Решение по дело №1940/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 8 февруари 2021 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20201320101940
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №68

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Видин,08.02.2021г.

 

          Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : Нина Николова        

при секретаря  М.П., като разгледа докладваното от съдия Николова гр.дело № 1940 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Решението е постановено при условията на чл.238 ГПК.

          Предявен е  иск от К. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, против “В.” АД - гр.Видин,ул. Б. №12, офис 12, с правно основание чл.200 от КТ .

           Твърди се от ищеца, че след дългогодишна работа в ответното дружество като „химикалист ” получил професионално заболяване „хроничен бронхит” и „базална пневмосклероза”, установени с протокол на ДК № 2/21.05.1992г. и Акт за трудова злополука № 35/28.05.1992г. , в резултат на което бил  трудоустроен. През 1999г. ответникът прекратил трудовото правоотношение.  С последователни ЕР на ТЕЛК от м.юни 2007г. му е признавана неработоспособност. ЕР № 0365 от заседание № 048 от 11.03.2016г. на ТЕЛК Общи и професионални болести при Университетска болница – МБАЛ „СВ.Иван Рилски” ЕАД – гр.София му е призната 47% трудова неработоспособност, а с ЕР на ТЕЛК от 2018г. му е призната 40% трудова неработоспособност. Твърди се още, че за периода от уволнението му до момента ищецът  търпял ежемесечни имуществени вреди, респективно – пропуснати ползи поради това, че не може да работи и получава трудово възнаграждение както здравите си колеги като „химикалист”. Поради това не може да си осигури нормални условия за живот. Такива вреди продължава да търпи и до момента.   

Иска се съдът да постанови решение, след допуснато изменение на исковата претенция което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1557.62 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди следствие на полученото професионално заболяване „хроничен бронхит” и „базална пневмосклероза” при работа в ответното дружество, изразяващо се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, ако не бе заболял   за периода от 01. 09.2020г. до 01.12.2020г., ведно със законната лихва за забава от  първия ден на месеца, следващ месеца, за който се отнасят до окончателното издължаване. Претендира и за  направените по делото разноски.

         Ответникът не е подал отговор в установения от закона срок.  Представител на същия не се е явил в  съдебно заседание, без да е поискано разглеждане на делото в отсъствие на представител. 

От ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение , и с определение от 04.02.2021г. е допуснато постановяване на неприсъствено решение. Видно от разпореждане от 02.11.2020г. по делото, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на представител в съдебно заседание.

Съдът, след като взе предвид изложеното от ищеца, становището на ответното дружество и като прецени събраните доказателства протокол на ДК № 2/21.05.1992г. ,   ЕР № 3163 от заседание № 135 от 15.09.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Петка” ЕАД – гр.Видин,регистрационна карта на ищеца в Д“БТ“ Видин, съдът намира, че искът е вероятно основателен, и при условията на чл.238 и чл.239 ГПК постанови настоящото решение.            

Обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая пряка и непосредствена последица от увреждането /настъпилото професионално заболяване на ищеца/, е оставането му без работа и не неполучаване на трудово възнаграждение, а на пенсия за инвалидност поради заболяването в по-нисък размер. Претендираната вреда се състои в разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би могъл да получи, ако не бе  заболял професионално и получаваната пенсия за инвалидност.  

    Предвид гореизложеното, налице са условията на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя, за заплащане на обезщетение за претендираните от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 1557.62 лева, за която сума искът като вероятно основателен следва да бъде уважен.   

    На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски  съобразно уважената част от иска в размер на  450.00 лева за платено адвокатско възнаграждение, видно от ДПЗС №6/26.10.2020г. , а полза на държавата – 62.32 лева за дължима се държавна такса.                    

        Воден от горното,  Съдът 

 

                                         Р   Е   Ш   И   :

 

         ОСЪЖДА “В.” АД - гр.Видин – Южна промишлена зона, с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр.Видин, ул.Б. 12, офис 12, да заплати на К. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер 1557.62 лева, представляваща обезщетение за претърпяна от него имуществена вреда, състояща се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищеца би получил за периода от 01. 09.2020г. до 01.12.2020г, ако не бе получил професионалните си заболявания „хроничен бронхит” и „базална пневмосклероза” и получената от него за този период пенсия за инвалидност, ведно със законната лихва за забава върху всяка месечна главница от 389.40 лева,  считано от  първия ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася  до окончателното издължаване, както и 450.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

          ОСЪЖДА “В.” АД - гр.Видин – Южна промишлена зона,  да заплати на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 62.32 лева.  

Решението не подлежи на обжалване. Същото подлежи на отмяна от ВОС в едномесечен срок от връчване на същото на страните, при условията на чл.240 ГПК.

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ :