Р
Е Ш Е
Н И Е
№260
053./гр. Варна, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги
Йовчев в.т.д.№349/2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалбa подадена от
„ТАНДЕМ – В“ ООД, със седалище в гр. София срещу решение № 242/10.04.2020г.,
постановено по т.д. № 302/2019г. по описа на ОС – Варна, с което съдът е
отхвърлил предявения от „ТАНДЕМ – В“ ООД срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД,
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, за връщане на сума 37 874,13 лв., формирана
като сборното вземане от начислен без основание компонент на цена за услуга по
пренос на енергия към ниско напрежение за обект на клиент ********** в
гр.Габрово, захранван като небитов обект чрез собствено преобразуващо
съоръжение (мачтов трафопост Айви Блажеви), получен от ответника като част от
обща цена за мрежови услуги по фактури от 06.02.2014 до 7.11.2017г., издадени
по договори за достъп и пренос на енергия до участник, закупуващ ел.енергия от
свободния пазар, ведно със законната лихва, начислена върху тази сума от
предявяване на иска до окончателно изплащане на дълга.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно,
необосновано постановено в нарушения на материалния закон и на установената
практика на съдилищата и на ВКС. Счита че е налице и вътрешно противоречие.
Излага подробни съображения за това, че от съществено значение за разрешаване
на спора е собствеността на ищеца върху процесните енергийно обекти. Сочи за
неправилни изводите на съда относно фактическа граница на собственост и
присъединяването на ищеца към електроразпределителната мрежа. Ищецът е
присъединен направо към електропреносната мрежа, като поддръжката
за съоръжението, чийто е единствен собственик, осъществява от свое име и за
своя сметка. Фактурирането на цената
за пренос в настоящата хипотеза е без правно основание. Счита, че следва да се
приложи чл. 30 ПТЕЕ и ищецът да бъде освободен от заплащане на процесната
компенента такса „пренос“. Отделно от
това намира за приложима в случая Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителната
ел.мрежа. Намира за недължима
процесната сума поради неправомерно измерване, понеже последното е
извършено на нерегламентирано място – не на границата на собственост на
ел.съоръженията /страната на високо напрежение на понижаващия трансформатор/, а
на страната на ниско напрежение. Сочи относима за случая съдебна практика
постановена по реда на чл. 290 ГПК.
В условията на евентуалност дори да се приеме,
че такава се дължи, то счита, че неправомерно е събрана такса за ниско ниво
напрежение, вместо за средно ниво напрежение. Прави оплакване, че съдът не е
обсъдил направените от ищеца възражения, че ответникът е следвало да приведе
меренето в съответствие с нормативите изисквания и договореното (на
законоустановеното място). Намира за изпълнен фактическият състав на
непозволеното увреждане, поради което моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго,
с което да уважи предявения иск като основателен и доказан. В условията на
евентуалност моли съда, в лучай че приеме за дължима разликата между двата
компонента – цената за средно и за ниско напрежение, да се вземе предвид
приетата по делото ССчЕ, установяваща размера на същата. Претендира разноски и
за двете инстанции.
Въззиваемата страна в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и изразява
становище за неоснователност на същата, с подробно изложени за това
съображения. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно,
постановено при спазване на материалния и процесуален закон.
За
да се произнесе съдът взе предвид следното:
В
исковата молба ищецът твърди, че
през 2013 г. е сключил с ответника
договори за достъп до поддържана от него разпределителна мрежа и пренос през
нея на електрическа енергията, закупувана за нуждите на производствен обект, находящ се гр.Габрово.
Излага, че търговският обект е бил присъединен към мрежата чрез изграден през 1994-95
г. от негов праводател мачтов трафопост, в който доставяното средно напрежение
е трансформирано за нуждите на обекта в ниско напрежение. Твърди, че
трафопостът е предназначен само за нуждите на търговския обект и не е бил
включен в активите на разпределителното предприятие, поради което счита че
начислените и заплатени от него компоненти за мрежова услуга като нормирани
цени за услуга „пренос ниско напрежение“ не се дължат. Излага още, че въпреки притежанието на
трансформиращото съоръжение от страна на въззивника, разпределителното предприятие
е определило като място на измерване не границата на това негово съоръжение,
свързано с мрежата на средното напрежение, а мястото след понижаването на
енергията до ниско напрежение, като по този начин е нарушило правилата за
измерване въведени с чл. 14 ПИКЕЕ (редакция към бр. 38/2007 г.). Счита, че по
този начин, ответното дружество се е обогатило неоснователно, като е получило
без основание разликата над дължимата
цена за средно напрежение до цената за ниско напрежение, поради претендира
връщане на неоснователно събраните части от цена за ползвани мрежови услуги за
този обект, начислени на клиент с №********** по фактури, издадени от ответника
от 12.03.2014 до 7.11.2017 г.
Ответното дружество оспорва както
собствеността на ищеца върху съоръжението, елемент от разпределителна мрежа,
така и претендирания от него начин на измерване. Позовава се на особения статут
на енергийния обект, представляващ електрическа уредба за преобразуване на
напрежение, който изключва прилагане на общите принципи за придобиване на
собственост по приращение, като сочи, че при изграждането на това съоръжение
Законът за електростопанството императивно е изключвал притежание на такъв
обект от частно лице, а единственото изключение се е допускало в полза на
кооперативни или обществени организации. Твърди, че мястото на мерене не е било
регламентирано към момента на първоначалното присъединяване на новоизграденото
съоръжение и захранването на обекта с ниско напрежение, а по-късно приетите
редакции на ПИКЕЕ не предвиждат обратно действие и съответно не са задължавали
страните да предприемат някакво изменение на заварения начин на присъединяване
и измерване на доставената енергия.
Варненският апелативен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на
предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството
и решението са допустими.
Страните не спорят,
а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на договори за достъп
изх.№ СвП13-984/30.12.2013 г. и за пренос изх.№ СвП13-984/30.12.2013 г.,
въззиваемото дружество се е задължило да предоставя достъп до поддържана от
него разпределителна мрежа и да пренася през нея на енергията, необходима за
доставка на закупуваните от въззивника количества ел. енергия, използвани
в захранван обект „месарски цех“ в
северна индустриална зона Габрово. Установява се, че през периода 12.03.2014 г.
- 07.11.2017 г., начисляваната за този обект цена, включва като ценообразуващи компоненти нормирани цени
за услуга „пренос ниско напрежение“ и „достъп средно/ниско напрежение.
От
заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза се установява, че енергийното съоръжение, находящо се в имота на въззивника
е било проектирано и изградено за да обслужва предприятие, ползващо ниско
напрежение за своите производствени нужди, свързването към мрежата е било
осъществено през 1995 г. и към настоящия момент се използва във вида, приет за
ползване като електропроводно отклонение, мачтов трафопост и ел. захранване на
малко предприятие за колбаси. Според експерта, захранването се осъществява чрез
свързване на вътрешните уредби на предприятието на ниско напрежение,
трансформирано чрез изградения мачтов трафопост, към който е предвидено и
таблото за измерване на ниско напрежение, монтирано на стълба, носещ
трансформатора, като средното напрежение в трафопоста постъпва от
разпределителната мрежа с напрежение 20 квт, чрез отклонението между
преместения от инвеститора еднолична фирма „АЙВИ БЛАЖЕВА” стълб и заварения в
началото на строителството електропровод „Банковци“, свързващ подстанция
Габрово (където високо напрежение от преносна мрежа 110 квт се понижава до
средно) с различни съоръжения, обслужващи множество потребители, чрез други
трафопостове, включени в тази разпределителна мрежа. Същото съоръжение е било
обявено от клиента и като технически данни за снабдявания обект на ниско
напрежение в заявлението за получаване на достъп до разпределителна мрежа при
първо сключване на договор за доставка на енергия на свободен пазар.
За да претендира връщане на
получена без основание цена, получателят на услугата следва да установи наличие
на нерегламентирано
ценообразуване от страна на
електроразпределителното предприятие.
Безспорно
доставката
на закупувана от потребителя електрическа енергия за нуждите на производствения
му обект е била договорена със сключените договори за достъп до
разпределителната мрежа и за пренос на закупеното използвано количество
енергия.
Доколкото връзката на
предприятието и трафопоста към него не е била директно с подстанцията, подаваща
средно напрежение, а включва и електропровода Банковци, представляващ част от
разпределителната мрежа, поддържана от въззиваемия, то следва да се приеме, че
въззивникът е ползвал преносната и разпределителната мрежа, поради което дължи
заплащане на цена за достъп и пренос през съоръженията на високо и средно
напрежение.
От заключението вещото лице се
установява по безспорен начин, че захранваният с електричество обект на
въззивника е проектиран за потребление на ниско напрежение и при сключване на договора
за достъп от 2013 г., в заявлението за достъп е посочено заварено средство за
измерване на ниско напрежение, монтирано в табло за отчитане на ниско
напрежение, поради което съдът приема, че волята на страните е да се пренася и
доставя енергия до място, позволяващо отчитане на ниско напрежение във вече
налични съоръжения.
Липсват доказателства, от които
да се направи извод за допълнителни уговорки за доставка на средно напрежение
до съоръженията, позволяващи трансформация на енергия за сметка на потребителя,
нито такива установяващи наличие на техническата възможност за отчитане и
остойностяване с уреди за средното напрежение. Според обясненията на вещото
лице, доставката и отчитането на средно напрежение, изисква специално
техническо решение и промяна на съществуващите присъединяващи съоръжения,
каквито купувачът не е искал, а разпределителното предприятие не е било длъжно
да предписва друго техническо решение, при наличие на съществуваща между тях
уговорка от 2013 г. за мерене в наличното табло след мачтовия трансформатор.
Наред с това, самият купувач към момента на сключване на договорите за достъп и
пренос, не е отчитал мачтовия трафопост като свой актив, тъй като го е
заприходил като електроснабдително съоръжение, придобито като част от недвижимия
имот едва през 2017 г.
Действително към момента на сключването на договорите за пренос и доставка вече
е било признато право на небитовите клиенти да изграждат за своя сметка и да
придобиват съоръжения за средно напрежение, които да обслужват само техен обект,
но обектът на въззивника вече е бил присъединен на ниско напрежение,
поради което за да се възползва от правото да бъде третиран като консуматор на
средно напрежение е следвало да се изпълнят процедурите по съгласуване и
проектиране за присъединяване на средно напрежение, визирани в чл.4 – 7 от
Наредба №6 от 9.06.2004 г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа
енергия към
преносната и разпределителните електрически
мрежи, след което да се изградят нужните нови съоръжения.
В случая, според заключението на вещото лице, заявката за доставка е за 100 квч
ниско напрежение, като заварените средства за измерване изцяло са съответстват
на тези параметри.
Липсват доказателства, че
въззивникът е отправил искане за промяна на доставката на консумираната енергия
ниско напрежение, поради което за
разпределителното предприятие не е възникнало задължение да монтира ново
средство за измерване в понижаващата напрежението уредба след точката на
присъединяване, а и до 2017 г., потребителят не е заявил че притежава
трафопоста като присъединително съоръжение.
Тъй като се установи, че
доставката е уговорена за ниско, а не за средно напрежение, то изследването на
въпроса за собствеността на трафопоста е ирелевантен, тъй като дори и
присъединителното съоръжение да е придобито като принадлежност към
електроснабдена сграда, до промяна на заявката от страна на потребителя и
свързаните с нея технически промени, не би могло да се прилага друго измерване.
Този извод се налага и от
разпоредбата на чл.14 от новите Правила за измерване на количество ел. енергия
(ПИКЕЕ), (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), според която измерването да се
извършва на нивото на по-високото напрежение в трансформаторна уредба на самия
потребител, но не е когато самият потребител е договорил доставка на ниско
напрежение и не е предприел необходимите действия за промяна на тези уговорки
(заявка, проектиране и изграждане), в съответствие с възможностите предоставящи
новата законодателна уредба.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дори
въззивникът да се легитимира като собственик на присъединителните съоръжения,
включващи и разпределителната уредба мачтов трафопост, обслужваща месарския му
цех, ако не е поискал изрично промяна на вида на доставената за покупка енергия
ниско напрежение, същият не може да се позове на неправилното измерване на това
ниво и отчетените количества с електромера, поставен в таблото след токовите и
напреженови трансформатори на мачтовия трафопост, поради което искът за връщане
на сумата от 37 874.13 лева,
представляващи разликата над дължимата цена за средно напрежение до цената за
ниско напрежение, по фактури от 06.02.2014 до 7.11.2017 г., се явавя
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на гореизложеното и след като не се
установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които
въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради
което и след препращане към мотивите на първоинстанционния съд, решението
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, на въззиваемото
дружество следва да се присъди
възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 200 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 242/10.04.2020г., постановено по т.д. №
302/2019г. по описа на ОС – Варна, с което съдът е отхвърлил предявения от
„ТАНДЕМ – В“ ООД срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, иск с правно основание
чл. 55 ЗЗД, за връщане на сума 37 874,13 лв., формирана като сборното вземане
от начислен без основание компонент на цена за услуга по пренос на енергия към
ниско напрежение за обект на клиент ********** в гр.Габрово, захранван като
небитов обект чрез собствено преобразуващо съоръжение (мачтов трафопост Айви
Блажеви), получен от ответника като част от обща цена за мрежови услуги по
фактури от 06.02.2014 до 7.11.2017г., издадени по договори за достъп и пренос
на енергия до участник, закупуващ ел.енергия от свободния пазар, ведно със
законната лихва, начислена върху тази сума от предявяване на иска до
окончателно изплащане на дълга.
ОСЪЖДА „ТАНДЕМ – В“ООД, ЕИК *********, гр. София, бул. Илиянци № 3, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД, ЕИК ********* гр. Варна бул. Вл. Варненчик 258, сграда Варна тауърс – Е,
възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: