Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 537 от 09.04.2021г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря И. Г.и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 159
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Е.Т.М. *** , с ЕГН **********, против Решение №260033/18.12.2020г.,
постановено по АНД №239/2020г. по описа на Районен съд –Карнобат, в частта, в
която е потвърдено наказателно постановление №20-0282-000181/14.07.2020г. на
началника на РУ Карнобат, като на М. е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Иска се от съда да отмени оспорваното решение в обжалваната част като
незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила и на
материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства. Претендира за присъждане на направените по делото разноски, а
именно адвокатско възнаграждение.
По делото е
постъпило възражение с
рег.№282000-281/14.01.2021г. по описа на РУ Карнобат, което съдържа петитум с
искане да бъде потвърдено изцяло наказателното постановление и да бъде отменено
решението на РС-Карнобат в частта относно нарушенията по чл.147, ал.1 и чл.190,
ал.3 от ЗДвП, в която част наказателното постановление е отменено от въззивната
инстанция, както и в частта за разноските. По тази причина съдът намира, че
това волеизявление представлява касационна жалба, макар и да е именовано
възражение. Към възражението са приложени доказателства.
В съдебно
заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност
на оспорването, като иска от съда да остави
в сила обжалваното решение.
Касационната
жалба и възражението ( с характер на касационна жалба) са подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от
надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и са процесуално допустими.
Разгледана по
същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата и възражението за неоснователни.
Съображенията за това са следните:
С Решение №260033/18.12.2020г.,
постановено по АНД №239/2020г., Районен съд–Карнобат е потвърдил наказателно постановление №20-0282-000181/14.07.2020г.
на началника на РУ Карнобат, в частта, в която на М. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Със същото решение РС е отменил наказателно
постановление №20-0282-000181/14.07.2020г. на началника на РУ Карнобат, в
частта, в която на М. е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и административно наказание глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП. С оспореното решение
РС-Карнобат е осъдил ОДМВР Бургас да заплати на М.адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.М.е наказан за това, че на
15.06.2020г., в 18.28 часа, на автомагистрала Тракия, км. 331+300м., община
Карнобат, в посока от гр.Бургас към гр.София, управлявал лек автомобил Мазда
ЦХ7, с рег.№А7309НВ, собственост на В.Д.. При управлението на лекия автомобил М.
не избирал скоростта на движение, съобразена с условията на видимост,
интензивността на движение и блъска в задната част движещия се пред него
товарен автомобил „Форд транзит“, с рег. № СН 0034КК, управляван от Николай
Стоянов. В резултат на сблъсъка, товарният автомобил се ударил в предпазна
еластична ограда-мантинела, при което от
ПТП са настъпили материални щети. Освен това контролните органи
констатирали, че М. управлява ППС, собственост на В.Д., което не е минало
техническа преглед –нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, както и че управлява МПС
с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш,
неплатена в срока за доброволно заплащане –нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП. За
така установените нарушения бил съставен АУАН, а впоследствие издадено и
наказателно постановление.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че АУАН и издаденото НП съдържат
изискуемите от закона реквизити относно нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП,
като това нарушение е безспорно установено и доказано. Относно нарушението по
чл.147, ал.1 от ЗДвП е изложил мотиви, че задължението за представяне на
МП за технически преглед е на неговия
собственик, а не на водача, като автомобила, към момента на проверката е
собственост на В.С.Д.. Във връзка с нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП са
изложени съображения, че неплащането на наложени глоби за нарушения по ЗДвП не
съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, както и че
липсват доказателства кога е връчено наказателното постановление.
Решението на
въззивната инстанция е правилно, като съображенията за това са следните.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящият
съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства,
събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното
решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на всяко едно
административно нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в
съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във
връзка с чл. 14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения
му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента
на обществената опасност на всяко едно от нарушенията, както и тежестта на
наложеното административно наказание за всяко
едно от тях.
От анализа на
доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на
АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора относно
нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Районният съд е изяснил всички релевантни
за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. От показанията на
полицейския служител в проведеното съдебно заседание се установява, че
касаторът е управлявал МПС, като при избиране скоростта на движението е
следвало да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя, за да спре пред всяко предвидимо препятствие, което той не
е сторил.Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в
съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства и настоящата
инстанция я възприема изцяло и не е налице нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП,
както се твърди в жалбата.
Съдебният състав намира за неоснователни
възраженията, изложени в касационната жалба на М.. В АУАН е налице описание на
нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП и обстоятелствата, при които е било
извършено. Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН.В
оспореното наказателно постановление има описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, като
нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП се потвърждава и от събраните по делото
доказателства, които съдът цени като обективни и безпристрастни.
Относно нарушенията по чл.147, ал.1 от ЗДвП и по чл.190, ал.3 от ЗДвП, РС –Карнобат е изложил подробни мотиви, като изложените в тази насока
мотиви на РС-Карнобат се споделят изцяло
от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г. /, настоящият състав препраща към тези
мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне, включително и в частта за
разноските.
С оглед изложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При
този изход на спора разноски в полза на Е.Т.М. не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд - гр.Бургас , ХV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260033/18.12.2020г., постановено по
АНД №239/2020г. по описа на Районен съд –Карнобат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.