Р Е Ш Е Н И Е
31.05.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О.
V
Районен съд – Дупница състав
26.05. 2021
на Година
Страхил
Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 451 2021
дело №
по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е
Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 3996978, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на С.А.М.,
с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се
твърди, че при издаване на процесния електронен фиш са
допуснати съществени процесуални нарушения. Развиват се подробни доводи в тази
насока. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител в съдебното заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 23.07.2020 г. в 11:58 ч. жалбоподателят
С.М. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“, с рег. № КН2828ВН, в с. Мурсалево,
обл. Кюстендил, по ПП-1 Е-79, км 347+800 м., в посока
на движение към гр. София, при общо ограничение на максимално допустимата
скорост на движение в този участък от пътя - до 50 км/ч, (което, доколкото
мястото се намира на територията на населеното място с. Мурсалево, следва от
законовата разпоредба на чл. 21, ал.1 от ЗДвП за максималната позволена скорост
в населено място, доколкото на самото място не е предвидено с пътен знак да
бъде установена по-висока или по-ниска скорост като максимално допустима). При
посоченото ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да се
движи със скорост от 67 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в
полза на водача и същата се зачита като 64 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение
TFR1- M, с фабр. № 577,
и заснето с клип № 10410. За така установеното превишаване на скоростта е
издаден електронен фиш на жалбоподателя като законен представител на
дружеството собственик на автомобила, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.
Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на събраните по делото множество писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: протокол от
периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип,
протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл.
10, ал.1 от Наредбата, разпечатка за връчване на ЕФ, протокол за обучение,
протокол за монтаж на АТСС, писмо от МВР за използване на АТСС, заповед за
утвърждаване образец за издаване на ЕФ и вещественото такова - копие от Клип №
10410 от радар с № 577, както и от останалите приети по делото и служебно
изисканите от съда писмени доказателства – справка от Началника на РУ-Рила и
ежедневна форма на отчет, с изключение на посочената в т. 3 от същата посока на
контрол от АТСС, доколкото същата противоречи на приложения протокол по чл. 10
от Наредбата и на показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира посочените
доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност
изграждат еднопосочно и непротиворечиво фактите по делото.
Съдът приема с доверие и показанията на
свидетеля Г.. Същият добросъвестно, логично и последователно разказва това,
което му е известно, като отбелязва обстоятелствата, които не си спомня или за
които не е сигурен. Категоричен, е
че е засичал скорост само в едната посока, както е отбелязано в съставения от
него протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по
чл. 10, ал.1 от Наредбата от Благоевград към гр. София. Обяснява начина за
съставяне на ежедневната форма за отчет след приключване на работата с АТСС и задължителното
отбелязване в нея на броя заснети от АТСС клипове с нарушения.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
При
разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е
винаги инстанция по същество, съгласно
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е.
да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата по арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш
формално съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно:
данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
нарушението, вкл. мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата
и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният
електронен фиш е издаден от компетентен орган, при формално спазване на
процесуалните правила. Съгласно датата на връчване на същия – 08.10.2020 г.
отразена в приложената разпечатка от системата на КАТ за връчването му, съдът
приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е и
процесуално допустима.
Съдът намира аргументите на
жалбоподателя изложени в жалбата му за абсолютно неоснователни, но ЕФ като
неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен, макар и по други
съображения, поради следното:
Нарушението на правилата за движение по
пътищата е извършено на 23.07.2020 г. С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017 г. е предвидена възможност за
издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за
налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за
движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство
или система, включително мобилно такова. Горното произтича от тълкуването на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по
§6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или
системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган
или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и
нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г.
се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните
системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС.
Тази липса е преодоляна с последващо изменение на
ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане на чл.165,
ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета НАРЕДБА №8121з-532/12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./. Посочените
нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат различен режим за
санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата при
използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за
налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189,
ал. 4-11 от ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на
техническото средство в работен режим, без възможност за въздействие върху измерването,
регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява
изцяло автоматично. Не са представени доказателства за намеса на контролните
органи в процеса на работа на мобилната система. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм.
н. д. № 171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният електронен фиш съдържа лимитивно
посочените в чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП реквизити. Нормата е специална
спрямо общата такава по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, поради което дерогира
приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната уредба за
съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил, Решение № 71 от 22.02.2019 г. по к. адм.
н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
В чл. 9 и чл.
10 от цитираната НАРЕДБА
№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./ за осъществяване на контрол с АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като след изтичане на
времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или
система, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в
локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни
документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по
чл. 10. В чл. 10, ал.1 от Наредбата императивно
е предвидено, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението, като протоколът се попълва за всяко място за
контрол.
Налице е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице неправилно описание на нарушението
изложено в обжалвания ЕФ. В същия е изрично изписана като посока на движение на
процесното МПС управлявано от жалбоподателя – „в посока към град Благоевград“. В същото
време на снимковия материал със стрелка сочеща надолу, т.е. приближаващ АТСС
автомобил, както и ръкописно в съставения и заверен по надлежния ред протокол
по чл. 10. В чл. 10, ал.1 от Наредбата изрично е посочено от св. Г., че на
посоченото място и час е извършван контрол за скорост на МПС-ва
приближаващи и движещи се в другата посока – към гр. София, а не към гр.
Благоевград. Верността на отразеното в протокола е потвърдена и при разпита от свидетеля,
както и от служителя, който без забележки е заверил въпросния протокол. Тази
неточност е съществена и пречи на жалбоподателя да организира в пълен обем
защитата си, тъй като за него не е известно, дали да ангажира доказателства за
това, че не се е движил към гр. София, както се сочи в протокола и на снимковия
материал или алтернативно затова, че не се е движил към гр. Благоевград, както
неправилно и некореспондиращо с останалите доказателства се сочи в ЕФ.
На следващо място фишът е незаконосъобразен
и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е и абсолютно недоказано от
обективна страна. Задължението да докаже явно и несъмнено всеки от признаците и
авторството на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Липсват каквито и да е
доказателства /веществени или писмени/
по делото, от които да се установи по несъмнен начин, както изисква чл. 303,
ал. 2 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН конкретната
посока на движение, при която е заснето нарушението и дали същата съвпада с
посочената в даденото описание на нарушението в обжалвания ЕФ. Налице са
противоречиви доказателствени източници, като съдът
не може и не следва да прави предположения при липса на категорични
доказателства за елемент от състава на нарушението, какъвто е посоката на
движение на процесното МПС при заснемането му. Нещо
повече с оглед функцията на ЕФ, който съвместява в съдържанието си както реквизитите
на АУАН, така и на краен за административнонаказателното
производство санкционен акт следва да се отчете, че жалбоподателят е изначално обективно
препятстван да се защити срещу констатациите в него в една по-ранна фаза. За
него остава единствената възможност да оспори ефективно нарушението в срок,
вкл. неговата доказаност едва пред съда. В случая,
дори да е налице някаква неточност или неволен пропуск при отразяване писмено на
вярната посока за контрол на скоростта на МПС на процесната
дата и в посочения в ЕФ и в протокола
по чл. 10. В чл. 10, ал.1 от Наредбата – на
л. 15 от НАХД 1118/20 г. пътен участък, няма как това да се вмени в тежест
на жалбоподателя и да се толерира, както пропускът на свидетеля използвал АТСС
и съставил протокола, така и непрецизността на останалите две длъжностни лица –
И.и Т., които са приели и след това проверили и заверили този официален
свидетелстващ документ. Все пак тяхната задача и отговорност е именно да
прегледат, приемат и проверят този протокол, респ. на Началника и да завери
същия най-долу с подписа си. Съдът основава изводите си за фактите върху този
документ, доколкото същият е редовно оформен
от външна страна, носи подписите на съответните длъжностни лица и
информацията в него се потвърждава изцяло от снимковия материал и показанията
на съставителя му -св. Г.. Всичко това определя съставената по-късно след
използване на АТСС форма на отчет от 23.07.2020 г. като изолирана от останалия доказателствен материал и недостоверна според съда. Още
повече, че в съдържанието на този документ, в т. 3 не са отразени никакви констатирани
нарушения по ЗДвП установени на процесния път /с. Мурсалево, ПП-1 Е-79, км. 347+800 м., в посока
към гр. Благоевград/ за времето от 10:15 ч. до 13:30 ч.,
докато несъмнено на приложения снимков материал е заснет в посоченото време и
място, но явно в друга посока на движение автомобилът собственост на
жалбоподателя, което изобщо не се оспорва от него.
Гореизложеното задължава съда да приложи
стриктно императивните правила на закона и обосновава на още едно самостоятелно
основание необходимостта от отмяна на обжалвания ЕФ, поради недоказаност на
нарушението.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Електронен
фиш Серия К № 3996978, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на С.А.М., с адрес: ***,
с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50,00 лева, за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: