Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯ. ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова
в. гр.д. № 400 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 57 от 19.04.2019 г. по
гражданско дело № 696/2018 г. по описа на РС-С., втори състав, е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Я. С. на майката Г.В.К.
и е определил местоживеенето на детето при нея; определил е режим на лични
отношения на бащата Я.И.С. с детето Е. Я. С., а именно: всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 18,00 часа, без
приспиване. С решението Я.И.С. е осъден да заплаща за детето Е. Я. С., чрез
неговата майка и законен представител Г.В.К. на основание чл. 143, ал. 2 от СК, месечна издръжка в размер на 170,00
лева, считано от датата на подаване на исковата молба-13.11.2018 г., до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването ѝ,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното ѝ
изплащане, като е
отхвърлил така предявения иск за разликата от 10,00 лева до пълния предявен
размер от 180 лева. По иск с правно основание 149 СК ответникът Я.И.С. е осъден да заплати на дъщеря си Е. Я.
С. чрез нейната майка и законен представител Г.В.К. издръжка за минал период от
01.04.2018 г. до 12.11.2018 г., включително, в общ размер на 540 лева, като
иска е отхвърлен за сумата над този размер до предявения. С решението на
страните са присъдени разноски.
Решението на първоинстанционния
съд се обжалва от ответника, сега въззивник, в частта
относно определения режим на лични контакти между него и детето, опредЕ.та месечна издръжка за детето в размер на 170 лева,
считано от 13.11.2018 г. и по отношение на опредЕ.та
месечна издръжка за минал период, от 01.04.2018 г. до 12.11.2018 г.,
включително, в общ размер на 540 лв. Счита, че в обжалваните части решението е
неправилно, постановено при нарушение на закона, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и неправилна преценка на
събрания доказателствен материал. Твърди, че
постановеният режим на лични контакти не е съобразен с възрастта и нуждите на
детето, с привързаността му към бащата. Изложени са доводи, че вследствие така
определения режим на лични отношения съществува реална опасност да настъпи
отчуждение на детето от рождения му родител. Счита, че опредЕ.та
месечна издръжка в размер на 170 лева е прекомерна, че не е съобразена с
потребностите на детето и с възможностите (доходите) на бащата. Твърди, че искът за издръжка за
минало време е неоснователен, тъй като въззивникът е
заплащал ежемесечно парични суми с еквивалент 1275 лева, като е закупувал и
дрехи, обувки, играчки и др. за детето. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемата оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Твърди, че решението на първоинстанционния
съд в обжалваните части е правилно и законосъобразно и че не са допуснати
твърдените нарушения, а решаващите изводи са основани на обстоен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и
да потвърди обжалваното решение. Претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Представя писмена защита, в която
обосновава становището си, че определеният размер на месечна издръжка е
съобразен с нуждите на детето и възможностите на въззивника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
С необжалваната и влязла в сила част
на първоинстанционното решение по делото,
упражняването на родителските права по отношение на малолетното, понастоящем – 5-годишно
дете на страните, е предоставено на майката - Г.В.К..
По делото е установено, че страните
не са имали сключен брак помежду си и живеят разделени от 2018 г., като след
раздялата ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са
полагани основно от майката.
От свидетелските показания на Д. К.,
майка на въззиваемата, се установява, че страните по
делото са във фактическа раздяла от навършване на две годишна възраст на
детето, като понастоящем детето живее с майка си в апартамент в гр. С..
Посочва, че въззивника изпраща чрез пощенски запис
издръжка за малолетното си дете, но не е запозната с точния размер на
изплащаната сума. Посочва, че детето се чувства прекрасно при баща си.
Според свидетелските показания на П.
С., съпруга на въззивника, дадени пред първоинстанционния съд, се установява, че детето посещава
дома им, че двамата са силно привързани един към друг. Посочва, че въззивника полага грижи за детето, купува дрехи, играчки и
обувки.
Според
изготвения по делото социален доклад детето е емоционално привързано към двамата
си родители и разширения кръг на семейството. Родителите се стараят да осигурят
сигурна и стабилна среда на детето. Стараят се да му оказват нужната подкрепа.
Видно от служебна бележка изх. №
51/10.10.2018 г. детето посещава детска градина, кв.
„Дренов“ (лист 7 от първоинстанционното дело).
Месечната такса за детската градина е в размер на 50 лева, Е. С. посещава и две
допълнителни форми, които се заплащат отделно, а именно: английски език – 12
лева месечно, народни танци – 12 лева месечно, театри – 7 лева месечно, общо 81
лева.
Въззиваемата е с временна нетрудоспособност,
поради майчинство, видно от болничен лист Е20196627977. Родила е на 21.01.2019
г. второ дете-С. Д. Ц. (л. 47). От удостоверение за брутен доход № 92-01-173/28.02.2019 г., издадено от
Управление пътнически превози-София, се установява, че за периода от месец
февруари 2018 г. до месец януари 2019 г. е получила брутен доход от трудово
правоотношение в размер на 6519,87 лева (л.58 от гр. д. № 696/18г.).
От събраните във въззивното
производство писмени доказателства се установява, че въззиваемата В. има сключен договор за
потребителски кредит в размер на 4910,88 лева (л. 51 от в.гр.д).
Въззивникът Я.С., видно от удостоверение №
61/22.02.2019 г., издадено от „Р. 99“ ЕООД, за периода от месец февруари 2018
г. до месец януари 2019 г. е получил брутен доход в общ размер на 6 617,72
лева (л. 46 от гр. д. № 696/18г.).
От събраните във въззивното
производство писмени доказателства се установява, че на въззивника
му се е родило второ дете-Я. Я. С., родена на *** г. Представени са амбулаторни
листи и медицинско направление, удостоверяващи извършени прегледи във връзка с
проследяването на бременността на съпругата на въззивника.
Видно от договор за предоставяне на
ипотечен кредит с дата 02.10.2018 г., сключен между „Обединена българска банка“
АД и П. Н. И. и Я.И.С. двамата са солидарни длъжници
за сумата от 48 900,00 лева и изплащат месечна вноска в размер на 259, 60 лева
(л.9-23 от в.г.д.). Представен е и трудов договор № 17/24.08.2019 г., сключен
между „А.“ ЕООД и Я.С., видно от който получава месечно трудово възнаграждение
в размер на 560 лева.(л. 49-50 от в. гр. д).
По делото са приобщени писмени
доказателства-разписки, които удостоверят, че възивникът
е изплащал парични суми за издръжката на малолетната си дъщеря. За периода, за
който се претендира издръжка по чл. 149 от СК, а именно от 01.04.2018 г. до
12.11.2018 г., са приложени следните документи: разписка от 08.10.2018 г. сума
в размер на 100 лв. (л.22 гр. д. 696/18г.), разписка от 08.09.2018 г. сума в
размер на 100 лв. (л.28), разписка от 08.08.2018 г.
сума в размер на 200 лв. (л.29), разписка от 27.06.2018 г. сума в размер на 100
лв. (л.30) и разписка от 16.04.2018 г. сума в размер на 120 лв. (л.31). Видно от приобщените документи въззивникът е изплатил издръжка в размер на 620 лева за
посочения период. Останалите представени разписки не касаят плащания за частта
от исковия период, която е предмет на обжалване в настоящото производство,
поради което съдът не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима и
частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК спорът между родителите относно мерките, касаещи
детето им се разрешава съобразно чл. 59, чл. 142 и чл. 143 от същия кодекс.
Съгласно чл. 59, ал.3 СК определянето на режим на лични отношения между
родители и деца включва определяне на период или на дни, в които родителят може
да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните
празници и личните празници на детето, както и по друго време. Последователно е
застъпено виждането, че при определяне на този режим съдът следва да се
ръководи от интересите на детето. В разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК са посочени обстоятелствата, които следва да
бъдат преценени при решаване на въпросите във връзка с родителските права и те
са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Чрез режима на лични отношения
трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и
с подкрепата, и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена
потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип
мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да
предоставят възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения
между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая следва да се регламентира
обичаен режим на лични отношения с бащата, за да се развива детето пълноценно,
да не бъде изгубена емоционалната връзка на детето с него.
От приетите по делото социален
доклад и свидетелски показания може да се направи извод, че през времето на
лични контакти с детето бащата се грижи добре за него, старае се да му осигури
всичко необходимо и както той, така и детето се радват на срещите си. В
присъствие на бащата детето е спокойно и щастливо. Поради това посоченият в
решението на районния съд режим на лични отношения на бащата с детето следва да
бъде възприет и от настоящата инстанция, но следва да бъде разширен съобразно
направеното в този смисъл искане във въззивната
жалба, като детето остава в дома на баща си с преспиване и се включат и
периодите на Коледните и Великденските празници и ваканциите, личните празници
на детето и неговия баща, както следва: бащата да взима детето всяка първа и
трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя – с преспиване,
когато не съвпадат с рождения ден на майката (15 юли) и сестрата С. Ц. (21
януари). Петнадесет последователни дни през лятото (в рамките на периода 1 юни
– 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено
бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата
ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми
писмено майката до 31 май на съответната година.
През нечетните
години бащата да взима детето по време на следните празници: Великден (от
Велики петък до понеделник) – с преспиване, Новогодишните празници (31 декември
и 1 януари) – с преспиване, като взима детето в 10 часа и го връща до 18 часа в
съответния ден.
През четните
години бащата да взима детето по време на следните празници: Деня на
освобождението (3 март), Коледните празници (от 24 до 26 декември) – с
преспиване, като взима детето в 10 часа и го връща до 18 часа в съответния ден.
Бащата ще има
право също така да взема детето и в дните, следващи рождения му ден, на неговия
рожден ден (02 октомври), рожденият ден на сестра му Я. С. (28 септември), ако
това е почивен ден, ще бъде при него от 10, 00 часа до 18, 00 часа, а, ако е
работен ден- от 17, 00 часа до 19, 00 часа.
За
осъществяването на личните контакти бащата да взима детето от дома, в който
живеят майката и детето, съответно – да го връща в този дом.
Съдът намира за
неоснователно искането на бащата за взимане на детето всяка сряда от седмицата с
преспиване, предвид възрастта му и необходимостта от изграждане на режим на
хранене и вечерен сън, това би създало неудобства и стрес за детето.
По
въпроса за дължимата издръжка, съдът намира следното:
Съгласно трайната съдебна практика, при уважаване на
иск за издръжка за бъдещ период, последната се присъжда от датата на подаване
на исковата молба. В случая исковата молба, по която е образувано настоящото
дело, е подадена на 13.11.2018 г.
Родителите
дължат издръжка на своите непълнолетни деца, като размерът на същата се
определя, съгласно чл. 142 от СК, в зависимост от две величини -
нуждите на детето и възможностите на родителя, и е определен само минималния
размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна
заплата, месечно. Минималната работна заплата за 2019 год. е в размер на 560,00
лева, ПМС № 320 от 20.12.2018 г. (ДВ, бр. 107 от 2018 г.). Нуждите на детето се
преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние,
възраст, нуждите от получаване на образование и задоволяване на неговите
потребности.
По
делото е установено, че за посещаване на детска градина с допълнителни занимания
се заплаща такса в размер на 81 (осемдесет и един) лева месечно. Предвид
възрастта на детето и периода на бързо развитие на детския организъм, растящата
необходимост от пълноценна храна, осигуряването на нужните пособия за посрещане
на любопитството му към света и знанието, правилно първоинстанционният
съд е определил, че за посрещане нуждите на детето месечно са необходими 260
лева. Съгласно т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС усилията,
които полага родителят във връзка с отглеждането на детето, се вземат предвид
при определяне размерът на издръжката, която този родител дължи.
Видно
от приобщените във въззивното производство писмени
доказателства - трудов договор № 17/27.08.2019 г., въззивникът
получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева, участва в
изплащането на ипотечен кредит и от 28.09.2019 г. има още едно дете, за което
следва да полага грижи.
При
така установените обстоятелства настоящата съдебна инстанция приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка за малолетното си дете в размер на 170. 00 лева. Получаваният месечен
доход от въззивника позволя без особени затруднения
да заплаща опредЕ.та месечна издръжка.
С оглед гореизложеното, жалбата е
неоснователна по отношение на размера на присъдената издръжка. Обжалваното
решение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в тази част.
По иска за
издръжка за минал период, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК, издръжка за
минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на
иска. Поради това и с оглед съпоставката между датата на подаване на исковата
молба, с която е предявен този иск - 13.11.2018 г. и началната дата, от която
се претендира издръжка в размер на 180 лв. - 01.04.2018 г., искът е допустим.
Видно от приобщените в първоинстанционното производство писмени документи,
разписки се
установява, че въззивникът е изплащал парични суми за
издръжката на малолетната си дъщеря. За периода, за който се претендира
издръжка за минал период, а именно от 01.04.2018 г. до 12.11.2018 г., както
следва: разписка от 08.10.2018 г. сума в размер на 100 лв. (л.22), разписка от
08.09.2018 г. сума в размер на 100 лв. (л.28), разписка от 08.08.2018 г. сума в размер на 200 лв. (л.29), разписка от
27.06.2018 г. сума в размер на 100 лв. (л.30) и разписка от 16.04.2018 г. сума
в размер на 120 лв. (л.31). Като основание за посочените парични преводи е
посочено "издръжка". Общата изплатена сума е в размер на 620 лева.
По
отношение на въведеното възражение, че въззивникът е
купувал дрехи, играчки, храна и др. за малолетното си дете не са представени
никакви доказателства, поради което няма как да бъдат обсъждани от съда.
Останалите представени разписки не касаят плащания за
частта от исковия период, която е предмет на обжалване в настоящото
производство, поради което съдът не ги обсъжда.
Претендираният размер на месечна издръжка от ищцата е 180
лева.
Настоящият съдебен състав намира, че
правилно първоинстанционният съд е определил размера
на дължимата издръжка за минал период в размер на 170 лева. Така определеният
размер на месечна издръжка съответства на потребностите на детето и
възможностите на бащата, като се има предвид и обстоятелството, че през този
период той не е полагал грижи за други деца.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че възраженията
на въззивника, че не дължи издръжка по чл. 149 от СК са
неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е
уважил иска, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в
тази му част.
По
разноските.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на въззивника следва да се присъдят разноски. Във въззивната инстанция са направени разноски за платена
държавна такса в размер на 25 лева,
видно от вноска бележка с дата 09.05.2019 г. (л. 31 от в.гр. д.),
адвокатски хонорар в размер на 400 лева (разписки л. 53, л. 54, л. 55 в.гр.д.).
Предмет на обжалване, респективно разглеждане
по въззивното дело са 3 обективно съединени иска
(един неоценяем и два оценяеми),
в договора за правна защита не е уточнено за кои иск колко се дължи от въззивника поради което общата сума от 400 лв. следва да
бъде раздЕ. на три. Настоящия съдебен състав е
потвърдил първоинстанционното решение в частта за оценяемите искове и е уважил въззивната
жалба по неоценяемия иск, поради което в полза на въззивника следва да се присъдят
разноски в размер на 141,66 лева
В полза на процесуалния представител на въззиваемата,
имайки предвид изхода на спора, следва да се присъди адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 21 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на
266,66 лева.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 57 от 19.04.2019 год. по
гр. дело № 696/2018 год. на Районен съд-С. в частта, с която е определен режим
на лични отношения между бащата Я.И.С., ЕГН: ********** и детето Е. Я. С.,
роден на *** год., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между
бащата Я.И.С., ЕГН: ********** и детето Е. Я. С., родено на *** год., както
следва: бащата да взима детето всяка
първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя – с
преспиване, когато не съвпадат с рождения ден на майката (15 юли) и сестрата С.
Ц. (21 януари). Петнадесет последователни дни през лятото (в рамките на периода
1 юни – 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми
писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок,
бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми
писмено майката до 31 май на съответната година. През нечетните години бащата да взима детето по време на следните
празници: Великден (от Велики петък до понеделник) – с преспиване,
Новогодишните празници (31 декември и 1 януари) – с преспиване, като взима детето
в 10 часа и го връща до 18 часа в съответния ден. През четните години бащата да взима детето по време на следните
празници: Деня на освобождението (3 март), Коледните празници (от 24 до 26
декември) – с преспиване, като взима детето в 10 часа и го връща до 18 часа в
съответния ден. Бащата ще има право също така да взема детето и в дните,
следващи рождения му ден, на неговия рожден ден (02 октомври), рожденият ден на
сестра му Я. С. (28 септември), ако това е почивен ден, ще бъде при него от 10,
00 часа до 18, 00 часа, а, ако е работен ден- от 17, 00 часа до 19, 00 часа. За
осъществяването на личните контакти бащата да взима детето от дома, в който
живеят майката и детето, съответно – да го връща в този дом.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 57 от 19.04.2019 год. по
гр. дело № 696/2018 год. на Районен съд-С. в останалата част, с която Я.И.С., ЕГН: ********** е осъден да
заплаща на дъщеря си Е. Я. С., родена на *** год., чрез нейната майка и законен
представител Г.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер
на 170 (сто и седемдесет) лева, считано
от 13.11.2018 г., до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; в частта с
която Я.И.С., ЕГН: ********** е осъден да заплати на дъщеря си Е. Я. С., родена
на *** год., чрез нейната майка и законен представител Г.В.К., ЕГН: **********,
с адрес: *** издръжка за минал период, от 01.04.2018 г. до 12.11.2018 г.,
включително, в размер на 540 (петстотин и четиридесет) лева; както и в частта,
с която Я.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** е осъден да заплати на Г.В.К.,
ЕГН: ********** направени разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 330,55 лева; в частта, с която Г.В.К., ЕГН: **********
е осъдена да заплати на Я.И.С., ЕГН: ********** сумата от 22,22 лева, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати на Я.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 141,66 (сто
четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляващи
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част
от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Я.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на адв. З.Г.Н. от САК, с адрес ***,
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 21 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 266,66 (двеста шестдесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки) лева.
В останалата част решение № 57 от 19.04.2019 год. по гр. дело № 696/2018
год. на Районен съд-С. не е обжалвано и е влязло в сила..
Решението може да се обжалва пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.