РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. Русе, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ралица Й. Р.
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Ралица Й. Р. Административно наказателно
дело № 20234520200506 по описа за 2023 година
Производството е по чл.61 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. В. Г. от гр.Русе, против Наказателно
постановление № 22- 1085- 003111 от 28.10.2022 г. на Началник сектор в
ОДМВР Русе, С-р Пътна полиция Русе, с което за административно
нарушение по чл.174 ал.ІІІ от ЗДвП, на основание чл.174 ал.ІІІ пр.2 от ЗДвП,
са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24
месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като
незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението.
Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на
същата.
Районна прокуратура- Русе не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и в това си качество е
1
санкциониран за нарушения по ЗДвП инцидентно.
На 13.10.2022 г., около обяд, св.П. П.- служител на Първо РУ ОДМВР
Русе, придвижвайки се по ул.“Борисова“ в гр.Русе с колеги, забелязал
жалбоподателя Г. да управлява лек автомобил БМВ Х 3 с рег.№ ****. Св.П.
имал служебна информация, че лицето може да е съпричастно към случаи на
придобиване, държане и употреба на наркотични вещества, поради което взел
решение с колегите си да последват превозното средство на жалбоподателя и
да му извършат проверка. Междувременно М. Г. паркирал автомобила си на
паркинг зад бл.“Космос“ по ул.“Борисова“ № 122, тъй като работел като
готвач в ресторант „Космос“.До него спрели и св.П. с другите полицейски
служители, като на място бил повикан и патрул на Сектор ПП ОДМВР Русе, в
чиито състав бил и св.П. А..Така, на жалбоподателя била извършена проба за
употреба на алкохол, която отчела минимална стойност- под 0.5 промила, но
поканен да направи тест за установяване употребата на наркотични вещества,
Г. отказал.Предвид това, срещу лицето бил съставен АУАН № 803659 от
13.10.2022 г., сочещ нарушение по чл.174 ал.ІІІ пр.2 от ЗДвП- отказ да бъде
извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества и
техните аналози и неизпълнение на предписание за химико- токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.Актът бил предявен, подписан без възражения и
лично връчен.Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление с наложените административни наказания- глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца.В
производството пред въззивната инстанция жалбоподателят оспорва
издаденото постановление, като твърди, че същото е издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон.Твърди се, че жалбоподателят не е имал
качеството на водач на МПС към момента, в който му била извършена
полицейската проверка.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- докладна записка от 13.10.2022 г.,
изготвена от св.Пл.А., АУАН № 803659 от 13.10.2022 г., талон за медицинско
изследване, справка за регистрация на МПС, ЗППАМ № 22- 1085- 000599 от
14.10.2022 г., ЗППАМ № 22- 1085- 000600 от 14.10.2022 г., справка за
нарушител, показанията на свидетелите П. А., М. Р., П. П., С. М.. Съдът дава
вяра изцяло на събраните гласни доказателства, с изключение на онази част
2
от показанията на св.М., съдържаща твърдения, че жалб. Г. е бил изведен, за
да бъде проверен от полицейските служители, по време на работа.Тези
твърдения не се подкрепят от събраните доказателства по делото.Същите се
опровергават от показанията на свидетелите П. и А., които са очевидци на
поведението на жалбоподателя непосредствено преди да бъде проверен и по
време на проверката.За разлика от тях, нито св.Р.- колежка на жалбоподателя,
нито св.М.- негов ръководител имат някакви лични възприятия, дали лицето
се е придвижило на конкретната дата и в конкретния час до работното си
място с автомобила, както и по какъв начин е било спряно за проверка от
съответните полицейски служители.
Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с процесуална
легитимация.Разгледана по същество, е неоснователна.
В производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени
процесуални нарушения.Това обстоятелство налага извода, че е налице
редовно съставен акт за нарушение, който се ползва с презумптивна
доказателствена сила, неопровергана в настоящото производство. Следва да
се посочи изрично, че при съставяне, предявяване и връчване на акта за
нарушение, жалб.Г. не е възразил по констатациите така, както на последващ
етап твърди, че не е управлявал автомобила.При същата проверка, видно от
съдържанието на изготвената докладна записка, жалбоподателят е бил
тестван за употреба на алкохол, като очевидно за извършването на такава
проба лицето се е съгласило, отново без да възразява, че не е управлявал
автомобил.
По същество извършването на нарушението е правилно установено и
доказано. Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.ІІІ от ЗДвП, водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
3
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
Видно от събраните доказателства, нарушението е осъществено от
жалб.Г. във втората хипотеза на нормата- отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни
аналози.Няма установени фактически обстоятелства, които да отговарят на
възраженията на жалбоподателя, че не е управлявал превозното средство към
момента на проверката.Както бе посочено по- горе, поведението му като
водач било лично възприето от св.П.П.- полицейски служител, а и Г. при
същата проверка се съгласил и бил тестван за употреба на алкохол.От
субективна страна нарушението е извършено умишлено.
Обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно
и в частта на наложените административни наказания- глоба от 2000 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок о 24 месеца, като не са
налице основания и правни възможности за изменение на същото в тази част,
доколкото законодателят е фиксирал санкциите в упоменатите размер и срок.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22- 1085- 003111 от
28.10.2022 г. на Началник Сектор ОДМВР Русе, Сектор Пътна полиция Русе,
с което на М. В. Г. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“*****, за нарушение по
чл.174 ал.ІІІ пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да се управлява
МПС за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Русе в
14-дневен срок от известяването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4