Р Е Ш
Е Н И Е
№ 122
гр.Пловдив, 11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание
на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при секретаря Елеонора Крачолова и прокурора Красимир Папаризов, като
разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВНОХД № 297 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда
№ 36/10.06.2020г., постановена по НОХД № 70/2020г. по описа на Окръжен съд
гр.Пловдив, подсъдимият М.Н.Г. е признат за виновен в това, че на 30.09.2018г.
в землището на с.К., област П., на път 1-8, километър 214-ти, при управление на
МПС - товарен автомобил „М. С.“, с peг. *, е нарушил правилата за движение -
чл.20, ал.2 от ЗДВП, като е избрал скорост на управление от 71 км/ч, при
условия на валеж с прекъсване и сумрак; чл.150а, ал.1, т.6 от ЗДвП, като е
управлявал товарен автомобил „М. С.“ с рег. *с допустима максимална маса 3 500
кг, без да притежава свидетелство за управление на МПС, категория В; чл.63,
ал.1 и ал.2, т.1 от ППЗДвП, като е пресякъл единична непрекъсната линия и е
допуснал автомобила му да навлезе в лявата /насрещна/ лента за движение; като
по непредпазливост е причинил смъртта на П. Г.М. и е управлявал МПС без да има
необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.„б“
вр. ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на три години
лишаване от свобода.
На
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението му е отложено с изпитателен срок
от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съгласно
чл.59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан по ЗМВР за
24 часа на 30.09.2018г.
Подсъдимият
Г. е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 794,22 лв.
Срещу
съдебния акт е подаден протест от Окръжна прокуратура гр.Пловдив с оплакване за неправилност,
незаконосъобразност и несправедливост в частта относно приложението на чл.66 от НК. Излагат се доводи, че за постигане целите на генералната и специалната
превенции подсъдимият следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание
лишаване от свобода. Прави се искане за изменение на присъдата, като се отмени
приложението на института на условното осъждане и се постанови санкцията да се
изтърпи ефективно.
В съдебно
заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа протеста
и моли да се уважи. Излага съображения
в подкрепа на виждането си за
несправедливост на наложеното наказание относно начина му на изтърпяване.
Частните
обвинители М.И.М., Г.В.М., В.Г.М., И.Д.И., лично и като законен представител на
малолетните си деца Г.П.М. и М. П. М., последните двама лично и чрез техния повереник, се присъединяват към
искането на прокуратурата за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода от подсъдимия. Сочат, че целите на санкцията не биха се постигнали с
института на условното осъждане.
Подсъдимият
Г. и неговият защитник пледират за потвърждаване на присъдата на Окръжен съд
гр.Пловдив, излагайки доводи за трудова ангажираност, утежнено семейно
положение на подсъдимия, че същият е повлиян от проверявания съдебен акт.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата
по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста и
пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Атакуваният съдебен акт следва да се
отмени.
Въззивната инстанция счита, че в
хода на наказателното производство са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, което не
могат да се санират от настоящия състав.
Подсъдимият Г. е предаден на съд за
престъпление по чл.343, ал.3, б.„б“ вр. ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
Според обвинението правилата за движение, които е нарушил и са в причинна
връзка с настъпилия общественоопасен резултат, са чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.150а,
ал.1, т.6 от ЗДвП и чл.63, ал.1 и ал.2,
т.1 от ППЗДвП. За тях е и признат за виновен.
Производството е протекло по реда на
особените правила - съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК. Подсъдимият
е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Пловдивският апелативен съд намира,
че в хода на наказателното производство процесуалните права на подсъдимия Г. са
били ограничени, което е довело до нарушаване правото му на защита, което е
съществено нарушение на процесуалните правила.
На първо място обвинителният акт не
отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В него не са описани в изискуемата
от законодателя степен обстоятелствата, при които е извършено деянието по
чл.343 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд.
Според диспозитива на прокурорския
акт последният е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта си от 71
км/ч с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на
видимост, за да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Като
конкретни фактори, които не са отчетени, са описани валеж с прекъсване и
сумрак. При излагане на фактическата установеност наблюдаващият прокурор не е посочил
кое е това препятствие, което застрашава безопасността на движение и прави
скоростта на подсъдимия Г. несъобразена с пътната обстановка. Не се е обосновал
коя е съобразената скорост на този водач, при която ПТП не би настъпило, която
би му позволила „да наблюдава особеностите на
пътя в намалената видимост и да спре при опасност от произшествие или да
предприеме друга спасителна маневра”. Не е конкретизирал за какви особености на
пътя става дума, какво е било дължимото поведение на подсъдимия като водач с
оглед видимостта в случая, както и въз основа на кои доказателства е стигнал до
горните изводи.
На следващо място, на подсъдимия Г. е
вменено престъпление по чл.343 от НК,
извършено при квалифициращото обстоятелство управление на МПС без необходимата
правоспособност. Повдигнато му е обвинение и за нарушение на чл.150а, ал.1, т.6
от ЗДвП - управление на МПС без изискваната правоспособност. Представителят на
Окръжна прокуратура гр.Пловдив не се е обосновал защо липсата на свидетелство
за правоуправление на подсъдимия следва да се вземе предвид като признак от
обективна страна на престъпния състав и като нарушено правило за движение.
Постоянната съдебна практика е категорична, че едно и също нарушение не трябва да
се отчита два пъти.
Подсъдимият Г. е предаден на съд, че
не е спазил разпоредбите на чл.63, ал.1
и ал.2, т.1 от ППЗДвП, тъй като е пресякъл единична непрекъсната линия и е
допуснал автомобилът му да навлезе в лявата /насрещна/ лента за движение. В
обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени съображения за това
нарушение. Прието е, че мястото на удара
е след Т-образно кръстовище. Липсва конкретика за надлъжната пътна маркировка
при местонахождението на същото. При
запознаване с протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума и заключението
на автотехническата експертиза се установява, че в зоната на мястото на удара
не е налице единична непрекъсната линия, а друга надлъжна пътна маркировка.
Съгласно постоянната практика на ВКС
без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението във всички
стадии на наказателното производство правото на защита на обвиняемия, респ.
подсъдимия, не е гарантирано, така както изисква НПК.
В случая неясното обвинение е лишило
подсъдимия от възможността да научи в какво точно е обвинен и оттам да организира
защитата си. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, защото има
за последица ограничаване на процесуалните му права.
Окръжен съд гр.Пловдив не е
констатирал горните пороци в обвинителния акт и не е изпълнил задължението си
да прекрати съдебното производство и да го върне на прокурора за отстраняването
им.
В присъдата първоинстанционният съд
е възприел изцяло тезата на държавното обвинение за съставомерността на
деянието, за допуснатите нарушения на правилата за движение. Не е направил
самостоятелен и прецизен анализ на вменените нарушения и причинната им връзка с
настъпилия резултат. Не е обосновал признаците от обективна страна на състава
на чл.343 от НК. Липсата на мотиви също е съществено нарушение на процесуалните
правила.
Първостепенният съд е приел, че от
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост с форма престъпна самонадеяност.
В прокурорския акт е застъпено
становището, че се касае за другата форма на непредпазливостта небрежност.
Следователно решаващият съд е утежнил положението на подсъдимия Г., осъждайки
го за по-тежката форма на непредпазливостта при липса на съответното обвинение.
За прецизност въззивният съд намира
за необходимо да отбележи още нещо. Според протокола от съдебното заседание
Окръжна прокуратура гр.Пловдив е била представлявана от прокурор Г. П.. В
присъдата като прокурор е посочен Т. П.. Няма пречка обвинителите да се сменят
и не е налице съществено процесуално нарушение. Необходимо е да се подхожда с
по-голямо внимание при отразяване участието на конкретния представител на
държавното обвинение и евентуалната смяна да се отразява в протокола.
Допуснатите отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 вр. ал.1,
т.2 от НПК, са основание за отмяна на присъдата на Окръжен съд гр.Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на първоинстанционния съд от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание. В хода на разпоредителното заседание следва да се изпълнят дадените
по-горе указания.
Поради
наличието на процесуални нарушения не
следва да се обсъждат доводите в протеста на Окръжна прокуратура гр.Пловдив за явна
несправедливост на наказанието.
С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3,
т.1 и т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда №
36/10.06.2020г., постановена по НОХД № 70/2020г. по описа на Окръжен съд
гр.Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Пловдив от стадия подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи
на
протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.