Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 05.06.2018г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на четвърти
май две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №293/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.М.К., в която се излагат твърдения, че на *е сключил договор
за продажба, обективиран в *, по силата на който е придобил правото на
собственост спрямо дворно място с *. Изтъква се, че в имота ищецът е построил
масивна жилищна сграда на два етажа, по отношение на която е насочено
принудително изпълнение по изпълнително дело *, образувано за негово задължение
към трето лице. Навеждат се доводи, че при извършване на публичната продан на
горепосочения имот съдебният изпълнител е назначил ответника за негов пазач, а
впоследствие го е обявил за купувач и му е възложил имота. Ищецът твърди, че
участието на ответника като купувач в публичната продан е в нарушение на
изискванията на чл. 185, б. „а” от ЗЗД и води до
нейната недействителност, на основание чл. 490, ал. 2 от ГПК както и до
отпадане на основанието същият да ползва имота. С оглед гореизложеното
се отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че извършената публична продан на
процесния имот по изпълнително дело * е недействителна, че ищецът се явява негов собственик както и
да осъди ответника да му предаде владението спрямо вещта.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявените искове.
Излага съображения, че ищецът не е собственик на процесния имот тъй като е
прехвърлил вещните си права по отношение на него на трето лице с договор за продажба
от *Навеждат се доводи, че жалбата на ищеца срещу действията по извършване на
публичната продан е отхвърлена, което е довело до придобиване правото на
собственост спрямо имота от ответника на оригинерно правно основание. Изтъква
се, че ответникът не е давал съгласие да бъде назначаван за пазач на имота и не
е подписвал протокола за опис от *, съставен по изпълнително дело *. С оглед
гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 490, ал. 2 от ГПК и по чл. 108 от ЗС.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *в полза на ищеца е издаден *,
за покупко-продажба по чл. 20 от Закона за собствеността на гражданите на
дворно място ********. След придобиване на дворното място в полза на
собственика е одобрен архитектурен проект за изграждане на вилна сграда. На *между
ищеца и * *е сключен договор за дарение, обективиран в *, съгласно който той безвъзмездно
** прехвърлил 1/2 идеална част от правото на собственост спрямо дворното място,
което съгласно новия регулационен план на *******. За периода от ******** в
дворното място ищецът построил двуетажна масивна жилищна сграда от * като при
строителството същият се отклонил от архитектурния проект. Това наложило
извършеният незаконен строеж на сградата собственост на М.М.К. и *да бъде узаконен по реда на чл. 180 от ЗТСУ /отм./ с **********.
********* като след смъртта си оставил за свои наследници по закон *********.. Наследници на ********се явяват ***********.. На *ищецът
сключил с * договор за продажба на недвижим имот, обективиран *************,
относно прехвърляне правото на собственост спрямо процесното дворно място,
представляващо *************, ************. На 23.01.2006г. ищецът сключил с
горепосоченото лице и договор за продажба на недвижим имот, обективиран в ************,
относно прехвърляне правото на собственост спрямо построената в дворното място
масивна двуетажна жилищна сграда, ***********. С влязло в сила *************,
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД договорът за
продажба от 23.01.2006г. е прогласен за нищожен. С решение ********* е
отхвърлен предявеният от ищеца спрямо приобретателя по договора за продажба от *отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за
прогласяване недействителността на сделката, обективирана в **********. Във
връзка със задължение на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди по издаден изпълнителен лист от *********** е образувано изпълнително
дело * *. По искане на взискателя принудителното изпълнение е насочено спрямо
процесната двуетажна жилищна сграда, по отношение на която е извършен опис,
обективиран в протокол за опис на недвижими имущества от * При извършване на
описа съдебният изпълнител установил, че ответникът ползва имота като го
назначил за управител с поемане на задължения по чл. 486 от ГПК, за което
последният се подписал в протокола. След извършване на описа съдебният
изпълнител съставил постановление за публична продан на сградата при
първоначална цена *********. Ищецът обжалвал постановлението като изложил
твърдения за несеквестируемост на имота като с решение по реда на чл. 435 от ГПК **********, жалбата му е оставена без уважение. На ******** ответникът
отправил молба до съдебния изпълнител за допускането му до участие в публичната
продан като направил наддавателно предложение ******. С протокол от **********
са обявени постъпилите наддавателни предложения като ответникът е обявен за
купувач на имота поради предлагане на най-висока цена. Последвало внасяне от
страна на ответника на предложената от него цена като с Постановление от *съдебният
изпълнител му възложил масивната жилищна сграда на два етажа с площ *,
построена в *. От представената скица на имота, ****************. По делото не
се оспорва, че след съставяне на постановлението за възлагане ответникът владее
процесния имот. Ответникът е оспорил истинността на Протокола
за опис на недвижими имущества от *, в частта относно авторството на
подписа за „Управител”, като с оглед
становището на ищеца, че ще се ползва от документа, съдът е открил производство
по чл. 193 от ГПК. На основание чл. 193, ал. 3 от ГПК на ответника е възложена
тежестта за доказване неистинността на документа като е уважено искането му за
допускане на съдебно-графическа експертиза, като поради бездействието му
относно внасянето на определения депозит и след определяне на срок по чл. 158
от ГПК, производството по делото е продължило без извършването й. След даване
ход на устните състезания по делото ответникът направил изявление, в което е
признал, че е подписал протокола за опис. С оглед гореизложеното, оспорването
на истинността на документа се явява недоказано.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По аргумент от чл. 496, ал. 3, изр. 1 от ГПК е налице правен интерес от предявения
установителен иск по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 490, ал. 2 от ГПК тъй като ищецът не е обжалвал
постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на процесния недвижим имот.
На
*със съставянето на ***********, на основание чл. 20 от Закона за собствеността
на гражданите /отм./ ищецът е придобил правото на собственост по отношение на ***********.
Със сключването на договора за дарение от *между ищеца и *е възникнала
съсобственост по отношение на дворното място при равни права. При това
положение след построяването на двуетажната жилищна сграда през месец май
1986г. и предвид липсата на обособяване на самостоятелни обекти в нея, на
основание чл. 92 от ЗС същата е станала съсобственост при равни права между
съсобствениците на дворното място. След смъртта на *, на основание чл. 5, ал. 1
от ЗН половината от притежаваните ***** 1/2 идеална част от правото на
собственост спрямо дворното място и 1/2 идеална част от правото на собственост спрямо
жилищната сграда са преминали в патримониума на ищеца, а останалата половина -
в патримониума на ******.. След смъртта на последния, на основание чл. 5, ал. 1
от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН, притежаваните от него 1/4 идеална част от дворното
място и 1/4 идеална част от сградата са преминали при равни права в
патримониума на *********. При това положение с договора за продажба от *ищецът
валидно е прехвърлил в полза на трето лице само притежаваните от него 3/4
идеални части от правото на собственост спрямо дворното място. Прехвърлителната
сделка от 23.01.2006г. относно притежаваните от ищеца 3/4 идеални части от
правото на собственост спрямо жилищната сграда не е породила транслативния си
ефект и същите са останали в патримониума му поради прогласяването й за нищожна
с ***********. При извършване на описа на горепосочения имот на *по
изпълнително дело *, съдебният изпълнител го е оставил в държане на ответника в
качеството му на управител по чл. 486 от ГПК. По делото липсват доказателства
към момента на описа последният да е притежавал вещни или облигационни права по
отношение на процесния имот. При това положение с допускането на последния до
участие в публичната продан е нарушена забраната въведена с чл. 490, ал. 1 от ГПК, лица посочени в чл. 185 от ЗЗД да извършват наддавателни предложения.
Ответникът има качеството на лице по смисъла на чл. 185, б. „а” от ЗЗД, което
по назначение от властта са му възложени функции да управлява и пази чуждо
имущество. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ, държавата е възложила на частните съдебни изпълнители дейността по изпълнение
на частни притезания. С оглед гореизложеното обявяването на ответника за
купувач на имота е довело до недействителност на извършената публична продан по
изпълнително дело *, на основание чл. 490, ал. 2 от ГПК, поради което
предявеният в тази насока установителен иск се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Недействителността
на публичната продан води до липса на основание за ответника да владее
процесния имот. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът
притежава 1/2 идеална част от жилищната сграда, на основание чл. 92 от ЗС въз
основа на сделката, извършена на *по реда на чл. 20 от ЗСГ /отм./.
Придобиването на останалата 1/4 идеална част от правото на собственост спрямо
имота е въз основа на наследяване, което не е въведено като основание на иска
по чл. 108 от ЗС и не следва да бъде подлагано на анализ в настоящото
производство. При това положение се достига до извода, че ревандикационният иск
е предявен от съсобственик на вещта срещу трето за съсобствеността лице. С
оглед на това следва да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на 1/2 идеална част от имота, като същият да бъде осъден да
му предаде владението на целия имот. Това е така, защото предявяването на иск
по чл. 108 от ЗС представлява действие на обикновено управление на имота като
съсобственикът притежаващ идеална част от него може да отстранява напълно от
общата вещ владението без правно основание на всяко трето лице. В същия смисъл
е и практиката на ВКС, обективирана в решение №179 от 08.06.2012г. по
гражданско дело №1241/2011г. на II г. о.
При
този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски се
явява неоснователна.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския
районен съд сумата от 252,08 лв., представляваща сбор от държавните такси за
уважените обективно съединени искове.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Обявява
за недействителна, на основание чл. 490, ал. 2 от ГПК, по предявения иск на М.М.К.
с
ЕГН: ********** срещу И.П.И. с ЕГН: ********** ***, публична
продан, извършена с постановление за възлагане на недвижим имот от *по
изпълнително дело * *, с което на И.П.И. с ЕГН: **********
е възложен недвижим имот, представляващ **************.
Приема за установено, на основание
чл. 108 от ЗС, по отношение на И.П.И. с ЕГН: **********
***, че М.М.К. с ЕГН: ********** ***. въз
основа на Договор за покупко - продажба на недвижим имот по чл. 20 от ЗСГ от *,
обективиран в *, е придобил 1/2 /една втора/ идеална част от правото на
собственост спрямо **************.
Осъжда И.П.И. с ЕГН: **********
***, да предаде на М.М.К. с ЕГН: ********** ***.,
владението на *************.
Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от ответника И.П.И. с ЕГН: ********** ***, оспорване истинността на представения от ищеца М.М.К.
с
ЕГН: ********** ***., Протокол за опис на недвижими имущества от * по
изпълнително дело * *, че документът е неистински в
частта относно авторството на подписа за „Управител” на И.П.И..
Осъжда И.П.И. с ЕГН: ********** ***, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумата
от 252,08
лв. /двеста петдесет и два лева и осем стотинки/,
представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените обективно
съединени искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: