ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 09.07.2020
г.
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание сряда, 09 юли 2020
година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 153 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
ОТ: Р.М.Г. - адрес: *** - ЕГН:**********, чрез адв. Р.З.,
съдебен
адрес: ***3Б;
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 1705 / 10.12.2019 год. по
гр.д.№
7729 / 2018 год. по описа на РС Перник
С жалбата първоинстанционното
решение се оспорва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, поради което
моли да бъде отменено изцяло и бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен
иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.21, ал.2 СК/отм./ и бъде допусната делба на процесния имот при
делбени квоти по ½ /една втора/ идеална част за страните, по следните
съображения:
Според жалбоподателката,
съдът не бил преценил правилно и задълбочено събраните по делото доказателства,
нито доводите на страните, а бил преписал съдържанието на ИМ в мотивите на
своето решение.
Не бил взел
предвид представените писмени доказателства, като не бил обсъдил задълбочено
представени доказателства от ищцовата страна, а бил пристрастен и необективен в
своите правни изводи.
Районният
съдът бил възприел показанията на свидетелите на ищцата като достоверни,
забравяйки, че техните показания били точен цитат на ИМ и по своя характер
представлявали злоупотреба с права.
Съдът бил
игнорирал период от 9/девет/ години брачен живот между страните/от 09.11.1986
г. - денят на началото на брачният живот до 13.07.1993 г.- денят на купуването
на първият апартамент на страните като съпрузи/ и три години от съвместният
живот между страните от купуването на апартамента от 13.07.1993 г. до
купуването на процесният имот на 09.04.1996 г., поради което направил неточни, неправилни и
незаконосъобразни изводи в полза на твърденията на ответника за трансформация
на имуществото.
Не бил обсъдил
в пълнота обстоятелството, че в нотариалния акт от 1993 год. било посочено „...
жилищно спестовен влог-размер 10 305 лв.ДСК", което обстоятелство от своя
страна не било изследвано и не се установявало, това променял извода за произхода
на средствата в отчуждения имот, както й обстоятелството /с оглед правилно
цитираната от съда практика на ВКС/, че ищецът бил провел „пълно и главно
доказване" относно „пълно изследване произхода на вложените парични
средства" - в делбеният имот.
Безкритично
били възприел показанията на свидетелите като не било обърнато внимание на
обстоятелството, че нито един от свидетелите не бил очевидец на твърдяното
влагане на средствата от продажбата на първия апартамент в закупуването на
делбеният апартамент, а писмените доказателства /относно датите на нотариалните
актове/ сами по себе си не били достатъчно доказателства за убедително, пълно и
главно доказване от ищцовата страна на „влагане на средствата от продажбата на
първия апартамент".
Съдът бил
пропуснал да обсъди посоченото в споразумението между страните по чл.51 СК,
инкорпорирано в представеното по делото Решение №726/05.07.2018 год. по гр.д.
№34 06/2018 год. по описа на ПРС - „Семейното жилище, представляващо
апартамент, находящ се на адрес:гр.Перник, кв."Тева", бл.89, вх.А,
ап.11 /т.е.делбеният имот/, придобито по време на брака в режим на съпружеска
имуществена общност, което следвало да се разгледа, като извънсъдебно признание
от страните, включително от страна на ищеца, относно факта, че имотът не е придобит
чрез трансформация на лични средства/както се твърди в исковата молба/, а е
придобит чрез средства - съпружеска имуществена общност и следователно дори ако
бил допустим искът предявен от ищеца по чл.124, ал.1 гпк, вр.чл.21, ал.2 СК/отм./, то същият бил неоснователен и недоказан и еследвало да бъде отхвърлен
като такъв, а делбата е следвало да бъде допусната при делбените квоти по ½
идеална част за страните.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна е подала отговор. Оспорва
подадената въззивна жалба, моли да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и да бъде потвърден обжалваното решение, като бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски. При подробно изложени съображения
по съществото на спора, счита че съдът е изложил подробни мотиви относно
събрания доказателствен материал по делото направил е преценка на доказателства
в тяхната съвкупност и е достигнал до правно обоснования извод за частична
трансформация на лично имущество на ищеца. Съдът правилно бил дал вяра на
свидетелските показания на водените от ищеца свидетели, тъй като напълно
кореспондирали с представените по делото писмени доказателства.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена
с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във
въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно,
тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 18.08.2020 г.
от 10.10 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед
усложнената епидемиологична обстановка да се извърши по телефон или електронен
адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че
явяването им в съдебно заседание не е задължително, а становище по хода на делото
и съществото на спора могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната
страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За
удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия
ред.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба,
като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за
медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.