РЕШЕНИЕ
№ 260050/14.5.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №1372/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК от „Мелон България“ ЕАД гр.
София, ЕИК *********, срещу Д.Н.А., ЕГН **********, за признаване на установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане на присъдените със
Заповед за изпълнение №729 от 24.07.2019 г., издадена по ч.гр.д. №1088/2019г.
по опис на РС Девня, в полза на ищеца суми: 1500 лв, представляваща главница по
договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№97РКО-А-0467 от 06.12.2007 г., сключен между „Първа ивестиционна
банка“ АД и Д.А., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл.410 ГПК – 23.07.2019 г. до окончателното плащане; 1260.00 лв част от просрочена наказателна
лихва за перода от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г., от
която 720 лв, договорна лихва, 540 лв наказателна лихва и 117.00
лв, представляваща годишни такси за обслужване на
кредита.
В исковата молба се твърди, че
между ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД бил сключен Договор за револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №97РКО-А-0467 от 06.12.2007г.,
по силата на който банката предоставила и кредитополучателят усвоил в пълен
размер банков кредит тип овърдрафт в размер 1500 лв. Съгласно т.4 от Договора
за кредит длъжникът се задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете
и по начина, договорени в действащите към момента на сключване на договора Общи
условия на банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, приети с решение на УС на
„ПИБ“ АД от 17.04.2007 г. и изменени и допълнени с решение от 18.12.2007 г.
Длъжникът декларирал, че се е запознал и че са му предоставени тези ОУ и приел
прилагането им в отношенията му с банката. Съгласно т.18 от ОУ длъжникът се
задължил всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в
неработен ден, да внася по сметката минимална погасителна вноска, посочена в
извлечението по картовата сметка. Съгласно т.7 от договора при непогасяване на
датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на
последния отчетен период, длъжникът
заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен
лихвен процент: при извършване на безналични плащания
– 16.5 % и за всички останали разплащания – 18 %. На основание т.8 от договора
при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение
на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на
договорения лихвен процент плюс надбавка 12 %. Твърди се, че длъжникът не
обслужвал кредита и не бил извършвал плащания за погасяване на дълга от
21.01.2011г., когато било последното плащане.
Твърди се, че ищецът е
придобил вземането по процесния договор въз основа на
сключен с „ПИБ“ АД Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.04.2018 г.
Твърди се, че банковият кредит
тип овърдрафт е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание т.27, б.“а“
от ОУ с уведомление, връчено чрез ЧСИ №893 – Д. С., връчено по чл.47, ал.5 ГПК
чрез залепване на уведомление.
В срока по чл.131 ГПК назначеният особен представител на
ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който се отправя възражение
за недопустимост на предявения иск поради липса на активна процесуална
легитимация на ищеца. Твърди, че ответникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия и поради това, ищецът-цесионер няма
качеството на кредитор на ответника, тъй като извършилият уведомяването по реда
на чл.47 ГПК частен съдебен изпълнител не разполага с компетентност по връчване
с обвързваща доказателствена сила съобразно чл.179 ГПК, на волеизялвения по частни граждански правоотношения,
и защото назначеният особен представител на ответника не може да приема
отправени до представляваното лице материалноправни
изявления на трети лица. Моли, в случай, че исковете бъдат счетени за
допустими, при определяне размера на дължимата сума, да се съобрази ТР №3 от
27.03.2019 г. на ВКС по т. д. №3/2017 г.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Видно от приложеното ЧГД
№1088/2019 г. на РС Девня, на 23.07.2019 г. в полза на въззивника
„Мелон България“ АД е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника по чл.410 ГПК за сумите 1500 лв,
представляваща главница по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка №97РКО-А-0467 от 06.12.2007 г., сключен между „Първа Ивестиционна
Банка“ АД и Д.А., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК – 23.07.2019 г. до окончателното плащане; 1260.00 лв част от просрочена наказателна лихва за периода от
23.07.2016 г. до 23.07.2019 г., от която 720 лв,
договорна лихва, 540 лв наказателна лихва и 117.00 лв годишни такси за обслужване на кредита като съдът е
указал на заявителя възможността за предявяване на установителен
иск в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.47,
ал.5 ГПК.
Видно от представения Договор
за издаване на кредитна карта №97РКО-А-0467 от 06.12.2007 г., сключен между
Първа инвестиционна банка АД и ответника Д.А., страните са постигнали съгласие
за предоставяне на потребителя револвираща
международна кредитна карта с чип VISA Classic както и банков кредит овърдрафт по картовата
разплащателна сметка /посочена в договора/ в размер 1500 лв,
който може да бъде усвояван чрез кредитната карта като е предвиден срок на
ползване на овърдрафта до 06.12.2009 г. Погасяването на предоставения кредит е
уговорено да се извършва по начина и сроковете, посочени в Общите условия на
банката към този кредитен продукт. Съгласно т.6 от договора, ползувателят на продукта ползва гратисен
период от 45 дни за погасяване на овърдрафта. В случай че до падежа
потребителят внесе изцяло дебитното салдо по разплащателната си сметка, банката
не начислява лихви, но в случай на просрочие или
липса на каквото и да е плащане до датата на падежа, държателят на картата
заплаща на банката договорна лихва по т.7 от договора – в размер 16 % за безналични плащания и 18 % - за всички останали трансакции.
Съгласно т.8 от договора, при неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит се начислява
наказателна лихва в размер на лихвата по т.7“а“ от 16 % плюс надбавка от 12 %,
или общо 28 %. Съгласно т.11, вр. т.9 от същия
договор, ползувателят декларира, че е запознат и са
му предоставени Общите условия на банката, в които се уреждат всички права и
задължения на страните по договора. В т.10 е предвидено заплащането за ползване
на картата и такса съобразно Тарифата на банката. Съгласно приложените Общи
условия, в раздел VI от същите, е предвиден редът за олихвяване на задълженията
по кредита – т.14 и сл. Съгласно т.16 от ОУ, на 20 число всеки месец банката
изпраща извлечение от разплащателната сметка на клиента, в което следва да са
посочени всички дължими по кредита лихви, такси и комисиони, за дължимите суми
за извършените с картата операции. Съгласно т.18, държателят на картата е
длъжен всеки месец на падежа (5-то число от месеца), да внася минимална
погасителна вноска, посочена в цитираното по-горе извлечение от сметка като
липсата на получено извлечение не го освобождава от задължението. Съгласно
чл.20, при прекратяване на договора, независимо от основанието за това,
държателят дължи да погаси всички задължения до размера на дебитното салдо по
сметката, вкл. разноски, такси, комисиони и главница. Съгласно ОУ, разплащания
с картата се извършват до разрешения кредитен лимит, посочен в договора. При
неизпълнение на падежа от страна на държателя е предвидена възможност на
банката както да блокира картата, така и да деактивира същата като обяви всички
задължения за изискуеми предсрочно. В т.27 от ОУ са предвидени изрично
основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора
– когато оправомощеният държател на извърши което и
да е плащане по договора и ОУ повече от 5 работни дни след датата на изискуемостта
му /б.“а“/. Съгласно т.35 от ОУ, срокът на ползване на овърдрафта е съгласно
договора, а срокът на ползване на картата е посочен върху самата карта. Срокът
за ползване на кредита може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните с
анекс след учредяване от държателя на предвидените обезпечения. Ако оправомощеният държател не желае продължаване срока на
действие на овърдрафта, то той следва да уведоми банката за това в писмена
форма не по-късно от месец преди преди изтичане на
срока и да погаси изцяло дебитното салдо. Съгласно т.35.4 от ОУ, банката също
може да прекрати едностранно договора с едномесечно писмено предизвестие до
държателя при неизпълнение от негова страна на което и да е задължение по
настоящите ОУ като блокира, деактивира и изиска картата от държателя. Съгласно
ОУ е предвидено водене на кореспонденция между страните на обявените по
договора адреси, вкл. при съдебни спорове във връзка с изпълнението на
договора. Съдът констатира идентичността на посочения от държателя адрес по договора
с този, на който са изпращани съобщения до същия, вкл. посочен справката от НБД Население като постоянен и
настоящ адрес на ответника.
Видно от договор за
прехвърляне на вземания от 02.04.2018 г., ПИБ АД е прехвърлила вземанията си,
произтичащи от договори за кредит по т.3 от договора и съгласно извлечение от
Приложение №1 към същия договор за цесия. Сред тези длъжници
фигурира и ответника Д.А.. В приложението е посочена дата на последно извършено
плащане на 12.06.2009 г. От останалите приложения, видно, че е налице
упълномощаване на цесионера от цедента
ПИБ АД за извършване на уведомяването на длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД, както и
връчените по чл.47, ал.1 и ал.5 ГПК съобщения до същия чрез ЧСИ Д. С. – С.,
рег.№893. Съгласно заключението на изготвената ССчЕ,
неоспорена от страните, усвоената главница по кредитната карта е в размер 1500 лв и към датата на цесията 02.04.2018 г. отчетените
задължения при „ПИБ“ АД са: главница 1500 лв; редовна
договорна лихва от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г. – 1260 лв;
наказателна лихва за периода от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г. – 720 лв, такси по обслужване на кредитна карта за периода от 23.07.2016
г. до 23.07.2019 г. – 117 лв. Няма данни за извършвани плащания по кредита след
23.07.2019 г. както и след извършената цесия.
Въз основа на горната
фактическа установеност състав достига до следните правни изводи по същество:
Приобщените документи
установяват несъмнено, че вземанията по сключения на 06.12.2007 г. между
"Първа Инвестиционна Банка" АД и отв. Д.А.
договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, са прехвърлени с договор за цесия от
02.04.2018 г., сключен между банката и ищеца „Мелон
България“ ЕАД като в приложението към договора за цесия фигурира ясно името на
ответника и процесния договор за кредит, поради което
следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор именно процесните вземания. Старият кредитор /цедент/
е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99,
ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената
цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е
изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. То е било връчено чрез ЧСИ
по реда на чл.47 ГПК,
със залепване на уведомление, тъй като лицето не е било открито като връчителят е събрал данни,
че ответникът не живее на адреса,
след справка от кмета на съответното
населено място и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В тази връзка съдът съобразява, че ответникът е
търсен на адреса си, обявен в ГРАО като постоянен и настоящ адрес и отделно
този адрес е бил заявен от длъжника и по процесния
договор като адрес за кореспонденция. Според чл.42 от ОУ, кореспонденцията
между страните се води в писмена форма на адресите, посочени в договора, а в
чл.42.1 е добавено, че при промяна на адреса на постоянното си местоживеене
титулярят на картата е длъжен да уведоми банката в 7-дневен срок от
настъпването на това обстоятелство. В противен случай всички уведомления,
покани и съобщения, изпратени от банката на стария адрес се считат за връчени.
Следователно, в ОУ е предвиден ред за връчване на съобщенията, който ред в
случая е спазен, тъй като новият кредитор, упълномощен от стария и встъпил в
неговите права с договора за цесия, е изпратил до длъжника съобщение за цесията
и това съобщение е достигнало до заявения адрес. Ето защо, съдът счита, че
съобщението за цесията е било валидно връчено на длъжника още преди завеждане
на делото. Независимо от това, дори и да се приеме, че връчването е ненадлежно,
то съобщението за цесията следва да се счита за връчено с връчване на исковата
молба на особения представител в хода на исковото производство – чл.235,
ал.3 ГПК. Фактът, че ответникът се представлява от особен
представител не е пречка за връчване на уведомлението за цесията. Особеният
представител действа по делото от името на ответника. Той може да
противопоставя на ищеца всякакви възражения, отблъскващи иска – както процесуални,
така и материалноправни (например възражение за
давност). След като особеният представител може да релевира
всякакви възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса го
изисква, той да е адресат на заявления от страна на ищеца, които са материалноправни по същността си и водят до изменение на
спорното право, като тези възражения могат да се вземат предвид от съда съобразно
чл.235,
ал.3 ГПК. Разбира се, особеният представител може да приема само
такива заявления на ищеца, които са свързани с предмета на делото, тъй като той
има представителна власт само за този спорен предмет. Да се приеме друго значи
изцяло да се попречи на ищеца да реализира правата си като кредитор и до голяма
степен да се обезсмисли фигурата на особения представител. Нарушава се и
равенството в процеса, след като ищецът няма да може да отправя заявления,
свързани със спорното право до представителя на ответната страна, докато
последната ще може чрез същия този представител да отправя всякакви възражения
и заявления. Предвид изтъкнатото, съдът счита, че няма пречка, съобщението за
цесията да се връчи и на особения представител. В случая е налице и връчване
преди делото, чрез ЧСИ, поради което цесията е произвела действие спрямо длъжника.
Процесният договор за кредит е сключен през 2007 г. и попада в
обсега на ЗПК (приет 2006 г. и отменен 2010 г.), поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата
на чл.10 ЗПК
(отм.), ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит, свързан с
използването на кредитна карта. Според чл.14 ЗПК
(отм.), когато не са спазени изискванията на чл.6, чл.7, т.4 – т.14, чл.8,
ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че в случая няма нарушение на посочените разпоредби и преди
всичко на чл.10 ЗПК
(отм.). Договорът е със съдържание, съответстващо на закона, поради което не
може да се приеме, че е нищожен.
В исковата молба е заявено, че
длъжникът не е плащал редовно дълга по кредита, като последното плащане е
извършено от него на 12.06.2009 г., поради което кредитът е бил обявен за пресрочно изискуем на основание чл.28, б.“а“ от ОУ (ако не
се извърши плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която
такова плащане е станало изискуемо). Видно е от данните по делото, че
предсрочната изискуемост е била съобщена на ответника. Това е станало със
същото съобщение, с което е съобщена и цесията на вземането. Както вече бе
прието, съобщението е връчено чрез ЧСИ, на адреса, посочен в договора и се
счита за връчено с достигането до адреса. Отделно е бил приложен и чл.47,
ал.1 ГПК, като връчителят е събрал данни, че ответникът не живее
на адреса, след справка от кмета
на съответното населено място и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Съдът намира, че е имало
основание за привеждане на кредита в състояние на предсрочна изискуемост.
Според изготвената счетоводна експертиза, по процесния
договор са били усвоени общо 2989.31 лв в периода от
12.12.2007 г. до 16.05.2009 г. След последното
плащане са останали неплатени общо лева.
Следователно съдът приема, че наистина е налице хипотезата на чл. 28, б. а от
ОУ, тъй като не е било извършено плащане повече от 5 дни след датата на
изискуемостта. След като са останали неплатени общо 11272.55 лв, от които 1500.00 лв главница,
а остатъкът 9772.55 лв включва договорни, наказателни
лихви и такси, като за само периода от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г. е
начислена наказателна лихва, състояща се съобразно т.8 от договора, от
договорения лихвен процент 16 % (720.00 лв) плюс
надбавка 12 % (540.00 лв), както и 117.00 лв годишна
такса за обслужване на кредита. В с. з. експертът посочва, че законната лихва
върху главницата 1500.00 лв, считано от датата на
предсрочна изискуемост – 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г. е 456.68 лв.
Според експертизата,
неплатената главница е в размер 1500.00 лв, след
отразяване на последното плащане от 2009 г. Вещото лице е подробно пояснило как
е стигнало до извода, че този е размерът на главницата, поради което съдът
кредитира заключението и приема, че непогасената главница действително е 1500.00
лв. Следователно, вземането за главницата съществува, то е изискуемо и не е
погасено чрез плащане.
Съществува и вземането на
ищеца за сумата 117.00 лв, представляващо такса за
поддържането на кредитната карта. Такса в такъв размер е предвидена в Тарифата
за такси и комисионни на банката, а вземането се установява и от експертизата.
Изтъкнатите констатации
налагат извод, че ответникът дължи на ищеца сумата 1500.00 лв
главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното плащане, както и сумата 117.00 лв
такси за поддържането на кредитната карта и в тази част, искът следва да бъде
уважен изцяло.
Относно претендираната
сума 1260.00 лв, представляваща наказателна лихва за
забава в плащането на вноските, предвидена по чл.8 от договора, съдът намира
следното:
Искът е неоснователен. Както
бе установено, съгласно чл.8 от договора, при неплащане на месечната
погасителна вноска или надвишение на разрешения
кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения
лихвен процент с надбавка от 12%. Според чл.19,
ал.1 ЗПК (отм.), при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва за времето на забавата. Съгласно чл.19, ал.2 ЗПК (отм.), когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Следователно, законът не позволява страните да уговарят в договора лихва за
забава, различна по размер от законната лихва. В случая в договора е записано,
че се дължи наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка
12%. Очевидно е, че тази лихва по размер е много по-висока от законната лихва,
поради което страните не са имали правото да я уговарят в отношенията си.
Клаузата за наказателната лихва се явява нищожна, като противна на закона,
поради което вземането за претендираната наказателна
лихва не се дължи и в частта за сумата 1260.00 лв,
представляваща част от наказателна лихва по т.8 от договора за кредит,
предявения иск следва да бъде отхвърлен. За полагащата се законна лихва за
забава върху главницата за съответния период установителен
иск не е предявен, поради което съдът не дължи произнасяне.
С
оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
поисканите и направени по делото разноски съразмерно на уважената част от
исковете. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде
определено в размер на 150.00 лв съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП. Съобразно уважената част
от иска, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер 460.27 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и обезщетение за разноските в
заповедното производство, възлизащо, съобразно предявения и уважен размер на
вземанията в исковото производство, на стойност 60.44 лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Н.А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Мелон България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********,
сумите: 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева, 00 ст.), ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване – 23.07.2019
г. до окончателното плащане, представляваща неплатена главница по договор
за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №97РКО-А-0467
от 06.12.2007 г., сключен между „Първа ивестиционна
банка“ АД и Д.А.; 117.00 лв (сто и седемнадесет лева, 00 ст.), представляваща общ
размер на годишни такси за обслужване на кредита за периода от 23.07.2016 г. до
23.07.2019 г.; които суми са част от
стойностите, за които е издадена
Заповед №729 от 24.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч. гр. дело №1088/2019 г. по опис на РС Девня, на основание чл.422, вр.
чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
установителен иск от „Мелон България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********,
срещу Д.Н.А., ЕГН **********, в часттта за установяване
дължимост на парично вземане в размер 1260.00 лв, представляващо
част от наказателна лихва по т.8 от договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка №97РКО-А-0467 от 06.12.2007 г., включващо 720.00 лв
договорна лихва 16 % върху главница 1500.00 лв и
540.00 лв надбавка 12 % върху главница 1500.00 лв, за периода от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г.; които суми са част от
стойностите, за които е издадена
Заповед №729 от 24.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч. гр. дело №1088/2019 г. по опис на РС Девня, на основание чл.422, вр.
чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Н.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Мелон България“ ЕАД гр.
София, ЕИК *********, сумата 520.71 лв (петстотин и двадесет лева, 71 ст.), представляваща
съразмерно на уважената част от иска обезщетение за сторени разноски, от което 460.27
лв в исковото производство и 60.44 лв в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: