О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №128
Бургас, 06.02.2018г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа
докладваното от съдията Добрев търговско дело № 440 по описа за 2017 година, на основание чл. 374 във
връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, предявена от
К.Д.И., ЕГН **********,***, против ,,ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к.1407, район Лозенец, бул.,,Черни връх“№51, представлявано от изпълнителните
директори Мария Стоянова Масларова- Гъркова, Павел Валериев Д., Гълъбин Николов
Гълъбов, с която ищеца претендира да бъде
осъдено ответното дружество да му заплати сумата от:
-130000/сто и
тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващи се в претърпени болки и страдания, емоционален стрес и
негативни психически изживявания, вследствие на пътно- транспортно
произшествие, възникнало на 22.09.2012г., причинено по вина на Христо И.
Сяколов, ЕГН **********, водач на МПС-джип,
марка ,,Хонда“,
модел ,,CR-V“, с рег.№А6561КХ, с рама №SHSRD88604V232815, негова собственост, със
задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество, в условията на независимо съпричиняване с Илия Славчев
Делиадамов, ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането-22.09.2012г. до окончателното изплащане на присъдената
като обезщетение сума;
-сума в размер на 3348.76лв./три
хиляди триста четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/, като обезщетение за претърпени
имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в нанесени вследствие
на претърпяното ПТП материални щети по автомобила на увреденото лице- ,,Мазда
626“, с ДК№А6884 КМ; заплатени разходи за лечение, медицински операции,
транспортиране до болнични заведения, в резултат на пътно- транспортно
произшествие, възникнало на 22.09.2012г., причинено по вина на Христо И.
Сяколов, ЕГН **********, водач на МПС- джип,
марка ,,Хонда“,
модел ,,CR-V“, с рег.№А6561КХ, с рама№SHSRD88604V232815, негова собственост, със
задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество, в условията на независимо съпричиняване с Илия Славчев
Делиадамов, ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането-22.09.2012г. до окончателното изплащане на присъдената
като обезщетение сума, както и присъждане на направените по делото съдебно-
деловодни разноски.
Съдът е изпратил препис от исковата
молба и приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен
отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му и неупражняването на права.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който
изразява становище по предявената срещу него искова молба.
Отговорът на ответното дружество е изпратен на
ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
В предоставения двуседмичен срок за това
ищецът е депозирал допълнителна искова молба.
Същата е изпратена на ответника с възможността
за подаване на допълнителен отговор. Ответникът е депозирал по делото
допълнителен отговор.
При това положение съдът намира, че книжата
по делото са разменени редовно. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени
от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни
на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им,
да водят до извод, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е
допустим.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Твърди се в
исковата молба, че на 22.09.2012г., около 21.10часа, на път ІІ-79, км.69 и
700м, в участъка с.Дебелт- гр.Средец, водачите Илия Славчев Делиадамов, при
управление на МПС- лек автомобил, марка ,,Опел“, модел ,,Вектра“,
регистрационен №У0217, рама №WDL00087N1005854, собственост на Емил Жеков
Михов, със задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ,,ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и Христо И. Сяколов ( в
условията на независимо съпричиняване), управлявал МПС- джип,
марка ,,Хонда“,,CR-V“, с рег.№А6561КХ, с рама №SHSRD88604V232815, негова собственост, със задължителна застраховка
,,Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ,,ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“АД, допуснали нарушения на правилата
на движение по пътищата, предизвиквайки пътно- транспортно произшествие, при
което с виновното си поведение причинили по непредпазливост на ищеца множество
наранявания (средни телесни повреди).
Посочва се, че
наказателната отговорност на двамата водачи била реализирана с влязло в сила
съдебно споразумение, обективирано в Протокол от съдебно заседание от
10.01.2014г. по НОХД №238/2013г. по описа на РС- Средец.
Видно от посочения
протокол, Илия Делиадамов бил признат за виновен, за това, че на 22.09.2012г.,
около 21.10часа, на път ІІ-79, км.69 и 700м, в участъка с.Дебелт- гр.Средец в
условията на независимо съпричиняване с Христо И. Сяколов, при управление на
МПС- лек автомобил, марка ,,Опел“, модел,,Вектра“, нарушил правилата за
движение по пътищата- чл.5, ал.1 от ЗДвП; чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на К.Д.И., изразяващи се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на
движението на снагата, трайно затруднение движението на лявата ръка, трайно
затруднение движението на дясната ръка; трайно затруднение движението на левия
крак, трайно затруднение движението на десния крак- престъпление по
чл.342,ал.1,б..,,б“ вр.чл.342,ал.1 от НК и чл.54,ал.1 от НК. Наложено било наказание лишаване от свобода
за срок от една година, изпълнението на което- отложено за срок от три години,
на основание чл.66,ал.1 от НК; наказание лишаване от право на управление на МПС
за срок от осем месеца, считано от датата на изземване свидетелството за
управление на МПС.
Другият участник в
движението- Христо Сяколов, бил признат за виновен за извършване на
престъпление по чл.343, ал.1, бл.,,б“ вр.чл.342, ал.1 от НК, с лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението
на което -отложено за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК и
наложено наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от една
година, считано от датата на изземване свидетелството за управление на МПС.
Посочва се, че от извършената
в досъдебното производство автотехническа експертиза се установявало, че нарушавайки
правилата за движение по пътищата, а именно: управлявайки със скорост по-
висока от максимално допустимата (по- висока от 60км./ч.)за пътния участък,
урегулиран със знак В26., в тъмната част на денонощието, Делиадамов се поставил
в невъзможност да спре пред намиращото се на пътя му препятствие- л.а. ,,Хонда“
и л.а.,,Мазда“. Твърди се по- нататък, че в условията на независимо съпричиняване, нарушавайки правилата за
движение по пътищата, непоставяйки предупредителен триъгълник на 30м. от
спрелия автомобил ,,Хонда“ и необозначавйки се по друг законосъобразен
начин/включване на аварийни и задни габаритни/, Сяколов възпрепятствал
Делиадамов да възприеме опасността на пътя и да спре.
От извършените съдебномедицинските
експертизи(извършени в досъдебното производство) се установявало безспорно, че
вследствие настъпилото ПТП, на ищеца били причинени фрактури на четири ребра вляво, фрактура на лява
лопатка, събиране на кръв в лява гръдна половина, наложила торакоцентеза с
източване на събралата се кръв, открита фрактура на дясна подколенница,,
фрактура на лява бедрена кост, фрактура на дясна подраменница, контузия на
главата и гръдния кош, контузия на белите дробове. В заключението на вещото
лице от тройната медицинска експертиза се подчертавало, че квалифицираната и
навременна медицинска помощ предотвратила летален изход.
Поради множеството
травматични увреждания, ищецът бил подложен на тежка и продължителна операция
за поставяне на метални импланти, плаки, пирони и винтове на двата счупени
крака и дясната ръка. Поради извършването на редица интервенции, престоят в МБАЛ- Бургас продължил от
22.09.2012г. до 15.10.2012г. По време на болничното лечение и приблизително
четири месеца след това, поради обездвижването, И. разчитал изцяло на грижите
близките си. На 26.02.2013г., последният постъпил в ,,Специализирана болница за
рехабилитация- Бургаски минерални бани“ЕАД- гр.Бургас, за рехабилитация и
двигателно възстановяване.
Подчертава се, че видно от експертно
решение на НЕЛК и приложените болнични листове, за периода от 22.09.2012г. до
16.09.2013г., ищецът бил напълно нетрудоспособен.
Твърди се в исковата молба, че И. и
понастоящем изпитвал силни болки при движение на крайниците, придвижвал се на
кратки разстояния, бил в невъзможност да извършва нормални физически натоварвания.
На 17.02.2016г. постъпил в МБАЛ ,,Лайф
Хоспитал“ЕООД- гр.Бургас за отстраняване на метални импланти от дясна
подбедрица. Поради следоперативното обездвижване, мускулите на долния десен
крайник атрофирали , с оглед на което се
наложила рехабилитация. Търпените болки и страдания (въпреки болкоуспокояващите
лекарства) възобновили спомените от преживяното вследствие на ПТП., ищецът
станал психически нестабилен- нервен и избухлив, страдал от безсъние, чувствал
се непълноценен.
Излага се по- нататък, че продължителния
период на нетрудостпособност и невъзможност за упражняване трудова дейност се
отразили на имуществената сфера на И.. Предстоели допълнителни оперативни
интервенции за отстраняване на останалите импланти и последващ период на
възстановяване. От друга страна, получените
от травмите белези били видими и загрозявали външния вид на ищеца, създавали му
редица неудобства в обществото, напомняйки за преживения инцидент.
Навеждат се доводи, че понастоящем
ищецът търпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на лечение,
медицински операции, разходи за медикаменти, транспорт до болнични заведения.
Подробно се описват направените разходи, възлизащи на сума в размер на 6408.06лв.
Излага
се становище, че в настоящия случай, на основание сключените договори за
застраховка гражданска отговорност и чл.493, ал.1, т.1 от КЗ /чл.267,ал.1,т.1
от КЗ- отм./, застрахователните
дружества ,,ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и ,,ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД
покривали отговорността на застрахованите за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или
използването на МПС.
Ищецът уведомил ,,ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД за настъпилото застрахователно събитие по задължителна
застраховка ,,Гражданска отговорност“ (обратна разписка с известие за доставка
и системен бон от 17.01.2014г.). На 05.08.2015г. било направено нарочно искане
до застрахователното дружество за изплащане на обезщетение.
Ответното
дружество разгледало щетата (щета№00000-1000-03-15-737570/07.09.2015г.), не
оспорило заспрахователното събитие, но определените като обезщетение суми били
твърде занижени- 60000лв за
неимущексствени вреди и 3059.30лв.- за
имуществени.
Посочва се, че за настъпилото
застраховатгелно събитие, ищецът уведомил и ,,ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД (щета№218517/20.01.2014г.).
Съгласно подписано споразумение за частично обезщетение, застрахователят
изплатил сумата от 63059.30лв .(половината
от общия размер на базово определените
от застрахователя обезщетения за неимуществени и имуществени вреди).
Твърди се, че до настоящия момент,
ищецът не бил обезщетен за причинените вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица
от деянието на застрахования в ,,ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД – Христо
Сяколов. Същевременно, предложеното от горепосоченото застрахователно
дружество обезщетение, съгласно писмо,
изх.№812/10.11.2015г. било изключително занижено и не съответствало на
претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Предвид изложеното, за ищеца възниквал правен
интерес от предявяване на настоящите искови претенции.
Представя доказателства. Претендира разноски.
Правна квалификация: исканията имат правното си основание в чл.432
, ал.1 от КЗ/чл.226, ал.1 от КЗ(отм.), във вр. чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Ответникът, с депозирания отговор
на исковата молба, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искови претенции по основание и размер,
излагайки съображения в тази насока.
Твърди, че не бил установен
механизмът на настъпване на пътно- транспортното произшествие, както и самата
фактическа обстановка. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка
между възникналото ПТП и получените
телесни увреждания на ищеца. Намира, че произшествието настъпило при условията
на съпричиняване от негова страна.
Възразява срещу наведените в исковата молба твърдения относно
характера, интензитета и продължителността на описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Намира същите за завишени по размер и прекомерни, предвид
довода за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Оспорва по размер и иска за
обезщетение на имуществени вреди. Представените от ищеца копия от фактури,
касови и фискални бонове нямали материална доказателствена сила и не
удостоверявали посочените в тях факти.
Навежда доводи и във връзка с
претенцията за присъждане на лихви от деня на събитието, намирайки същата за
неоснователна. Излага съображения относно направените от ищеца доказателствени
искания.
Представя доказателства. Претендира
разноски.
Ищецът с допълнителната си искова молба поддържа и пояснява исковата си молба
като взема отношение по постъпилия отговор на ответника. Възразява срещу наведените от ответника твърдения относно
механизма на настъпилото ПТП. Подчертава, че при уведомяване на застрахователя
за застрахователното събитие, същият не оспорил същото, но необосновано
предложил изключително занижена и несъответстваща на настъпилите вреди сума.
Цитира разпоредбата на чл.300 от ГПК. Посочва, че постановеният от наказателния съд
съдебен акт имал обвързваща сила за гражданския съд. В конкретния случай се
установявали материалноправните предпоставки на деликтната отговорност на прекия
причинител- Христо Сяколов (виновно и противоправно поведение, намиращо се в
пряка причинна връзка с противоправния
резултат). Оспорва доводите на ответника
за съпричиняване от страна на
пострадалия, както и че същият допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат.
Намира, че неоснователно и
необосновано били оспорени предявените искове по размер, като не се посочвали
конкретни основания. Бланкетно се оспорвали и твърденията относно характера,
интензитета и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени
вреди. Развива съображения в тази насока.
Излага становище и във връзка с направеното от
ответника оспорване на претенцията за имуществени вреди и присъждане на лихви.
Навежда доводи, че правото на
увредените лица, регламентирано в чл.226, ал.1 от КЗ, да претендират обезщетение
директно от застрахователя, възниквало едновременно с правото на деликтно
обезщетение (функционално обусловено от него). Посочва, че отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение при застраховка ,,Гражданска
отговорност“ на пострадали трети лица, възниквала при настъпване на
застрахователното събитие. Дължимото по силата на закона обезщетение от застрахователя
замествало деликтното такова, дължимо от прекия причинител на вредите. Приложима в процесния случай била
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, съгласно която, при задължение от
непозволено увреждане, длъжникът изпадал в забава и без покана- с факта на
увреждането.
Счита, че ответникът, в качеството си на застраховател на
отговорността на делинквента, следвало да носи отговорност за всичките
причинени от него вреди при същите условия, при които отговарял самият причинител на вредата.
Ангажира доказателства.
С депозирания по делото допълнителен
писмен отговор, ответникът поддържа заявеното в отговора на исковата молба.
Оспорва наведените от ищеца твърдения във връзка с характера, интензитета и
продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди.
В случай, че съдът намери исковете
за основателни, се моли за намаляване размера на претендираните обезщетения.
Относно въведените искания по доказателствата:
Представените от ищеца и ответника при
предварителната размяна на книжа, писмени
доказателства, съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като
посредством тях се заявява, че ще се установява
наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и
необходими, тъй като законът не поставя
ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Ищецът е направил
доказателствено искане за допускане на четирима свидетели в режим на довеждане,
но не е посочил фактите и обстоятелствата, които ще се доказват посредством
разпита им, поради което по горното съдът ще се произнесе в насроченото открито
съдебно заседание.
Ищецът е поискал да
бъде допусната съдебномедицинска
експертиза, като е посочил въпросите, на които вещото лице следва да даде отговор.
Съдът намира, че същите са относими към предмета на спора, поради което
искането следва да бъде уважено.
С допълнителната искова молба, ищецът е
направил доказателствено искане за допускане на съдебна автотехническа
експертиза, като е посочил задачите, на които вещото лице следва даде отговор.
Същите са относими към предмета на спора, поради което искането следва да бъде
уважено.
Основателна
е и молбата за изискване и прилагане по делото на материалите по НОХД №238/13г. по описа на РС- Средец.
Ответникът е поискал да бъде допусната комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза, като е посочил въпросите, на които
вещите лица следва да дадат отговор, които са сходни по съдържание с тези,
поставени от ищеца и следва да се допуснат.
По доказателствената тежест: По делото липсват въведени
неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
По иска с
правно основание чл. 226 от КЗ/отм/, в тежест
на ищцовата страна е да установи наличието на
всички предпоставки за отговорността на ответното дружество - наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП; да установи качеството на водача на това МПС,
като застраховано по смисъла на КЗ лице; да установи претърпените вреди, които твърди да е понесъл и причинната им връзка с
увреждането, причинено му при ПТП. Доколкото се поддържа възражение за
съпричиняване, в тежест на ответника е да
установи фактите, на които е основано възражението му за съпричиняване, както и
възражението си за прекомерност на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди.
Мотивиран от горното, на
основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 28.03.2018г. от 15.00 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените
от ищеца и ответника писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА НОХД №238/13г. по описа на РС- Средец
ДОПУСКА извършването на съдебно-медицинска
експертиза, която да отговори на задачите, поставени от ищеца и ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Параско Парасков.
ОПРЕДЕЛЯ
предварителен депозит
за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв., платим от ищеца и ответника по равно /всеки по 200 лева/,
в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение по сметка на Бургаски окръжен съд.
ДОПУСКА извършването на съдебно-автотехническа
експертиза, която да отговори на задачите, поставени от ищеца и ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Веселин Гяуров.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за възнаграждение на
вещото лице в размер на 400 лв., платим
от ищеца и ответника по равно
/всеки по 200 лева/, в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение по сметка на Бургаски окръжен
съд.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника.
СЪОБЩАВА на
страните проекта си доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
СЪДИЯ :