Решение по дело №131/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, против Решение № 22/17.02.2024 г., постановено по АНД № 939/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 09-2300215 от 11.09.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място], ЕИК ***, на основание чл. чл. 79, ал. 4 във вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.

Счита решението на Районен съд – Кърджали за неправилно.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, с които е прието, че административното нарушение, за което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН., поради което е отменено процесното НП и предупредено „ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място], ЕИК ***, че при извършване на друго административно нарушение то същия вид, представляващо маловажен случай, ще му бъде наложено административно наказание.

Във връзка с горното излага съображения, че нa 11.08.2023 г., в офиса на Дирекция „Инспекция по труда гр. Кърджали, било установено, че „ЕСД Конструкшън“ ЕООД е сключило трудов договор с лицето T. E./Е. Т., гражданин на *** [***][държава], притежаващ Единно разрешение за пребиваване и работа в Република България по реда на ЗЧРБ и чл. 15, ал. 1 от ЗТМТМ, издадено от ОД на МВР - Кърджали на 19.05.2023 г., валидно до 21.03.2026 г. В трудовия договор било договорено T. E./Е. Т. да извършва работа на длъжност „***“ с място на работа: [населено място], [жк] кв. *** /жилищна сграда и масивна ограда в имот с идентификатор № *** - УПИ *** в условията на пълно работно време /40 часа на седмица/, срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер *** лева. Трудовият договор бил регистриран в ТД на НАП, при което била издадена Справка за приетото уведомление и същата била връчена на работника срещу подпис срещу името му. Налице били всички данни за осъществяване на трудовото правоотношение между страните: връчена е длъжностна характеристика на работника за изпълняваната от него длъжност; проведен е начален инструктаж за безопасност при работа, удостоверено с издадена служебна бележка; работодателят е уведомил срещу подпис работника относно размера на полагаемия през 2023 година платен годишен отпуск; в отчетна форма /таблица/ за явяване/неявяване на работа през месец юни 2023 г. работодателят бил отчел положения от работника труд през месеца. Безспорно била установена и датата на постъпване на работа на работника - 19.06.2023 г.

При служебно извършена проверка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ било установено, че в нормативно установения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на T. E./Е. Т. по трудовия договор, а именно: през периода от 19.06.2023 г. до 26.06.2023 г., включително, „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, не е уведомил писмено Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ относно действителното започване на работа на лицето в предприятието, с установена дата на нарушението - 27.06.2023 г. Нарушението било в разрез с чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, за което бил съставен акт за установяване на административно нарушение. До момента на съставянето на АУАН „ЕСД Конструкшън“ ЕООД не било уведомил писмено ИА „Главна инспекция по труда“ относно постъпването на T. E./Е. Т. на работа в предприятието.

Счита, че предприетите в изпълнението на дадените предписания действия на 23.08.2023 г. за уведомяване от работодателя на териториалното поделение на ИА „Главна инспекция по труда“ за действителното започване на работа на лицето, се явявали факти и обстоятелства, които са осъществени след извършване на нарушението.

Уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ се изисквало за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграцията на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, в тази връзка били предвидени и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава - в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС. Задължението се основавало върху Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. В този смисъл цитира чл. 10 от Директивата.

В настоящия случай се касаело за нарушение на норми, създадени да гарантират обществения интерес при регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, при което тяхното неспазване засягало публичен интерес на Съюза. С оглед това обстоятелство следвало да бъде съобразявана преценката за маловажност при всеки конкретен случай, както от съда, така и от административнонаказващия орган.

Въвежда доводи, че нарушението било на формално извършване, типично за вида си и не разкривало по-ниска степен на интензитет на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Липсата на вредни последици не представлявала основание нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и липсата на такива да бъде кредитирано като смекчаващо отговорността на нарушителя обстоятелство. При налагането на санкцията наказващият орган подробно бил аргументирал в наказателното постановление липсата на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, както и липсата на по-ниска степен на обществена опасност от допуснатото административно нарушение в случая, спрямо други административни нарушения от същия вид, с което е обосновал налагането на имуществената санкция, наложена на нарушителя.

Счита, че с оспореното съдебно решение не се постигала и целта на закона съгласно чл. 12 от ЗАНН и поради факта, че въпреки че НП е законосъобразно и правилно, и нарушението е доказано, то деецът оставал ненаказан за извършеното нарушение.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 22/17.02.2024 г., постановено по АНД № 939/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и потвърди Наказателно постановление № 09-2300215 от 11.09.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място], ЕИК ***, на основание чл. чл. 79, ал. 4 във вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.

В съдебно заседание, директорът на дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Н. К., който поддържа касационната жалба. Представя писмена защита, в която подробни съображения в подкрепа на доводите за неправилност на оспореното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От пълномощника на ответника по касация – „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, е постъпил отговор на касационна жалба, с който оспорва изцяло същата по основание. Счита решението на Районен съд – Кърджали за правилно, законосъобразно и обосновано, респективно, счита изводите на първоинстанционния съд за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за законосъобразни. Искането е касационната инстанция да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като присъди деловодни разноски на ответника по касация за настоящото производство.

В съдебно заседание се представлява от адв. Н. М., който поддържа отговора по изложените в него съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че изводите на районния съд са явявали обосновани и съответни на релевантните доказателства. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел наличието на формално извършено такова нарушение, като изброените в решението обстоятелства, очертавали по-ниска обществена опасност на извършеното нарушение. Тези обстоятелства квалифицирали деянието като маловажен случай на нарушение по чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като същото отговаряло на дефинициите по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е отменил Наказателно постановление № 09-2300215 от 11.09.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място], ЕИК ***, на основание чл. чл. 79, ал. 4 във вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. С решението е осъдена ИА „Инспекция по труда“ гр. София да заплати в полза на дружеството деловодни разноски в размер на 480 лв.

Районният съд е приел, че от доказателствата по делото се установявало, че санкционирания правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, състоящо се в това, че „ЕСД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е уведомило ИА „Главна инспекция по труда“ за приемане на работа в предприятието на лицето Е. Т./гражданин на *** [***][държава]/, в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето, а именно от 19.06.2023 г.

Изложил е съображения, че административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, следва да се квалифицира като маловажен случай. Посочил е, че съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Въведени са мотиви, че в § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието маловажен случай - този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В тази връзка районният съд е отчел, че нарушението се изразява в закъснение по-малко от два месеца, тъй като задължението е следвало да се изпълни до 26.06.2023 г., а това е сторено на 23.08.2023 г. Следвало да се вземе предвид, че работодателят е спазил всички свои задължения по Кодекса на труда и подзаконови нормативни актове касаещи трудовото правоотношение с посочения работник, както и че в срока на даденото му предписание е отстранил констатираното нарушение. Не на последно място съдът е приел, че нарушението е първо за жалбоподателя, а и от него не са настъпили никакви вредни последици нито за работника, нито за държавата. Счел е, че всички тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Наказващият орган не е отчел степента на обществена опасност и тежестта на нарушението, поради което незаконосъобразно е издал наказателното постановление.

Предвид това и след като е отчел, че не е налице и някоя от забраните по чл.29 от ЗАНН за приложението на маловажен случай, е отменил атакуваното постановление и на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН е предупредил дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

 

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

В производството пред районния съд е безспорно установено, че на 16.06.2023 г. „ЕСД КОНСТРУКШЪН” ЕООД [населено място] е сключило трудов договор с Е. Т./ гражданин на *** [***][държава]. Посоченото лице притежавало Единно разрешение за пребиваване и работа в Република България № ***, издадено на 19.05.2023 г. от ОДМВР – Кърджали по реда на ЗЧРБ и чл. 15, ал. 1 от ЗТМТ, със срок на валидност до 21.03.2026 г. От 02.03.2023 г. до 02.09.2023 г. Е. Т. пребивава на територията на Република България с виза за дългосрочно пребиваване тип „D“, издадена на основание чл. 24и от ЗЧРБ – „Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“. При сключването на трудовия договор с Е. Т., дружеството в качеството на работодател изпратил уведомление до ТД на НАП по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, като справката била приета на 19.06.2023 г., както и била връчена на работника срещу подпис. Той бил уведомен за трудовия договор и за изпратеното уведомление към ТД на НАП, връчена му била длъжностна характеристика, както и му бил проведен начален инструктаж. Липсва спор и относно обстоятелството, че на дружеството е била извършена проверка от служители на ДИТ - Кърджали, при която установили, че работодателят „ЕСД КОНСТРУКШЪН” ЕООД [населено място] не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, относно действително започване на работа на Е. Т., гражданин на *** [***][държава] и притежаващ единно разрешение за пребиваване и работа в България, в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. С оглед извършената проверка от служителите на ДИТ – Кърджали е бил съставен Протокол № ПР2324838 от 11.08.2023 г., в който е било дадено предписание на работодателя в срок до 24.08.2023 г. да отстрани нарушението. В посочения срок, а именно на 23.08.2023 г. „ЕСД КОНСТРУКШЪН” ЕООД е подало уведомление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за действителното започване на работа на лицето Е. Т..

Както правилно е отбелязано в касационната жалба, уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. Именно като държава членка на ЕС, с изменението на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност/ДВ, бр. 97/2017 г./ са въведени изискванията на редица директиви на ЕС, измежду които и Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава.

По силата на Директива 2009/52/ЕО (10), за да се даде възможност на държавите членки да проверяват по-специално за подправени документи, от работодателите следва да се изисква да уведомяват компетентните органи за наемането на работа на гражданин на трета държава. С оглед намаляване на административната тежест държавите членки може да предвидят подаването на тези уведомления да се извършва в рамките на други схеми за уведомяване. Съответно в чл. 3 от Директива 2009/52 ЕО е предвидена забрана за незаконно наемане на работа – на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, а чл. 4 от Директивата въвежда като изискване редица задължения на работодателите, включително и задължение да уведомяват компетентните органи, определени от държавите членки, за началото на наемането на работа на граждани на трета държава в срок, определен от всяка държава членка. Очевидно е, че именно в съответствие с чл. 4, § 1, т. в от Директивата е приета и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.

В настоящия случая липсва спор относно обстоятелството, че в нормативно установения/чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ/ 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на T. E./Е. Т. по трудовия договор, а именно: през периода от 19.06.2023 г. до 26.06.2023 г., включително, „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, не е уведомил писмено Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ относно действителното започване на работа на лицето в предприятието.

Настоящият съдебен състав, извършвайки анализ на релевантните по делото доказателства, намира преценката на районния съд за наличието на маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН по отношение на конкретния случай, за обоснована и съответна на доказателствата по делото.

В тази връзка следва да се отбележи, че преди приемането за наличието на предпоставките за приложението на квалификацията на по чл. 28 от ЗАНН, респ. за приемането на съответното деяние като „маловажен случай“ следва да бъде извършена преценка на относимите към тежестта на административното деяние обстоятелства - времеви и пространствени измерения, механизма, при който е реализирано нарушението, съответните характерни признаци на предмета на нарушението, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите на извършителя, които подлежат на съвкупен анализ, ведно с конкретните данни за личността на дееца. „Маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН ще е налице, когато извършеното деяние, преценено при съвкупен анализ на горепосочените релевантни факти, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Във връзка с горното, касационната инстанция намира за правилна преценката на районния съд, че е налице деяние, което макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, то обществената опасност на същото е явно незначителна. Процесното нарушение касае неспазване от страна на работодателя на въведения в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ 7-дневен срок за уведомяване на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, считано от датата на действителното започване на работа от гражданин на трета държава. Такова уведомяване е било извършено от „ЕСД Конструкшън“ ЕООД в срока на даденото предписание за това от органите на ДИТ – Кърджали, а именно на 23.08.2023 г. Действително касае се за закъснение от около 2 месеца, но в конкретния случай, вземайки предвид обстоятелствата, че Е. Т. пребивава на територията на Република България с виза за дългосрочно пребиваване тип „D“, издадена на основание чл. 24и от ЗЧРБ – „Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ и при сключването на трудовия договор с Е. Т., дружеството в качеството на работодател, е изпратил уведомление до ТД на НАП по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, като справката била приета на 19.06.2023 г. и съответно уведомлението е било надлежно връчено на работника, взето в съвкупност с предприетите действия по уведомяване на ИА „Главна инспекция по труда“, както и липсата на доказателства за извършени други, предходни нарушение на ЗТМТМ от страна на ЕСД Конструкшън“ ЕООД, то извършеното нарушение разкрива обществена опасност, която е по-ниска в сравнение с тази на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В този смисъл е очевидно, че пропускането на срока за уведомяване по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ не е свързано с цел на работодателя да прикрие случай на наемане на гражданин на чужда държава, като в конкретния случай от деянието не са настъпили никакви вредни последици.

Предвид това, отменяйки процесното НП с мотива, че е налице маловажен случай на административно нарушение и предупреждавайки нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, районният съд е действал законосъобразно и в съответствие с правомощията си по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

По изложените съображения и изводи, настоящият състав на Административен съд – Кърджали намира депозираната касационна жалба от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в отговора на касационната жалба и в хода на устните състезания от пълномощника на ответника по касация, искане за присъждане на разноски, то на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК, следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София да заплати на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място], ЕИК ***, разноски за производството пред касационния съд в размер на 540 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат с ДДС съгласно Договор за правна защита и съдействие № ***/*** г. Заплатеното от дружеството възнаграждение е в съответствие с предвидения минимален размер в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с § 2а от ДР от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., тъй като в същото изрично е отразено, че е с включен ДДС. Независимо от надлежно релевираното възражение за прекомерност, настоящият състав, вземайки предвид вида и характера на осъществените процесуални действия от страна на пълномощника, включително и участието му в проведеното съдебно заседание пред касационния съд, намира че разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер. В този смисъл счита, че не са налице предпоставките за приложението на Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, респ. заплатеното адвокатско възнаграждение напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от пълномощника.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/17.02.2024 г., постановено по АНД № 939/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, да заплати на ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ***, деловодни разноски в размер на 540 лв.

Решението е окончателно.