Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 24.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 5689 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът С.А.Р.
твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.3511.364 по КККР
на гр.Варна, одобрени със Заповед № РЗ-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: гр. Варна,
район Младост, ж. к. „В.“ № 83, целият с площ от 1189 кв. м., при граници на
имота: имоти с идентификатори 10135.3511.368, 10135.3511.370, 10135.3511.371,
10135.3511.372, 10135.3511.365, 10135.3511.1431, 10135.3511.363, 10135.3524.1,
10135.3511.362, 10135.3511.491, с номер по предходен план *********.
Посочва, че
е придобил собствеността върху 600/1189 идеални части от имота по силата на
договор за дарение, сключен с А.С.Р., обективиран в Нотариален акт № 75, том
16, дело № 3732/2007 г., рег. № 5310/06.03.2007 г. на СВ-Варна. Останалите
589/1189 идеални части заявява, че е придобил въз основа на давностно
владение, осъществено в периода от 2007 г. до датата на завеждане на иска, към
което следва да бъде присъединено и владението на неговия праводател
– А.С.Р., осъществено в периода от 1997 г. до 2007 г.
Обосновава
правния си интерес от предявяване на иска с твърдения, че при снабдяване със
скица за имота установил, че О.В. е съставила Акт за частна общинска
собственост за 589/1189 идеални части от процесния поземлен имот. Оспорва
Общината да е собственик на имота на посоченото в акта основание, а именно –
чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.
Отправя
искане до съда за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на 589/1189 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 10135.3511.364 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед №
РЗ-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, район Младост, ж.
к. „В.“ № 83, целият с площ от 1189 кв. м., при граници на имота: имоти с
идентификатори 10135.3511.368, 10135.3511.370, 10135.3511.371, 10135.3511.372,
10135.3511.365, 10135.3511.1431, 10135.3511.363, 10135.3524.1, 10135.3511.362,
10135.3511.491, с номер по предходен план *********.
Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна О.В. е депозирала писмен отговор, в който развива доводи за
недопустимост и неоснователност на иска. Поддържа, че липсва правен интерес от
предявения иск, тъй като ищецът може с осъдителен иск да осъществи
претендираното от него право. Счита, че отрицателният установителен иск е
допустим само когато с установителното решение ще се
постигне целеният резултат и
следователно не е допустимо със силата на присъдено нещо единствено да
се отрича правото на собственост. Поради същите съображения намира иска за
неоснователен, тъй като актуването на процесния имот
от О.В. не се е отразило в правната сфера на ищеца и не засяга правото му на
собственост.
Моли производството по делото да
бъде прекратено, а в условията на евентуалност - искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С
исковата молба е представен Акт № 8538/22.06.2015 г. за частна общинска
собственост /л. 5/, който има за предмет 589/1189 идеални части от поземлен
имот с идентификатор 10135.3511.364 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед
№ РЗ-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В документа е отразено, че О.В. е
придобила така описания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.
Видно
от Нотариален акт № 45, том II, рег. № 2230, дело № 241/2007 г. на нотариус О.Ш., рег. №
147 на НК /л. 6/, А.С.Р. е дарил на сина си С.А.Р. следния свой недвижим имот:
600 кв. м. идеални части от поземлен имот, целият с площ от 1189 кв. м.,
находящ се в с. о. „П.“, в землището на гр. Варна, представляващ имот с пл. №
980, идентичен с № 1402, при граници: имот с пл. № 967, им 1001, имот с пл. №
1000 и път.
С
отговора на исковата молба е представен регистър на имот № 980 към кадастралния
план на с. о. „П.“, в който към 11.12.1998 г. като собственик и владелец на
имота е вписан С.Р. /л. 39/. Видно от разписен лист към проекта за дворищна
регулация на м. „П.“ от 1990 г., в който е вписан имот № 104 със собственик С..
От
приложените на л. 72-73 от делото удостоверения за наследници се установява, че
на 08.08.1995 г. е починал С. К. Р., който е оставил
за наследници двамата си синове – С.С.К. и А.С.Р..
Последният, от своя страна е починал на 05.09.2007 г., като са го наследили
съпругата му Д.Ж.Р.и синът му – С.А.Р. /ищецът е настоящото производство/.
По
делото са ангажирани специални знания посредством назначената
съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в цялост
като обективно и компетентно изготвено, подробно и аргументирано. От същото
става ясно, че е налице идентичност между поземлен имот с идентификатор
10135.3511.364 и имот с пл. № 980 на с. о. „П.“, като в разписния лист към
плана като собственик на имота е вписан С.Р.. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението. Пояснява, че е възможно да е допусната явна фактическа
грешка в плана досежно отразеното в разписния лист име на собственика, тъй като
не е отразен документ за собственост. Посочва, че процесният имот попада в имот 104 по
кадастралния план от 1990 г., като само една малка част от него попада в имот
103. Заявява, че в северната част на имота се намира скат, който е с по-висока кота, отколкото самият имот.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели М.Й. и Г.А., преценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК се изясняват следните обстоятелства:
Процесният
недвижим имот понастоящем се стопанисва от ищеца С.Р., а преди това – от
неговия баща А. Р.. Св. Й. посочва, е познава имота от 1998 г., когато за пръв
път го е посетил, а св. А. – от повече от 30 години. И двамата са категорични,
че никога друго лице не е ползвало имота нито е предявявало претенции по
отношение на него. И двамата свидетели имат непосредствени впечатления от
имота, като са го посещавали нееднократно. Те поясняват, че имотът е с
неправилна форма, като са категорични, че той съвпада с оцветения в жълто имот
на комбинирана скица № 1 от заключението на вещото лице. Както св. Й., така и
св. А. подробно описват местонахождението и границите на поземления имот.
Заявяват, че до него се достига от подстанцията в ж. к. „В.“, като входът е в
източната част на имота, а на вратата е поставен черна табела, на която е
изписано името на ищеца. Свидетелите посочват, че северната граница на имота
съставлява висок отвесен скат, в какъвто смисъл е и заключението на вещото
лице. Излагат, че в имота има селскостопанска постройка, която е на калкан със
сграда в съседния имот и се явява граница от северозапад. Последната била
използвана от бащата на ищеца за отглеждане на домашни птици. В самия имот
посочват, че има фургон и чешма, както и засадени овошки – киви
и череша, а непосредствено до входа е обособено място със забити метални колони
за домати. Изрично св. А. заявява, че имотът е ограден с телена мрежа.
Настоящият съдебен състав дава вяра на свидетелските показания, доколкото
същите са подробни, логични и кореспондират както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно възражението на ответната страна за недопустимост на иска
поради липса на правен интерес. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР
№ 8/2012 г. по т. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК „правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице,
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.“ Съгласно
т. 2 от същото правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с
възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Предвид принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес ищецът е свободен да избере обема на
търсената защита.
В случая правният интерес на
ищеца се основава на твърденията му, че същият е собственик на процесния
поземлен имот, като е негова доказателствената тежест за установяване на
юридическите факти, от които се е породило правото му, а именно – че същият е
владял целия процесен имот необезпокоявано за периода
от 2007 г. до настоящия момент, като преди това /от 1997 г. до 2007 г. имотът е
владян от баща му/.
От събраните по делото писмени
доказателства, заключението по съдебно-техническата експертиза и свидетелските
показания по категоричен начин се установява, че ищецът е придобил
собствеността върху процесния поземлен
имот с идентификатор 10135.3511.364. 600/1189 идеални части от имота той е
придобил по силата на договор за дарение, сключен с покойния му баща през 2007
г. По отношение на останалите 589/1189 идеални части от гласните
доказателствени средства става ясно, че са владени непрекъснато и
необезпокоявано от ищеца от сключване на посочения договор за дарение до
настоящия момент, като преди това ги е владял баща му А. Р.. По делото липсват
каквито и да било данни друго лице да е предявявало претенции по отношение на
имота или части от него. Следователно безспорно в полза на ищеца е изтекъл
10-годишният давностен срок по чл. 79 ЗС и той е придобил и процесните 589/1189
идеални части от имота. Предвид така изложените съображения за същия се е
породил правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск срещу О.В., която е съставила акт за общинска собственост по отношение на
същите.
От друга страна, О.В. не навежда
конкретни твърдения относно правното основание, въз основа на което е придобила
собствеността върху процесните идеални части от поземления имот. Независимо от
разпределената доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства в
тази насока. Следва да се подчертае, че съставеният акт за общинска собственост
сам по себе си не е годен да породи материални права в полза на Общината.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 5, ал. 3 ЗОС той не се ползва с конститутивно действие. Ето защо при наличие на оспорване
Общината следва да докаже правата си с допустимите съгласно ГПК доказателствени
средства, което е случая тя не е сторила.
Поради така
изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Същите включват държавна такса в размер на 247.97
лева /за образуване на делото/, 16 лева /за заверени преписи от исковата молба/,
50.40 лева /за вписване на исковата молба/, депозит за експертиза в размер на
200 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1528.80 лева с ДДС. Своевременно
в процеса е отправено възражение от ответната страна за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав
намира същото за неоснователно, доколкото заплатеното от страната
възнаграждение е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г..
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца С.А.Р., ЕГН
**********,***, и ответника О.В., с
административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, че ответникът не е собственик на 589/1189 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 10135.3511.364 по КККР на гр.Варна, одобрени със
Заповед № РЗ-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, район Младост, ж.
к. „В.“ № 83, целият с площ от 1189 кв. м., при граници на имота: имоти с
идентификатори 10135.3511.368, 10135.3511.370, 10135.3511.371, 10135.3511.372,
10135.3511.365, 10135.3511.1431, 10135.3511.363, 10135.3524.1, 10135.3511.362,
10135.3511.491, с номер по предходен план *********, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА О.В.,
с административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Р., ЕГН **********,***,
СУМАТА ОТ 2043.17 лева /две хиляди четиридесет и три лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: