№ 1453
гр. Русе, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20254520101028 по описа за 2025 година
Предявени са субективно съединени искове от В. Г. П. от гр. Русе, чрез упълномощен
адв. К. Х. от АК - Русе, против „ЮтеКредит България“ ЕООД, гр. София и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр. София с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с
чл.22 ЗПК за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит №
L301413/29.06.2022 г., сключен между ищеца и първия ответник, поради нарушение
разпоредбата на чл.11 на ЗПК, вземанията по който договор са прехвърлени чрез договор за
цесия на втория ответник. В срока за отговор по чл.131 ГПК ответниците „ЮтеКредит
България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изразяват становище за
неоснователност на исковете.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че на 29.06.2022 г. между ищеца и „ЮтеКредит България“
ЕООД по реда на ЗПФУР е сключен договор за кредит № L301413, по силата на който
дружеството е предоставило на ищеца кредит в размер на 1500 лв. със срок за погасяване на
кредита 12 месеца, на 12 равни месечни вноски от 154,51 лева с падеж 28-мо число на
съответния месец. Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на
12,00% и годишен процент на разходите в размер на 49,9%, като общата сума за плащане по
договора възлиза на 1853,65 лв. според т.6 от договора, от които 1500 лв. – главница, лихва –
98,90 лв. и 254,75 лв. такса за разглеждане. Не се оспорва и че вземанията на първия
ответник по договора за кредит са били прехвърлени с договор за цесия на втория ответник,
1
като ищецът е бил уведомен за извършената цесия с покана за плащане от 06.02.2025 г.
От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните, е
установено, че при изчисляване на посочения ГПР в договора за кредит са включени
разходите за заплащане на договорената възнаградителна лихва върху кредита с ГЛП 12% и
разходите, за разсрочената такса разглеждане, като размерът а ГПР – 49,9% е коректно
изчислен. Съдът възприема третия вариант на отговора на въпрос 2 от експертното
заключение, тъй като таксата за разглеждане не се дължи преди усвояване на кредита или в
деня на усвояване на кредита, а на 12 месечни вноски по 21,33 лв. съгласно погасителния
план. Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно, обективно и
компетентно.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
По делото не се оспорва сключването на процесния договор за кредит № L301413 от
29.06.2022 г. между В. Г. П. от гр. Русе и „ЮтеКредит България“ ЕООД, гр. София.
Сключеният между кредитора и клиента договор за кредит има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между
страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът има качеството на
потребител. Не се оспорва и уведомяване на ищеца за сключен договор за цесия между
двамата ответници относно вземанията по договора за кредит.
При разглеждане доводите на ищеца за недействителност на процесния договор,
както и при извършване на служебната проверка на осн. чл.7 ГПК, съдът констатира
наличието на неравноправна клауза в процесния договор, касаеща таксата за разглеждане,
която обаче не води до неговата недействителност.
Ищецът счита, че договорът за кредит е недействителен поради неправилно
посочване на ГПР и липса на разпоредба в договора за условията за прилагане на
фиксирания лихвен процент. Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според
чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Според експертното заключение по приетата СИЕ при определяне
размера на ГПР съгласно договора - 49,9% са взети предвид договорената лихва върху
кредита и разходите за разсрочената такса разглеждане. Според вещото лице действителният
размер на ГПР, с включени всички задължения по кредита, съответства на посочения в
договора за кредит, т.е. същият е коректно изчислен и не надвишава максимално допустимия
размер по чл.19, ал.4 ЗПК.
По отношение на уговорения лихвен процент, от съдържанието на процесния договор
за кредит и приложенията към него е видно, че страните са уговорили, съгласно част III, т.1
2
на стандартния европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити към
договора, фиксиран годишен лихвен процент 12%, при период на олихвяване 12 месеца. В
Приложение № 1 към договора се съдържа и погасителен план, в който също ясно е посочен
размер на дължимата лихва, както като част от общия размер на всяка дължима месечна
погасителна вноска, така и като общ размер на периода на договора. В т.8.9 от Рамковото
споразумение за потребителските кредити е регламентиран начинът, по който се изчислява
лихвеният процент на ден. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема,
че клаузите в договора ясно сочат размера на приложимата по кредитното правоотношение
възнаградителна лихва и не е налице нарушение на изискванията на чл.11 ЗПК относно
лихвения процент по кредита, което да е основание за недействителност на договора за
потребителски кредит съгласно чл.22 ЗПК.
Същевременно настоящият състав счита, че предвидената в договора за кредит такса
за разглеждане е уговорена в нарушение на императивни норми в ЗПК. ЗПК въвежда
императивни изисквания относно формата и съдържанието на потребителските договори,
които са условие за неговата действителност. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла на цитираната
разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит. Кредиторът не може да изисква плащане на
такси за действия, свързани с управлението и усвояването на кредита, тъй като те са част от
дейността му по предоставяне на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК, както и да събира повече от
веднъж такса за едно и също действие. Съдът намира, че клаузата в договора, според която
потребителят дължи заплащане на такса за разглеждане, противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК,
тъй като не представлява такса, свързана с предоставяне на допълнителни услуги. Същата
противоречи и на добрите нрави, доколкото срещу уговорената такса кредитополучателят не
получава никакво конкретно благо. Потребителят следва да заплати такса с неясна насрещна
престация, като процесната клауза е предварително уговорена, кредиторът едностранно е
определил размера й и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е
възможност да повлияе върху съдържанието на клаузата, регламентираща нейното
заплащане. Не е ясно и какъв е начинът за определяне на нейния размер. С така уговорената
такса се постига увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем.
Същата не се внася предварително от потребителя, за да получи въпросната услуга, нито се
приспада от получената сума по кредита, а се дължи наред с нея, на падежната дата по
договора. Неоснователни са възраженията на ответника, че таксата не е свързана с
усвояването на кредита, а е за разглеждане на кредита, тъй като предшества отпускането му,
доколкото разглеждането на молбата за кредит е неотменима част от отпускането и
усвояването на потребителския кредит. Клаузата се явява недействителна поради
противоречието й с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК и с добрите нрави. Същевременно
недействителността на тази клауза не води до недействителност на целия договор за кредит,
3
тъй като не е свързана с нарушение, посочено в чл.22 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.26,
ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, ако може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В настоящия
случай съдът счита, че договорът за кредит би могъл да съществува и без уговорената такса
за разглеждане, поради което същият е действителен. Нищожна се явява единствено
клаузата, предвиждаща такса за разглеждане на горепосочените основания.
Предвид изложеното исковете за прогласяване недействителност на процесния
договор се явяват неоснователни и недоказани.
Страните са претендирали деловодни разноски, каквито следва да се присъдят
съобразно изхода на спора.
Предвид изложеното, с оглед изхода на спора, на осн чл.78 ГПК в полза всяко от
ответните дружества следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер по
150,00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от В. Г. П. с ЕГН
********** от гр. Русе, против „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Черковна“ №38, ет.1, офис 4,
иск за признаване за установено по отношение на „ЮтеКредит България“ ЕООД, че договор
за потребителски кредит № L301413 от 29.06.2022 г. е недействителен на осн. чл.22 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от В. Г. П. с ЕГН
********** от гр. Русе, против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“ ет.2, офис 4, иск за признаване за установено по
отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че договор за потребителски кредит
№ L301413 от 29.06.2022 г., сключен между В. Г. П. и „ЮтеКредит България“ ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, е недействителен на осн. чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА В. Г. П. с ЕГН ********** от гр. Русе да заплати в полза на „ЮтеКредит
България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище в гр. София, деловодни разноски в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Г. П. с ЕГН ********** от гр. Русе да заплати в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище в гр. София, деловодни
разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5