Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен, 12.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на   единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Румяна Конова, като разгледа докладваното от съдия В.Н. гр. дело №6173/2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК .

Производството е образувано по искова молба на  „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** ***“  против Ф.Е.Н.  с ЕГН ********** и Т.Н.Н. с ЕГН **********,***.  Посочва се в исковата молба, че дружеството има вземане към ответниците за следните суми: 376,41 лв.- главница за потребена топлинна енергия за периода 01.12.2017г.-30.04.2020г., сумата от 41,83 лв.- мораторна лихва за периода 02.02.2018г.-07.08.2020г., при условията на разделност. Посочва се в исковата молба, че задълженията на ответниците а произтичат от ползване на услугите на дружеството за доставка на топлинна енергия  до  недвижим имот, регистриран под абонатен номер ***, за техен имот, находящ се в гр.П., ***. .Иска се от съда да признае за установено, че в полза на „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** ***“  против Ф.Е.Н.  с ЕГН ********** и Т.Н.Н. с ЕГН **********,***, съществуват вземания при условията на разделност за следните суми: 376,41 лв.- главница за потребена топлинна енергия за периода 01.12.2017г.-30.04.2020г., сумата от 41,83 лв.- мораторна лихва за периода 02.02.2018г.-07.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ( 01.09.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед  №***г. за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №***/2020г. по описа на РС П..

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците.

В законоустановения месечен срок  не е постъпил отговор от  Ф.Е.Н.  и Т.Н.Н..

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от *** ***, който моли съда да постанови неприсъствено решение и да уважи изцяло предявените искове, като  депозира списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по проекта на съда за доклад по делото.

  От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. П. като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

   Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба  и с оглед приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от материалите по  ч.гр.д.№***/2020г. описа на РС-П., че на 01.09.2020г. „Т.П.“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  против   Ф.Е.Н., Т.Н.Н. и Е.Н.А., както и че в хода на производството била издадена Заповед  №***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – П. разпоредил ответниците да заплатят на заявителя при условията на разделност сумата от  376,41 лв.- главница за потребена топлинна енергия за периода 01.12.2017г.-30.04.2020г., сумата от 41,83 лв.- мораторна лихва за периода 02.02.2018г.-07.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ( 01.09.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на платена държавна такса в размер на 8,37 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 16,67 лв. Срещу заповедта било подадено възражение с вх.№ ***/***г.   от Ф.Е. Н.и възражение с вх.№ ***/***г. от Т.Н.Н.. С разпореждане №***/***г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на 19.10.2020г. С искова молба вх.№***/***г. в законовия едномесечен срок е инициирано настоящото гражданско дело №6137/2020г. по описа на ПлРС.

Безспорно по делото е и се установява представеното от ищцовото дружество заверено копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот ***, ***, рег.№ ***, дело №***г. и заверено копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот ***том *** дело ***от ***г., че  ответниците са собственици на недвижим имот – апартамент ***, с административен адрес: гр.П., ***, с идентификатор № ***.

Видно от представеното заверено копие на заявление от ***г. на Ф.Е.Н., ответницата подала молба до „Т.–П.“ ЕАД да й бъде открита партида за плащане на отопление и топла вода, считано от ***г. като представила  документ за собственост – НА *** ***, рег.№ ***, дело №***г.

 Не се спори и се установява от представеното от ищеца заверено копие на договор за индивидуално отчитане и топлоразпределение от 30.09.2002г., че на 30.09.2002г. собствениците на етажна собственост на адрес гр.П., *** сключили договор с „Х.–Р.“ ЕООД с предмет доставка  и монтаж на топлоразпределители и термостатични винтили, поддръжка и ремонти на монтираните уреди, както и периодично отчитане – месечно и разпределение на топлинната енергия  по главен топломер между жилищата на входа, съобразно показанията на индивидуалните разпределители и тези на водомерите за топла вода.

Спори се  между страните дължи ли  ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, на какво основание, какъв размер и от коя дата.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е сезиран с  искове  по чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК  за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца на следните суми: сумата от  376,41 лв.- главница за потребена топлинна енергия за периода 01.12.2017г.-30.04.2020г., сумата от 41,83 лв.- мораторна лихва за периода 02.02.2018г.-07.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ( 01.09.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед  №***г. за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №***/2020г. по описа на РС П..

Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съобщението  ведно с препис от разпореждане № ***/2020г., препис от исковата молба и приложенията към нея, ответниците са получили на ***г. Не са представили в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба.  С призовки, получени на 01.03.2021г. ведно с Определение № ***/23.02.2021г. ответниците са уведомени  за датата на откритото съдебно заседание  на 11.03.2021г. Ответниците не са се явили в първото съдебно заседание и не са заявили желание производството да се разгледа в тяхно отсъствие, както и не са взели становище по исковата молба.

Съдът намира, че от събраните в хода на делото писмени доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен твърденият от ищеца договор и че правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си. В тежест на ответниците е да докажат, че са платили сумата съгласно условията на договора. Ответниците не са сторили това, поради което следва да се приеме, че същите дължат на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея  писмени  доказателства, исковете се явяват вероятно основателни. Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за това.

Гореизложеното води до извода, че  исковете на „Т.П.“ ЕАД против  Ф.Е.Н.  и Т.Н.Н. следва да бъдат уважени като основателен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените деловодни разноски в исковото производство, както следва: сумата от 25,00  лв. платена държавна такса (сумата от 12,50 лв. за всеки от ответниците), сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение (сумата от 75 лв. за всеки от ответниците), както и деловодни разноски в заповедното производство в размер на  25 лв. държавна такса  ( по 12,50 лв. за всеки ответник)  лв. и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение   (по 25 лв. за всеки ответник ) или всеки от ответниците следва да заплати сума в размер на 125 лв. на ищеца за деловодни разноски в двете производства.

         Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА  УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** ***, има вземания към Ф.Е.Н. с ЕГН **********, адрес: ***,  и към Т.Н.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, при условията на разделност, за следните суми: сумата от 376,41 лв.- главница за потребена топлинна енергия за периода 01.12.2017г.-30.04.2020г., сумата от 41,83 лв.- мораторна лихва за периода 02.02.2018г.-07.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ( 01.09.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед  №***г. за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №***/2020г. по описа на РС П..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Ф.Е.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** ***, сумата от 125  (сто двадесет и пет) лв. – общо направени деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 към Т.Н.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** ***, сумата от 125 (сто двадесет и пет)  лв. – общо направени деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

         На основание чл.329, ал.4 ГПК решението  не подлежи на обжалване.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: