Р Е Ш Е Н И Е
№ 1254 12.06.2018г.
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХVІ –ти граждански състав
на четиринадесети май две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар Марина Д.,
като разгледа докладваното от
съдия Петрова
гражданско дело № 8731 по описа на
Бургаски районен съд за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по делото е образувано по
исковата молба на Д.Е.Б., гражданин на Руската Федерация, място на раждане: гр.
Караганда, Казахстан, дата на раждане: ***г., адрес: ***, пълномощник адвокат Р.Г.М.
от Адвокатска колегия - гр. София, адрес гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 77,
ет. 3, ап. 7, против „АРТСОФТЕХ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж. к. „Зорница“, ж.к.з.т. „Перла“, бл. 5, вх. 2, ет. П,
ап. МПС 3, представляван от Рахим Юсупович Ахмедов, с която се иска от съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата
от 24882.70 лева (двадесет и четири хиляди осемстотин осемдесет и два лева и 70
стотинки), представляваща непогасена главница, дължима по сключен между
страните договор за паричен заем, предоставена по сметка на дружеството, IBAN ***,
при банка „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, чрез 5 касови операции, за периода от
16.06.2016г. до 17.10.2016г.: 180 лева с референция № 00026 от 16.06.2016г.;
2506 лева с референция № 00015 от 27.07.2016г.; 310 лева с референция № 00060
от 08.08.2016г.; 15286.70 лева с референция № 00019 от 10.09.2016г. и 6600 лева
с референция № 00048 от 17.10.2016г., ведно със законната лихва считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2017г. до
окончателното плащане, за което е издадена заповед № 4471 от 09.10.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7545/2017г. по
описа на Бургаски районен съд, както и осъждане на ответника да заплати
направените разноски по делото, както и разноските направени по ч.гр.д №
7545/2017г. на БРС. Ангажират се доказателства.
Излагат се твърдения, че между
ищеца от една страна и ответното дружество от друга страна, е бил сключен
договор за заем, по силата на който страните са обвързани от валидно заемно
правоотношение. Посочва се, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде в
собственост на заемателя уговорената паричната сума - предмет на договора в общ
размер на 24882.70 лева, която последният не върнал след отправена покана.
БРС е сезиран с иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр. чл. 240, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че
претендираното задьлжение не сьществува, между страните не е сключван договор
за заем, напротив между страните са съществували отношения на доверител и
довереник, което е основанието за внасянето на сумите по сметката на
дружеството, тъй като това са били средства на дружеството, получени в брой от
касата на дружеството и/или средства от продажби на стоки, които е извършвал Б.
от името на дружеството по силата на предоставените му пълномощия. На следващо
място се сочи, че от записите в документите, с които са внесени сумите на каса
в банката е видно, че те не са заем, а вноска по сметката от пълномощник на
дружеството. В заключение, не му е предавана парична сума по договор за заем,
съответно няма задължение за връщането на такава.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на Д.Е.Б. е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против “Артсофтех“ ООД за исковата сума
по ч. гр. дело № 7545/2017г. на РС Бургас, приложено към настоящото дело. В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е подал възражение, което обуславя
наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск.
Не се спори по делото и видно от
приложената по делото справка от системата на “РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /Приложение № 1/,
ищецът е внесъл по банковата сметка на ответното дружество, както следва: 180
лева с референция № 00026 от 16.06.2016г.; 2506 лева с референция № 00015 от
27.07.2016г.; 310 лева с референция № 00060 от 08.08.2016г.; 15286.70 лева с
референция № 00019 от 10.09.2016г.; 6600 лева с референция № 00048 от
17.10.2016г. на обща стойност 24882.70 лева. За четири от вноските са представени и копия на наличните в
банката първични счетоводни документи.
Уважаването на иска по чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, предпоставя наличие на валидно заемно правоотношение, изпълнение
задължението на заемодателя да предаде вещта /сумата/ и невръщане на последната
в уговорения срок от заемателя. Съобразно с указаната на страните с доклада по
делото доказателствена тежест, в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи наличието на валидно заемно правоотношение с
ответника и изпълнение на задълженията си по същото за предоставяне на
уговорената сума в заем на ответника, както и датата на падежа на задължението.
С представените от ищеца документи, респ. с копията на наличните в банката
първични счетоводни документи не се установява постигнато съгласие между
страните по делото по сключването на договор за заем за потребление.
Следователно тези документи единствено биха могли да удостоверят предаването на
една парична сума. Това би могло да се приеме за елемент от договор за заем за
потребление по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, само ако между страните не
съществуваше спор относно постигането на съгласие за възникване на облигационна
връзка от този вид. Това е така, тъй като договорът за заем за потребление е
реален, т.е. за неговата действителност се изисква освен постигане на съгласие
и предаване на заетата сума. В настоящия случай ответникът оспорва наличието на
такова съгласие. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
в процеса по реда на чл. 154 от ГПК ищецът следва да ангажира безспорни
доказателства, че е налице правопораждащият неговата искова претенция
юридически факт, а именно валидно възникнало облигационно отношение въз основа
на договора за заем. По делото обаче не са ангажирани доказателства в този
смисъл, а както бе посочено по-горе представените от ищеца писмени
доказателства не представляват такова доказателство по реда на пълното и главно
доказване. В представените референции ищецът Б. е отразявал като основания за
плащанията: ”вноска” и ”захранване”, като липсва посочване на наличие на заемно
правоотношение. Липсват други данни по делото, които да сочат, че претендираната
от ищеца сума е преведена по сметка на дружеството с цел предоставяне на
паричен заем. От ангажираните от ищеца доказателства, както и от всички събрани
по делото доказателства не може да се направи извод, че между страните е
възникнало соченото в исковата молба облигационно правоотношение, основано на
договор за заем, сключен с управителя на ответното дружество, респективно, че
за последното се е породило задължение да върне получената сума. При така
установените факти се налага еднозначният правен извод, че искът е
неоснователен. Нещо повече, въз основа на представените от ответника писмени
доказателства – пълномощно и тетрадка, основното и допълнително заключение по
назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, както и от заключението на
вещото лице А. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвила
експертно становище за размера на получените от Б. и неговата съпруга суми в
брой от касата на ответното дружество, описани в приетата като доказателство по
делото тетрадка, съобразно изводите на почерковата експертиза и допълнителното
становище към нея, както и от показанията на свидетеля Цвятко Ненчев, може да
бъде направен извод в подкрепа на изложеното в отговора на ответната страна
възражение, че ищецът е превеждал по сметката на “Артсофтех“ ООД парични суми,
получени в качеството му на пълномощник на дружеството – от извършени продажби
на внасяните от същото в България стоки – текстилни изделия /хавлии/.
При така обсъдените
доказателства, настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск
по чл. 422 ГПК за неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед отхвърлянето на иска и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество
направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 1939 лева, от които
1317 лева - платено адвокатско възнаграждение и 622 лева – депозит за експертизи.
Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност
на това възнаграждение, тъй като с оглед цената на иска и естеството на спора
платеното адвокатско възнаграждение за защита по предявения иск не е
прекомерно.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
иска предявен по реда на
чл.422 от ГПК от ищеца Д.Е.Б., гражданин на Руската Федерация, място на
раждане: гр. Караганда, Казахстан, дата на раждане: ***г., адрес: гр. Б., ап. 3Д, пълномощник адвокат Р.Г.М. от Адвокатска
колегия-гр. София, адрес гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 77, ет. 3, ап. 7,
против ответника „АРТСОФТЕХ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, ж.к.з.т. „Перла“, бл. 5, вх. 2, ет. П,
ап. МПС 3, представляван от Рахим Юсупович Ахмедов, за приемане за установено,
че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 24882.70 лева (двадесет и четири
хиляди осемстотин осемдесет и два лева и 70 стотинки), представляваща
непогасена главница, дължима по сключен между страните договор за паричен заем,
предоставена по сметка на дружеството, IBAN ***, при банка „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, чрез 5 касови операции, за периода от 16.06.2016г. до
17.10.2016г.: 180 лева с референция № 00026 от 16.06.2016г.; 2506 лева с
референция № 00015 от 27.07.2016г.; 310 лева с референция № 00060 от
08.08.2016г.; 15286.70 лева с референция № 00019 от 10.09.2016г. и 6600 лева с референция № 00048 от 17.10.2016г., ведно
със законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 06.10.2017г. до окончателното плащане, за което е издадена
заповед № 4471 от 09.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7545/2017г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Д.Е.Б., гражданин на Руската Федерация, място на раждане:
гр. Караганда, Казахстан, дата на раждане: ***г., адрес: ***, да заплати на
„АРТСОФТЕХ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ж.к. „Зорница“, ж.к.з.т. „Перла“, бл. 5, вх. 2, ет. П, ап. МПС 3, представляван
от Рахим Юсупович Ахмедов, сумата от 1939 лева
(хиляда деветстотин
тридесет и девет лева) -
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ С.Петрова
Вярно с оригинала:
И.Г.