Р Е Ш Е Н И Е
260010 18.09.2023г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Тринадесети октомври 2022
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 332 2020
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявена е искова молба
от „Н.М.” ООД, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Л.Д., със съдебен адрес:***-
чрез адвокат К.Т. от Великотърновска адвокатска колегия, срещу Т.Д.Я. и Н. Д. Я.-***.
В исковата си молба „Н.М.” ООД твърдят, че на
15.10.2019г. ответницата Т.Д.Я., като кредитополучател и ответницата Н. Д. Я.-
като трето задължено лице са сключили
Договор за потребителски кредит № 38398/15.10.2019г. с ищцовото дружество, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен на ответниците преди сключване на
договора за кредит, който формуляр съдържа индивидуалните условия на бъдещия
заем и предложение за сключване на договор за кредит. Ищците сочат, че
договорът е сключен и ищците са предоставили на Т.Д.Я. сумата от 2376,00лв.,
като договорът е влязъл в сила с подписването му, а редът за отпускане на
кредита е уреден в този договор и Общите условия към него. В исковата молба се
твърди, че с подписването на договора, ответницата е удостоверила, че ищците са
я уведомили подробно за всички клаузи на договора за кредит, съгласила се е с
тях и е потвърдила, че желае сключването му. Дружеството- ищец сочат още, че с
подписването на договора, са предоставили заемната сума, като е възникнало
задължение за Т.Д.Я. да върне същата, съгласно уговорените погасителни вноски,
които съставляват изплащане на главница при фиксиран годишен лихвен процент.
Сочи се също, че кредитът е следвало да бъде погасен на 24 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 99,00лв. Ищците твърдят, че ответницата Т.Д.Я. е
изплатила общо 400,00 лв., като е извършила четири погасителни плащания, като е
останала непогасена сума в общ размер на 1976,00лв.
Съгласно исковата молба,
между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения
договор за кредит под формата на заем по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Според ищцовото дружество, уговорената сума е предадена
на ответницата Т.Д.Я., с което „Н.М.” ООД са изпълнили поетите с договора
задължения, а Т.Д.Я. частично е изпълнила своето задължение за погасяване на
кредита, който е с настъпил падеж на 06.04.2020г.
Ищцовото дружество твърдят, че Я. не е погасила към
датата на предявяване на исковата молба
остатъка от задължението си по договора за кредит в размер на 1976,00лв., ведно
със законната лихва върху претендираната главница.
„Н.М.” ООД молят съда да постанови решение, с което да
бъдат осъдени солидарно Т.Д.Я. и Н. Д. Я. да заплатят на ищцовото дружество
сумата от 1976,00лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит №38398 /15.10.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумите, както и сумата от 42,26лв., представляваща обезщетение за
забава по Договора за потребителски кредит, за периода от 07.04.2019г. до
датата на предявяване на исковата молба-25.06.2020г.
Претендират сторените съдебно- деловодни разноски.
Представят следните писмени доказателства в копие:
Разходен касов ордер № 688/15.10.2019г., издаден от „Н.М.” ООД; Договор за
потребителски кредит № 38398/15.10.2019г.;
Приложение №1 към Договор за заем от 12.06.2019г.; Искане за кредит вх.
№ 38398/15.10.2019г.; Декларация- съгласие за обработване на лични данни от
субект на лични данни; Общи условия за предоставяне на потребителски паричен
кредит от „Н.М.” ООД; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит.
В законоустановения
срок, ответницата Т.Д.Я., със
съдебен адрес:***-чрез процесуалния си представител адвокат П.М. от Пазарджишка
адвокатска колегия, представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи,
че приложеният Договор за кредит № 383998/15.10.2019 г. е недействителен и като
такъв не е породил правно действие. Твърди, че процесният договор не е подписан
от една от страните – поръчителя Н. Н. Я., а представеното с исковата молба
копие и положените в него подписи на Н.Я. очевидно се различават помежду си,
като нито един от тях не съвпада с
автентичния подпис, положен в приложения договор за правна защита и съдействие.
Ответницата Т.Д.Я. моли съда по смисъла на чл. 183 от ГПК, да бъдат задължени дружеството-ищец да представят процесния договор в
оригинал на хартиен носител. Сочи, че оригиналът е необходим за назначаване на
графологична експертиза, която ще бъде
поискана от ответницата при евентуално оспорване на горното й твърдение. В
писмения отговор се сочи също, че дружеството-ищец, като кредитор, Т.Д.Я. като
кредитополучател и Н.Н.Я. – като поръчител, са
подписаали договора за потребителски кредит № 38398/15.10.2019 г., а видно от
двете графи на чл. 1 от договора, не
става ясно каква е разликата между кредит и общ размер на кредита, тъй като
тези две суми са еднакви и се погасяват чрез 24 вноски, които съдържат главница
в размер на 99,00 лв. Според писмения отговор на исковата молба, тези вноски
са равни на сумата по кредита, равна на общия резмер на кредита и е
равно на получената от Т.Д.Я. заемна сума в размер на 2376,00 лв. Ответницата
твърди, че в договора има клауза с най-малко още две задължения за
кредитополучателя и поръчителя – годишен процент на разходите по кредита в
размер на 49,08 %, както и такса за
определяне степента на кредитния риск в размер на 148,80 лв., като се заплаща
еднократна комисионна за определяне на кредитния риск върху общия размер на
кредита. В писмения отговор се сочи, че в погаасителния план към договора няма
отбелязване колко са и как се изчисляват разходите по кредита, каква конкретна
сума и кога са дължими тези 49,08% разходи.
Според Т.Д.Я. същото се отнася и за дължимата от нея и
поръчителя сума от 148,80 лв. Тази празнина в подписаната част на договора е
„допълнена“, според твърдението от ищците на неподписания от никой друг
последна страница – гръб на договора, написана с по-ситен шрифт и озаглавена
„Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит“, като именно там са посочени разходи за кредита: 148,70 лв. – размерна
такса; 727,20 лв. – домашно посещение; 49,08 % - годишен процент на разходите,
както и наказателна лихва при забава на дължими вноски. Т.Д.Я. сочи, че в
исковата молба не се отрича, че тя е заплатила първите четири стриктно
договорени вноски, но не се сочи защо е престанала да обслужва кредита.
Ответницата твърди, че конкретно е уведомила представител
на кредитора, че желае да плаща единствено и само по склюочения договор, а не
както е била уведомена, че досегашните
нейни плащания покриват част от „такса домашно посещение“, което „задължение“ й
е вменено с последната, неподписана от нея страница по договора. Я. твърди, че
й е представено „доказателство“ – досега постъпилите от нея пари са били
осчетоводени от „Н.М.“ ООД като „такса домашно посещение“.
Според ответницата, страните са сключили договор за
потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит, който в
своя чл. 2 има за цел да осигури защита на потребителите чрез създаване на равнопоставени условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Съгласно пи смения
отговор на исковата молба по никакъв начин не може да се установи каква част от
дължимата сума е такса за определяне на степента на кредитния риск в размер на
148,80 лв, както и 49,08% от разходите по договора, които са поискани и
осчетоводени, както и определена част от тях – 727,20 лв. – такса за домашно
посещение.
Т.Д.Я. счита исковите
претенции за недоказани и доколкото в исковата молба не е заявено изрично искане
за представяне на нови доказателства, при всяко последващо развитие на процеса
представянето на нови доказателства е недопустимо.
Т.Д.Я. моли съда да бъде отхвърлен изцяло предявения
срещу нея установителен иск.
Претендира сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Моли да й бъде дадена възможност да представя нови
доказателства.
В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец се
представляват от процесуалния им представител- адвокат К.Т. от Великотърновска
адвокатска колегия.
Ответниците Т.Д.Я. и Н.Н.Я., редовно призовани, не се явяват. Вместо тях се явява
процесуалният им представител - адвокат П.М. от Пазарджишка адвокатска колегия.
В открито съдебно заседание е разпитана свидетелката Л. С. р.-В..
Видно от представеното по делото Искане за отпускане на потребителски
кредит вх. № 38398/15.10.2019г., предявено от кредитоискател Т.Д.Я., заявената за
отпускане сума възлиза на 2377,00лв., като е поискано кредитът да се погаси за
24 седмици, с месечна вноска в размер на 99,00лв. Ответницата Т.Я. е заявила,
че има седмични разходи в общ размер на 100,00лв., като е описала, че поръчител
ще бъде ответницата Н.Н.Я..
Установява се, че както върху Искането за кредит, така и върху приложените
към него Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „Н.М.“ООД
и Декларация-съгласие за обработване на лични данни, са положени подписите, както
на Т.Д.Я., така и на Н.Н.Я..
Съгласно представен по делото Разходен касов ордер № 688/15.10.2019 г. Т.Д.Я.
е получила кредит в размер на 2 376,00 лв., въз основа на сключен на
същата дата Договор за кредит № 38398/15.10.2019 г.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит №
38398/15.10.2019 г., кредитополучателката Т.Д.Я. и
задължената заедно с нея, в качеството си на поръчител Н.Н.Я.,
са се съгласили по сключения потребителски кредит Т.Д.Я. да получи сума в общ
размер на 2 376,00 лв., като заеманата сума се получава в брой с
подписване на договора. Същият следва да бъде погасен съгласно този договор, в
рамките на 24 седмици, при размер на седмичната погасителна вноска от 99,00 лв.
Годишният процент на разходите по кредита е изчислен на 49,08%, с падежна дата
за приключване погасяването – 06.04.2020 г., а първата вноска съгласно договора
е дължима на 28.10.2019 г. Посочена е сумата, която Т.Я. дължи като такса за
определяне степента на кредитния риск и тя е в размер на 148,80 лв. и определен
погасителен план с крайна дата 06.04.2020г. В чл. 5 от Договора е визирано, че
кредитополучателят се задължава да върне посочената сума, ведно с уговорената
във връзка със заема сума за възнаграждение на кредитора, като Т.Я. е
удостоверила с подписа си, че е получила изцяло посочената сума. Съгласно чл. 8
от Договора за кредит, кредитополучателката е предупредена, че има право без да
дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за това си действие,
да се откаже от сключване на договора в срок от 14 дни, считано от датата на
сключването на самия договор. В договора за кредит е вписано и условието за „Домашно
посещение“, съгласно което, при избор от страна на кредитополучателя на
допълнителната услуга, се сключва договор за предоставяне на услуга „Домашно
посешение“, който не е обвързан от условията на договора за потребителски
кредит. По договора на всяка страница са положени подписите на Т.Д.Я. и поръчителя Н. Н. Я..
По делото е представено Приложение № 1 към Договор за заем №
38398/15.10.2019 г., от който се вижда, че на 28.10.2019 г., 04.11.2019 г.,
11.11.2019 г. и на 18.11.2019 г. дължимите седмични вноски за погасяване на
кредита са заплатени от кредитополучателката Т.Я..
По делото е приложена Обезпечителна заповед, ведно с писмени доказателства,
от които се установява, че дружеството-ищец „Н.М.” ООД са получили обезпечение
на предявения иск посредством запор върху всички открити от ответниците
Я. банкови сметки, във всички действащи търговски банки в страната. Съгласно
Уведомително писмо от „Първа инвестиционна банка“ АД, сметката на ответницата Н.Н.Я. е блокирана с посочения размер на претенция и по нея
има авоар, който не удовлетворява обезпечението.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което от Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, кредитополучателката Т.Я. е заплатила при получаване на
сумата от кредита две такси: Такса за определяне степента на кредитния риск,
съгласно чл. 1 от Договор за потребителски кредит № 38398/15.10.2019 г., в размер
на 148,80 лв. и такса „Домашно посещение“ в размер на 727,20 лв., като в
заключението е посочено, че общият размер на заплатените такси при получаването
на кредита възлиза на сумата от 876,00 лв., осчетоводени в счетоводството на
дружеството-ищец. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, Т.Я.
е заплатила такси в размер на 876,00 лв., вследствие на което чистата стойност
на получения от нея кредит по договора е в размер на 1 500,00 лв.
Съгласно приложеното по делото Уведомително писмо изх. № 5161/19.05.2022
г., издадено от „Еконт Експрес“ ООД, пратка с товарителница № 5300136893343 от
08.10.2019 г., с направление гр. Панагюрище – гр. Пловдив, изпратена от Л. р.-В.,
съдържаща документи, е била получена от Н.Н.Я. на
09.10.2019 г. в 09,19 часа, самоличността на подателите и получателите на
пратките е установена чрез представяне на лична карта, което е задължително
правило на куриерската служба и се изпълнява от всички служители в офисите.
Подателката р.- В. е положила подпис при приемането на пратката и получаването
на наложения платеж, а получателката Н.Я. е положила подпис при предаване на
пратката, като е генерирано електронно изявление за предаването на тази пратка.
От показанията на разпитаната свидетелка Л. С. р.-В., които съдът цени
отчасти, тъй като същата е служител на дружеството-ищец „Н.М.” ООД, се установява,
че ответницата Т.Я. е клиентка на дружеството с няколко кредита и понеже е
поискала да изтегли по-голяма сума, заради ипотека на фирмата на Я., в която е
работила – „ЙЕС КРЕДИТ“, съотношението дълг-доход е било недостатъчно.
Свидетелката Р. - В. изяснява, че в случай, когато доходът на кредитополучателя
е недостатъчен се търси поръчител. От показанията й се установява, че наместо
да откаже кредита, с Т.Я. са пристъпили към търсенето на поръчител, който
следва да бъде на трудов договор и да е бил редовен платец на дружеството-ищец.
Свидетелката изяснява, че ответницата Т.Я. е посочила за поръчител своята
дъщеря Н., която живее в Пловдив и не й се очертава пътуване към гр.
Панагюрище. Според свидетелските показания, р. - В. е предложила, макар да не е
практика на дружеството, да изпрати необходимите документи чрез куриер и да
отбележи с молив и лепяща лента къде е необходимо да бъдат изписани имената на
поръчителката – ответницата Н.Я., както и къде следва тя да положи своя подпис.
Посочва, че искането за кредит и общите условия, следва да бъдат подписани на
всеки лист от двете страни, чрез собственоръчно изписване на трите имена и
полагане на подпис. Така, чрез куриер на „Еконт
Експрес“, р.-В. е изпратила пратка до Н.Я., на която пратка тя е изброила точно
броя на подписите, тъй като те се таксуват, както и колко пъти следва
ответницата Н.Я. да изпише собственоръчно своите имена. Свидетелката изяснява в
показанията си, че след като ги е получила, Н.Я. й позвънила, за да се уведоми
дали всичко е получено обратно от дружеството-ищец „Н.М.” ООД. Свидетелката
описва, че услугата с обратно връщане се осъществява като куриерът е чакал
ответницата Н.Я. на място, той й е връчил документите, тя се е разписала пред
него, двамата са изброили подписите, след което документите се връщат обратно
на подателя. р.-В. уточнява, че след посещението й в „Еконт Експрес“ е
установила, че услугата й не е заплатена и е заплатила на куриерската служба,
след което се обадила на ответницата Т.Я., тя е подписала всички необходими
документи и искането за кредит е било
стартирано.
От свидетелските показания се установява, че кредитополучателката
Т.Я. на няколко пъти е посещавана както във фирмата, в която работи, така и в
дома й, с молба за доброволно плащане и тя е осъществявала такива плащания,
докато е можела. Изяснява също, че сумата по кредита е получена от Т.Я. при
подписване на договора за кредит, но сдът не цени твърдението на свидетелката,
че сумата е изплатена в присъствието на Н.Я.. р.-В. твърди, че когато се
изпращат писмени доказателства чрез куриер и той трябва да върне документите,
куриерът иска личната карта, за да се докаже личността на онзи, който ще
подписва документите. Изяснява също, че сумите по кредитите се получават в брой,
като искането може да бъде изпратено и чрез куриерска фирма.
По делото е прието заключение на единична съдебно-графологична експертиза и
заключение на трима експерти- графолози, които заключения са приети без
възражения от страните и от които се констатира, че при изследването на подписа
на Н.Я., положени под искането за отпускане на кредит, по Договор за
потребителски кредит № 38398/15.10.2019 г. и сравнителния материал, даден на
вещите лица, се установява, че поръчителят по Договора за кредит – ответницата Н.Н.Я., не е положила подпис срещу думата „поръчител“ по
договора за потребителски кредит, а тези подписи са положени от друго лице.
Вещите лица сочат, че при изследването са установени съвпадащи общи признаци
като форма, направление на движението, транскрипция, размер, наклон и
пространствено разположение, но несъвпаденията в общите и частни графични
признаци образуват съвкупност, достатъчна в количествено и качествено
отношение, довеждаща до заключение, че изследваният и сравнителните подписи не
са изпълнени с писмено-двигателния навик на едно и също лице.
Договорът за заем е реален договор който се счита
за възникнал с предаване на заетата
сума на заемателя. По делото безспорно се установи, че Т.Я. е получила даемната сума с издаването на Разходен касов ордер № 688/15.10.2019г.,
издаден от „Н.М.” ООД.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи, че ответницата Т.Д.Я. е сключила Договор за потребителски кредит №
38398/15.10.2019 г., съгласно който общият размер на кредита възлиза на сумата
от 2 376,00 лв, която сума включва и заплатената от нея сума от 876,00
лв., която съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, включва
такса за определяне на степен на кредитния риск и такса за „Домашно посещение“
в размер на 727,20 лв. Така, чистата сума, получена от Т.Я. е в размер на
1500,00 лв.
По делото безспорно се установи, че
предявеното от Т.Я. искане за отпускане на потребителски кредит,
вероятно е подписано от получилата ги чрез куриерска фирма „Еконт
Експрес“ поръчителка Н.Я., но искането за отпускане на кредит не е полагане на
подпис върху Договор за потребителски кредит № 38398, сключен на 15.10.2019 г.,
когато физически, на каса, кредитополучателката Т.Д.Я.
е получила сумата от 1 500,00 лв.
По делото безспорно и категорично се установи, че липсва Договор за
поръчителство, каквото условие за сключване е било поставено пред кредитополучателката Т.Д.Я. заради липсата на достатъчно
средства за погасяване на седмичните вноски в размер на 99,00 лв. всяка.
Съдът констатира, че Т.Д.Я. е заплатила, макар и със закъснение част от
седмичните погасителни вноски в общ размер на 396,00 лв., като от Приложение №
1 към договора за заем се констатира, че първата падежна дата по договора за
кредит е била 28.10.2019 г., но задължението е заплатено на 31.10.2019 г. в
размер на 100,00 лв., на 23.11.2019 г. отново е заплатена сумата от 100,00 лв.,
на 18.12.2019 г. е заплатена сумата от 100,00 лв. и на 18.01.2020 г. е
заплатена сумата от 100,00лв. или общо, макар и със закъснение, са изплатени
четири седмични вноски на обща стойност от 400,00 лв.
В този смисъл, макар че не съществува годен договор за поръчителство, тъй
като липсата на съгласие от страна на поръчителя, изразено в писмена форма,
води до нищожност на договора за поръчителство, сключен към Договор за
потребителски кредит № 38398/15.10.2019 г., съдът счита, че следва да бъде
осъдена ответницата Т.Д.Я., в качеството й на кредитополучател по процесния
договор за кредит, да заплати на ищците сумата от 1 100,00 лв. по Договор
за потребителски кредит № 38398/15.10.2019 г., по който Т.Я. е получила сума в
общ размер на 1 500,00 лв. Тази сума се формира, като от получената сума
по отпуснатия кредит се приспадат изплатените от Т.Я. суми, съгласно Приложение
№ 1 към Договора за потребителски кредит през периода от 31.10.2019 г. до
17.01.2020 г., включително, в общ размер на 400,00 лв.
Съдът счита, че следва да отхвърли претенцията в размер на 1976,00 лв.,
която ищцовото дружество предявява срещу Т.Д.Я. над размера от 1 100,00
лв., тъй като по делото безспорно се установи, че още при получаване на кредита
тази ответница е заплатила сумата от 876,00 лв., представляваща сбор от таса за
оценка на кредитния риск и такса за услугата „Домашно посещение“, а освен това,
през периода м. октомври 2019 г. - м. януари 2020 г. е заплатила за погасяване
на кредита сумата от 400,00 лв.
По делото безспорно се установи, че липсва договор за поръчителство, тъй
като по делото не се събраха никакви доказателства поръчителката Н.Я. да се е
запознавала със съдържанието на договора, да се е съгласявала с неговите
условия и да е полагала подпис, на която и да било от страниците на този
договор. В този смисъл претенцията на дружеството-ищец спрямо втората
ответница, като задължено лице-
поръчител, следва да бъде отхвърлена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдена ответницата Т.Д.Я. да
заплати на дружеството-ищец сторените по делото съдебно-деловодни разноски, с
оглед отхвърлената част от иска, които представляват сума в общ размер на
616,80 лв. - сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 102,99 лв., държавна
такса в размер на 68,47 лв. и възнаграждение на вещите лица по тройната
съдебно-графологична експертиза в размер на 445,34 лв.
Съобразно с отхвърлената част от иска, следва да бъдат осъдени
дружеството-ищец „Н.М.” ООД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплатят на
ответницата Н.Н.Я. сума в размер на 400,00 лв. – за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от иска
следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответницата Т.Д.Я. сумата от
100,00 лв.- за съдебно-графологичната експертиза, както и сумата от 82,01 лв. –
за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 240, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Д.Я., с
ЕГН- **********,***, да заплати на „Н.М.” ООД, с ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Л.Д., със съдебен адрес:*** - чрез адвокат К.Т. от Великотърновска адвокатска
колегия, сумата от 1 100,00лв. (хиляда и сто лева), представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 38398/15.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 25.06.2020 г. до окончателно изплащане на сумите, както и
сумата от 42,26 лв. (четиридесет и два лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава по Договора за потребителски кредит, за
периода от 07.04.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба - 25.06.2020
г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск до размера на претендираната сума от 1976,00лв
(хиляда деветстотин седемдесет и шест лева), като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.М.” ООД, с ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Л.Д., със съдебен адрес:*** - чрез адвокат К.Т. от Великотърновска адвокатска
колегия, срещу Н.Н.Я., с ЕГН- **********,***, в
качеството й на поръчител по договора за кредит, осъдителен иск за заплащане на
сумата 1976,00лв. (хиляда деветстотин седемдесет и шест лева), представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 38398/15.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 25.06.2020 г. до окончателно изплащане на сумите, както и
сумата от 42,26 лв. (четиридесет и два лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава по Договора за потребителски кредит, за
периода от 07.04.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба - 25.06.2020
г.
ОСЪЖДА Т.Д.Я. с ЕГН: **********,***
да заплати на „Н.М.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Л.Д., със съдебен адрес:*** - чрез адвокат К.Т. от
Великотърновска адвокатска колегия, сторените съдебно-деловодни разноски в общ
размер на 616,80 лв.
(шестстотин и шестнадесет лева и осемдесет стотинки), която сума представлява
сбор от адвокатско възнаграждение в размер
на 102,99 лв.(сто и два лева и деветдесет и девет стотинки), държавна такса в
размер на 68,47 лв.(шестдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки) и
възнаграждение на вещите лица по тройната съдебно-графологична експертиза в
размер на 445,34 лв.(четиристотин четиридесет и пет лева и тридесет и четири
стотинки).
ОСЪЖДА „Н.М.” ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Л.Д., със съдебен адрес:*** - чрез адвокат К.Т. от Великотърновска
адвокатска колегия, да заплатят на Т.Д.Я., с ЕГН- **********,***,
сторените съдебно-деловодни разноски съобразно с отхвърлената част на иска, в
размер на 182,01 лв.(сто осемдесет и два лева и една стотинка), която сума
представлява сбор от 100,00 лв. (сто лева) –
разноски за съдебно-графологичната експертиза, както и сумата от 82,01 лв.(осемдесет
и два лева и една стотинка) – за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Н.М.” ООД, с
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Л.Д., със съдебен адрес:*** - чрез адвокат К.Т. от Великотърновска
адвокатска колегия, да заплатят на Н.Н.Я., с ЕГН- **********,***, сумата в размер
на 400,00 (четиристотин) лева – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: