Р Е Ш Е Н И Е № ......
гр. Враца, 05 ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, четвърти граждански състав, в
публично заседание на 08.10.2020 г.
в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 1167 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството представлява спорна съдебна
администрация, развива се по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК и е
съединено такова на основание чл. 213 от ГПК
по отношение на гр. дело № 1437/2020 г. и гр. дело № 1167/2020 г., и двете на
Врачански районен съд.
Образувано е по искова
молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК),
подадена от Ф.Д.П. с ЕГН ********** и с
адрес *** срещу Н.Е.Н. с ЕГН ********** *** за
предоставяне на ищеца упражняването на родителските права по отношение на
децата на страните Б. Ф. Д. с ЕГН ********** и П. Ф. Д. с ЕГН ********** и
определяне на местоживеенето на децата на адреса на ищеца, като бъде определен
режим на лични отношения на ответницата с децата, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца и 30 дни през лятото, както и за осъждане на
ответницата да заплаща на всяко от децата Б. и П., чрез техния баща и законен
представител Ф.Д.П., месечна издръжка в размер на по 180,00 лева, считано от
подаването на исковата молба – 03.06.2020 г. до настъпването на обстоятелства,
обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че
страните са живели на съпружески начала, като от съжителството са родени децата
Б. и П., но от сравнително дълго време са във фактическа раздяла. След
раздялата между страните децата се отглеждат от майката и живеят при нея, а
ищецът плаща издръжка за тях. Поддържа се, че децата желаят да живеят с ищеца в
неговия дом в с. Нефела, където той живее заедно с новата си партньорка и
общото им дете, че разполага с необходимите условия и желание да поеме грижите
за децата Б. и П., както и че може да разчита на помощта на родителите на
жената, с която живее на семейни начала при обгрижването на децата.
С исковата молба е направено и
изрично искане с правно основание чл. 127, ал. 3 от СК за определяне на
привременни мерки, по което съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание
на 13.08.2020 г.
В отговора си по чл. 131 от ГПК Н.Е.Н.
оспорва исковата молба с твърдения, че бащата нито има желание, нито
необходимите качества и условия да отглежда децата, а е подал искова молба с
намерение единствено да бъде освободен за в бъдеще от необходимостта да плаща
издръжка за децата.
Предявени са и насрещни претенции
от Н.Е.Н. с ЕГН ********** *** срещу Ф.Д.П. с ЕГН ********** и с адрес *** с
правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от Семейния кодекс СК), за
предоставяне на ищцата упражняването на родителските права по отношение на
децата на страните Б. Ф. Д. с ЕГН ********** и П. Ф. Д. с ЕГН ********** и
определяне на местоживеенето на страните на адреса на ищцата, като бъде
определен режим на лични отношения на ответника с децата, както следва: 10 дни
по време на Коледната ваканция на децата през нечетни календарни години, 10 дни
през Великденските празници през четни календарни години и 20 дни през лятната
ваканция на децата, след предварителна уговорка с майката, за осъждане на
ответника да заплаща на всяко от децата Б. и П., чрез тяхната майка и законен
представител Н.Е.Н., месечна издръжка в размер на по 152,50 лева, вместо вече
определената от съда в предходни производства издръжка, считано от подаването
на исковата молба – 30.06.2020 г. до настъпването на обстоятелства, обуславящи
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, даване на заместващо съгласие
от съда за срок от 5 години, без ограничение в броя на пътуванията, децата Б.и
П. да пътуват до всички страни членки на Европейския съюз и Турция,
придружавани само от майката или друго посочено от нея лице, както и даване на
заместващо съгласие за срок от 5 години за издаване на необходимите на децата Б.
и П. лични документи по искане само на майката.
В насрещната претенция се твърди,
че страните са живели на съпружески начала, като от съжителството са родени
децата Б. и П., но от февруари 2012 г. са във фактическа раздяла. След
раздялата между страните децата се отглеждат от майката, с помощта на нейните
родители, и живеят при нея, а бащата се е дезинтересирал напълно от децата и не
плаща издръжка за тях. Поддържа се, че поради недостиг на средства майката на
децата започнала да работи сезонно в чужбина, първо в Гърция, а после в
Германия, като в последната държава продължава да работи, вече на безсрочен
трудов договор. При отсъствие на майката от България за децата се грижат бабата
и дядото по майчина линия. Въпреки работата си в Германия майката на децата се
прибира в България на всеки два месеца, а през ваканциите си децата гостуват на
майка си в Германия. Децата желаят заедно с майка си да проучат училищата в гр.
***, Германия и евентуално да се запишат в някое от местните училища. Майката
на децата разполага в Германия с условия, които й позволяват в бъдещ момент да
отглежда децата си там.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от
фактическа страна:
От удостоверение, издадено въз основа на акт за
раждане № 336 от 19.06.2008 г. и
удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 95 от 10.02.2005 г., и
двете на Община Враца се установява, че от съжителството на страните са родени
децата Б. Ф. Д. с ЕГН ********** и П. Ф. Д.
с ЕГН **********.
Не се спори по делото и се
установява от социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца, че
децата Б. и П. живеят заедно с баба си и дядо си по майчина линия в собствено
жилище с адрес ****, като в същото има всички необходими условия за отглеждане
на децата. Майката на децата в момента живее и работи в Германия. Основни грижи
за децата към момента полагат бабата и дядото по майчина линия, подпомогнати от
майката, която се прибира в България на горепосочения адрес в квартал Кулата
пет пъти годишно, както и ежемесечно изпраща пари за издръжката на децата.
Децата постоянно поддържат връзка с майка си по телефона, като осъществяват
посещения и при бащата, който живее в гр. София с новото си семейство. Бащата
изплаща определената от съда издръжка в размер на по 140,00 лева за всяко дете.
Майката Н.Н. при изслушването си е
посочила, че доходите от работата й в Германия й позволяват да отделя и да
изпраща за децата си ежемесечно сумата от около 300,00-400,00 евро.
Бащата Ф.П. е посочил при
изслушването си от съда, че работи в строителството в гр. София и доходите му
са малко над размера на минималната работна заплата.
Съдът изслуша лично децата Б. и Ф.
при спазване на разпоредбите на чл. 15 от Закона за закрила на детето.
При изслушването си детето Б.
заяви, че след раздялата между родителите й през 2012 г. тя и брат й живеят с
майка си, която полага грижи за тях, подпомогната от бабата и дядото по майчина
линия. Бащата за известен период след раздялата търсел децата и осъществявал
контакти с тях, но после се запознал с новата си съпруга и престанал да го
прави. От около три години майката живее и работи в Германия, а бабата и дядото
по майчина линия полагат непосредствените грижи за Б. и брат й. Майката често
се прибира в България, понякога всеки месец. Бащата не изпраща пари и подаръци
за децата, често иска на децата телефонните им номера, но след като ги получи
не ги търси. Предпочитанието на Б. е да остане да живее при майка си и бабата и
дядото по майчина линия.
Детето П. сподели при
изслушването си, че се чувства добре при баба си и дядо си по майчина линия и
че майка им осигурява всичко необходимо на него и сестра му във финансов
аспект, докато при баща му това не би било така. Лично той не общува с баща си,
освен ако баща му не го заговори при някоя случайна среща. П. не знае баща му
да е изпращал за него или сестра му подаръци или дрехи. Предпочитанията на П.
също са да живее с майка си.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6
от СК, ищецът Ф.Д. заяви, че не общува редовно с децата, тъй като при опитите
му да вземе децата майката е обяснявала, че бабата и дядото по майчина линия са
възпрепятствани. При един случай през пролетта на 2020 г. бащата взел двете
деца при себе си за три дни, като една вечер майката му се обадила по телефона
и го заплашила, че ще викне полиция, защото той не връща децата на адреса на
майката в продължение на повече от три дни, при което бащата на другата
сутрин върнал децата на адреса на
майката. Бащата изплаща за всяко дете месечна издръжка в размер на по 140 лева,
макар и нередовно и със закъснение, без да купува необходими вещи и подаръци за
децата. Ответницата Н.Н. помолила ищеца да й предостави писмено съгласие за
пътуване на децата в чужбина, което той отказал да стори, тъй като по думите на
самата Н. в жилището й в Германия била влизала някаква жена и не било безопасно
за децата. Бащата счита за нередно това, че майката през по-голямата част от
времето е в чужбина и се налага бабата и дядото по майчина линия да гледат
децата, като бащата заявява готовност да поеме грижите за детето, като го
отглежда в новото си домакинство на адреса, който е посочил в исковата молба.
Бащата работи в строителството и доходите му са малко над минималната работна
заплата. Живее с новата си партньорка под наем в петстаен апартамент, като от
нея има още едно дете – момиче на три години, за което и двамата родители се
грижат и издържат.
Изслушана от съда, ответницата Н.Н.
заяви, че смята себе си за добър родител, а обстоятелството, че работи в
Германия е продиктувано от необходимостта да осигури нужните за отглеждането на
децата финансови средства. В това отношение ответницата получила пълна подкрепа
от своите родители, които поели грижите по отглеждането на децата, докато
майката е в чужбина. Майката си идва поне четири-пет пъти годишно в България и
прекарва време с децата, взимала е децата при себе в Германия със съгласието на
бащата, а през ваканциите им, отново със съгласието на бащата, ги е водила на
почивка в Гърция. От август 2019 г. бащата редовно изплаща детските издръжки, а
преди това отново е изпращал пари, но нередовно. Майката не е създавала пречки
на бащата да вижда децата, а по-скоро бащата не ги търси, дори се е случвало да
ги види на улицата, без да ги поздрави. При един случай Б. помолила баща си да
й даде писмено съгласие да пътува в чужбина, а той й казал, че ще й подпише
само при условие че майка й се откаже да търси издръжка за нея. Всеки ден след
работа ответницата се чува с децата по интернет.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Н. Н. – майка на ответницата, Е. Н. –
баща на ответницата и Е. С. – първа братовчедка на ответницата.
Свидетелката Н. Н. дава
показания, че страните по делото са се разделили през 2002 г. и оттогава те с
мъжа й и с майката на децата срещали много трудности, поради което взели
взаимно решение майката да отиде да работи в чужбина и да праща пари за децата,
а свидетелката и мъжа й поели непосредствените грижи за децата, докато майка им
е извън България. След раздялата на родителите бащата на децата не ги търсил
нито за да им даде пари и подаръци, нито за да ги посрещне в дома си. Майката
всеки месец изпраща по около 300-400 евро за издръжката на децата, според
възможностите си, както и отделно изпраща пари, в случай че някое от децата си
е харесало нещо, а в България се прибира на всеки два месеца със съгласието на
работодателя си. Детето П. е споделяло със свидетелката, че веднъж случайно е
срещнало на улицата баща си с новата му жена и последната го е поздравила и го
е заговорила, но баща му не му обърнал никакво внимание. Детето Б. пък има
желание да отиде в Германия, където да учи за адвокат.
Свидетелката Е. С. дава
показания, че майката полага много добри грижи за децата, като работи и изпраща
пари за издръжката им, а нейните родители й помагат за отглеждането на децата.
Майката си идва в България приблизително веднъж на два месеца и прекарва време
с децата, а през останалото време поддържа всекидневна връзка с тях по
телефона. Децата са добре възпитани и се справят отлично в училище, като им е
осигурено всичко необходимо за тяхното ежедневие. Майката и бабата и дядото по
бащина линия построили втори етаж на къщата, където се отглеждат децата и го
обзавели. Детето П. на един свой рожден ден споделило на свидетелката, че баща
му не му се е обадил да му честити рождения ден. По впечатления на
свидетелката, а и по думите на децата, бащата не търси срещи с тях. Майката на
децата ги е водила в Германия на гости и е имала намерение да ги запише там на
училище и евентуално след време и тримата да се установят там. Разговаряла е с бащата за неговото съгласие,
но той й е казал, че ще даде такова съгласие само ако не плаща издръжка.
Съдът възприема показанията на
всички разпитани свидетели, съобразявайки възможната им заинтересованост
съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като гласните доказателства по
делото са лишени от противоречия помежду си и напълно съответстват на
останалите събрани по делото доказателства.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
При решаване на въпроса за
предоставяне на родителските права съдът следва да изхожда от най-добрия
интерес на детето, като вземе предвид родителските качества на всеки от
родителите, полагането на грижи и уменията за възпитание на децата,
подпомагането на подготовката за придобиване на знания, трудови навици и пр.,
моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия,
възрастта и пола на децата, привързаност между деца и родители и между децата,
помощ от трети лица и други обстоятелства, имащи значение за осигуряването на
нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл
са и разясненията, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на
Върховния съд.
Доказателствата по делото
категорично и еднопосочно сочат по-добрите качества и отговорност на майката Н.Н.,
докато от страна на бащата Ф.П. не са посочени доказателства в подкрепа на
претенциите му, а е единствено са наведени вътрешно противоречиви твърдения.
Въз основа на събраните по делото
данни съдът намира, че поведението на майката Н.Н. разкрива наличието на значително
по-добри родителски качества по отношение на децата Б. и Ф., отколкото това на
бащата Ф.П.. Именно майката е поела отговорността за непосредствените грижи за децата,
тяхното възпитание и издръжка след раздялата на страните през 2012 г. Гласните
доказателства по делото установяват по категоричен начин, че Н.Н. е добра
майка, която винаги когато има възможност за това прекарва време с децата си,
както и общува с тях по интернет и ги напътства всеки ден, като може да разчита
на пълната подкрепа на родителите си. От всички събрани по делото
доказателства, включително присъединения социален доклад, става ясно, че за
двете деца се полагат добри грижи и всичките им грижи са задоволени. Според
съда в този му състав обстоятелството, че майката работи в чужбина и се прибира
в България само веднъж на два месеца не може да бъде тълкувано в неин ущърб,
защото доходите от трудовата й дейност отиват за нуждите на децата, а решението
за нейното заминаване в чужбина е по общо съгласие между нея и нейните родители
и единствено с цел осигуряване на необходимата на децата издръжка.
След раздялата бащата на децата е
спрял да се интересува от тях до степен да не ги поздравява дори при случайни
срещи и да не ги поздравява за личните им празници, като същият при собственото
си изслушване заяви, че от 2016 г. до лятото на 2019 г. е изплащал издръжка за
децата нередовно и с голямо закъснение, както и през дългогодишен период от
време не е провеждал срещи с тях, като и за двете обстоятелства не посочи
уважителни причини. Също така бащата посочи, че живее с новата си партньорка и
с общото им дете под наем в София, но заяви желание да отглежда децата на
адреса във Враца, който е посочил по делото, което според съда показва чисто
формалния характер на претенцията на бащата за възлагане на упражняването на родителските
права. От изслушването на децата Б. и Ф. съдът приема за установено, че
поведението на бащата към децата е манипулативно и че същият използва децата
като средство за постигане на собствени цели и защита на негови лични интереси,
както и че емоционалната връзка между децата и бащата е напълно прекъсната
поради липсата на активна родителска позиция и грижа.
При преценката на горепосочените
факти и обстоятелства съдът приема, че в най-добър интерес на децата Б. и Ф. е
упражняването на родителските права по отношение на тях да бъде предоставено на
майката Н. Ф., както и местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на
майката.
По отношение на искането на
ответницата с правно основание чл. 127а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от СК:
Съгласно предвиденото в чл. 127а, ал. 1 и 2 от СК въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават
по общо съгласие на родителите, а в случай, че същите не постигнат съгласие,
спорът между тях се решава по съдебен ред – от районния съд по настоящия адрес
на детето. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл. 127а, ал. 2 от СК иск
следва да се установи, че страните се явяват родители на малолетното дете, че
същото има нужди, свързани с пътувания зад граница, както и че тези пътувания
са в негов интерес.
В разглеждания случай съдът намира, че съвкупната преценка
на ангажираните по делото доказателства, включително желанието на децата,
мотивира несъмнения извод, че е необходимо и е в интерес на децата Б. и П. да им
бъде разрешено да пътувт само с майка си до Германия и до останалите страни –
членки на ЕС, както и транзитно през Република Сърбия и да им бъдат издадени
необходимите за това лични документи със съгласието само на майката. Необходимо
е да се подчертае, че при разрешаването на този въпрос, съдът се ръководи единствено
от интересите на децата. Следва да се съобрази, че доказателствената маса
определя майката като един добър родител и в тази насока положителното
разрешаване на исковата претенция по чл. 127а от СК не е свързана с рискове,
които да се отразят негативно на децата. Въз основа на горните фактически и
правни констатации и като съобрази гарантираното в чл.
35, ал. 1 от на Република България право на свободно
придвижване, установено и в международните актове (чл. 12, т.3 от Международния
пакт за гражданските и политическите права и чл.
13, т. 1 и 2
от Всеобщата декларация за правата на човека), които след ратификацията и
обнародването им представляват част от вътрешното законодателство по силата на
чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България и имат приоритет над тези
норми, които им противоречат, съдът намира, че са налице елементите от
фактическия състав на чл. 127а, ал. 2 СК за положително
произнасяне по предявената претенция, поради което същата следва да бъде
уважена.
Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд
съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено по
отношение на време и дестинация извършване на пътуване в чужбина без съгласието
на единия родител, тъй като е възможно детето да бъде отведено в място на
размирици, природни бедствия, или където временно не е препоръчително пътуване,
тъй като това не би било в негов интерес. Затова, при разногласия между
родителите, съдът може да разреши само конкретни пътувания – за определен
период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, през
определен период от време, до определени държави.
Ето защо съдът прецени, че следва да даде разрешение децата
Б. и П. да напускат територията на Република България без съгласието на бащата
и да пътуват до Германия и другите страни от ЕС, както и транзитно през
Република Сърбия, за срок от пет години, както и да даде разрешение на децата
Биляна и Петър да се издадат български лични документи само със съгласието на
майката. За така определения кръг от държави, през територията на които се
разрешава пътуването, съдът намира, че не носят опасност за живота и здравето
на децата.
По незабавното изпълнение:
Предвид изричното искане и разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от СК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението – в частта по исковете по чл. 127а СК, като в останалата част липсва
законово основание за предварително изпълнение.
При определяне на режим на лични
отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност на родителя да
поддържа връзка с децата си и да общува с тях.
По делото са събрани
доказателства, че връзката баща-деца е почти напълно прекъсната, но
същевременно двете деца имат нужда да общуват със своя баща. Твърденията на
майката, че предстои тя и децата да се установят за постоянно в Германия представляват
бъдещо несигурно събитие, което не може да е основа за определяне на подходящ
режим на лични отношения. Предвид тези обстоятелства съдът намира, че е
подходящо да бъде определен адаптивен режим на лични отношения, както следва: при
наличие на желание на децата, през първите шест месеца от влизане в сила на
настоящото решение бащата да има право да вижда децата всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване и в
присъствието на майката или посочено от нея лице, а след изтичане на
шестмесечен период от влизане в сила на решението бащата ще има право да взема
и връща децата от и на адреса, на който те живеят, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа с преспиване и без
присъствието на майката, както и 30 дни през летните месеци юни, юли и август,
също без присъствието на майката, като тези 30 дни които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, както и на Коледните празници – на четна година и на
Великденските празници – на нечетна година.
Такъв режим на лични отношения би
спомогнал за евентуалното възстановяване на емоционалната връзка между децата Б.
и П. и техния баща Ф.П..
По издръжката:
Претенцията на ответницата Н.Н.
за издръжка е в размер на по 152,50 лева месечно за всяко дете, считано от датата
на подаване на исковата молба.
Всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето му-чл. 143, ал. 1 от СК. Размерът на тази
издръжка се определя съобразно правилото на чл. 142 СК-според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи,
но не по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата, като
към момента минималната издръжка възлиза на 152,50 лв.
С оглед единствените данни по
делото относно финансовото положение на бащата бяха събрани при неговото
изслушване, а именно, че същият получава доходи в размер малко над минималната
работна заплата, живее под наем, има още едно малолетно дете, за което се грижи
и няма кредити, съдът намира, че издръжката и за двете деца следва да бъде
определена в минималния размер от 152,50 лева на дете, тъй като определянето на
по-висок размер би представлявал значително затруднение за ищеца и би поставяло
под въпрос задоволяването на собствените му жизнени потребности.
По разноските:
При този изход на делото за
ответницата Н.Н. възниква право на разноски. Същата е претендирала два
адвокатски хонорара по настоящото съединено производство, като следва да й бъде
присъден само един такъв в размер на 800,00 лева, както и внесената от нея
държавна такса в размер на 60,00 лева.
Ф.П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Врачански
районен съд държавна такса върху детските издръжки, която при съобразяване само
на увеличения размер на издръжките съдът определя същата в минималния размер от
50,00 лева.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на децата Б. Ф. Д. с ЕГН ********** и П. Ф. Д. с ЕГН ********** на
майката Н.Е.Н. с ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата при
майката на адреса на същата, който към момента на приключване на съдебното
дирене по делото е гр. Враца, квартал Кулата, ул. „Герена“ № 1.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на децата Б. Ф. Д.
с ЕГН ********** и П. Ф. Д. с ЕГН ********** с бащата Ф.Д.П. с ЕГН **********, както следва: при наличие на желание на децата, през първите шест месеца от влизане в
сила на настоящото решение бащата има право да вижда децата всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване и в
присъствието на майката, а след изтичане на шестмесечен период от влизане в
сила на решението бащата има право да взема и връща децата от и на адреса, на
който живеят и който към момента на приключване на съдебното дирене по делото е
гр. ****, всяка първа и трета събота
и неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа с преспиване и без
присъствието на майката, както и 30 дни през летните месеци юни, юли и август,
също без присъствието на майката, като тези 30 дни които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, както и на Коледните празници – на четна година и на
Великденските празници – на нечетна година.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на
определените с влязлото в сила съдебно решение № 454 от 22.05.2019 г., постановено по гр. дело № 660/2019 г. на
Врачански районен съд, месечни издръжки, които Ф.Д.П. с ЕГН ********** и с адрес *** е осъден да
заплаща на децата Б. Ф. Д. с ЕГН **********
и П. Ф.Д. с ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител Н.Е.Н. с ЕГН ********** ***, като я увеличава от 140,00 лева на 152,50
лева (сто и петдесет и два лева и 50 стотинки) за всяко дете, считано от
датата на влизане на настоящото решение
в законна сила до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а от СК да бъдат
издадени задгранични паспорти или други необходими за пътуване в чужбина
документи на децата Б. Ф. Д. с ЕГН **********
и П. Ф. Д. с ЕГН **********, само със съгласието на тяхната майка и
законен представител Н.Е.Н. с ЕГН **********.
Настоящото
решение замества съгласието на бащата Ф.Д.П.
с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА
на основание чл.
127а от СК на децата Б. Ф. Д. с ЕГН **********
и П. Ф.Д. с ЕГН **********, придружени от майка си Н.Е.Н. с ЕГН ********** или упълномощено от
нея лице да напускат пределите на
Република България, като осъществяват пътувания до Федерална република Германия
и останалите страни – членки на Европейския съюз, както и транзитно през
Република Сърбия, за срок от 5 (пет)
години, считано от влизане в сила на решението.
Настоящото
решение замества съгласието на бащата Ф.Д.П.
с ЕГН **********.
ДОПУСКА на основание чл.
127а, ал. 4 от СК предварително изпълнение на решението в частта по
исковите претенции по чл. 127а от СК, относно заместеното съгласие на бащата Ф.Д.П. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ф.Д.П. с ЕГН ********** и с адрес *** да заплати на Н.Е.Н. с ЕГН ********** ***
сумата 860,00 лева-деловодни
разноски за внесена държавна такса и заплатен адвокатски хонорар по гр. дело №
1167/2020 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Ф.Д.П. с ЕГН ********** и с адрес *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд държавна
такса върху увеличения размер на детските издръжки в размер на 50,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Районен съдия: