Решение по дело №94/2016 на Районен съд - Павликени

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. П. 16.02.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Радка Цариградска

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N94 по описа за 2016г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 173 вр. с чл.26, ал. 1 от ЗЗД.

 

Ищцата П.С.Ф. ***, излага в ИМ, че е собственик на 1/12 ид. части от 13 520/44450 ид. части от имот в с. М. общ. П., представляващо дворно място с построена в него *** фабрика със застроена площ от 3600 кв.м., с формовъчно отделение, рингова пещ и сушилня. Твърди, че е придобила собствеността си по наследство от лицето П. Г. С. от гр. С., починал на **** г. – нейн чичо, като правата на това лице върху имота са признати с НА от ***.1992 г. на РС – П..  Твърди, че през месец февруари 2016 г. е установила, че върху целия имот включително върху нейната част е учредена договорна ипотека от другите съсобственици И.С.Й. и С.Г.Й. в полза на „***” АД, с която е обезпечен кредит на Й. в качеството му на ЕТ „***”. Счита, че при сключване на договора за учредяване на договорна ипотека на ***.2008 г. е нарушена разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, тъй като част от ипотекирания имот не е принадлежал на учредилите ипотеката лица, а е била собственост на ищцата и на лицата М.Й. М. и С. Й. К. от гр. С.. Счита ипотеката за недействителна на основание чл. 173 от ЗЗД за нейната част от имота, на която първият ответник не е собственик и не е имал право да ипотекира. Легитимира се като собственик с констативен нотариален акт от 1992г., с който тя и още две лица са били признати за  собственици на идеални части от имота.

Моли съда да постанови решение с което на основание чл. 173, във връзка с чл. 26 от ЗЗД да прогласи недействителност на сделката, оформена с процесния нотариален акт за нейната част от имота. Претендира разноски.

Ответниците И.С.Й. и С.Г.Й. не заемат становище по иска.

Ответникът „***” АД оспорва основателността на иска и фактическите твърдения, на които се основава същия. Твърди, че учредилият ипотеката И.С.Й. е притежавал целия имот при сключване на оспорения договор и същият се явява валиден с всички законови изисквания. Излага, че Й. е придобил 2/12 от имота от ищцата и от Е. П. С. през 2004 г., а след това 1/3 от имота от лицата Т. Б. М. и М. Б. М. Оспорват правото на собственост, на което се основава претенцията на ищцата върху 2/12 от 13 520/44450 ид. части, като възразява по възможността с процесния констативен НА от 1992 г. да се установи право на собственост в полза на чичото на ищцата, тъй като за правоимащото лице не са посочени ЕГН, постоянен адрес или друго по което същото да се индивидуализира безспорно. Оспорва легитимиращия ефект на констативния НА за установеното с него право на собственост, както и за недоказано ако лицето П. Г. С. е чичо на ищцата, същият да е бил собственик на имота и към датата на смъртта си, респ. ищцата да го е наследила. Счита за допустимо и валидно учредяване на ипотека от един от съсобствениците без това да влече недействителност за същата. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

Третото лице помагач на втория ответник - *** П. П., поддържа становището на ответника „***” АД. Оспорва правото на собственост на ищцата, вкл. изводите в констативния НА за възникнало в полза на П. С. право на собственост. Счита, че не са представени и не се твърдят да са налични документи, които да установяват неговото право на собственост /надлежно проведена реституционна процедура/, за недоказана родствената връзка между лицето посочено в НА и ищцата. Твърди, че единствен собственик на имота към датата на учредяване на ипотеката е бил И.С.Й., който го е придобил по силата на няколко сделки: Договор за дарение, договор за продажба на търговско предприятие и договор за продажба.

Съдът като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № **, том **, рег.№***, н.д.№***/2008г. от ***.2008г. на *** П. П., вписан в регистъра на НК под №***, е сключен договор за ипотека на недвижими имот между кредитополучателя И.С.Й. като ЕТ „***” и ипотекарния длъжник С.Г.Й. /негова съпруга/ от една страна и отв. „***”АД като кредитор, по силата на който за обезпечаване вземанията на банката по договор за кредит №***/***2008г. е учредена ипотека в полза на банката  върху следния недвижим имот:

Поземлен имот *** /***/, от квартал *** /**/ по ПУП на с. М., общ.П., целият с площ от 44 450.00 /четиридесет и четири хиляди четиристотин и петдесет/ квадратни метра, заедно с построената в него *** фабрика със застроена площ от 3600.00 /три хиляди и шестстотин/ квадратни метра, от която 1/10 /една десета/ идеална част на два етажа, а другата на един етаж, с формовъчно отделение, рингова пещ и сушилня, масивен навес над ринга с площ 168 кв.м., масивен навес до ринга с площ 199кв.м., масивен склад към рингова пещ 450кв.м., машинно отделение с площ 450 кв.м., масивна рингова пещ от 8 бр. камери от общо 26 камери с площ 311 кв.м., масивен трафопост то 20 кв.м., масивна столова с общежитие от 171кв.м., масивна работилница и склад (бивша мелница) с площ от 212 кв.м., масивна стая до ринговата пещ (баня) с площ от 62 кв.м., масивни склад и баня с площ от 143 кв.м., два масивни навеса (сушилна за капаци с метални стелажи) с обща площ от 574  кв.м., масивен навес (сушилня за капали с дървени стелажи) с площ от 577 (петстотин седемдесет и седем) кв.м., масивни сезонни къщи за работници с обща площ от 231 кв.м., калници с надземна част с площ от 239кв.м., заедно с отстъпеното с Разрешение за строеж № **/***.2008г. на Община П. право на строеж върху имота на Нова Фабрика за *** изделия с площ от 4 370 кв.м. За удостоверяване правото на собственост на длъжниците по нотариалното дело са приложени: Нотариален акт № **, том **, рег.№ ***. нот.дело № **/***.2004 год.; Нотариален акт № ***. том **. рег.№ ***. нот.дело № ***/***.2004 год.; Нотариален акт № **. том **. рег.№ ***. нот.дело № ***/***2005 год., трите на *** П. П.

По делото е приложен първият посочен НА, по силата на който ищцата П.Ф. и лицето Е. П. С. са дарили на отв.И.Й. своите 2/12 ид.ч. от част от процесния имот, а именно : 13520/44450 /тринадесет хиляди петстотин и двадесет от четиридесет и четири хиляди и четиристотин и петдесет идеални части от поземлен имот с пл. № *** в кв. *** по ПУП на с. М., , заедно с *** фабрика със застроена площ от 3 600/ три хиляди и шестстотин/ кв.м. от която 1/10 /една десета/ идеална част на два етажа, а другата на един етаж с формовъчно отделение, рингова пещ и сушилня. Видно е, че по силата на тази сделка, ищцата е дарила идеална част от 13520/44450 ид.ч. от имота на първия ответник, като предмет на прехвърлените права не са голямата част от постройките в него /включва се само ***та фабрика/.

През същата година – на ***2004г. други две лица – Т. Б. М. и М. Б. М., даряват на ответника И.Й. 1/3 ид.част от 13520/44450 ид.ч. от имота, така както е описан в предходния нотариален акт – като поземлен имот и ***та фабрика в него, без другите постройки. Сделката е оформена с НА за дарение № **. том **. рег.№ ***. нот.дело № **/***.2004г.

Третият документ за собственост, представен при учредяване на ипотеката е Нотариален акт № **. том **. рег.№ ***. нот.дело № ***/***.2005 год., с който отв.И.Й. е закупил 31306/44450 ид.ч. от процесния имот от „***”ООД, заедно с 1/36 от ***та фабрика, форомовъчно отделение, рингова пещ и сушилня, както и пълната собственост върху всички останали масивни постройки в имота. По този начин отв.Й. е придобил само по тази сделка 31 306/44450 ид.ч. от поземления имот и изцяло почти всички сгради в него, а по предходните две – половината от 13520/44450 ид.ч. или 6760 ид.ч. – общо 38066/44450 ид.ч. или приблизително 85,64% от терена.

Ищцата счита, че нейните права произтичат от Нотариален акт за собственост № **, том **, дело № *** от ***.1992 година по описа на PC - П., с който П. Г. С. от град С., Е. П. С. от град Д. и П.С.Ф. *** са признати за собственици по давностно владение и наследство, първият на 2/12 идеални части, а втората и третата по 1/12 идеална част, на 13520/44450 ид.ч. от ПИ № *** в кв. *** в с.М., целият с площ от 44450в.м., заедно с ***та фабрика със застроена площ от 3600кв.м. НА е съставен въз основа на извършена обстоятелствена проверка на осн. чл. 483от ГПК /отм./. Тази си част ищцата е дарила на първия ответник. По отношение частта на П. Г. С. от град С.  - същият е починал на *** година /акт за смърт № *** от *** година, съставен в град С./и видно от Удостоверение за наследници №***/за свой законен наследник е оставил ищцата П.С.Ф. по право на заместване н анейния баща и брат на починалия – С. Г. С.

В тежест на ищцата бе да докаже, че е придобила собствените на П. Г. С. 2/12 идеални части от имота и ги притежава и към настоящия момент, с което да обоснове и правния интерес от предявяване на иска. Във връзка с оспорването на констативния нотариален акт за собственост и обстоятелството, че същият няма обвързваща доказателствена сила, а обективира правните изводи на нотариуса относно съществуването на правото на собственост е изискано нотариалното дело, въз основа на проверка по което е съставен НА, но същото се оказа унищожено. За ответната страна e обективно невъзможно да проведе доказване на отрицателния факт, че ищцата не е собственик, след като не знае на какви точно юридически факти почиват изводите на нотариуса. По тази причина съдът е възложил в тежест на ищцата да се докаже с други доказателства правото на собственост и юридически факти от които твърди същото да произтича. Не бе проведено доказване на тези твърдения, ищцата се отказа от допуснатите свидетели и заяви, чрез процесуалния си представител, че не може да анжгажира доказателства в подкрепа на тези твърдения. Няма и конкретно твърдение чие е било владението, въз основа на което е съставен НА при посочени две основания за издаването му – наследство и давностно владение, за чие наследство става въпрос, дали се касае за придобиване от общ наследодател на правоимащите по акта и последващо наследяване или за присъединено владение. При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че с изводът на нотариуса при съставяне на цитирания констативен нотариален акт е разколебан и ищцата не доказа да притежава права на собственост върху процесния имот. Частичните изявления в обратен смисъл на първия ответник не са доказателство, тъй като последният заяви, че му е известно няколко лица да имат претенции към имота, но не е наясно с правата им.

При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:

Предявен е иск за недействителност (нищожност) на договорна ипотека, поради учредяването й от банката върху имот, който не е бил изцяло собственост на кредитополучателя и солидарния длъжник, на осн. чл. 170 ЗЗД (по арг. от чл.  167, ал.3 от ЗЗД). Искът се явява допустим, тъй като възможността да се търси установяване на нищожност не е лимитирана от срок, а правният интерес е обусловен от твърдението за собственост.

По делото не се спори, че първият ответник е придобил на различни основания части от процесния имот – основно в качеството си на едноличен търговец и по време на брака му с втората ответница, но и като физическо лице по силата на дарения. Като кредитополучател на банков кредит от ТБ „***” АД е сключен между него банката за имот, който е надлежно индивидуализиран, както е посочен в нотариалния акт за покупко-продажба и в скицата на имота.

Учредяването на ипотеката е недействително при наличие на някои от посочените в  чл. 170 от ЗЗД основания; договорните ипотеки могат да са недействителни (нищожни) и на основанията по чл. 26 от ЗЗД; а вписването на ипотеката е нотариално действие, основанията за нищожност на което са регламентирани в чл. 576 от ГПК (в този смисъл е и решение № 426/14.05.2009 г. по гр. дело № 308/2008 г. на I-во гр. отд. на ВКС). В случая с исковата молба (след уточняването й) е заявено и се претендира недействителност на учредяването на процесната законна ипотека в полза на ответната банка само за притежаваната от ищцата идеална част, поради това, че първите двама ответници не са собственици на имота изцяло. Доколкото ищцата се позовава на недействителност, поради нарушение на чр.170 от ЗЗД, съдът следва първо да се произнесе относно изискванията, поставени от тази разпоредба. Съгласно чл.170 от ЗЗД, учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. Подобни твърдения ищцовата страна няма и не доказва, поради които не се установява нищожност във връзка с нарушение на чл.170 ЗЗД.

По отношение на посоченото основание – наличие на собственост на ищцата върху част от имота без тя да участва при учредяване на ипотеката, съдът намира  искът за неоснователен. Действително съгласно чл.167 ал.3 от Закона за задълженията и договорите, ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Ипотека, която е учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, респективно чийто дълг се обезпечава с нея, е недействителна по аргумент и на основание чл. 170 от ЗЗД. Въпросът относно собствеността е преюдициален относно действителността на законната ипотека. Константната съдебна практика в този смисъл не ползва ищцата, освен ако същата не докаже, че е била собственик на имота към момента на учредяване на ипотеката.

В случая първите двама ответници категорично са били собственици изцяло на всички сгради в имота /без една, за която се легитимират като собственици на 85% от нея, както и собственици на над 85% от имота, в който са построени ипотекираните сгради. Предмет на оспорваната ипотека е и терена, и същата би била нижощна за частта, притежавана от други лица /извън кредитополучателя и ипотекарния длъжник/. За да се пиреме това ищцата следваше да докаже правата си на собственост като основание и размер, което не бе сторено с никакви доказателства по делото. Нотариалният акт за собственост установява само правният извод на районния съдия /нотариус/ са възникнало прав она собственост, но ищцата не посочи въз основа на какви юридически факти е придобила собствеността и не ги доказа. Страните на спорят, че имотът е бил национализиран, представялвал е общинска собственост, а по-късно е реституиран. Ноторно известно е, че реституцията като процес в правния мир в България започна от 1992г., поради което е обективно невъзможно през същата година ищцата да е придобила част от процесния имот по давност. В нотариалния акт съдията не се позовава на възстановена собственост, не бяха изнесени твръдения или представени доказтелства за такова възстановяване по законов ред. При недоказаност на правата на ищцата върху част от имота искът й за прогласяване частично нижощност на учредената ипотека се явява неоснователен и недоказан. Евентуални права на трети лица върху части от имота не могат да обосноват уважаване на иска, доколкото правата на самата ищца не бяха доказани. Предвид липсата на сила на присъдено нещо на решението относно правата на ищцата, за нея съществува възможност да защити правата си в изпълнителния процес.

При този изход на делото ищцата следва да заплати на ответниците направените в хода на производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.

Водим от горното Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П.С.Ф., ЕГН ********** ***, против И.С.Й. с ЕГН **********, С.Г.Й. с ЕГН **********,***, и „***” АД със седалище гр. С., бул. „***” № ***, с ЕИК ***, да бъде прогласена недействителността на договорната ипотека, учредена с НА за учредяване на Договорна ипотека № ***, том **, дело № ***/***.2008 г. по описа на *** П. П. с № *** в регистъра на НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         ОСЪЖДА П.С.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на и „***” АД със седалище гр. С., бул. „***” № ***, с ЕИК *** сумата от 300лв. /триста лева/ за направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

        

         Вярно с оригинала!

         И. И.