Решение по дело №36/2022 на Районен съд - Ивайловград

Номер на акта: 16
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Живко Делчев Янков
Дело: 20225650200036
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Ивайловград, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Мара Г. Йорданова
в присъствието на прокурора Н. Бл. М.
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно
наказателно дело № 20225650200036 по описа за 2022 година
на основание чл. 378, ал.4 от НПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Ш. А. Ш. с ЕГН **********, р. на ........... г. в гр.
Крумовград, обл. Кърджали, живущ в с. Б., общ. Ивайловград, обл. Хасково,
ул. „Т.“ № 2, български гражданин, с основно образование, неженен,
неосъждан, работи като машинен оператор на каучукови изделия,
ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от м. септември 2021 г. до месец
юли 2022 г., в с. Б., обл. Хасково, като пълнолетно лице без да е сключило
брак, заживял съпружески с лице от женски пол – Р. С. М., родена на
................. г., ненавършило 16-годишна възраст - Престъпление по чл. 191,
ал.1 от НК.
На осн.чл.78А от НК ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ обвиняемия Ш. А. Ш., със снета по-горе самоличност и
налага на същия АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ– „ГЛОБА” в
размер на 1 000 лв.
Решението може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд-
Хасково, в 15 – дневен срок по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение № 16/18.10.2022 г.
по НАХД № 36/2022 г. (генериран от програмата номер 20225650200036)


Производството е по реда на Глава Двадесет и осма – чл.375 и сл. от
НПК.
С Постановление от 27.09.2022 г. на Районна прокуратура – Хасково,
ТО - Ивайловград е внесено предложение за прилагане на чл.78 А от НК по
отношение на Ш. Ах. Ш. с ЕГН **********, р. на .............. в гр. Крумовград,
обл. Кърджали, живущ в с. Б. общ. Ивайловград, обл. Хасково, ул. „Т...........“
№ 2, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,
работи като машинен оператор на каучукови изделия, обвиняем по Досъдебно
производство № 32/2022 г. по описа на РУ - Ивайловград при ОДМВР -
Хасково, за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за това, че:
От м. септември 2021 г. до месец юли 2022 г., в с. Б. обл. Хасково, като
пълнолетно лице без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от
женски пол – Р. С. М. родена на ................ г., ненавършило 16-годишна
възраст. - Престъпление по чл. 191, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, РП-Хасково, ТО - Ивайловград - редовно
призована, се представлява от Районен прокурор НЕВЕНА МОРАЛИЕВА.
Същата поддържа изцяло внесеното Постановление и предлага обвиняемият
Ш. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание „Глоба“ в минимален размер.
Обвиняемият Ш. Ах. Ш. - редовно призован се явява лично. Заявява,
че не желае защитник. Не желае разпит на свидетели. Няма доказателствени
искания. Признава се за виновен по повдигнатото обвинение и дава
обяснения за случилото се. Потвърждава описаната в Постановлението от
27.09.2022 г. на РП- Хасково, ТО - Ивайловград фактическа обстановка. С Р.
се обичали и събрали. Р. забременяла и през лятото им се родило момиченце,
което обвиняемият е припознал. Изразява съжаление. Пледира за налагане на
минимално наказание „глоба“.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Обвиняемият Ш. и Р. С. М. родена на ................ г. се запознали чрез
социалните мрежи н интернет. Последвала среща между двамата, при която
се харесали. Започнали да се срещат като в началото всеки си живеел в своето
село, в своята къща. Тогава св. Р. М. била на 13 години.Първоначално
обвиняемият не знаел точната и възраст, но когато разбрал,не прекъснал
връзката с нея. На 28.05.2021г св. Р. М. навършила 14 години.През лятото на
2021 г., двамата вече имали интимни контакти, в резултат на които момичето
забременяло. За бременността двамата разбрали през месец септември 2021 г.
Тогава обв. Ш. Ш. я поканил да живеят заедно в с. Б. в дома на неговите
родители, където живеел и той. Обвиняемият знаел, че момичето е много
1
младо, но бил много привързан към нея, обичал я и не искал да са разделени,
освен това знаел, че тя очаква дете. От месец септември 2021 г., двамата
започнали да живеят като съпрузи в с.Б. С това били съгласни както
родителите на момчето, така и родителите на момичето. Проведен бил
ритуал, съгласно традициите на етноса, на който било обявено съвместното
съжителство. Към този момент обв. Ш. Ш. бил на 18 години, а св. Р. М., на 14
години. На следващата година, през месец юни, преди да е навършила 16
години, св.Р. М. родила момиченце, което било припознато от обвиняемия, в
качеството на негов баща.
Обв. Ш. потвърждава установената фактическа обстановка и признава
вината си.
Установената фактическа обстановка се потвърждава изцяло, както от
самопризнанията на обвиняемия, направени както в хода на Досъдебното
производство, така и в самото съдебното следствие, а така също от
свидетелските показания и писмените доказателства приложени по ДП №
32/2022 г. по описа на РУ - Ивайловград при ОДМВР - Хасково, приобщени
чрез прочитане по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът извърши съвкупната оценка на приобщеният по делото
доказателствен материал, въз основа на която достигна до категоричен правен
извод за това, че обвиняемият е осъществил състава на инкриминираното
престъпно деяние, описано в Постановлението на РП – Ивайловград от
27.09.2022 г.
Самият обвиняем в обясненията си признава, че е извършил деянието,
разкайва се и съжалява за стореното, а от друга страна проявява отговорно
поведение по отношение на детето си и неговата майка.
С деянието си, Обвиняемият е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на текста на чл.191 ал.1 от НК, а именно: От м.
септември 2021 г. до месец юли 2022 г., в с. Б. обл. Хасково, като пълнолетно
лице без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол – Р.
С. М. родена на ................ г., ненавършило 16-годищна възраст.
От обективна страна са налице всички признаци от състава на
престъплението - касае се за лице от женски пол, ненавършило 16 годишна
възраст, към момента на заживяването и лице от мъжки пол което е
пълнолетно. Обвиняемият Ш. Ш. бил навършил пълнолетие към момента на
извършване на деянието и в този смисъл той е годен субект на
престъплението. Налице е действие „заживяване“, което е продължило
няколко месеца.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл –
обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Той е знаел, че Р. М. не е навършила 16 годишна възраст към
момента на заживяването, но въпреки това й е предложил и е заживял с нея
съпружески. Съзнавал е също така, че не е сключил граждански брак с
момичето, което не би било и възможно, тъй като Семейният кодекс
2
позволява само в изключителни случаи лице, ненавършило 18, но навършило
16 години да сключи граждански брак с разрешение на Районния съд.
Обстоятелството, че двамата са заживели заедно със съгласието на
близките си и съобразно традициите на етноса, в никакъв случай не
омаловажава извършеното деяние. Да се приеме, че традициите са
приоритетни пред санкционната законова норма за това деяние, на практика
означава при тълкуване на закона да се създава нов закон, различен от този,
който е създаден от законодателя.
Само по себе си съжителството и встъпването в брак на непълнолетни
е причина за безпокойство. Не бива да се подценява обществената опасност
на тези деяния, която се обективира в няколко направления:
преждевременното раждане, което смущава нормалното психо-физическо
съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание, квалификация. Не се
спори, че ранното съжителство между пълнолетно лице от мъжки пол и
малолетно или непълнолетно лице от женски пол, както и между
непълнолетно лице от мъжки пол и непълнолетно или малолетно лице от
женски пол, като правило има като последица вреди за подрастващите, в това
число негативни последици за образованието и нормалното социално
развитие на личността и не на последно място ранна бременност. Тези
обстоятелства са преценени от законодателя принципно с криминализирането
на действията на пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст или 14-
годишна възраст. Ето защо разпоредбата на чл. 191, ал.1 НК защитава важни
обществени отношения по защитата на подрастващите и гарантирането на
правата им.
Мотивите за извършване на деянието са незачитане на правовия ред на
Република България.
С оглед гореизложеното състава на съда намира, че обвиняемия следва
да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.
След като прецени тежестта на деянието и данните за обвиняемата,
съдът счита, че са налице всички материално правни предпоставки за
освобождаване на обвиняемия Ш. Ш. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, визирани в императивната разпоредба на
чл.78а, ал. 1 от НК. За престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК е предвидено
наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или с „пробация“, както и с
„обществено порицание“. Към датата на извършване на деянието
обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава осма, раздел ІV от НК. От престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди.
При определяне размера на глобата, състава на съда се съобрази с
имотното състояние на обвиняемия.
Като смекчаващи вината обстоятелства на обвиняемия, съдът приема
липсата на предходни осъждания и добрите му характеристични данни, както
и искреното му разкаяние и съжаление.
3
Липсват отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Гореизложеното обуславя определяне на административното
наказание „глоба“ към минималния предвиден в закона размер, а именно
от 1000 лв.
По отношение вида и размера на наложеното наказание, съдът счита,
че ще се реализират целите на индивидуалната и генералната превенция, а
именно да се подтикне обвиняемия към промяна в неговия мироглед така, че
той да започне да се съобразява с установените в обществото правила и добри
нрави, както и да създаде у него контрамотив към извършването на ново
престъпление. От друга страна ще се въздейства върху интелекта и волята на
останалите граждани да не вършат престъпления.
Съдът счита, че в този си вид решението ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни