Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 20.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито
съдебно заседание на 21.11.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гражданско дело №7816 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, чрез
юрк. Д.А., ЕГН:**********, съдебен адрес за получаване на книжа: ***, тел. ***
против М.К.Д., ЕГН: **********,***, в която се твърди следното : ищецът е подал
Заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ответника, връчена му при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, се
предявява настоящият установителен иск, вземането по който се обосновава със
следното: подписан е Договор за кредит „***“
с № *** от 09 юни 2015 г. между „***“ ООД, като Кредитор и М.К.Д., като Кредитополучател.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил и
е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл.5 от Закона за потребителския кредит със съдържание
съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Основанието, на
което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 14 март
2018 г. между „***“ ООД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК ***, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С подписването на процесния
договор, „***“ ООД, се задължава да предостави на М.К.Д. револвиращ кредит в
максимален размер на 500лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта ***, a Кредитополучателят се задължава
да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Необходимо е да
се уточни, че с разпоредбата на чл.3 (1) от договора е предоставена
субективната възможност на Кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до
максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа, съобразно
чл.3 (2) от договора зависи изцяло от поведението на Кредитополучателя - би
настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния
кредитен лимит.
В договора е
предвидена възможност за увеличаване на лимита му, като страните са се
съгласили да бъде увеличен същия с подписването на Анекс към Договор за кредит
„***“ № *** от 09 юни 2015 г. както следва:
Анекс от 23.04
2016 г, с който кредитният лимит е увеличен на 900 лв.
Заедно с
подписване на договора за кредит, Кредитодателят е предоставил на
Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „***“ АД
/Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на
кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да
предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора
за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта ***, които
съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта ***.
М.К.Д. е усвоил
сума в общ размер на 900 лв. от предоставения кредитен лимит, като дължимата
към настоящия момент главница е в размер на 898.56лв.
Върху усвоения
размер на кредита, Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент, инкорпориран
в сключения договор, представляващ договорна лихва, като в настоящия случай
същата е в размер на 239.43лв., за периода от 20 юни 2015 г. - датата на
първата транзакция по кредитната карта до 06 юли 2017 г. - датата на настъпване
на предсрочна изискуемост.
Страните са
договорили, в случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение
на падежа, съгласно условията на сключения договор същият се задължава да
представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същият дължи на Кредитора
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко
отделно неизпълнение на задължението - от 6-то число на месеца, в който не е
погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В конкретния
случай на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 146.72 лв.
Разпоредбите на
договора за кредит, предвиждат следното: Ако кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да
предостави на Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит, Ответникът дължи на Кредитодателят разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до
заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 лева, включваща разходите на
Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. В
настоящия случай М.К.Д. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 0 лв. Следва да имате предвид, че разходите
и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат
характер на неустойка.
Поради трайната
забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на
ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като
предсрочната изискуемост е обявена на 06 юли 2017 г.. Считано от тази дата М.К.Д.
дължи заплащането на лихва за забава /мораторна лихва/ върху главницата в
размер на 48.47 лв. за периода от 07 юли 2017 г. - датата на настъпване и
респективно обявявяне на предсрочната изискуемост до 31 май 2018 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
През целия срок на
валидност на договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число
на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на
горецитирания договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист М.К.Д. продължава виновно да не изпълнява
задълженията си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да признае за установено, че „А.з.к.н.п.з.” ЕООД има следните вземания
срещу М.К.Д. : 898.56 лв. главница; 239.43 лв. договорна лихва за периода 20
юни 2015 г. до 06 юли 2017 г.; 146.72 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 0 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 48.47 лв. за периода от 07 юли 2017г. датата на
настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до 31 май 2018 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и
разноските по делото, вкл. от заповедното производство.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор от
особения представител , назначен на ответника, адв.З.Т., който заявява, че не
става ясно каква сума М. К. Д. е погасил от предоставения му кредит, респ.
счита вземането за погасено по давност. Оспорва задължението в размер на 2.50
лв. за всеки ден до заплащане на сумата, както и такса в размер на 120 лв.
включваща „разходи“ на Кредитодателя за дейността на лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
Кредитополучателя - искането е незаконосъобразно и никъде в нормативните актове
няма задължение за подобни разходи. Вземането за неустойка се счита за нищожно, поради противоречие с
добрите нрави. Клаузата е неравноправна на основание чл.143 т.5 ЗЗП. Прави
искане за отхвърляне на иска.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява.
В
о.с.з. ответникът се
представлява от особения представител адв.Т., който оспорва иска.
В
о.с.з. не се явява представител на конституираното трето лице помагач на ищеца,
редовно призовано, – А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК ***.
Съдът, като взе представените по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приобщеното по делото ч.гр.д. №4260/2018год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 08.06.2018год. въз
основа на подадено заявление от ищеца против ответника, на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, предмет на настоящата искова
претенция на ищеца.
Искът на основание чл.422 от ГПК е
предявен в 1-месечния срок, визиран в закона, поради което е допустим. По
същество е неоснователен поради следното:
Съдът приема, че в случая вземането се явява недължимо,
поради невръчване на съобщението за цесия на ответника. Безспорно по делото е,
че ответникът е сключил договор за заем с „***“ ООД, който впоследствие с
договор за цесия от 30.01.2017год. е цедирал вземането си на ищцовото
дружество. Безспорно по делото е, че уведомлението за цесията е връчено на
особения представител на ответника, заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата. С договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на
трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само
постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието
си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на
задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата
по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от
цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно
на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на
длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се
извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на §4 т.4.5. от договора е, че цедентът е упълномощил цесионера да
извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания,
което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4
от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да произведе
действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
По ч.гр.д. №4418/2017г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника,
т.к. е връчена на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление и
след като не е намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта
за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск на
основание чл.422 от ГПК. В исковото производство ответникът също не е открит на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, а от справката от НАП е видно, че
няма регистриран трудов договор, поради което съобщенията не могат да бъдат
връчени чрез работодателя. Това именно е обосновило назначаване на особен
представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включая всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ
действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което
същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба . В практиката си по реда
на чл.290 от ГПК ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на вземането поражда
действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от 24.06.2009г. по т.д.№12/09г. на ІІ т.о.,
Решение №3 от 16.04.2014г. по т.д. №1711/13 г. на І т.о./ В това производство
обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл
да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен
представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа.
В отговора си по чл.131 от ГПК особеният представител е направил оспорване на
иска, основано на липсата на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на
особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника
/поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага. След като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела
действието си спрямо ответника.
Изложеното е достатъчно основание за
отхвърляне на исковата претенция на ищеца, без съдът да се спира и разглежда по
същество останалите наведени от особения представител доводи.
Предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото на ищеца не
се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***, чрез юрк. Д.А., ЕГН:**********, съдебен
адрес за получаване на книжа: ***, тел. *** против М.К.Д., ЕГН: **********,***,
искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр.чл.240 от ЗЗД,
чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 898.56
лв. главница; 239.43 лв. договорна лихва за периода 20 юни 2015 г. до 06 юли
2017 г.; 146.72 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 0 лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 48.47 лв. за
периода от 07 юли 2017г. датата на настъпване и респективно обявяване
предсрочната изискуемост до 31 май 2018 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4260/2018год. по
описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението е
постановено при участие на трето лице - помагач на ищеца - А.З.С.Н.В.
ЕАД, ЕИК ***.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: