№ 13438
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110132313 по описа за 2023 година
/ФИРМА/ е предявило срещу /ФИРМА/ и К. С. П. установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 538, ал. 1, вр. чл. 535 от ТЗ за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца
сумата от 10 000 лв. по запис на заповед от 15.10.2018 г. с падеж на плащане 15.06.2019 г., и
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по ч.гр.д. № 62362/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, които искове са
съединени при условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл. 534,
ал. 1 ТЗ за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 10 000 лв. –
представляваща задължение по издадения запис на заповед, с която ответниците, в
качеството си на издател/съответно авалист по запис на заповед са се обогатили без
основание и във вреда на ищеца, съединени при условията на евентуалност с осъдителен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 2 вр. чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД за осъждане на ответника
/ФИРМА/ да заплати на ищеца сумата от 10316,88 лева, представляваща обезщетение за
вреди от лошо изпълнение на Тристранно споразумение от 15.10.2018 г. Ищецът твърди, че е
поемател по запис на заповед, издаден от ответника /ФИРМА/ и авалиран от ответника К. С.
П. за сумата от 10 000 лв. Твърди, че записът на заповед обезпечавал задълженията на
ответника по Тристранно споразумение от 15.10.2018 г., по силата на което ответното
дружество се задължило, в качеството на подизпълнител, да извърши СМР по полагане на
външна топлоизолация и мазилка при условията, обективирани в споразумението,
приложение № 1 към него и договора с главния изпълнител на обект: новопостроена сграда.
Твърди, че горепосочените СМР били извършени некачествено, поради което ищецът
направил разходи в размер на 10316,88 лв. за отстраняване на дефектите. Връщането на
посочените дължими 10 000 лв., било обезпечено с процесния запис на заповед, и тъй като
1
падежът на записа на заповед настъпил, поискал присъждане солидарно на сумата по записа
на заповед по реда на чл. 417 от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответниците подали възражение по
реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила, а съда по заповедното
производство му указал да предяви иск и представи доказателства за това в едномесечен
срок от съобщението. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за
установено, че ответниците му дължат солидарно сумата в размер на 10 000 лв. – сумата по
записа на заповед. В условията на евентуалност, претендира сумата от 10 000 лева и на
друго основание, като сума с която ответниците са се обогатили във вреда на ищеца, както и
в условията на евентуалност претендира и сумата от 10316,88 лв. за отстраняване на
дефектите от ищцовото дружество. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват иска изцяло по основание и размер. Излагат, че искът е погасен поради изтичането
на тригодишната давност, считано от датата на настъпване на изискуемостта. В тази връзка
излагат, че доколкото този срок е изтекъл на 15.06.2019 г., то към датата на исковата молба -
16.11.2022 г., правото на ищеца да предяви иск срещу ответника с правно основание чл. 538,
ал. 1 ТЗ е било погасено по давност. По отношение на евентуално съединения иск с правно
основание чл. 534, ал. 1 ТЗ се излага, на първо място, че ответникът К. П. не е пасивно
легитимиран по този иск. Оспорват ищецът да търпи вреда вследствие на пропусната от него
възможност да реализира менителничното право. Твърдят, че не е налице обогатяване на
издателя на записа на заповед. По последния евентуално съединен иск, твърдят, че ищецът е
приел извършената работа от ответното дружество без да направи възражения и че е
уведомявано за наличие на недостатъци, а възнаграждението му е изплатено.Твърдят, че
ответното дружество не носи отговорност за компрометирания участък. Претендират
разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, представлява се от К.Л.,
като управляващ и представляващ дружеството и от адвокат М. М., като поддържат
исковата молба и молят за уважаване на претенциите.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито съдебно заседание, се
представлява от К. П., като управляващ и представляващ и от адвокат Н. П., които
поддържат отговора на исковата молба и молят за отхвърляне на претенциите.
Ответникът К. С. П., редовно призован, се явява лично, като поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателствата, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, че между /ФИРМА/, като възложител, /ФИРМА/, като
главен изпълнител и /ФИРМА/, представлявано от ответника К. С. П., като подизпълнител е
подписано тристранно споразумение от 15.10.2018г., по силата на което ищецът, като
2
възложител инвестирал, главният изпълнител възложил на подизпълнителя с договор от
15.10.2018г. изпълнение по СМР по част архитектурна, както следва: полагане на система за
външна топлоизолация и мазилка, полагане на вътрешни машинни мазилки и подова замазка
и изпълнение на други спомагателни СМР на обект: „Четириетажна жилищна сграда с
магазини“ в ****************************, с административен адрес в /АДРЕС/, срещу
цени подробно описани в Приложение № 1 към споразумението. В чл. 5 страните
договорили, че подизпълнителят се задължава за издаде запис на заповед в полза на
инвеститора, като гаранция за добро изпълнение за сума в размер на 10 000 лева. По делото
е приета Запис на заповед с издател /ФИРМА/ в полза на поемателя /ФИРМА/ за сумата в
размер на 10 000 лева, с падеж на плащане 15.06.2019г., която запис на заповед е авалирана
от ответника К. С. П. в лично качество.
Не е спорно между страните че сградата е въведена в експлоатация с удостоверение за
въвеждане № 23/11.01.2021г., като с констативен протокол № 1/12.05.2020г., подписан от
представители на инвеститора и главния изпълнител са установени дефекти, както следва:
по цялата фасада юг-запад на сградата са били установени участъци с
подкожушена/надигнала се мазилка вследствие на недобро изпълнение; по ъглите под
каменните первази на ъгловите прозорци откъм юг-запад от първи до четвърти етаж
мазилката е подкожушена, а на места пропукана и падаща, по малките тераси на юг, на
четвърти и пети етаж по стени, тавани и парапети има участъци с подкожушена мазилка; по
цялата западна фасада от ъгловите прозорци до големите тераси има участъци с надигнала
се мазилка, като от голямата тераса на ет.3 до положения камък на парапета на покривната
тераса има голям участък с подкожушена мазилка, която е пред спукване; по големите
тераси на юг, на трети и четвърти етаж от вътрешната и външните страни на парапетите има
участъци с подкожушена/надигнала се мазилка; по парапетите на покривната тераса под
положения камък има участъци с надигнала се мазилка; фугите на положените каменни
плочи по парапетите на покривната тераса, терасите от юг и первазите на прозорците от юг-
запад са нарушени. В констативен протокол № 2/30.07.2020г., подписан от представители на
инвеститора и главния изпълнител е удостоверено, че от установените съгласно констативен
протокол № 1/12.05.2020г. дефекти по цялата фасада юг-запад на сградата частично са
ремонтирани от подизпълнителя, чиято е отговорността, съгласно Наредба № 2/2003г., само
падналата и пропукана мазилка по ъглите под каменните первази на ъгловите прозорци
откъм юг-запад на първи и трети етажи, като останалите дефекти, установени с предходния
протокол по цялата фасада юг-запад не са ремонтирани. С констативен протокол №
3/03.11.2022г., подписан от представител на /ФИРМА/, упражняващ строителен надзор върху
изграждането на обекта, от представител на главния изпълнител и от представител на
инвеститора е удостоверено, че поради отказ на подизпълнителя да извърши полагащите се
гаранционни ремонти съгласно горепосочените констативни протоколи, инвеститорът за
своя сметка е възложил на трети лица да извършат ремонт на сградата, за което са издадени
фактури № 356/25.11.2021г. и протокол от 22.11.2021г. за извършени СМР и реновиране
частично на мазилка по западната част на фасадата от голяма тераса ет.3 до парапета на
покривната тераса, като е удостоверено, че материалите са подсигурени от инвеститора;
3
съответно фактура 57/31.10.2022г. и протокол от същата дата за извършени СМР във връзка с
реновиране на мазилка по юг-западната част на фасадата, префугиране и импрегниране на
камъка, положен по парапетите на терасите и первазите на прозорците, като е удостоверено,
че подизпълнителят е подсигурил мазилката за ремонта, а останалите материали са за сметка
на инвеститора.
Във връзка с горепосочените констативни протоколи и констатираните с тях дефекти
по фасадата на сградата са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетеля А.К., разпитан на страната на ищеца. В показанията си той възпроизвежда, че
през пролетта на 2020г. бил потърсен от ищеца да направи оглед, да даде мнение и да
ремонтира фасадата на сградата. При огледа, свидетелят, който се занимавал с
топлоизолация констатирал подкоджушени балони по фасадата, отлепена мазилка под
камъка на борда. Посочва, че причините за надигането на мазилката са много, които
обяснява в показанията си. През есента на 2021г. свидетелят бил отново потърсен от ищеца
да извърши ремонта, но свидетелят отказал, но бил на място и наглеждал как се поправя
фасадата от друга фирма, наета от ищеца. Тогава констатирал същият проблем във
вътрешния двор на сградата, югозападната и фасада, където ищецът споделил на свидетеля,
че подизпълнителя не пожелал да отремонтира в цялост тези дефекти, изразяващи се в
подкожушване и надигане на мазилка и др. Тогава наетата група отстранила тези дефекти,
префугирала част от камъка и свидетелят забелязал, че покрай ъгловите прозорци също
започва подкожушване и под камъка се образува отделяне на мазилка и по цялата фасада са
видими надигнатите се балони от нея. Следващата година се отстранили тези големи балони,
префугирал се изцяло камъка, импрегнирал се наново и от тогава нямало проблеми.
На страната на ответниците е разпитан свидетелят Д., участвал в извършването на
СМР, като работник в ответното дружество. В показанията си той възпроизвежда, че
сградата била предадена през 2020г., а през 2021г. ответното дружеството било уведомено за
възникналия проблем. Ответното дружество подсигурило група, в която участвал и
ответникът, която се отзовала на място и отстранила наличните към момента проблеми. През
2021г. отстранили дефектите по ъгловите прозорци, а през 2022г. дефектите по фасадата.
Според свидетеля проблема се дължал на налична горна тераса, на която тръбите за
отводняване не били поставени правилно. Проблема според свидетеля щял да възниква
всяка пролет или началото на лятото, тъй като при валежи от сняг и при топене, водата пада
точно на проблемната югозападна фасада. На терасата имало една заоблена козирка, която
следвало да се демонтира. За поправка на възникналите дефекти по фасадата веднъж се
отзовали през 2021г., а след това през есента на 2022г. При второто им посещение на обекта
свидетелят посочва, че управителят на фирмата споделил с инвеститора опасенията си че
тези дефекти ще се появяват винаги, независимо кой ги отстранява. При второто посещение
групата искала да вдигне скеле, но козирката пречела, а инвеститора не бил съгласен тя да се
демонтира, като тогава се договорил с ответното дружество последното да достави
материалите, а инвеститорът да наеме друга фирма, която да отстрани дефектите.
Според заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза, която съдът
4
кредитира като компетентно изготвена и съотносима на приетия по делото доказателствен
материал подкожушването на мазилката и шпакловката на процесната фасада може да се
дължи на лисата на армировка с мрежа в шпакловката, малка дебелина на шпакловката,
шпакловката да е положена директно през мрежата, което пречи на сцеплението с
топлоизолационния слой, неположен грунд върху шпакловката преди полагане на
мазилката, недобре изсъхнала основа при полагане на мазилката и шпакловката или
проникване на влага между шпакловката и топлоизолационния слой, което е възможно в
случай без монтирана шапка в най-горната част и слабо сцепление между топлоизолацията
и следващите слоеве. Вещото лице е уточнило, че при монтирана шапка с камък, каквито са
поставени на обекта е невъзможно да проникне влага между стиропора и положената
мазилка с шпакловка, в случай, че са изпълнени правилно. При монтирана шапка от камък
може да проникне влага единствено през фугите между отделните елементи от камък, в
случай, че същите не са добре обработени и затворени. Според заключението не е възможно
възникналите дефекти да се дължат на неправилно поставени ВиК инсталации, монтирани
сифони и компрометирана хидроизолация на откритата тераса, в предвид местоположението
на установените по фасадата петна. Вещото лице при оглед не е установило компрометирани
участъци на откритата тераса, както и следи от течове вътре в помещенията под откритата
тераса. Установено е едно единствено петно от стар теч, но на голямо разстояние от
конкретната част на фасадата на сградата, предмет на експертното заключение. Терасата
завършва с борд, върху който от ответника е монтирана шапка от гранит и отгоре стъклен
парапет. Изпълнената топлоизолационна система е пред този борд, поради което
хидроизолацията на терасата се явява от вътрешната страна на топлоизолационната система
и в случай, че беше компрометирана, то влагата щеше да прониква през топлоизолационните
плочи и евентуално да предизвика отлепване на всички етажи, те са местата точно на
полагане на подпрозоречния камък в ъглите с вертикално обръщане на прозорците, като
вещото лице е посочило, че на тези места е възможно подкожушването да се дължи на
проникване на влага от фугата между камъка и вертикалната част на изолацията. Към
момента на огледа тези петна са установени сухи и без влага, само с променен цвят. Според
вещото лице камъкът положен на подпрозоречните первази на сградата - гранит е с много
голяма плътност е с най-ниска степен на абсорбиране на вода, поради което понякога не се
нуждае и от импрегнация. Последната допълнително увеличава неговата водоустойчивост и
проникването на влага може да се дължи повече на недобре обработени фуги при полагането
на отделните елементи от подпрозоречните первази и шапки по бордове, отколкото на
липсата на импрегнация.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 538, ал.1, вр. чл. 535 от ТЗ.
Съгласно т. 17 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на
подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.
5
417, ал.1,т.10 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна
страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и
доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка,
на която основанието е извън съдържанието на документа. С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието
на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази
хипотеза в производството по чл. 422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните
относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено
с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни
възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за
недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
В случая записът на заповед съдържа изискуемите се от чл. 535 от ТЗ реквизити,
поради което същият е редовен от външна страна и удостоверява вземане на ищеца в
посочения в ценната книга размер. Страните не спорят, че записът на заповед е издаден за
обезпечаване на вземания по договор за извършване на СМР, тоест не спорят за наличието
на посоченото каузално правоотношение. По отношение на главният иск, ответниците са
въвели единствено правопогасяващо възражение за давност, като посочват, че от датата на
настъпване на изискуемостта – 15.06.2019г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 16.11.2022г. предвидената в чл. 531, ал.1 от
ТЗ давност е изтекла. С оглед обезпечителната функция на записа на заповед, съдът е
длъжен да изследва и да се произнесе по това възражение. Относно установителния иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия
авалист, който отговаря пред кредитора солидарно с издателя се прилага специалната
тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ, а не общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД,
включително в хипотеза на наведено релативно възражение от ответника, съответно
твърдение от страните за различни каузални правоотношения, спрямо които се поддържа, че
записът на заповед има обезпечителна функция. В посочения смисъл е решение № 102 от
23.07.2014 г. по т. д. № 2680/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС. В случая давностният срок започва
да тече от падежа на задължението. В случая той е 15.06.2019 г. – падежа на задължението
по ефекта. Следователно тригодишният давностен срок, в който съгласно чл. 531, ал. 1 от ТЗ
могат да бъдат упражнени исковете по менителницата е изтекъл на 15.06.2022 г., преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Следва да се посочи, че ищецът не е навел твърдения за признание на задължението по
смисъла на чл. 116 б. "а" от ЗЗД от страна на издателя на запис на заповед, нито от авалиста,
доколкото негова е доказателствената тежест при релевирано възражение за давност да
установи основание за спиране или прекъсване на давностния срок, което да доведе до
прекъсване на давността, а събраните доказателства в последователност установяват, че
ответникът, като издател е отказал да извършва последващо отстраняване на дефектите по
6
фасадата, поради и което инвеститора е възложил на трети лица отстраняването им.
Последното се установи от показанията на разпитаните и на двете страни свидетели. По
изложеното иска по чл. 422 от ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на главно предявената установителна претенция, съдът следва да се
произнесе по евентуално предявената такава с правно основание чл. 534 от ТЗ. Следва на
първо място да се посочи, че настоящата осъдителна претенция е предявена срещу двамата
ответници при солидарна отговорност, единият като издател на запис на заповед, а другият
в качеството му на авалист. Ищецът не е изложил обстоятелства за ангажиране
отговорността на ответника К. С. П. като лично задължен по записа на заповед, а само като
авалист. Искът срещу него като лично задължен по записа на заповед би бил самостоятелен
иск, основаващ се на други обстоятелства, различни от изложените в искова молба. Това е
така, тъй като задължението на менителничния поръчител има самостоятелен, неакцесорен
характер спрямо задължението на издателя на ефекта. Иск срещу К. П. в качеството му на
издател по записа на заповед не е предявяван по делото. Следователно предявеният иск е
насочен срещу П. само за самостоятелното, неакцесорно задължение, възникнало по силата
на авала. В качеството му на авалист той не е задължен по предявения иск за менителнично
неоснователно обогатяване. Последното обаче касае спора по същество, а не допустимостта
на иска, доколкото ищецът е този който поставя рамката с въвеждане на твърдения за
наличие на основание за ангажиране отговорността на П. по иска за менителничното
неоснователно обогатяване. Макар искът по чл. 534 от ТЗ да е насочен срещу авалиста той е
неоснователен изначално, тъй като законът е уредил изрично възможността иск за
менителнично неоснователно обогатяване да се предяви срещу издателя или платец, но не и
срещу авалист. Това е така, тъй като целта на иска е защита от менителничното
неоснователно обогатяване, което за издателя е във формата на спестени парични средства,
които същият се е задължил да плати, но не е платил и прекият иск по чл. 531, ал.1 от ТЗ е
погасен на някакво основание, както се установи в производството – по давност. Доколкото
авалът е специфично за менителничните сделки обезпечение и с него авалистът е поел
задължение да изпълни менителничния дълг на друго лице, авалистът не се обогатява по
никакъв начин за сметка на лицето, на което трябва да се плати по записа на заповед при
погасяване на прекия иск, т.е. той не може да отговаря по менителничния иск за
неоснователно обогатяване, а отговорността по него се носи само от издателя, респ. платеца
по записа на заповед.
Доколкото издателят на запис на заповед е отговорен по иска с правно основание чл.
534, ал.1 от ТЗ, то този иск, като предявен в срока по чл. 534, ал.2 от ТЗ, следва да бъде
разгледан по същество. По предявения менителничен иск ищецът не е задължен да навежда
други твърдения, извън тези основани на записа на заповед. Твърденията за наличие на
друго каузално правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, не са елемент от
редовността на исковата молба /така Определение № 557/02.10.2014 г. по т.д. 1351/2013 г. на
ВКС, II т.о., Определение № 96/11.02.2015 г. по т.д. 1262/2014 г. на ВКС, I т.о./. Съгласно
даденото с т.17 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. ОСГТК задължително тълкуване,
7
ищецът по менителничен иск твърди и доказва вземането си, основано на менителничен
ефект. Страната, която твърди да е налице кауза и се домогва да черпи възражения от нея,
следва да я докаже по общо правило на чл. 154 от ГПК с допустимите от процесуалния закон
доказателствени средства. В конкретиката на случая самият ищец с исковата молба е въвел
твърдения за налично каузално правоотношение между страните.
Безпротиворечива е съдебната практика относно обстоятелството, че при възникнал
между страните спор във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално
правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдените от ищеца факти и
обстоятелства, кредиторът трябва да докаже фактите, от които произтича вземането му,
пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с
менителничния ефект, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу
вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на
заповед/ или лични, основани на отношенията му с кредитора /виж, решение № 31/5.04.2012
г. по т. дело № 55/2011 г. на ВКС, ТК - II т. о., решение № 110/8.11.2010 г. по т. дело №
949/2009 г. на ВКС, ТК - I т. о. /. Или, в производството по кондиционният иск по реда на чл.
534, ал.1 от ТЗ след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът
по същество следва да провери фактите и обстоятелствата свързани с твърдяната каузална
сделка, съответно - дали твърдяното вземане по тази сделка съществува или не.
По същество на първо място съдът установи, че издадената запис на заповед е
валидна и редовна, като съдържаща установените реквизити по чл. 535, ал.1 от ТЗ, като
установена е и връзката и с каузалното правоотношение, съгласно договореното в чл. 5 от
договора между страните. Установи се и че менителничният ефект е прескибиран, като
погасен по давност. Следователно ищецът установи наличието на каузално правоотношение
и връзката му с издадената запис на заповед. В доказателствена тежест на изпълнителя по
договора за изработка е да установи по безспорен начин чрез пълно и главно доказване,
както предписва нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че му е възложено извършването на СМР в
процесния обект и че работата е изпълнена и приета от ищеца. От приетите по делото три
протокола – образец 19 от 14.03.2019г., 19.12.2018г. и 29.05.2019г., подписани от
представител на ищеца и ответника, се установява, че инвеститора е приел за извършени
СМР по част Архитектурна на сградата – полагане на система за топлоизолация и полагане
на вътрешни мазилки, на подови замазки и гипсокартон. Протоколите обективират
волеизявление за приемане, но не и за одобряване на извършените СМР, тъй като липсват
удостоверени допълнителни изявления. Дори и работата да е приета без забележки, то това
одобряване би имало значение относно явни дефекти, които биха могли да се забележат при
един обикновен оглед, какъвто изпълнителят е длъжен да направи при приемането. В случая
се касае за скрити дефекти, които няма как да бъдат забелязани веднага, а тяхната проява е
настъпила в един по-късен момент при реализиране на обстоятелства, които са провокирали
появата им.
Съгласно чл. 160, ал. 4 ЗУТ гаранционните срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени
8
с Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република
България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти, които са определени на 5 години за хидроизолационни и
топлоизолационни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда /чл. 20, ал. 4, т. 3 от
наредбата/. Съгласно чл. 160, ал. 5 ЗУТ гаранционните срокове текат от деня на въвеждане
на строителния обект в експлоатация, т. е. от подписването на Протокол 16, което се е
случило на 11.01.2021 г. В чл. 11 от тристранното споразумение е уговорено, че негодни и
незавършени СМР не подлежат на актуване, а се поправят от подизпълнителя за негова
сметка, а в чл. 10 от договора, подписан от главния изпълнител и подизпълнителя страните
са уговорили че подизпълнителя отстранява за своя сметка недостатъците в качеството на
вложените материали и изпълнените работи в рамките на гаранционния срок – 10 години,
считано от приемането на изпълнението на СМР, съгласно чл. 2 от договора. Съдът приема,
че скритите недостатъци са били заявени за първи път през 2021г. Не е налице отпадане на
гаранционната отговорност, тъй като по делото не се установи да са извършвани
преустройства по фасадата от страна на ищеца, които да са довели до промени, водещи до
появата на процесните скрити недостатъци, изразяващи се в подкожушена/надигнала се
мазилка вследствие на недобро изпълнение по югозападната фасада на сградата;
подкожушена мазилка по ъглите под каменните первази на ъгловите прозорци откъм юг-
запад от първи до четвърти етаж, а на места пропукана и падаща, по малките тераси на юг,
на четвърти и пети етаж по стени, тавани и парапети; надигната мазилка по цялата западна
фасада от ъгловите прозорци до големите тераси, като от голямата тераса на ет.3 до
положения камък на парапета на покривната тераса има голям участък с подкожушена
мазилка, която е пред спукване; по големите тераси на юг, на трети и четвърти етаж от
вътрешната и външните страни на парапетите установени участъци с
подкожушена/надигнала се мазилка; по парапетите на покривната тераса под положения
камък установени участъци с надигнала се мазилка; нарушени фуги на положените каменни
плочи по парапетите на покривната тераса, терасите от юг и первазите на прозорците от юг-
запад. Съгласно разясненията в ТР № 88/84 г. на ОСГК на ВС гаранционната отговорност
включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на
установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който период гарантът
носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са спазени
изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба. Разпоредбата на чл.
163, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че строителят носи имуществена отговорност за причинени
щети и пропуснати ползи от свои виновни действия и бездействия, а разпоредбата на чл. 21
от Наредба № 2/2003 г. постановява, че когато през време на гаранционните срокове след
въвеждането в експлоатация /ползване/ на строителния обект се появят скрити дефекти на
строителния обект, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред. Двете
разпоредби уреждат предпоставките и обхвата на гаранционната отговорност на строителя
за проявили се в гаранционните срокове дефекти при строителството. При гаранционната
отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до
валидно възникване на гаранционното задължение за отстраняване на появилите се
9
недостатъци. Размерът на обезщетението се определя във всеки конкретен случай в
зависимост от вида на констатирания скрит дефект, като остойностяването на дефекта и на
разходите за неговото отстраняване, респективно на пропусната по причина на него полза,
обичайно се извършва с помощта на вещо лице. Гаранционната отговорност не се покрива
със законната отговорност. Тези две отговорности възникват, развиват се и се погасяват
независимо една от друга и са различни по обем. Докато при законната отговорност
продавачът се ангажира при явни и скрити недостатъци на вещта, съществували по време на
прехвърлянето на собствеността и риска върху купувача, при гаранционната отговорност
освен за тези недостатъци се покрива отговорността и за онези, които дори и да не са
съществували при преминаване на собствеността и риска върху купувача, са се появили в
течение на ползването на вещта през гаранционния срок. От това следва, че гаранционната
отговорност за недостатъци действа успоредно със законната, но те не си влияят и не се
изключват взаимно. При настъпване на гаранционния случай купувачът може да избира
възможността на единия и другия режим.
В настоящият случай ищецът е избрал да ангажира гаранционната отговорност на
ответното дружество, установи се безспорно, че то е отстранило част от дефектите,
впоследствие обаче е отказало, поради което ищецът за собствена сметка е отстранил
дефектите по югозападната част на фасадата на сградата. Вещото лице е категорично, с
оглед релевираните възражения от ответника, че възникналите дефекти не е възможно да се
дължат на неправилно поставени ВиК инсталации, монтирани сифони и компрометирана
хидроизолация на откритата тераса, в предвид местоположението на установените по
фасадата петна. Вещото лице при оглед не е установило компрометирани участъци на
откритата тераса, както и следи от течове вътре в помещенията под откритата тераса. Така
заключението изцяло кореспондира на приетите по делото Констативен протокол №
1/12.05.2020г., констативен протокол № 2/30.07.2020г., както и на показанията на свидетеля
Костадинов, които показания настоящата инстанция кредитира като последователни и
съотносими на заключението и останалия доказателствен материал по делото. При всички
положения от експертизата се установява, че се касае за дефекти, които се покриват от
гаранционната отговорност на изпълнителя, а не за възникването им в следствие на
непреодолима сила, в частност от наводнения и други. За да изключи гаранционната си
отговорност, ответникът е този, който следва да докаже, че дефектите, възникнали в рамките
на гаранционния срок, се дължат на причини, за които не отговаря, каквито са действия на
трети лица или на непреодолима сила, което в случая не се установява. Извод в такава
насока не може да се направи само въз основа на съжденията на свидетеля Д. или
становището на ответното дружество касателно неговите възражения. Относно
възраженията на ответника, за същността на горепосочените констативни протоколи, с които
са констатирани дефектите, подписани от инвеститора и главния изпълнител и доколко те го
обвързват, съдът намира, че тези протоколи не се оспорват откъм автентичност, че
подписите под тях са положени от представител на ищцовото дружество и на главния
изпълнител. Тези протоколи като частни свидетелстващи документи се ползват с формална
доказателствена стойност, и заставят съда да приеме, че констатациите инкорпорирани в тях
10
изхождат от подписалите ги лица. Като части свидетелстващи документи те не се ползват с
материална доказателствена сила и съдържанието им подлежи на доказване в процеса с
всички възможни средства по ГПК. В производството обаче от изслушаната СТЕ и
събраните гласни доказателствени средства се установи обективираното в тях, което е
противопоставимо на ответника, като подизпълнител и носещата се от него и вече
коментирана гаранционна отговорност.
По всичко гореизложено съдът намира, че иска с правно основание чл. 534, ал.1 от
ГПК е основателен срещу ответника /ФИРМА/ и следва да бъде отхвърлен срещу ответника
К. С. П., тъй както бе посочено по-горе не може да бъде ангажирана солидарната
отговорност и на двамата ответници, като в производството съдът има право и задължение
да прецени дали са налице основанията за ангажиране на твърдяната солидарна отговорност
на ответниците. Искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ е основателен, тъй като приносителят на
менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността на реализира менителничните си
имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да
се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така защото вземането по ценната книга е
прескрибирано или преюдицирано и не може да се инкасира дължимата сума. Обогатяването
за издателя на процесния запис на заповед се състои в това, че той не намалява пасивите в
имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението, за
което е задължен по каузалното правоотношение.
След като този иск е уважен, макар и частично, а отхвърлен по отношение на
ответника К. П., съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения такъв с правно
основание чл. 79, ал.1, пред.2, вр. чл. 82, вр. чл. 258 от ЗЗД, още повече че той е насочен
единствено срещу ответника /ФИРМА/, а не и срещу ответника П., а по отношение на
първия ответник отговорността му вече е ангажирана с уважаване на иска по чл. 534, ал.1 от
ТЗ.
Съдът намира, че разноските следва да бъдат разпределени с оглед обективния
характер на отговорността за разноски и спазване принципа на съразмерност съобразно
уважената и отхвърлена част от исковете, с оглед сумарната стойност на сумите по трите
иска, доколкото те са предявени от ищеца и той следва да понесе отговорността при
неуважаването им и неразглеждането им. Така на ищеца в заповедното производството
разноски не следва да се присъждат, доколкото главният иск се отхвърля изцяло. Ответникът
претендира разноски за изслушване на експертиза в размер на 450,00 лева, дължимостта на
които следва да бъде разгледана и по трите иска с оглед въведеното твърдение за налично
каузално правоотношение между страните, независимо от изхода на спора в тази част, както
и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2600,00 лева, определено и по трите
предявени от ищеца искове, за реалното заплащане на което, съобразно постановките на т.1
от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства по делото. Това
възнаграждение не е прекомерно, доколкото то се дължи върху всеки иск и на основание чл.
7, ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение
се равнява на сумата от 1300 лева само по главно предявения такъв. Така на ответника с
11
оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2043,96 лева.
Ищецът е заплатил разноски в размер на 612,68 лева за държавна такса, като
претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1400,00
лева, което възнаграждение също не е прекомерно, с оглед размера на така предявените
искове. Така на ищеца с оглед уважената част от исковете следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 663,88 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК **************** срещу /ФИРМА/,
ЕИК *************** и К. С. П., ЕГН **********, положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 538, ал. 1, вр. чл. 535 от ТЗ за признаване за
установено в отношенията между страните, че /ФИРМА/ и К. С. П. дължат солидарно на
ищеца сумата от 10 000 лв. по запис на заповед от 15.10.2018 г. с падеж на плащане
15.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2022г. до окончателно изплащане
на вземането, и за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по ч.гр.д. № 62362/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *************** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
****************, сумата от 10 000 лв. – представляваща задължение по издадения запис
на заповед, с която /ФИРМА/, в качеството си на издател по запис на заповед се е обогатил
във вреда на ищеца, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на ответника К. С. П., ЕГН
********** солидарно с /ФИРМА/ да заплати на ищеца процесната сума.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *************** и К. С. П., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на /ФИРМА/, ЕИК ****************, сумата в размер на 663,88 лева,
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК **************** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
*************** и К. С. П., ЕГН **********, сумата в размер на 2043,96 лева, деловодни
разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12