Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     Гр.София11.04.2019 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ГО ІV -А състав, в открито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:       Г. ТАШЕВА

                                                                              мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ

 

При участието на секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело 8028 по описа за 2018 г., взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

 

                 

            С решение от 31.01.2018 г., постановено по гр. д. 26492/14 г., СРС -90 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО от отношение на ответниците С.Л.И. с ЕГН **********, С.Л.У. с ЕГН ********** и Н.А.Н. с ЕГН **********, че ищците Я.Т.К. с ЕГН ********** и Г.К.К. с ЕГН ********** са собственици на част с площ от 37 кв. от имот с идентификатор 68134.1895.58, съгласно кадастралната карта на гр.София, повдигната с напречни сиви щрихи в границите отбелязани със синьо на юг, със синьо на запад и със зелено на север на Комбинирана скица- Приложение №1 към заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза /л.226/, която представлява неразделна част от решението, която част погрешно е нанесена в кадастралната карта вместо в границите на собствения на ищците имот с идентификатор 68134.1895.74, като част от имота на ответниците, и ОСЪЖДА ответниците да предадат на ищците владението върху тази част с площ от 37 кв. от имот с идентификатор 68134.1895.58, съгласно кадастралната карта на гр.София.

ОСЪЖДА С.Л.И. с ЕГН **********, С.Л.У. с ЕГН ********** и Н.А.Н. с ЕГН ********** да преустановят неоснователните си действия по изграждането на ограда от метални колчета и метална мрежа в североизточната част, както и на масивна ограда в северозападната част с площ от 37 кв. от имот с идентификатор 68134.1895.58, съгласно кадастралната карта на гр.София, повдигната с напречни сиви щрихи в границите отбелязани със синьо на юг, със синьо на запад и със зелено на север на Комбинирана скица- Приложение №1 към заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза /л.226/, която представлява неразделна част от решението.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Я.Т.К. с ЕГН ********** и Г.К.К. е ЕГН ********** срещу С.Л.И. е ЕГН **********, С.Л.У. е ЕГН ********** и Н.А.Н. е ЕГН ********** субективно съединени негаторни искове е правни основания чл.109 ЗС, относно осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си действия по изграждането на нова ламаринена ограда в северозападната част площ от 37 кв. от имот с идентификатор 68134.1895.58, съгласно кадастралната карта на гр.София, повдигната с напречни сиви щрихи в границите отбелязани със синьо на юг, със синьо на запад и със зелено на север на Комбинирана скица- Приложение №1 към заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза /л.226/, която представлява неразделна част от решението

ОСЪЖДА С.Л.И. с ЕГН **********, С.Л.У. с ЕГН ********** и Н.А.Н. с ЕГН ********** да заплатят на Я.Т.К. с ЕГН ********** и Г.К.К. с ЕГН **********, сумата от 1146,72 лв., представляваща разноски по делото, от които за внесени държавни такси 246,72 лв., за внесен депозит за вещото лице 300 лв. и 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

               Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ответниците, с която се твърди,че  решението е недопустимо-произнасяне на съда по непредявен иск ,тъй като формулирания предмет на иска за собственост фактически съставлява иск по чл.54 ал.2 ЗКИР-иск за установяване на право на собственост към момента на създаване на кадастралната карта,а не към настоящия момент.Освен това се е произнесъл извън предмета на непредявения иск като установил наличието на грешка между двата плана,за които няма  данни ,че са одобрени по съответния ред.Такова несъответствие не било налице,видно от допълнителната СТЕ.По двата плана нямало промяна на вътрешните регулационни граници.Недопустимо е в частта,с която ответниците са осъдени да премахнат масивната ограда в северозападната част с площ от 37 кв.м като искът е недопустимо изменен ,поискано изменение и допуснато несвоевременно.

          Моли да се постанови ново решение,с което да бъдат отхвърлени  предявените искове. Претендира разноски.

        Срещу въззивната жалба  е подаден отговор ,с който се твърди, че решението е правилно и следва да се потвърди.Претендират се разноски.

                 Пред настоящата инстанция не са събирани доказателства.

                 Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства намира за установено следното :

                 Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

                Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

               За пълнота следва да се отбележи следното:            

  Иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.

С т. 4 на ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е приела, че искът за ревандикация е допустим и може да бъде уважен дори и спорната част да е заснета неправилно и не е необходимо да се провежда предварително административна процедура за поправяне на грешки в кадастралната карта или пък да се води иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР- т. е. допустимо е в производството по иска за собственост съдът да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Установено е от вещото лице,че няма осъществено придаване на части от имотите по сила на дворищната регулация между  УПИ VІІІ-74 и УПИ VІІ—58,кв.15.По кадастрален план от 1977 г./отменен с влизането в сила на кадастралната карта / и действащия регулационен план от 1999 г.няма разлика в процесната граница.Поради невярно отразяване на имотната граница в кадастралния план от 1977 г. по отношение на плана от 1950 г.,същата е отразена невярно и в регулационния план,т.е.двете линии –имотна и регулационна съвпадат,в резултат на което не се уреждат и сметки по регулация между имотите.

Изместването на регулационната граница не е вследствие на приложена дворищна регулация,а вследствие невярно отразяване на имотната граница в кадастралния план.И в двата плана имотните и регулационни планове съвпадат,т. е.регулацията е направено по имотни граници.

Поради кадастралната грешка и липсата на данни да е осъществявано придаване по регулация следва,че ищците са собственици на тази част от имота им,представляваща спорните 37 кв.м.

Изменение на иска по чл.109 ЗС е направено своевременно в първото по делото заседание-изменен е петитума без да е изменено основанието/чл.214 ал.1 ГПК/.

            Не се установиха твърдяните пороци на съдебното решение ,поради което то като обосновано и постановено при спазване на материалния закон следва да бъде потвърдено.

             На въззиваемата страна се дължат разноски,но липсват доказателства за сторени такива,поради което не се присъждат.

   

           Воден от горното, СГС

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

   

                   ПОТВЪРЖДАВА  решение  от 31.01.2018 г., постановено по гр. д. 26492/14 г., СРС -90 състав

                  РЕШЕНИЕТО   подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                           

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                 

 

                                                                              2.