Решение по дело №1195/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………..……….………….../25.01.2017 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х СЪСТАВ в открито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

 

            СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при секретар С.Я.,

като разгледа докладвано 1195 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът В.П.Б. твърди, че ответницата М.  Л.А. му дължи сумата от 140 000 лева, като част от претенцията в общ размер на 267 546 лева, представляваща невърнат заем по договор от 30.06.2014 г. с падеж на задължението – 31.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 21.06.2016 г. до окончателното й изплащане. Отправеното до съда искане е ответницата А. да бъде осъдена да заплати на ищеца горепосочените суми. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът М.  Л.А. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Излага се, че между страните не е сключван договор за заем за сумата от 187 546 лева. През 2012 г. Б. е сключил договор за кредит № ПД-13532/13.03.2012 г., обезпечен с имот, собствен на А. и нейния син за 160 000 лева, 60 000 лева от които ответницата е изтеглила като пълномощник на кредитополучателя, която сума страните са се съгласили да считат като заем. Не се оспорва и дължимостта на сумата от 80 000 лева, дадени на А. за погасяване на зъдлжения към трето за спора лице по гр.д. № 14585/2011 г. по описа на ВРС, ХХI състав. Междувременно ответницата изплаща дължимите от Б. вноски по договора за кредит, както и погасява част от дължимия към него заем в размер на 10 000 лева, за което заемодателят прави отбелязване на гърба на договора. Прави се възражение за прихващане  със сумата от 85 736.88 лева с правно основание на насрещното вземане чл. 155, ал. 2 от ЗЗД.

С определение № 1972/09.08.2016 г. е прието за съвместно разглеждане възражението на М.  Л.А. против В.П.Б. за прихващане със сумата от 85 736.88 лева, представляваща погасеното от А., в качеството й на ипотекарен гарант, задължение на ищеца към 05.08.2016 г., в качеството му на длъжник по договор за кредит № ПД-13532/13.03.2012 г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 39, том II, дело 2391, вх. рег. № 5059/13.03.2012 г. с правно основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД.

Ответникът по възражението за прихващане В.П.Б. оспорва същото. Излага се, че А. като пълномощник на ищеца е изтеглила сумата от 60 000 лева от неговата сметка, по която е получен взет личен банков кредит в общ размер на 160 000 лева. Сумата не е отчетена на Б. и в тази връзка страните постигнали договорка отчитането да става като ответницата заплаща дължимите вноски по кредита до размера на изтеглената сума. Оспорва се твърдението, че сумата от 60 000 лева е част от заемната сума по договор за заем от 30.06.2014 г. в общ размер на 267 546 лева.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за заем от 30.06.2014 г. /лист 67 и 68/, сключен между В.П.Б., в качеството му на заемодател и М.  Л.А., в качеството й на заемател, по който първият предоставя на втория с целево предназначение сумата от 187 546 лева, дадени през 2012 г. за инвестиции за откриване, довършителни СМР в рибен ресторант „Палас”, находящ се в кмплекс „Слънчев ден” в к.к. „Св. Св. Константин и Елена” до гр. Варна за закупуване на хранителни продукти за ресторанта, за плащане на наем за същия ресторант и 80 000 лева за заплащане на недвижим имот, присъден по спогодба, одобрена по гр.д. № 14585/2011 г. по описа на ВРС, XXI състав, представляващ апартамент № 70, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев” № 40, вх. Ж, ет. 5. В т. 2 и т. 3 от договора страните са договорили, че отпуснатия заем е в общ размер на 267 546 лева, който е предоставен, както следва: в брой на части през 2012 г. – 187 546 лева и по банков път на 30.06.2014 г. – 40 994.11 евро, които представляват 80 000 лева преведени по сметка на Н.Л.К. и 177.51 лева банкови комисионни по превода. Падежът на задължението за връщане на заетата сума е 31.12.2014 г. В т. 9 от договора страните са се съгласили плащането на дълга да стане по следния начин: 35 000 евро или 146 250 лева да бъдат върнати чрез прехвърляне на собствеността на имота, предмет на спогодба, одобрена по гр.д. № 14585/2011 г. по описа на ВРС, XXI състав, а останалата част от 121 296 лева ще бъде върната в пари в сроковете и условията по т. 4, 5, 7, 8 и 10 от договора. На гърба на договора е записано и подписано от страните, че на 22.05.2015 г. е издадена запис на заповед в полза на Б. за сумата от 130 000 лева с падеж 03.03.2016 г. пряко свързана с настоящия договор, т.е. след изплащането на горепосочената сума ще отпадне договорът.

С нот. акт № 48, том III, рег. № 7460, дело № 448/20.10.2014 г. /лист 69/ М.  Л.А. продава на В.П.Б. апартамент № 70, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев” № 40, вх. Ж, ет. 5.

От нот. акт № 51, том I, рег. № 845, дело № 51/13.03.2012 г. /листи 71, 72/ се установява, че „Алианц Банк България” АД, гр. София предоставя на В.П.Б. парични средства по договор за универсален ипотечен кредит № ПД-13532/13.03.2012 г. в размер на 160 000 лева, като за обезпечаване на вземанията на кредитора по договора по кредит М.  Л.А. и И.А.А. учредяват ипотека върху свой собствен имот, а именно: мезонетно жилище № 19, находящо се в гр. Варна, ул. „Професор Любор Нидерле” № 2, в сграда 1, ет. 4.

Представен е договор за универсален ипотечен кредит № ПД-13532/13.03.2012 г. /листи 120 – 123/ за сумата от 160 000 лева, сключен между „Алианц Банк България” АД, гр. София, в качеството му на кредитодател и В.П.Б., в качеството му на кредитополучател.

Представено е споразумение от 12.02.2016 г. /лист 21/, сключено между „Алианц Банк България” АД, гр. София и М.  Л.А., в качеството й на длъжник във връзка с договор за универсален кредит № 30263/29.05.2008 г., предоставен на А. и договор за универсален кредит № ПД-13532/13.03.2012 г., предоставен на В.П.Б., като длъжникът се е задължил да внася ежемесечни погасителни вноски по двата договора за кредит съгласно погасителен план за всеки един от тях.

Представени са от „Алианц Банк България” АД, гр. София вносни бележки за периода 10.04.2012 г. – 07.12.2016 г. /листи 124 – 159/, с които М.  Л.А. лично или чрез трети лица Г.Р.Л. и Д.А.И. е заплащала вноски по договор за универсален ипотечен кредит № ПД-13532/13.03.2012 г. в общ размер на 83 275 лев, като до 05.08.2016 г. размерът на венесените суми е 73 775 лева.

По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите И.А.А. /син на ответницата/ и П.С.Ч. /служител в дружество, собственост на ищеца/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се предава паричната сума/. Доказването на сключен договор за заем става чрез възпроизвеждането пред съда /пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти/ на изявлението на получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне. В производството по иск с правно основание по  чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

 върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.

Между страните е налице валидно сключен договор за заем от 30.06.2014 г., който е годен да породи облигационно правните си последици и да обвърже съконтрагентите по него. Последните не оспорват автентичността на документа. В случая предаването на сума в размер на 187 546 лева и начинът, по който това е извършено, е установено със самия договор, а именно в т. 3, където страните са се съгласили, че заемът е предоставен в брой на части през 2012 г. за сумата от 187 546 лева и по банков път на 30.06.2014 г. за сумата от 40 994.11 евро, които представляват 80 000 лева преведени по сметка на Н.Л.К. и 177.51 лева банкови комисионни по превода. Т.е. налице е признание на неизгодните за ответницата факти на получаването на заемната сума от 187 546 лева на части и в брой през 2012 г., което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно тяхното осъществяване. Това признание по никакъв начин не е оборено от събраните по делото доказателства. Уговорката на гърба на договора, че на 22.05.2015 г. е издадена запис на заповед в полза на Б. за сумата от 130 000 лева с падеж 03.03.2016 г. пряко свързана с настоящия договор, т.е. след изплащането на горепосочената сума ще отпадне договорът не може да бъде възприета като доказателство за някакъв размер на заемната сума, различен от посочения в т. 1 и т. 2 на договор от 30.06.2014 г. Напротив, същата тълкувана съобразно чл. 20 от ЗЗД, има характера на договорка във връзка с погасяване на задължението, т.е. че с изплащане на част от задължението в размер на 130 000 лева на посочения падеж – 03.03.2016 г., останалата част от същото ще се счита опростено по реда на чл. 108 от ЗЗД. Текстът на т. 9 от договора също не установява противоречие досежно стойността на сделката, тъй като е видно, че в изписването на сумата в евро, която се равнява на 146 250 лева по курс 1.95 лева за евро е допусната грешка, т.е вместо 75 000 евро е изписано 35 000 евро.

Безспорно е между страните, че сумата от 80 000 лева е преведена по сметка на трето за спора лице - Н.Л.К., така както е уговорено в т. 3 от договора за заем.

В тежест на ответницата е в условията на главно и пълно доказване да установи връщането на заемната сума. В т. 9 на договора от 30.06.2014 г. е уговорено плащането на дълга да стане по следния начин: 35 000 евро по курс 1.95 лева или 146 250 лева да бъдат върнати чрез прехвърляне на собствеността на имота, предмет на спогодба, одобрена по гр.д. № 14585/2011 г. по описа на ВРС, XXI състав, а останалата част от 121 296 лева ще бъде върната в пари в сроковете и условията по т. 4, 5, 7, 8 и 10 от договора. От нот. акт № 48, том III, рег. № 7460, дело № 448/20.10.2014 г. се установява, че М.  Л.А. продава на В.П.Б. апартамент № 70, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев” № 40, вх. Ж, ет. 5. Безспорно е, че собствеността върху имота, предмет на спогодба, одобрена по гр.д. № 14585/2011 г. по описа на ВРС, XXI състав е прехвърлена на ищеца от ответницата. Страните не са договорили допълнителни условия под каква форма да се извърши прехвърлянето, поради което настоящата инстанция намира, че ответницата е изпълнила задължението си да прехвърли собствеността върху апартамента, като с това е погасила част от задължението си към Б. в размер на 146 250 лева. Между страните е налице валидна уговорка за даване вместо изпълнение, съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, за което същите са постигнали съгласие в т. 9 от договора за заем. За връщането на остатъка от задължението в размер на 121 296 лева не са ангажирани доказателства от А., поради което същият е дължим, като иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен само до този размер /121 296 лева/.

Твърдението на ответницата, че част от заемната сума по договор от 30.06.2014 г. са изтеглените от нея 60 000 лева от банковата сметка на ищеца, по която същият е получил договорения с „Алианц Банк България” АД, гр. София кредит в общ размер на 160 000 лева не се установи от събраните по делото доказателства. От представеното нареждане разписка от 14.03.2012 г. /лист 22/ е видно, а и не се спори между страните, че А. е изтеглила чрез дадено й от Б. пълномощно, сумата от 60 000 лева от сметката на последния в горецитираната банка. Докато в т. 3 от договора за заем съконтрагентите са се съгласили и удостоверили с подписите си, че главницата от 187 546 лева е получена в брой и на части през 2012 г. Това обстоятелство не се опровергава и от ангажираните от ответницата гласни доказателства, тъй като свидетелят И.А.А. не е присъствал нито на сключването на договора за заем, нито на договарянето на конкретните параметри на същия. А. очевидно не е наясно с финансовите отношения между страните, а има само най-обща представа за тях, тъй като дори не е знаел, че майка му редовно погасява вноските по договор за кредит № ПД-13532/13.03.2012 г. със заемател Б., по който той и А. са ипотекарни гаранти. От друга страна показанията на свидетеля П.С.Ч. кореспондират с удостовереното в т. 3 от договора за заем за начина на предоставяне на част от заемната сума, а именно: в брой на части, като за това не са издавани отделни разписки, като за изтеглената от ответницата сума от 60 000 лева от сметката на Б. е налице отделна уговорка между страните във връзка с връщането й и тя касае погасяването на вноските по договора за кредит, предоставен на ищеца. Видно е от представените по делото вносни бележки, че А. ежемесечно и сравнително редовно е заплащала вноските по договор за кредит № ПД-13532/13.03.2012 г. на Б., като плащанията са започнали още от 10.04.2012 г. – месеца следващ този на предоставянето на банковия заем. Т.е. същата е изпълнявала уговорката за която свидетелства  Ч., а именно: да отчете изтеглената сума от 60 000 лева на ищеца като погасява месечните му вноски по кредита.

По отношение на възражението за прихващане направено от ответницата:

Твърди се, че В.П.Б. дължи сумата от 85 736.88 лева, представляваща погасеното от А., в качеството й на ипотекарен гарант, задължение на ищеца към 05.08.2016 г., в качеството му на длъжник по договор за кредит № ПД-13532/13.03.2012 г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 39, том II, дело 2391, вх. рег. № 5059/13.03.2012 г. на основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД.  Видно е от представените от „Алианц Банк България” АД, гр. София вносни бележки за платени от А. и трети лица суми по договор за кредит № ПД-13532/13.03.2012 г., че същите до предявения от ответницата краен момент - 05.08.2016 г. вкл. възлизат на сумата от 73 775 лева, а не на твърдяния размер от 85 736.88 лева. Безспорно е между страните, че третите лица Г.Р.Л. и Д.А.И. са заплащали вноски по кредита на ищеца от името на М.  Л.А.. Както се установи по-горе, сумата на погасените от ответницата вноски до размера на 60 000 лева представлява връщане на неотчетената, но изтеглена от нея сума от сметката на Б., по която същият е получил кредита в размер на 160 000 лева. За разликата над сумата от 60 000 лева до пълния размер на заплатените от А. вноски от 73 775 лева не се установи друго основание освен очевидното да се предотврати провеждане на принудително изпълнение върху ипотекирания за чуждо задължение имот, в режим на съсобственост между нея и сина й. След 05.08.2016 г. ответницата продължава да заплаща вноски по кредита на ищеца, но същите не са предмет на въведената в настоящото производство претенция.

С оглед изложеното възражението за прихващане се явява основателно до размера на сумата от 13 775 лева, т.е. разликата над сумата от 60 000 лева до пълния размер на заплатените вноски от 73 775 лева, представляваща погасеното от А., в качеството й на ипотекарен гарант, задължение на ищеца към 05.08.2016 г., в качеството му на длъжник по договор за кредит № ПД-13532/13.03.2012 г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 39, том II, дело 2391, вх. рег. № 5059/13.03.2012 г. на основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД. Именно тази сума следва да се прихване с дължимата от А. главница по договор за заем от 30.06.2014 г. в размер на 121 296 лева, поради което дължимата от последната сума, представляваща незаплатената част от получения заем в общ размер на 267 546 лева е 107 521 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 21.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от 140 000 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора формулираното искане от ищцовата страна с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, съразмерно на уважената част от исковете, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 10 567.78 лева, представляваща заплатена държавна такса – 5600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение – 5000 лева, заплатени разноски в обезпечителното производство – 40 лева държавна такса и 3120 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.  Л.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 107 521 /сто и седем хиляди петстотин двадесет и един/ лева, представляваща невърнат заем по договор от 30.06.2014 г. с падеж на задължението – 31.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 21.06.2016 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 107 521 /сто и седем хиляди петстотин двадесет и един/ лева до 121 296 /сто двадесет и една хиляди двеста деветдесет и шест/ лева, поради прихващане с вземането на М.  Л.А. спрямо В.П.Б. за сумата от 13 775 /тринадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща погасеното от А., в качеството й на ипотекарен гарант, задължение на ищеца към 05.08.2016 г., в качеството му на длъжник по договор за кредит № ПД-13532/13.03.2012 г. на „Алианц Банк България” АД, гр. София, обезпечен с договорна ипотека, обективирана в нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 39, том II, дело 2391, вх. рег. № 5059/13.03.2012 г., на основание чл. 155, ал. 2 от ЗЗД и за разликата над сумата от 121 296 /сто двадесет и една хиляди двеста деветдесет и шест/ лева до пълния размер на претенцията от 140 000 /сто и четиридесет хиляди/ лева, като част от претенцията в общ размер на 267 546 /двеста шестдесет и седем хиляди петстотин четиридесет и шест/ лева, представляваща невърнат заем по договор от 30.06.2014 г. с падеж на задължението – 31.12.2014 г., като неоснователна.

ОСЪЖДА М.  Л.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 10 567.78 /десет хиляди петстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и осем ст./ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: