МОТИВИ ПО ПРИСЪДА
по НОХД № 258/2017 г., Софийски градски съд, Наказателно отД.ение, 22-ри състав
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 221/2013 г. по
описа на НСлС, пр.пр. № 4727/2010 г. по описа на СГП, срещу Д.Р.И. за
престъпление по чл.253, ал.3, , т.2 и т.4 вр. ал 1., вр. ал.7 от НК.
Срещу подсъдимия И. е повдигнато
обвинение за това, че за времето от 16.10.2008г. до 07.05.2009г. в гр. София,
повече от два пъти - 8 пъти е извършил финансови операции по сметка IBAN № ***-**********в
ЩД в „Р.-Б.“ АД, и по сметка с IBAN № BG********** в ЩД в «ПИБ»АД, и двете под
името на лице - К.Г.К., като лицето не е дало своето съгласие за това, с
имущество на обща стойност 112 875 ЩД, с левова равностойност 167 324,18 лв. ,
за което е предполагал, че е придобито чрез престъпление по чл. 249 от НК- престъпно ползване на данни от чужди платежен инструменти, като
престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната
юрисдикция на Република Б.
1.На 16.10.2008г. внесъл 11 100 щатски
долара с левова равностойност 16 072,91лева в сметка № ***-**********в щатски
долара в „Р.- Б.“ АД, под името на К.Г.К.;
2.На 16.10.2008г. наредил превод в размер
на 11 000 щатски долара с левова равностойност 15 928,11 лева по сметка №***********в
банка „ВТБ24“ на името на В.Л.Б.и Р.В.Б., гр. Искутск, Руската Федерация;
3.На 02.12.2008г. изтеглил 14 975 щатски
долара с левова равностойност 23 067,34 лева, от сметка № ***-**********в
щатски долара в „Р.- Б.“ АД, под името на К.Г.К.;
4.На 03.12.2008г. изтеглил 14 800 щатски
долара с левова равностойност 22 931,42 лева от сметка
№ ***-**********в щатски долара в „Р.-Б.“
АД, под името на К.Г.К.;
5.На 11.12.2008г. изтеглил 14 900 щатски
долара с левова равностойност 22 052,15лева от сметка № ***-**********в щатски долара в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К. ;
6.На 17.12.2008г. изтеглил 14 200 щатски
долара с левова равностойност 19 754,47лева, от сметка № ***-**********в щатски долара в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.;
7.На 19.12.2008г. изтеглил 14 800 щатски
долара, с левова равностойност 21 144,17 лева, от сметка № ***-**********в
щатски долара в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.;
8.На 18.02.2009г. изтеглил 15 100 щанск долара, с левова равностойност 23 446,37 лева, от сметка № ***-**********в
щатски долара в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.;
9.На 07.05.2009г. направил опит да
изтеглил 2000 щатски долара с левова равностойност 2 927,24 лева от сметка № №
BG********** в щатски долара в «ПИБ»АД, под името на К.Г.К., като опитът е
останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини.
В съдебно заседание от 16.10.2018г.
прокурорът на основание чл.
287 НПК е изменил повдигнатото срещу
подс. И. обвинение, а именно : в това,
че на 16.10.2008г. и на 04.05.2009г. в гр. София е открил и до 07.05.2009 г. е
поддържал сметки във финансови институции - сметка IBAN № ***-**********в ЩД в
„Р. - Б.“ АД, и сметка с IB AN № BG********** в ЩД в «ПИБ»АД, под името на лице
- К.Г.К., което не е дало своето съгласие за това, и е извършвал повече от два
пъти- 9 пъти, финансови операции с имущество на обща стойност 112 875 ЩД, с
левова равностойност 167 324,18 лв., за което е предполагал, че е придобито
чрез престъпление по чл. 249 от НК- престъпно ползване на данни от чужди платежни
инструменти, като престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада
под наказателната юрисдикция на Република Б..Съдът е допуснал изменението на
обвинението и е продължил Д.ото по новото обвинение.
1.На 16.10.2008 г.е открил сметка № ***-**********в
щатски долара в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К., и е внесъл по нея 11 100
щатски долара с левова равностойност 16 072,91 лева;
2.На 16.10.2008г. наредил превод в размер
на 11 000 щатски долара с левова равностойност 15 928,11 лева по сметка №***********в
банка „ВТБ24“ на името на В.Л.Б., и Р.В.Б., гр. Искутск, Руската Федерация;
3.На 02.12.2008г.
изтеглил 14 975 щатски долара с левова равностойност 23 067,34 лева,от сметка № ***-**********в
щатски долара в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.;
4.На 03.12.2008
г. изтеглил 14 800 щатски долара с
левова равностойност 22 931,42 лева от сметка№ ***-**********в щатски долара в
„Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.;
5.На 11.12.2008г.
изтеглил 14 900 щатски долара с левова равностойност 22 052,15лева от сметка № ***-**********в
щатски долара в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.;
6.На 17.12.2008г. изтеглил 14 200 щатски
долара е левова равностойност 19 754,47
лева, от сметка № ***-**********в щатски долара в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.;
7.На 19.12.2008г. изтеглил 14 800 щатски
долара, с левова равностойност 21 144,17 лева, от сметка № ***-**********в
щатски долара в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.;
8. На 18.02.2009 г. изтеглил 15 100
щатски долара, с левова равностойност 23 446,37 лева, от сметка № ***-**********в
щатски долара в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.;
9.На 04.05.20109г. е открил от сметка №
BG********** в щатски долара в «ПИБ»АД, под името на К.Г.К. , и на 07.05.2009г.
е направил опит да е изтеглил от нея
сумата от 2000 щатски долара с левова равностойност 2 927,24 лева, като опитът
е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението срещу
подсъдимия, като счита че същото е доказано по несъмнен начин. Изтъква, че защитата
на подсъдимия се гради на два елемента -
признаване на по-малкото и отричане на тежкото обвинение. Той признава пред
съда за две отД.ни деяния - престъпното ползване на
чужда лична карта и откриването на сметка под чуждо име, като и за двете към
настоящия момент не може да му се търси наказателна отговорност. По отношение
на престъпното ползване на личната карта спрямо него има постановен и влязъл в
сила съдебен акт, което е абсолютна пречка за ново наказателно преследване, а
по отношение на изготвянето на неистински документи пред банката за откриване
на банкова сметка ***, тъй като те са реализирани в периода 2008-2009 г. към
настоящия момент е изтекла давността. Прокурорът пояснява, че средствата, които
са постъпвали по банковите сметки на подсъдимия ,не са свързани с търговия, а
са средства придобити от лицето О.Ф. в
резултат на осъществено от него престъпление на територията на САЩ, а именно неправомерно
боравене с данни от чужди кредитни карти. Чрез това престъпление са генерирани
средства, имащи чисто физическо изражение, представляващи суми в щатски долари.
Целта на трансферите по сметката на подсъдимия е да се укрие произхода на тези
средства и връзката на средствата е престъпното им придобиване. Посочва
,че по отношение на това доказателствата
по Д.ото са ,както следва:На първо място са писмените
доказателства представени по реда на международната правна помощ от страна на
съдебните власти на САЩ. Те се съдържат в писмата, с които българската
прокуратура е уведомена, че О.Ф., кубински гражданин пребиваващ на територията
на САЩ, е осъден с влязла в сила присъда на 84 месеца за престъпно ползване на
данни от чужди банкови карти. Спрямо него присъдата е постановена през 2010 г.,
но логично деянията са от предишен период и поради това е бил обект на
разследване от ФБР.Втората група доказателства са писмените доклади от
служителите на ФБР относно проведени срещи и разговори с лица, също кубински
граждани, които са извършвали транзакции от своите банкови сметки на суми
предоставени им от О.Ф.. Към тази група, но като самостоятелно доказателство,
счита че следва да се обсъдят и показанията възприети лично от съдебния състав
от разпитаните по реда на международно правно сътрудничество - свидетелите Е. М.,
М.А. и К.Д.. Общото между тях е, че те единодушно сочат, че познават
относително бегло О.Ф., но въпреки това по негова молба са извършвали преводи
на суми от порядъка на по 15 000 щатски долара, чрез своите лични сметки.
Сумите са им предоставени от самия Ф., както и банкова сметка, ***. Всички са
категорични, че една и съща банкова сметка ***. Обясненията, с които те са
извършвали тези преводи варират, от това, че са суми за семейството, целта е да
не бъдат преведени от негови сметки, поради финансови ограничения в Куба или
банката поддържаща самата сметка на Ф., така заявява в показанията си св. К.Д..
Видно от показанията на тези свидетели
прави впечатление, че те сочат ,че нямат
представа от заниманията на лицето О.Ф. тогава. Самите те вероятно осъзнават
съмнителния характер на преводите и до голяма степен показанията, които дават,
имат и защитен елемент, като се опитват да ги дистанцират от извършените
преводи. Прокурорът твърди, че въпреки това по основните си белези те се
препокриват и съответстват на писмените доказателства приложени от банките -
суифт съобщенията. По отношение на доказателствата относно придвижването на
сумите и постъпване по сметката, контролирана от подс. И., се посочва, че това са документите от „Р.“ и „П.И.Б.“ /ПИБ/ на
територията на РБ.. Сред тях са суифт
съобщенията, които правят връзката между конкретната сметка и конкретните
наредители, разпитани като свидетели. На следващо място са банковите документи
свързани с откриването и обслужването на сметката в „Р.“.Излага се ,че за това
обстоятелство подс. И. е признал фактите и обстоятелствата, че тази сметка е
открита от него, под чуждо име и всички действия свързани с нея ,са били изцяло
контролирани от него. Разпореждането със сумите също е извършвано от него.За
това обстоятелство, освен самопризнанията на подсъдимия, следва отново да се
позовем на писмените доказателства по Д.ото. Счита,
че в тази насока обвинението се доказва и подкрепя и от заключението на графологичната експертиза,
която по несъмнен начин е установила, че автор на документите е самия подс. И..
На следващо място, по отношение на сметката в ПИБ се констатират безспорни
доказателствата, тъй като при опит да изтегли сума от там, подс. И. е задържан
и е образувано наказателно производство за престъпно ползване на картата. В
тази връзка свидетелите, като
представители на банките, С.И., Л.С. и И. П.заявяват, че трудно могат да разпознаят
лицето, което свързват с конкретния казус през 2008 г., тъй като са изминали повече от 10 години. Нормално е служители на
банка, които работят с много клиенти ,да имат затруднения да разпознаят
конкретен клиент. Факт е обаче, че в показанията на тези свидетели еднозначно и
категорично са препотвърдени обстоятелствата заявени от тях на ДП. Същите си
спомнят задържането на подс. И., опитът да изтегли сума, несъответствието между
представената от него лична карта на името на К.К.,
респективно предприетите действия от страна на полицията. В тази връзка следва да
се отбележат и показанията на св.К.К., който
категорично заявява, че няма връзка със САЩ и няма основание за получаване на
суми от там, не знае че има сметка в „Р.“ на негово име.
Предвид изложените
обстоятелства прокурорът счита, че е налице доказаност както на „предикатното
престъпление“, така и на самото „пране на пари“, на елементите от фактическия
състав и взаимовръзката между двете деяния. Посочва, че в обвинението, както е
коригирано в протокола от 16.10.2018 г., корекцията е само датата на откриване
на сметката в ПИБ, като са визирани 9 отД.ни деяния свързани с извършване на транзакции от сметка
под чуждо име. Очертан е размера на имуществото, а именно 167 324.18 лева,
левовата равностойност на 112 875 щ.долара към датата на деянието. Твърди, че в
обвинението е визирано като форма на субективно отношение на предикатното
престъпление и произхода на средствата -
по- леката форма „предполагал“,а не - „знаел“ , но счита, че тя е доказана по
един несъмнен и категоричен начин от цялостното поведение на подсъдимия,
включително и от самопризнанието му. Изтъква се, че подс. И. още от първите
деяния е използвал чужда лична карта, положил е усилия да се снабди с такава на
името на друго лице и да открие банкова сметка ***, което от своя страна е
показателно за опитът да прикрие собственото си участие в осъществяване на
престъпното деяние.
Прокурорът твърди,че
обвинението е доказано по несъмнен начин и предлага на съда да признаете подс. И.
за виновен по повдигнатото обвинение. Предвид характера на престъплението,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години,
поради което предлага наказанието на подс. И. да е към 3 години. По отношение
на него е констатирано предходно осъждане „Пробация“, което счита, че няма да е
пречка да бъде постановено условно осъждане с 5 години изпитателен срок. По отношение
на сумата, запорирана по сметката в ПИБ, доколкото това е предмет на
престъпление, предлага същата да бъде отнета в полза на държавата. За същото
престъпление е предвидено и кумулативно наказание „глоба“ и предвид сумите
преминали през банковата сметка, контролирана от подс. И., се предлага
максималния размер на предвидената глоба - а именно - да бъде 20 000 лева. Прави се
искане ,при постановяване на осъдителен акт спрямо подс. И., да му бъдат
възложени направените разноски по Д.ото.
Упълномощеният
защитник - адв. М. в пледоарията си по чл.291 от НПК моли да се признае подс. И. за невиновен в извършване на така повдигнатото
му обвинение и визираното в него престъпление, а именно престъпление по чл. 253, ал.З,
т.2 и 4, вр.ал.1, ал.7 от НК. Счита, че по Д.ото не събрани
доказателства, които по безспорен и категоричен начин да докажат, че точно този
състав на престъпление е извършил подзащитният й.Визира съдебната практика и
съответните нормативни български и европейски актове, които дават понятие за
„пране на пари“ и в тази връзка се
позова на директива на ЕС от 2018 г. №
1673 от 23.10.2018 г. за борба с
изпирането на пари, в която изрично е дефинирано, че следва да се знае
визираното в чл.3, а именно там е записано „знание“ и в цялата директива е
записано, че дееца следва“ да знае“,а не „да предполага“, както СГП в
пледоарията си вади изводи, които се правят превратно. Защита твърди, че неубедително
е конструирана цялата обвинителна теза на СГП и обвинението е не доказано, като
не може да се доказва, че след като лицето О.Ф. е осъден от федералните служби
за престъпления, които е вършил в САЩ и сред като има данни, че са замесени не
български участници, в писмата пише „пострадали лица“, „български сметки“, да
се вади извод, че пари които той е превеждал, чрез разпитаните свидетели във
видеоконферентните разговори, са от престъпна дейност, с които пари е боравил
подс. И.. Обръща се внимание конкретно, че нееднократно водещия разследването
на ДП №221 е изпращал становище до наблюдаващия прокурор, че не се установява
участие на други лица и не се установява предикатно престъпление. Моли съда да обърне внимание на писмо № 1163
от 19.02.2014г. от разследващия орган до наблюдаващия прокурор - л.45 от ДП, в
което пише „... От анализа на разкритите и не разкритите банкови сметки не се
установява участие“, „...Къде са инвестирани получените суми...“ не се
установя, и уточнява „...от изпълнената в два транша молба за правна помощ до
ФБР не се установя предикатно престъпление“. И не само, че е записал това, а и
коментира несъответствие на доходите на И. и продължава „...Евентуално
извършване на данъчно престъпление...“. По отношение на въпроса ,визиран от
държавното обвинение за писмата на федералните служби, се констатира, че има
такъв доклад, където федералните подробно обясняват за престъпната дейност на лицето О.Ф., но не засягат участие, на който и
да е български гражданин. Посочва, че
ако СГП е държало да докаже, че има предикатно престъпление извършено от подс. И. не е следвало по общ начин да сочат тези писма, а
е трябвало да положат достатъчно усилия за разкриване на обективната истина, а
не формално да водят това Д.о, защото то е водено формално/настоява защитата/.Изтъква
още,че по отношение на всички доводи свързани с разпитаните свидетели - С.И., И. П., Л.С., К. К. и К.К. в
съдебното заседание проведено на 16.05.17г. ,не може да се направи категоричен извод, че обвинението се
подкрепя. Обвинението по Д.ото е за „пране на пари“,
а от доказателствата по Д.ото се подкрепя обвинение, по което И. е бил вече осъден от
СРС, НО, 99 състав по НОХД № 2855/10 г. за престъпление по чл.
316, вр.чл.308 от НК, за което има наложено наказание
пробационни мерки за срок от 2 години, влезнало в сила от 15.06 2010 г. Изтъква,
че никъде по Д.ото не е отбелязано, че подсъдимят е изтърпял наказанието си и е реабилитиран към
днешна дата. Заявява ,че всички тези свидетели посочват, че подс. И. всъщност е
използвал чужда лична карта. Нито един от тях не изразил съмнение, че е знаел,
че става въпрос за „пране на пари“, тъй като доводът на СГП е изведен от това,
че е бил осъден, извършил е престъпление,а щом е бил осъден - значи има
предикатно престъпление. Защитата задава въпроса защо не следва да се кредитира
това твърдение на подс.И., че е комуникирал с хора
във форуми с „никнейми“, тъй като … много
хора са го правили.Моли съда по отношение на изброените свидетели да приеме, че
всеки е дал обяснение във връзка с изтърпяното наказание на подс.И. по
цитираното наказателно производство гледано от СРС. По отношение на св. К.
обръща внимание, че същият е губил личната си карта няколко пъти и разказва за
случай, когато го е търсил мъж и категорично заявява в протокол от 16.05.2017
г., че не познава подс. И. и не го разпознава. Посочва ,че в съдебното
заседание проведено на 15.03.2018г. във видеоконферентна връзка е следвало да
бъдат разпитани свидетелите М. и П. Д. Т., и не е ясно
защо избирателно се считат за такива и се оттеглят други. Разпитаната св.Е.М.
казва, че не е виждала подс.И. и не знае тези имена,
както и че не познава български гражданин с имена К.Г.К. и дава обяснения, че е
решила да направи услуга и е превела 15 000 щатски долара по молба на О.Ф.
по сметка, която й е била посочена. Защита задава въпроса къде са връзките между знанието на подс. И., М.
и другите свидетели и О.Ф., че е вършил престъпление. От писмата се вижда, че О.Ф.
не е осъден, защото не е доказано обвинението, то е написано. Осъждането на О.Ф.
не е за това престъпление и не е свързано с И.. От показанията на св. М. се
установява, че не помни дали в Б. е въпросната сметка, както и че не е имала сметка и не е работила в банка
и отговаря, че не е казвала на агент на ФБР, че е работила в банка. В
показанията на свидетелите М.А. и К.Д.
се установява, че О.Ф. е бил в болница за операция на главата и нито един от
тях не доказва взаимовръзка да му е известно, че върши престъпление, да му е
известен произхода на парите на О.Ф., като казват, че сумата която е била преведена, не е
за техния стандарт, т.е. тези пари е трябвало да отидат в Европа, и не се доказва
престъпния им произход, както и не се доказва, че те или подс.И. са знаели произхода
на тези пари. Двамата свидетели посочват, че не познават подс.И. и никога не
са го виждали. Защита сочи, че има приложени писма от разпита на някои
свидетели от агенти ФБР и нито един от тях не е заявил, че му е известен
произхода на парите, че са от престъпна дейност. Защитата твърди, че в протокола
от 18.06.2018 г. СГП не полага никакви усилия за разкриване на обективната
истина като цитира: „... Считам, че на
това искане и изпълнение е невъзможно...“. Искането е свързано с това да се
издири и разпита О.Ф.. Повдига се обвинение за пране на пари, главната фигура е
О.Ф., а той липсва в обвинителния акт. Цитирайки ,прокурорът заключава:
„...Съдебните власти на САЩ положиха усилия да издирят посочените от нас
свидетели, които имаха качеството само свидетели, а по отношение на лице, за
което има влязла в сила присъда вероятността да бъде намерено по нашия процес е
нищожно....“. Твърди, че в същото съдебно заседание съдът е констатирал и е
записано „... в обвинителния акт това лице фигурира под имената О.Ф.“.
Държавното обвинение посочва на няколко места лицето О.Ф., макар че същия не е
посочен в списъка на свидетелите, като лице, познато в контакт със свидетелите,
живущи на територията на САЩ и като лице, което им е предоставило парични суми,
посочени в обвинителния акт. Моли съда да признае, че обвинението не е
доказано, както и че такова престъпление не е извършено от подс. И. ,като пледира съдът го признае за невиновен и да го оправдае изцяло.
Упълномощеният защитник - адв. К. в пледоарията си по чл.291 от НПК изтъква, че обвинението
срещу подс.И.
е дефинирано в обвинителния акт за извършените банкови операции на съответна
стойност. Посочва , че има две тези, едната на СГП - за пране на пари,а другата е на подс. И. - за търговия с т.нар. „уеб-мъни“.
Относно тезата на прокурора – се посочва, че първите от двете финансови
операции са изпратени до гр. Яркутск в Русия на Р. и В.Б., като всъщност с тези
суми се поставя началото на извършените финансови операции. Около месец и
половина по-късно подс.И.
започва да получава сумите от САЩ. Първата сума, която той получава ,е на
28.11.2008 г. В обвинителния акт се посочва, че лицата от САЩ Р.С., Е. М., А. М.,
Л.М. , Ф. П. и други, са американски граждани, които са изпращали пари на името
на К.К. и тези пари са получавани от Д.И.. В
обвинителния акт се сочи, че тези граждани, тъй като не са познавали И., са
нямали причини да му пращат суми.Защитата посочва, че разпитаните свидетели М., А. и Д. посочват
защо са изпратили парите до Б., а именно по молба на О.Ф. от САЩ. Те посочват,
че в този период О.Ф. е бил в болница с операция на глава и ги е молил те да пратят
парите. Отбелязва, че съдът е положил усилия за събиране на доказателства, чрез
видеоконферентна връзка на лица от САЩ, които са изпращали пари до Б., но не са били разпитани всички свидетели,
защото не са били издирени от САЩ.Обръща внимание , че не е разпитан най-важния
свидетел, а именно лицето О.Ф.. Той е
трябвало още в хода на ДП да е издирен. В тази връзка изразява становището, че
не приема съображенията на съда, че показанията на О.Ф. не са относими за
разкриване на обективната истина по Д.ото. На
следващо място посочва, че по Д.ото не са изяснени редица съществени факти за разкриване на
обективната истина. В тази връзка не е установено и не е доказано, чии са
парите, които О.Ф., според показанията на разпитаните свидетели, им е
предоставял.Не е доказано какъв е произходът на тези пари и това е
най-уязвимата част в обвинението на прокурората. Установено е от показанията на
свидетелите, че О.Ф. се е занимава със строителен бизнес. Дали парите са от този
бизнес или от престъпление, няма доказателства по Д.ото.
Защитата коментира факта, че О.Ф. е
осъден през 2010 г. и от това не може да се прави извод, че щом е осъден, то
парите са придобити от престъплението, за което е осъден. На следващо място се коментира , че подс. И. е осъден за
престъпление, което законът опреД.я, като „пране на
пари“, но това престъпление е вторично. За да е налице това престъпление,
трябва да е налице първоначално престъпление, което наричаме „предикатно“. Не
може да се говори за изпиране на пари, ако не е налице първоначалното
предикатно престъпление. В тази връзка съдебната практика е единна по въпроса,
че при Д.а за пране на пари са необходими доказателства за предикатно
престъпление - Решение № 195/12.5.15 г.
по Д.о №171/15 г. на ВКС, 2 НО, съдия Авдеева; Решение № 18 на Апелативен съд -
гр. Пловдив, 3 състав от 16.2.11 г.; Решение №387/25.01.2012 г. на ВКС, 2 НО.
Подчертава, че съдебната практика е единна и по въпроса, че от решаващо
значение за индивидуализиране на престъпната дейност по чл. 253 от НК е да се дефинира причинността между имуществения предмет на
престъплението „изпиране на пари“ и предикатната дейност, без да е необходимо
последователно да се индивидуализира всички детайли на конкретен състав, като
време, място и начин на извършване. Това значи, че не е необходима опреД.ена детайлност относно
предикатното престъпление от гледна точка на тези обстоятелства, но във всички
случаи трябва да има доказателства за такова престъпление и доказателства, че
тези пари действително са придобити чрез това престъпление, т.е. да е налице
причинна връзка. Защитата изтъква, че е необходимо да се докаже по категоричен начин връзката,
между полученото, чрез предикатното престъпление имущество и престъплението по чл.253 от НК.В чл.9, т.6 от Конвенцията на
Съвета на Европа относно изпиране, издирване, конфискации на облаги от
престъпления относно финансиране на тероризма е посочено, цитирам: „....Всяка страна гарантира,
че осъждане за пране на пари е възможно, когато е доказано,че имуществото е
придобито от първоначално престъпление...“ /ДВ.бр. 51/11.6.13 г./. Излага
съображения, че ако при престъплението по чл.
253 от НК от субективна страна е
необходимо деецът да е знаел или предполагал, че финансовата операция е
извършена чрез придобити посредством престъпление или друга незаконна дейност
парични средства, то прокурорът следва да е убеден въз основа на
доказателствата относно незаконния им произход. Но такива доказателства няма по
Д.ото. На първо място, не е доказано, че парите които
подс.И. е получил
от САЩ ,са на О.Ф.. ВТ., не е доказано, че парите получени от САЩ ,имат
незаконен произход. Трето, не е доказано, че И. е знаел или предполагал за
незаконния произход на парите, които е получил от САЩ. От всичко изложено, упълномощеният
защитник на подс. И. прави извода, че
обвинението срещу подзащитният му не доказано от правна и фактическа гледна
точка и на това основание моли съда да го оправдае за извършено престъпление по чл. 253, ал.3, т.2 и т.4, вр. ал.1, вр.ал.7 от НК.
Подсъдимият се възползва от правото си да дава обяснения. Същият
в контекста по Д.ото изнася доводи касателно техническия прогрес в компютърната сфера, а
именно това, че интернет пространството е било доста по различно място преди
10-15 години. Комуникацията към онзи момент не е била моментална и информацията
не е била толкова достъпна.Търсещи машини, каквито се ползват днес, са били в далеч по-базов стадий на
развитие и достъпа до специализирана информация е бил затруднен. С цел намиране
на такава информация често хората са прибягвали до събирането в така наречените
„форуми“, където са се обсъждали общи
интереси, както и там са търсили информация. Твърди , че от тийнейджърските си години е проявявал интерес към високите технологии и
е започнал да се занимава с поддръжка на компютри, преинсталация на софтуер и
ремонт на компютри и в този смисъл, за да извършва съвестно тази дейност, му
трябвало достъп до такава информация.Именно заради това, започнал да членува в много
такива съобщества със специализирана насоченост.Посочва, че често в тези форуми
се е срещал с хора, с които се
запознавал и си пишел с тях. Сочи, че имало секции с малки обяви и именно
тогава забелязал, че един от потребителите в един такъв немалоизвестен форум
продава „лицензионни ключове“ за софтуер на едро. Описва, че „Лицензионни
ключове“ се ползват за удостоверяване на това, че един потребител има право да
използва или да инсталира конкретно парче софтуер. Описва, че към онзи момент
това било относително наболяла тема, тъй като са течали кампании за
изсветляване на сивия и пиратския софтуер и доста хора са търсели начин да се
сдобият с такива ключове. След като се разтърсил в алтернативни площадки видял, че цените са
доста по-високи от тези, които бил обявил в обявата си въпросния потребител.Тогава
решил да си пробва късмета в търговския смисъл, тъй като видял една възможност да се реализира така наречения „търговски марж“.
Няколко седмици коментирал това с други хора от форума и се запознал с потребител,
който споД.ил неговото
мислене. Описва, че общуването с тези хора се извършвало само виртуално,
ползвали се псевдоними и не знаел, с
кого точно общува. Заявява, че с въпросния потребител се договорили той да
продава на територията на САЩ тези „лицензионни ключове“ на цени за краен
потребител и разликата в продажната цена да формират, като печалба, която да си
Д.ят.Взел назаем от родителите си около 5 000 щатски долара, които депозирал в банка и я изпратил
на неизвестно за него лице в Русия. Посочва, че лицето е неизвестно, тъй като
изискването по сД.ката за закупуване на тези ключове
било те да бъдат платени с така наречените „уеб-мъни“. Описва, че това е стара
платформа в интернет, която служи за издаване и обмен на виртуални пари, където
хората с виртуален портфейл могат да правят разплащания за всякакъв вид на
стоки, независимо виртуални или физически. Заявява, че това е етап на планиране
до няколко месеца преди описаните деяния, където постъпленията започват да
идват по банковите сметки. Тогава се свързал с въпросното обменно бюро на
„уебмъни“, тъй като начина да се сдобиеш с уебмъни е да изпратиш пари на
обменно бюро, те ги превалутират срещу комисионна и ги зареждат във „виртуалното
портмоне“, където вече ти си господар на тези пари. Заявява, че изпратил за
пробната поръчка плащане на въпросния потребител от форума, и той му изпратил във файл „лицензионни
ключове“, които решил да направи тестове, пробвал да ги инсталира няколко пъти в
специализирани пакети и с изненада разбрал, че лицензионните ключове са
валидни, работят и се приемат добре. Заявява, че ги препратил на своя контакт/неустановеният
потребител/, който обещавал да ги продава в САЩ и той му твърдял, че е успял да
ги реализира. Тогава купил с останалите „уеб-мъни“ по-голяма партида, препратил
лицензионни ключове и американския му партньор продължавал да ги продава със
същия успех.Твърди, че била натрупала печалба, която да си разД.ят,
като няколко пъти дискутирал с неговия партньор в продажбите как да стигнат
обратните плащания до Б. и той му казал,че няма виртуална сметка с „уеб-мъни“,
а държи това нещо да се случи по банков път. Твърди, че за него това
обстоятелство почнало да представлява притеснение, тъй като американецът бил с
псевдоним, които той не си спомня с оглед изминалият период от време. В тази
връзка американеца на няколко пъти искал
банковата му сметка, за да му плати възнаграждението и да продължат с малката
им търговия, но за него това било притеснително да даде личните си данни на човек,
на който до момента не ги е давал,
защото комуникирали виртуално. Тогава му хрумнало с „буйната му глава“, тъй
като в онзи период бил по млад и му дошла идея
да си намери подправена лична карта и да си открие с нея банкова сметка ***упани от въпросната търговска дейност. Заявява, че тези
преводи продължи няколко пъти и не може да каже кога точно е приключило, тъй
като бил задържан в клон на П.И.Б. с подправената лична карта и от тогава не е имал възможност и желание да се възползва от
контактите във въпросните форуми.
В
предоставеното право на последна дума подс. И. заявява, че
се присъединява към изложеното от защитниците му. Моли съда да бъде оправдан по
обвинението за„пране на пари“, тъй като извършените операции не попадат под това
опреД.ение и доказателства
за това обвинение липсват.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Съдът след като прецени
събраните по Д.ото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Д.Р.И. с ЕГН : ********** е роден на ***г***, живущ ***, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование.
През 2008г. - 2009г. подс. И. бил
безработен и изпитвал финансови затруднения. Възползвайки се от своите познания
и интереси в областта на компютърните
технологии, през 2008г. той се свързал чрез интернет форуми с неустановени в
хода на разследването лица от САЩ. Те му предложили, ако той открие банкова
сметка ***, които в последствие да превежда по други сметки, или да тегли в
брой и предава на посочени му от тях лица, да получава за „услугата“ различни суми
в порядъка на 100 -200 щатски долара.
Подс.
И. съзнавал, че така предложената му дейност е незаконна и крие риск за него
самия, решил да не използва личната си банкова сметка, ***, а да открие сметка
под чуждо име и чрез нея да извършва трансфера на сумите.За целта отново чрез
контактите си в интернет той получил указания да подготви своя снимка за
документи и да я предаде през есента на 2008г. на две неустановени лица, като
за целта се състояла среща с тях в гр.
София до MOJI София на бул. „Александър Стамболийски“.
В началото на месец октомври 2008г. подс. И. отново се срещнал със същите неустановени
лица и получил от тях изготвената вече с негова снимка лична карта.Тя
представлявала оригинална бланка за личен документ, който бил издаден от МВР
гр.София под № ********* на името на св. Р.В., която била отнета от владението
на лицето при извършена джебчийска кражба през месец август 2008г.
В последствие в официалния документ за
самоличност чрез механична подправка били заличени личните данни на св. В. и
внесени данните на друго лице- св. К.К.. Подправката
била извършена като след снемане на защитното фолио от картата по механичен път
била премахната снимката на свидетелката, дата й на раждане, ЕГН, номера на
самата карта, както и всички текстове на гърба на картата. В последствие чрез
отпечатване на цветен принтер върху самото фолио била поставена снимката на
подс. И., изписани имената на св. К.Г.К., неговия ЕГН: **********, дата на
раждане ***г., номер на личния документ ********* и дата на издаване
23.06.2004г. След това защитното фолио отново било поставено върху пластиката
на личната карта.Номерът на личната карта и всички останали данни напълно
съответствали на тези, в официално издадения документ за самоличност на св. К.
, който бил валиден към 2008г.
Във връзка с това разследване спрямо подс.
И. било образувано НОХД № 2855/2010г. по описа на Софийски районен съд и след
признаване на И. за виновен му било наложено наказание пробация за срок от две
години.Независимо от по-късното му осъждане за това деяние подс.И.
още от получаване на този „документ“ знаел отлично ,че с тази лична карта той
се представя с фалшива самоличност.
На 16.10.2008г. подс. Д.И. открил сметка №
***-**********в ЩД в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.. За целта посетил
лично офис на банката и попълнил саморъчно ръкописния текст във всички
необходими документи, но старателно положил в тях подписи, несравними с неговия
личен.На същата дата внесъл по сметката сумата от 11 100 ЩД с левова
равностойност 16 072,91 лева, която бил получил по-рано от неустановени в хода
на разследването лица, с които комуникирал.Непосредствено след това , на същата
дата, наредил превод в размер на 11 000 ЩД на името на В.Л.Б., гр. Иркутск, ул.
„********Руската Федерация по сметка № 40817840515001001898 в банка „ВТБ24“, и
по сметка №***********в банка „ВТБ24“ .
От 16.10.2008г., до пролетта на 2009г. подс. И.
многократно получавал преводи от банка в САЩ по тази сметка, след което или
теглел сумите на каса или извършвал банкови операции с тях чрез насочването им
към други сметки. Сумите били обикновено в размер около 15 000 щатски долара.
Комуникирайки чрез интернет с различни
лица от САЩ, подс. И. получавал информация на коя дата ще се извърши превод по
дадената от него сметка и какво трябва да направи със сумата.По този начин,
съобразявайки технологичното време за извършване на превода, той изтеглял
сумите или извършвал банкови операции с тях или в максимално кратък срок след
това.
На 28.11.2008г. чрез „Р.Б.”, САЩ от наредител Р.С. по сметка № ***-**********в ЩД в „Р.-Б.“ АД
на името на К.Г.К., била наредена сумата от 15 000 ЩД. Тя била изпратена с
посочен като получател св. К.К..
На 02.12.2008г. подс. И. се явил лично в
„Р.Б.” и ползвайки личната карта с данни на св. К., изтеглил 14 975 ЩД с левова
равностойност 23 067,34 лева, от сметката, като по указание на партньорите си в
интернет, предал парите на неизвестно лице.
На 01.12.2008г. от „Р.Б.” , САЩ към
сметка № ***-**********в ЩД в „Р.-Б.“ АД на името на К.Г.К. отново бил изпратен
паричен превод в размер на 15 000 ЩД, а
като наредител била посочена св.Е.М..
На 03.12.2008г. подс. И., използвайки
личната карта с данни на св. К., изтеглил 14 800 ЩД с левова равностойност 22
931,42 лева от сметката и отново ги предал на неустановено лице.
През 2008г. св. Е.М. работела в клон на банка „Р.Б., САЩ. По този
повод с нея се свързал неин познат от Куба, лицето О.Ф..Той живеел в САЩ и я
помолил да й предостави сумата от 15 000 щ.д., а тя чрез своята сметка да ги
изпрати към банкова сметка ***. От там
парите щели да постъпят по сметка на негови близки в Куба, като по този начин
цяла да бъде заобиколена рестриктивната финансова политика на островната
държава, като сумата и номера на банковата
сметка били предоставени на св. М. от лицето Ф..
На 08.12.2008г. чрез банка „Дж.П.М.” от наредител А. М. към сметката с титуляр К.К. в „Р.Б.” бил нареден превод
в размер на 15 000 щ.д., а на 11.12.2008г. подс. И. изтеглил лично от сметката
сумата от 14 900 ЩД с левова равностойност 22 052,15 лева, и я предал на
неустановено лице.
Св.А. М. живеел в Щатите и бил от кубински
произход. Той не познал нито подс. Д.И., нито св. К.К.,
и нямал причина да изпраща суми по посочената сметка.
През 2008г. с него се свързал негов
сънародник - лицето О.Ф. и го помолил чрез неговата банкова сметка ***, като след
това Ф. му предоставил 15 000 щ.д. и номер на банкова сметка.***. М. извършил
превода със съзнанието , че помага на свой сънародник да организира пътуването
на семейството си от Куба до САЩ, а в последствие научил, че Ф. е арестуван и
осъден.
На 12.12.2008г.чрез
банка „Дж.П.М.” от наредител
Л.А.М. към сметка № ***-**********в ЩД в „Р.- Б.“ АД, под името на К.Г.К. бил
нареден превод в размер на 15 000 ЩД., като на 17.12.2008г. подс. И. изтеглил
14 200 ЩД с левова равностойност 19 754,47 лева, от тях и отново ги предал на
посочено му неустановено лице.
На 15.12.2008г. чрез банка „Дж.П.М.” Ф. М.П.наредил превод в размер на 15 000 щ.д. към
сметка № ***-**********в ЩД в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.., като на
19.12.2008г. подс. И. изтеглил от тях 14
800 ЩД, с левова равностойност 21 144,17 лева.
На 09.02.2009г. чрез банка „Дж.П.М.” от наредител П. Р.Д.Т.
бил нареден превод в размер на 15 000 ЩД към сметка № ***-**********в ЩД в „Р.-Б.“
АД, под името на К.Г.К.., като на 18.02.2009г. подс. И. изтеглил 15 100 ЩД, с
левова равностойност 23 446,37 лева, от сметката.
От показанията на св. Д. Т. се установява, че не познавал нито подс. Д.И.,
нито св. К.К., но той, бил научил за възможност да
внесе суми по опреД.ена
банкова сметка ***о на семейството си в САЩ. По тази причина наредил превод от
15 000 щ.д. по № ***-**********в ЩД в „Р.- Б.“ АД, под името на К.Г.К..
От постъпила информация от американските
власти Д. Т. бил установен като съпричастен към мрежа за престъпно ползване на
данни от чужди платежни инструменти, заедно с лицето О.Ф., и е съден за това,
като е изтърпял наложеното му наказание и подлежи на есктрадиция.
По отношение на всички останали
наредители на преводи американските власти са установили, че са кубински
граждани и имали общ познат О.Ф.. Той бил техен сънародник и в различни периоди
от време ги посещавал с молба чрез техните банкови сметки да извършват преводи
на суми от по 15 000 щ.д. Според обясненията, които им давал, сумите били
предназначени за негови роднини в Куба, но поради особености на тамошното
законодателство се притеснявал, че ако той лично ги преведе, сумите могат да
бъдат конфискувани. На своите познати обяснявал, че трябва да внесат по своите
сметки предоставените от него суми, след което да наредят трансфера им до банки
в Европа по посочени от него сметки. От там парите щели да постъпят по сметката
на неговите роднини в Куба.
През 2010г. американските съдебни власти
успешно провели разследване срещу О.Ф. и съучастниците му, в резултат на което
доказали, престъпната му дейност във връзка с неправомерно ползване на данни от
чужди банкови карти, и го осъдили на 84 месеца лишаване от свобода.В хода на
разследването те установили, че неправомерно изтеглени суми са препращани по
различни сметки в Б., с цел да се прикрие престъпния им произход.
През пролетта на 2009г. оценявайки
интензивността на извършваните преводи и значителния размер на сумите,
преминаващи през сметка№ ***-**********в ЩД в „Р.-Б.“ АД, под името на св.К.Г.К.,
подс. И. решил, че може да привлече вниманието на
банковите служители и финансовото разузнаване,поради което взел решение да открие нова сметка на
името на св. К.К. в друга банка.
В изпълнение на намерението си на
04.05.2009 г. подс. И. посетил клон на банка „ПИБ“ АД в клон МОЛ София и
представяйки пред служителката - св. И.К., подправената лична карта с данните
на св. К., изготвил необходимите документи за откриване на сметка на името на
лицето. Въз основа на това била открита сметка в щатски долари IBAN № BG**********
на името на св. К.К., без негово знание и без той да
е давал съгласие за това.
Непосредствено след откриване на сметката
подс. И. предоставил номера й на лицата, с които контактувал по Интернет и на
05.05.2009г. по сметката постъпил превод от 15 000 щатски долара с наредители М.А. и К.Д. чрез банка „С.Т.Б.И.“. Същите
живеели в САЩ, но били от кубински произход.
През 2009г. със св.М.А. и св.К.Д. се
свързал техен далечен роднина О.Ф. и ги помолил чрез техните банкови сметки да
извършат преводи за негови близки в Куба. Той лично им предал сумата и номера
на банковата сметка.Тъй като те били запознати с ограниченията, наложени от
правителството в Куба относно средствата , постъпващи от САЩ, приели да му
услужат.Те не познавали нито св. К.К., нито подс. Д.И. и не били чували имената им, тъй като по
указание на Ф. извършвали преводите само по номер на посочена от него банкова
сметка.
На 07.05.2009г. подс. И. посетил клон
„Люлин” на „ПИБ” АД и представяйки се пред служителката св.С.И. с името и личната карта на К.К., поискал информация за наличността на сметката си.Свидетелката
проверила номера на личната карта в масивите на МВР и след като установила, че
е валиден, уведомила подс. И., че по сметката има превод на 15 000 щ.д., но без
предварителна заявки може да изтегли само 2 000 щ.д. с левова равностойност 2
927,24 лева.Подсъдимият заявил, че ще се възползва от тази възможност, а
останалата сума ще изтегли в друг ден.Преди да пристъпи към банковата операция
св. И. проверила с лупа представената й лична карта и тъй като и се сторила
съмнителна, уведомила охраната на банката.
Още същия ден подс. И. бил задържан от
полицията и на следващия ден -08.05.2009г., му било повдигнато обвинение за
документно престъпление във връзка с ползването на подправената лична карта.
Междувременно банковите служители
блокирали сметка IBAN № BG**********, за да се предотврати тегленето на сумата
от нея.
След като на 07.05.2009г. подс. И. не
успял да изтегли сумата по сметката в „ПИБ” АД и осъзнал, че престъпната му
дейност е разкрита, той решил да предприеме друг подход.
На 11.05.2009г. подс. И. посетил св. К.К. на адреса по личната карта - гр. София, ж.р. „*********.
Представил му се с името „Иван” и обяснил, че очаква превод от чужбина, но
поради грешка в банката сумата е постъпила вместо в неговата, в сметката на св.
К.. Поради това го помолил да отидат заедно „в банката“ и К. да изтегли сумата
и да му я предаде.При разговора подсъдимият умишлено не споменал за коя банка
говори и така у св. К. се създало впечатление, че става въпрос за „О.Б.Б., чийто клиент бил., но за негова изненада бил заведен в
офис на банка „ПИБ” АД в МОЛ-София.
Св. К. не бил клиент на тази банка,
затова след като представил личната си карта и получил информация от
служителката, че по сметката му е приведена сумата от 15 000 щатски долара, се
поинтересувал и кога точно е открита сметката. Същевременно служителката го
уведомила, че не би могъл да изтегли сумата, защото поради съмнителния й
произход, тя е запорирана.Св. К. нямал познати в САЩ и поради това нямал
причина или очаквания да получава парични преводи от там.Наличието на сметка,
открита на негово име без негово съгласие и знание, както и странните обяснения
на подс.И. за объркване при превода, дали основание
на св. К. да сигнализира полицията.
В хода на настоящето разследване на
21.07.2010г. св. К.К. посетил „Р.Б.” по повод подмяна
на банкова карта.При разговор със служителка на банката установил, че на негово
име има открита сметка № ************, по която за периода 16.10.2008г. до
10.02.2009г. са постъпили над 100 000 щ.д. Според полученото извлечение от
сметката сумите били изтеглени лично от него в различни клонове на банката.Тъй
като той не бил давал съгласие за откриване на тази сметка, нито имал причина
да получава суми по нея, още по-малко бил извършвал транзакции от нея, подал
заявление за закриването й и още на следващия ден уведомил разследващите и им
предоставил всички документи, получени от банката, във връзка с тази сметка.В
хода на разследването били проследени преводите, постъпващи от САЩ по сметката
на св. К. и така бил установени, описаните по-горе обстоятелства.
По линия на международно
правната помощ са събрани доказателства, че преводите са нареждани от различни
граждани от кубински произход, всички по молба на О.Ф. - криминално проявено
лице, спрямо което е наложено наказание 84 месеца лишаване от свобода за
неправомерно ползване на данни от чужди банкови карти.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза
се установява, че изброените ръкописни текстове в I част 1.1 и1.2 посочени като обекти на
експертизата, са изписани от Д.Р.И.. По отношение на подписите, посочени във II- ра част 1.1, не може да се отговори дали са
положени от Д. Р.И., поради причини изложени в изследователската част на
протокола. Подписите, посочени във II-ра част 1.2 – като обекти на експертизата, са положени от К.Г.К..
Ръкописните текстове и подписи извън посочените в .т.9.1 до т. 9.4 не са
положени от лицата Д.Р.И. и К.Г.К..
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно
икономическа експертиза се установява, че получените суифт преводи и заверена сметка, изтеглени суми са по курса
на БНБ за 1 щатски долар за деня- Получени на 28.11.2008 г. 15000 щ.дол. са с
левова равностойност 23051,40лв.и по заверена сметка 14975 щ.дол. с левова
равностойност 23012,98 лв. /курс за 1 щ.д. = 1,53676 лв./ вР.
АД;-Получени на 01.12.2008 г. 15000 гц.дол. са с левова равностойност 23268,90лв.
и по заверена сметка с 14990,50 щ.дол. с левова равностойност 23254,16 лв.
/курс за 1 щ.дол. = 1,55126 лв./ вР. АД; -На
02.12.2008 г. теглене в брой 14975 щ.дол. с левова равностойност 23067.34 лв., платена комисионна 75,37 щ.дол. с
левова равностойност 116.10лв., обща сума 15050,37 щ.дол. с левова
равностойност 23183,44 лв. /курс за 1 щ.дол. = 1,54039 лв./ отР.
АД, заявка за теглене в брой от 01.12.2008 г. т.5 с.158; - На 02.12.2008 г.
теглене в брой 25 щ.дол. с левова равностойност 38,51 лв., платена комисионна
0,14 щ.дол. с левова равностойност 0,22 лв., обща сума 25,14 щ.дол. с левова
равностойност 38,73 лв. /курс за 1 щ.дол. = 1,54039 лв./ отР.
АД, без предварителна заявка; - На
03.12.2008 г. теглене в брой 14800 щ.дол. с левова равностойност 22931,42 лв.,
платена комисионна 74,39 щ.дол. с левова равностойност 115,26 лв., обща сума
14874,39 щ.дол. с левова равностойност 23046,68 лв. /курс за 1 щ.дол. = 1,54942
лв./ отР. АД, заявка за теглене в брой от 02.12.2008
г. т.5 с.168; - Получени на 08.12.2008 г. 15000 гц.дол. са с левова
равностойност 22823,55 лв. и по заверена сметка с 14970 щ.дол. с левова
равностойност 22777,90 лв. /курс за 1 щ.дол. = 1,52157 лв./ вР. АД; -На 11.12.2008 г. теглене в брой 14900 щ.дол. с
левова равностойност 22052,15 лв., платена комисионна 74,60 щ.дол. с левова
равностойност 110,41 лв., обща сума 14974,60 щ.дол. с левова равностойност
22162,56 лв. /курс за 1 щ.дол. = 1,48001 лв./ отР.
АД, заявка за теглене в брой от 10.12.2008 г. т.5 с.173; - Получени на
12.12.2008 г. 15000 щ.дол. са с левова равностойност 21992.10лв. /курс за 1
щ.д. = 1,46614 лв./, сметката заверена с 15 х. щ.дол. вР.
АД; - Получени на 15.12.2008 г.
15000 щ.дол. са с левова равностойност 21715.35 лв. /курс за 1 щ.д. = 1,44769
лв./, сметката заверена с 15 х. щ. дол. вР. АД; -Получени
на 16.12.2008 г. 15000 щ.дол. са с левова равностойност 21429,90лв. /курс за 1
щ.д. = 1,42866 лв./, сметката заверена с 15 х. гц.дол. в П. Б. АД; -На
17.12.2008 г. теглене в брой 14200 щ.дол. с левова равностойност 19754,47 лв.,
платена комисионна 70,29 щ.дол. с левова равностойност 97,79 лв., обща сума
14270,29 щ.дол. с левова равностойност 19852,26 лв. /курс за 1 щ.дол. =
1,39116лв./отР. АД, заявка за теглене в брой от
16.12.2008 г. т.5 с.181; -На 18.12.2008 г. теглене в брой 14950 щ.дол. с левова
равностойност 20005.19 лв.,платена
комисионна такса 29,90 щ.дол. е левова равностойност 40,01 лв., обща сума
14979,90 щ.дол. с левова равностойност 20045,20 лв. /курс за 1 щ.дол. = 1,33814
лв./ от П. Б. АД, липсват данни за предварителна заявка за сума в брой; - На 19.12.2008 г. теглене в брой 14800
щ.дол. с левова равностойност 21144,17 лв., платена комисионна 73,63 щ.дол. с
левова равностойност 105.19лв., обща сума 14873,63 щ.дол. с левова
равностойност 21249,36 лв. /курс за 1 щ.дол. — 1,42866 лв./ отР.
АД, заявка за теглене в брой от 17.12.2008 г. т.5 с.184; -Получени на
09.01.2009 г. 15000 щ.дол. са с левова равностойност 21439,20 лв. /курс за 1 щ.дол. - 1,42928
лв./, сметката заверена с 15 х. щ. дол. в П. Б. АД; -На 09.01.2009 г. теглене в
брой 1000 щ.дол. с левова равностойност 1429,28лв., платена комисионна такса 0
щ.дол. с левова равностойност 0 лв., обща сума 1000 щ.дол. с левова
равностойност 1429,28 лв. /курс за 1 щ. дол. = 1,42928 лв./ от П. Б. АД,
липсват данни за предварителна заявка за сума в брой; -На 10.01.2009 г. теглене
в брой 13950 щ.дол. с левова равностойност 19938,46лв., платена комисионна
такса 27,90 щ.дол. с левова равностойност 39,87 лв., обща сума 13977,90 щ.дол.
с левова равностойност 19978,33 лв. /курс за 1 щ.дол. = 1,42928 лв./ от П. Б.
АД, липсват данни за предварителна заявка за сума в брой; -Получени на
16.01.2009 г. 15000 щ.дол. са с левова равностойност 22108,05 лв. /курс за 1
щ.дол. = 1,47387 лв./, сметката заверена с 15 х. щ.дол. в П. Б. АД; - Получен
на 09.02.2009 г. 15000 щ.дол. са с левова равностойност 22553,40 лв. /курс за 1 щ.д. — 1,50356 лв./,
сметката заверена с 15 х. щ.дол. вР. АД; -На
10.02.2009 г. теглене в брой 3000 щ.дол. с левова равностойност 4524,93 лв., платена комисионна такса 0 щ.дол. с
левова равностойност 0 лв., обща сума 3000 щ.дол. с левова равностойност
4524,93 лв. /курс за 1 щ.дол. - 1,50831 лв./ от П. Б. АД, липсват данни за
предварителна заявка за сума в брой; -
На 11.02.2009 г. теглене в брой 11900 щ.дол. с левова равностойност 17989,11 лв.,
платена комисионна такса 23,80 щ.дол. с левова равностойност 35,98 лв., обща
сума 11923,80 щ.дол. с левова равностойност 18025,09 лв. /курс за 1 щ.дол. =
1,51169 ле./ от П. Б. АД, липсват данни за предварителна заявка за сума в брой;
- На 18.02.2009 г. теглене на каса остатък по сметка 91,92 лв. щатски долара от
П. Б. АД, без предварителна заявка; -
На 18.02.2009г. теглене в брой 15100 щ.долара с левова равностойност 23446,37
лв., платена комисионна 76,02 щатски долара с левова равностойност 118,04 лв.,
обща сума 15176,02 щ.дол. с левова равностойност 23564,41 лв. /курс за 1 щ.дол.
= 1,55274 лв./ отР. АД, заявка за теглене в брой от
16.02.2009 г. т.5 с.189; - Получени
на 05.05.2009 г. 15000 щатски долара са с левова равностойност 22099,80 лв. и
след удържани такси сметката заверена с 14964 щ. дол. с левова равностойност
22046,76 лв. /курс за 1 ги. д. = 1,47332 лв./ в ПИБ АД; - На 07.05.2009 г.
теглене в брой 2000 щ.дол. с левова равностойност 2927,24 лв. /курс за 1 щ.дол. = 1,46362 лв./от
ПИБ АД, без заявка; 3а теглене на суми с левова равностойност до 20000 лева, не
се изисква предварително заявяване на тегленето в брой.
Общо получени преведени
150000 щатски долара с левова равностойност 222 481,65 лева и по заверена
сметка 149 899,50 щ.дол. с левова равностойност 222 329,80 лв., общо изтеглени
135 660 щатски долара с левова равностойност 199 340,56 лева.
Горепосочената
фактическа обстановка се подкрепя от следната доказателствена съвкупност
,намираща се по Д.ото :
Гласни доказателствени средства – обясненията в СЗ на
подсъдимия Д.И./частично/,от
показанията на свидетелката С.Н.И. /
л.54-57 от СП и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2
от НПК находящи се на л.15-16 от т.1 от ДП/; свидетелката И.Л. П./ л.58-60 от СП и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК находящи се на л.17-18 от т.1 от
ДП/; свидетеля Л.Д.С. / л.61-65 от
СП и
прочетените по реда на чл.281,
ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК находящи се на л.46-17 от т.1 и л. 69-70 от ДП/; свидетелката К.А.В.- К. / л. 65-67 от СП и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК находящи се на л. 48-49, т.1 на ДП/; свидетеля К.Г.К. / л. 68-72 от СП и
прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК находящи се на л. 41-42 от т.2 и л. 1-2 и 3-4
от т.3 на ДП/; свидетелката Е.М. /
л. 309-313 от СП/; свидетеля М.А. /
л.364-365 от СП/ и свидетелката К.Д.
/ л. 366 от СП/.
Писмени
доказателства и доказателствени средства – писмо от Виваком с рег. № С
18.09/28.05.2010г./л.11-14, т.1 от ДП/; писмо от Р.Б. № 23240/05.08.2010г. / л.
86 от т.1 на ДП/; приемо-предавателен протокол / л. 87, т.1 от ДП/; писмо от
Департамента по правосъдие в САЩ / л. 161-162, т.1 от ДП/; протокол за
доброволно предаване от 07.05.2009г. / л. 15-16 , т.2 от ДП/; справки за лица /
л. 16-17 и л. 19, т.2 от ДП/; протокол
за доброволно предаване от 30.05.2009г. / л. 78-77, т.2 от ДП/; писмо от ПИБ и
описаните в него документи / л. 81-83, т.2 от ДП/; банкови документи / л.32-62,
т.3 от ДП/; материали по изпълнена правна помощ от САЩ / л. 77-98, т.3 от ДП/;
писмо изх. № 1105-0026 от 23.08.2013г. на БНБ, управление „Банков Надзор“ с
приложения; писмо на Департамента на правосъдието на САЩ от 24.07.2013г. / л. 76, т. 4 от ДП/;
декларация от Окъжен съд на САЩ – Южен окръг Флорида по Д.о № 11-23303 – МС –
СООКЕ / л. 78, т. 4 от ДП/; стейтмънт за превода на П.Р.
Д. Т. към К.Г.К./ л. 86, т.4 от ДП/;стейтмънт за превода на Ф. М.П.към К.Г.К. /
л. 92, т.4 от ДП/; стейтмънт за превода на Л.М.П.къв К.Г.К.
/ л.99, т.4 от ДП/; писмо на МП на САЩ от 12.07.2013г. и вТ.
изпълнение на Молба за правна помощ от банките ДЖИ Пи М. Цейз,
Риджънс бан, С.Т.Б./ л.113,
т.4 от ДП/; писмо от И.А.Б.№ 3754/21.12.2013г.
и документи към него / л. 45- 96, т.5 от ДП/; писмо от Ю. от
17.12.2013г. и движение по сметки / л. 99-104, т.5 от ДП/; писмо о Банка ДСК от
17.12.2013г. и прилежащи към него документи / л.115-119, т.5 от ДП/; писмо отР. и прилежащи към него документи / л. 123-224, т.5 от
ДП/; банкови извлечения за Д.Р.И., т. 6 от ДП/; писмо на П.И.Б. АД изх. № 1/И – 20748 от
20.01.2014г. / л. 3-31, т.7 от ДП/; писмо на ПИБ от 19.02.2015г., ведно с
описаните документи / л. 25-39, т.9 от ДП/; оригинални извлечения на руски език
от банкова сметка / ***. 37, л.48, т.11 от ДП/; писмо на прокуратурата на САЩ в
гр. Маями от 12.08.2014г. /л.132, т.11 от ДП/;материали от руската федерация /
л. 1-124, т.12 от ДП/; молба информация за О.Ф. / л. 1-10, т.13 от ДП/; от
заключението на съдебно почеркова експертиза /т.3 от ДП/; заключението на съдебно икономическата експертиза /т.11,
л.84-118 от ДП/ ,както и от прочетените
и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така
описаната непосредствено по-горе фактическа обстановка настоящият състав прие
за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда
внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени доказателства и
доказателствени средства, а не само на обсъдените по-горе, съответно ги преценени
както поотД.но, така и в тяхната съвкупност.
По
отношение на обясненията на подсъдимия
Д.И. следва да се отбележи следното: твърденията на привлеченото към
наказателна отговорност лице, приобщени в процеса, чрез неговите обяснения/по
реда на НПК/, безспорно са с двояка природа – те са доказателствено средство и
средство за защита. За да им се даде вяра и да се ползват като база за фактическите
изводи, тези твърдения е достатъчно да не бъдат преодолени, опровергани или
оборени от другите доказателства по Д.ото. В
конкретния случай ,съдът кредитира
обясненията на подсъдимия в частта досежно ползването на въпросната
фалшивата лична карта, като заявява, че въпросното деяние има вече влезнала в
сила присъда, която той е изтърпял.
Съдът
не дава вяра на обясненията му относно това, че когато е комуникирал в интернет пространството,
е контактувал с лице, което е познавал само като псевдоним – в частност не
става ясно как е разбирал, че парите са
от там, след като не знаел името му. Нелогични в тази насока са и обясненията
му как е разбирал кой е пращал парите от САЩ и че това е именно човека, след
като е нямал името му.Не може съдът да кредитира и заявеното от него, че
е изпращал малки
партиди от лицензионни ключове към партньора му в САЩ, тъй като по Д.ото не бе доказано изпращането на такива от страна на
подсъдимия. В тази връзка не се кредитират и обясненията му за това в посочения
в обвинителния акт период, същият, че не е подържал банкови сметки в посочените
финансови институции –Р. – Б. АД и ПИБ АД, с оглед постъпването на парични суми
от САЩ. В тази връзка обясненията са му хаотични и извън логиката на изложеното
от него, че същият е искал да прави бизнес с продажбата на лицензионни ключове.Не
може да се кредитира изявлението му , че не познава св.К.К.
и не го е виждал преди образуването на досъдебното производство, тъй като
противното се установява както от показанията на самия К. , така и от редица
други доказателства.Какво съдържание влага подс.в
обясненията на понятията „лицензионни ключове“, „уеб-мъни“
и дали е възможна търговията с тях във виртуалното пространство,е всъщност ирелевантно в настоящото производство,доколкото предмет на
инкриминираните „финансови операции“ са действителни реални пари/ценни книги на
приносител, представляващи законно платежно средство/, а не виртуални или
някакви други такива.На последно място-съдът не кредитира като нелогично и
житейски несериозно заявеното от подсъдимия като довод да ползва подправената
чужда лична карта,за да приема преводи от САЩ – защото така се опасявал да
посочи свои лични данни на неизвестно лице в чужбина.Узнаването на неговите
лични данни като обстоятелство, подлежащо на защита, като легитимна цел обаче
не може да бъде оправдавана или постигана с незаконни средства/в частност с
ползването на подправена чужда лична карта/.
В
действителност, субективно подс.И. е предполагал
какъв е произходът на трансферираните суми към сметката на лицето К.К.,за когото сам подс. се
представял,като именно поради това е процедирал не със своята собствена
самоличност.За това свидетелстват и писмените доказателства/справките и
докладите от САЩ/.За съда е ясно ,че взимането на двустранни предохранителни
мерки ,както от една страна на лицето О.Ф./чрез нареждането на преводи не лично
, а чрез негови сънародници с кубински произход и то с получател подс.,но с фалшивата самоличност на К.К.
, а от друга страна – подс. И. се представял с
фалшива самоличност/като лицето К.К./ сочи на една
предварително създадена и организирана система на взаимоотношения, която води
до извод ,че подс.И. е предполагал ,че сумите са
придобити от престъпление свързано с манипулиране на чужди платежни
инструменти/по чл.249 от НК-РБ,респ.
еквивалентната норма в САЩ/.В противен случай той самия не би взел такива мерки
за укриване на самоличността си като получател на сумите. Индиции
в тази посока има и в писмените доказателства, изпратени ни в рамките на
международното правно сътрудничество/т.13 от ДП и др./.Поради тези си
съображения съдът не кредитира изцяло , а само частично обясненията на
подсъдимия.
Съдът
кредитира изцяло като относими към предмета на Д.ото
показанията на разпитаната в съдебно заседание св. С.И.. Същата заявява,
че от месец март 2008г. е работила в ПИБ, в офис Люлин. В детайли излага, че
през месец май при нея дошло момче, което искало да провери дали в сметката си
има получени средства. При поискване от нейна страна на личната му карта, той я
предоставил и тя извършила необходимата процедура за проверка на документа в
сайта на МВР, като първоначално констатирала, че същата е валидна. Дала му
подробни сведения относно това какви средства са получени по сметката му, а
именно сумата между 14 000 – 16 000 щатски долара. При запитване от
страна на момчето каква сума може да изтегли , тя му обяснила, че без заявка
маже да изтегли сумата около 2 000 щатски долара. Излага подробни факти,
от които се установява, че предоставеният й документ за самоличност не е
отговарял на истински такъв, поради което го е предоставила на охраната на клона
в лицето на св. Л.С.. Непротиворечиви са и дадените на досъдебното производство
показания с тези в съдебната фаза, където с по-голяма точност и подробност се
обсъждат същите факти, подари което съдът им дава вяра. Прочетените по
съответния процесуален ред показания на свидетелката И. са подробни,
последователни, хронологично
структурирани, житейски логични и вътрешно непротиворечиви, и в много голяма
степен са относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на
основни обстоятелства от него.
В
тази връзка са и показанията на св. И. П.също служител на ПИБ- АД, на които съдът им дава вяра. Същата заявява,
че към 04.05.2009г. е работила като специалист по общи банкови операции и на
тази дата е била дежурна в офис находящ се в гр. София, МОЛ- София, партерен
етаж. С прецизна точност описва процедурата по откриване на банкова сметка ***,
в която работи- взимането на личната карта на клиента, проверката й с леща,
след което проверката й в сайта на МВР, правенето на копие на личната карта,
което да бъде подписано от клиента , след което се въвеждат данните в системата
на банката. В тази връзка от дадените на досъдебното производство показания,
които съдът кредитира изцяло се извеждат обстоятелствата, относно лице, което е
било обслужено от нея, и е искало да си
открие разплащателна сметка в щатски долари. Тя му поискала личната карта и
спазвайки установената процедура направила копие на същата, на което той
написал „Съгласен съм с копието“ и се подписал. Направила проверка на
представената й карта в сайта на МВР и установила, че същата е валидна. Представила
на лицето формуляр „Искане за откриване на банкова сметка“, ***. Банковата
сметка била създадена в информационната система на банката и след това бил
подписан договор. Свидетелката заявява, че лицето явило се пред нея се казвало К.К., тъй като такива
били имената му от представената лична карта. Относно името същата твърди, че
по повод многобройните и последващи викания в
09 РУ на МВР – СДВР, като свидетел тя е запомнила името му. В цялост от
изложеното от свидетелката съдът с
установи, че изложените от нея показания в досъдебното производство, както и
тези в съдебното заседание са последователни и логични, като от тях се
установяват обстоятелства и факти изясняващи предмета на Д.ото.
От показанията на св. Л.С. /които съдът
кредитира/ се установява, че от 7-8 години е работил в ПИБ, като охранител и
към момента все още местоработата му е там. Посочва, че през 2009г. през месец
май бил на работа в офис в ж.к. Люлин, когато в банката влязъл висок младеж със
слънчеви очила / посочва, че това е подс. И./. Относно случая излага, че имало
съмнение, че лицето което присъствало тогава, искало да изтегли с фалшива лична
карта някаква сума пари, и поради този факт получил инструкции от ръководството
на банката да се обади в полицията. След подаден сигнал от негова страна дошли служители на МВР, които задържали подс.
И.. В тази връзка са и прочетените от
досъдебното производство показания на свидетеля , които внасят подробна
информация относно предмета на Д.ото. Видно от
тях се установява, че датата на която
подс. И. е посетил салона на банка ПИБ в офис в ж.к. Люлин е 07.05.2009г. На
следващо място се констатира, че св. С. е бил извикан от служителката приела
личната карта на подс. И. – св. С.И., която го извикала и му казала, че при
проверка на личната карта в сайта на МВР има основателни съмнения, че личната карта на
клиента е фалшива.След като я взел от нея, той отишъл в съседна стая и се обадил в полицията. След като се върнал
обратно в салона, помолил подс. И. да се отдръпне от гишето, тъй като св. И.
обслужвала друг клиент. От показанията на св. С. детайлно се установява
поведението на подсъдимия, това, че бил видимо притеснен, както и че искал да
си тръгва незабавно и да му бъде върната взетата лична карта, тъй като щял да
посети друг клон на банката. Твърди, че при пристигането на полицейския патрул,
той се е върнал обратно в банката, а полицейските служители тръгнали заедно с
подсъдимия.
Съдът
дава вяра и кредитира показанията на св. К.А.В.-К. дадени по време на
съдебното и досъдебното производство, като особено внимание обръща на
вторите,тъй като са дадени в по-близък период до датата на извършване на
деянието. Същата заявява, че работи като служител „Обслужване на клиенти “ в
ПИБ АД офис „Драган Цанков“. Посочва , че няма спомен за точната дата, но в
началото на месец май 2009г., около 14.00 часа на бюрото при нея седнали две
момчета. Едното от момчетата и представило личната си карта, от която разбрала,
че се казва К., и й казало, че в сметката си има пари, но не може да ги
изтегли. При проверка от нейна страна на личната карта в сайта на МВР, видяла,
че номера е валиден, както и при проверка на същата с лупа установила, че е
истинска. При проверка на сметката на клиента, се установило, че в нея има
около 15 000 щатски долара, но сумата е блокирана. При въпрос от страна на
момчетата от къде е преведена тази сума, тя им отговорила, че е от Америка. При
проверка в системата, тя установила, че блокирането се дължи поради съмнение за
фалшива лична карта, но не им обяснила за истинската причина, а че е налице
някакво недоразумение и случаят трябва да се разгледа. Тогава тя се обадила на
прекия си ръководител, и след като й обяснила случая, била помолена да свърже лицата по телефона със служител на охраната,
за да се обясни на титуляря, защо няма да му бъдат дадени парите. Заявява, че
на лицето с името К. тя дала телефонната слушалка за разговор с охранителя,но
какво точно са си говорили незнае. От показанията на свидетелката се
установява, че и е направило голямо впечатление, че разговорите предимно са
били водени от другото момче / което не се е представило пред нея с личен
документ/, а не от К.. Същата го описва като 25-26 годишен, висок около 180
см., слаб с атлетична фигура, с гола глава, гърбав нос, тъмен тен на кожата. В
заключение на изложеното от свидетелката съдът констатира, че изложеното от нея
описва начинът и механизмът, по който е трябвало да бъдат получени постъпилите парични
суми по сметката на лицето К.К..
Значение
за изграждане на вътрешното убеждение имат и показанията на св. К.Г.К. касателно употребената негова лична карта, като и
откриването на банкови сметки в „Р.“ и ПИБ АД, на които по документи той е
титуляр, но всъщност не са открити от него. Пред органите на досъдебното
производство К. е заявил че е имал банкови сметки в „О.Б.Б.“,
„Р.Б.“ и „Ю.“. Категорично заявява, че не е откривал лично или чрез пълномощник
банкова сметка *** „П.И.Б.“. Заявява, че е останал крайно изненадан, когато
през месец май на 2009г. в тях дошло момче, което му се представило с името „Иван“
и го попитало дали той е К.. След като му потвърдил, че той е К., момчето му
казало, че чака пари от САЩ, но станала грешка и същите били преведени по
сметка на св. К.. Момчето не уточнило името на банката, и той помислил, че
става въпрос за ОББ, тъй като към онзи момент имал банкова сметка ***.Момчето
го помолило да отидат до банката и той се съгласил. По пътя св. К. установил, че
банката към която се запътили не била „ОББ“, а „ПИБ“ - АД – офис, намиращ се в
МОЛ - София. Свидетелят твърди, че лицето знаело с точност сумата, която била
преведена по сметката, а именно 15 000 щатски долара. Описва , че след
като влезнали в офиса на банката изчакали своя ред и при техният ред били
обслужени от служител на банката. Той си подал личната карта на служителя, за
да провери дали по негова сметка има извършен паричен превод от САЩ. Тогава
служителят му обяснил, че има срив в системата и трябва да посетят централата
на банката. Твърди, че въпросният ден се разД.ил с непознатото момче, и се разбрали да се видят на
следващия ден пред офиса на банката намиращ се в МОЛ – София. При осъществената
от тях среща на следващия ден, те взели такси и отишли до централата на ПИБ АД.
След като влезнали в офиса били обслужени от служител, като той си подал
личната карта, за да провери дали действително има открита банкова сметка ***.
При проверка извършена от страна на служителката, тя му отговорила, че на
негово име има открита банкова сметка, *** от САЩ. При въпрос на св.К. кога е
открита тази сметка, служителката му отговорила, че това е станало преди
няколко дни, но върху нея има наложен запор.Свидетелят твърди, че след това
служителката на банката отишла до някъде и като се върнала и звънна служебният
телефон, тя му го подала и той разговарял с мъж, който му казал, че по неговия
случай има нещо нередно и поради тази причина сметката е запорирана за негова
сигурност. Описва поведението на момчето, че то искало да се видят на следващия
ден, за да отидат отново в банката, но той
на следващия ден отишъл в централата на ПИБ АД , където пуснал жалба,
след което отишъл в 09 РУ- МВР , за да пусне жалба и там.
За изясняване на фактите и обстоятелствата по Д.ото,
съдът по реда на чл. 474, ал.6 НПК и разпоредбите на чл. 6 от Споразумението за взаимна
правна помощ между Европейския съюз и САЩ / подписано във Вашингтон на
25.06.2003г./ и чл. 3 от Договора за някои аспекти на правната взаимопомощ по
наказателни Д.а между правителството на Република Б. и правителството на САЩ/
подписан на 19.09.2009г. в гр. София се проведе разпит на свидетелите Е.М.,
М.А. и К.Д., чрез видеоконференция.
От показанията на св. Е.М. /снети в рамките на видеоконференция с
Тексас,САЩ/ се установява, че не познава подс. Д.И., както и български
гражданин с имена К.Г.К.. Заявява, че е възможно на едно от двете посочени лица
да е превеждала суми по банков път. В тази връзка посочва, че когато живеела в Маями преди много години е
направила превод на пари. Свидетелката излага, че е от кубински произход, и
когато е пристигнала в САЩ се запознала с други кубинци като един от тях е
лицето О. / виждала го е два пъти, единият път на някакво събиране, където се
запознават и вторият път в деня , когато е извършила банковия превод/. Като
година на запознанството погрешно визира 2012-2013г. Твърди, че по настояване
на О. превела сумата от 15 000 щатски долара, а като негов мотив било че
трябва да изпрати пари на семейството си. Лицето О. лично и дал парите и
посочил сметката, по която да бъдат изпратени. Процедурата била, че първо
трябва да изпрати парите по посочена от него сметка в друга държава, а след
това те щели да бъдат препратени до банка в Куба. Твърди, че в тази връзка
относно изпращането на паричен превод до Б. е била разпитвана от агент на ФБР.
От изложеното на свидетелката М., съдът стигна до заключението, че същата с оглед запознанството си с лицето О. е била
използвана като лице, което е трябвало да извърши превод но паричните суми
предоставяни от него.
От показанията на св.М.А. /чрез видеконференция
със Съда в гр.Джаксънвил,Флорида , САЩ/ се установява, че не познава подс.Д.И., както и лице с имена К.Г.К..Твърди, че през
2009г. неговия братовчед О.Ф. го помоли да направи паричен превод към Република
Б.. Сумата, която трябвало да нареди, била в размер на 14000-15 000 щатски
долара, които той лично му дал.Мотивът да ги преведе той, бил че братовчед му
бил болен. По време на транзакцията на парите присъствала и съпругата на св. А.
– св. К.Д.. Заявява, че такива преводи е правил един или два пъти, а сметката
по която да бъдат преведени била посочвана от лицето О.Ф./ негов братовчед/.
Твърди, че и двата пъти преведените от него суми били на една и съща сметка.
От показанията на св. К.Д. /чрез видеоконференция със Съда в
гр.Джаксънвил,Флорида,САЩ/ се установява, че същата не е виждала и не познава нито
подс. Д.И., нито лице с имена К.Г.К.. Потвърждава, че през 2009г. съпругът й е
направил парични преводи към Република Б., тъй като е била помолена от него да
я придружи до банката. Заявява, че тези преводи са направени от съпруга й по
настояване на неговия братовчед О.Ф., тъй като към онзи момент бил болен с
операция на главата. Пояснява, че
запознанството й с лицето О.Ф. е станало в болницата, където той е лежал,
когато тя е ходила заедно със съпруга си при него.Относно сумата на превода,
посочва че била някъде 10-12 000 щатски долара. Твърди, че не знае с какво
се е занимал към онзи момент лицето О.Ф., както и че от тогава не го е виждала.
Заявява, че лица с имена Е.М. и П. Д. Т. не познава.
Въз основа на изложеното се стига до извода,
че подсъдимият И. е създал и установил
трайна практика, а именно по повод периодичните преводи на парични суми от САЩ към Б., сумите да
постъпват в специални банкови сметки, които подс.сам е открил.Така подс.И. е открил и поддържал сметки във финансови
институции – сметка в щатски долари в Р. – Б. АД и сметка в щатски долари в П.И.Б.
– АД, като за целта и двете сметки са било открити под името на лицето К.Г.К..
Видно от показанията на същият, се установява, че той не е давал съгласието си
за откриването на тези сметки .Цитираният период обхваща възведените в
обвинението дати за осъщественото пране на пари. На 16.10.2008 г., и на 04.05.2009г. до 07.05.2009г. подсъдимият
И. е извършил девет пъти финансови операции с имущество на обща стойност
112 875 щатски долара с левова равностойност 167 324 лева.
Неоспоримо е
авторството на деянието, т.к от заключението на приложената по Д.ото почеркова
експертиза е видно, че ръкописните текстове в оригинал на искане за
откриване на банкова сметка *** от името на К.К. на
банка „Райфайзен“ са поставени от подс. Д.И., а също
и вносните бележки за цитираните суми посочени в експертизата.При разпита на
вещото лице Т. се изяснява механизмът, по който е изготвена експертизата.
Установява се, че са изследвани протоколи за разпит на свидетел, призовка за
явяването му като свидетел, протокол за снет сравнителен материал на Д.И. ,
заявление за издаване на български документ за самоличност, от които са виД.и ръкописния текст и подписи, при което категорично се
стига до извода, че именно подсъдимият е попълнил процесните документи – искане
за откриване на банкова сметка. ***ключение като
пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в неговата
правилност. Същото е изготвено от висококвалифицирани експерти, в чиято
професионална компетентност и добросъвестност няма съмнение.
При формиране на описаната фактическа
обстановка, съдът взе в прeдвид и
писмените доказателствени материали от досъдебното производство, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от
страните, а именно:
- том І - ви от ДП- писмо от
Виваком с рег. № С 18.09/28.05.2010г.; писмо от Р.Б. № 23240/05.08.2010г. ;
приемо-предавателен протокол; писмо от Департамента по правосъдие в САЩ
- том ІІ-ри от ДП съдържащ протокол за доброволно предаване от 07.05.2009г.;
справки за лица ; протокол за доброволно
предаване от 30.05.2009г. ; писмо от ПИБ и описаните в него документи
- том ІІІ-ти от ДП съдържащ банкови документи; материали по изпълнена
правна помощ от САЩ; заключението на съдебно почеркова
експертиза;
- том IV -ти от ДП съдържащ писмо на Департамента на правосъдието на
САЩ от 24.07.2013г. ; декларация от Окъжен съд на САЩ – Южен окръг Флорида по Д.о № 11-23303 –
МС – СООКЕ; стейтмънт за превода на П.Р. Д. Т. към К.Г.К.
;стейтмънт за превода на Ф. М.П.към К.Г.К. ; стейтмънт за превода на Л.М.П.къв
К.Г.К. ; писмо на МП на САЩ от 12.07.2013г. и вТ.
изпълнение на Молба за правна помощ от банките ДЖИ Пи М. Чейз,
Риджънтс бан, С.Т.Б.;
- том V -ти от ДП съдържащ писмо от И.А.Б.№ 3754/21.12.2013г. и документи към него ; писмо от Ю. от
17.12.2013г. и движение по сметки ; писмо о Банка ДСК от 17.12.2013г. и
прилежащи към него документи ; писмо отР. и прилежащи
към него документи;
- том VI -ти от ДП съдържащ банкови извлечения за Д.Р.И.;
- том VII -ми от ДП съдържащ писмо
на П.И.Б. АД изх. № 1/И – 20748 от 20.01.2014г. ;
- том IX – ми от ДП съдържащ писмо на ПИБ от 19.02.2015г., ведно с описаните документи ;
- том XI- ти от ДП съдържащ оригинални извлечения на руски
език от банкова сметка; ***. Маями от 12.08.2014г. ; заключението на
съдебно икономическата експертиза;
- том XIII –ти от ДП съдържащ молба информация за О.Ф..
Всички доказателства
извън гореописаните, но намиращи се в кориците на томовете от ДП и СП, не се
обсъждат от съда поради тяхната ирелевантност към предмета на обвинението.Същите
следва да се оставят извън доказателствената маса, която води до формирането на
установените фактически положения по Д.ото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Въз основа на обсъдените и
коментирани доказателствени материали и установеното от фактическа страна,
настоящият съд направи следните правни изводи:
Престъплението „пране на пари” от гледище на
наказателно правната теория е престъпление против финансовата система. Въпросът с мерките срещу изпиране на пари е
уреден нормативно в няколко международни акта, по които Република Б. е страна. Част
от съдържанието на понятията, пряко относими към същностната характеристика на
прането на пари, са дадени в Конвенцията на
Организацията на обединените нации срещу корупцията (Ратифицирана със закон,
приет от 40-то Народно събрание на 3.08.2006 г. - ДВ, бр. 66 от 15.11.2006 г.). Така съгласно чл. 2, б. "д" под
"облаги от престъпление"
означава всяко имущество, получено или придобито, пряко или косвено, чрез
извършване на престъпление, а съгласно б. "з" под "първоначално престъпление" следва
да се разбира всяко престъпление, в резултат на което са създадени облаги,
които могат да послужат за предмет на престъпление по смисъла на чл. 23 от
Конвенцията. Текстът на чл. 23 от нея ясно дефинира различните етапи и форми на
изпирането на облаги, придобити от престъпление, разграничавайки ги в най-общ
план в няколко насоки - действия по трансформация на имуществото (облага от
първоначалното престъпление) с цел укриване на незаконния му произход; действия
по укриване на права, свързани с имуществото; действия по придобиването,
притежаването или използването на имуществото; действия, свързани с
предварителната подготовка, съучастието и стадиите на престъпната дейност -
приготовление и опит към пране на пари.
По същество е възприето
дефинирането на престъпленията по изпиране на пари по чл. 6 от Конвенцията относно изпиране, издирване,
изземване и конфискация на облагите от престъпление (Ратифицирана от НС със
закон, приет на 1.04.1993 г. - ДВ, бр. 31 от 1993 г., в сила за Република Б. от
1.10.1993 г., а в нашето
вътрешното законодателство въпросът е уреден с няколко нормативни акта,
най-важният от които е Законът за
мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Изпирането на пари чл.2 т.1 от ЗМИП е дефинирано
в 4 направления. Съгласно т.1 от ЗМИП изпирането на пари е преобразуването или
прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на
участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконния произход на
имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на
такова действие с цел да избегне правните последици от своето деяние. Съгласно
т.2 изпирането на пари е : укриването или прикриването на естеството, източника,
местонахождението, разположението, движението или правата по отношение на
имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава
дейност. Съгласно т.3 изпирането на пари е придобиването, владението, държането
или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е
придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност. Съгласно т.4 изпирането на пари е : участие в
което и да е от действията по т.1-3, сдружаването с цел извършване на такова
действие, опитът за извършване на такова действие, както и подпомагането,
подбуждането, улесняване извършването на такова действие или неговото
прикриване.
Тази многопосочна
дефиниция е обобщена в нормата на чл.253 ал.1 НК. Систематичното й място в НК е в Глава седма на Особената част на НК „Престъпления
против финансовата,данъчната и осигурителната системи”, като защитимите обществени отношения
най-общо могат да се опреД.ят като тези, свързани с
нормалното и законосъобразно функциониране на финансовата система. Съгласно
нея, който извърши финансова операция или сД.ка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението,
движението или действителните права върху имущество, за което знае или
предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние
се наказва за изпиране на пари. Според ал.2 на чл.253 НК наказанието по ал.1 се налага и на този, който придобие, получи,
държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за
преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на
получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно
деяние. Чл.253 ал.3, 4 и 5 НК уреждат квалифицираните състави на
престъплението „пране на пари”, като ал.5 предвижда по-тежко наказание за
случаи, при които средствата или имуществото са в особено големи размери и
случаят е особено тежък.
С оглед горните
предварителни и теоретични бележки съдът ,след анализ на доказателствата , поотД.но и в тяхната съвкупност, намира че с горното подс. Д.Р.И. е осъществил както от обективна
, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 253,ал.3, т.2 и т.4, вр. ал.1, вр. ал.7 от НК.
От обективна страна
предметът на престъплението по чл. 253 от НК е очертан като облага с материална (парична) стойност, като освен пари
може да са всякакви движими вещи, недвижими имоти и ценности и права на
собственост или други права върху тях, придобита от предходна престъпна или
общественоопасна деятелност, т.е. това деяние се явява вторично престъпление.
Това разбиране е в синхрон с чл. 2, б.
"д" и чл. 23 от Конвенцията на ООН срещу корупцията (ратифицирана от
НС, ДВ бр. 66/2006 г.), с чл. 1, б. "а" и "б. " и чл. 6, т.
1 от Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на
облагите от престъпление (ратифицирана от НС, ДВ, бр. 31/1993 г.), аналогично в
чл. 1, б. "а" и "б. " и чл. 9, т. 1 от Конвенцията на СЕ
относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от
престъпление и относно финансирането на тероризма (ратифицирана от НС, ДВ, бр.
103/28.12.2012 г.), реципирани във вътрешното ни право в чл. 2 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари и в коментираните разпоредби на чл. 253-253б
от Особената част на НК. Изводимо
от тези международни актове и норми на националното ни законодателство, в най-общ
план престъплението може да се осъществи чрез действия по: трансформация на
имуществото с цел укриване на незаконния му произход; укриване на права върху
имуществото; придобиването, притежаването или използването на имуществото и
такива по предварителната подготовка, съучастието и стадиите на престъпната
дейност - приготовление и опит към пране на пари. Прикриване на произхода на
имуществото, придобито чрез предикатното престъпление, може да се
осъществи и чрез финансова операция или сД.ка, като в такъв случай финансовата операция като
специфичен способ на прикриване на произхода или действителните права върху
имуществото има приоритет като изпълнително деяние на престъплението, т.е. тя
може както да има такава цел, така и да е самото прикриване на произхода и на
действителните права върху имуществото. Или същностната характеристика на
прането на пари я опреД.я като икономическа дейност с
насоченост било към прикриване на престъпния произход на облагата от
"първоначалното престъпление", било оперирането с нея така за да бъде
представена като придобита по законен начин и да бъде легализирана в
икономическата, стопанската и финансовата сфера. Поради това, когато
предикатното (първоначалното) престъпление не може да генерира облага, то няма
как да се ангажира отговорност на дееца за пране на пари и обратното,
необходима фактическа предпоставка за това е наличието на предварителна
дейност, незаконна или общественоопасна по своя характер, от която са придобити
облаги с имуществен характер. От решаващо значение за идентифициране на
престъпната дейност по чл. 253 от НК е да се дефинира причинната връзка между
имуществото и предикатната дейност, без да е необходимо последната да се
индивидуализира с всички детайли на конкретен престъпен състав като време,
място и начин на извършване.
Престъплението по чл.253 НК е формално престъпление. То се счита довършено с осъществяване на
деянието/деянията/, без да е необходимо настъпването на конкретен престъпен
резултат. Достатъчно е да са извършени някои от дейностите, посочени в
основните състави на чл.253 ал.1 и
2 НК, за да
възникне наказателна отговорност за изпиране на пари. Специфичното за това
престъпление е, че относно предмета на престъплението законът изисква
установяване по несъмнен начин на връзката между него - предмета и
първоначалното/предикатното/престъпление. Тази връзка може да се обоснове на
мотивиран извод, че няма друг възможен законен източник на имуществото. Съгласно
установената практика за предикатното престъпление не е необходимо да има за същото
постановена осъдително присъда, може да няма даже образувано досъдебно
производство, както и предикатното деяние може и да не бъде престъпление,
посочено в НК, достатъчно е да бъде и общественоопасно деяние.
Субект
на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице - както
извършителя на предикатното престъпление, така и други лица. За прикриване на
престъпната си дейност и легализирането ("изпирането") на придобитите
по престъпен начин парични средства, подсъдимият И. е „прикрил произхода на движимо имущество“ – парични суми на обща
стойност 167 324,18 лв., осъществяващ една от основните форми на
изпълнителното деяние на престъплението "пране на пари" по чл. 253, ал. 1, пр. 2 от НК, като по този начин безпрепятствено е
"вкарал" тези парични средства в гражданския оборот.
По Д.ото е установено безспорно, че подсъдимият И. е осъден с
влязло в сила споразумение по НОХД № 2855/2010г. на СРС, НО, 99 състав, влязло
в сила на 15.06.2010г., за деяние осъществяващо престъпния състав на чл.316 вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК в това, че на 04.05.2009г. в гр.София, в П.И.Б.,
Клон МОЛ София, съзнателно се ползвал / представил пред И.Л.К. – служител в ПИБ
клон МОЛ София/ преправен официален
документ за самоличност – лична карта № ********* от 23.06.2004г. на името на К.Г.К.,
като за самото съставяне на документа за самоличност от него не може да се
търси наказателна отговорност.
С оглед изложеното,
съдът намира, че изпълнителното деяние в случая се изразява в действията на
подс. И., а именно ,че на 16.10.2008 г. и на 04.05.2009г. в гр. София е открил и до 07.05.2009 г. е поддържал сметки във финансови институции
- сметка IBAN № ***-**********в ЩД в „Р. - Б.“ АД, и сметка с IB AN № BG**********
в ЩД в «ПИБ»АД, под името на лице - К.Г.К.,
което не е дало своето съгласие за това,
и е извършвал повече от два пъти- 9
пъти, финансови операции с имущество на обща стойност 112 875 щатски долара,
с левова равностойност 167 324,18 лв., за
което е предполагал, че е придобито чрез престъпление по чл. 249 от НК-
престъпно ползване на данни от чужди платежни инструменти, като престъплението,
чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на
Република Б..
Видно от приложените по Д.ото доказателства, на 16.10.2008 г. подс. И. е открил
сметка № ***-**********в ЩД в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К., и е внесъл по
нея 11 100 ЩД с левова равностойност 16 072,91 лева;на 16.10.2008 г. наредил
превод в размер на 11 000 ЩД с левова равностойност 15 928,11 лева по сметка №***********в
банка „ВТБ24“ на името на В.Л.Б., и Р.В.Б., гр. Искутск, Руската Федерация; на 02.12.2008г. изтеглил 14 975ЩД с левова равностойност 23 067,34 лева, от сметка № ***-**********в ЩД в „Р.-Б.“ АД,
под името на К.Г.К.; на 03.12.2008
г. изтеглил 14 800 ЩД с левова равностойност 22 931,42 лева от сметка
№ ***-**********в ЩД в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.; на 11.12.2008г. изтеглил 14 900 ЩД с левова равностойност 22 052,15 лева от
сметка № ***-**********в ЩД в „Р.-Б.“
АД, под името на К.Г.К.; на 17.12.2008г. изтеглил 14 200 ЩД е левова
равностойност 19 754,47 лева, от сметка
№ ***-**********в ЩД в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.; на 19.12.2008 г.
изтеглил 14 800 ЩД, с левова равностойност 21 144,17 лева, от сметка № ***-**********в
ЩД в „Р.-Б.“ АД, под името на К.Г.К.; на 18.02.2009 г. изтеглил 15 100 ЩД, с
левова равностойност 23 446,37 лева, от сметка № ***-**********в ЩД в „Р.-Б.“
АД, под името на К.Г.К. и на 04.05.20109г. е открил от сметка № BG********** в
ЩД в «ПИБ»АД, под името на К.Г.К. , и на 07.05.2009г. е направил опит да
изтеглил от нея сумата от 2000 ЩД с левова равностойност 2 927,24 лева, като
опитът е останал недовършен поради независещи от него причини.С тези си
действия подсъдимия Д.И. е осъществил изпълнителните деяния на престъплението „изпиране на пари“,
посочени в нормата на чл. 253, ал.2,т.2
и 4,вр.ал.1,вр.ал.7 от НК, а
именно –финансови операции с имущество, за което същия към момента на
получаването му е предполагал, че е придобито чрез престъпление, с оглед
липсата на основание за постъпването на суми по откритите от него сметки, като
същият не е развивал някаква дейност и няма никакви контакти или сключени
търговски сД.ки с наредителя на сумата.
При получаването, деецът
приема фактическа власт върху имуществения предмет, което има за резултат
преминаването й от другиго у дееца. В конкретната хипотеза подс. И., след
извършване на финансовите операции свързани с неправомерно трансфериране
на паричните суми по откритите от него
сметки, той видно от събраните по Д.ото доказателства,
е осъществил действия, обективиращи желанието му да се разпореди с преведените
парични суми общо в размер на 167 324,18 лв.
Като форма на
изпълнителното деяние на престъплението изпирането
на пари, извършването на „финансова
операция“, представлява самостоятелна финансова сД.ка, а така също и елемент от по-сложна сД.ка, чрез която се реализира икономическа полза / глава 5, Регламент ЕС № 549/2013/, като нейният непосредствен
ефект е паричен и именно той представлява престъпния резултат от извършването
на изпълнителното деяние в тази форма. Квалифицирането на извършеното от подс. Д.И.
престъпление, чрез осъществяването на това изпълнително деяние по основния му
състав на чл. 253, ал.1 от НК, се обуславя от обстоятелството, че същият
е сключил с „Р.-Б.“ АД и „ПИБ“ - АД договори за откриване на банкови сметки на
името на К.К., които поддържал предвид осъществените
в обвинителният акт на инкриминирани дати и съответно чрез извършване на неправомерно трансфери били преведени парични суми, получени и
използвани от подс. И..
Квалификацията на
извършеното от подс. Д.И. деяние по чл. 253, ал.3,
т.2 НК се
предпоставя от събраните по Д.ото доказателства
свързани с обстоятелството, че деянието е извършено от него „два или повече пъти“. Това е така, тъй
като този признак се отнася до няколкократно извършване на деяния осъществяващи
признаците на основния или специален състав на чл. 253 от НК.В частност подс.И.
е извършил девет пъти изпълнителното деяние,коментирано по-горе.
Извършеното от подс. Д.И. деяние е съставомерно
и от субективна страна , като в конкретния случай, същият е действал с
пряк умисъл, изводим от отношението му към общественоопасните
последици на деянието.Подс.И. е „предполагал“ ,че
произхода на средствата , предмет на изпиране на пари е от престъпление по
чл.249 от НК/респ. еквивалентната разпоредба съгласно законодателството на САЩ
, доколкото престъплението ,с което е придобито имуществото не попада под
наказателната юрисдикция на Република Б..Доводи в тази посока за този извод на
съда са изложени при анализ на обясненията на подсъдимия/по-горе в Мотивите/.Предположението
за престъпния произход на облагата, с
което деецът оперира в изпирането на пари, принципно следва да бъде опреД.ено от различни фактически
данни, сочещи най-малкото на обосновано предположение за неправомерното й
генериране. /Решение № 195 от
12.05.2015г. на ВКС по н.д. № 171/2015г., НК, II н.о/ , В случая са налице
достатъчно факти, досежно предположението на подс. Д.И. относно незаконния
произход на преведените суми по неговите сметки, предположение, което е налице
предвид известните на дееца обстоятелства свързани с превеждането на части от
тези суми, от които същият е могъл да направи извода, че предметът на
престъплението е придобит незаконно, в резултат от тежко умишлено престъпление
/ обуславящо и квалификацията на извършеното от него по чл. 253, ал.4 НК/, без същия да знае всички конкретни факти от състава на предикатното
престъпление. Това е така, тъй като същият, към момента на получаване на паричните суми , не е извършвал никаква
дейност и не е имал каквито и да е отношения с посочения наредител на сумата.
ПО ПРАВНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЗАЩИТАТА :
В цитираната от защитата Директива на ЕС № 1673/23.10.2018 г. не се сочат аргументи , които да
детерминират необходимост от отпадане на един от елементите на състава на
престъплението „изпиране на пари“ от субективна страна, а именно деецът „да е
предполагал“,респ. в частност това да оказва влияние върху настоящото
производство.В цитирания от защитата чл.3,т.1,б.“А“,“Б“ и „В“ наистина се посочва необходимост деецът да знае престъпния произход на
имуществото в момента на неговото придобиване.В чл.3,т.2 обаче е посочено ,че извършителят е „трябвало да знае“ или „е подозирал“ ,че имуществото е
придобито от престъпна дейност.Изразът
„подозирал“ е практически еквивалентен и граматически синонимен на
глагола „предполагал“ , с който си служи нашият НК.Следователно , защитата неоснователно счита
,че визирания Регламент стеснява приложното поле на субективното отношение на дееца към имуществото,предмет на
престъплението „пране на пари“.Съдът ще се въздържи да коментира в настоящите
Мотиви част от изразните средства на защитата/адв.М./,че
прокурорът извеждал превратни изводи и дори „изнасилва“ фактите…/цитат от
защитната реч на този защитник/.Касателно другите
възражения за липсата на доказаност на отД.ните елементи от състава на
престъплението,бяха посочени достатъчно противни аргументи в правните изводи и
при анализа на доказателствената съвкупност,поради
което с оглед проц. икономия не е нужно повторното им
излагане.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :
Престъплението „пране на пари” като престъпление против
финансовата система е с висока степен на обществена опасност. То засяга
отношения, свързани с финансовата стабилност на държавата, затова само по себе
си е престъпление с висока степен на обществена опасност. При опреД.янето на вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него
престъпление, съдът се съобрази с принципите за неговата законоустановеност и
индивидуализация.
Отчитайки обществената
опасност на деянието и тази на подсъдимия, както и извършената от него една
форма на изпълнително деяние, осъществил
състав на престъплението „пране на пари”
по чл.253 ал.2 от НК, с целите на генералната и специална
превенции на наказанието и съобразно законовите възможности за това, опреД.ени от тази разпоредба,
съставът на съда прие, че наказанието на подсъдимия следва да се наложи при
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което
детерминира индивидуализация на наказанието по реда на нормата на чл.55 НК, даваща основание за налагане на наказание лишаване от свобода по
размер под минималния законово опреД.ен такъв.Основна причина за такава индивидуализация се
явява продължителния срок на наказателното производство, а това е
обстоятелство което детерминира едно продължително време , през което подс.
търпи ограниченията свързани с воденото срещу него производство и свързаните с
това мерки за процесуална принуда.
Наказателното
производство е било образувано на 20.04.2010 г./чрез Постановление на прокурор
от СГП за приемане по компетентност и образуване на наказателно производство/,
като само до постановяване на първоинстанционна
Присъда /от настоящия съд.състав на СГС/ са изминали над 9 години и един
месец.Този срок надхвърля понятието разумен срок ,въведено в чл.22,ал.1 от НПК, като причините за това се коренят както във фактическата и правна
сложност , така също и с оглед забавянето на производството поради нуждата от
организиране на съвместно действия с чужди съдебни органи по линия на
международното правно сътрудничество по наказателни Д.а.Не бива да се игнорира
и обстоятелството ,че до такова забавяне се стигна и поради късното депозиране
на доказателствени искания от някои страни.Във всеки
случаи съдът направи нужното за срочното приключване на Д.ото
, като насрочваше Д.ото през кратки срокове и
изискваше в повечето случаи спешност от органите в страната и извън нея , с
която осъществяваше комуникация за целите на процеса.
Обществената опасност на
подсъдимия не е с относително висока степен, предвид чистото му съдебно минало по време на
извършване на деянията, наличието на
постоянен адрес на територията на страната, перфектното му процесуално
поведение по време на съдебното следствие и изминалия дълъг период от време от осъществяването
на деянията до възбуждането на наказателното преследване за тях и срока на
самото наказателно производство.Съдът прецени с оглед горното наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 НК. Съобразявайки наличието им с целите на специалната и генерална
превенции превенция и съобразно искането на обвинението съдът прие, че и
най-лекото предвидено в посочения текст наказание лишаване от свобода би било
прекалено тежко за него.Затова съдът счете за справедливо да индивидуализира
наказанието по реда на чл.55 от НК , а не по общия ред на чл.54 от НК.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете високата стойност на предмета на
престъплението.
Санкцията, опреД.ена от законодателя за деяние по чл. 253, ал. 3, т.2 и т.4, вр. ал.1, вр. ал.7 от НК е лишаване от свобода от една до осем
години, глоба от 5 000 лв. до 20 000 лв. За да опреД.и
размера на наказанията лишаване от свобода и глоба, които следва да бъдат наложени
на подсъдимия И., съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства,
неговата и на деянията степен на обществена опасност и съотношението между тях,
за да се постигне оптимална съразмерност между действията на подсъдимия и
противодействието на държавата.
С оглед на всички изложени
обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието, съдът
наложи на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода за срок от единадесет
месеца, а именно под минимума от 1 година ,но близко до последния.
Съдът отчете, че са
налице матералноправните изисквания на чл. 66, ал. 1 от НК за прилагане спрямо подсъдимия института на
условното осъждане и постанови изпълнението на наложеното наказание да бъде
отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата сила.Не бе
уважено искането на прокурора за изпитателен срок в максимален размер от 5
години, тъй като съдът го намери за неоснователно.
Съдът констатира, че на
основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК
следва да групира наказанието по настоящото Д.о и наказанието наложено
по НОХД № 2855/2010г. по описа на СРС, НО, 99 състав, като му опреД.я едно общо най –тежко наказание, а именно 11 месеца
„лишаване от свобода“.Така е защото са постановени две отД.ни
Присъди/цитираната на СРС и настоящата/ , а за двете престъпления са налице
предпоставките на чл.23-25 от НК
„Множество престъпления“ в
хипотеза на разнородна реална съвкуп ност от престъпления.
Общото наказание 11
месеца „ЛОС“ съдът намери,че следва да бъде отложено за минималния изпитателен
срок от 3 години,поради изброените по-горе доводи /за приложение на института
„Условно осъждане“ по повод наказанието по настоящото производство.
Квалифицираният състав
на чл.253 ал. 6 НК предвижда и допълнителна санкционна
последица . отнемане в полза на държавата на предмета на престъпление,респ.
имуществото ,в което е трансформиран, а ако липсва или е отчужден се присъжда
неговата равностойност Предвид събраните
доказателства – справките от банките подсъдимият притежава парични средства,
като са налични сумите, представляващи „изпраните” пари. И затова съдът отне в
полза на държавата предметът на престъплението – сумата от 167 324,18 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ :
С оглед на това, че
подсъдимият беше признат за виновен, съдът, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, го осъди да заплати направените по Д.ото разноски по водене на наказателното производство в
размер на 2 340.95 лв., както и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: