РЕШЕНИЕ
№ 814
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500698 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ищцата пред първоинстанционния съд
- Д. Р. Б., със съгласието на своя баща и законен представител Р. Б. Б., чрез адв.
Д. и адв.Р..
Със същата се обжалва решение №98 от 12.12.24 г., постановено от
ОС - Враца по гр. д. №22 от 2024 година в частта, в която претенцията по
чл. 432, ал. 1 от КЗ, е била отхвърлена за разликата на 60 000 лв. до
предявеният размер от 80 000 лв. за неимуществени вреди, както и по
отношение на имуществените вреди за разликата над 1237,50 лв. до 1650
лв. ведно със законната лихва.
Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Приемат, че справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 80 000 лв., но считат, че неправилно се приемало
наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Сочи, се по делото
1
не било доказано при условията на пълно и главно доказване, че ищцата
е знаела, че водача е неправоспособен. За да достигне до извода си за
съпричиняване, съдът се бил позовал на показанията на деликвента Б. Х.,
който бил заинтересован от изхода на спора. В този смисъл решението
противоречало на съдебната практика на ВКС по прилоЖ.ето на чл.51, ал.2
ГПК.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
му част и вместо това постановено друго с което искът за неимуществени
вреди да бъде уважен за сумата от 80 000 лв., а за имуществени в поддържания
размер от 1650 лв. Претендират се разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника пред
първата съдебна инстанция - „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. В течение на
производството се депозира становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното решение в обжалваната от ищцата,
част. Счита, че от ОС-Враца не са били допуснати сочените от въззивницата
нарушения на материалния и процесуален закон. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивницата на 06.01.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 10.01.2025 г./по електронен път/.
Следователно същата е в срока по чл.259,ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред първата инстанция-
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. С нея се обжалва същото
първоинстанционно решение в частта за присъдени неимуществени
вреди за разликата на 30 000 лв. до 60 000 лв. ведно със законната лихва
от 23.07.2023 г.
Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение
Намира за неправилен извода на съда, че не е налице съпричиняване във
връзка с това, че пострадалата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат поради липсата на поставен предпазен колан. Сочи,
че по делото от КСМАТЕ по безспорен начин се било установило, че
пострадалата е пътувала при липсата на поставен предпазен колан. Доказано
2
било, че липсата на предпазен колан е в причинна връзка с причинените на
ищцата, травми. Съдът не се бил съобразил с казаното от вещото лице В. при
изслушването му в о.с.з. на 12.11.2014 г., че „лявоседящият пътник, ако е бил с
колан въпреки, че е седяла в скута му, то той е щял да получи минимални
увреждания“. За това неправилно съдът бил приел, че това възраЖ.е за
съпричиняване е неоснователно. Счита, че ищцата с поведението си е
допринесла за собственото си увреждане. Сочи, че ищцата съзнателно е
пътувала в МПС, управлявано от неправоспособен водач, за което ищцата
била знаела. Този извод на първоинстанционния съд бил правилен, но
размера на съпричиняването неправилно бил определен само в размер на
25 %. Излагат се и доводи за неправилност на решението относно
определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000
лв. /преди отчитане на съпричиняването/ във връзка с прилоЖ.е на
критериите по чл. 52 от ЗДД . Счита, че първоинстанционния съд не се бил
съобразил с характера и степента на уврежданията, периода на тяхното
проявление, обективното здравословно състояние на ищцата към настоящия
момент, както и с обществено-икономическите условия в страната към
настоящия момент. Сочи, че от заключението на комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ се установило, че
търпените от ищцата болки и страдания били за срок от един месец.
Оздравителният период бил от порядъка на 3-4 месеца, както към момента
ищцата била напълно възстановена от травмите. Не се очаквали бъдещи
негативни последици. При проведеното лечение не били търпени
допълнителни болки и страдания.
Иска се в обжалваната му част първоинстанционното решение да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго, с което ищцовата претенция за
неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв. да бъде
отхвърлена, ведно със законната лихва от 23.07.2023 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноски.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищцата пред първата
инстанция Д. Р. Б., в който отговор се излага становище за
неоснователност. Счита, че размера на търпените неимуществени вреди е
доказан от събраните по делото доказателства. Приетият такъв от 80 000 лв.
/преди отразяване на съпричиняването/ не бил прекомерен. Тезата на
ответника не била подкрепена със съдебна практика. Твърди, че вследствие на
3
претърпяното ПТП, ищцата и към настоящия момент изпитвала негативни
психични изживявания. Състоянието, в което се намирала щяло да я кара да се
чувства непълноценна до края на живота си. Намира възраЖ.ята на
ответника/въззивник за съпричиняване от страна на ищцата, за неоснователни
и недоказани.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника на 06.01.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 17.01.2025 г./по електронен път/.
Следователно същата е в срока по чл.259,ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
Първоинстанционното решение в частта, в която е уважена
претенцията по чл.432, ал.1 ГПК за сумата от 30 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди, както и за имуществените вреди в размер на
1237,50 лв. като необжалвано, е влязло в сила.
Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена
претенцията по чл.432, ал.1 ГПК за разликата над 80 000 лв. до пълния
предявен размер от 100 000 лв. като необжалвано, е влязло в сила.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, ОС-Враца е приел, че от
събраните по делото доказателства се установява, че ПТП е настъпило на
16.06.2023 г. около 01, 45 часа на път 3- 101 на км 80+000 в посока двиЖ.е лек
автомобил "Мазда 323 Д" от с. Крива бара в посока с. Бутан, обл. Враца в
тъмната част от денонощието, при облачно време, валеж на дъжд и мокра
пътна настилка. Максимално допустимата скорост на двиЖ.е на ППС била 90
4
км/ч. Процесният автомобил се е движел в полагащата му се дясна лента на
платното за двиЖ.е на ППС със скорост към момента на възникване на
опасността - загуба на контрол върху управлението му от около 104 км/ч. В
един момент, в който лекият автомобил "Мазда 323Д" с peг. № ******** е бил
със скорост от около 104 км/ч., водачът му с леко навит на ляво волан,
използва спирачната му система до степен на блокиране на ходовите колела,
при което автомобила става неуправляем, независимо от действията на водача
с волана му, продължава двиЖ.ето си с отклонение в ляво под ъгъл от около
12- 13°, преминава през лентата за насрещно двиЖ.е, напуска пътното платно
в ляво по посоката си на двиЖ.е, навлиза в земна земеделска територия, при
което последва леко завъртане наляво спрямо вертикалната си ос и достигайки
до масивно крайпътно дърво с дясна странична част в областта на средна
дясна колонка се удря странично в него със скорост от около 68 км/ч.
Вследствие на настъпилият удар на лекия автомобил в дървото, дясната му
странична част се деформира в посока навътре към купето, а автомобила се
установява в покой вклинил се с дясна странична част в процесното дърво. От
техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е субективно действие
на водача на лекия автомобил с органите му за управление - волан, спирачна
система, при двиЖ.е със скорост от около 104 км/ч., довели до загуба на
напречна устойчивост на лекия автомобил, с което водача му е поставил сам
себе си в невъзможност да предотврати ПТП.
Относно търпените от ищцата неимуществени вреди
първоинстанционният съд е изложил следните мотиви:
От приложената медицинска документация било видно, че Д. Б. е
получила счупване на костите на таза, изкълчване на долна челюст,
кръвонасядания на челото и дясно бедро. Лекостепенно мозъчно сътресение.
Охлузване под брадата. От посочените увреждания същата била търпяла
болка и страдания с характерен интензитет за тези наранявания за срок повече
от един месец. Оздравителният период за подобен вид травми е от порядъка
на 3-4 месеца, като към момента ищцата била напълно възстановена от
получените травми. Към момента на прегледа били налице остатъчни
последствия от претърпените травми, като не се очаквали неблагоприятни
последици и усложнения свързани с опорно-двигателния апарат. Болничното
лечение било продължило 13 дни, като същата приемала медикаменти за
овладяване на болковия синдром и НСПВС, както и вливания на водносолеви
5
разтвори и плазмозаместители. За това как е протекло домашното лечение
нямало медицински данни. Остатъчните последствия, които се установявали
при прегледа на ищцата били оплаквания от болки в кръста.
От събраните по делото доказателства- писмени, гласни и съдебни
експертизи се установявало, че травматичните увреждания на ищцата са
вследствие на виновното поведение на водача на МПС- Б. Х..
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди е
прието, че същия следва да бъде определен на сумата в размер на 80 000 лв. За
да стори това, първоинстанционният със се е позовал на характера, вида и
броя на причинените травми, продължителността и интензивността на
свързаните с тях болки и страдания, установени от показанията на
свидетелите, и от заключенията на вещите лица по събраната експертиза; вида
и продължителността на проведеното лечение; възрастта на ищцата;
установените преживявания на ищцата в резултат на получените увреждания
и последвалото лечение и обществено - икономическите условия към момента
на настъпване на увреждането; позовал се е и на актуалната съдебна практика
по сходни на процесния, случаи.
Относно възраЖ.ето за съпричиняване от липсата на поставен
предпазен колан:
От техническите данни за лек автомобил, марка "Мазда 323" с peг. №
******** се установявало, че лекият автомобил е с регистрация - 1+4 места,
водач и четирима пътника. Брой седалки за водач и пътници 1+4-2 броя
отпред, 3 броя зад тях. Предните две седалки били оборудвани с фабрично
заводски монтирани триточкови обезопасителени инерционени колани.
Задните две седалки - лява и дясна, без средната били оборудвани с фабрично
заводски монтиран триточков инерционен обезопасителен инерционен колан.
Средната седалка била оборудвана с двуточков обезопосителен поясен колан.
Предпазните инерционни колани представлявали средство за пасивна защита,
с предназначение за задържане на водача на автомобила и пътниците в него
при поставени колани, в случай на внезапно спиране на автомобила/в режим
на аварийно спиране, челен удар в неподвижно препятствие или преобръщане,
към мястото му на седене - на таза и долните крайници към седалката и
горната част на тялото към облегалката, при инерционна сила и направление,
действаща върху тялото в посока отзад напред спрямо надлъжната ос на
6
автомобила, но не ограничавали двиЖ.ето на горните крайници, главата и
долната част на долните крайници. Ефективността на предпазните колани
била при двиЖ.е на автомобила със скорост до около 60 - 65 км/ч. при челен
удар в неподвижно препятствие. Ищата в момента на реализираното ПТП от
лек автомобил "Мазда 323" с peг. № ******** била пътник в лекия автомобил,
возещ се в скута на пътник на задна лява седалка, което не представлявало
седящо място в автомобила и нямало поставен предпазен колан. В
съответствие с техническата характеристика за л.а. "Мазда 323" с peг. №
********, същият бил предназначен за превоз на водач и четирима пътника.
По отношение товароносимостта на автомобила нямало претоварване и
същата била в границите на техническата характеристика на автомобила. По
отношение на местата - обезопасените места с предпазни колани били 5 броя -
две от лицата не можели да бъдат подсигурени с обезопасителни колани,
съответно не можели да ползват защита от обезопасителни колани. Тези две
лица седели в скута на места, където нямало монтирани обезопасителни
колани. Инерционната сила действаща върху тялото на ищцата, пътник в
автомобила, седящ в скута на пътник на задна лява седалка, с опора в предна
лява седалка на автомобила, при инициалния удар между автомобила и
дървото била с направление в посока почти перпендикулярна на надлъжната
ос на автомобила, успоредна и обратна на ударния импулс - т.е. от дясно на
ляво спрямо надлъжната ос на лекия автомобил, което водело до двиЖ.е на
тялото на ищцата в посока надясно към вътрешноста на междинната между
предна лява и предна дясна седалка с възможност на тялото да достигне
горната вертикална част на предна дясна седалка и да настъпи удар между
тялото на пострадалата и облегалката на предна дясна седалка. Пострадалата
при процесното ПТП не била изпадала от купето на автомобила. Тялото на
пострадалата ищца в процеса на реализираното ПТП с лицева част било
навлязло в контакт с гърба на предна лява седалка. Ищцата не била седяла на
място в купето на лекия автомобил, обезопасено с предпазен колан. Дали
ищцата била седяла точно на пода или малко по - високо в скута на пътник
седнал на задната седалка на процесния автомобил, инерционната сила била
действала в посока права и противоположна на ударния импулс и при тази
ситуация, нейното тяло влизало в гърба на предната дясна седалка или по-
точно в нейният ляв заден ъгъл на гърба. Ударът бил в средата на средна дясна
колонка на лекият автомобил и имал плъзгащо към задната дясна врата на
7
автомобила и утъване някъде около 10-15 см максимум. Телата се движели
насреща на ударния импулс. Телата политали в посока на двиЖ.е на лекия
автомобил. Нямало двиЖ.е нагоре. Ударът бил леко кос, не страничен.
Механизмът на основните увреждания на ищцата били при съприкосновение с
части от интериора на купето и това бил гърба на предната седалка. Относно
това, дали ищцата е била с предпазен колан вещото лице било посочило в
отговор на 12 въпрос, че тя не е седяла на място в лекия автомобил, където
мястото е обезопасено с предпазен колан. Нямало предвиден предпазен колан
за седящ в скута пътник на задноседящ пътник. Ако ищцата била с поставен
колан, можела да получи по-леки травми, по-тежки травми или коланни
травми. Обезопасителният колан бил най-ефикасен при скорост до 60 км/час
при челен удар. При седящ пътник на задна лява седалка, пътникът щял да се
наклони, но нямало да се отдели от седалката, а ще се отклони в посока
инерционната сила. Поставянето на предпазния колан щяло да предпази
отделянето на тялото от местоседенето и евентуално да не достигне до
предните седалки - при този механизъм на удара, при кос удар важало същото.
Ляво седящият пътник, ако е бил с колан щял да получи минимални
увреждания. Обстоятелството, че в автомобила били повече души отзад не
било довело до повече травми.
При тези си мотиви първоинстанционният съд е достигнал до извода, че
липсата на поставен предпазен колан не е в причинна връзка с вредите
причинени на ищцата, поради което възраЖ.ето на ответника, основаващо
се на това твърдение е прието за неоснователно.
Относно възраЖ.ето на ответника /пред първата съдебна инстанция/ за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, дължащо се на знанието
на ищцата, че делинквентът към момента на ПТП е бил непълнолетен и
неправоспособен водач:
Това възраЖ.е е прието за основателно. Първоинстанционният съд се е
позовал на разясненията в постановление № 17 от 18.11.1963 г. по гр. д. №
18/63 на Пленума на ВС, както и е постановено ТР № 1 от 23.12.2015 г. по
тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК. В тази хипотеза пострадалата не била
допринесла за настъпването на катастрофата, но с поведението си била
спомогнала за собственото си увреждане. Като рисково поведение е
определено от съда, пътуването в МПС с водач, който е неправоспособен,
8
когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на пострадалия,
по отношение на когото е налице знание за този факт или възможност за
узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Изразяващо се в
поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото необосновано
игнориране, това поведение съставлявало обективен принос, който бил
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното ПТП. Обстоятелствата относно знанието на
пострадалото лице за това, че се е съгласило да пътува в автомобил,
управляван от непълнолетен и поради това - неправоспособен водач, се
установявали от показанията на свидетеля Б. Х., които не били в противоречие
с останалите доказателствени източници. В случая била изключена липсата на
знание за неправоспособността на водача, а наличието му означавало, че с
качването си в автомобила пострадалата била предприела възможен и
предвидим риск от настъпване на ПТП, който в случая се бил реализирал.
Липсата на правоспособност, особено с оглед ниската възраст на делинквента,
означавало липса на знания, умения и опит, довели именно до загуба на
управлението на автомобила, която водачът не е бил в състояние да овладее.
По делото не било доказано деликвента да е притежавал необходимите
технически познания и умения да управлява лек автомобил.
При тези си мотиви съдът е достигнал до извода, че е налице хипотезата
на чл.51, ал.2 ЗЗД; съпричиняването е определено на 25 % или при приет
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лв. е присъдено
такова в размер на 60 000 лв.
Относно претенцията за имуществени вреди е посочено, че
направените разходи по прилоЖ.те фактури били за транспорт на ищцата до
УМБАЛСМ "Пирогов" ЕАД, където било проведено лечение и бил извършен
контролен преглед. От представените писмени доказателства за извършени
разходи, както и от заключенията на съдебните експертизи се установило, че
извършените от ищцата разходи възлизат на сумата от 1 650 лв. Сумата е
намалена с приетия коефициент за съпричиняване – 25 %.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като взе
предвид доводите и възраЖ.ята на страните, както и събраните пред първата
съдебна инстанция доказателства, приема следното:
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
9
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
Определянето от страна на съда на справедлив размер на обезщетение е
резултат от преценка на редица фактори, комбинирани по различен начин и
зависещи от конкретните обстоятелства на всеки случай, включително по
време, място и механизъм на настъпване на конкретните увреждания, вида и
тежестта им, конкретното им проявление по отношение на физическите,
психически и емоционални изживявания на увредения, засягането на
социалния му живот и икономическата му активност, начинът и
продължителността на преодоляването им, прогнозата за възможното
възстановяване на претърпялото ги лице в бъдеще - цялостно или не, както и
също конкретните възможности за тяхното репариране /заместване/ с парично
определим еквивалент от персонална, икономическа и социална гледна точка,
в зависимост от също конкретните икономически и социални условия по
място и време.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото/пред
първата съдебна инстанция КСМАТЕ се установява, че вследствие на
процесното ПТП, състояло се на 16.06.2023 г. ищцата е получила следните
травми: счупване на костите на таза, изкълчване на долна челюст,
кръвонасядания на челото и дясно бедро. Лекостепенно мозъчно сътресение.
Охлузване под брадата. От посочените увреждания ищцата е търпяла болки и
страдания с характерен интензитет за тези наранявания за срок повече от един
месец. Оздравителният период за подобен вид травми е от порядъка на 3-4
месеца, като не се установяват усложнения и необходимост от по-дълъг
10
възстановителен период. Болничното лечение е продължило 13 дни, като
пострадалата е приемала медикаменти за овладяване на болковия синдром и
НСПВС, както и вливания на водносолеви разтвори и плазмозаместители.
Към момента на извършения преглед на 11.09.2024 г. от вещото лице по
съдебната експертиза в медицинската й част, ищцата е напълно възстановена
от получените травми. Макар вещото лице д-р К. да констатира остатъчни
последствия- оплаквания на пострадалата от болки в кръста от претърпените
травми, не се очакват неблагоприятни последици и усложнения свързани с
опорно-двигателния апарат.
За това как е протекло домашното лечение вещото лице констатира, че
няма медицински данни, но има изслушани свидетелски показания – л.315-
316 от първоинстанционното дело /показания на чичо й А. Б. и Н. Д. Д., за
която настоящата инстанция констатира, че също е една от пострадалата при
процесното ПТП/– Д. Б. е била на памперси, не е могла да става от леглото,
защото й е било забранено. След като й разрешили да става, ползвала колички
и патерици. Така ходела около 2 месеца. Тя все още е затворена в себе си,
много тежко е преживяла инцидента, „не е това дете, което беше“. Свидетелят
Б. също сочи, че Д. има оплаквания от болки в кръста. В училището й били
забранили да играе физическо, да спортува, оплаквала се и от главоболие. За
главоболието е приемала обезболяващи.
Данните за инфлацията в страната са публични и са обявени на сайта на
НСИ и същите за периода от настъпването на застрахователното събитие са
както следва: за 2023 г.- 2,87 %. А минималната работна заплата /МРЗ/ е
съответно за 2023 г.- 780 лв. и за 2024 г.- 933 лв.
При така обсъдените по-горе доказателства и при съобразяване с
критериите по чл.52 ЗЗД, настоящата инстанция намира, че справедливо
обезщетение в случая се явява такова в размер на 60 хиляди лева.
Следва да посочим, че ВКС в съдебната си практика за подобни травми
дори приема по-ниски обезщетения за по-тежки увреждания, съпътстващи
процесните, както и с неблагоприятен изход, така например – определение №
2505 от 30.09.2024 г. по т.д.№ 2028/23 г. Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/45 хиляди/,
определение № 1632 от 28.05.2025 г. по т.д. 2085/24 г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
/40 хиляди/, но при съобразяване с възрастта на пострадалата, която към
момента на ПТП е на 12 години, настоящата инстанция намира, че
11
адекватното обезщетение е това в размер на 60 000 лв.
По възраЖ.ята за съпричиняване:
По въпроса относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване
на обезщетението за вреди е формирана задължителна практика на ВС и ВКС,
намерила израз в ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и постоянна
практика на ВКС, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение №
92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27.06.2014
г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о., решение № 15 от 19.02.2020 г. по т. д. №
146/2019 г., ІІ т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възраЖ.е пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за
настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е
допринесло за механизма на увреждането. При определяне на степента на
съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на
делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в
който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното
произшествие.
Относно липсата на поставен предпазен колан:
От събраните по делото доказателства- писмени, гласни, както и
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото КСМАТЕ, се
установява, че ищцата е била пътник в процесното ПТП като е пътувала на
12
задната седалка вляво в скута на друг пътник без поставен предпазен колан.
От заключението на КСМАТЕ, в частта авто-техническа се установява,
че процесното МПС е с брой седалки за водач и пътници 1+4 места, т.е. водач
и четирима пътници; брой седалки за водач и пътници – 2 броя отпред и 3
броя зад тях. Предните две седалки са оборудвани с фабрично заводски
монтирани триточкови обезопасителни инерционни колани, а задните две
седалки – лява и дясна, без средната, са оборудвани с фабрично заводски
монтиран триточков инерционен обезопаситилен колан. Средната седалка е
оборудвана с двуточков обезопасителен поясен колан. В случая в процесното
МПС са пътували 7 лица – водач и шестима пътника като обезопасителните
колана са 5 бр., т.е. две от лицата не могат да бъдат подсигурени с
обезопасителни колани, съответно не могат да ползват защита от
обезопасителни колани.
Вещото лице В. сочи, че предпазните инерционни колани представляват
средство за пасивна защита, с предназначение за задържане на водача на
автомобила и пътниците в него при поставени колани, в случай на внезапно
спиране на автомобила/в режим на аварийно спиране, челен удар в
неподвижно препятствие или преобръщане, към мястото му на седене - на таза
и долните крайници към седалката и горната част на тялото към облегалката,
при инерционна сила и направление, действаща върху тялото в посока отзад
напред спрямо надлъжната ос на автомобила, но не ограничавали двиЖ.ето на
горните крайници, главата и долната част на долните крайници.
Ефективността на предпазните колани е при двиЖ.е на автомобила със
скорост до около 60 - 65 км/ч. при челен удар в неподвижно препятствие. В
случая процесното МПС достигайки до масивно крайпътно дърво с дясна
странична част в областта на средна дясна колонка се удря странично в
дървото. Вследствие на настъпилият удар на лекия автомобил в дървото,
дясната му странична част се деформира в посока навътре към купето, а
автомобила се установява в покой вклинил се с дясна странична част в
процесното дърво /скица на л.303 от първоинстанционното производство/.
Скоростта на двиЖ.е на лекия автомобил „Мазда 323 Д“ с рег.№ ******** към
момента на начало на поява на спирачни следи на пътното платно и загуба на
напречна устойчивост на автомобила е било около 104 км/ч, а в момента на
удара в дървото – 68 км/ч.
13
От събраните по делото доказателства- писмени, гласни, както и
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото КСМАТЕ, се
установява, че ищцата е била пътник в процесното ПТП като е пътувала на
задната седалка вляво в скута /уточнено след изслушването на свидетелските
показания/ на друг пътник, без поставен предпазен колан.
В случая при удара в дървото тялото на ищцата с лицевата си част е
влязло в контакт с гърба на предна лява седалка. Уврежданията на таза са на
ниво горната част на колелата. Тъй като ищцата е седяла в скута на друг
пътник, контузията на бедрото, изкълчването на долната челюст, както
охлузването по брадата са в горната част на тялото, което говори за основно
съприкосновение с по-високи части на купето на автомобила. Увредите се
получават при инерционното двиЖ.е на тялото напред като счупването на таза
е от директен или индиректен удар върху двете бедра, както вещото лице К.
разяснява при изслушването си в о.с.з. Вещото лице В. допълва, че когато две
тела са плътни инерционната сила действа еднакво, т.е. ищцата и пътника, в
чийто скут е седяла би трябвало да са с еднакви наранявания. Нараняванията
на ищцата са в горната част на главата и таза като главата се удря в гърба на
предната седалка. Това, че отзад са били повече пътници според вещото лице
К. не е допринесло до повече травми./по този въпрос въззивните жалби на
страните не съдържат оплакване/.
При изслушването си в о.с.з., състояло се на 12.11.2024 г. вещото лице
инж. К. е разяснило, че в началният момент, когато лекият автомобил се е
движел с равна закъснителна скорост до достигане на дървото, инерционните
сили почти не са действали върху телата на водача и пътниците в автомобила.
Основната инерционна сила, която е породена от ударния импулс при ударът в
дървото /погрешно в протокола „таблото“/ при скорост от 68 км/ч, е довела до
настъпилите увреждания на автомобила и пораждането на инерционни сили
върху телата на пътуващите в колата. Ударът е леко кос, не страничен.
Механизмът на основните увреждания са при съприкосновение с части от
интериора на купето и това е гърба на предната седалка. Дали ищцата е
седяла точно на пода или малко по-високо в скута, инерционната сила е
действала в посока права и противоположна на ударния импулс и при тази
ситуация, нейното тяло навлиза в гърба на предната дясна седалка или по-
точно в нейния ляв заден ъгъл на гърба. Ударът е в средата на средна дясна
14
колонка на лекия автомобил и има плъзгащо към задната дясна врата на
автомобила и утъване някъде около 10-15 см максимум. Телата се движат
насреща на ударния импулс като политат в посока на двиЖ.е на лекия
автомобил. ДвиЖ.е нагоре няма. Хипотетично, ако ищцата е била с поставен
колан и при такъв удар, вещото лице д-р К. допуска, че „всичко може да се
получи“- ищцата е можела да получи по-леки травми, по-тежки травми,
коланни травми. Напомня, че обезопасителния колан е най-ефикасен при
скорост до 60 км/ч при челен удар. Същевременно вещото лице В. сочи, че
при седящ пътник на задна лява седалка и при поставен предпазен колан, и
при страничен удар от 90 градуса, пътникът ще се наклони, но няма да се
отдели от седалката, а ще се отклони в посока инерционната сила.
Поставянето на предпазния колан ще предпази отделянето на тялото от
местоседенето и евентуално да достигне до предните седалки- при този
механъзъм на удара и седящ на задна лява седалка. При кос удар като
процесния важи същото. В случая по безспорен начин се установи, че няма
предвиден предпазен колан за седящ в скута пътник на задноседящ пътник.
Според вещото лице В. лявоседящият пътник, ако е бил с колан въпреки, че е
седял в скута на друг пътник, то е щял да получи минимални увреждания.
Вещото лице явно говори за варианта, при който и двамата, пътуващи един в
друг пътници, са поставили общ колан. В случая не се установи това да е така.
Доколкото вещите лица не са категорични по повод на това дали
пострадалата/ищца е щяла да получи по-малки увреждания /респ. какви/, ако
беше използвала предпазен колан и при съобразяване на гореизложеното, че
съпричиняването следва да е доказано в конкретния случай по безспорен
начин от страната, която го твърди, а именно ответника, въззивната
инстанция счита, че така въведеното възраЖ.е за съпричиняване е
недоказано и като такова неоснователно. Заключението на КСМАТЕ не е
оспорено, както и от ответника комуто е доказателствената тежест не е
поискано изслушване на повторна експертиза.
Следва да отбележим, че в случая възраЖ.ето не е въведено в смисъл, че
ако пострадалата/ищца е седяла на пътническо място, оборудвано с
обезопасителен колан, би ли получила по-малки увреждания, респ., ако и
двете лица, пътуващи едно в друго са ползвали един колан. Въведеното от
ответника възраЖ.е за съпричиняване касае непоставяне на предпазен колан
от страна на пострадалата ищца, а не това, че същата е седяла в скута на друг
15
пътник.
При съобразяване с разясненията в т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г. на ОСТК на ВКС, възприемащи изцяло и тезата, застъпена в т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г., според които съпричиняването на вредата по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат /без вина/ въззивната
инстанция приема за правилен крайния извод на първоинстанционния
съд за липса на така соченото от ответника съпричиняване.
Действително, по въпроса за съпричиняване в хипотезата на пътник
малолетно дете, каквато е ищцата, без използване на обезопасителна система
в нарушение на ЗДвП, е налице противоречива съдебна практика. За
отстраняване на това противоречие е образувано тълк.д. № 1/2024 г. на
ОСГТНК на ВКС, по което към настоящия момент не е налице произнасяне.
При полоЖ.е, обаче, че в случая се прие, че липсват категорични
доказателства, че ако ищцата е ползвала обезопасителен колан при тази
скорост на МПС е щяла да получи по-леки травми, то без значение се явява
кое от двете становища, обект на тълкуване, следва да се приложи.
Относно знанието на пострадалата/ищца, че водача на МПС е
неправоспособен:
Липсата на правоспособност, особено с оглед ниската възраст на
делинквента на 16 години, означава липса на знания, умения и опит,
включително за съобразяване влиянието на пътната настилка и центробежните
сили върху двиЖ.ето на превозното средство, довели именно до загуба на
управление на автомобила. По делото не е установено последният да е
притежавал необходимите технически познания и умения да управлява лек
автомобил /а и това не се твърди/, в какъвто смисъл е и заключението на
вещото лице.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства, вкл.
КСМАТЕ по безспорен начин се установява, че неправоспособността на
водача на МПС, който по време на инцидента е бил непълнолетен, както и без
свидетелство за правоуправление на МПС, е в причинна връзка с настъпилото
произшествие.
Константна е съдебната практика, намерила израз в ТР № 1/23.12.2015 г.
16
по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК - налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, без
съответната правоспособност, ако този факт му е бил известен. Рисковото
поведение на пострадалия, с което той е спомогнал за собственото си
увреждане, е налице тогава, когато е резултат на негов съзнателен и свободно
формиран избор, по отношение на когото е налице знание за този факт.
Знанието, като елемент от фактическия състав на съпричиняването, в този
случай подлежи на пълно и главно доказване, доказателствената тежест за
което носи страната, въвела възраЖ.ето за съпричиняване.
В конкретния случай, за да отговори положително на въпроса за наличие
на съпричиняване от страна на ищцата поради поет от нея риск да пътува в
МПС, управлявано от неправоспособен водач, се базира само на
свидетелските показания на виновния за настъпването на ПТП водач Б. Х.,
виж л.326. Изслушаният свидетел, безспорно, е заинтересован от изхода по
спора по смисъла на чл.172 ГПК, доколкото и от данните по делото се
установява, че двама от пътниците са починали вследствие на процесното
ПТП, а останалите са претърпели различни травматични увреждания.
Съгласно съдебната практика, така например решение № 79/12.07.2017 г. по
гр.д.№3244/2016 г. на ВКС, Четвърто ГО, относимите и допустими гласни
доказателства се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при
съобразяване с евентуалната заинтересованост и предубеденост на свидителя
според правилата на чл.172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал
по делото. Противно на приетото от първоинстанционния съд, обаче, по
делото други доказателства в подкрепа на изнесеното от свидетеля не са
събирани. При това полоЖ.е показанията на свидетеля Х. не следва да бъдат
кредитирани относно изнесения от него факта, че пострадалата ищца е знаела,
че той е неправоспособен водач.
При тези си мотиви въззивната инстанция приема за неправилен
извода на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване.
При полоЖ.е, че се прие, че възраЖ.ята за съпричиняване,
въведени с въззивните жалби като предмет на инстанционен контрол, са
неоснователни, то въпроса за съотношението на допринасяне за
настъпване на ПТП между деликвента и пострадалата/ищца не подлежи
на обсъждане.
17
По отношение сочената неправилност на първоинстанционното
решение в частта, в която претенцията за имуществени вреди е отхвърлена
за разликата на 1 237, 50 лв. до 1 650 лв. де факто въззивната жалба на
ищцата не съдържа конкретни доводи.
Ще отбележим, че изхода по тази претенция зависи от изхода на
предходно анализираната.
Относно законната лихва въззивните жалби не съдържат доводи
поради което по арг. от чл.269 ГПК настоящата инстанция не следва да излага
мотиви.
Като краен извод се налага, че обжалваното решение е правилно в
частта, в която претенцията по чл.432, ал.1 КЗ е уважена за сумата от
60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и като такова ще следва да
бъде потвърдено. Решението ще бъде потвърдено като правилно и в частта, в
която претенцията на ищцата за неимуществени вреди е отхвърлена за
разликата над 60 хиляди лева до 80 хиляди лева, както и по отношение на
имуществени вреди за разликата на 1 237, 50 лв. до 1 650 лв. И двете
въззивни жалби са неоснователни.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора разноските остават за страните по начина по
който са ги сторили.
Водим от горното, Апелативен съд- София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 98 от 12.12.24 г., постановено от ОС - Враца по
гр. д. № 22 от 2024 година, в частта, в която се: ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД, с ЕИК121718407, да заплати на Д. Р. Б., с ЕГН
**********, действаща със съгласието на своя баща Р. Б. Б., с ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 30 000 лв. до 60 000,
18
00 лева, обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.06.2023 г., причинило й
телесни увреждания, заедно със законната лихва от 23.07.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за
разликата над присъдената сума от 60 000, 00 лева до 80 000, 00 лева,
ведно със законна лихва от 23.07.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен, както и в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди В ЧАСТТА за
разликата над присъдената сума от 1 237, 50 лева до предявения размер
от 1 650, 00 лева, ведно със законна лихва от 23.07.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен, както и в частта за разноските.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, с
изключение на частта относно имуществените вреди, в която решението по
арг. от чл.280, ал.3 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19