№ 1654
гр. София, 16.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100901527 по описа за 2022 година
Останали като предмет на делото са установителни искове /след влизане в сила
на прекратителното определение от 05.12.2022 година/ искове, предявени в условията
на евентуалност от А. АД, ЕИК: ******* срещу синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ******* и банката, с правно основание по чл. 124 ГПК, вр. чл.
26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предложение
второ ЗЗД и по отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, вр. чл. 103 и чл. 104
ЗЗД – за установяване неоснователност на извършеното прихващане, поради липса на
материалните предпоставки за извършването му.
Съдът намира, че неправилно е преценил тези искове като допустими и намира,
че за ищеца липсва правен интерес от предявяването им спрямо всеки от ответниците,
както и на основание чл. 130 ГПК, производството по делото следва да бъде
прекратено по следните съображения.
Ищецът твърди, че е кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност на банката, което е включено в четвърта частична сметка за
разпределение в производството по несъстоятелност на банката. Сочи, че срещу
сметката не са подавани възражения, същата е одобрена от Фонда за гарантиране
влоговете в банките и подлежи на изпълнение. Твърди, че синдиците на КТБ АД /н/ са
отправили изявление за прихващане до ищеца за задължения на последния по договор
за гаранционна сделка с банката – уговорени комисионни, които се твърди да
притежава КТБ АД /н/ срещу А. АД и които прихващат до размера на разпределената
му по сметката сума. Намира, че прихващането няма погасителен ефект, тъй като
синдикът няма такива предвидени правомощия в закона и съответно–прихващането е
извършено при нарушение на специалните императивни норми- чл. 59 ЗБН и чл. 22
ЗБН. Намира и че с изявлението за прихващане се заобикаля и законът по отношение
на установения ред за удовлетворяване на кредиторите, предвиден в ЗБН, с цел да не
бъде разпределена сума в полза на кредитора – ищец, като синдикът не изпълнява
задълженията си да изпълни сметката по отношение на паричните средства –
собственост на ищеца. Счита и че ако прихващането е извършено от името на
несъстоятелната банка – то е нищожно по отношение на кредиторите на масата на
несъстоятелността. Евентуално поддържа и че не са били налице предпоставките по чл.
1
103 и чл. 104 ЗЗД за извършване на прихващане, поради липсата на насрещно вземане
на синдика или банката за комисионна след отнемане на лиценза за извършване на
банкова дейност и изтичане срока на основния договор и след изтичане на договора за
гаранция и контра-гаранция, за чието изпълнение е сключен договорът за банкова
гаранция и контра-гаранция, нееднородност и неопределеност на насрещното вземане.
Счита, че дори и да е съществувало насрещно вземане, от търговската банка по контра-
гаранцията не е предявено вземане срещу КТБ АД /н/ и то е погасено на основание чл.
110 ЗБН, а също твърди и основният договор, чието изпълнение е обезпечено да е
изпълнен. Прави и възражение за погасяване на вземанията на банката по давност.
Отделно настоява и че вземанията по договор № 36/033 не са предмет на изявлението
за прихващане.
Ответниците оспорват исковете. Намират същите за недопустими. Излагат и при
евентуалност становище, че положително решение за ищците може да доведе до
ощетяване на масата на несъстоятелността, както и че синдикът не е страна по
материалното правоотношение, тъй като изявлението е направено от страна на
банката, чрез нейния законен представител. Твърдят наличието на активно насрещно
вземане – комисионни по договори от 18.12.2003 година с реф. № 36/032 и 36/033,
което е възникнало и ликвидно и изискуемо. Оспорват договорът за гаранционна
сделка да е бил прекратен поради изтичане на срока на гаранцията и контра-
гаранцията, като поддържат, че договорът обезпечава доброто изпълнение, а не
заплащане на цената. Намират, че срокът на договора за гаранционната сделка е
продължаван автоматично, тъй като на банката не са представени документи,
установяващи фактите, предвидени в чл. 8 от същия, а сумите, за които е извършено
изявлението за прихващане са дадени като обезпечение по контра-гаранцията и
преведени от КТБ АД /н./ на чуждата банка. Оспорва и отнемането на лиценза на
банката да представлява обективна невъзможност за изпълнение на заварения договор
за издаване на банкова гаранция. Сочи, че вземането на ищеца е част от масата на
несъстоятелността.
По отношение на погасителната давност – възразява, че ищецът не се е позовал на
такава до момента на изявлението за прихващане, както и че няма пречка да се
прихване и след изтичане на давността, тъй като към момента, в който е са били налице
всички предпоставки за прихващане на насрещните вземания, ищецът не е
противопоставил такова възражение.
Няма спор по делото, че налице е бил валидно сключен договор с реф. № 36/033
от 18.12.2003 година с размер на ангажимента от 1 568 400 щатски долара, със страни
по договора банката и ищеца – търговско дружество.
С Решение № 664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549/2014г. по описа на
СГС, Търговско отделение, VI - 4-ти състав, по отношение на „К.Т.Б.“ АД /н/ - „КТБ“
АД /н/ е открито производство по несъстоятелност, обявена е неплатежоспособността
и банката е обявена в несъстоятелност. С решение № 443 от 03.07.2015г. на САС по
2
т.д. № 2216/2015г. решението на СГС в частта относно определената начална дата на
неплатежоспособността е отменено, като за начална дата на неплатежоспособността е
определена датата 20.06.2014г.
Установява се от представените по делото писмени доказателства и вписванията
в търговския регистър и обявените актове, че ищецът е кредитор на „К.Т.Б.“ АД /н/ с
вземания по договор за банков влог в размер на 5 851 455.56 лева (пет милиона
осемстотин петдесет и една хиляди четиристотин петдесет и пет лева) (с поредност на
удовлетворяване по чл. 94, т. 4 ЗБН /Закон за банковата несъстоятелност/), ведно със
законната лихва върху тази сума, дължима за периода след 22.04.2014г. до
окончателното погасяване на задължението /с поредност на удовлетворяване по чл. 94,
т. 9 ЗБН/, което е включено в списък на приетите вземания в производството по
несъстоятелност на банката, обявен в търговския регистър на 21 август 2015г., под №
741 – за главницата и № 7588 – за законната лихва. Няма спор, че „А.“ АД не е
подавало възражение срещу списъка на приетите вземания, поради което вземанията
му са включени в Списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от ЗБН на приетите от синдика на
„КТБ“ АД /н/ вземания, по които не са направени възражения и който списък е обявен
в ТРРЮЛНЦ на 14.05.2016г. и който списък е одобрен с Решение № 992 от
25.05.2016г. по т.д. № 7549/2014г. по описа на СГС, Търговско отделение, VI-22
състав.
Установява се и че „А.“ АД е включено в Четвърта частична сметка за
разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети
вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН под № 415, като със сметката му е разпределена сума в
размер на 298 850.22 лева. Сметката за разпределение е обявена в ТРРЮЛНЦ на
17.02.2021Г., като „А. АД не е подавало възражение срещу нея. Сметката за
разпределение е одобрена без изменения с Решение № 26/12.03.2021г. на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, което е обявено в ТРРЮЛНЦ.
Страните не спорят и до ответника да е отправено и получено от него писмено
изявление за прихващане от КТБ АД/н./, представлявана от синдиците на „КТБ“ АД
/н/, с изх. № 646/11.04.2022г. на горното вземане, включено в частичната сметка със
задължение на ищеца по Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с Реф. № 6/033
с размер на ангажимента от 1 568 400.00 щатски долара и претендиран размер на
задълженията от 869 690.00 USD (с левова равностойност от 1 557 232.13 лева), като са
прихванати вземанията на КТБ АД /н/ към „А.“ АД по Договора за гаранционна сделка
от 18.12.2003г. в размер на левовата равностойност от 1 557 232.13 лева, срещу
задължението към „А.“ АД по Четвърта частична сметка за разпределение в размер на
298 850.22 лева.
На първо място, съдебното производството е недопустимо, тъй като след
откриване на производство по несъстоятелност на банка по реда на Закона за банковата
3
несъстоятелност /ЗБН/, е недопустимо да се образуват нови дела срещу банката.
Според чл. 612, ал. 2 ТЗ, производство по несъстоятелност на банка и застраховател се
извършва по ред, определен в отделен закон. Разпоредбите на тази част (Част Четвърта
от ТЗ) се прилагат, доколкото в отделния закон не е предвидено друго. В Раздел III,
Глава II от ЗБН не се съдържат специални правила относно това дали е допустимо след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката да
могат да се водят нови съдебни производства срещу длъжника. Поради това и при
условията на чл. 612, ал. 2 ТЗ, са приложими общите правила. Съгласно разпоредбата
на чл. 637, ал. 6 ТЗ, след откриването на производство по несъстоятелност е
недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по
имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за: 1. защита на
правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на
несъстоятелността; 2. трудови спорове и 3. парични вземания, обезпечени с имущество
на трети лица. Конкретната хипотеза не попада в нито едно от посочените изключения,
което обосновава недопустимост на производството по исковете с правно основание
чл. 124 ГПК, вр. чл.26, ал.1. предл. първо ЗЗД и чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, както
и по този по чл. 124, вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, с който всъщност се цели установяване
несъществуване на активното вземане на банката, с което се прихваща вземането на
ищеца.
На следващо място, съдът намира и че за ищеца не е налице правен интерес от
предявените искове. Прекият и целен от него резултат е реализиране на правото му да
получи плащане по одобрената частична сметка за размера, с който е включено
вземането му в нея. С евентуалното уважаване на установителните искове за
нищожност на извършеното прихващане, обаче, ищецът няма да получи търсената
защита, нито по-голяма защита от притежаваната от него към настоящия момент –
признатото му с влязла в сила одобрена сметка за разпределение безусловно вземане
като кредитор на банката в несъстоятелност. Настъпили са и правните последици на
одобрената частична сметка за разпределение, която подлежи на изпълнение, а
синдикът не може да откаже да изпълни влязла в сила сметка за разпределение.
Действително, ищецът не е получил разпределената му по одобрена и влязла в
сила частичната сметка сума в посочения размер, тъй като синдиците отказват да
извършат плащане, вместо което извършват прихващане от името на банката с
твърдени задължения на ищеца по договор за гаранционна сделка. Действително,
ищецът има право да получи плащане по одобрената частична сметка за разпределение.
Разпоредбата на чл. 99, ал. 2 и ал. 4 ЗБН ясно очертава и задълженията на синдиците
по отношение на одобрената от Фонда и неоспорена част от сметката за разпределение,
които се свеждат единствено до изпълнение на същата чрез плащане на вземането.
Липсва и предвидена в специалния закон възможност за извършване на прихващане с
4
вземане, включено в такава сметка за разпределение. Горното, обаче, не обосновава
правен интерес за ищеца от предявените искове, а защитата му следва да се реализира
по реда на чл. 40, ал. 3 ЗБН - чрез сезиране на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките, за извършване проверка на действията на синдиците относно тяхната
законосъобразност и при неправомерно неизпълнение на одобрените сметки за
разпределение, в резултат на която проверка може да се стигне до налагане на санкции
и реализиране отговорността на синдика при виновно причинени вреди. Евентуално,
при бездействие на Фонда за предприемане на съответните действия при неизпълнение
на сметката от синдиците, може да възникне правото на кредитора да търси защита на
правата си по реда на реализиране на деликтна отговорност срещу синдиците за
обезщетение за вреди в размер на неизпълненото задължение по влязлата в сила сметка
за разпределение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението, постановено в открито съдебно заседание на 24.04.2023 г.
за даване ход на устните състезания и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1527/2022
година на Софийски градски съд, ТО – 3 състав по предявените от А. АД, ЕИК: *******
срещу синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ******* и срещу „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност, ЕИК ******* искове по чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1,
предложение първо ЗЗД, по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предложение второ
ЗЗД и чл. 124 ГПК, вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, като недопустими.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд
в 1-седмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5