№ 528
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110213713 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Ч. П. П. срещу Наказателно постановление №21-
4332-000012/04.01.2021г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на
жалбоподател са наложени административни наказания "глоба" в размер на 300 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
Поддържа, че в случая не е знаел, че управляваният от него автомобил е спрян от движение.
По посочените съображения се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление
изцяло.
В съдебното заседание жалбоподател е редовно призован, не се явява, не сочи уважителни
причини за отсъствието си.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на Ч. П. П. срещу Наказателно постановление №21-4332-000012/04.01.2021г е
подадена в законо установения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с разпоредбата на
1
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на
съда за това са следните:
На 18.04.2019г., около 01: 50 часа в София, по АМ "Тракия", с посока на движение от бул.
Цариградско шосе към гр.Нови Хан, жалбоподателя е управлявал лек автомобил "Мерцедес"
с рег. № *******. Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на
СДВР – ОПП срещу хотел Черна котка, при която се установило, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация на 26.11.2018 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като не
бил представен за регистрация в ПП в двумесечен срок след промяна в обстоятелствата-
извършена покупко-продажба на дата 16.07.2018г. от страна майката на жалбоподател.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на СРП от
08.12.2020 г. с отказ да се образува наказателно производство, като материалите по
преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка наличието на предпоставки за
образуване на административнонаказателно производство и налагане на административно
наказание на С. З..
В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел "Пътна Полиция" на
04.01.2021г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е
санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 300 (триста) лева и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на
11.10.2022 г., който в законоустановения срок на 17.10.2022 г. депозирал жалба срещу
същото, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: справка АИС-КАТ по
отношение на собствеността на процесния автомобил; постановление на прокурор при СРП
по пр. пр. № 40709/2020 г. по описа на СРП, справка картон на водача, Заповеди касаещи
компетентност на наказващ.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е
безспорно доказана от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира и приложените
по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като
относими към предмета на доказване по делото.
Съдът намира, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед на
министъра на вътрешните работи. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на
визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички
реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено
с изискванията на процесуалния закон, респективно и доводите на въззивника в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
2
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с
постановление от 08.12.2020г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно
производство и е изпратила преписката на ОПП СДВР за преценка наличието на
предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподател.
Посочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се
образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда
или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на образуваното
наказателно производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на
обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде направено от
административно наказващия орган със съставяне на АУАН. Привлеченият към
административно наказателна отговорност не е имал качеството на лице, спрямо което е
образувано наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно деяние.
Безспорно, при прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е
бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено административно
нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно
преследване се трансформира в административно. При тази законова хипотеза се облекчава
правното положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна
отговорност му се налага наказание за административно нарушение. В хипотезата на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове
В настоящия казус категорично се установява, че на инкриминираната дата 18.04.2019г.,
около 01: 50 часа в София, по АМ "Тракия", с посока на движение от бул. Цариградско шосе
към гр.Нови Хан, жалбоподателя е управлявал лек автомобил "Мерцедес" с рег. № *******,
като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 26.11.2018 г. по чл. 143, ал. 15
от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава на вмененото му нарушение.
Същевременно, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В
конкретиката на процесния случай, настоящата съдебна инстация намира, че не би могъл да
се релевира извод, че поведението на жалбоподател което се субсимира под състава на
административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, е извършено виновно. В тази
връзка е необходимо да се има предвид, че превозното средство, управлявано от
жалбоподателя, е било служебно дерегистрирано в резултат на липса на представяне за
регистрация в ПП в двумесечен срок след промяна в обстоятелствата- извършена покупко-
продажба на дата 16.07.2018г. В договора за покупко-продажба собственик на последния е
майката на жалбоподател.
По делото доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да
е административен акт, който да е връчен някой –било то собственик или ползвател на
автомобила, въпреки изричното указание на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, не може да се вмени в
3
чиято и да е вина, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (в този
смисъл Решение № 7423 от 21.12.2020 г. по адм. д. № 8338/2020 г. по описа на АССГ и
други). В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е. такова лишено
от общественоопасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на
умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а
именно –прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на
виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка
по смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма
доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената дерегистрация
да е била съобщена на собственика, при което не може да се твърди и че същата е известна
на лицето. В административно наказателното производство тежестта на доказване е на
административния орган. От страна на последния не са ангажирани доказателства, които да
обосноват субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание у страна на
дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Не е
имало и обективни признаци, от които деецът да си направи този извод, тъй като
автомобилът е бил с регистрационните си табели към датата на извършване на проверката.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143
АПК. В конкретния случай жалбоподател не е направил искане за присъждането на такива,
респективно и не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което разноски не следва
да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-4332-000012/04.01.2021г., издадено от
Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподател са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 300 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София, в
14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4