Р Е Ш Е Н И Е № 568
10.06.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI-ти граждански
състав
На
18.05.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Петя Цонкова
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 566 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 333/04.07.2019 г., поправено с решение №
60/16.01.2020 г., постановени по гр.д.№
2707 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград се:
признава за установено в отношенията между
страните, че А.К.Д., ЕГН **********;
И.С.Д., ЕГН ********** и М.С.А., ЕГН ********** - всички с адрес: ***,
дължат на И.В.Д., ЕГН ********** ***, сумата от общо 5 120.00 лева, от които:
А.Д. – 3413.32 лева, И.Д. – 853.33 лева и М.А. – 853.33 лева, представляваща
непогасената част -1/2 ид.ч. от дължимата от тях сума за ремонт на покрива на
сграда – обща част на сградата, находяща се в град Асеновград, ***, ведно със
законна лихва, върху главницата считано от дата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда на 29.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за която е
била издадена Заповед № 1281/31.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 2511/2018 г. по описа на Асеновградския РС,
като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 6 474.50 лева – или за
разликата от 1 354.50 лева;
отхвърля се възражението
/претенцията/ за прихващане на А.К.Д., ЕГН **********, И.С.Д., ЕГН ********** и М.С.А., ЕГН
********** ***, срещу: И.В.Д., ЕГН ********** ***, за извършени от ответницата
неотложни ремонти в общите части на сградата – общо в размер на 2 400
лева, или за претендираната /дължима от ищцата сума в размер на 1 200
лева;
осъжда се А.К.Д., ЕГН
**********, И.С.Д., ЕГН ********** и М.С.А., ЕГН ********** да заплатят на
И.В.Д., ЕГН ********** сумата от 905.50 лева
- разноските по ч. гр. дело № 2511/2018 г. по описа на Асеновградския РС
и по гр.д. № 2707/2018 г. по описа на Асеновградския РС;
осъжда се И.В.Д., ЕГН
********** да заплати на А.К.Д., ЕГН **********, И.С.Д., ЕГН ********** и М.С.А., ЕГН
**********, сумата от 471 лева -
разноските по ч. гр. дело № 2511/2018 г. по описа на Асеновградския РС и по
гр.д. № 2707/2018 г. по описа на Асеновградския РС.
Недоволни от постановеното
решение са останали ответниците А.К.Д., И.С.Д. и М.С.А., които чрез
пълномощника си адвокат Е.И., са депозирали въззивна жалба против решението в
частта, с която е установено задължението
им да заплатят на И.В.Д. сумата от общо 5 120.00 лева, от които: А.Д. – 3413.32 лева, И.Д. –
853.33 лева и М.А. – 853.33 лева, за ремонт на покрива на сграда в град
Асеновград, ***, ведно със законна лихва, за които е издадена Заповед №
1281/31.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 2511/2018 г. на АРС, както и в частта, с която е отхвърлено възражението
им за прихващане и в частта на присъдените разноски.
Във въззивната жалба се
излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част. Оспорват се кредитираните от първостепенния съд идеални части
от общите части на сградата с довода, че ответниците притежават 43, 30 ид.ч.,
до размера на които отговарят, а не до размера на приетите от районния съд -
50, 00 ид.ч. или 1/2 ид.ч. Възразява се за недоказаност на исковата претенция.
Поддържа се, че ремонтните работи са извършени без тяхно знание и съгласие.
Оспорва се неотложното извършване на ремонтните работи с довода, че не са
представени оферти, договор за възлагане на ремонта на покрива с количествена и
стойностна сметка, гаранция за изпълнение и срок. Позовават се на §1, т. 8 и 9
от ДР на ЗУЕС, правейки разграничение между необходим ремонт и неотложен
ремонт, като приемат, че в случая не е налице неотложен ремонт, тъй като не е
имало по - големи увреждания от установените от свидетелите течове. Възразяват,
че не са давали съгласие и не са били уведомени за ремонта, от което приемат,
че исковата претенция намира своето правно основание в чл.60 и сл ЗЗД като
ищецът не бил доказал обедняването си. Оспорват отхвърлянето на възражението им
за прихващане с довода, че давността за вземането им изтича м.август 2017 г., а
вземането на ищеца е с падеж - м.август 2015 г., към който момент петгодишната
давност за вземането им не била изтекла, от което правят извода, че е могло да
се извърши прихващане между двете вземания. По тези съображения искат да
се уважи възражението им за прихващане и да се отхвърли предявения иск. Молят
за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на разноските в
производството. Не правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна И.В.Д.,
ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника адвокат Г.Б., с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Взема се становище по
конкретните оплаквания във въззивната жалба, намират за преклудирано
възражението досежно приетите от районният съд идеални части от общите части на
сградата, излагат подробни доводи и съображения за неоснователност на
изложените в жалбата твърдения и аргументи, като същевременно развиват
съображения, които обосновават правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение. Въз основа на изложеното в отговора се иска
жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Не правят
доказателствени искания.
Решението не се обжалва в частта, с която искът е отхвърлен до пълния му
предявен размер от 6 474.50 лева – или за разликата от 1 354.50 лева.
Предмет на разглеждане в производството е и въззивна
жалба на А.К.Д., И.С.Д. и М.С.А., депозирана чрез
пълномощника им адвокат Е.И., против Решение
№ 60/16.01.2020 г. по гр.д.№ 2707 по
описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, с което се допуска поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 333/04.07.2019 г. /16.01.2020 г. по
гр.д.№ 2707 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, като се отхвърлява
възражението /претенцията/
им за прихващане срещу И.В.Д. за извършени от ответницата неотложни ремонти в
общите части на сградата – общо в размер на 2 400 лева, или за
претендираната /дължима от ищцата сума в размер на 1 200 лева. Излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението като оспорат
отхвърлянето на възражението им за прихващане, по същество обосновават
основателността на същото и настояват за съдебна компенсация. Молят за отмяна
на обжалваното решение. Не правят доказателствени искания.
Въззиваемата страна И.В.Д.,
чрез пълномощника си адвокат Г.Б., в срок е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който оспорва нейната основателност, излага подробни съображения, моли
за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение. Не
прави доказателствени искания.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваните решения съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват
процесуално допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по предявен от И.В.Д. против А.К.Д., И.С.Д. и М.С.А. установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищцата сумата общо в размер на 6 474, 50 лв., представляваща задължение на
ответниците за подмяна на покрива на сградата, намираща се в гр.Асеновград,
***, които СМР са на обща стойност от 12 949 лева, като се иска
установяване на вземането съобразно
притежаваните от ответниците идеални части от общите части на сградата, както
следва: А.К.Д. –
задължение за сумата в размер на 4 316, 34 лв. ( 4/6 ид.ч. от 6 474, 50 лв.), И.С.Д. – задължение за сумата в размер на 1 079, 08 лв. ( 1/6 ид.ч. от 6 474, 50 лв.) и М.С.А. - задължение за сумата в размер на 1 079, 08 лв. ( 1/6 ид.ч. от 6 474, 50 лв.), ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, ведно с деловодните разноски, за които суми е издадена Заповед
№ 1281/31.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. дело № 2511/2018 г. по описа на Асеновградския РС.
В исковата молба се твърди, че И.В.Д. е собственик на
самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр.Асеновград, ***, представляващ
втори жилищен етаж, а А.К.Д., И.С.Д. и М.С.А. са собственици на първи етаж от
същата сграда по наследство от С. И. Д.. Ищцата твърди, че живеела в САЩ, но се
интересувала какво се случва със семейния имот, като от доста години покривът на
сградата бил в окаяно състояние. През 2015 г. се наложило покривът не просто
да бъде ремонтиран, а изцяло подновен, тъй като бил толкова компрометиран, че
само ремонт не би довел до окончателното му поправяне. Към посоченият момент,
нейният чичо и наследодател на
ответниците – С. И. Д., който бил собственик на първия етаж, нямал финансови
средства, за да се включи в ремонта, но обещал да възстанови парите, необходими
за подмяна на покрива, съответно на собствеността си. Предвид на това ищцата
предприела ремонт на покрива на жилищната сграда и изцяло заплатила сумата за
същия в общ размер на 12 949 лева. Подробно описва начина, по който
е формирана горната сума, чрез посочване на стойността на закупените материали
за ремонт на покрива и стойността на
извършената услуга - труд за изпълнението на СМР на покрива, включително за полагане на улуци и водосточни тръби. До момента на подаване на исковата молба се сочи, че е
била проведена устна кореспонденция, която не довело до резултат. Позовава се и
на представената с исковата молба нотариална покана, с която е поканила
ответниците да й заплатят дължимите суми, същата била получена лично от
ответниците, но те неизпълнили задължението си. Посочва, че ответниците не са правили
никакви възражения, тъй като ремонтът на покрива бил наложителен. Предвид на
това намира, че ответниците й дължат заплащането общо на сумата от 6 474, 50 лв., съответно на общо притежаваните от
тях 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, уточнена относно А.К.Д. в размер на 4 316,
34 лв. ( 4/6 ид.ч. от 6 474, 50 лв.), И.С.Д. в размер на 1 079, 08 лв. ( 1/6
ид.ч. от 6 474, 50 лв.) и М.С.А. в размер на 1 079, 08 лв. ( 1/6 ид.ч. от 6 474, 50 лв.).
С отговора на исковата молба
ответниците А.К.Д., И.С.Д. и М.С.А. оспорват предявения иск като неоснователен.
Възразяват срещу необходимостта от извършването на ремонта, както и твърдят извършването на друг такъв
през 2012 г. в периода от месец май до месец юни, изразяващ се в полагане на
нови керемиди, черна хартия, вложени други материали – летви, пирони, болтове,
поставени улуци и водосточни тръби, обшивки, заплатен труд на обща стойност от
7 220,00 лева. Също така твърдят, че ищцата не е уведомила ответниците,
респективно техния наследодател за намерението си да извърши ремонт. Оспорва се
постигането на съгласие за извършването на ремонта от ищцата, касаело се за
ремонт в нейния имот, както и се оспорва размера на иска като недоказан. Прави
се възражение за съдебно прихващане със суми за неотложен ремонт, изпълнен през
2012 г. на покрива на съсобствената сграда в гр.Пловдив, ул.“***.
След преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните,
съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2511/2018 г. по описа
на АРС се установява,
че в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
за вземанията на ищцата спрямо всеки един от ответниците, предмет на настоящото
производство. Против заповедта са постъпили възражения в срока по чл. 415 от ГПК от
ответните страни, поради което и в изпълнение указанията на заповедния съд е
инициирано настоящото производство, с предмет - установяване дължимостта на
сумите, за които е издадена цитираната Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото не се спори, че ищцата е собственик на
втори, а ответниците на първи жилищен етаж от сграда, находяща в град Асеновград,
обл.Пловдивска, ул***. Според нотариален акт за покупко-продажба № 400,том II, дело № 757/1963 г., В.И.Д. и С. И.Д. са придобили
парцела II
- 4613, кв.348 в гр.Асеновград. Съгласно
договор за разпределение на новострояща жилищна сграда върху парцела от
29.03.1975 г. между В. И.Д. и С. И. Д.,
в дял на С. И. Д. със съгласието на съпругата А.К.Д. се дава и той приема да
построи и да стане изключителен собственик на първи жилище етаж и от приземие №
6, всички представлящи 43, 30 идеални части и гараж № 1 с идеална част 4, 59, а
в дял на В. И. Д. със съгласието на
съпругата М. В. Д. се дава и той приема да построи и стане изключителен
собственик на втори жилищен етаж, избено помещение № 4, 1 и 5, от приземието №
7 и 8 или всичко представляващо 52, 03 идеални части, като таванското помещение
се разпределя по една втора идеална част за С. и В. И. Д.. С нотариален акт за
дарение № 77, том XI, дело № 3285/1997 г. от
05.11.1997 г. на Нотариус при РС Асеновград, В. И. Д. и съпругата му М. В. Д. са дарили на дъщерите
си И.В.Д., Р. В. Я. и В. В. Б., собствеността на горепосочения втори жилищен етаж, ведно избени помещения № 4, 1 и 5,
приземни стаи № 7 и 8, 1/2 ид.ч. от тавана на жилищната сграда, както и 1/2
ид.ч. от парцел IV - 1712, кв.142 по плана на
гр.Асеновград, в който е изградена сградата. С договор за доброволна делба от
05.11.1997 г., И.В.Д.
се легитимира като изключителен собственик на втория жилищен етаж, избените помещения № 4, 1 и 5, приземни стаи № 7 и
8, както на 1/2 ид.ч. от тавана на процесната жилищна сграда.
Представено е удостоверение, изд. на 27.02.2019 г. от
община Асеновград, за сключен граждански брак на 22.02.1970 г. между С. И. Д. и
А.К.Д.. Установява
се от удостоверение за наследници на С.
И. Д., починал на 12.11.2015 г., че
негови наследници са ответниците по делото А.К.Д. /съпруга/, И.С.Д. /син/ и М.С.А. /дъщеря/.
Предвид на това се доказва, че ответниците са собственици на първи жилище етаж
и приземна стая № 6 от процесната жилищна сграда, при квоти: 4/6 ид.ч. за
първия ответника и по 1/6 ид.ч.за втори и трети ответник.
С нотариална покана от И.В.Д.
до А.К.Д., И.С.Д. и М.С.А., връчена им лично на 26.09.2018 г. от Нотариус
Кожухарова с рег.№ 234 на НК, ищцата е поканила ответниците да й заплатят общо
сумата от 6 474, 50 лв. за извършването на ремонтните дейности на сградата
в гр.Асеновград, ***, предмет на настоящото производство.
Като писмено доказателство по
делото е приет и саморъчно изготвен опис на извършени ремонтни работи на
сградата, с остойностяване на СМР - материали и труд, всичко в размер на
12 949 лв., подписан от Б. Я. М..
В първата инстанция е
допусната съдебно - техническата експертиза с вещо лице М.
М., която е изготвила две заключения - с вх.№ 5558/09.04.2019 г. и вх.№
7542/20.05.2019 г., първото от които не
е прието, а е дадена възможност за
повторен оглед от вещото лице на сградата. Прието по делото е заключение с вх.№
7542/20.05.2019 г., след като при повторен оглед вещото лице е установило
извършването на ремонт на покрива и е констатирало, че керемидите са подменени изцяло, от
южната страна калканът е подмазан с вароциментов разтвор и обшит с ламарина.
Покривните води са отведени с хоризонтални водосточни тръби/улуци от трите
страни на сградата, вертикални водосточни тръби – 3 бр. и 4 бр. водосборни
кутии/казанчета, всички от поцинкована ламарина с кафяво защитно покритие,
направена е обшивка на комините с ламарина. Вещото лице е достигнало до извода, че качеството на
извършената работа е видимо добро, количеството и стойностите на видовете
работи подробно са отразени в таблица № 1. Стойността на ремонтните работи през
2015 г. са посечени в размер 10 240 лева.
По отношение на ремонтните работи през 2012 г., експертизата не е могла
да установи какви са били вложените материали. Вещото лице не е могло да посочи
как е изпълнено полагането на изолационна мушама и наковаването на дървена
скара за керемидите, тъй като за това е трябвало да се демонтират част от
керемедите. Констатирало е, че подменените улици, капаци, водосточни тръби и
кутии са изпълнени, от огледа не са били установени дефекти. Посочената от
вещото лице стойност на ремонтните работи през 2012 г. /претендирана от
ответниците/ е 2 330 лева, за които експертизата основно е черпила сведения от
свидетелските показания.
По почин на страните за установяване на
фактическите им твърдения са ангажирани гласни доказателства, които
условно могат да се разделят на две групи.
От една страна са
показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата - св. Б.
Я. М. /
извършил процесните ремонтни дейности/ и В. В. Б. /сестра на ищцата/. От показанията на св. М. се
установява, че къщата се състои от партерен и два основни етажа. Преди четири -
пет години свидетелят е правил ремонт на покрива на къщата по възлагане от П.
Г., който му се обадил, тъй като покривът му течал. П. Г. живеел на втория
етаж. При огледа св.М. е констатирал, че покрива изцяло е за смяна, имало
петна, теч, вар и мазилката падала, керемидите, улуците били за смяна. Ремонтът
бил извършен от свидетеля и от баща му, които наели общи работници за сваляне
на старите керемиди и строителни отпадъци, качване на новите и строителните
материали. Сложили нови летви, черна хартия, чисто нови керемиди, били са
налети и направени комини. Сложили и керемиди на калкана, обърнали ламаринка да
не тече. Всички материали за цялостния ремонт на покрива били закупени от фирма
„Маронов“, сумата е заплатена от П.Г., които е заплатил на свидетеля и баща му
сумата 6000 лева за ремонта. По време на ремонта на покрива е имало и
работници, които направили ламарината на покрива, обшивки на комините. На
свидетеля е предявена приложения частен документ - опис на Ремонт на покрива,
за който свидетелят е потвърдил, че саморъчно е изготвил и подписал относно изпълнените ремонтни
дейности и тяхната стойност.
Кореспондиращи с показанията на св. М. са показанията на св.Б., която посочва, че П. Г. е син на ищцата И.Д.,
който също живее в САЩ и от време на време си идва. Сестра й живеела на втория
етаж от сградата, чичо й С. Д. на първия етаж, а майка й и баща й на приземния
етаж. Излага показания за извършен от
сестра й ремонт през 2015 г. на процесния покрив, като посочва, че преди да се
извърши ремонта, когато сестра й си
идвала от Америка, отсядала в дома на свидетелката, тъй като течало навсякъде
от тавана. Всеки път когато посещавала майка си и баща си, виждала теч от етажа
на сестра й, от покрива.Докато баща й
бил здрав, същият полагал съдове, бидони, за да събира течащата вода.
Първоначално покрива на къщата е правен през 1977-1978 г. Сестра й платила за
ремонта, синът й плащал на майсторите. Всички керемиди били сменени, комините
обшити, нови улуци били сложени, подменени са дъски. При започването на ремонта
С. бил жив, същия не е възразил за извършването му, но е заявил че няма пари.
Докато вървял ремонта, в къщата живели А. и И., които не са възразявали срещу
ремонта. Преди този ремонт имало друг, били дошли цигани да сменят улуците,
които не ги сменили.
По делото са събрани и гласни доказателства, посредством показанията на ангажираните от ответниците свидетели И. А. Г. /правил
ремонта през 2012 г. и С. С. Д. /съсед/. Според показанията на св.Г., същият
заедно с И. през 2012 г. са извършили частичен ремонт на покрива на къщата като
са свалили всички керемиди, пренаредили ги наново, сложили черна хартия и пак
пренаредили. Имало течове, капело от стените и за това се е наложил ремонта. И.
платил за ремонта като дал на свидетеля 2 000 лева. И. закупил материалите
за ремонта - черна хартия, летви. Подменили всички счупени керемиди.Свидетелят
Д., съсед на имота, познава страните, удостоверява, че ответниците живеят на
първия етаж, на вторият етажа никой не живеел - собствениците били в чужбина, в
приземния етаж живеел братът на С.. Посочва, че през 2012 г. С., И. и още две
момчета са правили ремонт на покрива на къщата. Две години след това бил правен
и втори ремонт като С. му е казал, че П. се е върнал от Америка и е започнал да
прави ремонта. Преди започне ремонта на С., плочата оливала вода, след това
теча спрял, спряло подкожушването и мокренето.
С оглед на
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи, а
именно:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, във вр.
с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 от
ЗС. По делото не се спори и се установява, че сградата,
находяща се в гр.Асеновград,
ул.“***, е в режим на етажна собственост,
тъй като двата й етажа принадлежат на различни собственици - страните по
делото. Претендираните от ищцата разходи
са за ремонт на покривната конструкция на сградата, който съгласно чл.38, ал.1
ЗС представлява обща част. По смисъла на чл.3 ЗУЕС, в редакцията му от 26.07.2011г., за управлението
на общите части на сгради в режим на етажна обственост, в които самостоятелните
обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик се прилагат
разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за
собствеността.
Съгласно чл.30, ал.3 от Законът за собствеността,
всеки етажен собственик, съразмерно с дела си в общите части е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването им, тоест в необходимите разноски. Извършването на ремонтни работи на покрива на сградата
през 2015 г. от ищцата се доказват от събраните гласните доказателства -
показанията на св. М. и св.Б. В показанията си тези свидетели подробно посочват
изпълнените СМР-сваляне
на старите керемиди, слагане на нови летви, черна хартия, дъски, нови керемиди,
наливане и направа на комини, обшиване на комините, слагане на нови улуци,
обръщане на ламарината. Показанията на
тези свидетели се ценят като достоверни и обективни, тъй като са следствие на
непосредствени им впечатления, същите са ясни, точни и последователни, взаимно
си кореспондират и съответстват на приетото по делото заключение на СТЕ.
Извършените СМР през 2015 г. са констатирани и от вещото лице, според което керемидите са подменени
изцяло, от южната страна калканът е подмазан с вароциментов разтвор и обшит с
ламарина. Покривните води са отведени с хоризонтални водосточни тръби/улуци от
трите страни на сградата, вертикални водосточни тръби – 3 бр. и 4 бр.
водосборни кутии/казанчета, всички от поцинкована ламарина с кафяво защитно
покритие, направена е обшивка на комините с ламарина. Според вещото лице
качеството на извършената работа е видимо добро. Приетото от първоинстанционния
съд заключение на СТЕ съдът цени като обективно и професионално изготвено, в
съответствие с горепосочените гласни доказателства и тъй като същото не се
опровергава от останалите доказателства по делото.
Във въззивната жалба се
излагат оплаквания, че ремонтът не е бил наложителен, при което следва да се
отговори на въпроса дали направените от ищцата разходи са такива за запазване и поддържане на сградата или са разноски за подобрения.
Настоящият съдебен състав на ПОС, след преценка на
доказателствената съвкупност, приема, че извършеният от ищцата ремонт на
покривната конструкция е бил обективно необходим за възстановяване и запазване
на нейната цялост, а така и на самата сграда. Според показанията на св. М. и
св.Б. е имало теч от покрива и мазилката е падала, от което се доказва
съществуващата нужда от ремонт. В този смисъл, св.Б.изрично посочва, че баща й
е събирал водата от покрива със съдове, като същият е бил така компрометиран,
че се е налагало сестра й да живее при нея, когато се е прибирала от САЩ.
Показанията на свидетелите в тази си част също следва да се ценят като
достоверни, доколкото същите взаимно си
кореспондират и подкрепят, както и не се опровергават от останалите
доказателства. В случая показанията на водените от ответниците свидетели не
биха могли да бъдат ценени, тъй като не са достатъчно информативни. Св.Г.
единствено сочи, че чул от И., че се прави ремонт на покрива, но конкретно не
сочи от къде е достигнал до извода, че всичко е наред. Също така св.Д.
единствено изказва своето мнение, че вторият ремонт бил безсмислен, но не и
непосредствени наблюдения.
Не се споделя оплакването в жалбата, че предвид
поставеното в §1, т. 8 и 9 от ДР на ЗУЕС разграничение между необходим ремонт и
неотложен ремонт, следвало да се докаже неотложността на ремонта. Претенцията
на ищцата е за необходими разноски, а такива се явяват както тези за поддържането
и/или възстановяването на общите части, така
и тези, които са свързани с необходимостта
от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на
сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за
тяхното предназначение. Независимо дали ремонтът е необходим или неотложен, по
смисъла съответно на т.8
и т.9 от ал.1
на §1 от ДР на ЗУЕС, и в двата случая разходите за него имат
качеството на необходими разноски, защото
са свързани със запазване съществуването на обща част на сградата, като без
него състоянието й би се влошило съществено.
В случая се касае за необходим ремонт на покривната
конструкция на сградата, предизвикан от
налични течове. Извършеният ремонт, респективно сторените за него разноски
представляват необходими разноски, доколкото са извършени, за да се запази
вещта. За извършването на необходимите разноски по поддържането на общата вещ
не е необходимо съгласието на останалите съсобственици, а всеки неучаствал в ремонта съсобственик дължи
съответната на дела си част от направените разходи. Предвид на това без правно значение е възражението за
липсата на дадено съгласие от ответниците, съответно от наследодателя им, за
извършването на ремонтните работи. При
установено изпълнение на ремонтните работи и необходимостта за тяхното
извършване, е и без правно значение непредставянето на оферти за ремонтни
работи, договор за възлагане, както и че не се установява санкция за
гаранционно изпълнение и гаранционен срок.
Не се споделя доводът за липсата на доказателства,
установяващи размера на разноските. Доказателствата за това са събрани чрез
заключението на съдебно-техническата експертиза, в която са дадени пазарните
цени на материалите и труда, вложени при възстановяването на покривната
конструкция на сградата, възлизащи в общ размер на 10 240 лв.
Доказа се, че ищцата сама е извършила необходимите
разноски за ремонта на покрива, при което има вземане към ответниците за частта от
направените разходи, съответстваща на техния дял в общите
части. Видно от представения договор за
разпределение на новострояща жилищна сграда върху парцела от 29.03.1975
г., ответниците като собственици на първи жилище етаж и приземна
стая № 6 притежава 43, 30 идеални части и гараж № 1 с идеална част 4, 59. С оглед на това районният съд
неправилно е приел, че ответниците отговарят до размера на половината от
извършените разноски. Разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС изрично постановява, че съсобствениците
отговарят до размера на притежаваните от тях идеални части, която съставлява
императивна разпоредба и за спазването й съдът следи служебно. Ето защо,
ответниците отговарят до размера на разноските съобразно притежаваните от тях
47, 89
идеални части от общите части на
сградата. Предвид на това общият размер на дължимите разноски е 4 903, 94 лв., от
които: А.К.Д.
отговаря за сумата от 3 269, 28 лв. ( 4/6 ид.ч. от 4 903, 94 лв.), И.С.Д. за сумата от 817, 32 лв. ( 1/6 ид.ч. от 4 903, 94 лв.) и М.С.А. за
сумата от 817, 32 лв ( 1/6 ид.ч. от 4 903, 94 лв.).
Възраженето на ответниците е
за съдебно прихващане с вземането им за извършени от тях ремонтни дейности на
покрива сградата
през 2012 г., което е оставено от районния съд без уважение с довода, че
вземането на ответниците е погасено по давност, същото не е било ликвидно към
момента на изтичане на давността /30.06.2017 г/ , при което не отговаря на
условията в чл.103, ал.1 от ГПК и не може да се извърши съдебно прихващане. В
тази си част, въззивният съд намира решението за правилно, тъй като
претендираното от ответниците вземане е за разноски, направени през май – юни
месец 2012 г., срещу което ищецът своевременно е направил възражение за
погасяването му по давност. В чл.103, ал.2 от ЗЗД се допуска прихващане и след
като вземането е погасено по давност, но поставеното в нормата изискване е
прихващането да е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. По
смисъла на чл.103, ал.1 от ЗЗД, за да се извърши прихващането, то следва
вземането да е ликвидно и изискуемо. Правилни са изводите на районния съд, че
към момента на изтичане на давността за вземането на ответниците, вземането им
не е било ликвидно и същото е било спорно към момента на въвеждането му в
процеса. Съдебното прихващане настъпва след като влезе в сила
решението, с което се установяват насрещните вземания и тяхната изискуемост,
така че им се предава занапред качеството на ликвидност. Към момента на
изтичане на давността за вземането на ответника / 30.06.2017 г. / прихващане
не е могло да се извърши, тъй като вземането му не е било ликвидно, от което се налага изводът за недопустимост на съдебното прихващане с погасеното по давност
вземане. Предвид
на това без правно значение е доводът в жалбата, че вземането на ответниците не
е било погасено по давност към момента на пораждане на вземането на ищцата,
доколкото не се констатира безспорност на вземането на ответниците, а така и
осъществяването на поставените в чл.103, ал.1 от ЗЗД изисквания за извършване
на прихващането. Ето защо, първоинстанционния
съд правилно и законосъобразно е отвърлил
възражението за прихващане, при което в тази част решението ще бъде потвърдено.
Като краен резултат се
налага изводът, че решението в обжалваната част ще бъде отменено за разликата над установения
от въззивния съд размер на вземането на ищцата от 4 903, 94 лева до размер на 5 120 лева, както следва: по отношение на
А.К.Д. – за разликата над 3 269, 28 лева до 3 413.32 лева, на И.С.Д.
- за разликата над 817, 32 лева до 853,
33 лева и на М.С.А. - за разликата над
817, 32 лева до 853, 33 лева, като в останалата обжалвана част ще бъде
потвърдено.
Предмет на разглеждане е и въззивна жалба на
А.К.Д.,
И.С.Д. и М.С.А. против Решение №
60/16.01.2020 г. по гр.д.№ 2707 по описа
за 2018 г. на Районен съд Асеновград, с което се допуска поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 333/04.07.2019 г. по гр.д.№ 2707 по описа за 2018
г. на Районен съд Асеновград, като се отхвърлява възражението /претенцията/ им за прихващане.
Постановеното решение е по реда на чл.247 от ГПК и е в изпълнение на
Определение № 2446/26.11.2019 г. постановено по в.гр.д.№2290 по описа за 2019
г. на ПОС, с което делото е върнато на районния съд за поправка на очевидна
фактическа грешка, след като е контатирано, че формираната от районния съд воля
за отхвърляне на възражението за прихващане не е външно изразена в диспозитива
на решението. Във въззивната жалба не се релевират оплаквания срещу допуснатата
от районния съд поправка, а такива по същество на спора срещу отхвърлянето от районния
съд на възражението за прихващане, с които жалбоподателите преповтарят вече
изложените си оплаквания, които въззивният съд намери за неоснователни. Предвид на това и тъй като не се релевират други
оплаквания, въззивната жалба против
Решение № 60/16.01.2020 г. по гр.д.№
2707 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, ще се остави без уважение.
С оглед изхода
на делото следва
да бъдат преизчислени и
присъдените с обжалваното
решение разноски. Общият размер на разноските на
ищцата, направени в заповедното и исковото производство са 1 144.70 лева (264.70 лева
- за заповедното производство и 880 лева - за първата инстанция), от които
по съразмерност на уважената част от исковата претенция й се дължи заплащането
на 867, 02 лева (200, 49 лева за заповедното производство и 666, 53лева
за първата инстанция). Присъдените от районния съд
разноски на ищцата са в размер на 905, 50 лева при което решението следва да се
отмени в тази част за разликата над 905,
50 лева до 867, 02 лева, тоест за сумата от 38, 48 лева.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК
в полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях
разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска. Общия размер на разноските на ответниците, направени в заповедното и
исковото производство са 2 250 лева (1050 лв. -
за заповедното производство и 1200 лв. - за първата инстанция), от които следва да им бъдат присъдени
разноски общо в размер на 545, 80 лева (254, 70 лева - за заповедното
производство и 291, 10 лева- за първата инстанция), съразмерно с отхвърлената
част от иска. Присъдените от районния съд разноски на ответниците са в размер
на 471 лева, при което допълнително следва да им се присъдят още 74, 80 лева.
По разноските във въззивната
инстанция: в производството ищцата претендира присъждането на разноските по
делото като доказва направата на разноски от 840 лева за адвокатско
възнаграждение, от които следва да й се присъдят 804, 55 лева. - съразмерно на
отхвърлената част от жалбата.
Ответниците
претендират разноските за платена държавна такса като доказват заплащането на
ДТ в размер на 129, 50 лв. за жалбата против решение № 333/04.07.2019 г., с
което АРС се е произнесъл по същество на правния спор, и ДТ в размер на 25 лв.
за жалбата против решение №
60/16.01.2020 г., постановено по реда на чл.247 от ГПК. От тези разноски,
предвид частичната основателност на жалбата срещу решението по същество на
правния спор на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 5, 46
лева - съразмерно на уважената част от жалбата. Предвид неоснователността на
жалбата против решението по чл.247 от ГПК, няма да се присъдят разноски за ДТ.
Водим от горното,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 333/04.07.2019 г.,
поправено с решение № 60/16.01.2020 г.,
постановени по гр.д.№ 2707 по описа за 2018 г. на Районен съд
Асеновград, в частта, с която се
признава за установено в отношенията между
страните, че А.К.Д., ЕГН **********; И.С.Д., ЕГН ********** и М.С.А., ЕГН
********** - всички с адрес: ***, дължат на И.В.Д., ЕГН ********** ***, сумата
общо за разликата над 4 903, 94 лева до 5 120 лева, от които А.К.Д. за
разликата над 3 269, 28 лева до 3 413.32 лева, И.С.Д. за разликата над
817, 32 лева до 853, 33 лева и М.С.А. за разликата над 817, 32 лева до 853, 33
лева, представляваща непогасената част -1/2 ид.ч. от дължимата от тях сума за
ремонт на покрива на сграда – обща част на сградата, находяща се в град
Асеновград, ул***, ведно със законна лихва, върху главницата считано от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 29.10.2018 г. до окончателното
й изплащане, за която е била издадена Заповед № 1281/31.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 2511/2018 г.
по описа на Асеновградския РС, и в частта, с която А.К.Д., И.С.Д. и М.С.А. се осъждат да заплатят на И.В.Д. сумата за
разликата над 867, 02 лева до 905, 50
лева - разноските
по ч. гр. дело № 2511/2018 г. по описа на Асеновградския РС и по гр.д. №
2707/2018 г. по описа на Асеновградския РС, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.В.Д., ЕГН ********** *** против А.К.Д., ЕГН
**********; И.С.Д., ЕГН ********** и
М.С.А., ЕГН ********** - всички с адрес: ***, иск за признаване за установено,
че А.К.Д., И.С. Д. М.С.А. дължат на И.В.Д., сумата общо за разликата над 4 903, 94 лева до 5 120 лева, от които А.К.Д. за разликата над
3 269, 28 лева до 3 413.32 лева, на И.С.Д. за разликата над 817, 32 лева
до 853, 33 лева и на М.С.А. за разликата над 817, 32 лева до 853, 33 лева,
представляваща непогасената част -1/2 ид.ч. от дължимата от тях сума за ремонт
на покрива на сграда – обща част на сградата, находяща се в град Асеновград,
ул.“***, ведно със законна лихва, върху главницата считано от дата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 29.10.2018 г. до окончателното й
изплащане, за която е била издадена Заповед № 1281/31.10.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 2511/2018 г. по описа на
Асеновградския РС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 333/04.07.2019 г., поправено с решение №
60/16.01.2020 г., постановени по гр.д.№
2707 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, в останалата обжалвана
част.
Решението в необжалвана част е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 60/16.01.2020 г. постановено
по гр.д.№ 2707 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, постановено в
производство по чл.247 ГПК.
ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН ********** *** да заплати на А.К.Д., ЕГН **********, И.С.Д., ЕГН ********** и М.С.А., ЕГН
********** - всички с адрес: ***, сумата от 80, 26 лева (осемдесет
лева и двадесет и шест стотинки) - допълнителна сума за разноски по съразмерност пред
първа и въззивна инстанция.
ОСЪЖДА А.К.Д., ЕГН
**********, И.С.Д., ЕГН ********** и
М.С.А., ЕГН ********** - всички с адрес: ***, да заплатят на И.В.Д., ЕГН **********
***, сумата от 804, 55 лева (осемстотин и четири лева и петдесет и пет стотинки) - разноски по съразмерност пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.