Р Е Ш Е Н И Е
... / 15.2.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав,
гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 15.1.2019 година
в състав:
Районен съдия: Д. Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2478 по опис на ВРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 от ГПК за установяване
на вземането на кредитора „В.Е.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изп.директор
Благовест Начев по отношение на длъжника Д.В.П. ЕГН ********** с адрес *** по издадената
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9702/17 г. на ВРС за следните суми: общо сумата
от 685.42 /шестстотин осемдесет и
пет лева и четиридесет и две стотинки/ лева,
представляваща задължение за потребена и незаплатена топлинна енергия и такси за услуги по
партида 16019 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. Възраждане, бл.1, вх.1, ап.15, от които: 627.77 лева главница по задължение
за потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода месец 01.2016 г. до месец 03.2016 г.вкл., както и сумата 57,65 лева, представляващи лихва за забава за
периода от 01.03.2016 г. до 27.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от 11.07.2017 г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът моли ответникът да му заплати
разноски за заповедното производство в размер на 325 лева, изразяващи се в заплатена по делото държавна
такса и възнаграждение за един адвокат,
както и разноски за исковото производство,
на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Твърденията в молбата са, че задълженията на ответника Д.В.П. към ищцовото дружество произтичат
от задължения за потребена и незаплатена топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация на сграда в режим на етажна собственост, както
и задължения за заплащане на такси за услуга
по партида 16019 топлофициран имот, находящ се в гр.Варна,
жк Възраждане, бл.1, вх.1, ап.15 и
начислени дължими суми във връзка с тази доставка. Дължимите от абоната суми са за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и дължими такси за услуги по
партида 16019 за имот, находящ се в гр.Варна,
ж.к. Възраждане, бл.1, вх.1, ап.15 за периода от
01.03.2016 г. До 27.06.2017 г. Между страните е налице валидно облигационно правоотношение във връзка с договор за доставка на топлинна
енергия и ответникът е потребител по смисъла на чл.153,
ал.1 от ЗЕ в качеството му на собственик на топлоснабдявания имот през целия процесен
период. Ищцата е придобила правото на собственост през 2008 г., а с постановление за възлагане
на ЧСИ, влязло в сила на 03.05.2016 г. същият е продаден на публична продан след процесния
период. Сградата в която се
намира обекта е топлоснабдена, не е прекъсван достъпа и доставката на топлоенергия през целия процесен период.
Сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, топлофицирана
е и не е прекъсван достъпа и доставката на топлинна енергия за нея.
Присъединяването на Етажната собственост с адрес гр. Варна, ж.к. Възраждане,
бл.1, вх.1 към топлопреносната мрежа на
"Топлофикация-Варна" ЕАД е извършено през 1994 г. Съгласно нормативната уредба продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, включително за общите части в сграда - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Законът регламентира
влизането в сила на общите условия в едномесечен срок от публикуването им, без
писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, те влизат в сила за
заварените потребители (какъвто е конкретният случай) на топлинна енергия в
едномесечен срок от публикуването им. От
13.01.2008 г. и до настоящия момент са в сила и действат в
отношенията между страните Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация -Варна" ЕАД на
потребители за битови нужди, публикувани във в-к „Черно море" на 13 декември
2007 г., приложени като доказателство по делото и одобрени с
Решение на Оу - 062/19.17.2007 г. на ДКЕВР.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ предвижда също, че потребителите в сграда етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната
на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Съгласно взето решение на общото събрание на
етажната собственост на адрес гр. Варна, ж.к. Възраждане, бл.1, вх.1, обективирано в Протокол от 22.01.2015г. в топлофицираната сграда е извършена подмяна
на общата водоснабдителна инсталация за битово горещо водоснабдяване и за вода
за питейно-битови нужди като за извършената услуга е взето решение цената да
бъде заплатена поравно от всички собственици на апартаменти. На 29.12.2015 г. е
сключен договор между Д.В.П. в качеството й на възложител и ищеца „В.Е.В."
ЕАД за посочената по-горе услуга. През месец февруари 2016 г. е издадена фактура № **********/29.02.2016г. за задълженията на ответника за извършената услуга.
На 11.07.2017 г. кредиторът е подал
заявление по чл.410 ГПК, което е уважено. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд е
указал на кредитора, че може да предяви
иск за установяване на вземането
му. От тези фактически твърдения ищецът черпи права от производството по предявения иск за установяване на вземането му.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва изцяло предявените кумулативно
съединени искове по основание и по размер,
като счита, че е налице разминаване между сумите в заповедното
производство и в настоящото производство.
Оспорва твърденията, че страните
се намират в договорно правоотношение по договор за снабдяване на жилището на
ответника с топлинна енергия, доставена от ищеца, поради неизпълнение на изискванията
на чл.149, ал.1, т.1 от ЗЕ, а именно между доставчика и потребителя да е налице
писмен договор при общи условия. Отрича да е потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Ако се установи, че е налице договор оспорва, че
към него е приложена методиката за дялово разпределение на потребената
топлинна енергия в изпълнение на чл.149б, ал.2 от ЗЕ. Оспорва, че решението е
взето от валидно Общо събрание на ЕС за избор на ищеца за доставчик на топлинна
енергия на сградата в която е имотът на ответницата. Оспорва, че представения
пусков фиш за сключване на договор за доставка на топлинна енергия касае именно
сградата в ж.к.“Възраждане“, бл.1, вх.1. Оспорва да е заявявала пред ищеца, че
желае имотът й да бъде топлоснабден, че в имотът й е
било монтирано СТИ. Оспорва, че е потребила топлинна
енергия за посочения преиод на стойност 627.77
лева. Оспорва, че ищецът е лице по
чл.139а от ЗЕ за извършване на дялово разпределение на ел.енергия, оспорва, че
СТИ с което е измерена топлинната енергия се явява такова в срок на годност и
от одобрен тип. Оспорва, че ОС на ЕС е
взело решение от 22.01.2015 г. за избор на ищцовото
дружество да извърши подмяна на общата водоснабдителна инсталация за битово
горещо водоснабдяване и за вода за питейно – битови нужди, както и решение за
начина за разпределение на сумата за подмяната. Оспорва, че ответницата е
сключила индивидуален договор с ищеца за обновяване на общата водоснабдителна
инсталация за обект ап.№ 15. Оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора от 29.12.2015 г. Оспорва, че сумите по издадените фактури за процесния период са дължими.
За
установяване наличието на правен интерес от предявения установителен
иск ищецът сочи, че ответникът е възразил против издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
9702/17 г. на ВРС.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат молбата и отговора.
Съдът като взе предвид, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и дадени
указания до кредитора за възможността да предяви иск за установяване на вземането му, намира, че предявеният установителен иск на
осн.чл.422 ГПК е допустим и следва да се разгледа по същество.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение
и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна
страна:
Предвид вида на предявения специален
установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по
издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането
е върху ищеца, който следва да установи
по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до
неоснователност на исковата претенция.
От
изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 9702/17
г. на РС Варна, 33
състав се установява, че със заповед № 5360/12.07.2017г., допълнена с разпореждане от 06.07.2018 г. е разпоредено длъжника Д.В.П. ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на кредитора В.Е.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Благовест
Георгиев Начев, в качеството му на
изпълнителен директор общо сумата от 685.42 лв./шестстотин осемдесет и пет лева
и четиридесет и две стотинки/, представляваща задължение за потребена
и незаплатена топлинна енергия по партида 16019 за имот, находящ
се в гр.Варна, ж.к. Възраждане, бл.1,
вх.1, ап.15, от които: сумата от 627.77
лв. (шестстотин двадесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки), главница
по задължение за потребена
и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида 16019 за
периода месец 01.2016 г. до месец 03.2016 г.вкл., както и сумата от 57,65
/петдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляващи лихва за
забава за периода от 01.03.2016 г. до 27.06.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от 11.07.2017 г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сума в размер на 25,00лв./двадесет и пет лева/, на осн.чл.78
ал.1 от ГПК, представляваща разноски по производството за заплатена държавна
такса и сумата от 300,00лв./триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение на основание
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание
чл.78 от ГПК.
От представените от ищеца заверени копия на писмени
доказателства – пусков фиш за топла вода на бл.1, нотариален акт № 34/2008
год., постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ Д. Петрова-Янкова от
02.03.2016 г., справка по лице от Служба по вписвания Варна, свидетелство за проверка на топломер, протокол за монтаж, цени за топлинна енергия, ежемесечна справка за потребление за периода
месец 12.2010 г. – месец12.2017 г.; справка месечни данни на абонатна станция, фактура
№ ********** от 29.01.2016 год., фактура № ********** от 29.02.2016 год., фактура
№ ********** от 31.03.2016 год., протокол за проведено Общо събрание на ЕС на
сградата, находяща се в град Варна, жк Възраждане, бл.1, вх.1 от 22.01.2015 г. се
установяват твърденията в молбата, че ответникът е собственик на имота за който
е начислена сума за топлоенергия през
посочения период и титуляр на партида 17279,
открита за ап.88, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.6, вх.4, както
и че сградата в която се намира обекта на потребление е в режим на етажна
собственост и същата е топлоснабдена. С решение
Със решение на Общо събрание на
етажната собственост на сградата, находяща се в град Варна, жк
Възраждане, бл.1, вх.1 от 22.01.2015 г. е
взето решение за извършване на поетапна цялостна подмяна на системите за
студена и топла вода на блока по проект
на Далкия-Варна ЕАД – т.1, изпълнението на проекта да
бъде възложено на фирма „Салвадол ТМ” ООД – т.2 и
сумите за подмяната да бъдат разпределени поравно между всички апартаменти –
т.3.
От представения договор на лист
28 от делото се установява, че между страните по делото е налице писмен договор
от 29.12.2015 г. за подмяна на общата водоснабдителна инсталация за битово
горещо водоснабдяване и за вода за питейно-битови нужди в обекта на възложителя
срещу което възложителя се задължава да заплати на изпълнителя договорената
цена в размер и срок, определени в настоящия договор. За извършената подмяна
страните подписват двустранен протокол след което изпълнителят издава фактура
за предоставената услуга в петдневен срок.
Издадена е фактура №**********/29.02.2016 г.за сумата 570.00 лева с
включен ДДС за демонтаж и монтаж на щранг за БГВ.
От представения договор № 334/01.12.2000 г. за
продажба на топлинна енергия, който е подписан от предходния собственик на недвижимия
имот – ап.№ 15, находящ се в гр.Варна, жк Възраждане, бл.1,
който имот към момента е собственост на ответницата Д.П. се установява, че имотът е топлоснабден още към 2000 г. Към същия е приложен протокол
на Общо събрание на ЕС за начина на резпределение на топлинната енергия между
собствениците.
От заключението на проведената СТЕ, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че от
данните за пресметнат обем 1.245 куб.м. и приблизителна оценка на обема на
тръбопроводната система при използвана методика в приложение 4 е пресметната
34.176 куб.м. топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. В резултат на
направените пресмятания и проверка на представените документи е отчетена вярно
ползваната от ответника топлинна енергия. Отчетената топлинна енергия е
начислено правилно според ценовите
ставки и дължимите суми са изчислени
коректно съгласно одобрените цени от ДКЕВР – приложение 4. Дяловото
разпределение е направено правилно.
От заключението на проведената ССЕ,
което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява, че размерът на дължимите суми от ответника по непогасени фактури е 627.75 лева с ДДС, а лихвата за
забава е 52.91 лева – първи вариант и 57.74 лева – втори вариант, изчислени по
т.3.1. Размерът на начислените суми за услугата за подмяна на вертикалната
тръбна система за битово горещо водоснабдяване и за вода за питейно-битови
услуги е 570.00 лева. Лихвата за забава е 45.26 лева - първи вариант и 50.09
лева – втори вариант.
От представените от ищеца
документи се установява, че жилището на ответницата е топлофицирано преди 2000 г. и е налице
взето решение на ОС на ЕС за начина на разпределение на сумите за топлинна
енергия между собствениците.
От така установеното от фактическа страна,
съдът намира за установено по безспорен начин, че през периода на исковата
претенция м.01.2016 г. – м.03.2016 г. ищецът
е доставял топлинна енергия в сградата в която се намира жилището на ответника по партида с кл.№ 16019 за жилище – апартамент № 15, във вх.1 на бл.1 в гр. Варна,
ж.к. „Възраждане“ за присъдените в заповедното производство по издадената
заповед за изпълнение, които
съответстват на посочените в заявлението и в
заповедта по чл.410. Установи се от проведените СТЕ и ССЕ, че начисленото количество топлинна
енергия е правилно изчислено и че дължимата сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на
сграда в режим на етажна собственост е правилно изчислена по Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в етажна собственост –
приложение към чл.61, ал.1 на ЗЕ за периода м.01.2016 г. – м.03.2016 г., както
и за обезщетение за забава от падежа до
подаване на заявлението – 11.07.2017 г. От доказателствата по делото се
установи, че сградата в която се намира жилището на ответника е топлоснабдена,
че е извършена подмяна на общата водоснабдителна инсталация на сградата, включително и в жилището на ответника, съгласно подписан
индивидуален договор от 29.12.2015 г.
Дължимите суми в полза на ищцовото дружество по издадената от него фактура
от 29.02.2016 г. са изчислени по методиката към Общите условия, одобрени от
ДКЕВР с които са обвързани страните, след като са били публикувани в местен
ежедневник в-к „Черно море” на
13.12.2007 г. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ, при прекратяване на
топлоподаването към отоплителните тела имотите в сграда с етажна собственост
или чрез монтиране на тях на регулираща арматура, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. От събраните в производството доказателства съдът
намира, че ищецът е доказал твърденията в молбата и съществуващо вземане по
издадената заповед за изпълнение.
Предвид горното съдът намира предявеният иск за основателен, поради което
същият следва да се уважи.
При
този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за производството в размер на 915.00
лева на осн.чл.78 ГПК, съгласно представения списък.
Мотивиран от изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Д.В.П. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува вземането
на „В.Е.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изп.директор
Благовест Начев по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9702/17 г. на ВРС в размер на общо сумата 685.42 /шестстотин осемдесет и пет лева и четиридесет и две
стотинки/ лева, представляваща задължение за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за
услуга по партида 16019 за имот, находящ се в
гр.Варна, ж.к. Възраждане, бл.1, вх.1,
ап.15, от които 627.77 лева главница по
задължение за потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода месец 01.2016 г. до месец 03.2016 г.вкл., както и
сумата 57,65 лева, представляващи лихва за забава за
периода от 01.03.2016 г. до 27.06.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от 11.07.2017 г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл. 422 ГПК и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.В.П. ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ
– Варна” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Тодор Неделчев Николов разноски за исиковото
и за заповедното производство в размер на общо 915 /деветстотин и петнадесет/ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
Задължението може да се плати
по сметка на „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ – Варна” ЕАД, ЕИК ****, открита в „ОББ“ АД IBAN ***.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Районен съдия: