№ 50
гр. Радомир, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Е.Т.З.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20221730200289 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник група в РУ – Радомир е наложил на
жалбоподателя А. К. А. следните административни наказания, а именно: „глоба“ в размер на
2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки; „глоба“ в размер на
100,00 лева за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП; „глоба“ в
размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 1 и 2 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят, по изложените в
жалбата и в съдебно заседание от адвокат-защитника си правни доводи, моли съда да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
1
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН, серия GA № . г. е отразено от фактическа страна, че на 28.09.2022 г. в 03,15
ч. в гр. Радомир, по ул. „Райко Даскалов“, с посока на движение към гр. Перник,
жалбоподателят А. К. А. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, с рег. № .,
като на кръстовището с ул. „М. Грънчаров“, при ясно подаден своевременен сигнал със стоп
палка, образец „МВР“, водачът не спира на посоченото място от контролния орган, а
увеличава скоростта и продължава движението си към ул. „Кракра“, правейки опит да
осуети проверка. Жалбоподателят е последван по ул. „Кракра“ към ЖК „Арката“, след това
преминава през тревните площи, излизайки на път I-6 с посока на движение към гр. Перник,
след което обръща посоката си на пътен възел „Батановци“, като е установен в м.
„Арбанас“, където спира и се заключва в автомобила, правейки отново опит да осуети
проверката. Около 03,10 ч. жалбоподателят е изведен от автомобила, като отказва да бъде
изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARDN-0098 за
установяване употреба на алкохол в издишания въздух и отказва да подпише, получи и
изпълни предписанията на издадения му талон за изследване № .. Констатирано е и че
жалбоподателят не носи СУМПС и контролен талон, както и СРМПС на МПС, което
управлява.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . от 07.10.2022 г., като
е наложил на жалбоподателя следните административни наказания, а именно: „глоба“ в
размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки; „глоба“
в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП;
„глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
По делото са разпитани актосъставителят Д. Я. и свидетелят по акта Г. Х., от чиито
показания се установява, че на процесната дата, в тъмната част на денонощието двамата
полицейски служители са патрулирали по ул. „Р. Даскалов“ в гр. Радомир, като на
кръстовището с ул. „Оборище“ забелязали лек автомобил „Фолксваген Транспортер“.
Свидетелят Я. подал в движение от служебния автомобил сигнал със стоп палка, но водачът
не спрял и продължил движението си по ул. „Р. Даскалов“, като бил последван от
полицейските служители. След преследване в гр. Радомир автомобилът се насочил към
пътен възел „Батановци“, където направил обратен завой, след което в м. „Арбанас“ завил
2
по черен път и спрял. И двамата свидетели са категорични, че нито в момента на подаване
на сигнала със стоп палка, нито след като последвали лекия автомобил, не успели да видят
кой управлява автомобила. Сочат и че по време на преследването за известен период от
време изгубили от поглед лекия автомобил, а когато успели да го настигнат, същият бил в
покой, като установили, че жалбоподателят се намирал на задната седалка и спял.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд
намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в
съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички
факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършените нарушения и тяхното
авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Актът е връчен и
предявен на 28.09.2022 г., като нарушителят е отказал да го подпише. Отказът е удостоверен
с подпис на свидетел, името и адреса, на когото са посочени в акта. Ето защо са напълно
спазени и изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи съгласно заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
При разглеждане на правния спор по същество съдът намира, че с обжалваното
наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя А. по обвинение за извършени четири административни нарушения: по чл.
103 ЗДвП; по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на хипотезите на правните норми, описващи съставите на
посочените административни нарушения, субект на всяко от четирите нарушения е това
административнонаказателно отговорно лице, което притежава и допълнителното качество
„водач на моторно превозно средство“. Последното представлява правна квалификация,
която се прави въз основа на проявлението на определени факти в обективната
действителност и намира своята легална дефиниция в разпоредбата на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП: „Водач е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата“. В тази връзка основният спорен въпрос по
делото се концентрира около обстоятелството дали жалбоподателят е имал качеството на
водач на МПС. Съдът намира, че фактическата обстановка в акта за установяване на
административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление, предвид
ангажираните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, не е
установена и доказана по безспорен начин. Административнонаказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана за четири отделни деяния, осъществяващи съставите на различни
административни нарушения по ЗДвП. С АУАН, с който е поставено началото на
3
административнонаказателното производство, е дадено описание на нарушенията с всички
съставомерни елементи от обективна страна. По този начин е формулирано обвинението и е
определен предметът на доказване от гледна точка на извършеното административно
нарушение и участието на нарушителя в него, т. е. така посочените факти, които обуславят
съставомерността на деянието, следва да бъдат доказани, а тежестта на доказване
принадлежи на АНО. По делото липсват категорични доказателства, че на процесната дата
лекият автомобил е бил управляван от жалбоподателя, като в тази връзка и двамата
разпитани по делото свидетели сочат, че не са видели кой е управлявал процесния лек
автомобил. Разколебана е презумптивната доказателствена сила на АУАН, тъй като не е
подкрепен от други доказателствени средства, които безпротиворечиво да установяват
съставомерни елементи от обвинението. В този смисъл изводът на АНО за осъществени
административни нарушения по чл. 103 ЗДвП, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не е подкрепен от убедителни доказателства, поради
което и повдигнатото административнонаказателно обвинение остава недоказано от
обективна и субективна страна.
При тези факти съдът намира, че жалбоподателят не е бил субект на
административнонаказателната забрана, въведена с нормата на чл. 103 ЗДвП, нито е имал
задължение да носи у себе си СУМПС и контролен талон, както и СРМПС на управлявания
лек автомобил и на същото основание отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с
техническо средство, отчитащо концентрацията на алкохол чрез измерването му в
издишания въздух, е бил правомерен. За да бъде едно деяние съставомерно по чл. 103 ЗДвП,
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е необходимо
деецът да притежава качеството водач на МПС. Тъй като жалбоподателят не е имал такова
качество, то следователно той не е годен субект на нарушенията, описани в НП, а деянията
му не осъществяват съставите на цитираните административни нарушения, поради което
обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобрано.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил
изрично искане за присъждане на разноски в размер на 500,00 лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН е предвидена
възможност съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От страна на АНО е
направено възражение за прекомерност в случай, че е заплатен адвокатски хонорар над
минималните размери.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е „глоба“ или „имуществена санкция“,
4
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, а
извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300,00 лева. С обжалваното НП е наложено
административно наказание „глоба“ в общ размер на 2120 лева, поради което размерът на
минималното възнаграждение е 512,00 лева, от което следва, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от последния разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник група в РУ -
Радомир, с което на А. К. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап.
., са наложени следните административни наказания, а именно: „глоба“ в размер на 2000,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки; „глоба“ в размер на 100,00
лева за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП; „глоба“ в размер
на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1
и 2 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на А. К. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.”, бл. ., вх. ., ет. .,
ап. . сумата от 500,00 (петстотин лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5