Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.07.2024г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на двадесет
и пети юни две
хиляди и двадесет
и четвърта
година в
състав:
председател:
СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Капка
Лозева и в
присъствието
на прокурора
__________, като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 5563 по
описа за 2019г., за да
се произнесе
взе предвид
следното:
искове
с пр.осн. чл. 26,
ал.1 и ал. 2 от ЗЗД,
чл. 108 от ЗС и чл. 59
от ЗЗД:
Ищецът
– В.С. В. в
исковата си
молба и
уточнение на
същата от 27.05.2019г.,
от 14.08.2020г., от 02.11.2020г.,
от 18.11.2020г. твърди,
че от 4 години
била лишена
от ответниците
– С.Т.М. (починал
в хода на
процеса), Д.Ц.Т.,
В.И.И., Б.Т.Л., от
възможността
да полза
жилището си (1/2
ид.ч. от него).
Имало и
натиск от ЧСИ
А.П., № 849. Самото
жилище щ било
наследство.
С
Нотариален
акт за
собственост
на
апартамент
по чл. 55г от ЗПИНМ
№ 188, том Щ дело
3588/1974г. С.И.П.придобил
собствеността
върху
апартамент №
23, находящ се в
гр. София, ж.к. ********,
ет. III. Ищцата
получила по
наследство
като дъщеря и
съответно законен
наследник на
своите
родители собственически
права върху
посочения
имот. Твърди,
че не била
давала
съгласие за
разпоредителни
сделки и за
прехвърляне
на
собствеността
върху процесната
недвижима
вещ. Върху
нея от страна
на ответника С.М.
било
упражнено
насилие и
отправени
заплахи,
създаващи
основателен
страх за
живота и
здравето ѝ
(отвлякъл я от
спирка с
колата си и я
откарал в
кантора на
негов познат
нотариус,
заплашил я до
подпише
пълномощно,
тъй като щяло
да се случи нещо
лошо с нея и
дъщеря щ).
Поради това
договорите,
обективирани
в Нотариален
акт за замяна
на недвижими
имоти № 175, том,
peг. № 1539, дело № 153
от 23.02.2015г. и
Договор за
покупко-продажба
на
наследство
от 26.03.2015г. № 176,
сключени със С.Т.М.
и
упълномощителната
сделка,
извършена с
Пълномощно с
peг. № 1546 от 23.02.2015г. на
нотариус И.Н.
с peг. № 040 на НК,
следвало да
се прогласят
недействителни
на основание
чл. 26, ал. 2, изр. 1,
предл. 2 от ЗЗД
като
изявената
воля е
приравнявала
на липса на
воля, поради
накърняване
на добрите
нрави поради
липса на
еквивалентност
на
престациите.
Впоследствие
оттеглила
пълномощното.
Не била
подава
декларация
за отказ от
наследство.
Излага
доводи за
измамни
действия.
Във
връзка с
проведено
принудително
изпълнение
по
изпълнително
дело № 227/2016г. по описа
на ЧСИ А.П., peг. № 849
от КЧСИ по
молба на
взискателя Н.З.била
наложена
възбрана
върху
Апартамент №
23, в гр. София,
ж.к. „******I“, бл. ********.
Имотът бил
продаден на публична
продан. Д.Ц.Т.
бил обявен за
купувач. На
20.07.2016г. бил
съставен от
Протокол за
въвод във
владение на
имота, като
владението
било
предадено на
представител
на купувача.
На 23.05.2017г. той
продал на В.И.
и Б.Л. посочения
имот. С оглед
на това, че
ищцата била
лишена от
ползването на
недвижимата
вещ, ищцата
предявява
претенция по
чл. 59 от
ЗЗД за
осъждане на
ответниците Д.Т.,
В.И. и Б.Л. да щ
заплатят
солидарно
сума в размер
на 31 200 лева,
като
обезщетение
за периода от
въвода във
владение - 20.07.2016г.
до
подаването
на исковата молба
в съда - 17.04.2019г.
Предявен
е и
ревандикационен
иск за
жилището с
идентификатор
№ 68134.1602.6166.6.23 по кадастрална
карта и
кадастрални
регистри,
одобрени със
заповед № РД-18-38
от 10.07.2012г. на ИД на
АГКК.
Ответникът
– С.Т.М., ЕГН **********,
починал на
31.07.2022г., като като
негови
наследници
са
конституирани
синовете му
(определение
от 20.02.2023г.) - Н.С.М.,
и Т.С.М. (при
квоти от по Ѕ) оспорва
исковете
като
недопустими
и неоснователни.
Имало
предходни
други
производства.
Не било
упражнено
каквото и да
е насилие.
Ищцата не
предала
владението в
срок, но
страната не
претендира
дължимата се
неустойка.
Въпреки това
платил и
остатъка от
сумата. Излага
и други
доводи
относно
неоснователността
на исковете.
Ответниците
- Б.Т.Л., и В.И.И., оспорват
исковете:
-
имало
множество
еднотипни
производства;
-
оспорва активната
материална
легитимация
на ищцата,
евентуално –
тя се била
разпоредила
с жилището;
-
навежда и
други доводи
относно
неоснователността
на исковете;
- г-жа В.
дори била
продала
жилището в
гр. Бухово на
16.07.2015г..
Претендира
и разноски.
Ответникът
- Д.Ц.Т., оспорва
исковете:
-
излага
доводи,
аналогични
на тези на
предходния
ответник,
като сочи, че
било
приложимо и
правилото на
чл. 300 от ГПК;
-
прави
възражение
за давност;
-
искът бил
недопустим,
тъй като
жилището вече
не било собственост
на ищцата, с
оглед
продажбата на
наследството;
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Процесното
жилище е
закупено от
бащата на ищцата
– С.П., през 1974г. (НА –
л. 231). Г-н П.е
завещал Ѕ от
него на
съпругата си
– М.П.(л. 233).
Видно
от
удостоверение
от 22.01.2015г. (л. 37),
жилището, находящо
се в гр. София, ж.к. „******I“,
бл. ********, е
завещано от М.
Г. П., ЕГН **********, на
внучка щ Д.В.В.,
ЕГН **********. Става
въпрос за
целия
апартамент, а
не за част.
Завещателят,
видно от
предходния
документ, а и с
оглед
изложеното в
„от правна
страна“, е пълен
собственик.
М. Г. П. е
починала на
19.01.2015г.
(Удостоверение
за родствени
връзки – л. 45) и е
оставила за
наследници: В.С.
В. – дъщеря, а Д.В.В.,
ЕГН **********, е
дъщеря на
последната.
В
исковата
молба се
излагат
твърдения за
извършени
престъпления.
СРП обаче
отказва да
образува
производство,
тъй като
ставало
въпрос за
гражданскоправен
спор (Постановление
от 15.01.2019г. – л. 117). По
делото всъщност
има
множество
актове на
прокуратурата.
В
молба от 14.10.2029г.
адв. Д. излага
твърдения, че
ищцата и
дъщеря щ са се държали
некоректно
(л. 80).
Комуникация
не е постигната
и с адв. П.
(молба – л. 90). Адв. М.,
въпреки
опитите си,
не успява да
се свърже с
ищцата (молба
– л. 104). Аналогични
доводи на
тези,
посочени от
адв. Д. излага
и адв. М. (молба –
л. 217). Едва на 14.08.2020г.
адв. Б. успява
да установи
волята на
ищцата (л. 226 и л. 245).
До
непреодолими
различия в
линията на
защита се
стига и по
отношение на
последния
процесуален
представител
(Молба от 19.07.2022г. –
л. 422). Ситуацията
се повтаря и
с адв. К. (Молба
от 26.05.2023г. – л. 675).
С НА
за замяна на
недвижим
имот № 175, т. I, рег.
№ 1539, д. № 153/23.02.2015г. (л 237), С.Т.
е прехвърлил
на В.В.
апартамент,
находящ се в
гр. Бухово,
срещу процесното
жилище,
находящо се в
сграда с идентификатор
№ 68134.1602.6166.6.23 по
кадастрална
карта и
кадастрални
регистри,
одобрени със
заповед № РД-18-38
от 10.07.2012г. на ИД на
АГКК. За
уравняване
на дяловете е
заплатена
сумата от 39 116,60
лева от страна
на г-н Т.. 16 000
лева, вече
получена по
банкова
сметка, *** – 23 116,60
лева, дължима
в 15 дневен
срок от
предаване на
владението.
Двете
страни
декларират
че са
единствени собственици
на
заменяните
недвижими
имоти.
На
същата дата е
сключен
договор
между същите
страни за
продажба на
наследството
на С.П., баща на
ищцата, както
обаче и на
майка щ – М.П.(л. 339).
Въвод
в жилището е
осъществен
на 02.07.2015г. (л. 344).
В.В. е
продала
жилището в
гр. Бухово с
НА за покупко-
продажба № 112, т.
II, рег. № 2615, д. № 279 от
16.07.2015г.
Пълномощното
в полза на С.М.
е оттеглено
през 2018г. (л. 35).
Впоследствие
жилището е
препродавано.
Събрани
са гласни
доказателства
– разпитани
са св.св. П., Я. и Н..
От
показанията
им се
установява,
че
-св. П.:
познавала
ищцата, тъй
като и я
довели през януари
2016г. Били я
намерили
навън гола и
бита. Ищцата щ
споделила, че
тя и майка щ са
били бити от
дъщеря щ.
Сделките били,
за да не може
дъщеря щ да се
възползва от
имуществото
щ. Свидетелят
присъствал
на част от
фактическия
състав на
сделката.
Сетила се че
вторият
свидетел - Б.Я.,
може да
помогне.
Показанията
за побоите се
потвърждават
и от
изявленията
на самата
ищца –
Сведение от 17.07.2015г.
(л. 776 – снети по
прокурорска
преписка;
следват
обяснения в
обратния
смисъл, които
не могат да
се ценят като
част от
доказателствения
материя – л. 790).
Там се
признава, че
г-жа В. е бита
от дъщеря си
и че
проблемните
сделки са
осъществени
съзнателно и
доброволно (чл.
175 от ГПК).
-св. Я.:
потвърждава
вече
изложеното
от първия свидетел.
Продавачката
била напълно
наясно с условията
на сделката и
ги искала.
-св. Н.:
бил
нотариусът,
изповядал
сделката. Не
си спомня за
нея, но по
принцип
винаги се
уверявал, че
стените са
наясно с
правните
последици.
Депозирани
са
заключения
на СТЕ и ССчЕ,
неоспорени
от страните и
приети от
съда, като
компетентно
изготвени. От
тях се
установява,
че:
-
средният
пазарен наем
за жилището
възлиза на 4 964,61
лева за
периода от
20.07.2016г. до 22.05.2017г.; и 12 929,92
лева за
периода от
23.05.2017г. до 17.04.2019г.
-
през 2015г. на
ищцата са преведени
от С.М. 35 516,60 лева.
След
обжалване от
страна на
ищеца е
отменено
определение,
с което
делото е
прекратено
на основание
чл. 126 от ГПК –
Определение
на САС № 2821 от
13.11.2023г. по ч.гр.д. №
2993/23г.
от правна
страна:
Когато
ищецът
основава
искането си
за връщане на
определена
вещ на
нищожен,
унищожен или
развален
договор,
постановяването
на установителен
диспозитив
на решението
не е необходимо,
тъй като в
тези случаи
връщането на
дадената в
изпълнение
на договора
вещ се претендира
не на
основание чл.
108 ЗС, а на
основание чл.
34 или чл. 55 ЗЗД
като
последица от
уважаването
на иска за
нищожност,
унищожаване
или разваляне
на договора (мотиви към
т. 2а от
Тълкувателно
решение № 4 от
14.03.2016 г. на ВКС по
т. д. № 4/2014 г., ОСГК,
докладчик
съдията Т.Г.; в
същия смисъл
и Р. № 50062 от 01.12.2022г. на
ВКС, т.к., I отд.,
т. д. № 278 по
описа за 2021г.).
Жилището
обаче е
прехвърлено
на трети добросъвестни
лица (добросъвестността
се
предполага, а
и друго не се
твърди), това
означава, че
искат не може
да бъде на облигационно
основание, а
само на вещно
такова – чл. 108 от
ЗС.
1.
много е
вероятно
това
производство
да е поредно
(да се
разбира
последващо)
и/или да съвпада
частично с
друго, което
го предхожда.
Ищцата
генерира
огромно
количество
относително
еднакви искания
към
съдилищата,
като
същевременно
волята щ е
трудно
установима.
По тази причина
различните състави
не могат да
преценят със сигурност
какъв точно е
предметът на
съответните
дела и кое от
тях е
преюдициално
или първо – с
оглед
приложението
на чл. 126 от ГПК. Това
е и
констатацията
на САС. С
оглед процесуална
икономия (принципът
е споменат в Опр. №
372/26.07.2010г., по ч.гр.д. №
292/2010г., на I г.о., и
двукратно в
ТР № 4/2014г. от 14.03.2016г.
на ВКС ОСГК),
а и за да се
постигне
някаква
яснота в разумен
времеви
порядък,
следва да се
постанови
акт по
същество.
2. според
първоначалната
искова молба,
ищцата е
собственик
на Ѕ ид.ч. След
уточнението
на адв. Б., вече
се
претендира
изцяло (това
е
релевантната
ситуация).
Последното
няма особено
значение - ако
се установи
право на
собственост
(каквато и да
е идеална
част), то това
би била хипотеза
на
управление,
целяща
запазване на
имуществото (ТР № 91 от 01.10.1974г.
по гр.д. № 63/1974г.,
ОСГК на ВС –
изложеното в
решението е
приложимо по
аналогия).
Ако
претенциите
по отношение
на пълномощното
и двата
нотариални
акта бяха
основателни,
ищцата, вероятно
все пак не би
установила
активната си
материална
легитимация.
Доколкото
друго не е
установено –
бащата на
ищцата е
завещал на
съпругата си
Ѕ ид.ч. от
жилището.
Предполага
се че то е
съпружеска
имуществена
общност,
доколкото
друго не е
установено.
Това
означава, че
дъщерята
реално е
лишена от
наследство,
тъй като по
закон (чл. 28 от СК), майката
на ищцата е
наследила Ѕ
от жилището
след
разпадането
на имуществената
общност
(смъртта на
съпруга си), +
останалата Ѕ
ид.ч., която щ е
завещана.
Няма
данни за
проведено
производство
за възстановяване
на запазена
част. Това не
означава, че
искът е
недопустим –
ищцата твърди,
че жилището е
нейно (Процесуалната
легитимация
се определя от
твърденията
на ищеца в
исковата
молба, който
заявява, че
именно той е
носителят на
накърненото
от ответника
чрез
възникналия между
тях правен
спор
материалното
право - Решение
№ 5/06.06.2011 г., по гр.д. №
47/2010 г., на III г.о.,
постановено
по реда на чл. 290 ГПК, за
разлика от
материалната
легитимация,
която се
определя от
доказването
на иска и обуславя
неговата
основателност
и по която
съдът се
произнася
със
съдебното
решение; също
Решение № 61 от
13.06.2014г. на ВКС по
гр.д. № 3306/2013г., IV г.о.,
ГК, докладчик
съдията А.Б.).
Договорът
за продажба
на
наследство
вероятно е
сключен след
замяната и от
гледна точка
на жилището –
е без
предмет.
Целта може би
е само
допълнителна
сигурност за
купувача.
3. Няма
ангажирани
доказателства
за каквото и
да е насилие,
освен това от
страна на дъщерята
на ищцата по
отношение на
последната.
Доказателство
е
признанието
за неизгоден
за страната
факт – арг. от
чл. 175 от ГПК
(например:
Решение № 475 от
08.06.2010г. по гр.д. №
1311/2009г., г.к., ІІІ г.о.
на ВКС), но не и
писмените
твърдения на
страната,
които повтарят
изложеното в
иска (писането
не доказва
нищо в полза
на този,
който го е писал,
но то е
доказателство
против него - Scriptum
pro scribente nihil probat, sed contra scribentem).
Само за
пълнота
следва да се
посочи, че не
е налице
хипотеза на
чл. 300 от ГПК. Постановлението
на
прокуратурата,
с което е
прекратено
наказателното
преследване
поради това,
че
обвиняемият
е счетен за
невиновен да е
извършил
престъпното
деяние, не е
задължително
за
гражданския
съд, който се
произнася по
гражданските
последици от
това деяние - ТР
№ 142 от 01.12.1966г. по
гр.д. № 112/1966г., ОСГК
на ВС).
Последвалата
продажба на
апартамента
в гр. Бухово
би санирала проблема,
ако го имаше,
доколкото
представлява
конклудентно
потвърждение
на сделката
за замяна
(арг. от чл. 35, ал. 2
от ЗЗД).
4. Не е
налице и
несъразмерност
на престациите
(В Р. № 24 от 09.02.2016г. на
ВКС, ГК, III г.о., по
гр.д. № 2419/2015г.
например се
сочи, че …. съгласно
чл.9 от ЗЗД
страните
имат свобода на
договарянето,
която се
рамкира от
приложимите
към
правоотношението
законови разпоредби
и от добрите
нрави.
Законодателят
допуска, че
цената на
недвижимия
имот може да
бъде по-ниска
от данъчната
оценка. В
същото време
понятието
добри нрави предполага
известна
еквивалентност
на насрещните
престации и
при тяхното
явно несъответствие
се прави
извод за
нарушение, водещо
до нищожност
на сделката.
ВКС счита, че
тази
неравностойност
би следвало
да е такава,
че
практически
да е сведена
до липса на
престация.
Следователно
значителна и
явна нееквивалентност
на
насрещните
престации,
която води до
нищожност
поради
противоречие
с добрите
нрави, е
налице,
когато насрещната
престация е
практически
нулева (споменава
се 12 пъти
по-ниска цена
от
пазарната). Липсата на
еквивалентност
(неустановена
по делото, е
само един от
критериите,
за да се
приеме, че
сделката е
нищожна; в Решение
№ 361 от 16.11.2011г. на
ВКС по гр.д. №
1077/2010г., IV г.о., ГК, докладчик
съдията С.С.се
разглежда
хипотеза на 16
пъти по-ниска
цена; Определение
№ 1255 от 8.11.2012г. на
ВКС по гр.д. №
419/2012г., III г.о., ГК,
докладчик
съдията О.К.- в
този случай
разминаването
е било 7 пъти, но
не е
прието, че то
е във вреда
на представлявания;
до подобен
извод е
достигнато и
в Решение № 63
от 28.03.2017г. на ВКС
по гр.д. № 822/2015г., IV
г.о., ГК, докладчик
съдията Л.А.).
Не са
ангажирани и
доказателства
за измама,
освен, че
ищцата не е
уведомила
нотариуса, а
и купувача за
завещанията.
Или,
исковете са
неоснователни.
по
разноските:
На
ответниците
се дължат
разноски – чл. 78,
ал. 3 от ГПК:
- на Н.С.М. и Т.С.М.
– 500 лева.
- на Б.Т.Л.
– 1 900 лева; и
- на Д.Ц.Т.
– 1 650 лева.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от В.С. В., ЕГН **********,***,
представлявана
от дъщеря си - Д.В.В.,
ЕГН **********, искове
с пр.осн. чл. 26, ал. 2, изр. 1,
предл. 2 от ЗЗД,
срещу Н.С.М., ЕГН **********, и Т.С.М.,
ЕГН **********, общ
адрес ***, р-н
Възраждане,
ж.к. **********, чрез
адв. С., Б.Т.Л.,
ЕГН **********,***, и В.И.И.,
ЕГН **********,***, общ
съд.адр.: гр.
София, ул. „****** ет. 2,
оф. 9, тел.: 0887 41 99 29, e-mail**********,
чрез адв. В.С.М.,
САК, личен
номер ********** и Д.Ц.Т.,
ЕГН **********,***3,
съд.адр.: гр.
София, район
Оборище, п.к. 1000,
ул. „*******, първи
надпартерен
етаж, офис № 1,
чрез адв. В.В. и Б.
от САК, e-mail**********,
искове с
пр.осн. чл.
26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД (липса
на съгласие,
евентуално накърняване
на добрите
нрави) да се
прогласят за
нищожни Нотариален
акт за замяна
на недвижими
имоти № 175, том,
peг. № 1539, дело № 153
от 23.02.2015г.; Договор
за
покупко-продажба
на
наследство
от 26.03.2015г. № 176,
сключени със С.Т.М.
и упълномощителната
сделка,
извършена с
Пълномощно с
peг. № 1546 от 23.02.2015г. на
нотариусИ.Н.
с peг. № 040 на НК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от В.С. В., ЕГН **********,***,
представлявана
от дъщеря си - Д.В.В.,
ЕГН **********, срещу Б.Т.Л.,
ЕГН **********,***, и В.И.И.,
ЕГН **********,***, общ
съд.адр.: гр.
София, ул. „********оф.
9, тел.: *****, e-mail: ********,
чрез адв. В.С.М.,
САК, личен
номер *********
искове с
пр.осн. чл. 108 от
ЗС и чл. 59 от ЗЗД,
за
установяване
правото на
собственост
на ищцата и
предаване на
владението
върху апартамент
№ 23, находящ се
в гр. София, ж.к. ********,
ет. III,
идентификатор
№ 68134.1602.6166.6.23 по
кадастрална
карта и
кадастрални
регистри,
одобрени със
заповед № РД-18-38
от 10.07.2012г. на ИД на
АГКК, както и
за заплащане
на сумата от 21 750
(двадесет и
една хиляди
седемстотин
и петдесет)
лева, обезщетение
за това, че
ищцата е била
лишена от
ползването
на жилището
за периода
от 23.05.2017г. до 17.04.2019г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от В.С. В., ЕГН **********,***,
представлявана
от дъщеря си - Д.В.В.,
ЕГН **********, срещу Д.Ц.Т.,
ЕГН **********,***3,
съд.адр.: гр.
София, район
Оборище, п.к. 1000,
ул. ********първи
надпартерен
етаж, офис № 1,
чрез адв. В.В. и Б.
от САК, e-mail: ******** иск
с пр.осн. чл. 59 от ЗЗД, за
заплащане на
сумата от 9 450
(девет хиляди
четиристотин
и петдесет)
лева,
обезщетение
за това, че
ищцата е била
лишена от
ползването
на жилището
за периода
от 20.07.2016г. до 23.05.2017г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, В.С.
В., ЕГН **********,***,
представлявана
от дъщеря си - Д.В.В.,
ЕГН **********, да
заплати на Н.С.М., ЕГН **********, и Т.С.М.,
ЕГН **********, общ
адрес ***, р-н
Възраждане, ж.к.
**********, чрез
адв. С., сумата
от 500
(петстотин)
лева,
сторени
деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, В.С.
В., ЕГН **********,***,
представлявана
от дъщеря си - Д.В.В.,
ЕГН **********, да
заплати на Б.Т.Л.,
ЕГН **********,***, ет.********,
тел**********, e-mail: ********,
чрез адв. В.С.М.,
САК,
сумата от 1 900 (хиляда
и
деветстотин)
лева,
сторени
деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, В.С.
В., ЕГН **********,***,
представлявана
от дъщеря си - Д.В.В.,
ЕГН **********, да
заплати на Д.Ц.Т.,
ЕГН **********,***3,
съд.адр.: гр.
София, район
Оборище, п.к. 1000,
ул. ********първи
надпартерен
етаж, офис № 1,
чрез адв. В.В. и Б.
от САК, e-mail: ************, сумата от 1 650
(хиляда
шестстотин и
петдесет)
лева,
сторени
деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: