Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                  гр. София, 19.08.2020г.

                                     

                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на девети юни  две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                         Председател: А. Ненова

 

при секретаря Ваня Ружина като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 154 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 61 от ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Ищецът  „Б.Т.С.“ ЕООД твърди, че е водеща българска компания, специализирана в морското провлачване и спасяване на кораби (towage and salvage), на българския пазар от 2002г., с базирани дейности в гр. Бургас, но и с редовно участие в разнообразни дейности в цялата акватория на българското крайбрежие. Дружеството е основател и председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на влекачи, която е единствената българска браншова организация в този сектор. То е изцяло контролирано и е част от групата на холандската компания М. (М.Towage & Salvage), водещ световен оператор в морското провлачване и спасяване на кораби, член на авторитетни международни организации. Ищцовото дружество управлява най-големия и модерен флот в страната от влекачи, спасителни плавателни съдове и друга техника. Сред плавателните съдове е и чисто новият влекач М.26, който е най-мощният кораб – влекач в български води, пригоден и за редица спасителни и аварийни дейности.

Поради наличието на уникални за България кораби, снабдени с най-модерното и разнообразно оборудване за спасяване и аварийни дейности, ищецът често е включван в спасителни и аварийни операции в български води, както по възлагане от корабособственици и застрахователи, така и по възлагане от ответника Изпълнителна агенция „М.А.“. Дружеството редовно бива ангажирано в хода на учения по морско спасяване и антитерористични дейности от страна на българските власти и НАТО.

Ответникът Изпълнителна агенция „М.А.“ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София (чл. 360, ал. 1 от КТК и чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „М.А.“) и съгласно действащото законодателство упражнява функции на българската държава относно опазването на околната среда, както и относно осъществяването на спасителни и аварийни дейности в морските пространства на Република България  (чл. 362в от КТК,  чл. 65, ал. 4 от ЗМПВВППРБ  и чл. 4, ал. 1, т. 6 от УПИАМА). ИАМА е компетентна по отношение на всички кораби в български води, без значение дали те плават под български или чужд флаг. Тя е основната институция, която има задължения по Националния авариен план за борба с нефтени разливи в Черно море, приет с Решение № 868 на Министерския съвет от 01.12.2011г.  с предвидени там задължения, както и законодателят е възложил на изпълнителния директор на Агенцията множество права и прерогативи, като например да издава разпореждания (чл. 362, ал. 1 от КТК), които имат задължителен характер.

„М.“ е бил средно голям търговски кораб, потънал през 1921г. в близост до остров „Св. Иван“ и гр. Созопол след стълкновение с морска мина, останала в морето от Първата световна война. След потъването си корабът се намира на 30-ина метра под повърхността и до 2018г. не са били предприемани мерки по обезопасяването или изваждането му.

В началото на месец август 2018г., вероятно поради дългогодишна корозия, съчетана с лошото време и бурното море, от кораба започва изтичане на гориво. На 06.08.2018г. по цялото Южно Черноморие започват да се появяват сигнали за топчета от мазут, а на 07.08.2018г. водолази от неправителствената организация „Приятели на морето“, които се потапят около кораба, подават сигнал от ИАМА, че течът е именно от кораб „М.“.

Множеството сигнали за замърсяване в разгара на туристическия сезон водят до активизиране и на държавата. Компетентните институции, между които и ответникът, и техните служби и териториални звена се задействат.

На 12.08.2018г. ищецът получава устно разпореждане да се включи в дейностите по ограничаване на теча на гориво от кораба. Оперативният директор на ищеца е получил обаждане от директора на Дирекция „М.А.“ Бургас  М.26 да се заеме с поставянето на първите бонови заграждения около потъналия кораб.  При морски произшествия  мобилизирането по телефона и незабавното предприемане на действия от страна на собствениците на кораби са установена практика, а при разлив на нефтопродукти във водоем боновете се използват за локализация на петната на разлива и тралене на петната към местата на тяхното извличане (сорбация).

Още същия ден М.26 се отправя от пристанище Бургас към пристанищен терминал „Росенец“, откъдето по указания на ИАМА товари боновите заграждения, транспортира ги до района на разлива и ги разпъва и позиционира съгласно необходимостта от ограничаване на нефтения разлив. Това е видно от бордовия дневник на кораба. Това е бил единственият кораб в района на пристанище Бургас, който е бил в състояние да изпълни бързо, безопасно и прецизно конкретните поставени задачи по разпъване и позициониране на боновете, тъй като е особено голям и  изключително добре екипиран. Екипажът на МТ26 е единственият такъв в българските води, който е обучен за подобни операции и има практически опит за такива дейности.

На 13.08.2018г. е било проведено извънредно заседание на Областния щаб за изпълнение на плана за защита при бедствия на Област Бургас, на което е участвал и оперативният директор на ищцовото дружество. В хода на заседанието министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е дал ясни и точни указания да се предприемат незабавни мерки за ограничаване на разлива. Веднага след проведеното заседание изпълнителният директор на ИАМА и главният директор на Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“ на ИАМА дават допълнителни устни указания на оперативния директор на ищеца за предприемането на последващи действия от корабите на дружеството. От оперативния директор на дружеството многократно е бил повдигнат въпроса относно заплащане на дейностите, извършени от ищеца и коя институция ще бъде отговорна за тях. В отговор изпълнителният директор на ответника е обяснил, че всички дейности ще бъдат заплатени от ИАМА. К.д.п Ж.П., изпълнителен директор на ответника, е уверил оперативния директор на ищцовото дружество кап.П., че ИАМА ще заплати всички разходи.

В периода 13-15.08.2018г. от ищеца са били извършени допълнителни действия. На 13.08.2018г. М.26 е натоварил втора група бонови заграждения, на 14.08.2018г. са били натоварени допълнително и котви, чиято цел е да бъдат задържани боновите заграждения  и оборудването е било доставено в района на разлива. Същия ден втора група бонови заграждения са били разпънати и позиционирани в района на разлива. На 15.08.2018г. са позиционирани и котвите. Маневрите са били наблюдавани от представители на ИАМА и други държавни институции.

На 15.08.2018г. следобед в офиса на ИАМА в гр. Бургас е било проведено заседание, на което е било взето решение да бъдат премахнати поставените бонови заграждения. Ответникът е мобилизирал своите кораби М.26 и М.10. На 16.08.2018г. е било извършено провлачване на боновите заграждания от района на разлива до Пристанище Бургас, а на 17.08.2018г. М.26 е довършил провлачването на останалите бонови заграждения и котви до Пристанище Бургас. С това дейностите на ответника относно ограничаването на разлива от кораба „М.“ са приключили.           

На 17.08.2018г. в отговор на запитване от страна на изпълнителния директор на ответната агенция по телефона, ищецът е изпратил ценови анализ и крайна цена на ищеца. Предложени са били възможно най-благоприятните финансови условия с максимална отстъпка. Ответникът не е отговорил и ищецът, в съответствие с нормалната практика в бранша, е издал фактура № ********** от 23.08.2018г. на стойност 170 743. 96 лева,  остойностена с оглед 50 часа работа на М.26, умножени по единична цена на час от 2 493. 68 лева и 10 часа работа на М.10, умножени по единична цена на час от 2 200. 31 лева. Фактурата е била изпратена на изпълнителния директор на ответника, на директора на Дирекция „Административно-правно и финансово-счетоводно обслужване“, както и на адреса електронна поща на Дирекция „М.А.“ - Бургас.

С имейл от 28.08.2018г., изпратен от директора на Дирекция „Административно-правно и финансово-счетоводно обслужване“  в отговор на мейла от 23.08.2018г. е било отбелязано, че няма предварително определена такса и би следвало такава да се договори между страните. С имейл от 10.09.2018г. ищецът е изразил готовност за преговори, но е настоял за плащане на вече издадената фактура. За задълженията по фактурата е било напомнено с писмо от 25.09.2018г., получено от ИАМА на 27.09.2018г. С писмо вх. № на ИАМА № 1468/23.10.2018г., изпратено чрез упълномощени адвокати, ответникът за пореден път е бил поканен да изпълни задълженията си в срок до 31.10.2018г.

Въпреки поканите ответникът не е изпълнил задълженията си, при което ищецът иска да бъде присъдена сумата от 170 743. 96 лева, поради това, че между страните има валидно сключен и обвързващ договор във връзка с извършването на възложените задачи, ищецът е изпълнил задълженията си, а ответникът не е изпълнил задължението си да плати дължимата цена.

    В условията на евентуалност сумата се претендира по правилата на гестията – била е предприета работа в чужд интерес  доброволно, без законово задължение да се приеме, работата е била предприета уместно и изпълнена добре, евентуално сумата се претендира поради предаването, съответно получаването на нещо при начална липса на основание, евентуално поради обогатяване на ответника за сметка на ищеца, без правно основание и при липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Ответникът  е в забава от 31.10.2018г., на която дата е изтекъл срокът за доброволно изпълнение по изпратената покана за плащане и ищецът претендира лихва за забава   от 01.11.2018г., като до датата на исковата молба (24.01.2019г.) – 3 984. 03 лева.       

Претендира се и законна лихва от датата на искова молба до окончателното плащане.

Ищецът излага съображения във връзка с международната практика  и принципа, че извършващият подобни на процесните  дейности има право на възнаграждение, за да се ограничи риска публични и частни организации, извършващи подобни дейности да не получават възнаграждение и компенсации  (Международната конвенция по спасяване от 1989  (обн. ДВ, бр. 23 от 29.02.2008г.)). В същия смисъл е и КТК, който в глава ХІІІ – Спасяване, предвижда сходни задължения, включително дължимост на възнаграждение (чл. 319). Когато размерът на възнаграждението не е уговорен между страните, съдът следва да го определи (чл. 322 - чл. 323 от КТК). За определяне на конкретния размер на дължимото възнаграждение в международната практика се е наложила т.нар SCOPIC (Special Compensation P&I Clause), която позволява изчислението на дължимото възнаграждение на базата на тарифа за влекачи, персонал и оборудване, включително и за поддържаното в готовност. Не само на международно ниво, но и в българската правна доктрина се приема, че използването на тази клауза е универсално и внася сигурност за спасителите и контрол от страните, които в крайна сметка плащат.

Възнаграждението, претендирано от ищеца, е значително по-ниско от стандартните цени, прилагани от дружеството. Така например за далеч по-прости и безопасни дейности по провлачване от рейд и маневра в акваторията на Пристанище Бургас, а не в открито море, и при спокойно море, дружеството прилага тарифа от 1 950 евро/час без ДДС на влекач. При дейностите във връзка с ограничаването на разлива от кораб „М.“ ищецът е предоставил най-големия си и мощен кораб с 6 човека екипаж – високоспециализирани специалисти, обучени по извършването на подобни дейности в открито море при бурно време, при цена от 1 275 евро/ч без ДДС. За прибирането на боновите заграждения е предоставен и корабът МТ 10 с пет души персонал, при цена 1 125 евро на час без ДДС. Тези цени са значително под пазарните за ангажирането на влекачи. Те са и под размера на възнаграждението, което би било постигнато при прилагането на SCOPIC клаузата и принципите, описани в Международната конвенция по спасяване от 1989 и чл. 323 от КТК.

    При изложеното ищецът счита, че претендираното възнаграждение е справедливо, съразмерно и дължимо от ответника. Липсата на плащане от страна на ответника би било опасен прецедент, тъй като в бъдеще при подобни ситуации оператори на подобни кораби в България и съседни държави биха били разколебани да се включат в съответните дейности.   

Твърденията са поддържани и в допълнителната искова молба по делото.

Ищецът претендира разноските по делото.

 

  

Ответникът Изпълнителна агенция „М.А.“ оспорва исковете.

Не възразява, че по разпореждане на изпълнителния директор на ИА“М.А.“ ищцовото дружество е било задължено да участва в дейностите по първоначално ограничаване на изтичане на гориво от потъналия през 1921г. кораб „М.“ чрез поставянето и прибиране на бонови заграждения.  Разпорежданията са били издадени на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 6 от УПИАМА. 

По същество ответникът възразява, че това е акт на публичен орган и не поражда договорна връзка между ИА“М.А.“ и съответния корабопритежател. Съгласно Плана за действие по ликвидиране на последиците от нефтени разливи на област Бургас ищецът чрез 2 броя морски влекачи се е поставил в готовност да изпълнява разпореждания на държавния орган, отговорен за координирането на борбата с нефтени разливи в българския участък на Черно море – ответника. Никъде в приложимите нормативни и общи административни актове няма разпоредба, която да задължава ответника при възникнала ситуация на нефтен разлив в Черно море да заплаща каквото и да било възнаграждение на лицата, които са поели задължение да участват в операциите. Нещо повече, в Националния авариен план за борба с нефтени разливи в Черно море, приет с Решение № 868 на Министерски съвет от 01.12.2011г. изрично е било посочено, че за ликвидиране на последиците от спешни, неотложни и непредвидени разходи на национално и областно ниво при наличие на нефтен разлив финансирането се осъществява чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и на местно ниво в рамките на бюджетните взаимоотношения на общините с републиканския бюджет за съответната година, съгласно ЗДБРБ. Съществува възможност и да се търсят алтернативни източници на финансиране от Европейския съюз или от други международни организации.

В случай, че се приеме, че искове са надлежно предявени, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Не става дума за изпълнение на задължения по сключен договор, а за изпълнение на разпореждане на публичен орган, насочено към ищеца по силата на действащото законодателство. Задължението на ищеца да изпълни разпореждането произтича от приложимите нормативни актове (всички кораби са длъжни да изпълняват разпорежданията на изпълнителния директор на ИАМА), така и от обстоятелството че ищецът е длъжен да изпълни разпореждането по силата на включването му сред силите и средствата на морския аварийно-спасителен отряд в Плана за действие по ликвидиране на последиците от нефтени разливи, който е част от Областния план на област Бургас за защита при бедствия от 2012г.   

В настоящия случай не е налице споразумение за спасяване на имущество по смисъла на Международната конвенция по спасяване и на КТК или друго сходно наименувано споразумение, по отношение на което по аналогия да се прилагат разпоредбите относно спасяването на имущество. При наличието на нефтен разлив агенцията и нейните органи упражняват публични функции, в пределите на които влиза издаването на задължителни разпореждания до всички корабособственици за участие в съответните операции по ликвидиране на нефтения разлив. В действителност правомощията на ответника  в конкретния случай възникват по силата на Международната конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с нефт (ДВ, бр. 7 от 23.01.2001г.) и на Букурещката конвенция за опазване на Черно море от замърсяване (ДВ, бр. 99 от 08.12.1992г.). Нито една от тези две конвенции, както и приложимите разпоредби на КТК не предвиждат възникването на договорна връзка между държавата (ИА“М.А.“) и участниците в аварийни дейности по ликвидиране на нефтени разливи. Още по-малко възниква и задължение за плащане на възнаграждение на мобилизираните за ликвидиране на нефтения разлив субекти.

Не е налице сключен договор между ищеца и ответника, нито неизпълнение на договорни задължения, както и са неоснователни предявените при условията на евентуалност искове. Не става дума за водене от страна на ищеца на чужда работа без натоварване. Ищецът е действал по искане на изпълнителния директор на ответника като част от силите на морския аварийно-спасителен отряд в изпълнение на законовото задължение за оказване на съдействие в аварийна ситуация. 

Предоставените услуги не са без правно основание, а в изпълнение на задължения на ищеца като част от  силите на морския аварийно-спасителен отряд. Той се е поставил в готовност да участва с 2 бр. влекачи.

Ответникът не се е обогатил. Изпълнени са функции на агенцията и на нейния изпълнителен директор.

Евентуално, ако се приеме основателен главният или някой от евентуалните искове, исковете са недоказани по размер.

 На ищеца не се дължи възнаграждение. С исковата молба не са представени доказателства относно действителните разходи без печалба на ищеца във връзка с неговото участие в операцията (фактури за гориво, доказателства за платено възнаграждение на екипажите и т.н.). Не са осъществени действия по провлачване на кораб, което да прави относимо представянето и приемането на фактура № 6896/29.08.2018г. като доказателства към исковата молба. Основният влекач, който ищецът е използвал, не е негова собственост. С исковата молба не са представени доказателства, с което се обосновава правното основание на ищеца да оперира с кораба.

  Неоснователно е и възражението, че поставянето и прибирането на боновите заграждения е можело да бъде осъществено единствено с този влекач. „Л.Н.Б.“ АД е предоставил боновите заграждения по силата на включването му в силите на морския аварийно-спасителен отряд.

При всяко едно от излизанията на влекача в периода 12-17.08.2018г., той е бил придружаван от катер на ответника, чийто екипаж е подпомагал работата по поставянето и прибирането на боновите заграждения.

Ответникът също претендира направените разноски.

Възраженията, оспорванията и правните доводи на страната се поддържат и в допълнителния отговор.

 

След приключване на устните състезания по делото от страните са представени и писмени защити.

 

По предявените искове

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

 

„Б.Т.С.“ ЕООД е регистрирано в страната търговско дружество, със седалище ***, част от дружествата в групата на нидерландската компания М.Towage & Salvage, подразделение на М.М.Group.

Съгласно вписванията в търговския регистър при Агенция по вписванията, дружеството е с предмет на дейност  дейности, свързани с корабоплаването, включително влекаческа дейност, както и други дейности, които не са забранени от закона. Не е спорно, че то извършва пристанищни услуги по чл. 116 от ЗМПВВППРБ, за което  е вписано в съответния регистър от Изпълнителна агенция „М.А.“.

За осъществяване на дейността си дружеството има пълни права на владение и контрол, освен другото, върху нов влекач М.26, пригоден  за спасителни и аварийни дейности (по договор за беърбоут чартър от 18.07.2017г.),  както и върху влекач М.10. Оспорването от страна на ответника на права на ищеца върху първия от влекачите е неоснователно, а тези върху МТ10 не са били оспорени.  

В началото на месец август 2018г. е било установено изтичане на  гориво (мазут) от потънал през 1921г. в близост до остров „Св. Иван“ до гр. Созопол  търговски кораб „М.“, който от потъването си не е бил изваждан и обезопасяван. Вероятни причини за теча са били  корозията на плавателния съд и бурното море.  

На 12.08.2018г., по устно разпореждане на директора на Дирекция „М.А.“ -  Бургас,  ищецът е предприел действия във връзка с поставянето на бонови заграждения около потъналия кораб  -  за локализация на петната от разлива. По преценка на ищеца това е било с  М.26 и неговия екипаж По-конкретно на влекача са били  натоварени  бонови заграждения и същите са били транспортирани  до района на разлива, разпънати и позиционирани. На 14.08.2018г. чрез М.26 отново са били натоварени  бонови заграждения и котви за задържане на боновите заграждения, както и отново бонови заграждения са били разпънати и позиционирани в района на разлива. На 15.08.2018г. са били позиционирани  котвите. След решение от страна на  ИАМА за премахване на загражденията, на 16.08.2018г. влекачите М.26 и М.10 (отново по преценка на ищеца) са провлачили  боновите заграждания от района на разлива до Пристанище Бургас, а на 17.08.2018г. М.26 е провлачил и последните бонови заграждения и котви до Пристанище Бургас.

Изпълнените дейности се установяват от представената извадка от бордови дневник на М.26, от разпита на свидетеля кап. Д.П., оперативен директор при ищцовото дружество, на свидетеля адмирал Г.Ц.М., директор на Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“, от постъпилото удостоверение от ДП“Пристанищна инфраструктура“ за извършените, освен обичайните за асистиране на маневрите на корабите, движения от влекачите, и заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице  к.д.п. Н.А. (основно заключение).

Вещото лице е потвърдило дейности, за които е бил необходим кран, намиращ се на борда на МТ 26  - без наличието на кран или лебедка натоварването на 8 котви, предоставени от ВМС, на борда на влекача би било невъзможно, а прехвърлянето на 4 котви от ИА“М.А.“ е можело да стане на ръка, но наличието на кран е улеснило товаренето. Използването и на други плавателни съдове с монтирана GPS система и нормални движители би изпълнил действията със същия резултат. Съгласно заключението на вещото лице, използването на два влекача при прибирането на боновите заграждения е намалило времето за прибиране. Линията на свързаните бонове заграждения е по-къса и провлачването им е било по-безопасно.

Не се установява ответникът  да е притежавал такива плавателни съдове, а съгласно разпита на свидетеля М., поради създалата се тогава метеорологична обстановка ИА“М.А.“ не е имала възможност сама да изпълни дейностите.  

По същество обстоятелствата по участието на ищеца в дейностите за времето от 12-17.08.2018г. не се оспорват и от ответника, както не се оспорва и изложеното от самия него обстоятелство, че при  излизанията на влекачите в периода 12-17.08.2018г. те са били придружавани от катер на ответната агенция. От свидетеля кап. Д. П. е обяснено, че се е работило под инструктаж на адмирал М. от ИА“М.А.“ и екипажът е бил на негово разположение „да работи каквото и както се иска“, при частично включване на катера и в извършваната дейност (катери на ИА“М.А. са взели боновите заграждения от терминала, а наличието на кран на М.26 е улеснило прехвърлянето от катера на борда на влекача, съгласно основното заключение на съдебно-техническата експертиза).

Участието на ищеца в дейностите за него е имало значение на  тренировка на корабния екипаж, мотивирало участието в операцията (така показанията на Д. П.).

Междувременно на 13.08.2018г. в изпълнение на Заповед № РД-10-136/13.08.2018г. на областния управител на област Бургас, във връзка с подаден сигнал от ИА“М.А.“ за констатиран разлив на нефтопродукти в териториални води на Република България, се е провело извънредно заседание на Областния щаб за изпълнение на плана за защита при бедствия на област Бургас, с присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения, министъра на околната среда и водите, кметовете на Созопол и Бургас, институции, водолази. На заседанието е присъставал и кап. Д.П., както и к.д.п Ж.П. – изпълнителен директор на ИА“М.А.“.

Изпълнителният директор е докладвал на присъстващите, че положението е овладяно и стабилизирано, като изтичащите нефтопродукти се задържат в боновите заграждения. Докладвал е и за предстоящото опъване на още бонови заграждения, с което опасностността от разпространение на нефтопродукти ще бъде сведена до минимум. Предложил е останалото количество нефтопродукти в кораба да бъдат изпомпени от него и изнесени за утилизация. Подчертана е било необходимостта да се предприемат възможно най-бързо мерки да справяне със ситуацията.

Останалите изразени мнения на участниците в срещата  са били, че трябва да се действа навременно и адекватно, тъй като туристическият сезон е в разгара си, както и че не трябва да се допусне замърсяване на морската вода и негативно въздействие върху хората.  

Решено е било да се активира български кораб за борба с нефтени разливи за събиране на изтеклия мазут и да започнат преговори със специализирани фирми за операция по прехвърляне на остатъчното гориво в танковете на кораба „М.“.

На заседание на 15.08.2018г. на Министерски съвет, стенограма от което е представена по делото,  министърът на транспорта е докладвал, че няма риск нито за туризма, нито за екологията - на Изпълнителна агенция „М.А.“  е  било възложено да предприеме действия за поставяне на допълнителни бонови заграждения за преустановяване разпространението на разлива в района, както и да предприеме мерки за разлива на горивото.

Слез 17.08.2018г., по реда на ЗОП, е била открита обществена поръчка по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП с възложител ИА“М.А.“  с предмет осъществяване на дейности по ограничаване на разлив на нефтопродукти от корпуса на потъналия кораб „М.“ в две обособени позиции – извършване на подводна операция по извличане на нефтопродукти и  извършване на операция по  обезопасяване на разлив, ограничаването му с поставяне на бонови заграждения, както и дейности по събиране на отпадъчните нефтопродукти от водната повърхност, транспортиране и третиране на събраното количество отпадъчни нефтопродукти до тяхното обезвреждане.     Договор е бил и сключен, включително по втората обособена позиция (на 04.09.2018г.). Обществената поръчка е била с участието на трети, неучастващи по делото лица.

Не се установява по делото на заседанието на 13.08.2018г. между страните, чрез участвалите в заседанието техни представители кап. Д.П. и к.д.п Ж.П., да е било постигнато съгласие за размер на цена (възнаграждение) за предоставените от ищеца услуги във връзка с ограничаване на разлива на гориво, съответно тези, които е предстояло да бъдат предоставени.

Няма конкретни, категорични и убедителни показания от страна на  кап. Д.П., който  е разпитан по делото като свидетел (свидетелства, че изпълнителният директор при ответника е заявил на 13.08.2018г. единствено, че „ще плаща“, като едва на 17.08.2018г. от  името на ищеца е била изпратена разбивка на цените), нито такива обстоятелства се подкрепят от други обстоятелства и доказателства по делото. Същевременно при разпита си Г.Ц.М. също не е потвърдил такива обстоятелства. Също съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (в.л. В.Ц.), не са установени данни при ответника за налични фактури или данни за искания за плащания във връзка или по повод дейностите по предотвратяване на разлива от кораба „М.“, включително осчетоводяване на издадената от ищеца фактура при ответника. Съгласно поясненията на вещото лице при приемане на заключението, никакви действия по отношение на тази фактура не са били извършвани, нито са били отпускани средства. Единствените плащания към трети лица са били по сключените по реда на ЗОП договори. Не се е установило наличието на бюджетен трансфер за целево финансиране на поставянето и прибирането на бонови заграждения от ищеца, извършено в периода 12-17.08.2018г.    

На 17.08.2018г. от кап. Д.П. е бил изпратен мейл до Ж.П. с посочване, че в 16.40 часа участието на ищцовото дружество в овладяването на нефтения разлив е приключило и разходите за операцията са 50 часа работа за М.26, с цена 1 275 евро на час, и 8 часа работа за М.10 с цена 1 125 евро на час. Посочено е било, че в цените е включено: екипаж, гориво, разходи по почистване на корабите, съхранение на котви на борда, товарене и разтоварване на котви и позициониране на котви.  Общата дължима сума е била посочена като 72 750 евро без ДДС. Самото ищцово дружество не поддържа електронна страница с тарифа, а това е на нидерландското дружество М. (така показанията на свидетеля П.), но извършените дейности не са били остойностени по такава тарифа, а по SCOPIC (така показанията). В разговор със свидетеляП. к.д.п. Ж.П. е възразил по плащането на такава сума.  

На 23.08.2018г. от ищцовото дружество е била издадена данъчна фактура № ********** с получател ответникът за претендираната сума от 170 743. 96 лева с ДДС с описание на услугата „Разпореждане на  ИА“МА“, кап. Ж.П. - спешни дейности извън акваторията на пристанище Бургас по ограничаване на петролния разлив от кораба „М.““.

С мейл от 28.10.2018г. от името на ответника е било възразено, че ищецът е включен в план за борба с нефтени разливи, но няма определена такса и такава би следвало да се уговори между страните, което не е направено и плащане по издадената фактура не може да се извърши.    

След размяна на допълнителни мейли с писмо вх. № 1468/23.10.2018г. на ответника, той отново  е бил поканен да изпълни задълженията си по издадената фактура   в срок не по-късно от 31.10.2018г.

От 2011г. е в действие Национален авариен план за борба с нефтени разливи, с основна институция, която има отговорности и задължения по плана – Изпълнителна агенция „М.А.“. Имало е предвидени задължения и на специализирани формирования за ликвидиране на нефтени разливи, утвърдени с плановете за защита при бедствия на области Бургас, Варна и Добрич, включително Морски аварийно-спасителен отряд, който, освен другото, търси аварирали кораби и разливи на нефт, както и  ограничава и ликвидира разливи на нефт.  Разходите по поддръжката  на готовността за работа са се планирали по бюджетите на съответните компетентни министерства и ведомства. За ликвидиране на последиците от спешни, неотложни  и  непредвидени разходи на национално и областно ниво при нефтен разлив финансирането се е осъществявало чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС и на местно ниво в рамките на бюджетните взаимоотношения на общините в републиканския бюджет. Предвидено е било разходите да се възстановяват от отговорния за замърсяването („замърсителят плаща“). Съгласно плана за действие по ликвидиране на последиците от нефтени разливи в Черно море (План за защита при бедствия област Бургас), в силите и средствата на морския аварийно-спасителен отряд  (първи ешалон) е било включено и ищцовото дружество с морски влекачи - 2 броя.         

Съгласно уточнение в  основното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза к.д.п.А., за който е общоизвестно, а и сам е уточнил при приемане на заключението, че в периода от 2006г. до 2009г. е бил изпълнителен директор на ИА „М.А.“, а преди това - директор на регионалната  дирекция в гр. Бургас, не е имало необходимост от извършването на заградителни действия и те са били безсмислени. Вещото лице се е обосновало с това, че практиката при действия по ограничаване на нефтени разливи на такава дълбочина и такова отстояние от брега при вече потънал източник на замърсяването изключва поставянето на бонови заграждения в периметър над и около потъналия кораб, тъй като по-малкият вискозитет на нефта или нефтопродукта, който го принуждава да има постъпателно движение към морската повърхност под влияние на морските течения, е по-вероятно да го изведе извън направените заграждения. Същевременно в периода 12-17.08.2018г. не е имало обрани никакви количества нефтоотводни смеси. Конкретният влекач, видно от заводските му технически и експлоатационни характеристики, не е  пригоден за борба с нефтените разливи, нито екипажът е имал такава квалификация. Самото поставяне на котвите и боновете без конструктивно изграден слип на кърмата е представлявало заплаха за хората, осъществяващи тази дейност, и за самите бонови заграждения. Във връзка с международната морска практика по възмездяване на участници по ограничаване и ликвидиране на нефтени разливи вещото лице е уточнило, че ищецът и останалите собственици на влекачи ползват публичен ресурс, като заплащат в пъти по-ниски такси от обикновените търговски кораби за ползване на пристанищната инфраструктура за домуване на плавателните съдове и е предоставена възможност за извършват морско-технически услуги с цел реализиране на печалба.     

         Също съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, с оглед огромния публичен и обществен интерес, касаещ опазването на морската среда и крайбрежието, извършването или възлагането на извършване на такива дейности не подлежат и не са обект на търговски сделки. В сто процента от случаите компенсацията на участниците в такива операции е до размера на направените разходи за гориво и часова ставка на ангажирания персонал, определен от брутното възнаграждение по длъжности и степени за периода на ангажираност.

Реинбурсира се разходваното гориво от плавателните средства, участвали в операцията и за установяването е необходимо представянето на данни за конкретния запис в машинния дневник за наличното количество гориво в разходните танкове и основният танк за съхранение на гориво от момента на подаване на команда за подготовка на машината за отплаване и запис в същия машинен дневник при завръщането и подаване на команда свободна машина. Разликата между първоначалния и крайния запис дават действително разходваното гориво. В тази връзка вещото лице е изискало такива данни от ищеца (представяне на записи от машинен дневник на влекачите), в какъвто смисъл е имало указание от страна на съда.    

         В допълнителното, уточнено и в последното открито съдебно заседание,  заключение, без от ищеца да са били представени конкретни данни за разходваното гориво (записи от машинен дневник), което съдът е указал в отрито съдебно заседание на 18.02.2020г.,  вещото лице е приело, че максималната сума за гориво е  23 221 лева – за МТ26 – 50 часа по 320 литра – 16 000 литра,  21 120 лева, и МТ10 - 8 часа по 160 литра - 2 101 лева, но при съобразяване, че е практически невъзможно плавателните съдове да са работили на една и съща мощност,  при различните режими на работа, за установен разход са били уточнени 70% от сумата – 16 254. 70 лева. Този размер на разходите на горивото се приема от съда при приложение на разпоредбата на чл. 161 от ГПК. С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Възнагражденията на екипажа са остойностени на 3 270. 51 лева брутно, на смени, при участвали капитани, главни механици, моряци и мотористи.

Общо разходите са били приети от вещото лице в размер на  19 525. 21 лева (16 254. 70 лева и 3 270. 51 лева).

 За времето от 01.11.2018г. до 23.01.2019г., включително, върху сумата от 19 525. 21 лева са изтекли лихви за забава в законния размер от 455. 58 лева съответно на промените в основания лихвен процент за периода. Размерът на лихвата е определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК, въз основа на данните в сайта Calculator.bg.   

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД

 

Твърдението на ищеца по първия от предявените от него искове е за дължимост от ответника на възнаграждение за извършени от ищеца услуги за времето от 12.08.2018г. до 17.08.2018г. във връзка с ограничаване на разлива на гориво от потъналия кораб търговски кораб „М.“ до остров „Св. Иван“, гр. Созопол, на договорно основание – постигнато между страните съгласие за заплащане на такова възнаграждение.

Съгласно възприетото от фактическа страна, твърдението е неоснователно.

Действително ответникът е изпълнил такива услуги при осъществен разлив на гориво от кораба „М.“ в Созополския залив, но не се установява постигнато съгласие между страните за създаване и уреждане на  правна връзка между тях във връзка с услугите, съгласно изискването на чл. 8 от ЗЗД относно договорите като източник на облигационни задължения. Задължението за заплащане на възнаграждение  е част от същественото съдържание на такъв договор, по твърдение на ищеца,  но съгласие относно такова възнаграждение, включително конкретен размер, между страните няма, при което липсва и сключен договор. Възражението на ответника в този смисъл е основателно.

От страна на ответника, като държавно учреждение (ведомство), както и всички други органи за изпълнителните власт, е било възприето обстоятелство по чл. 2 от Закон за защита при бедствия, изискващо единна координация (чл. 3, ал. 2 от ЗЗБ), съответно приложимост на  плановете за защита при бедствия, включително такъв за опасност, специфична за територията на гр. Бургас - за борба с нефтени разливи. Действия  от страна на държавата безспорно са били  дължими както въз основа на  задълженията й към гражданите (основно чл. 55 от Конституцията право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи), така и по международни договори (Международна конвенция за предотвратяване замърсяването от кораби (Конвенция MARPOL), Международна конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с нефт, Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване). При тези действия е било включено и ищцовото дружество за предприемане на действия по поставянето на бонови заграждения около потъналия кораб за ограничаване на разлива. Ищецът е бил включен в план за защита при бедствия, този план е бил изпълняван, но не е имало споразумение по чл. 37 от ЗЗБ относно планираната помощ, нито такова, по изложеното по-горе, е било постигано при конкретното й предоставяне при разлива от август 2018г. Поради това предявеният от ищеца иск за заплащане на възнаграждение на договорно основание не може да бъде уважен.

Тъй като не се установява съгласие между страните за заплащане на възнаграждение,  съдът не излага и отделни съображения приложими ли са били разпоредбите на ЗОП в този случай, изискващи осигуряването на ефективност при разходването публични средства, освен изрично предвидените случаи, и изпълнени ли са били изискванията на този закон относно реда за сключване на договор за обществена поръчка, съответно неговата форма и съдържание. 

Неоснователен е доводът на ищеца за приложимост на SCOPIC клаузата (Special Compensation P&I Clause), въз основа на която, съгласно възприетото от фактическа страна, е било определено и претендираното по делото възнаграждение.

Това е клауза, която се уговаря конкретно по Lloyd’s Open Form (ЛОФ, най-използвания договор за спасяване, въведен от P&I Clubs (Protection & Indemnity Clubs)), след 1980г., за промяна на принципа за спасяване на комерсиални интереси (no cure, no pay). Същността на клаузата е, че ако спасените финансови активи (кораб и товар) се окажат по-малко от направените от спасителя разходи по спасяването, той има право да изисква компенсация от корабособственика (чартьор, застраховател) за пълния размер на разходите, свързани с разумната работа на спасителя. Или това е клауза, която трябва да е уговорена конкретно като приложима и касае отношенията корабособственик (чартьор, застраховател) и спасител, което не е в случая.   При изложеното, не се обсъждат събраните доказателства относно дължимо възнаграждение по SCOPIC клауза (данните по допълнителната съдебна експертиза).         

Същото е по отношение на Международната конвенция по спасяване от 1989г., на която се позовава ищецът. Разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от Конвенцията касаят спасителна операция, означаваща действие или дейност, предприети за подпомагане на кораб или всякакво друго имущество в опасност (чл. 1, б.“а“  от Конвенцията). И тук, за разлика от предходната Конвенция за унификация на някои правила относно помощ и спасяване по море от 1910г., вече се дава възможност за възнаграждение и когато имущество не е спасено, но уредените отношения са между собственик (чартьор, застраховател) и спасител. При определяне на това възнаграждение Конвенцията отчита, освен другото,  уменията и усилията на спасителя за предотвратяване или намаляване на уврежданията на околната среда чрез увеличаване на дължимото му възнаграждение, също за разлика от предходно действалата конвенция, но, както се посочи, при спасяване на кораб или друго имущество. Съображението е, че е предотвратена или ограничена евентуална отговорност на собственика или друго лице  за увреждания на околната среда, поради което се увеличава и възнаграждението на спасителя.  

Разпоредбите на КТК, на които се позовава ищецът (чл. 319 и сл.), отново касаят такива отношения, при което са неотносими по делото.

Изложеното е и с оглед посоченото от вещото лице относно международната морска практика по възмездяване на участници по ограничаване и ликвидиране на нефтени разливи, неоспорено от страните и неопровергано от други обстоятелства и доказателства по делото.

 

По иска с правно основание чл. 61 от ЗЗД

 

При отхвърляне на иска по чл. 79, ал 1, пр. 1 от ЗЗД за реално изпълнение въз основа на договор съдът дължи произнасяне по същество на втория предявен иск по чл. 61 от ЗЗД.

Съдът намира иска за частично основателен.      

Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, който предприеме управлението на работа, за която знае,  че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им (чл. 61, ал. 1 от ЗЗД). Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересованият  отговаря само до размера на обогатяването му (чл. 61, ал. 2 от ЗЗД). Ако някой е някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата на неоснователното обогатяване (чл. 61, ал. 3 от ЗЗД).

В случая при липсата на договор между страните, уреждащ  предоставените от ищеца услуги по ограничаване на разлива на гориво от  кораба „Мапанг“ в Созополския залив, се е касаело за предприемане на управлението на работа, която е чужда, без натоварване по смисъла на чл. 61 от ЗЗД. В този смисъл следва да се приеме и постоянната съдебна практика (Решение № 219 от 04.02.2014г. по т.д. № 871/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 12 от 28.02.2014г. по т.д. № 1037/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 618 от 26.10.2018г. по т.д. № 1169/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 523 от 22.08.2017г. по т.д. № 488/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 586 от 18.10.2017г. по т.д. № 1184/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 197 от 09.03.2018г. по т.д. № 1680/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

Работата е била предприета уместно от ищеца, в рамките на изпълнение на план по ЗЗБ, и добре управлявана.

От самия изпълнителен директор на ответника пред  областния щаб за изпълнение на плана за защита при бедствия на област Бургас на 13.08.2018г. е било докладвано, че  положението с разлива е  овладяно и стабилизирано, като изтичащите нефтопродукти се задържат в боновите заграждения и ще бъдат изградени още бонови заграждения, с което опасността от разпространение на нефтопродукти ще бъде сведена до минимум.  Ответникът е ведомството, натоварено с контрола на морските пространства и опазване на околната среда от замърсяване, съгласно КТК и Устройствения правилник на ИА“М.А.“, а конкретно изпълнителният директор на агенцията ръководи дейностите по контрол в морските пространства и във вътрешните водни пътища на Република България по въпросите, отнасящи се до опазване на околната среда от замърсяване и до предотвратяване, намаляване или ограничаване на замърсяването, произтичащи от корабоплаването, както и организира борбата с аварийни разливи в района на Черно море, за който отговаря Р България (чл. 10, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Устройствения правилник).  В този смисъл преценката на ответника за дейността на ищеца е решаваща и  има характер на признание за добре управлявана работа. Предприемането на работата е по план по ЗЗБ и не може да се приеме неуместно предприемане.

Мнението на вещото лице к.д.п.А.,  че не е било необходимо поставянето на бонови заграждения в периметър над и около потъналия кораб (че не е имало необходимост от извършването на заградителни действия), не може промени изводите на съда. Както се посочи, компетентен да предприеме конкретните действия по ограничаване на разлива е бил изпълнителният директор на ответната агенция към този момент, който в рамките на контролните си правомощия е решавал и по резултатите от изпълнената дейност. Същевременно събирането на нефтоотводните смеси, транспортирането и обработването им на брега в периода до 17.08.2018г. не е предмет на делото, тъй като няма връзка с конкретните изпълнени от ищеца дейности.    

Въпреки установеното от фактическа страна обстоятелство, че ответникът не е разполагал с плавателни съдове за дейността, независимо задължително ли е било участието на МТ26 и МТ10 конкретно (което не се установява), следва да се приеме, че в случая работата е била приета и в собствен на ищеца интерес, при което ответникът отговаря до размер на обогатяването – спестените от него разноски в резултат на извършените от ищеца услуги (извършената дейност) – Решение № 749 от 28.10.2008г. по гр.д. № 2573/2007г. на ВКС, ГК, ІVг.о., Решение № 132 от 09.11.2009г. по т.д. № 563/2008г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.

Интерес на ищеца от изпълнената дейност  следва да се приеме поради събраните по делото доказателства, че участието му в операцията е било мотивирано с желание да се тренира корабния екипаж (натрупването на опит и квалификация от екипажа), но и заради обстоятелството, че извършването от ищеца на пристанищни услуги, което е негов основен предмет на дейност, е предпоставено от придобиването на статут на пристанищен оператор, вписан в регистъра от ИА“М.А.“, предпоставено от поддържането на готовност за незабавна реакция на корабите в съответния авариен план на пристанището и разпорежданията на съответното длъжностно лице от Изпълнителна агенция „М.А.“ (чл. 117б, ал. 1 т. 8 от ЗМПВВППБР). По аргумент от тази разпоредба в интерес на ищеца е било да съобрази разпорежданията на длъжностно лице от „М.А.“, включително първото разпореждане на директора на дирекцията в гр. Бургас, тъй като това е предпоставка за вписване в регистрите като пристанищен оператор или както се посочи - за извършване на пристанищна дейност и услуги в пристанищата за обществен транспорт, съгласно закона. В този смисъл възразява и ответникът. Отделни са и съображенията, посочени и от вещото лице по основната съдебно-техническа експертиза, за специалните такси по  приложимата Тарифа за пристанищните такси, събирани от „Пристанищна инфраструктура“, във връзка с плавателните съдове на ищеца като пристанищен оператор, различни от тези за търговските кораби.

По делото спестените от ищеца разноски, при съобразяване на поставянето на ищеца в готовност по ЗЗБ с два влекача и екипаж, следва да се приемат конкретно разноски за гориво, необходимо за работа на влекачите, установени като направени, както  и разходи за морски екипаж  с необходимата квалификация, без който също не е можело да се извърши дейността, съответно на брутните възнаграждение и действителното участие в операцията.  Това са разноските, посочени като относими от  вещото лице к.д.п. А. в допълнителното заключение, без от страните да е правено възражение по заключението, нито от ищеца до даване на ход по същество на делото   да са били посочени и установени и други разноски, които да бъдат включени в присъждана сума по чл. 61 от ЗЗД като обезщетение.

Посочени са разноски по SCOPIC клаузата (калкулирани и в мейла от 17.08.2018г.), за които са събирани и доказателства, но те са по иска за договорно изпълнение.  В писмената защита, също във връзка с иска на договорно основание, е посочено, че дължимото възнаграждение трябва да включва елементи като амортизация, компенсация за инвестиции в скъпоструващо оборудване,  обучение на персонала, пропуснати ползи от неизползване на влекача в други търговски дейности по същото време, печалба. Както се посочи обаче, плавателните съдове на ищеца с екипажите са били поставени на разположение на ответника за действие по реда на ЗЗБ и ЗМПВВППРБ, при което е без значение, че той не е разполагал с такива влекачи. Точно поради липсата на такива плавателни средства е била организираната защитата с плановете по ЗЗБ.      

Съгласно възприетото от фактическа страна разноските на ищеца са общо 19 525. 21 лева, от които 16 254. 70 лева разходи за гориво и 3 270. 51 лева възнаграждение за екипаж. Сумата не би се различавала по размер и ако се приеме хипотезата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, тъй като биха се дължали направените от ищеца разноски, а те съвпадат със спестените разходи от ответника, т.е. с това, с което той се е обогатил.   

Или искът по чл. 61 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 19 525. 21 лева, а в останалата част до пълния предявен размер от 170 743. 96 лева – отхвърлен.

Не се касае за изцяло безвъзмездно участие на ищеца в дейността, независимо дали той се е поставил на разположение на ИА“М.А.“  съгласно плана за защита от бедствия за област Бургас и възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.

ЗЗБ не предвижда такова безвъзмездно участие от страна на юридически лица при защита от бедствия, а осъществяване на защитата чрез ресурсно осигуряване (чл. 5, т. 4, чл. 9 от ЗЗБ). Там, където участието на юридически лица е безвъзмездно, е изрично посочено (напр. чл. 38 и чл. 38а от ЗЗБ), както е посочено и кога юридически лица дължат финансово и материално-техническо осигуряване на защита при бедствия изцяло за своя сметка (чл. 61, т. 3 от ЗЗБ) – за собствените си обекти.

Дължимите суми по разноските са за сметка на бюджета на ответника, който, както се посочи, осъществява функциите на държавата по контрол върху опазване на околната среда от замърсяване и предотвратяване, намаляване или ограничаване на замърсяване, произтичащо от корабоплаване, съответно организира борбата с аварийни разливи в района на Черно море. От ответника, като възложител, в последствие са били извършени и действия по реда на ЗОП, съгласно възприетото от фактическа страна, за ограничаване на разлива на горива и неговите последствия.  Разпоредбата на чл. 56 от ЗЗБ не променя този извод на съда, тъй като се касае за организирането на допълващо финансиране към одобрения бюджет на съответния компетентен орган чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, а не отговорност на комисията за заплащане на разноски, която не е и правосубектно юридическо лице. Финансова отговорност не носи и съответният областен управител (областната администрация), който единствено организира и ръководи защитата при бедствия в областта (чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗЗБ).

Дължима е и лихва за забава върху сумата от 19 525. 21 лева поне от датата, следваща определения срок за плащане (01.11.2018г.) до датата на исковата молба (24.01.2019г.), както и след това до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1от ЗЗД, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г. Размерът на изтеклата лихва е 455. 58 лева, съгласно възприетото то фактическа страна.

 В останалата част искът за изтекли лихви в пълния предявен размер от 3 984. 03 лева следва да бъде отхвърлен.

 Без разглеждане се оставя и искът за лихви за забава по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, които са претендирани за присъждане единствено при уважаването му.      

По исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 

При произнасянето по същество по иска по чл. 61 от ЗЗД тези искове се оставят без разглеждане.

 

По разноските

         Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски.

Установява разноски за платена държавна такса от 6 989. 12 лева,  разноски за адвокат от 53 892. 19 лева с ДДС, за които са представени платежни нареждания, 1 800 лева разноски за експертизи и 20 лева разноски за свидетел.

За платеното възнаграждение за адвокат от ответника е възразено, че е прекомерно (чл. 78, ал. 5 от ГПК).  

Възражението е основателно. С оглед цената на уважените искове по чл. 61 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от общо 174 727. 99 лева, минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните възнаграждения е 6 029. 47 лева с ДДС. Делото се отличава със сложност от фактическа и правна страна – продължило е повече от една година, с проведени три съдебни заседания и множество събрани доказателства, изготвена е била и съдебна поръчка. Платените 53 892. 19 лева обаче са прекомерни. Възнаграждението следва да бъде намалено и определено до тройния размер на минималното възнаграждение с ДДС – 18 088. 41 лева.

Или разноските на ищеца по частично уважения иск следва да се приемат общо 26 897. 53 лева, от които при изхода на делото (уважаване на исковете по същество за 19 980. 79 лева и отхвърляне в останалата част до размера от 174 727. 99 лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца са дължими 3 075. 85 лева.

На ответника са дължими разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК от 6 908. 04 лева. Установени са разноски за адвокат от 6 000 лева, за които няма възражение за прекомерност, и 1 800 лева разноски за вещо лице, общо 7 800 лева, от които с оглед изхода на делото (предявени за плащане 174 727. 99 лева и отхвърлени 154 747. 20 лева) са дължими 6 908. 04 лева.

         Воден от горното съдът

 

 

                                             Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявен от   „Б.Т.С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление ***, срещу Изпълнителна агенция „М.А.“, с БУЛСТАТ ********и адрес гр. София, ул.“********, за заплащане на сумата от 170 743. 96 лева възнаграждение за извършени услуги за времето от 12.08.2018г. до 17.08.2018г. във връзка с ограничаване на разлива на гориво от потъналия  до остров „Св. Иван“, гр. Созопол, кораб „М.“.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „М.А.“, с БУЛСТАТ ********и адрес гр. София, ул.“********,  да заплати на  „Б.Т.С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление ***,  на основание чл. 61 от ЗЗД, сумата от  19 525. 21 лева (деветнадесет хиляди петстотин и двадесет и пет лева и двадесет и една стотинки) във връзка с  извършени услуги за времето от 12.08.2018г. до 17.08.2018г. по ограничаване на разлива на гориво от потъналия  до остров „Св. Иван“, гр. Созопол, кораб „М.“, със законната лихва за забава от 24.01.2019г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 455. 58 лева (четиристотин петдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) изтекла лихва от 01.11.2018г. до 24.01.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 61 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 170 743. 96 лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви в останалата част до пълния предявен размер от 3 984. 03 лева.

ОСТАВЯ без разглеждане предявените от „Б.Т.С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление ***, срещу Изпълнителна агенция „М.А.“, с БУЛСТАТ ********и адрес гр. София, ул.“********, при условия на евентуалност искове в останалата част -  с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „М.А.“, с БУЛСТАТ ********и адрес гр. София, ул.“********,  да заплати на  „Б.Т.С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление ***,  сумата от  3 075. 85 лева (три хиляди седемдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а  „Б.Т.С.“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „М.А.“ сумата от 6 908. 04 лева  (шест хиляди деветстотин и осем лева и четири стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: