ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ......................
21.01.2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 21.01.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 28/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение по
чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната
жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Я.Т., против Решение №127/28.10.2019г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 454/2019г. по
описа на ЕРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е
редовна и допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК,
ЯОС докладва възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София,
подадена от юриск.Я.Т., се обжалва №127/28.10.2019г.
на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 454/2019г.
по описа на ЕРС, с което първоинстанционният съд ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, да заплати на Г.С.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с
чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1 691.93 /хиляда шестстотин деветдесет и
един лева и деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 14.06.2016г.
до 14.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 14.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86
ал.1 от ЗЗД сумата от 202.08 /двеста и два лева и осем стотинки/ лева,
представляваща лихва за забава върху
главницата от 1691.93 лева, начислена за периода на забавата от падежа на всяко
плащане до датата на подаване на иска в съда -14.06.2019г.; ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със
седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора - Гл. комисар Светлан
Иванов Кичиков, да заплати на Г.С.К., с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 380.00 /триста и
осемдесет/ лева.
Въззивникът обжалва решението като постановено при
съществено нарушение на материалния закон, твърди, че не е съобразено с приложимите
към изплащане на претендираното възнаграждение норми
и не е мотивирано. Твърди, че за процесния период
ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни)
работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период, е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на
основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд.
Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по
специалния Закон за МВР като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи като за спорния въпрос за периода от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. приложима била Наредба №81213-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014
г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4.
от ДР на наредба №8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), за
останалата част от процесния период, редът е
регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.
ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99
от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.). Въззивникът
смята, че посочената нормативната
база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният
съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание КТ, предвид че защитата на служителите в МВР,
полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока социална закрила от тези на
държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ,
като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово
възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност,
включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно
възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Възразява, че неправилно ЕРС е приел, че по отношение на държавните служители в МВР
са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл.
параграф 2 от ЗР на Наредбата), която се прилага единствено и само за работници
и служители по трудово правоотношение (чл.2, ал.2), какъвто ищецът не е бил
през процесния период. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите в МВР е
неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири
предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност
на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното
работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа
по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната
жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия Г.С.К., чрез адв.И.Б. ***, в
който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения,
че първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно
и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.
С оглед изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА въззивно гражданско
дело № 28/2020г. по описа на ЯОС за разглеждане в открито съдебно
заседание на 10.03.2020г. от 10.00ч., за която дата и час да се призоват
страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.