№ 1822
гр. Пловдив, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20225330202245 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4118453,
издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Т. А. Ч., с ЕГН **********, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева.
Жалбоподателят в жалбата прави искане за отмяна на ЕФ, като навежда
доводи за това. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
явява. Представлява се от редовно призования процесуален представител –
адв.А. А., който поддържа направеното в жалбата искане. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище излага
съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване
на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на
жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира
направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
1
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя Т. А. Ч. е бил издаден Електронен фиш за налагане
на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 18.07.2020
г. в 10:39ч. в гр. Стамболийски, бул. „Тракия” № 16, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 530, за превишаване на
разрешената скорост с 12 км/ч. при управление на МПС – лек автомобил
„Мерцедес Ц 180“ с рег.№ .... Моторното превозно средство, собственост на
Ч., се движело с 62 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч.
Скоростта от 62 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от
автоматизираното техническо средство от 65 км/ч – т.е. след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч.
За така установеното нарушение жалбоподателят бил санкциониран с
налагане на административно наказание – глоба в размер на 50 лв. на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав
приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал
се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
което му е наложено наказание с обжалвания Електронен фиш. От обективна
страна на 18.07.2020 г. в 10:39 часа в гр. Стамболийски, бул. „Тракия” № 16,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег.№ ...,
като се е движил със скорост от 62 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От
субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
2
видеоконтрол.
Следва да се посочи, че извода за несъмнена установеност на
фактическата обстановка, не се разколебава от обстоятелството, че на
статичното изображение се забелязват и други автомобили, освен процесното
МПС. Използваното АТСС е извършвало измерване на скоростта само на
МПС, движещи се срещу радарния лъч. Следва да се има предвид и че
принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът
"скорост" показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се МПС по пътния участък, но системата за видеоконтрол за нарушенията на
правилата за движение автоматично идентифицира и посочва автомобила,
който се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за
видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост на съответния пътен участък, е този,
управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да фиксира
скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са
повече от един и не се влияе от наличието на други ППС /така Решение №
1947 от 14.10.2019 г. по к. а. н. д. № 2413/2019 г. на Административен съд –
Пловдив/. Касационната инстанция вече е имала повод да изясни, че АТСС
автоматично фиксира допуснатите нарушения за скорост. Принципът на
работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе
стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите
превозни средства, като измерванията се документират от две конструктивно
идентични камери, оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния и
след всички измервания и направените изчисления устройството предоставя
една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС.
Всички заснети МПС, индексирани с превишена скорост, се съхраняват в
устройството с възможност за автоматично предаване в цифров вид на
разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал и
данни. Видно е и че системата еднозначно е определила и посочила
регистрационния номер на автомобила, управляван от жалбоподателя.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Ч., в качеството му на собственик на процесното МПС, който
в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш не е
представил в ОД на МВР - Пловдив, сектор ПП писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не е упражнил
3
предоставеното му право, предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
за форма на фиша, който съответства на утвърдения със заповед на
Министъра на вътрешните работи образец, предвид наличието на всички
изискуеми от закона реквизити, изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. В същия са
посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП в даденото определение на "електронен
фиш" е посочено, че същият представлява "електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства". Следва да се има
предвид, че Електронният фиш представлява специфичен
административноправораздавателен акт, но за него е предвидена различна
форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи
образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл. 57 от
ЗАНН. Изцяло неоснователни са доводите, наведени в жалбата, че ЕФ е
порочен, поради непосочване в него на името и подпис на лицето издало
фиша, датата на неговото издаване, както и срок и орган, пред който може да
бъде обжалван. Още с ТР № 1/2014 г. на ВАС е изяснено, че Електронния
фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, поради което в същият не следва да се
изписва името на издателя му и негов подпис, както и датата на издаване на
фиша. Не представлява основание за отмяна на ЕФ и непосочването пред кого
и в какъв срок подлежи на обжалване. Този въпрос е неотносим към
законосъобразността на самия ЕФ, а е от значение за упражняване правото на
4
жалба на наказаното лице. В случая доколкото жалбата е счетена за подадена
в срок и е разгледана по същество, то правата на жалбоподателя не са
нарушени по никакъв начин.
В случая е налице административно нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство АТСС "TFR1 – M" № 530,
представляващо мобилна система за видеоконтрол, за която съдът приема, че
съответства на одобрения тип с оглед приложения по преписката Протокол №
7-33-20 от 18.09.2020 г., т.е. към датата на нарушението /18.07.2020 г./
измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно
техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, каквото е и настоящото АТСС "TFR1 – M"
с радар № 530, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки се приемат веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. В този смисъл по административната
преписка е налице снимков материал – снимка, направена на датата и в часа,
посочени в ЕФ, на посоченото в ЕФ място, на която ясно се вижда идентичен
по марка, модел и рег. номер автомобил с процесния в нарушение, при което
снимката се явява доказателство за управлението на автомобила.
По делото е наличен и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., като отразените в него данни съответстват на настоящия
казус. Същият е доказателство за мястото и времето на извършване на
нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на
движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на
скоростта.
Установи се, че горепосоченото АТСС тип TFR1-M е средство, което се
поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква
изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от
Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от
пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в
разговорната реч "триножници". Затова и не следва да се установява къде
точно се е намирал автомобила, в който се е намирало средството за
измерване.
5
Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.1, т.2
от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ за превишаване от 11
км/ч до 20 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място е
определено в абсолютно установен размер от 50 лв., което препятства
възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на
електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
случая не се съставя акт за установяване на административно нарушение, не
са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН, с повдигане и
предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш
съчетава и двете. Давностният срок тече от датата на извършване на деянието,
като отговорността на нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл
тригодишен давностен срок, който в случая е и бил прекъснат с образуването
на съдебното производство. По тези съображения преценката за спазването на
давностните срокове не е препятствана.
В случая, тъй като нарушението се установява от автоматизирана
система, то датата на установяването му и датата на издаване на електронния
фиш неминуемо съвпадат - така изрично Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.
а. н. д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Процесното нарушение е извършено на 18.07.2020 г., от който момент
тече и тригодишната давност за административнонаказателно преследване по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респективно от тази дата е започнала да тече и
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест
месеца. С образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е
заместена с нова тригодишна давност. По тези съображения не е изтекла нито
общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81,
ал. 3 от НК.
С оглед изложените съображения Електронният фиш следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
При този изход на производството и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1
от ЗАНН, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, каквато
6
претенция е заявена в депозираното писмено становище. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и имуществения интерес,
съдът счете, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна за процесуалното представителство
на последната, следва да е в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.27е
от Наредбата за правната помощ размер, а именно 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението
си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4118453,
издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Т. А. Ч., с ЕГН **********, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Т. А. Ч., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР
гр.Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/лева, представляваща разноски
за осъществена в настоящото производство юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7