№ 14563
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110132889 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЕС, (адрес), срещу Р. Н.
К. и М. Н. К..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответниците му дължат по 1/2 от сумата от 779.40 лв., представляваща сума за ремонтни
дейности, режийни разходи и поддръжка, дължими към ЕС за периода от 01.11.2018г. до
06.04.2022г. Претендира разноските по настоящето производство.
В законоустановения срок ответниците са подали отговор на исковата молба.
Оспорват изцяло предявения иск. Твърдят, че не са били уведомявани за проведените общи
събрания. Твърдят, че вземанията са погасени по давност. Поддържат, че майка им има
учредено право на ползване върху ателието. За процесния период същото не е било
използвано от тях.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от нотариален акт № ***/****г. на нотариус С., ответниците са собственици на
самостоятелен обект в етажната собственост, при равни квоти.
По делото е представен протокол от ОС от 18.05.2017г., видно от който ”фирма” ООД
е избран за домоуправител.
Като доказателства по делото са представени и протоколите от 10.04.2019г. и от
09.09.2021г., в които са обективирани решенията, чието изпълнение се търси по настоящето
1
дело.
Представени са и списъци на собствениците, присъствали на общите събрания.
Като доказателство по делото е представен договор от 19.10.2021г., с който ЕС е
възложила на „фирма” ЕООД доставката, инсталирането и гаранционното поддържане на
системите за сигурност.
Други доказателства от значения за предмета на спора, в предвидения процесуален
закон срокове, не са ангажирани.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Ответниците не оспорват, че са собственици на самостоятелен обект в ЕС, а това се
установява и от представения по делото нотариален акт № ***/****г. на нотариус С..
За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната
собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който е преклузивен и
тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл.40,
ал.2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението
на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е
свързано със срок - чл.38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване
съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите
решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването
на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за
вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките
на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Доколкото няма твърдения, нито данни, че ответниците са предявили иск пред
съответния съд по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решенията от 18.05.2017г.,
10.04.2019г. и 09.09.2021г., както и че посочените решения на Общото събрание на
етажните собственици са били отменени, то тези решения подлежат на изпълнение,
включително и по реда на чл. 38, ал.2 ЗУЕС и обвързват ответниците.
Ето защо, законосъобразността на решенията на Общото събрание на етажните
собственици от 18.05.2017г., 10.04.2019г. и 09.09.2021г. не следва да бъде изследвана в
рамките на настоящото производство.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че не дължат заплащане на суми,
тъй като не живеят в ателието. Съгласно ЗУЕС, в такъв случай, същите следва да уведомят
писмено управителя на ЕС. Такива доказателства не са ангажирани. Липсват и такива
твърдения.
Частично основателно е възражението на ответниците за погасяване на
задълженията им по давност. В случая става въпрос за периодични плащания. Периодичните
плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се погасяват
с изтичане на тригодишна давност.
2
Относно таксата за управление на ЕС:
Видно от протокол от 18.05.2017г. – т. 4 ОС на ЕС е взело решение вноската за
такса управление да бъде в размер на 2.15 лв. на месец на живущ.
С протокол от 10.04.2019г. този размер е бил променен на 6 лв. за самостоятелен
обект – т. 2 от протокола от ОС, а с протокол от 09.09.2021г. – т. 2, ОС на ЕС е взело
решение таксата да бъде в размер на 7.20 лв. за обект.
Ищецът претендира сумата от 25.80 лв. за периода 01.11.2018г. до 30.04.2019г.
Заявлението е подадено на 07.04.2022г. Вземането за м.04.2019г. е станало изискуемо на
01.04.2019г. Заявлението е подадено на 07.04.2022г. Ето защо, вземането за тази сума и
период е изцяло погасено па давност.
За периода 01.05.2019г. до 30.09.2021г. ищецът претендира сума в размер на 157.68
лв. Съгласно протокола от 10.04.2019г. дължимата сума е в размер на 6 лв. на самостоятелен
обект за месец. За така посочения период сумата, която дължат ответниците възлиза общо на
162 лв. /като се приспаднат платените вноски за м. 08 и 09.2019г., посочени в исковата
молба/. Ищецът претендира 157.68 лв., поради което претенцията за този период следва да
бъде уважена до посочения размер, с оглед диспозитивното начало. Вземането за м.
05.2019г. до м. 09.2021г. не е погасено по давност.
Претендираната от ищеца сума за периода 01.10.2021г. до 06.04.2022г. възлиза на
50.40 лв. /7 месечни вноски по 7.20 лв. съгласно протокола от 09.09.2021г/, поради което
тази претенция следва да бъде изцяло уважена.
Относно таксата за поддръжка асансьор на ЕС:
Видно от протокол от 18.05.2017г. – т. 4 ОС на ЕС е взело решение таксата за
поддръжка асансьор да бъде в размер на 1.50 лв. на месец на живущ или за двете ответници
общо 3 лв. на месец. Размерът на тази такса не е променян с последващите протоколи.
За периода м. 11.2018г. до м. 01.2020г. ищецът претендира 39 лв. Вземането за част
от този период е погасено по давност. Заявлението е подадено на 07.04.2022г., поради което
погасени по давност са вземанията до м. 04.2019г. включително. За периода м. 05.2019г. до
м. 01.2020г. дължимата сума възлиза на 21 лв. /7 месеца по 3 лв., след приспадане на
платените доброволно суми за м. 08 и м. 09.2019г./.
Претендираната от ищеца сума за периода 01.02.2020г. до 06.04.2022г. възлиза на
81 лв. /27 месечни вноски по 3 лв. съгласно протокола от 18.05.2017г/, поради което тази
претенция следва да бъде уважена до така посочения размер.
Относно таксата за ел. енергия асансьор на ЕС:
Видно от протокол от 18.05.2017г. – т. 4 ОС на ЕС е взело решение таксата за ел.
енергия асансьор да бъде в размер на 2 лв. на месец на живущ или за двете ответници общо
4 лв. на месец. Размерът на тази такса не е променян с последващите протоколи.
За периода м. 11.2018г. до м. 06.04.2020г. ищецът претендира 160 лв. Вземането за
част от този период е погасено по давност. Заявлението е подадено на 07.04.2022г., поради
което погасени по давност са вземанията до м. 04.2019г. включително. За периода м.
05.2019г. до 06.04.2022г. дължимата сума възлиза на 136 лв. /34 месеца по 4 лв., след
приспадане на платените доброволно суми за м. 08 и м. 09.2019г./.
Относно таксата за ел. енергия общи части на ЕС:
Видно от протокол от 18.05.2017г. – т. 4 ОС на ЕС е взело решение таксата за ел.
3
енергия общи части да бъде в размер на 0.50 лв. на месец на живущ или за двете ответници
общо 1 лв. на месец. Размерът на тази такса не е променян с последващите протоколи.
За периода м. 11.2018г. до м. 06.04.2020г. ищецът претендира 40 лв. Вземането за
част от този период е погасено по давност. Заявлението е подадено на 07.04.2022г., поради
което погасени по давност са вземанията до м. 04.2019г. включително. За периода м.
05.2019г. до 06.04.2022г. дължимата сума възлиза на 34 лв. /34 месеца по 1 лв., след
приспадане на платените доброволно суми за м. 08 и м. 09.2019г./.
Относно таксата за почистване:
Видно от протокол от 18.05.2017г. – т. 4 ОС на ЕС е взело решение таксата за
почистване да бъде в размер на 0.70 лв. на месец на живущ или за двете ответници общо
1.40 лв. на месец. Размерът на тази такса не е променян с последващите протоколи.
За периода м. 11.2018г. до м. 06.04.2020г. ищецът претендира 56 лв. Вземането за
част от този период е погасено по давност. Заявлението е подадено на 07.04.2022г., поради
което погасени по давност са вземанията до м. 04.2019г. включително. За периода м.
05.2019г. до 06.04.2022г. дължимата сума възлиза на 47.60 лв. /34 месеца по 1.40 лв., след
приспадане на платените доброволно суми за м. 08 и м. 09.2019г./.
Относно такса за система контрол достъп:
Видно от протокол от 09.09.2021г. – т. 4 ОС на ЕС е взело решение да бъдат
поставени чип системи за контрол на достъпа в асансьорите по оферта на фирма „фирма” на
стойност 1630.57 лв. Посочено е, че сумата ще бъде начислена за събиране на три равни
вноски, считано от 01.10.2021г.
С исковата молба ищецът претендира сума в общ размер на 32.65 лв., пет вноски по
6.53 лв. В представените протоколи от ОС липсва определен размер на така претендираната
сума от ответниците или начина й на определяне, поради което съдът намира тази претенция
за неоснователна.
Относно „Фонд ремонт”:
Видно от протокол от 18.05.2017г. – т. 4 ОС на ЕС е взело решение вноската за ФРО
да бъде в размер на притежаваните идеални части, преизчислен към 100 % от 250 лв.
месечно.
В присъствения списък на ЕС – л. 38 от делото е посочено, че % идеални части от
общите части за ателието на ответниците е 1.202 %. Или месечната дължима сума възлиза на
3.01 лв. на месец. /1.202 % от 250 лв./
За периода м. 11.2018г. до м. 06.04.2020г. ищецът претендира 120.40 лв. Вземането
за част от този период е погасено по давност. Заявлението е подадено на 07.04.2022г.,
поради което погасени по давност са вземанията до м. 04.2019г. включително. За периода м.
05.2019г. до 06.04.2022г. дължимата сума възлиза на 102.34 лв. /34 месеца по 3.01 лв., след
приспадане на платените доброволно суми за м. 08 и м. 09.2019г./.
Или общият размер на неплатените и непогасени по давност задължения към
ЕС възлизат на 630.02 лв.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 38, ал.
2 ЗУЕС, а именно установи се, че е налице валидно взето решение по въпрос от
компетентността на общото събрание на етажната собственост, от което се поражда
задължение за собственик на самостоятелен обект в сградата да го изпълни в определения
4
срок, както и че същото е влязло в сила.
От приложените по делото доказателства, се установява, че решенията на ОС,
цитирани по – горе, въз основа на които се търси изпълнение на задължения за заплащане на
разходите, са влезли в сила, като необжалвани в законоустановения срок.
Ето защо, с оглед на изложеното по – горе, всеки от ответниците следва да бъде
осъден да заплати половината от общата сума от 630.02 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от общо 101.04 лв., представляваща направените
по настоящето дело разноски, както и сумата от 60.63 лв., представляваща направените по ч.
гр. д. № 18910/2020г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
Ответниците не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Н. К., ЕГН ********** и М.
Н. К., ЕГН **********, и двете с адрес (град), (адрес), по предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38 ЗУЕС, че дължат на Ет. с., (град), (адрес), всяка една, по ½
от сумата от 630.02 лв., представляваща дължими суми към етажната собственост, съгласно
решения от 18.05.2017г., 10.04.2019г. и 09.09.2021г. на ОС на ЕС, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18910/2022г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважената част от 630.02 лв. до пълния предявен размер от
779.40 лв.
ОСЪЖДА Р. Н. К., ЕГН ********** и М. Н. К., ЕГН **********, и двете с адрес
(град), (адрес), да заплатят на Ет. с., (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
общо 101.04 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата
от 60.63 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 18910/2022г. на СРС, 35 с-в
разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5