Гр. Сливен, 19.03.2019г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЮ ЖЕКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
като се запозна с докладваното от
съдия Нейчева ВЧНД № 136 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.
Образувано е по протест на РП – Сливен срещу определение от 25.02.2019г. по
ЧНД № 143 / 2019г. на РС – Сливен.
С атакуваното определение е отменено Постановление на РП -
Сливен от 08.01.2019г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1034 / 2018г.
по описа на РУ Сливен, пор. № 909 / 2018г., вх. № 1982 82018г. на РП – Сливен, водено
за извършено престъпление по чл. 170, ал.2, ал.1 от НК като необосновано и
незаконосъобразно и делото е върнато на РП – Сливен с указания да извърши
посочените в обстоятелствената част на определението действия по разследването.
В протеста се твърди, че
определението е неправилно и незаконосъобразно. Прокурорът счита за неправилен
изводът на районния съд, че собственик на повредените вещи освен М.П. бил и
брат й, на когото не били разяснени правата на пострадал и не бил уведомен за правото си по чл. 161,
ал. 1 от НК, тъй като по делото липсвали документи, определящи брата като
собственик на вещите, предмет на евентуално деяние по чл. 216 от НК. Освен това,
посоченото деяние представлявало маловажен случай по чл. 216, ал. 4 от НК, което го правело
такова от частен характер и лицето било уведомено за това. Свидетелите Ж. П. и М.П.като
пострадали от престъпление по чл. 130 от НК също били уведомени, че престъплението
е от частен характер. Прокурорът изразява несъгласие с констатацията на съда за
липса на процесуална активност за събиране на всички относими по делото
доказателства като твърди, че не е задължително по отношение на всяко деяние да
се изчерпат всички възможни процесуални способи за изясняване на съставомерни
признаци. Счита че показанията на свидетелите били достатъчни за извода на
прокуратурата за „маловажен случай“ по чл. 216 от НК, защото в пълна степен
конкретизирали вещите и характера на извършеното посегателство и това изключвало
необходимост от оценителна експертиза и от използване способа по чл. 161 ал.1
от НПК. Счита още, че тъй като деянието било от 16.06.2018г., а преписката
образувана по молба на М.П. ***, е изключено произшествието да е запазено, още
по-малко към момента. Овен това, дали се
касаело за запазено или не произшествие се установявало само при неотложни
следствени действия и даденото указание от съда за установяване на такова
обстоятелство било в разрез с процесуално - следствения способ - оглед на
местопроизшествие, който се правел в условията на неотложност. Прокурорът счита
за необосновано указаното от съда, с оглед установяване на психо - емоционалното
състояние на Ж. П., М.П. и М.П., да се
съберат гласни и/или писмени доказателства относно твърдяното в показанията на същите
лица по отношение на деяние по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Показанията на
тези свидетели не пораждали съмнение за достоверността, за да бъдат събирани
други доказателства за заявените от тях обстоятелства. Доколкото
доказателствата сочели само за словесен изказ „ще ви избия“, ирелевантно било указаното
от съда за необходимост от назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, още
повече и че в постъпилата жалба не се съдържали оплаквания по отношение на
приетото, че се касае за престъпление по чл.144 ал.1 от НК от частен характер.
В жалбата липсвали оплаквания и за евентуално наличие или липса на престъпления
по чл. 325 ал.1 и ал. 2 от НК и чл. 216 от НК. Прокурорът счита за
противоречив, необоснован и неясен изводът на районния съд относно признаците,
които определят случая като „маловажен“
по чл. 216 ал. 4 вр. ал. 1 от НК. Прокурорът счита за неоснователно указаното от районния съд за
прилагане на справка относно това, кога е залязло слънцето на посочената дата с
цел установяване съставомерния признак „нощем“
за деянието по чл. 170 ал. 2 от НК. Относно указаното от съда прокурорът
да изложи съображение за евентуално не/наличие на престъпление по чл. 131 ал. 1
т. 12 от НК и чл. 325 от НК, в протеста се твърди, че това не би следвало да
има за последица връщане на делото с цел действия по разследването, още повече,
че съдът не е констатирал непълнота в доказателствения материал в тази част и
не е указал необходимост от нови следствени действия в тази посока. Доказателствата
по делото не изпълвали в минимален обем елемент от състава на посочените
престъпления, за да възникне задължение за прокурора за мотивиране на липса на такива
престъпления - касаело се за влошени роднински отношения и личен мотив за
престъплението и тези обстоятелства не били непроменени и в хода на
разследването, което се водело за деяние по чл. 170 ал. 2 от НК. Неоснователни били и указанията на съда за
очни ставки, тъй като сочените противоречия не били съществени по смисъла на
разпоредбата на чл.143 от НПК и относими към доказване на факти, релевантни за
съставомерността на процесните деяния. Искането е окръжният съд да отмени протестираното определение на СлРС
и да постанови ново, с което да потвърди постановлението на РП – Сливен за прекратяване
на наказателното производство.
След като се запозна с подадения протест, атакуваното определение на РС – Сливен,
отмененото постановление на РП – Сливен и доказателствата, приложени по делото,
въззивната инстанция намира СЛЕДНОТО:
Предмет на въззивното производство е
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК.
Протестът е подаден в законния срок от
лице с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради
което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Досъдебно производство № 1034/2018г. на РУ МВР - Сливен, вх. № 1982/2018г.,
пор. № 909/2018г. по описа на Районна прокуратура Сливен е образувано за това, че на 16.06.2018г. в с. Ковачите, общ.
Сливен било извършено влизане в чуждо жилище чрез употреба на сила и
заплашване, като деянието е извършено нощем.
В хода на производството няма привлечено лице в
качеството на обвиняем. В качеството на свидетели са разпитани лицата М.М.П., М.
С. П., Ж. К. П., С. П. К., П. С. К., П. В. Б., Л.С.К., М. Д. К., Д. Г. К., Д.К.
К., В. П. Д. и Н. И.С.. Приложени са
листи за медицински преглед на М.П., М.П., Ж. П.; Съдебномедицински удостоверения за същите
лица, сочещи за установени увреждания, причинили им „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота”, т.е. разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК; Болничен лист, издаден на М.М.П., от който е видно, че
тя е ползвала отпуск по болест за времето от 18.06.2018г. до 24.06.2018г.; Протокол
за предупреждение от 16.06.2018г. , с който С.К. е предупреден да не нанася
физически и психически тормоз и да не се саморазправя с М.П. и Протокол
за предупреждение от 09.09.2018г., с който С.П.К. е предупреден да не нанася
психически и физически тормоз и да не отправя заплахи за саморазправа и
убийство към М.П., Ж. П. и М.П.; Справки
за С.К. от РУ на МВР – Сливен и от отделение по психиатрия към МБАЛ „Д-р Иван
Селимински”АД – Сливен; Доклад за дейността на наряд 644 за 16 / 17.06.2018г.
за проверени лица и превозни средства, от който е видно, че на 16.06.2018г. в
21:00 часа М.П. е подала сигнал за междусъседски скандал в с. Ковачите, ул.
„Ямките” и Доклад за проверени лица и превозни средства за дейността на АП 626
за смяна от 19:00ч. до 07:00 часа, от който е видно, че на 16.06.2018г. в 22:30
ч.П.С.К. е подал сигнал за проблем с баща си; Характеристична справка за С.К.;
Справка от автоматизираните информационни фондове на МВР, че към 12.09.2018г. срещу същото лице няма
въведени данни за прояви, присъди, задържания, полицейски регистрации, образувани
ЗМ и/или ДП; Справка за съдимост на С.К.; Медицинско свидетелство за пред съда,
издадено на С.К. от 18.06.2018г., заверено с изх. № 1678 / 16.07.2018г. на
здравното зеведение и лист за платен преглед № 52 с посочена дата 18.06.2018г..
Въз
основа на събраните доказателства, прокурорът е приел за установено следното от
фактическа страна:
Свидетелите М.М.П. и С.П.К. са
братовчеди и притежавали две съседни дворни места в с. Ковачите, общ. Сливен,
ул."Ямките". В къщата на свид. М.П. живеели родителите й -
свидетелите М.П.и Ж. П.. От около двадесет години отношенията между нейното
семейство и това на свид. С.К. били влошени. В двора си свид. К. освен къща,
която използвал, имал и работилница, където извършвал заготовки за своята
работа - строително тенекеджийство. Тази му дейност била причината за влошаване
на отношенията им заради съпровождащия шум.
На 16.06.2018г. около 20:30ч.
свид. М.П. се прибрала в с. Ковачите, общ.Сливен при родителите си. Преди това
баща й и племенника му – свид. С.К. имали
конфликт отново заради шума, създаван от последния. Свид. К. в хода на
конфликта бил ударен от свид. М.П.. Това довело до последващата саморазправа от
негова страна със свид. М.П..
Докато свид. М.П. се
придвижвала към къщата, минавайки покрай тази на свид. К., тя чула силна
музика. След като се прибрала в къщи, тя разговаряла с майка си - свид. Ж. П.,
след което се качила на втория етаж, за да повика баща си за вечеря. Слизайки
по стълбите към първия етаж, свид. М.П. чула силен шум от чупене на предмети в
дома на братовчед й. Минути по-късно, още докато свид. П. била в коридора на
къщата чула, че братовчед й форсира колата си на улицата пред техния двор.
Когато свид. П. била в стаята на първия етаж, се чул шум откъм пътя от падане
на керемиди от оградата на двора им, както и блъскане на вратата. Тя видяла, че
братовчед й - свид. С.К. прескача тяхната ограда. Същата била изградена от
кирпич, с височина над метър и половина, с наредени керемиди отгоре. Свид. П.
се изплашила, защото братовчед й бил видимо пиян. След, като прескочил
оградата, той обърнал масата, която се намирала вън на двора и започнал да
крещи и да им се заканва, че ще ги избие. Това изплашило свид. П. и затова
казала на майка си, да отиде във вътрешната стая, а тя заключила входната врата
на къщата. В паниката си свид. П. не извадила ключа от вратата. В този момент
братовчед й счупил стъклата на вратата, които били около пет броя. При
счупването свид. П. получила порязвания по лявата ръка и левия крак. Свид. К.
проврял ръка през счупените стъкла, отключил вратата и влязъл вътре. Продължил
да вика и да се заканва, като казвал: „Сега ще видите вие! Ще ви избия!".
Свид. Ж. П. била влязла във вътрешната стая, а свид. М.П. след нея. При опита й
да заключи вратата, братовчед й изкъртил пантите на вратата. Свид. С.К. застанал
на прага на провисналата врата, когато се намесил свид. М.П.. Той попитал
племенника си какво иска от тях, а последният се засилил към него. За да му
попречи да удари баща й, свид. М.П. застанала пред него. Свид. К. я отблъснал и
тя се ударила в стената. След това свид. К. ударил свид. М.П.с юмрук в лицето,
при което той паднал на пода, прилошало му и загубил съзнание за около минута -
две. Свид. М.П. се изплашила и започнала да вика за помощ. На въпроса към
братовчед си защо прави това, той й отговорил, че нейните родители му пречат на
бизнеса и производствената дейност. След известно време свид. П. видяла, че
комшиите им - свидетелите Д.К. и М. К., които живеели в
съседство били навън. Двамата успели да влязат при тях. Свид. М.П.продължавал
да лежи на пода, но като чул, че са дошли комшиите, с помощта на свид. М.П. се
изправил. Тогава свид. С.К. отново започнал да налита на роднините си и да вика
срещу тях, че му спирали работата и производствената дейност. Около 20:58 ч. свид.
Ж. П. успяла да се обади на ЕЕН 112 и след
около 15 минути дошъл полицейски патрул. Полицейските служители огледали щетите
и съставили предупредителен протокол на извършителя на деянието - свид. С.П.К..
От приложените съдебно –
медицински удостоверения за тримата пострадали е видно, че : - свид. М.П. е
получила порезни рани по горен и долен ляв крайник, контузия в лява поясна
област, като описаните увреждания са й причинили „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ т.е. разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и ч.т. 129 от НК; -свид. М.П.е получил контузия в областта на лицето,
както и сътресение на мозъка. Последното е протекло с изразени вегетативни
прояви и с липса на пълен и ясен спомен за случилото се, като писаните
увреждания са му причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“ т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и ч.т. 129 от НК; -свид. Ж. П. е получила влошаване на здравословното състояние, изразяващо
се в остра стресова реакция с покачване на артериалното кръвно налягане, като описаните
увреждания са й причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“ т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и ч.т. 129 от НК.
От
представените медицински документи - медицинско свидетелство и амбулаторен лист
за свид. С.К. било видно, че последният също е получил телесни наранявания,
изразяващи се в „кръвонасядане в горната трета на лява лопатка, както и лек
оток на лява буза, екскориация по дясна част на шията“, които според данните по
делото били получени, след като е бил ударен от свид. М.П.при възникнал
конфликт помежду им преди свид. К. да влезе в дома на пострадалия М.П.. Това се
потвърждавало не само от показанията на свид. С.К., но и от свид. П. К., както и от
присъствали лица в дома му по време на събитието - свидетелите П. Б. и Л. К.а.
Въз
основа на тази фактическа обстановка прокурорът е приел, че на посочената дата
около 20,30 часа - 21,00 часа в с. Ковачите общ. Сливен свид. К. влязъл в
жилището на свид. М.П.. Причината за това била предходна разправия между него и
свид. М.П.заради шум, при което бил ударен от последния. При влизането в дома
им, свид. К. нанесъл щети по имуществото вътре - 5 бр. счупени прозорци на
входна врата, 70 бр. керемиди на оградата, както и изкъртени 3бр. панти на
врата и повредена/изкривена /стара брава към стаята. Отправил закани към тях,
като на свид. М.П. и на баща й - свид. М.П.причинил гореописаните телесни
наранявания, а свид. Ж. П. получила остра стресова реакция. Прокурорът приел,
че не е осъществен състав на престъпление по чл. 170, ал. 2 от НК, защото
нахлуването в процесното жилище е станало преди 22:00 часа, т.е. не е извършено „нощем”, а за престъплението по
чл. 170, ал. 1 от НК - влизане в чуждо
жилище с употреба на сила, наказателното преследване се възбуждало по тъжба на пострадалия до съда. Прокурорът е приел, че свид. К. е
причинил лека телесна повреда поотделно на М.П., на М.П.и на Ж. П., което престъпление е от
частен характер. Гласните доказателства не обосновавали наличие на осъществено
деяние по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а престъплението по чл. 144, ал. 1
от НК било също от частен характер. Прокурорът е приел, че по отношение на причинените щети по имуществото, предвид
ниската им стойност под размера на две минимални работни заплати за страната, извършеното деяние е по чл. 216, ал. 4, вр.
ал. 1 от НК, което отново е от частен характер и за последното е приложима
разпоредбата на чл. 218в от НК. Предвид тези си изводи, прокурорът е приел, че
е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК и е прекратил наказателното
производство, водено за престъпление по чл. 170, ал. 2 от НК.
Постановлението
на прокурора е било обжалвано в срок от надлежна страна. Районният съд е
разгледал жалбата и правилно и законосъобразно не е споделил изводите на прокурора за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието
не съставлява престъпление.
Въззивният
състав намира за правилен крайният извод на първоинстанционният съд, че
постановлението на РП - Сливен е необосновано и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, а делото - върнато на РП – Сливен за продължаване на
разследването. По досъдебното производство не е проведено пълно, обективно и
всестранно разследване за разкриване на обективната истина, тъй като не са
изчерпани всички доказателствени източници от значение за установяване на това,
извършено ли е престъпление от общ характер или не.
В
настоящото производство съдът не може да задължава прокурора на кого и какво
обвинение да повдига, но извършва проверка за правилното приложение на
материалния закон и е възможно да даде указания за приложение на процесуалния
такъв.
-Относно
престъплението по чл. 172, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Както
районният съд, така и настоящата инстанция не споделя извода на прокурора, че след като влизането в
чуждото жилище е станало преди 22:00 часа, то не е осъществено нощем и
следователно липсва съставомерен признак на престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК. Според практиката на ВКС /Решение № 237 от 23.11.2017г. по н. д. № 698/2017 г., II н. о., ВКС/, „…въпреки
отсъствието на легално определение в закона използваните в Наказателния кодекс
понятия по правило се тълкуват според техния действителен смисъл и
общоупотребимо значение. Следователно под "нощем",
по смисъла на чл.
170, ал. 2 от НК, се разбира тъмната част от денонощието, която се променя
според годишния сезон и залеза на слънцето”. В този смисъл правилно районният
съд е дал указания да бъде изискана справка относно това в колко часа на
инкриминираната дата е залязло слънцето и съответно настъпва тъмната част на
денонощието, с оглед правилната правна преценка дали е осъществен състава на
престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По
досъдебното производство не е установена по категоричен начин и
собствеността върху жилището, в което е
било извършено влизане. Видно от показанията на свид. М.П., тя и брат й
притежават процесния имот в с. Ковачите, общ. Сливен, ул. „Ямките” № 5, а по
досъдебното производство не са събрани необходимите писмени доказателства,
относно собствеността върху този имот.
-Относно
престъплението по чл. 216 от НК.
Както
правилно е приел районният съд, не е установено по категоричен начин дали собствеността
върху посочените като повредени и унищожени вещи е само на М.П. или
и на други лица – собственици или живущи в имота.
Освен
това, по делото не
са събрани каквито и да било доказателства по реда предвиден в НПК в подкрепа на извода на прокурора, че в конкретния случай унищожаването на
частно имущество е маловажен случай, тъй като е под две минимални работни заплати.
Не е установено състоянието, в което са били повредените, съответно унищожени вещи както и тяхната стойност и поради
това извода за маловажен случай на
престъпление по чл. 216 от НК е
необоснован. Освен това, прокурорът не е обсъдил всички обстоятелства по чл.
93, т. 9 от НК, за да аргументира преценката си за наличие на престъпление по
чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
-Относно престъплението по чл. 144, ал. 3 , вр.
ал. 1 от НК.
Отново правилно районният съд не е възприел
правните изводи на прокурора за липсата
на съставомерност на деяние по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК, тъй като по досъдебното производство не е изследван
въпроса дали изразът „ще ви избия” би могъл да предизвика основателен страх у
пострадалите. Както е посочено в атакуваното определение, това следа да стане
чрез събирането на гласни и/или писмени доказателства относно твърдените в
показанията на свидетелите Ж. П., М.П. и М.П.обстоятелства за тяхното
психо-емоционално състояние след деянието и промяната в начина им на
живот, включително да се разпита и брата на св. М.П.. Предвид
необходимостта от специални знания за установяване на обстоятелството дали
заканата е възбудила основателен страх у
пострадалите е наложително назначаването на комплексна психолого – психиатрична
експертиза.
-Относно
престъплението по чл. 130 , ал. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства е
установено, че на свидетелите М.П., Ж. П. и М.П.са причинени леки телесни повреди. От установените по
делото факти не може да се направи извод леките телесни повреди да са причинени
по хулигански подбуди, както и за осъществен състав на престъпления по чл. 325, ал. 1 или чл. 325, ал. 2 от НК, тъй
като в случая деянието е извършено в частен дом, касае се за влошени роднински отношения и личен мотив за
престъплението. В този смисъл окръжният
съд не споделя изводите в атакуваното определение, че е следвало прокурорът да
изложи съображения дали не е осъществен състав на престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК, по чл. 325, ал. 1 от НК или по чл. 325, ал. 2, вр. ал.
1 от НК, а протестът в тази му част се явява основателен.
Въз основа на представени медицински документи
– медицинско свидетелство и амбулаторен лист, прокурорът е приел, че свид. С.К.
също е получил телесни наранявания, след
като е бил ударен от свид. М.П.при
възникнал конфликт помежду им, преди
свид. К. да влезе в дома на пострадалия М.П..
Не е изяснено обаче обстоятелството защо
медицинското свидетелство, за което е посочено че е от 18.06.2018г. е
получило изходящ номер от здравното заведение почти месец по – късно – на
16.07.2018г.
Тъй като действително са налице констатираните
от районния съд противоречия между показанията на посочени свидетели, с оглед
изясняване на относимите към делото обстоятелства, правилно са дадени указания
за отстраняването им, а именно: Поставянето в очна ставка на свид. М. К. със
свидетелите М.П., Ж. П. и Д.К. за изясняване на
обстоятелството дали е била в дома на М.П. по време на процесиите
събития и ако се установи, че е присъствала,
да бъде извършен повторен разпит на същата свидетелка /М. К./ относно
всички факти и обстоятелства, на които е станала непосредствен свидетел;
Поставянето в очна ставка на свид. П. К. със свидетелите Д.К., Ж. П., Н.С.
и В.Д.за изясняване на обстоятелството
дали свид. П. К. е присъствал на инцидента и ако се установи че е присъствал,
да бъде извършен повторен разпит на свидетеля за възприетите от него събития,
както и за това дали баща му е консумирал алкохол същия ден, дали е шофирал
автомобил, дали е повредил и/или унищожил имущество, което се намира в дома му,
защо на инкриминираната дата е сигнализирал полицейските органи с оплаквания от
поведението на баща си и какви са били тези оплаквания.
Предвид данните по дело, че по време на
инцидента е имало още един очевидец – другия син на свид. С.К., то правилно
районният съд е дал указания той също да бъде разпитан относно непосредствено
възприетите от него факти и обстоятелства.
Въззивният съд следва да отбележи в
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство
липсва анализ на доказателствения материал.
Липсата на проверка и оценка на доказателствата в атакуваното постановление е
пречка за проверка на обосноваността на изводите прокурора. Това обстоятелство
определя постановлението за прекратяване на разследването за необосновано,
което представлява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
Предвид
всичко изложено, при условие, че в постановлението за прекратяване на
наказателното производство не се съдържат убедителни аргументи за липсата на
осъществено престъпление от общ характер и при недостатъчна обезпеченост за
това от доказателствена страна, то единственият правилен изход в настоящия
случай е отмяна на атакувания прокурорски акт и връщане делото на РП – Сливен
за доразследване, както е направил районният съд, поради което протестираното
определение следва да бъде потвърдено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СлОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 25.02.2019г. по ЧНД № 143 / 2019г. на РС – Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: