Решение по дело №274/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 58 АПК, вр. чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба на М. К. П. от Видин против мълчалив отказ на Кмета на Община Ново село по заявление с вх. № АО-17-676/13.06.2023г. да му издаде заповед за закупуване на ПИ 52180.900.691 – частна общинска собственост – НТП – за друг обществен обект, комплекс, площ 913кв.м., кв.1, парцел III, върху който има законно изградена сграда, негова собственост. Иска се отмяна на мълчаливия отказ със законните последици, произтичащи от това. Претендира се присъждането на разноски. Моли се да бъде отменен, алтернативно да бъде отменен изричен отказ, обективиран в писмо № РД 02-2013/13.07.2023г.

С Решение №166 от 22.11.23 година АС Видин се е произнесъл, като е отменил изричен отказ материализиран в писмо № РД 02-2013/13.07.2023г. на кмета на Община Ново село. ВАС с Решение 6064 от 17.05.24 година е отменил решението на АС Видин, като е приел, че се касае за формиран мълчалив отказ по заявлението на жалбоподателя. Цитираното писмо е само за информация на П. за предприетите действия от кмета и взетото от ОбС Ново село решение. Делото е върнато за произнасяне на Съда по мълчаливия отказ.

Ответникът по жалбата – Кмета на Община Ново село, не е взел становище при новото разглеждане на делото.

Административен съд Видин, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало с подаването на заявление с вх. № АО-17-676/13.06.2023г по описа на Община Ново село за закупуване на сграда с идентификатор № 52180.900.691.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ново село, общ. Ново село, обл. Видин, одобрени със Заповед № РД-18-50 от 17.09.2015г на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес на сградата: с. Ново село, п.к. 3784, ул. „Пристанищна“№ 21, разположена в общински поземлен имот с идентификатор № 52180.900.691 и административен адрес с. Ново село, п.к. 3784, ул. „Пристанищна“№21, частна общинска собственост. Към заявлението е приложена скица на имота №15-471061- 03.05.2023г от СГКК Видин, скица на сградата № 15-471069-03.05.2023г, документа за собственост на построената сграда, документи, доказващи законността на сградата - протокол на Държавна Приемателна комисия, образец №16 от 22.02.1991г, Акт №15 за общинска собственост на недвижим имот от 15.09.1991г и Заповед за деактуване на държавна собственост на областен управител на Област Видин № РД26/5 от 22.01.2004г, както и обяснителна записка, идеен проект и писма за намерения и извадки от ТР.

Приложено е дело 402/24 година по описа на АС Видин, с което е оставена без разглеждане жалбата на М. П. срещу Решение №67, взето с протокол №12/22.07.24 година, с което ОбС Ново село не е приел изготвената експертна оценка на процесния ПИ. Като мотивите за това са, че ОбС Ново село е приел повторно оспореното решение и има образувано друго дело в АС Видин. След връщане на решението / №67/ за ново обсъждане с Решение № 69 на Общинския съвет на община Ново село, протокол от 23.08.2024 г. приема повторно върнатия акт за ново обсъждане Решение № 67, прието на заседание, проведено на 22.07.2024 г. по Протокол № 12 от 22.07.2024 г., на Общински съвет Ново село, област Видин, както и отново не приема изготвената експертна пазарна оценка. Решение № 69, взето с протокол от 22.07.2024г. на общински съвет- Ново село с оспорено, както от Областен управител на Област Видин, така и от жалбоподателя по настоящето дело- М. К. П.. Делото не е приключило и спора е висящ.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на оспорване формиран мълчалив отказ на ответника в законовоустановения в разпоредбата на чл. 149, ал. 2 АПК срок, поради което е процесуално допустима. Съдът приема, че в случая е формиран мълчалив отказ, тъй като ответникът не се е произнесъл с краен акт в законовопредвидения срок и след това до приключване на делото в съдебно заседание.

За да е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, следва на компетентния административен орган да е вменено по силата на законова регламентация задължение да се произнесе в предвидения срок по отправено до него искане и бездействие /липса на произнасяне / от негова страна. Наличието на тези две кумулативно предвидени предпоставки формират фактическия състав на чл. 58, ал. 1 АПК, при който непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ да се издаде актът.

Искането на жалбоподателя е отправено до компетентния да се произнесе по молбата орган, съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС във връзка с чл. 40, ал.1 от Наредбата №3 за реда за придобиване, управление, и разпореждане с общинско имущество приета от ОбС Ново село.

Разпореждането с общинско имущество е уредено в разпоредбата на чл. 35 ЗОбС. Съгласно ал. 3 на същия текст продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. В случая това е Наредбата за общинска собственост, приета от ОС Ново село, в глава шеста от която е регламентиран редът за разпореждане с общински имоти и вещи – частна общинска собственост. Раздел втори – Продажбата на имот – частна общинска собственост на физически или юридически лица, собственици на законно построена в него сграда е уредена в чл. 40 от Наредбата. В ал. 1 на този текст е предвидено, че се извършва от кмета на общината, без търг или конкурс.

В ал. 4 е предвидено, че продажба може да се извърши и върху идеални части от поземлени имоти, на собствениците на обекти в законно построени сгради. Ал. 5 определя реда за подаване на заявлението и необходимите документи, които следва да се представят с него. Според този текст заявлението се подава чрез кмета и към него се прилагат изброените документи за собственост, установяващи собствеността на заявителя върху законно изградена сграда. Ал.6 предвижда, че главният архитект на общината осигурява служебна скица по подробния устройствен план и становище за реализираното и предвиденото застрояване. Във всички случаи на разпореждане с имоти-частна общинска собственост, включително в процесния, предпоставка за разпореждането е прието решение от ОС по отношение само и единствено на пазарната оценка, а не по самата продажба. Изцяло в правомощията на общинския съвет е определянето на пазарната цена на имота, в който смисъл е разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗОС. В процедурата по чл.35,ал.3 от ЗОС общинският съвет има правото да определи пазарната цена, по която да се извърши продажбата, но не е компетентният административен орган дали да бъде извършено разпореждането, в каквато насока е отправеното предложение от кмета до ОбС Ново село.

При тази правна регламентация на продажбата на имоти-частна общинска собственост и в частност такива, собственост на Община Ново село е видно, че е налице сложен фактически състав на административното производство, /съдържащ административни и гражданскоправни елементи/ на разпоредителната сделка, при който кметът на общината, при наличие на предвидените в закона и наредбата по чл. 8, ал. 2 предпоставки, издава заповед в качеството му на орган на изпълнителната власт, която подлежи на съдебен контрол /административно правоотношение/; след което във втората фаза /гражданска/ се извършва сключването на договор с определеното за купувач със заповедта лице.

Следователно заповедта на кмета представлява индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване, респективно отказът да бъде издадена такава заповед (изричен или мълчалив) също представлява такъв акт и подлежи на съдебен контрол. Събраните в хода на настоящото производство доказателства навеждат на извода, че в случая са налице процесуалните и материалноправните предпоставки по чл. 35, ал. 3 от ЗОС във връзка с чл. 40 от Наредбата за общинската собственост, приета от ОС Ново село, за произнасяне по подаденото заявление: молителя е сезирал административния орган с надлежно искане, както е предвидено в чл. 40, ал. 5 от Наредбата. На ответника е вменено задължение да образува, придвижи и приключи производството за издаване на административен акт от неговата компетентност, при наличие на фактически обстоятелства, които законът изисква за това, и след като не го е сторил, не е завършен сложния фактически състав.

По изложените съображения, тъй като административният орган дължи произнасяне по направеното искане с изричен акт по аргумент от чл. 40 от Наредбата, то мълчаливият отказ като незаконосъобразен следва да бъде отмени и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да се върне на административния орган, който следва да предприеме необходимите действия, като придвижи производството и се произнесе с надлежен акт, съобразно събраните доказателства. Съобразно разпоредбата на чл. 174 АПК следва да бъде определен срок за изпълнение на съдебното решение.

При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на оспорващите искане за присъждане на разноски, съобразно чл. 143, ал. 1 АПК. От представените доказателства се установява, че същите възлизат на 1510.00 лева реално заплатени, от които 10.00 лева внесена държавна такса и 1500.00 лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за всички инстанции, съгласно приложени договори за правна помощ. В настоящия случай, делото не се отличава с голяма фактическа или правна сложност за този род дела, поради което съдът намира за необходимо да изложи съображения относно размера на адвокатското възнаграждение. Следва да се посочи приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС, в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 от ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16 - т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. Оттук следва да се приеме, че предвид решението на СЕС по дело С-438/22 и предвид обема на защита, проведена от адвокат И. възнаграждение в размер на 1000.00 лв. е прекомерно. Производството пред АС Видин се е развило в едно съдебно заседание при новото разглеждане на делото, всички доказателства по делото са събрани преди това, не са били необходими допълнителни молби или изслушване на формулирана пледоария в съдебно заседание от страна на адвоката, които в съвкупност с предхождащите действия, не могат да обосноват дължимост на адвокатско възнаграждение в пълен размер.

В процесния случай настоящият съдебен състав приема, че естеството и характерът на оспореният административен акт предопределя липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което не са налице основания за възлагане в тежест на административния орган на пълния размер на договореното и заплатено от П. адвокатско възнаграждение. Предвид всичко изложено, няма пречка съдът служебно да намали размера на адвокатското възнаграждение, като определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. Ето защо, на жалбоподателят следва да се определи адвокатско възнаграждение в общ размер на 800.00 лв., или общо разноски в размер на 810.00 лв. /В този смисъл Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм. д. № 2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 3814 от 01.04.2024 г. по адм. д. № 3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд. /

Следователно Община Ново село, чийто орган е Кмета на Община Ново село, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия деловодни разноски в размер на 810.00.

На ответника с оглед изхода на спора, такива не се дължат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2, вр. чл. 174 АПК Административен съд – Видин, 2-ри състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Ново село да се произнесе по заявление с вх. № АО-17-676/13.06.2023г. да му издаде заповед за закупуване на ПИ 52180.900.691 – частна общинска собственост – НТП – за друг обществен обект, комплекс, площ 913кв.м., кв.1, парцел III, върху който има законно изградена сграда с идентификатор 52180.900.691.1, депозирана от М. К. П..

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Ново село за произнасяне по заявление с вх. № АО-17-676/13.06.2023г., съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Община Ново село да заплати на М. К. П. деловодни разноски в размер на 810.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138, ал. 3 АПК да се изпрати препис от същото.