№ 247
гр. С., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Петранка Р. Прахова
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500254 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.6 и т.7 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 02899/17.06.2022г. от „Пимс Строй“ ЕООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление :с.С.,ул.“И.“ № 40, общ.М., обл.С.,
представлявано от управителя П.И.Х. чрез пълномощника му адв. Р.К. срещу Разпореждане
от 26.05.2022г. на ЧСИ Тодор Витанов с рег.№ 918 и район на действие – Окръжен съд-С.,
постановено по изп.дело № 145/2022г.Излагат се доводи, че жалбоподателят към настоящия
момент е изпълнил задължението си по Изпълнителен лист № 35/16.03.2022г., издаден на
основание Решение № 3/2022г., постановено по гр.д№246/2021г на PC-М., за сума в размер
19 740.10лв. -главница, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021г. на обща стойност
20 939.82 лева в пълен размер, за което е уведомил ЧСИ молба с вх. № 02101/ 27.04.2022г.
Твърди, че през цялото време е действал добросъвестно и в рамките на частна покана е
погасил задължението си към взискателя, с оглед на което не са били налице основания за
образуването на изпълнителното дело. Относно присъединения взискател НАП по реда на
чл. 458 от ГПК, за просрочените публични задължения жалбоподателят е подал заявление с
вх. № С-220021-000-0190774/ 26.04.2022г., с което заявил пред ТД на НАП - Пловдив, че ще
погасява задълженията
си на части до плащането на дълга в пълния му размер, съгласно погасителен план, като
същото е одобрено от НАП. Твърди, че с оглед погасяването на задължението му по
изпълнителния лист в неговата цялост, както и сключеното споразумение за разсрочено
плащане на публични задължения с НАП, отказът на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство неправомерно нарушава правата и увреждащ интересите му.
1
След като ЧСИ Витанов сочи, че сумата по изпълнителното дело не е погасена изцяло, то
следва да се пристъпи към принудително събиране на оставащата сума, от наложения като
обезпечителна мярка запор на банковата му сметка, по която има налични авоари да
се удовлетвори вземането по претендираните суми, тъй като изминалия продължителен
период от извършеното от него доброволно плащане допълнително уврежда интересите
му.Моли да бъде отменен отказа на ЧСИ Тодор Витанов да прекрати изпълнителното
производство по изп.д.№ 145/2022г., обективиран в Разпореждане от 26.05.2022г.
В срока по чл.436,ал.3 са постъпили писмени възражения с вх.№ 03202/13.07.2022г.
от взискателя „Стим 15“ ООД с ЕИК *******,представлявано от управителя И.И.Х. чрез
пълномощника му адв.С. Б., с които оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи,
че неоснователно жалбоподателят твърди че няма основание за образуване на изпълнително
дело, тъй като направеното от тях плащане е постъпило на 04.04.2022 г. една седмица след
образуване на изпълнителното дело на 28.03.2022г. , до която дата не е извършено
плащане.Твърди се още, че главницата и законната лихва по изпълнителното производство
са погасени, но съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК, за да се прекрати изпълнителното
производството е необходимо пълно погасяване на задължението, включително и на
направените разноски. Към настоящия момент сумата по изпълнителното дело не е напълно
погасена, длъжникът не е платил извършените разноски по изпълнителното дело,
изразяващи се в платен адвокатски хонорар и такси към ЧСИ. Посочената от жалбоподателя
обезпечителна мярка е предмет на друго производството образувано под № 232/2021 г. по
описа на ЧСИ Тодор Витанов и мярката е отменена с определение по ч. гр. д. №
20211110144280, по описа на СРС.Моли да бъде оставена без уважение жалбата, тъй като не
са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство.
Постъпила е втора жалба с вх.№ 02900/17.06.2022г. от . от „Пимс Строй“ ЕООД с
ЕИК *******, представлявано от управителя П.И.Х. чрез пълномощника му адв. Р.К. срещу
Разпореждане от 27.05.2022г. на ЧСИ Тодор Витанов с рег.№ 918 и район на действие –
Окръжен съд-С., постановено по изп.дело № 145/2022г., с което отказва да намали размера
на приетото с Постановление за разноски от 14.04.2022г. адвокатско възнаграждение.
Излагат се доводи, че приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в
размер на 1440 лева не съответстват на нормативна уредба. Съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение от 200.00 лева, а в случая
единственото действие на процесуалния представител е подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело за вземане по приложен изпълнителен лист, за което се дължи само
посоченото в чл. 10, т.1 от Наредбата възнаграждение. Приетият адвокатски хонорар в
размер на 1440.00 лв. е прекомерно завишен и по никакъв начин не кореспондира с
действителната правна и фактическа сложност на делото. Твърди се, че неправилно ЧСИ е
приел, че в Наредбата е определен единствено минимума на адвокатското възнаграждение,
който не следва да се взема предвид в случай, че страните уговорят по-висок от този размер,
поради това че разполагат със свободата на договаряне. Съгласно трайно установената
2
съдебна практика определянето на минимални размери за адвокатските възнаграждения има
за цел да установи стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно вида на делата и техния предмет. Твърди се, че и определената
от ЧСИ такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е прекомерна и надвишава описаните в Тарифата
размери по т.26. Моли да бъде отменен отказа на ЧСИ, обективиран в Разпореждане от
27.07.2022г., постановено по изп.д.№ 145/2022г. и да бъде намален размера на приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, както и
начислената такса по т. 26 от ТТЗ към ЗЧСИ.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения с вх.№
03203/13.07.2022г. от взискателя „Стим 15“ ООД с ЕИК *******,представлявано от
управителя И.И.Х. чрез пълномощника му адв.С. Б., с които оспорва жалбата като
неоснователна. Излагат се доводи по отношение на направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, че то е в размер на 1 200 лв. без ДДС, а ДДС
е начислено съобразно разпоредбата на §2а от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размер на адвокатските възнаграждения с оглед на това, че Адвокатско дружество „Й.И.И.“
е регистрирано по ЗДДС. Невярно и неотговарящо на нормативната уредба е твърдението на
длъжника, че дължимия размер на възнаграждението по делото следвало да е 200 лв.
Съгласно чл. 10,т.1 от Наредбата за образуване на изпълнително дело минималният размер
на възнаграждението е 200 лв. без ДДС, а съгласно чл. 10, т.2 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. се дължи ½ от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.2-7 от Наредбата. В случая материалния
интерес е сумата по изпълнителния лист, която към датата на образуване на изп.дело е
20 897,09 лева, образувана от сбора на главниците по двете фактури по изп.лист :15 622.80
лв. главница по фактура №**********/15.12.2020 г. и 915.67 лв. - законна лихва върху
главницата за периода 30.08.2021 г. до 28.04.2022 г. и 4 117.30 лв. главница по фактура
№**********/05.07.2021г. и 241.32 лв.-законна лихва върху главницата за периода
30.08.2021 г. до 28.04.2022 г. с оглед на което дължимото адвокатско възнаграждение по т.2
е в размер на 843.45 лв. без ДДС или дължимото общо адвокатско възнаграждение е 1 043.
45 лв. без ДДС, а с ДДС е 1 252.14 лв. Разликата между минималният размер на
адвокатското възнаграждение и реално платеният от взискателя е минимална от 187.86 лв.
Като се има предвид, че производството се води в друг град, различен от седалището на
взискателя и процесуалния му представител, това води до по-високи разходи за куриерски
услуги, поради което посочената разлика не е прекомерна. Моли да бъде оставена без
уважение жалбата.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК от ЧСИ са постъпили мотиви, в които излага
становище за неоснователност на жалбите. Сочи, че с молбата за образуване на
изпълнително дело взискателят е претендирал сумите по изпълнителния лист и направените
разноски в изпълнителното производство, в които е включен и адвокатския хонорар в
размер на 1440 лева с ДДС. След образуване на изпълнителното дело, взискателят го е
3
уведомил за извършено частично плащаме на дълга в размер на 20.939.82 лв., като е
претендирал заплащането и на направените разноски в хода на изпълнителното
производство, тъй като плащането е извършено след образуване на настоящето
изпълнително дело. В конкретния случай нормата на чл. 433. ал. 1, т. 1 от ТПК е
неприложима, тъй като сумата от 20.939.82 лева е заплатена от длъжника на 04.04.2022г.,а
изпълнителното дело е образувано на 28.03.2022 г. На основание чл. 458 от ГПК въз основа
на удостоверение от ТД на НАП Пловдив офис С. по чл. 191 от ДОПК, Държавата е
присъединена, като кредитор за дължими публични задължения. Поради твърденията на
длъжника за сключено споразумение с НАП, от същата е постъпило становище е вх. №
2550/23.05.2022 г. , в което е посочено, че предложението е прието, но задължението не
еразсрочено по смисъла на глава 22 от ДОПК, нито е спряно, а за размера напубличните
задължения на длъжника е представено удостоверение по чл.191 от ДОПК. В мотивите се
сочи още, че с молбата за образуване на изпълнителното дело се претендират и направени
разноски за адвокатски хонорар в размер на 1440.00 лева с ДДС, като са представени
доказателства за заплащането му. Претендираните от взискателя разноски са приети от ЧСИ
е постановление от 14.04.2022 г., което е връчено на длъжника на 05.05.2022 г. като
приложение към покана за доброволно изпълнение.Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са
налице в настоящия случай. Направените от взискателя разноски за адвокатски хонорар се
отнасят до извършване на различни правни действия от процесуалния представител и са
дължими на различни основания. Относно възражението за прекомерност на таксата по т.26
от ТТР към ЗЧСИ в същата е посочен начина за определянето й, като критерият е размерът
на дълга. В Тарифата не е включен дължимият ДДС. В конкретния случай има дългове към
двама взискатели за изчисляване на пропорционална такса по т. 26, а именно към "Стим 15"
ООД, по чиято молба е образувано изпълнителното дело, дългът е в размер на 22 379.82 лв.,
на база на който дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 1 875.35 лв. с ДДС
и към присъединения на основание чл. 458 от ГПК взискател НАП, дългът е в размер на 38
407.10 лв., на база на който дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 3
029.31 лв. с ДДС или общо 4 904.66 лв. с ДДС, който размер е посочен във връчената на
длъжника покана за доброволно изпълнение.Моли да бъдат оставени жалбите без уважение
като неоснователни.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частните жалби, писмените
възражения на взискателя и мотивите на ЧСИ счита, че частнате жалби да подадени в
двуседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащи на
обжалване актове по чл.435,ал.2,т. и т.7 от ГПК, поради което са процесуално допустими.
Разгледана по същество частна жалба с вх.№ 02899/17.06.2022г. срещу Разпореждане
на ЧСИ от 26.05.2022г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство е
неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 145/2022г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов е образувано по
молба с вх.№ 01577/28.03.2022г. депозирана от „Стим 15“ ООД въз основа на изпълнителен
4
лист № 35/16.03.2022г., издаден по влязло в сила решение № 3/2022г. по гр.д.№ 246/2021г.
по описа на МРС срещу „Пимс Строй“ ЕООД за сумите 15 622,80-главница по фактура №
**********/15.12.2020г. и сумата от 4 117,30 лева-главница по фактура №
**********/05.07.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
30.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
С Разпореждане от 28.03.2022г. ЧСИ е образувал изпълнително дело и е разпоредил
изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника. С Разпореждане от
31.03.2022г. е наложил запор на банковите сметки на длъжника.С Разпореждане от
01.04.2022г. на основание чл.458 от ГПК е присъединил като взискател Държавата за
публичните вземания срещу длъжника в размер на 38 407,10 лева по издаденото
Удостоверение по чл.191 от ДОПК от НАП.
С молба вх.№ 01818/14.04.2022г. взискателят е уведомил ЧСИ, че след образуване
на изпълнителното дело длъжникът му е заплатил директно по банковата му сметка сумата
по изпълнителния лист в размер на 20 939,82 лева. Към молбата е представил и платежно
нареждане от 04.04.2022г., с което посочената сума му е преведена по банков път. С молбата
претендира да бъдат събрани и направените от него разноски в размер на 108 лева-платени
такси към ЧСИ и 1440 лева –адвокатски хонорар. С Постановление за разноски от
14.04.2022г. ЧСИ е приел разноски по изп.д.№ 145/2022г. в общ размер от 1558 лева.
С Молба вх.№ 02101/27.04.2022г. длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати
производството по делото, като е посочил, че е заплатил на взискателя по посочена от него
банкова сметка цялата сума по изпълнителния лист в размер на 20 939,80 лева, а относно
присъединения по реда на чл.458 от ГПК взискател за просрочените публични вземания е
подал заявление с вх.№ С-220021-000-0190774/26.04.2022г. до ТД на НАП-Пловдив, в което
е заявил, че ще погасява задълженията си на части, съгласно погасителен план, което е
одобрено от НАП.
С обжалваното Разпореждане от 26.05.2022г. ЧСИ е отказал за прекрати
изпълнителното производство по изп.д.№ 145/2022г. , като е приел, че извършеното от
длъжника частично плащане на сумата от 20 939,82 лева е направено на 04.04.2022г. след
образуване на изпълнителното дело на 28.03.2022г., поради което разпоредбата на
чл.433,ал.1,т.1 от ГПК е неприложима. Освен това от постъпилото от присъединения
взискател НАП становище е видно, че не е удовлетворена молбата на длъжника, а посочват,
че размера на публичните задължения са по изпратеното удостоверение по чл.191 от ДОПК.
При така установеното от фактическа страна правилно ЧСИ е отказал да прекрати
производството по изпълнително дело № 145/2022г. ,тъй като не са налице предпоставките
за това. Погасяване на задължението по изпълнителния лист е извършено от длъжника с
банков превод по сметка на взискателя на 04.04.2022г, видно от представеното преводно
нареждане, след образуване на изпълнителното дело на 28.03.2022г., поради което
възраженията на длъжника, че е погасил цялото си задължение по изпълнителния лист и не
е имало основание за образуване на изпълнителното дело са неоснователни. Тъй като
погасяването на дълга по изпълнителния лист е направено след образуване на изп.дело, то
5
незаплатени са останали направените от взискателя разноски за такси към ЧСИ и за
адвокатско възнаграждение. Освен това по делото като взискател на основание чл.458 от
ГПК е присъединена Държавата, а от изпратеното от НАП писмо до ЧСИ с вх.№
02550/23.05.2022г. е видно, че постъпилото от длъжника заявление от 26.04.2022г. , с което
е поел ангажимент за погасяване на просрочен дълг по изп.д.№ *********/2016г. по описа
на ТД на НАП-Пловдив чрез месечни вноски в размер на 11 000 лева,както и своевременно
погасяване на нововъзникнали задължения, е прието от ТД на НАП-Пловдив при стриктното
му спазване. Посоченото е още, че публичното задължение не е разсрочено или отсрочено
по смисъла на глава 22 от ДОПК, както и не е налице задължение със спряно изпълнение,
като размерът на публичните задължения е посочен в издаденото Удостоверение по чл.191
от ДОПК № 210372202364786/10.05.2022г.От същото се установява, че публичните
задължения са в размер на 38 407,10 лева.
С оглед изложеното частната жалба е неоснователна, ЧСИ правилно е отказал да
прекрати изпълнителното производство, тъй като длъжникът не е погасил дължимите суми
за такси и разноски на взискателя, както и таксите към ЧСИ и дължимите публични
вземания, поради което обжалваното Разпореждане от 26.05.2022г. следва да бъде
потвърдено.
Относно втората жалба с вх.№ 02900/17.06.2022г. срещу Разпореждане на ЧСИ от
27.05.2022г., с което е отказал да намали размера адвокатско възнаграждение, съдът счита
същата за основателна.
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е регламентирано, че разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. Таксите по
изпълнението, съгласно чл. 78 от ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни
действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери,
определени от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, които разноски по
изпълнението са в тежест на длъжника. Отговорността на длъжника за разноските за
заплащане на дължимите по изпълнението такси, може да бъде ангажирана само доколкото
се установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по
аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1,т. 2 от ГПК, която изрично изключва отговорността
на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или
са отменени от съда,т.е. такива, които не са извършени или са признати за
незаконосъобразно извършени. Следва, че и в случаите когато взискателят е заплатил
таксите по изпълнението, които се дължат съгласно ТТРЗЧСИ, авансово, т.е. преди
предприемане на съответното действие от съдебния изпълнител, каквото е правилото,
същите не се възлагат автоматично в тежест на длъжника, а само тогава, когато съответното
поискано изпълнително действие бъде извършено в хода на производството. В случай, че
взискателят е поискал извършване на определено изпълнително действие и е заплатил
авансово такса за това, но то остане неосъществено при липса на интерес от него, това лице
може да поиска да му бъде възстановена сумата, заплатена като такса, но тя не може да се
възложи в тежест на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК.
6
Съдебните разноски в изпълнителното производство не са свързани със
защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да бъде
под минимално определения такъв съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, като Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя
минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ. Систематичното
място на разпоредбата на чл.78, ал. 5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава
приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност
на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по изпълнителни дела се
определя по реда на чл. 10 от посочената Наредба, която в т.1 предвижда адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер от 200 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно т. 2 се предвижда адвокатско
възнаграждение за парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., а над 1000 лева -1/2 от
съответното възнаграждение по чл.7,ал.2,т.2-7.
В случая съдът счита за основателно оплакването в жалбата, че длъжникът дължи
заплащане на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело по т.1
на чл.10 от Наредбата в размер на 200 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност
на делото. В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че в молбата за образуване на изпълнителното
производство следва да бъде посочен изпълнителен способ. В конкретния случай се
установява, че в молбата за образуване на изпълнителното производство формално е
посочен и изпълнителен способ, като елемент от редовността на молбата-запор на
банковите сметки на длъжника.
По делото не се спори, че още преди получаване на поканата за доброволно
изпълнение, седем дни след образуване на изпълнителното дело длъжникът доброволно е
погасил задължението си по изпълнителния лист, като е превел по сметка на взискателя
дължимата сума по изпълнителния лист за главница и лихва. Процесуалният представител
на взискателя не е извършил никакви други необходими действия по процесуално
представителство, освен подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, поради
което уговореното възнаграждение за други действия не следва да се възлага в тежест на
длъжника.
По изложените съображения съдът приема, че в случая не се дължат разноски на
взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело за процесуално
7
представителство по т.2 на чл.10 от Наредбата, а се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение само за образуването на изпълнителното производство по чл.10,т.1 от
Наредбата. Последното налага да бъде отменено обжалваното Разпореждане на ЧСИ от
27.05.2022г, с което е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение от 1440
лева (с ДДС) на 240 лева (с ДДС), като бъде съобразен §2а от ДР на Наредбата,
предвиждащ, към сумата за адвокатско възнаграждение да се добави 20 % ДДС за
регистрираните по ЗДДС адвокати, каквито твърдения се поддържат от процесуалния
представител на взискателя.
По отношение размера на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ съдът
приема следното:
За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, която
съгласно т. 26, б. "г" от ТТР към ЗЧСИ се определя за сума от 10 000 до 50 000 лв. – 820
лева + 6% за горницата над 10 000 лв. Съгласно Забележка 4 към т. 26, в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от
него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79,ал.1 от ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват както в
понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
"събрана сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на
съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това тези разноски
за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от
взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на
практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо).В този
смисъл е решение № 278 от 25.06.2012 година по гр. дело № 414/2012 година на ВКС, ІV
ГО. Поради тези съображения пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата следва да се
начисли върху сбора от сумите по изпълнителния лист, платени от длъжника в размер на
20 939,82 лева + разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева или общо
базата за начисляване на таксата по т.26 е в размер на 21 179,82 лева, като максималния
размер на пропорционалните такси не може да надвишава 1/10 от вземането, съгласно
забележка 5 към т.26. В случая таксата по т.26 възлиза на възлиза на 1490,79 лв. без ДДС
или 1788,95 с ДДС и не надвишава 1/10 от вземането.
Дължимата такса по т.26 върху публичните вземания в размер на 38 407,10 лева,
съгласно представеното Удостоверение по чл.191 от ДОПК от НАП възлиза на 2524,43 без
ДДС или 3029,31 с ДДС.
Размерът на пропорционална такса за всеки от взискателите, дължима в
изпълнителното производство, не е посочен поотделно, а общо в Поканата за доброволно
изпълнение от 4904,66 лева.
8
С оглед изложеното и с оглед намаления размер на адвокатското възнаграждение за
процесуалния представител на взискателя дължимата пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ за събраното вземане на взискателя „Стим 15“ ООД следва да бъде намалена от
1875,35 лева (с ДДС) на 1788,95 лева (с ДДС) или с 86,40 лева.
По изложените съображения жалбата против Разпореждане на ЧСИ от 27.05.2022г., с
което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя и
определения размер на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е основателна, като разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени от 1440 лева на 240 лева(с ДДС) или с
1200 лева, а таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, изчислена върху паричното вземане на взискателя
„“Стим 15“ ООД следва да бъде намалена от 1875,35 лева (с ДДС) на 1788,95 лева (с ДДС)
или с 86,40 лева.
Мотивиран от горното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ от 26.05.2022г. на ЧСИ Тодор Витанов с рег.
№ 918 и район на действие – Окръжен съд-С., постановено по изп.дело № 145/2022г., с
което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 145/2022г. по
молба на длъжника „Пимс Строй“ ЕООД с ЕИК ******* с вх.№ 02101/27.04.2022г.
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Пимс Строй“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление :с.С.,ул.“И.“ № 40, общ.М., обл.С., представлявано от управителя
П.И.Х. чрез пълномощника му адв. Р.К. РАЗПОРЕЖДАЕН от 27.05.2022г. на ЧСИ Тодор
Витанов с рег.№ 918 и район на действие – Окръжен съд-С., постановено по изп.дело №
145/2022г., с което отказва да намали размера на приетото с Постановление за разноски от
14.04.2022г. адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя
„Стим 15“ ООД с ЕИК *******,представлявано от управителя И.И.Х. чрез пълномощника
му адв.С. Б. по изп.дело № 145/2022г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов с рег.№ 918 и район
на действие – Окръжен съд-С. от 1440лева (с ДДС) на 240 лева (сДДС) или с 1200 лева и на
дължимата пропорционална такса на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ от 1875,35 лева (с ДДС) на
1788,95 лева (с ДДС) или с 86,40 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10