Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен, 29.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на първи ноември две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор В.Радева
от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 202 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от Х.м.м.– Директор на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище
гр.Варна на Комисия за защита на потребителите (КЗП), срещу Решение № 30 от
11.05.2021г., постановено по АНД № 554/2021г. по описа на Районен съд - гр.Шумен,
с което е отменено Наказателно постановление № В-0050588/25.08.2020г. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
„У.К.Ф.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Р.Г.,
за нарушение на чл. 29, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, на
основание чл. 45, ал.1 от ЗПК е наложена „имуществена санкция“ в размер на
3 000 /три хиляди/ лева. Със същото решение КЗП е осъдена да заплати на „У.К.Ф.“
ЕАД деловодни разноски в размер на 2803,20 лева. С последващо
определение от 17.06.2021г. по искане на КЗП съдът е изменил съдебното решение
в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, като е намалил размера им от
2803,20 лева на 1776 лева.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се
до издаването му при неспазване на материалния закон по смисъла
на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка се твърди, че наказващият орган правилно е констатирал допуснато от кредитора нарушение на чл.29, ал.1 от ЗПК, изразяващо се в неоснователен отказ да удовлетвори депозирания на 22.01.2020г. с вх.№
345 от М.Д.Отказ от Договор за стоков кредит №
4026027/10.01.2020г. Твърди се също,
че обосновано наказващият
орган е посочил за дата на извършване
на нарушението периода от 22.01.2020г. до 17.02.2020г.,
тъй като точната дата на нарушението не може да се установи. Въз основа
на изложените доводи се отправя
искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото
на спора, потвърждаващо наказателното
постановление. Претендира се и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лева. В проведеното открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител В.П.– старши юрисконсулт, е депозирано писмено становище, съдържащо аргументи за основателност на касационното оспорване и искане за отмяна на атакувания съдебен акт, респективно за потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира се и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение,
както и се отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от нарушителя и ответник
в касационното производство.
Ответникът
по касационната жалба в законоустановения срок е депозирал отговор на касационната жалба, съдържащ подробни аргументи за неоснователност на същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител Х.К.– адвокат от САК, е депозирана
писмена молба, съдържаща доводи за неоснователност
на касационната жалба, въз основа на които е отправено искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно
приложен списък.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради което отправя искане
за оставяне в сила на атакувания
с нея съдебен акт.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява
неоснователна,
по следните съображения:
С атакуваното решение Районен съд
– гр.Шумен е отменил Наказателно постановление № В-0050588/25.08.2020г.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
„У.К.Ф.“ ЕАД („УКФ“ЕАД), за нарушение на чл. 29, ал.1 от ЗПК, на
основание чл. 45, ал.1 от ЗПК е наложена „имуществена санкция“ в размер на
3 000 лева. Наказателното постановление е издадено въз основа на
Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № К-0050588/28.02.2020г., съставен срещу „УКФ“ ЕАД за това, че при направена проверка на 11.02.2020г. в гр.Шумен, бул.Славянски № 4, в
обект Банка „Уникредит Булбанк“, е установено, че дружеството
е нарушило разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗПК, като при наличие на всички
предпоставки за това е отказало да удовлетвори депозирания на 22.01.2020г. с
вх.№ 345 от М.С.Д.Отказ от Договор за стоков кредит № 4026027/10.01.2020г. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, а впоследствие бил връчен на 20.05.2020г. на
„УКФ“ЕАД чрез упълномощено лице, което го подписало с изявление, че ще бъдат направени
възражения в установения нормативен срок. От страна на дружеството било
депозирано писмено възражение изх.№ 5297/26.05.2020г., заведено в
КЗП-РД-гр.Варна, офис Шумен с вх.№ В-03-800/27.05.2020г., което било счетено за
неоснователно. Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства, наказващият орган издал отмененото от районния съд
наказателно постановление.
Несъгласен с постановения санкционен акт, ответникът го оспорил пред
Районен съд-гр.Шумен. Въз основа на жалбата първоначално е образувано АНД №
1719/2020г. по описа на ШРС, приключило с Решение № 260192/22.12.2020г., с
което НП № В-0042583/03.10.2016г. на Директора на КЗП-РД-гр.Варна е потвърдено,
като законосъобразно, а „УКФ“ЕАД - осъдено да заплати на КЗП деловодни разноски
в размер на 120 лева. Цитираното решение е отменено с Решение № 93/19.03.2021г.
по КАНД № 71/2021г. по описа на ШАдмС, а делото –
върнато на Районен съд-гр.Шумен за ново разглеждане от друг съдебен състав. За
да постанови този правен резултат касационната инстанция е приела, че при
постановяване на обжалвания пред нея съдебен акт са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, доколкото в мотивите на решението съдът е
обсъждал обжалваното НП № В-0050588/25.08.2020г., а впоследствие е потвърдил НП
№ В-0042583/03.10.2016г., което не е било предмет на съдебен контрол във въззивното производство, в резултат на което диспозитивът на съдебния акт е в явно противоречие и
несъответствие с изложената и приета фактическа обстановка, и е пречка да се
разбере каква е била действителната воля на съда. Като допълнителен аргумент за
отмяна на съдебния акт касационният съдебен състав е посочил и липса на
обосноваващи го мотиви. В резултат на отмяната на Решение № 260192/22.12.2020г.
по АНД № 1719/2020г. по описа на ШРС и връщането на делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав на ШРС, е образувано АНД № 554/2021г. по описа на ШРС.
Посоченото съдебно производство е приключило с Решение № 30/11.05.2021г., с
което НП № В-0050588 от 25.08.2020г. на Директора на КЗП-РД-гр.Варна е отменено,
като неправилно и незаконосъобразно, а КЗП - осъдена да заплати в полза на
„УКФ“ЕАД деловодни разноски в размер на 2803,20 лева. С последващо
определение от 17.06.2021г. съдът е изменил съдебното решение в частта за
разноските по реда на чл.248 от ГПК, намалявайки размера им от 2803,20 лева на
1776 лева.
Решение № 30/11.05.2021г. е оспорено от КЗП-гр.София чрез РД-гр.Варна пред
Административен съд-гр.Шумен, в резултат на което е образувано настоящото КАНД
№ 202/2021г. по описа на ШАдмС.
Районният съд
е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства
и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени такива.
Съдът е приел, че атакуваното пред него НП е издадено
в противоречие с процесуалните правила и материалния закон. В тази връзка е констатирал липса на задължителни реквизити по чл.42, т.3 от ЗАНН в АУАН и по чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН в НП, изразяващи се в непосочване
мястото на извършване на нарушението и датата на неговото осъществяване. По съществото на спора предходният съдебен състав е приел, че не е доказано наличие на осъществен
състав на вмененото
административно нарушение само и единствено с посочване на нарушената разпоредба на чл.29, ал.1 от ЗПК, без изискуемия
правен анализ на релевантните
факти за казуса. По изложените
съображения съдът е отменил
изцяло наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Със същото решение съдът е осъдил КЗП-гр.София да заплати на
«УКФ»ЕАД деловодни разноски в размер на 2803,20 лева,
които с последващо определение
от 17.06.2021г. са намалени
на 1776 лева по реда
на чл.248 от ГПК.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с НП и в
хода на съдебното производство, което
е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено
от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в АУАН и НП, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
При реализираната
проверка за съответствие на решението
с материалния закон, съобразно
възведеното касационно
основание, настоящият състав
намира извода на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление за правилен, по следните съображения:
Възведеното срещу
ответника в касационното
производство обвинение е за неизпълнение на задължението по чл.29, ал.1 от ЗПК, произтичащо
от качеството му на
кредитор по договор за стоков кредит. Съгласно чл.29,
ал.1 от ЗПК, потребителят има право, без да дължи обезщетение или
неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора
за кредит (т.1), или датата, на която потребителят получи условията на договора
и информацията по чл. 11 и 12 - в случаите, когато тази дата е след
датата по т. 1(т.2). В чл.29, ал.2 и 3 от ЗПК е уточнено, че правото на отказ
от сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено при условие,
че потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок
по ал. 1, като уведомлението трябва да бъде направено на хартиен или друг траен
носител, до който кредиторът има достъп, по начин, който може да бъде доказан
съгласно действащото законодателство. Съгласно ал.4 от същия законов текст,
когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той
връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата
на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без
неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането
на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Чл.29, ал.5 от ЗПК изрично сочи, че отказът на потребителя от сключения договор за кредит
влиза в сила и договорът се прекратява, ако уведомлението е направено в срока и
по реда на ал. 2 и 3 и е изпълнено условието по ал. 4.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на 10.01.2020г. чрез сделка от
разстояние потребителят М.Д.е закупила електрически скутер чрез стоков потребителски
кредит. Установява се също, че
на 22.01.2020г. потребителят
е упражнила правото си на
отказ от договора за продажба,
връщайки стоката на търговеца, придружена
със стандартен формуляр за упражняване
правото на отказ, като наред
с това е подала молба с вх.№
345/22.01.2020г. за прекратяване
на договора за кредит. Установено е и, че до 11.02.2020г. (датата на извършване
на проверката от органите на
КЗП), договорът за кредит не е прекратен.
Същевременно обаче от събраните в
хода на административно наказателното производство, както и в съдебното такова
доказателства не се установява потребителят да е изпълнил условието на чл.29,
ал.4 от ЗПК, доколкото не е установено връщането на кредитора на платената от
него главница главница и лихвата, начислена за периода
от датата на усвояване на
средствата по кредита до
датата на връщане на главницата, което е от съществено значение
за преценка налице ли е допуснато нарушение на чл.29, ал.1 от ЗПК. В случая
няма спор, че стоката, предмет на договора за продажба, е получена от купувача,
което е индиция, че кредитът е бил усвоен и кредитополучателят
дължи уговорената лихва за същия до датата на връщане на главницата. Дори и да
не е бил усвоен, това е обстоятелство, което е следвало да се изясни в хода на административнонаказателното производство, което не е
сторено от наказващия орган. Съдът не споделя наведения в касационната жалба
довод, че купувачът не получава сумата по кредита и не разполага с информация
дали и на коя дата същият е усвоен от продавача, тъй като, посоченият факт е
лесно установим от купувача, а дори и връщането на главницата да представлява
задължение на продавача на стоката, закупена на кредит, задължението за лихва е
на купувача на същата и кредитополучател по договора за кредит, поради което
неустановяването дали последният дължи, респ. е възстановил на кредитора
дължимите към датата на прекратяване на договора лихви, е пречка да се приеме,
че е изпълнено условието на чл.29, ал.4 от ПК. Това от своя страна е пречка да
се установи дали е налице неизпълнение на чл.29, ал.1 от ЗПК от страна на
кредитора, доколкото прекратяването на договора е обусловено от спазването на
условието на чл.29, ал.4 от ЗПК. По изложените съображения касационната
инстанция приема, че вмененото на „УКФ“ЕАД неизпълнение на административно
задължение не е доказано по безспорен начин, което обуславя извода за
материална незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление.
Ето защо настоящата
инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са
налице сочените в касационната жалба основания за отмяната
му, респективно касационната
жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение - да
бъде оставено в сила.
С оглед
изхода от правния спор и обстоятелството, че подведеното под отговорност лице е било представлявано пред касационната инстанция от адвокат, който е изготвил и депозирал жалбата срещу наказателното
постановление, и с оглед своевременното искане за присъждане на
сторените деловодни разноски, направено с молба рег.№ ДА-01-2605/01.10.2021г., съдът
намира, че „УКФ“ ЕАД, гр.София има право
на присъждане на сторените в настоящото съдебно производство деловодни
разноски. Видно от представените по делото доказателства, при повторното
разглеждане на делото от касационната инстанция дружеството е направило
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 864 лева с ДДС, чието
репариране претендира. В депозирано преди датата на провеждане на откритото
съдебно заседание писмено становище с рег.№ ДА-01-2428/15.09.2021г. по описа на
ШАдмС касаторът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за основателно, доколкото съгласно чл.18, ал.2, във вр.с чл.7, ал.2, т.2, във вр.с §
2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният
размер на адвокатското възнаграждение за регистрирани по ЗДДС адвокати е 528
лева, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед на това
КЗП-гр.София следва да бъде осъдена да заплати на „УКФ“ЕАД адвокатско
възнаграждение в размер на 528 лева с ДДС, а претенцията за сумата над 528 лева
до пълния размер от 864 лева следва да бъде отхвърлена, поради нейната
прекомерност.
Водим от горното
и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 11.05.2021г., постановено по АНД
№ 554/2021г. по описа на Районен съд-гр.Шумен.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите – гр.София да
заплати на „У.К.Ф.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Р.Г., разноски
по делото в размер на 528 (петстотин двадесет и осем) лева с ДДС за процесуално
представителство пред касационната инстанция при повторното разглеждане на
делото.
ОТХВЪРЛЯ
искането на „У.К.Ф.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Р.Г. за присъждане на деловодни разноски за сумата над 528
лева с ДДС до пълния претендиран размер от 864 лева с
ДДС за процесуално представителство пред касационната инстанция при повторното
разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 29.11.2021 г.