РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.С., 27.06.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 720 по описа за 2013 год. на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът П.Д.Т.
/действаща като назначен от съда управител на наследството на Д.Д.И., починала
на 03.12.2002 г./ твърди, приживе Д.И. притежавала право на собственост върху
недвижим имот, представлващ търговски обект, находящ се в гр. ************,
представляващ: 1/ магазин /склад/ и помещения за склад със съответните идеални
части от общите части на сградата и от мястото, в което е построена,
представляващ по нотариален акт задна част от магазин N * с площ от 112,80
кв.м., заедно със зимнично помещение под тази част, с площ 43,20 кв.м., при
съседи: двор на общи дом, Л.М., А.ц.н., И.Д. и И. и А. – С., при вътрешни
съседи на задната част на магазин N * – И.
и М.П., Л.М., А.ц.н., двор на общия дом и общите клозети, И.Д. Д. и И. и
А. – С., която част на магазина се съдържа в зданието, етажна собственост в гр.
*********, парцел X, съставляващ X – XII, при общи части: улица,
бул. Д. /С.С./, А.ц.н. и И. и М.П., при граници на УПИ по скица: бул. Т.А.; УПИ
XI – 13, УПИ IX – 14, ул. С.С., заедно с 200/6791 ид.ч. от общите части на
сградата и 2/ дюкянско помещение /магазин/ с площ от 83 кв.м., заедно с една
стая, антре и тоалетна, заедно с две зимнични помещения, при съседи: бул. С.С.,
Л.М., И. и А. – С., а другото откъм двора при съседи: И. и А. С., Д.Я. и двор
на сградата, заедно с приспадащите се 450/6791 ид.ч. от общите части на
сградата и от УПИ, в който е изградена сградата, целият с площ от 629,65 кв.м.,
съгласно доказателствен нотариален акт N 8 от 20.12.1936 г., а по скица 660,77
кв.м., който имот съгласно действащия градоустройствен план, съгласно заповед N
10 – 356 от 20.03.1903 г. представлява парцел X – 12 от кв. 209 по плана на гр.
******, при граници: ул. С.С., бул. Т.А., УПИ XI – 13, УПИ IX – 14. Сочи, че
имотите са били обект на прехвърлителна сделка от 21.02.2003 г. - договор за
продажба, по който купувач е Н.В.Н., който впоследствие с договор за продажба
на недвижим имот е изразил воля за прехвърляне на имота в полза на ответника В.А.С.,
който го владее и досега. Поддържа, че последната не е придобила право на
собственост върху описания имот, тъй като никой не може да придобие повече
права, отколкото притежава, поради което и владее имота без основание.
Моли съда да
осъди ответника да му предаде владението върху описания имот.
Ответникът
оспорва иска. Позовава се на придобИ.е на имота по давностно владение.
Третото лице
– помагач Н.В.Н. оспорва предявения иск.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното:
Предявен е
иск по чл. 108 ЗС.
По иска по
чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на недвижимия имот, чието
владение претендира да му бъде предадено от ответника, а последният да докаже
основание за владение на имота.
С решение от
14.06.2005 г., постановено по гр.д. N 4262/2005 г. Софийски районен съд е
назначил П.Д.Т. за управител на наследството, оставено от Д.Д. И.ова, починала
на 03.12.2002 г.
Видно от
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по Закона
за етажната собственост N 8, том XXII, регистър 5174, дело 1400/1936 г. И.Д. Д.
е признат за собственик, на основание чл. 2, 61 и 62 от Закона за етажната
собственост на едно дюкянско помещение /магазин/ под номер 8, с общо
пространство 83 кв.м., заедно с една стая, антре и клозет, заедно е една стая,
антре и клозет, заедно с две зимнични помещения, намиращо се в сграда на ул. Д.
2 в гр. С., построена в парцел X, кв. 209.
Видно от
нотариален акт за продажба на недвижим имот том XXI N 30, регистър 434, дело
3252/1937 г. И.Д. Д. е придобил право на собственост върху недвижим имот,
представляващ част от магазин 9, с пространство от 112,80 кв.м., заедно със
зимното помещение под тази част от магазина от 43,20 кв.м., намиращо се в
сграда на бул. Д. 2 в гр. С., построена в парцел X, кв. 209.
Видно от
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по
завещание N 37, том I, рег.номер 545, дело N 6 от 2003 г.; нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот N 31, том I, рег. номер 602, дело 28/2003
г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот N 100, том III, рег. номер
2556, дело 450/2003 г. описаните по – горе имоти, придобити от И.Д. Д. са
идентични с имотите, предмет на настоящия иск по чл. 108 ЗС и описани по – горе
в претенцията на ищеца.
Видно от
удостоверение за наследници N 1978 от 23.03.1992 г. И.Д. Д. е починал през 1977
г. и е оставил за наследници С.Я.С. – съпруга, М.И. Д. – дъщеря и К.И.Д. – син,
починал и оставил за наследници сестра си М.И. Д.. Последната е починала на 11.02.1996 г., видно
от удостоверение за наследници N 461/22.02.1996 г. и е оставила за наследници Д.Д.И..
На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН съпругата на И. Д. – С.Я.С. и
децата му – К.И.Д. и М.И. Д., след смъртта му наследяват поравно притежаваното
от него имущество, вкл. – по 1/3 ид.ч. от процесните имоти. След смъртта на К.И.Д.
притежаваните от него 1/3 ид.ч. са наследени от сестра му М.И. Д., която заедно
с притежаваната по наследство от И. Д. 1/3 ид.ч. се явява съсобствени с 2/3
ид.ч. от имота. След смъртта на М.И. Д.
нейн единствен наследник е Д.Д.И., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и по
наследствено правоприемство е придобила 2/3 ид.ч. от процесните имоти.
Със
саморъчно завещание от 15.11.2002 г., обявено по реда на чл. 27 ЗН на
03.02.2003 г. Д.Д.И. е завещала на И.Д.Г. цялото си имущество, с изключение на
апартамент N 23, находящ се в гр. С., ж.к. *********, на апартамент N *,
находящ се в гр. С., бул. **********, на ¾ ид.ч. от магазинно помещение
в гр. С., ул. **********. С влязло в сила съдебно решение II – 69 – 41 от
17.09.2010 г. по гр.д. N 10709/2005 г. на СРС, 69 състав е признато за
установено спрямо П.Д.Т., в качеството на управител на наследството на Д.Д.И. и
ответниците, един от които – В.А.С., че това саморъчно завещание от 15.11.2002
г. е нищожно на основание чл. 42, бук. б ЗН, поради това, че е написано от
сочената завещателка. Съдебното решение, на основание чл. 297 ГПК има сила на
присъдено нещо между страните по делото и е задължително за съдебните органи,
поради което настоящият съдебен състав е длъжен да приеме за установена
нищожността на саморъчното завещание, съставено в полза на И.Д.Г.. Поради тази
нищожност завещанието няма прехвърлителен ефект и И.Д.Г. не е придобил по
силата на завещание недвижимите имоти, притежавани от сочената като завещател Д.Д.И.,
включително притежаваните от последната 2/3 ид.ч. от процесните имоти.
Във формата
на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот N 31, том I, рег.
номер 602, дело 28/2003 г. е сключен договор за продажба между И.Д.Г., като
продавач и Н.В.Н., като купувач за прехвърляне на право на собственост върху
процесните два недвижими имоти – магазин /склад/ от 112,80 кв.м., представляващ
задна част от магазин N 9 и дюкянско помещение /магазин/ с площ от 83 кв.м. Във
формата на нотариален акт за продажба на недвижим имот N 100, том III, рег.
номер 2556, дело 450/2003 г. е сключен договор за продажба на същите имоти
между Н.В.Н., като продавач и ответницата В.А.С., като купувач. Доколкото,
както беше посочено по – горе И.Д.Г. не е придобил право на собственост върху
процесните имоти, то и двата договори за продажба, сключени във формата на тези
два нотариални акта не са имали вещно – прехвърлителен ефект, тъй като
продавачите по тях не са притежавали право на собственост върху двата имота. С
оглед на това, В.А.С. не е придобила на оригинерно договорно основание право на
собственост върху процесните имоти.
Ответникът в
срока за отговор на исковата молба се е позовал на наличие на основание за
владение на имота, поради придобИ.ето му по давностно владение.
Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Легалното
определение за добросъвестно владение се съдържа в разпоредбата на чл. 70 ЗС,
предвиждаща, че владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена. Съгласно същата разпоредба
достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
В случая ответникът В.С.
е придобила владението на имота въз основа на договор за продажба на недвижимия
имот, който е основание, годно да направи лицето собственик, като не е станала
собственик, тъй като праводателят й не е бил собственик. На основание чл. 70,
ал. 2 ЗС добросъвестността се предполага и на основание ал. 1 от същата
разпоредба трябва да съществува при възникване на основанието, т.е. към момента
на сключване на договора за продажба. Ищецът носи тежестта за оборване
презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС, каквото оборване същият не е провел. В тази
връзка същият навежда единствено неоснователното твърдение, че ответницата е
недобросъвестна, тъй като през 2005 г., с предявяване на иска по чл. 42, бук. б ЗН е узнала за нищожността на завещанието, от което праводателят на нейния
праводател черпи права. Както беше посочено, на основание чл. 70, ал. 1 ЗС
добросъвестността трябва да е налице към момента на сключване на договора, въз
основа на който е придобила владението, като последващо узнаване след този
момент не превръща владението от добросъвестно в недобросъвестно. Не са
представени никакви доказателства, че през 2003 г., при сключване на договора
за продажба В.С. е знаела, че Н. не е собственик на процесните имоти, а
последващо узнаване е ирелевантно. Предвид това, съдът намира, че ответницата е
добросъвестен владелец и като такъв е достатъчно да е владяла имота в
продължение на 5 години.
На основание чл. 68 ЗС владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. При сключен договор за наем от владелеца е налице
хипотезата на държане на имота от владелеца чрез друго лице, явяващо се само
държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС. От събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля И.н Андонов Славов се установява, че ответницата
владее имота от 2003 г. и към момента на даване на показанията, като отдела
същия под наем. Фактът на отдаване под наем се подкрепя и от приетия по делото
договор за наем от 31.05.2008 г., сключен между ответницата, като наемодател и
трето лице, наемател – „Л.**“ ООД. Обстоятелствата по владеене на имота от
лица, представляващи се като наематели на В.С. се установява и от събраните по
искане на ищеца свидетелски показания. От горното съдът намира за установено,
че ответницата е владяла чрез другиго по смисъла на чл. 68 ЗС недвижимия имот в
продължение на поне 5 години, поради което на основание чл. 79 ЗС е придобила
по давност правото на собственост върху имота.
Неоснователно е възражението
на ищеца, че придобивната давност е прекъсната с предявяването на иска по чл.
42, бук. б ЗН, посочен по – горе. Нормата на чл. 84 от ЗС препраща към
основанията за прекъсване на придобивния давностен срок, посочен в чл. 116 от ЗЗД. Последната
разпоредба не предвижда прекъсване на давността за придобИ.е на
недвижим имот с предявяването на иск за
нищожност на договор, въз основа на който е придобито от прехвърлителя на
ответника владението върху имота. Разпоредбата на чл.116, ал. 1, б. "б" от ЗЗД има предвид прекъсване на
придобивната давност само при предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост върху имота. В
посочения смисъл - определение № 238 от
16.12.2008 г. по гр. д. № 4123/2008 г., ГК, Пето ГО на ВКС, в което е посочено,
че този въпрос не е спорен в съдебната практика.
По горните съображения съдът намира, че ответникът е
придобил по давност процесния имот, поради което има основание за владението
му, поради което искът по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски. Същият не е
представил, обаче, доказателства за извършване на такива, съобразно
изискванията на ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По делото не е представен договор
за правна защита и съдействие, в който да е обективирано изявление и на двете
страни по него – ответника и процесуалния му представител за уговаряна на
адвокатско възнаграждение и за неговия размер. Налице е представено само
пълномощно и разписка, подписана само от
процесуалния представител за получена сума от 2 000 лв. за възнаграждение, без
да е представен самият договор, който е източник на това задължение. Предвид
това, съдът намира за недоказан фактът на уговаряне на възнаграждение от
ответника, за което до приключване на устните състезания да са представени
доказателства. По тези съображения на ответника не следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Д.Т., в
качеството на управител на наследството, останало от Д.Д.И., починала на
03.12.2002 г. против В.А.С. иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответника
да предаде на наследниците на Д.Д.И., чиито управител е П.Д.Т. владението върху
следния недвижим имот: 1/ МАГАЗИН
/СКЛАД/ и помещения за склад, със съответните идеални части от общите части на
сградата и от мястото, в което е построена, представляващ по нотариален акт
задна част от магазин N * с площ от 112,80 кв.м., заедно със зимнично помещение
под тази част, с площ 43,20 кв.м., при съседи: двор на общи дом, Л.М., А.ц.н., И.Д.
и И. и А. – С., при вътрешни съседи на задната част на магазин N 9 – И. и М.П., Л.М., А.ц.н., двор на общия дом и
общите клозети, И.Д. Д. и И. и А. – С., която част на магазина се съдържа в
зданието, етажна собственост в гр. *********, парцел X,
съставляващ X – XII, при общи части: улица, бул. Д. /С.С./, А.ц.н. и И.
и М.П., при граници на УПИ по скица: бул. Т.А.; УПИ XI – 13, УПИ IX – 14, ул. С.С.,
заедно с 200/6791 ид.ч. от общите части на сградата и 2/ ДЮКЯНСКО ПОМЕЩЕНИЕ
/МАГАЗИН/ с площ от 83 кв.м., заедно с една стая, антре и тоалетна, заедно с
две зимнични помещения, при съседи: бул. С.С., Л.М., И. и А. – С., а другото
откъм двора при съседи: И. и А. С., Д.Я. и двор на сградата, заедно с
приспадащите се 450/6791 ид.ч. от общите части на сградата и от УПИ, в който е
изградена сградата, целият с площ от 629,65 кв.м., съгласно доказателствен
нотариален акт N 8 от 20.12.1936 г., а по скица 660,77 кв.м., който имот
съгласно действащия градоустройствен план, съгласно заповед N 10 – 356 от
20.03.1903 г. представлява парцел X – 12 от кв. 209 по плана на гр. С., м. ***,
при граници: ул. С.С., бул. Т.А., УПИ XI – 13, УПИ IX – 14.
Решението е постановено при участието
на Н.В.Н. като трето лице – помагач на страната на ответника В.А.С..
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: