РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1828
гр.
Пловдив 13 август 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав в публично заседание на единадесети юни през
две хиляди и осемнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 2785 по описа за 2017 год. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във ръзка със Закона за защита на потребителите.
Образувано
е по жалба на „**“ ЕООД, ЕИК ***, гр.***, представлявано от управителя Г.Г., подадена чрез процесуалния представител адв.Зл.Г., със съд.адрес ***, против разпореждания/предписания,
обективирани в констативен протокол №
К-0261809/27.07.2017г., издадени от А.К. – главен инспектор в Комисия за защита
на потребителите, РД – гр. Пловдив, да се представят документи, удостоверяващи
предприетите действия по оценяване и удостоверяване на съответствието на детски
легла с марка „Д.Б.“, модели „Л.“, „М.“, „К.“, „С.“, „Т.“, „Н.“, „Е.“, марка „Б.Х.“
с нормативно установените изисквания за безопасност, съгласно БДС EN
716-1:2008+А1:2013 и БДС EN 716-2:2008+А1:2013, както и за детско легло „С.“.
В жалбата се излагат доводи
за нищожност и незаконосъобразеност на
оспорените разпореждания, като постановени в противоречие с материалните и
процесуалните разпоредби и неяснота относно действията, които трябва да
предприеме дружеството съобразно дадените предписания. Претендира отмяна на дадените
предписания и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – А.
П.К. – главен инспектор в Комисия за защита на потребителите – Регионална
дирекция Пловдив, намира жалбата за неоснователна, а издаденият констативен
протокол за законосъобразен и доказан, поради което моли да бъде оставен в
сила. Постъпило е и становище от юрк. Ясен Крайчев, който счита, че жалбата е
недопустима.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, видно от направеното върху процесния констативен протокол №
К-0261809/27.07.2017г. отбелязване, екземпляр от същата е бил връчен на
пълномощник на същата дата. От своя страна, жалбата е подадена по пощата до съда чрез административния орган на 10.08.2017г.,
видно от приложения оригинал на пощенски плик на л.8 по делото на
Административен съд Хасково № 907/ 2017 г., т.е. в рамките на установения за
целта четиринадесетдневен срок и при наличието на правен интерес, жалбата се
явява допустима, съгласно Определение № 887/ 22.01.2018 г. по адм.д.№ 14751/
2017 г. по описа на ВАС.
Въз
основа на приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
При
извършена проверка на дружеството на 27.07.2017 г. бил съставен прицесният
констативен протокол.
Посочва се, че в обекта на жалбоподателя в
гр. Димитровград – магазин „Д.“ били изложени да продажба следните модели
детски легла "Д. Б.": "М." 65/165 с подвижна преграда, цена
303 лв., височина на предпазната решетка при вдигнато положение от мястото,
където можело да стъпи детето до горния край на решетката 55 см, "С."
60/120, цена 150 лв.. с височина на предпазната решетка от място на поставяне
на краче, те. стъпване до горния край на решетката - 55 см; "Т."
70/140 - 159 лв., разстояние от място на стъпване до горната част на
предпазната решетка - 56 см. Констатира се, че разстоянията били измерени с
ролетка. Също така легло "Л." 65/160 см - 279 лв., цвят бреза/кафяво,
с предпазна решетка, разстояние от опората, на която стъпва до горния край на
решетката - 55 см, ,,Л." 65/160 - 310 лв. - 1 бр., 303 лв. - 1 бр.,
запечатани като проба N 91 и 2 от КЗП на 27.06.2016 г., легло "К."
70/120 - 99 лв., запечатано като проба от КЗП на 27.06.2016 Г., "Ния"
65/160 - 130 лв., запечатано като проба от КЗП на 27.06.2016 г., "Е."
70/180 – 397лв., запечатано като проба от КЗП на 27.06.2016 г., детско легло
"Б.Х." 70/180 см - 486 лв.. запечатано като проба от КЗП на
27.06.2016 г. Изтъква се, че всички изложение за продажба легла имали поставена
допълнителна предпазна стена /преграда от гъвкав материал текстил с кокос,
която се прикрепвала с връзки от долния и горния край на предпазната решетка. В
инструкцията за ползване в раздел предупреждения т. 6 имало следният текст:
"Този продукт се продава само в комплект с допълнителната гъвкава, защитна
преграда. 3адължително е поставянето на плътната стена, тъй като съществува
риск от падане на детето, когато започне да се изправя." В схемата за
сглобяване имало текст с указание за поставяне на преградата.
На основание чл. 83, т. 4 от 33П при
проверката било направено ксерокопие на инструкцията за ползване, схемата за
сглобяване и били направени снимки на леглата, на които имало поставено показно
преграда - "Е.", „Н." и "С.". В обекта не се
установило наличието на детско легло "С.". В обекта имало
информационна листовка за предлаганите цветови комбинации на детски легла с
марка "Д. Б.", модели "Л." 65/165, "Т." 60/120;
70/140, "Н." 60/165, "Е." 70/180, "М." 65/165, „К."
60/120, "К." 60/120, "Е." 70/180, "Д. М." 70/180,
,,Д." 60/120. Посочено е, че проверката била последваща на проверка, извършена с КП № К-0247432 от 18.05.2017 г. в магазин
"М. б.", находящ се в гр. Кърджали,
бл."***" 2 и установено предлагане за продажба на детски легла марка
,,Д.Б.", модели "С." 70/140, размер на решетката от опората за
крака до горния й край 55,5 см, "Т." 70/140, размер на решетката от
опората за крака до горния край - 54,5 см, "К." 60/120 - размер на
решетката от опората за крака до горния й край - 55 см. Посочено било, че
присъстващият на проверката служител отказал да завери направеното от
дружеството копие на инструкцията за монтаж и ползване. Във връзка с
констатациите в протокола и на основание чл. 192, т. 2 от 33П било разпоредено
да се представят документи, удостоверяващи предприетите действия по оценяване и
удостоверяване на съответствието на детски легла с марка "Д.Б.",
модели "Л.", "М.", "К.", "С.", "Т.",
"Н.", "Е.", марка "Б.Х." с нормативно
установените изисквания за безопасност съгласно БДС EN 716-1:2008+А1:2013 и БДС
EN 716-2:2008 + А1:2013, както и за детско легло "С.".
В хода на съдебното производство от ответника
са представени двата стандарта БДС EN716-1:2008+А1 и БДС EN716-2:2008+А1, чиито
изисквания са посочени като нарушени от дружеството при производството на
процесните легла.
От страна на жалбоподателя са представени
писмени доказателства под опис /л. 40-82/, които предхождат настоящата проверка,
но касаят несъответствия на детските легла в магазините в гр. Хасково и гр.
Кърджали, както и предприетите мерки в тази връзка. Представени са два
протокола от изпитване на бебешко легло „Т. - люлка“ и детско легло модел „К.“
на „Изпитвателен център „А.Т.“ – гр. София, както и
писмо на Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“, в което е
посочено, че агенцията не е акредитирала лабратория за изпитване на детски
легла.
Представени са и доказателства във връзка с
твърденията за замерване с некалибрована ролетка, собственост на КЗП, и такава,
собственост на дружеството.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното.
Контролът по приложимия към спорното правоотношение
закон се осъществява от КЗП - чл. 191, ал. 1 ЗЗП. По силата на чл. 193, т. 2 ЗЗП длъжностните лица на
контролните органи по чл. 191 ЗЗП разполагат с правомощие да дават задължителни
предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. В
разглежданата хипотеза длъжностното лице, наложило на проверяваното дружество
процесното предписание, е главен инспектор в КЗП – РД Пловдив А.К., поради което
има качеството на длъжностно лице от контролните органи по чл. 191 ЗЗП.
Спорът по делото е относно законосъобразността на
даденото предписание.
Разпоредбата на
чл. 193, т. 2 от Закона за защита на потребителите вменява задължение на
длъжностните лица от контролните органи, посочени в чл. 191 от същия закон, да
дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на
закона. Тези задължителни предписания безспорно се издават от административен
орган и представляват волеизявление, с което пряко се засяга правната сфера на
техните адресати, като ги задължават да извършват или да се въздържат от
определени действия.
За да не се пристъпи директно към административно-наказателна
санкция за извършено нарушение, законодателят е създал механизма на
задължителните предписания, чрез които от една страна бързо и икономически
изгодно за потребителя може да бъде решен въпроса за съответствието на стоката
в случая с нормативно установените изисквания за безопасност, а от друга страна
- осъществява това по един щадящ търговеца начин като му дава правна възможност
без прилагане на държавната принуда, обективирана в административно наказание,
да отстрани неблагоприятните последици от правонарушението.
За да бъде законосъобразно дадено задължително
предписание, на първо място следва да се констатира несъответствие и/или
нарушение на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 69, ал.1 ЗЗП производителите на стоки и
лицата, предоставящи услуги, са длъжни да предоставят на потребителите само
безопасни стоки и услуги. В този смисъл законът въвежда общо задължение за
всички производители на стоки без изключение. Това законодателно разрешение е в
унисон с едни от основните политики на Европейския съюз – закрилата на общественото
здраве и защитата на потребителите, дефинирани в Глава II, дял ХV, чл. 168 и
чл. 169 от Договора за функциониране на Европейския съюз и приетата в тази
връзка Директива 2001/95/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно общата
безопасност на продуктите (директивата), която има за цел да осигури високо
ниво на безопасност на продуктите в целия ЕС за потребителски продукти, които
не са обхванати от специфичното секторно законодателство на ЕС за хармонизация.
Съгласно директивата производителите са длъжни да пускат на пазара само
продукти, които са безопасни, като е предвиден надзор на пазара с цел да се
гарантира високо равнище на опазване на здравето и безопасността на
потребителите.
В същия смисъл
са и нормите на чл. 70 и чл. 71 ЗЗП, които дават легалното определение на
понятието безопасна стока или услуга, което съответства и на легалното
определение на понятието "безопасен продукт", дадено в чл. 2, § 1,
б.б от директивата. Съгласно чл. 71 ЗЗП стоката или услугата се смятат за
безопасни, когато съответстват на нормативно установените изисквания за
безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара
(съответства на чл. 3, § 2, ал.1 от директивата); стоката или услугата се смята
за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от
българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за
които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален
вестник" на Европейския съюз (съответства на чл. 3, § 2, ал.2 от
директивата), а при липса на нормативни изисквания и стандарти съответствието
на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се
вземат предвид: българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни
от хармонизираните, българските стандарти, които са разработени на национално
ниво, препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на
безопасността на стоките, правилата за добра практика по отношение на
безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор,
актуалното състояние на науката и техниката, нормално предвидимите очаквания на
потребителите за безопасност (чл. 3, § 3 от директивата). С други думи както националното,
така и общностното право изискват всеки продукт да е съвместим с употребата си
и да отговаря на високо ниво на защита на безопасността и здравето на хората,
отчитайки категориите потребители, изложени на риск, при използването на
продукта, по-специално деца и стари хора - по арг. чл. 2, б.б от директивата.
В настоящия случай са установени европейски стандарти
по смисъла на чл. 2, т.1, б.б от Регламент № 1025/2012 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. – EN 716-1:2008+А1:2013 и БДС EN
716-2:2008+А1:2013, които имат статут на български стандарти по смисъла на чл.
46 от Закона за националната стандартизация
/ЗНС/ и съставляват национални стандарти по смисъла на чл. 3, § 3, б.б
от директивата. В този смисъл безспорно е, че преценката относно съответствието
на процесните стоки с общите изисквания за безопасност следва да се извърши по
реда на чл. 71, ал.3 ЗЗП, предвид наличието на български стандарти, въвеждащи
европейски, различни от хармонизираните (чл. 71, ал.3, т.1 ЗЗП, съответстваща
на чл. 3, § 3 от директивата).
Съгласно чл. 72
ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са задължени да
предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по
оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените
изисквания за безопасност, като разходите за оценяване и удостоверяване на
съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи
услуги. В този смисъл неоснователно и некореспондиращо със закона е твърдението
на жалбоподателя, че незаконосъобразно е разпоредено дружеството да представи
доказателства за предприети действия по оценяване и удостоверяване на
съответствието на детски легла с марка „Д.Б.“, модели „Л.“, „М.“, „К.“, „С.“, „Т.“,
„Н.“, „Е.“, марка „Б.Х.“ с нормативно установените изисквания за безопасност,
съгласно БДС EN 716-1:2008+А1:2013 и БДС EN 716-2:2008+А1:2013, както и за
детско легло „С.“. От нормативно установеното изискване на пазара да се пускат
само безопасни стоки произтича доказателствената тежест за производителя или
вносителя да установи безопасността, да установи съответствието й с нормативно
установените изисквания за безопасност. Именно това е дала възможност
проверяващата КЗП – РД Пловдив, разпореждайки производителя да спази
изискванията на чл.72 от ЗЗП.
В тази връзка следва да се посочи, че нито в хода на
административното производство, нито при съдебното такова се представиха
доказателства за съответствието на посочените детски легла с нормативно
установените изисквания за безопасност, съгласно БДС EN 716-1:2008+А1:2013 и
БДС EN 716-2:2008+А1:2013 – в това число не се представиха нито доказателства
за изпитване на стоките и съответствието им със стандартите, нито се поиска
изслушването на такава експертиза в настоящото съдебно производство, въпреки
указанията на съда, дадени с насрочване на делото в открито заседание – л.3 по
делото.
В случая съдът намира, че издадения административен
акт съдържа точно задължително предписание за отстраняване на нарушение на
закона - нареждане за предприемане на действия по оценяване и удостоверяване на
съответствието на леглата с нормативно установените изисквания за безопасност
съгласно изискването на чл.72 от ЗЗП, за които действия не са представени
доказателства да са били предприети от страна на оспорващото дружество до
приключване на устните състезания. Представените от жалбоподателя доказателства
за други проверки в магазини в гр. Хасково и гр. Кърджали и данни за предприети
мерки от страна на КЗП относно неспазени стандарти в производството на детските
легла в това число временно спиране доставянето на пазара на посочените легла,
само навеждат на извода, че въпреки извършените проверки и установени
несъответствия, от страна на производителя и търговец не са предприети
необходимите действия по чл.72 от ЗЗП.
Неоснователно е възражението за допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Тези действия не могат да бъдат
квалифицирани като съществени нарушения, тъй като от страна на административния
орган са изискани доказателства за предприети мерки по оценяване и
удостоверяване съответствието на леглата със стандартите като цяло. Освен това в
нито един момент дружеството не е било лишено от възможността да представи
доказателства, да иска събиране на доказателства, да дава становища и прави
възражения.
По отношение възраженията на дружеството за влезли в
сила два нови стандарта към 20.09.2017 г., съдът намира, че административния
акт се преценява за законосъобразност към момента на издаването си, поради
което дали има промяна в изискванията на двата стандарта е ирелевантно за
настоящия правен спор.
Предвид посоченото, настоящият състав на
Административен съд –Пловдив, счита, че жалбата се явява неоснователна, а
процесния констативен протокол следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „**“ ЕООД, ЕИК ***, гр.***,
представлявано от управителя Г.Г., против разпореждания/предписания, обективирани в
констативен протокол № К-0261809/27.07.2017г., издадени от А.К. – главен
инспектор в Комисия за защита на потребителите, РД – гр. Пловдив, да се
представят документи, удостоверяващи предприетите действия по оценяване и
удостоверяване на съответствието на детски легла с марка „Д.Б.“, модели „Л.“, „М.“,
„К.“, „С.“, „Т.“, „Н.“, „Е.“, марка „Б.Х.“ с нормативно установените изисквания
за безопасност, съгласно БДС EN 716-1:2008+А1:2013 и БДС EN 716-2:2008+А1:2013,
както и за детско легло „С.“.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: