Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 17.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: В.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 2051/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422
и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 972/2019 г. Добричкият
районен съд със заповед № 524 от 15.03.2019 г. е разпоредил длъжникът *** с ЕГН
********** *** като длъжник по договор за потребителски кредит да заплати на
кредитора *** с ЕИК ***, следните суми: 1) 400 (четиристотин) лева,
представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит *** г.,
вземането по което е прехвърлено от *** на заявителя на 09.03.2016 г., заедно
със законната лихва върху нея от датата на подаването пред Районен съд - Варна
(14.02.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 102 (сто и два) лева,
представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2014 г. до 09.03.2016 г.
(датата на сключването на договора за цесия). 3) 25 (двадесет и пет),
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело
№972/2019 г. по описа на ДРС.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 17.04.2019 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
972/2019 г./.
В изпълнение на посочените указания
кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 2051/2019 г./
срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му относно
посочените по-горе суми.
В срока по чл. 131 от ГПК *** е представил писмен отговор на исковата
молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани.
Ответникът твърди, че е погасил изцяло задължението си, предмет на процесния
договор. В условията на евентуалност се поддържа и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение вземането на ответника.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 28.02.2014 г. между ***, от една страна като кредитодател, и ***, от
друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит ***
г., за сумата от 400 лв., към която е прибавена и сумата от 102 лв. – договорна
лихва. Цялото задължение от 502 лв. кредитополучателят е следвало да погаси на
две равни вноски, всяка от които по 251 лв. в срок до 28.04.2014 г.
На 09.03.2016 г. кредиторът е прехвърлил вземането си на ищеца ***. Ищецът сочи, че е изпълнил императивните разпоредби
на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, като е уведомил длъжника за
цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление, връчено на 12.12.2018
г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор
правомощия по чл. 5 и сл. от Договора за цесия. Със съобщаването на цесията,
на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Липсата на
доброволно изпълнение поражда правния ни интерес от предявяване на заявление по
чл. 410 от ГПК. Договорът за цесия е произвел действие,
както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника.
Според
ищеца срокът на договора е изтекъл на 24.04.2018 г., поради което задълженията
на длъжника по Договор за потребителски кредит от 28.02.2014 г. са изискуеми
изцяло.
С оглед на обстоятелството, че ответникът по делото не е изпълнил в
срок задълженията си по договора, ищецът е инициирал производство по реда на
чл. 410 от ГПК.След издаване в негова полза на заповед за изпълнение в срока по
чл. 414 от ГПК, длъжникът е възразил поради което закриването по вземането се е
породил правен интерес от предявяване на претенцията по реда на чл. 415 и ичл.
422 от ГПК, с предмет установяване дължимостта на процесното вземане.
Договорът за потребителски кредит следва да е сключен в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора е нужно да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора – чл. 10 от ЗПК.
В случая от данните по делото /представените писмени доказателства/ се
налага извод, че договорът за потребителски паричен кредит, сключен на 28.02.2014
г. е действителен. Съгласно чл. 9 от Закон за потребителския кредит Договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Според ал. 2-ра на същия член страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал. 3 от ЗПК), а кредитор е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност
(чл. 10, ал. 4 от с.з.).
Договорът за цесия е двустранен,
възмезден, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с
вещно-облигаторно действие. Същият е каузален, т.е. неговата валидност зависи
от наличността на правно основание – цесията е нищожна, ако й липсва правно
основание или ако основанието й е противно на закона, или ако е сключена в
заобикаляне на закона /чл. 26 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Настоящият състав приема, че
ответникът е уведомен за извършената цесия и чрез получаване препис от исковата
молба и приложенията към нея. С получаване на препис от исковата молба, с
приложенията към нея, съдържащи процесният договор за цесия и изричното писмено
пълномощно на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът
като длъжник е узнал за цедирането на вземането. Уведомлението е факт, който е
настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Извън гореизложеното, липсата на
уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство, съответно
не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за
цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява
на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване.
Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане следва да
бъде зачетено. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. дело № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. дело №
1711/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т. дело № 2352/2013 г.
на ВКС, II т.о.
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице, по която *** дава следното заключение:
Размерът на първоначално отпуснатия кредит по договор
за потребителски кредит от 28.02.2014г. е 400 лв. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 14.03.2019 г. размерът на непогасената
главница е 400 лв. По данни от счетоводните записвания на първоначалния
кредитор и на ищеца се установява, че няма постъпили плащания по
процесния договор за потребителски кредит от ответника.
Сочи се, че кредитополучателят не
е извършил погашения по процесния договор като е изпаднал в забава, поради
което кредиторът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното задължение.
За да реализира правата си по договора кредиторът е подал заявление по чл. 410
от ГПК. След постъпване на възражение в срока и по реда на чл. 414 от ГПК за
кредитора се породил правен интерес от търсената искова защита, с оглед
установяване дължимостта на процесните суми.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между ответника и *** е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да
предостави парична сума в заем на ответника.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото: искане за отпускане
на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, Общи условия,
погасителен план, чиято истинност не беше оспорена от ответника. Искането за
отпускане на потребителски кредит, договорът, общите условия и споразумението
са двустранно подписани и съдържат уговорки за всички съществени елементи на
договора за потребителски кредит.
Ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че е извършил плащане на исковите суми, като са допустими
само писмени доказателства с оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл.
77 от ЗЗД. Доказателства в това отношение по делото не са представени.
производството в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а
на ответника – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за сумата от 400 лв., представляваща неплатената главница по процесния Договор
за потребителски кредит (съобразно заключението по съдебно-счетоводната
експертиза).
Съобразно данните по делото –
събраните доказателства и процесуалната позиция на ответника, който според правилата
за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес е следвало да
докаже обстоятелствата, на които основава своите права, тъй като от тяхното
настъпване се цели извличане на изгодни правни последици, а именно, че е
изпълнил точно и в пълен обем договорните си задължения за връщане на заетата
сума, води до извода, че същият е неизправна страна по договора, респективно,
че дължи на ищеца процесните суми. Задължението на кредитополучателя е станало
изцяло изискуемо с настъпването на падежа на последната погасителна вноска, а
именно на 28.04.2014 г.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК по отношение дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК нямат характера на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които
биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този
смисъл предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, в
качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит, сключен на
28.02.2014 г. с *** и длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 972/2019
г., че дължи в полза на ищеца, в качеството му на цесионер по сключен договор
за цесия от 09.03.2016 г., с което е прехвърлено процесното вземане, сумата от
400 лв. В тази насока е заключението на в.л., което не е оспорено от страните и
като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда.
Предвид резултата по иска следва
да се разгледа предявеното в отговора на исковата молба от ответника, в
условията на евентуалност, възражение за изтекла погасителна давност.
Погасителната давност може да се
определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни
или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което
води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или,
погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието
на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или юридическо лице, носител на субективно
гражданско право, бездействие да упражни
това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му
осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период
от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда
действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава
самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането
за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на
давността за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен,
а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на
едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на
погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се
погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път
правото на иск не може да бъде упражнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 110
от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. В обсъжданата хипотеза предсрочната
изискуемост на задължението е настъпила на 07.10.2012 г., когато е била
последната падежна дата по договора за кредит.
Видно от приложеното към
настоящото дело ч. гр. дело № 972/2019 г. заявлението, по което е образувано
това дело, е входирано в канцеларията на Варненския районен съд на 14.02.2019
г., т.е. към този момент установеният от закона давностен срок не е бил
изтекъл, поради което не може да се приеме, че вземането на кредитора към
длъжника е изсрочено по давност. Предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен до
претендирания от ищеца размер от 400 лв.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 165 лв. /сто шестдесет и пет лева/.
По отношение на
съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите
възлизат на сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, че *** с ЕГН **********
***, като длъжник по договор за потребителски кредит, сключен на 28.02.2014 г.
между горепосоченото лице и ***, ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд
по ч. гр. дело № 972/2019 г. заповед № 524 от 15.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора ***, в качеството му
на цесионер по сключен с *** Договор за цесия от 09.03.2016 г., с който е
прехвърлено процесното вземане, сумата от 400
лв. /четиристотин лева/, съставляваща неиздължена главница по договор за
отпускане на потребителски паричен заем, сключен на 28.02.2014 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 14.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА *** с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, сумите от: 165 лв.
/сто шестдесет и пет лева/, представляваща сторените по настоящото делото
съдебни разноски; 25 лв. /двадесет и
пет лева/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 972/2019 г. по описа на
Добричкия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: