№ 568
гр. *** , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Асен И. Даскалов
Секретар:ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно
наказателно дело № 20204430201698 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № РД-05-52/18.08.2020 г. на *** на
Р.З.И. - ***, на Б. Д. М. ЕГН: *** е наложено административно наказание на
основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300 /триста/
лева, за извършено нарушение по чл.63 ал.4 ЗЗ.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ***. Счита, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила: Актът за установяване на
административно нарушение съдържа два номера и е неясно кой от тях го
индивидуализира; не са представени доказателства за компетентността на
актосъставителя; в АУАН и НП не е надлежно посочено в какво се изразява
нарушението на посочената в Акта и Наказателното постановление Заповед
на *** на здравеопазването. Наред с това, оспорва НП по същество, като
отбелязва, че в *** *** са били надлежно изпълнени предвидените
противоепидемични мерки; евентуалното наличие на лица, неносещи
предпазни марки на територията на *** *** не може да бъде вменено във вина
на нейния ***; *** *** е собственост на ОБЩИНА *** и не попада в обхвата
на посочената в Акта и Наказателното постановление Заповед на *** на
здравеопазването; в ЗЗ не е предвиден състав на административно нарушение
1
като това, описано в АУАН/НП. На тази основа, моли за отмяна на
Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява. Депозира писмени бележки, в които поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения.
За ответната страна – Р.З.И. - ***, се явява упълномощен адвокат,
който оспорва жалбата и счита, че в хода на административнонаказателното
производство са спазени процесуалните правила, като е издадено Наказателно
постановление, което е законосъобразно и правилно. Пледира същото да бъде
потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски по съответен списък.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
По нейната основателност, след като задълбочено прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът
намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.
№ 0000884/10.07.2020г. от страна на П. З. Г. – *** в отдел „***“ при РЗИ -
***, в присъствието на свидетеля Т. Р. Т., както и Б. Д. М.. Съставен е за това,
че при извършена проверка на 10.07.2020 г. в 10:20 часа по повод на жалба с
вх. № 96-00-115/08.07.2020 г., в обект ***, гр. ***, ул. „****“ № 7 е
установено, че лицето Б. Д. М., в качеството на *** отдел *** на *** ***,
допуска влизането на граждани в залата на ***та, без да са поставили маска
на лицето или друго средство, покриващо носа и устата, разпоредено със
Заповед на *** на здравеопазването № РД-01-369/30.06.2020 г. – нарушение
по чл.63 ал.4 ЗЗ. Нарушителят не се е ползвал от правото на възражения при
съставяне на акта; такива е представил по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН,
в които е изложил съображения, представени и във въззивната жалба, с която
е сезирана настоящата инстанция.
Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган, респ. – възраженията на нарушителя са
преценени като неоснователни. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на Б. Д. М. ЕГН: *** е наложено
административно наказание на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето –
глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.63 ал.4 ЗЗ.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.37 – 55 от
делото, чл.209а ал.3 и 4 ЗЗ/. Неоснователно се счита, че е налице нередовност
на съставения АУАН, тъй като в същия са посочени два номера – изходящ и
2
бланков; касае се за обичайни обстоятелства, свързани с отпечатване на
бланките и последващото администриране на Актовете за установяване на
административно нарушение, които няма как да съставляват нарушение на
процесуалните правила. Също така, както вече беше отбелязано, в хода на
съдебното следствие са представени достатъчно доказателства,
оправомощаващи *** П.Г. да състави АУАН в процесния случай /Заповед на
*** на РЗИ – ***, длъжностна характеристика/, поради което и това
възражение на жалбоподателя се явява неоснователно. В хода на
административнонаказателното производство обаче, все пак са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Основателно се възразява, че нито АУАН, нито – НП, съдържа
надлежно конкретизиране на твърдяното нарушение от страна на Б. Д. М., в
светлината на Заповед на *** на здравеопазването № РД-01-369/30.06.2020 г.
Същата Заповед съдържа редица изисквания, с различно съдържание и
различен адресат. При положение, че се твърди нарушаването на някое от
тези изисквания – същото следва да бъде ясно конкретизирано. Не се касае за
формалност, а за съществен елемент от реализирането правото на защита на
лицето, чиято административнонаказателна отговорност бива ангажирана.
Нещо повече – посочената като нарушена и в АУАН, и в НП законова
разпоредба – чл.63 ал.4 ЗЗ, гласи „При обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 *** на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен ***
за територията на страната или за отделна област.“. Видно е, че се касае
за разпоредба, която не е и не може да бъде нарушена в процесния случай,
тъй като нейния правен смисъл и предназначние се свеждат до
оправомощаване на *** на здравеопазването, при обявена извънредна
епидемична обстановка, да въвежда със заповед, временни
противоепидемични мерки. Конкретното съдържание на мерките и техния
адресат се съдържат именно от съответно издадената заповед, в случая -
Заповед на *** на здравеопазването № РД-01-369/30.06.2020 г. Ето защо,
надлежното посочване на нарушените противоепидемични мерки /раздел,
точка, буква от Заповедта/ е абсолютно задължително, тъй като именно по
този начин се изпълва бланкетното съдържание на разпоредбата на чл.63 ал.4
ЗЗ, а твърдяното нарушение добива яснота и определеност. Поради това
Съдът намира, че са нарушени императивните разпоредби на чл.42 т.4, 5
ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5, 6 ЗАНН; посочените нарушения са съществени, тъй
като се ограничава правото на защита на нарушителя и по-конкретно –
правото му да узнае за какво нарушение/нарушения е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност, както и въз основа на кои факти и
обстоятелства.
Следователно, издаденото Наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова - следва да бъде отменено, без да бъде
разглеждан по същество правния спор. За пълнота на настоящия съдебен акт
3
обаче, нека бъде отбелязано, че обжалваното НП се явява и неправилно, тъй
като Б. Д. М. не е извършила нарушението, за което й е наложено процесното
административно наказание.
В тази връзка Съдът взе предвид, че показанията на свидетелките
П. З. Г. и Т. Р. Т. са последователни, убедителни, взаимно потвърждаващи се,
небудещи съмнение в добросъвестното им депозиране и поради това – следва
да бъдат кредитирани. От техните показания се установява, че при извършена
проверка на 10.07.2020г. в *** ***, голяма част от посетителите са били без
поставени предпазни маски или с неправилно поставени такива /провесени
под брадата/; поискали среща с ***я на *** *** и в присъствието на Б. Д. М.
отправили бележки на посетители, които са без поставени предпазни маски
или с неправилно поставени такива; бележки в този смисъл били отправени и
от страна на самата Б.М.. Следователно, единственото установено нарушение
на Заповед на *** на здравеопазването № РД-01-369/30.06.2020 г. /л.69 – 71 от
делото/, при така извършената проверка, е на правилото за поведение,
съдържащо се в раздел І т.4 от Заповедта, а именно – че всички лица,
намиращи в закрити обществени места са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, съгласно
препоръки в Приложение №3 към Заповедта. Видно е обаче, че адресат на
така възложеното задължение са физическите лица, посещаващи закрити
обществени места. И това е повече от разбираемо, тъй като именно
гражданите са тези, които следва да имат отговорно и законосъобразно
поведение, в изпълнение на постановените противоепидемични мерки. На
свой ред, задължения са предвидени и за собствениците и управляващите
обекти с обществено предназначение, чиято дейност не е преустановена
/раздел ІІ/ – по раздел І т.3 б. „а“ до „г“ включително, като в това число
попадат, наред с другото, осигуряване на спазването на минимална
дистанция, осигуряването на дезинфектант за ръце на входа на обекта,
поставяне на информационни табели или информиране на посетителите по
друг подходящ начин, че са длъжни да спазват „...физическа дистанция,
хигиена на ръцете, носене на защитни маски на лицето...“.
Още тук е повече от очевидно, доколко несъстоятелна е
административно-обвинителната теза, тъй като в качеството на управляващ
обект с обществено предназначение – *** на *** ***, Б. Д. М. е имала
единствено задължения по раздел І т.3 б. „а“ до „г“ от Заповедта, а не по
раздел І т.4 от Заповедта. Впрочем, при описанието на нарушението и
обстоятелствата на неговото извършване, независимо от отбелязаната вече
по-горе тяхна непълноценност, както в АУАН, така и в НП не се твърди
извършване от страна на М. на нарушения по раздел І т.3 б. „а“ до „г“ от
Заповедта. От друга страна, задължението за носене на съответно предпазно
средство, покриващо носа и устата /раздел І т.4 от Заповедта /, е задължение
на всяко физическо лице, а не специално на собственика или управляващия
обект с обществено предназначение. В този смисъл, при констатиране на
4
нарушения по раздел І т.4 от Заповедта, органите на РЗИ-*** е следвало да
предприемат действия по съставяне на съответни АУАН на всяко от лицата-
посетители на обекта с обществено предназначение /*** ***/, установено без
съответно предпазно средство, покриващо носа и устата, а не на
управляващия обекта с обществено предназначение. Тук следва да бъде
подчертано и това, че съобразно раздел ІІІ от Заповедта, собствениците и
управителите на обекти с обществено предназначение, са „...отговорни за
организиране на прилагането и изпълнението на въведените с тази заповед
противоепидемични мерки“, но това очевидно се отнася именно за
предвидените раздел І т.3 б. „а“ до „г“ от Заповедта, а не по раздел І т.4 от
Заповедта, тъй като последното, както беше вече отбелязано – е възложено
като задължение на всяко физическо лице. Едва ли може юридически и
житейски, разумно да се поддържа, че собствениците и управителите на
обекти с обществено предназначение имат задължение лично да поставят
съответно предпазно средство, покриващо носа и устата на онези физически
лица, които не са изпълнили задължението си по раздел І т.4 от Заповедта.
Впрочем, тук няма как да не бъде вметнато едно особено любопитно
обстоятелство – никъде в Заповед на *** на здравеопазването № РД-01-
369/30.06.2020 г. не са предвидени конкретни задължения за собствениците
или управителите на обекти с обществено предназначение по отношение на
лица, които, по едни или други причини, не желаят да се съобразяват с
изискването за носене на съответно предпазно средство, покриващо носа и
устата – дали такива лица следва да не бъдат допускани в обектите за
обществено предназначение, дали следва да бъдат отстранявани от същите
обекти, при положение, че се намират на територията на същите, дали следва
да им бъдат отправяни любезни напомняния, настоятелни молби, горещи
увещания или тежки упреци, че следва да изпълняват задължението си по
раздел І т.4 от Заповедта – или някакви други мерки, щото да се гарантира
изпълнението на последното задължение.
Не на последно място, налага се да бъде подчертано и това, че
съобразно чл.209а ал.1 ЗЗ, „Който наруши или не изпълни въведени от *** на
здравеопазването или от *** на Р.З.И. противоепидемични мерки по чл. 63,
ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение – от 1000 до 2000 лв.“. Видно е, че административнонаказателната
разпоредба предвижда две форми на изпълнителни деяния – нарушаване или
неизпълнение на въведени противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и
чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗ. Не е предвиден обаче състав на допустителство,
каквото по същество се описва в обстоятелствената част на АУАН и НП –
„...допуска влизането на граждани в залата на ***та, без да са поставили
маска на лицето или друго средство, покриващо носа и устата...“. От друга
страна, съобразно чл.10 ЗАНН, „При административните нарушения
подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се
наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.“.
5
Следователно, волята на Законодателя при регламентиране на
административнонаказателната отговорност по чл.209а ал.1 ЗЗ не е
обхващала случаите на допустителство, а оттук – този вид прояви, не
подлежат на административно наказание. От сравнителноправна гледна точка
следва да бъде изтъкнато, че ЗЗ предвижда състав на допустителство – чл.218
ал.2 ЗЗ, но Законодателят очевидно не е намерил за необходимо да предвиди
подобен състав и във връзка с противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗ – законодателно решение, причините за което не
следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт, но и няма как да не бъде
отбелязано.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № РД-05-52/18.08.2020 г. на *** на Р.З.И. - ***, с което на Б.
Д. М. ЕГН: *** е наложено административно наказание на основание чл.209а
ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено
нарушение по чл.63 ал.4 ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6