Определение по дело №333/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260078
Дата: 16 май 2023 г.
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20203100100333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2023 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

 

като разгледа докладваното от съдията    

гражданско дело № 333 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е във връзка с постъпила молба вх. № 262461/10.04.2023 г. от П.С.П., чрез адв.  Р.И., за допълване в частта за разноските на Решение №260004/24.03.2023 г. по настоящото дело, посредством присъждането им в полза на молителя на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество не изразява становище по молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ против П.С.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** иск с правно основание  чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ  и цена на иска: 2 196 843,36 лв.

Варненски окръжен съд се е произнесъл с решение като е отнел в полза на ДЪРЖАВАТА от П.С.П. по иска на КОМИСИЯ ЗА ПРЕВЕНЦИЦЯ НА КОРУПЦИЯТА И ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, на основание чл.142 ал.2 т.1 в вр. чл.141 от ЗПКОНПИ, Лек автомобил марка „Ауди", модел A3, per. № ***, двигател № ***, рама № ***, дата на първа регистрация 25.07.2000 год.

С решението искът на КОМИСИЯ ЗА ПРЕВЕНЦИЦЯ НА КОРУПЦИЯТА И ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, против П.С.П. за отнемане в полза на ДЪРЖАВАТА от ответницата на основание чл.151 в вр. чл.142 ал.2 т.1 във вр. чл.141 от ЗПКОНПИ, е отхвърлен като неоснователен и недоказан за имущество на стойност 2 194 343,36 лв.

При постановяване на решението си ВОС не се е произнесъл по искането за разноските.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв в полза на процесуалния представител на ответника е направено своевременно от него, чрез адв. И., в открито съдебно заседание, проведено на 15.02.2023 г. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 18.03.2020 г., от който се установява, че адвокат Р.И. е осъществила безплатна правна помощ на ответницата, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38 ЗА в исково производство насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски, като техният размер се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайната съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на адвоката, осъществил правната помощ.

По тези съображения, молбата за допълване на Решение №260004/24.03.2023 г. в частта за разноските е основателна. Решението следва да се допълни като бъдат присъдени разноски в полза на адвокат Р.И. в размер на 45 425.47 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакция на разпоредбата, действала към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и съразмерно на отхвърлената част от иска.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение №260004/24.03.2023 г., постановено по гр. дело № 333/2020 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.Г.И., със съдебен адрес *** сумата от 45 425, 47 лв. (четиридесет и пет хиляди четиристотин двадесет и пет лева и 47 ст.), представляваща разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: