттам и за
дължимостта на процесната сума, начислена от ответника на основание корекцията по
чл.50, ал.2 ПИКЕЕ.
Със Закона за енергетиката (ДВ-бр.54/2012 г.) е
въведено законово основание на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електроенергия, ако е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ
на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични ПИКЕЕ. Постановената след изменението на ЗЕ съдебна
практика на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/2014 г., I т.о.,
Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г., II т.о., Решение №
203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г., I т.о.) приемаше, че само при
едновременното наличие на горните предпоставки е завършена процедурата,
създаваща право за енергодружеството да извършва едностранно корекция на сметки
за минал период.
Понастоящем, обаче, с
Решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.д.№ 961/2016 г. на ВКС, II т.о. е прието по
отношение на доставчика „Енерго-Про
Продажби“ АД, че в чл.24 от ОУ е предвиден ред за уведомяване на потребителя на
ел.енергия за извършената корекция, като разпоредбата на чл.24 от ОУ на „Енерго-Про
Продажби“ АД е почти идентична с тази в общите условия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД. Следва да се посочи,
че законодателната идея, заложена в нормата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, е да се
гарантира възможността на потребителя да узнае за корекцията в хода на
извършването ѝ, т.е. крайният снабдител да е положил усилия да запознае
клиента с резултата от проверката и с параметрите на евентуално предстоящата
корекция, по начин, позволяващ на потребителя надлежно да се запознае със
същите и да възрази срещу тях. Когато това е сторено, ирелевантно е
обстоятелството дали предвиденият в общите условия на ответника ред формално
погледнато е такъв по смисъла на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като от значение е
практическото приложение на същия. В конкретния случай, по делото са
представени доказателства, че ответното дружество е уведомило ищеца за
констативния протокол и доначислената сума за консумирана, но незаплатена
електрическа енергия, като от исковата молба е видно, че ищецът е узнал за
корекцията на сметката и е имал възможността и е упражнил защита на правата си,
подавайки настоящия иск до съда. В тази връзка, с Решение № 124 от 18.06.2019
г. по гр.д.№ 2991/2018 г. на ВКС, III г.о., е прието, че ако в общите условия в
противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията, но нарушението не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. С
цитираното решение на ВКС, което настоящият състав отчита като такова,
променящо практиката и изцяло споделя, се възприема правото на двете страни да
установят в спорното съдебно производство, при условията на равнопоставеност,
правилно и законосъобразно ли е извършена корекция на сметката на съответен
абонат, потребил ли е той количеството ел.енергия и дължи ли се цена по-висока
от тази на некоригираната му фактура. Въпросът за предвиждането на ред за
уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция е изключен от
обсъждане, доколкото в хипотезите на неоснователно обогатяване обсъждането е
насочено основно към неоснователното разместване на блага.
С оглед гореизложеното, неоснователно се явява
оплакването на въззивника за липса на специален ред за уведомяване на клиента
за корекция на фактурата му, предвиден от разпоредбата на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ.
Липсата на ред за уведомяване на клиента, макар и да е ноторно известно, че
абонатите получават уведомителни писма за изготвените корекции от оператора на
съответната мрежа, не променя факта на дължимост на сумата, при положение, че
се установи неправилно отчитане/неотчитане на консумирани ел.енергия и мрежови
услуги. Поради това, въззивният съд намира, че спорът по настоящото дело не
може да бъде разрешен само на плоскостта на аргумента за липса на ред за
уведомяване на клиента за изготвена корекция на сметката му.
Следва да се има предвид също, че клаузите в Общите условия на ответното
дружество, почиват на общите правила на чл.183, ал.1 и чл.200, ал.1 ЗЗД, които
прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената
на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители
на електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба,
сключени при публично известни общи условия. Обстоятелството, че абонатът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не
изключват основното задължение на купувача да заплати цената на доставената
електроенергия. Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия)
също не променя основните характеристики на продажбеното правоотношение.
В Закона
за енергетиката не се съдържат
специални разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД
относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От
това следва, че когато е било доставено определено количество електрическа
енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и
съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да
доплати дължимата сума. Дори да липсва специална правна уредба (преди
изменението на чл.83, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на
ПИКЕЕ с решения на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 г. и адм.д.№ 3879/2017 г.), този
извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи
заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл е и актуалната практика
на ВКС (Решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г. на III г.о., Решение
№ 150/26.06.2019 г. по гр.д.№ 4160/2018 г. на III г.о., Решение № 21/01.03.2017
г. по т.д.№ 50417/2016 г. на I г.о.), чиито изводи се споделят от въззивната
инстанция с настоящото съдебно решение, с което съдебният състав изоставя
досегашната си практика, базирана на Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д.№
1650/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г.
на ВКС, II т.о.
Неоснователни са и възраженията на
въззивника за неправилно приложение на реда по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ за извършване
на корекцията на сметката му за ел.енергия. Действащите понастоящем ПИКЕЕ са приети от ДКЕВР и
обнародвани в ДВ-бр.35 от 30.04.2019 г., като влизат в сила от 04.05.2019 г.
Случаите, в които е допустимо извършване на корекции на сметки на потребителите
при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и начините, по
които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена
енергия, са регламентирани в Раздел ІХ, чл.49 – чл.58 от ПИКЕЕ. В § 2 от ПЗР на
ПИКЕЕ е посочено, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол. Следователно, в конкретния случай следва да
се направи извод за приложимост и относимост на ПИКЕЕ (ДВ, бр.35/30.04.2019 г.)
към процесната корекция на сметката на ищеца, доколкото като релевантен момент
за темпоралното им действие на Правилата е определена датата на съставяне на
констативния протокол, която в процесния случай е 24.06.2019 г.
В раздел IX от новите ПИКЕЕ се урежда редът и
начинът за преизчисляване на количеството електрическа енергия, като в
сравнение с отменените Правила се разкрива по-детайлна правна регламентация. С
новите правила титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на
електроразпределителната мрежа, което право се извежда от изричните норми на
чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на преизчисляване на
количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация
за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
„задължения към обществото“; ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа
по реда на ал.1. Следователно, титуляр на вземането по корекционната фактура е
електроразпределителното дружество, в случая „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
което е легитимирано и да отговаря по предявения отрицателен установителен иск,
а задължено лице е „ползвателят на мрежата“. Съгласно легалната дефиниция,
дадена в §1, т.41а от ДР на ЗЕ, „ползвател на мрежата“ е физическо или
юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната
мрежа, доставящо ел.енергия в електропреносната и/или електроразпределителната
мрежа или снабдявано от такава мрежа. С оглед така дадената дефиниция,
ползвател на мрежата е и крайният потребител, в случая ищцовото дружество,
доколкото като потребител на ел.енергия, притежавания от него имот е снабдяван
от електроразпределителната мрежа.
За операторът на електроразпределителната
мрежа съществува възможност за начисляване на количество електрическа енергия в
изрично предвидените от ПИКЕЕ случаи, при спазване на стриктни формални
изисквания, целящи максимална защита на правата на потребителя. Целта е да се
установи реалното количество потребена ел.енергия, а при грешка в отчитането,
причинена от неизправност на СТИ или пък вследствие на външна намеса (както е и
в настоящия случай), да се заплати прогнозната пазарна цена на електрическата
енергия за покриване на технологични разходи.
От изложеното следва, че разпоредбите на чл.49-58
ПИКЕЕ (2019 г.), вкл. и чл.50, ал.2 от същите Правила, относими към механизма
на корекция на количеството ел.енергия при установена промяна в схемата на
измервателната система, са били действащи към процесния период и дават пълна
регламентация на предпоставките, даващи основание на ответника да извършва
едностранна корекция на потребената ел.енергия, респ. методиката, по която се
извършва корекцията. Ето защо, тези разпоредби намират приложение в
разглеждания случай и регулират спорното правоотношение, поради което
изложените в този смисъл възражения във въззивната жалба са неоснователни.
От доказателствата
по делото е безспорно установено, че при извършена на 24.06.2019 г. проверка от
служители на ответното дружество е констатирано, че електромерът на ищеца измерва
с грешка, поради промяна в схемата на свързване. В тази връзка, приетата пред първата инстанция СТЕ установява, че при
изваден единият край на вторичната намотка на токовия трансформатор от
клемореда, до един от токовите датчици на електромера липсва сигнал (ток) и в
случая има грешка, при измерването, дължаща се на липсата на сигнал до токовия
датчик на първа фаза, което пък води до частично измерване/неизмерване на
електрическата енергия. Вещото лице
установява още, че в случая от паметта на електромера е видно, че от 28.04.2019
г. устройството не отчита ток по една от фазите и по този начин началният
момент на неточното отчитане е определен, като методиката за изчисляване на
неотчетеното количество енергия е правилно приложена и неизмереното количество
енергия е правилно остойностено, съгласно чл.56, ал.3 ПИКЕЕ. Установено е и, че
към момента на извършване на процесната проверка и съставяне на констативния
протокол са действали правилата на чл.49-58 от ПИКЕЕ, които безспорно са
спазени от ответното дружество.
Ето защо настоящият състав счита, че при
съставяне на протокола и при извършване на корекцията на сметката на ищеца е
спазена законовата процедура по ЗЕ и ПИКЕЕ, поради което същият дължи на
ответното дружество сумата от 2109.86 лв. по фактура № **********/ 06.08.2019 г., с която е коригирана
сметката му за електроенергия за периода от 28.04.2019г. до 24.06.2019 г., за
обект на потребление в гр.Поморие, ИТН 2730956, клиентски № **********. Това
води до извод за неоснователност на предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК и същият
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените съображения, БОС намира,
че въззивната жалба е неоснователна и не може да бъде уважена, а поради
съвпадане изцяло на изводите на въззивния съд с тези на първата инстанция,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и
направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на въззивника
такива не му се следват, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същият следва да
заплати на въззиваемия-ответник направените по настоящото дело разноски в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 136/12.06.2020 г., постановено по
гр.д.№ 834/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Поморие.
ОСЪЖДА „Хоризонт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие,
ул.“Търговска“ № 4, представлявано от Пламен Димитров Петков, подадена чрез
пълномощник адв. Боян Койнов, да заплати
на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 100 лв. (сто лева) за направените във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.