по НОХД № 198 / 2013 година
Производство по Глава двадесет и седма при хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК.
С Обвинителен акт ПД № 72 / 2011 година
от 17.05.2011 година Районна прокуратура – Чирпан повдига обвинение против
подсъдимия А.Д.Д. за това, че:
1) На 19.09.2010
година в град Чирпан, област Стара Загора, е причинил средна телесна повреда на
А.Н.А. ***, изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата (а именно:
счупване на V ребро вдясно и ІХ, Х, ХІ ребра вляво), като деянието представлява
опасен рецидив – престъпление по чл. 131а, предложение
второ във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.
2) На 17.10.2010
година в град Чирпан, област Стара Загора, е причинил многостепенна средна
телесна повреда на А.Л.А. ***, изразяваща се в счупване на челюст и
разстройство на здравето, временно опасно за живота (а именно: мозъчно
сътресение с пълна загуба на съзнание), като деянието представлява опасен
рецидив – престъпление по чл. 131а, предложение
второ във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.
По повдигнатите обвинения с Присъда № 7
/ 20.02.2012 година по НОХД № 198 / 2011 година на Районен съд – Чирпан
подсъдимият е признат за невиновен и за двете престъпления и е оправдан.
С окончателно Решение № 128 /
03.07.2012 година по ВНОХД на Окръжен съд – Стара Загора първоинстанционният
акт е отменен и делото е върнато за ново ръзглеждане от друг състав на Районен
съд – Чирпан със задължителни указания.
Образувано е НОХД № 335 / 2012 година
на Районен съд – Чирпан, по което с Присъда № 4 / 07.03.2013 година А.Д.Д. е
признат за виновен по повдигнатите обвинения и на основание чл. 23, ал. 1 от НК
му е определено едно общо наказание за деянията, предмет на обвинението.
С окончателно Решение № 122 /
16.97.2013 година по ВНОХД № 1130 / 2013 година Окръжен съд – Стара Загора
отменя присъдата на Районеин съд – Чирпан и връща делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
Образувано е НОХД № 312 / 2013 година
на Районен съд – Чирпан, по което съдиите не могат да образуват състав,
производството е прекратено и на основание чл. 43, т. 3 от НПК делото е
изпратено на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен
съд, който да го разгледа.
С Определение № 148 / 15.10.2013 година
по наказателно дело № 1779 / 2013 година Върховният касационен съд изпраща
делото за разглеждане от Районен съд – Първомай.
Образувано е настоящото производство,
по което Районна прокуратура – Първомай поддържа Обвинителния акт по отношение
на подсъдимия А.Д. ***, и за двете престъпления по чл. 131а, предложение 2 във
връзка с чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А
и Б от НК.
Намира, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и приобщените такива по реда на чл. 372, ал. 3 във връзка с чл.
371, т. 1 от НПК и при различните хипотези на чл. 281 от НПК безспорно се
установява подсъдимият да е извършил и двете деяния, предмет на обвинението, и
фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт.
За извършеното на 19.09.2010 година престъпление спрямо А.Н.А. излага доводи, че следва да се
имат предвид показанията на пострадалия, приложени на л. 137 – л. 139 от
досъдебното производство, прочетени и приобщени на основание чл. 281, ал. 4 във
връзка с ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като тези показания са първоначални и
установяват цялостно механизма и авторството на извършеното деяние –
последователни са, логически свързани, безпротиворечиви и не съдържат колебание
относно авторството на извършеното деяние, а показанията на пострадалия А.А.,
дадени пред съдия на досъдебното производство, също прочетени и приобщени по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, както и депозираните такива пред настоящия
състав не следва да се имат предвид при решаване на делото, тъй като са
нелогични, вътрешно противоречиви и не кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал.
Според прокурора следва да се имат предвид
показанията на свидетелите Г.Д.Г., дадени на досъдебното производство и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, както и показанията на свидетелите Г.А.А.,
Г.Д.Д., Г.г.С., И. И. И., Г.П. И., В.Х.В., И. В.д., Й.В. А., С.Ж. С., приобщени
по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК, тъй като намира показанията на тези свидетели
за логични, безпротиворечиви както помежду си, така и с останалия събран по
делото доказателствен материал, включително с показанията на самия пострадал А.А.
(на л. 137 – л. 139 от досъдебното производство). Посочените показания според
представителя на Държавното обвинение в своята съвкупност водят до единствения
логичен и възможен извод, че автор на деянието е подсъдимият. Не следва да се
кредитират показанията на свидетеля Г.Г., дадени пред настоящия състав, тъй
като са вътрешно противоречиви и не кореспондират с посочените по-горе гласни
доказателства.
Според прокурора следва да се вземат предвид
показанията и на свидетелите Г. И.Г., Р. М. К., В. А. Д., Т.П. К. и Ю. М. П.,
приобщени по реда на чл. 372, ал. 3 във връзка с чл. 371, т. 1 от НПК, тъй като
това са полицейските служители, пред които по различни поводи пострадалият А.А.
заявява, че подсъдимият му е нанесъл побоя.
За решаване на делото, по думите на прокурора, следва
да се имат предвид и заключенията на извършените съдебномедицински експертизи
на А.А., които по несъмнен начин установяват множество му телесни увреждания,
включително средна телесна повреда, които по механизъм отговарят да са нанесени
по начина, описан в първоначалните показания на пострадалия.
За показанията на останалите свидетели, касаещи
деянието на подсъдимия на 19.09.2010 година, намира, че част от тях установяват
както присъствието на подсъдимия и пострадалия на местопроизшествието, така и
други обстоятелства, описани в обвинителния акт, а относно показанията на
свидетеля А.И.Т., когото пострадалият сочи като извършител на процесното
деяние, счита, че същите следва да се преценят внимателно от Съда, защото
свидетелят веднъж категорично заявява, че нито той, нито подсъдимият са нанесли
побой на пострадалия въпросната вечер, а впоследствие внезапно „загубва” памет
в резултат, както твърди, на консумирани от него алкохол и лекарства, а и
показанията на този свидетел са противоречиви дори и за причината за
присъствието на подсъдимия в заведението.
По отношение на извършеното на 17.10.2010 година от
подсъдимия деяние – причиняване на средна телесна повреда на пострадалия А.Л.А.,
представителят на Държавното обвинение счита, че на първо място следва да се
имат предвид показанията на самия пострадал, дадени при повторния му разпит
пред настоящия състав на съда, и прочетените и приобщени такива от досъдебното
производство, които установяват както механизма и авторството на извършеното от
подсъдимия деяние, така и опита на последния да убеди пострадалия да промени
показанията си. Тези показания на А.Л.А. прокурорът смята за последователни,
несъдържащи колебание относно авторството на извършеното деяние и подкрепени и
от останалите събрани по делото доказателства, за което изразява становище, че
следва да се кредитират изцяло при решаване на делото, а да не се вземат
предвид първоначалните показания на А.Л.А. в хода на съдебното следствие като
противоречащи на останалата доказателствена съвкупност, абсолютно нелогични и
несвързани.
Сочи, че следва да се кредитират и показанията на
свидетеля Р.М., дадени на досъдебното производство и прочетени и приобщени по
реда на чл. 281 от НПК, и тези на свидетелите С.П.С., Й. Й. и Р. Г., приобщени
по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК - първите двама свидетели са очевидци на
извършеното от подсъдимия деяние, в показанията си категорично свидетелстват за
авторството му и думите им и тези на пострадалия се потвърждават от показанията
на другите двама свидетели, от чиито разпити се установяват присъствието на
подсъдимия на мястото на извършване на деянието и участието му в побоя и то по
начина, описан именно от пострадалия и свидетелите Р.М. и С.С.. Излага доводи,
че посочената група свидетели не са се познавали помежду си, участвали са в
спречкване едни срещу други и не може да се приеме, че са се наговорили да
твърдят едно и също, което не важи за свидетелите А.Т., синът му Р. Т. и
работещата в заведението, стопанисвано от първия Н.М., намиращи се помежду си в
близки отношения и такива на подчиненост – те подкрепят подсъдимия в отричането
да е извършител на това деяние.
Намира още, че при решаване на делото следва да се
имат предвид и показанията на свидетеля Р.М., макар и като косвени
доказателства, както и заключенията на извършените съдебномедицински и
комплексна експертизи на пострадалия А.А., от които по несъмнен начин се
установяват нанесените му множество телесни увреждания, включително средни
телесни повреди, и механизма на причиняването им.
Обясненията на подсъдимия А.Д.Д., с които отрича да е
извършил деянията, предмет на обвинението, прокурорът смята за защитна теза с
оглед на избягване на наказателна отговорност.
Извършените в условията на опасен рецидив по смисъла на букви А и Б на чл. 29, ал. 1 от НК
престъпления Държавният обвинител сочи, че следва да се преценяват при
балансиращи отговорността обстоятелства: като смекчаващи - сравнително
провокативното поведение на двамата пострадали към момента на извършване на
всяко от двете деяния, а като отегчаващи - фактът, че са нанесени телесни
увреждания на две лица през сравнително кратък период от време и в определения
на подсъдимия изпитателен срок.
Излага становище за всяко от престъпленията, предмет
на обвинението, на подсъдимия да бъдат наложени наказания лишаване от свобода в размер между минимума и средата на съответно
предвиденото, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК бъде определено общо
най-тежкото наказание лишаване от свобода,
което да се изтърпи от А.Д.Д. реално при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НК от определеното общо наказание да се приспадне времето, през което
спрямо подсъдимия е взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 14.12.2010 година до 01.06.2011
година, и мярка за неотклонение домашен
арест, считано от 02.06.2011 година до 22.06.2011 година, като времето се
зачете в съответствие и съобразно правилата, визирани в посочените текстове на
НК.
Тъй като деянията, предмет на настоящото
производство, са извършени от подсъдимия в изпитателния срок на условното му
предсрочно освобождаване, съгласно Определение от 20.08.2008 година на
Старозагорския окръжен съд по НЧД № 629 / 2008 година, прокурорът намира, че са
налице основанията на чл. 70, ал. 7 от НК и следва да бъде приведено в
изпълнение и подсъдимият да изтърпи отделно и изцяло наказанието, наложено му
по настоящото, и неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 248 / 2005 година
на Районен съд - Чирпан в размер на 2 години, 8 месеца и 9 дни при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Моли да бъде осъден подсъдимият да заплати и
направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адвокат М.А.З. *** счита, че
в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва пълно описание на
механизма, по който е причинена телесната повреда както на пострадалия А.Н.А.,
така и на пострадалия А.Л.А. – фактическа обстановка е изложена единствено по
показанията на пострадалите без посочване на конкретни действия, с които са им
причинени телесните увреждания; налице са противоречия при описание на
извършеното от А.Д.Д. спрямо А.Л.А. и не е посочено мястото на осъществяване на
това деяние, за да могат да се правят изводи кои от разпитаните свидетели са
присъствали там. Намира, че обвинителният акт страда от съществени процесуални
нарушения и не може да изиграе своята роля - да прецизира обвинението и да даде
възможност за адекватна защита, а от събраните в условията на устност и
непосредственост показания на разпитаните в открити съдебни заседания свидетели
очевидци се установява обстановка, съвсем различна от твърдяната от
представителя на Държавното обвинение.
По отношение на повдигнатото обвинение за нанесената
на А.Н.А. телесна повреда защитникът сочи, че на мястото, на което в обвинителния
акт се твърди, че са нанесени травматични увреждания, се установява да са
присъствали двама от охранителите на заведението, собственикът А.И.Т. и подсъдимият,
а А.И.Т. нанася на пострадалия удари с бутилка, с чаша и със стол, като дори да
се приеме, че подсъдимият нанася някакви удари на А.Н.А., остава неясно защо Държавното
обвинение приема, че едни от ударите причиняват травматични увреждания, а други
не.
Счита, че в старанието си да докаже обвинителната
теза на прокурора разследващият орган е положил всякакви усилия да събира
косвени доказателства, тъй като и за самия него е било ясно, че показанията на
пострадалия А.Н.А. на досъдебното производство са неверни, за което извод може
да се направи както от съдържанието на подадената Жалба, така и от последващите
разпити на този пострадал и на всички хора, на които е споделил за случилото се
с него. Не са положени никакви усилия да бъдат разпитани лицата, които са
контактували непосредствено след установяване на травматичните увреждания -
екипът на спешния център, посетилите го на място служители на РУ „Полиция” –
Чирпан - и остава неясно защо техните показания не са закрепени по съответния
ред, тъй като именно пред тях е заявено как са причинени вредите. Заявява, че
по същия начин стои въпросът и с показанията на разпитаните полицейски
служители, като практиката на ВКС е безпределно ясно в това отношение, че със
съответните процесуално-следствени действия се закрепват както показания на
свидетели очевидци, така и обяснения на обвиняем, и много внимателно настоящият
съдебен състав трябва да обсъди показанията на всички онези свидетели, които
преразказват преките и непосредствени впечатления на свидетелите очевидци.
Намира, че по същия начин стои въпросът и с второто
повдигнато обвинение за причинена телесна повреда на свидетеля А.Л.А. –
свидетелят неколкократно променя показанията си явно с една-единствена цел – да
поучи материални облаги, за което сезира и настоящия състав с писмена молба за
предявяване на граждански иск. Твърди, че е изпаднал в безсъзнание още при
първия удар, който му е нанесен от подсъдимия, а същевременно в съдебно
заседание заявява, че в такова състояние е бил неговият приятел, който той се е
опитвал да спаси - свидетелят Р.А.М.. Защитата моли Съдът внимателно да обсъди
техните показания – още повече, че служебно е известно, че в случая се касае за
хора, осъждани много пъти за престъпления при условията на опасен рецидив, и за същите е съвсем нормално да се опитват да се
облагодетелстват по какъвто и да е начин.
Въпреки че Прокуратурата приема, че А.Д.Д. нанася удар
на пострадалия, с който е счупена челюстта му, защитникът счита, че по тази
точка обвинението е недоказано, тъй като при множеството нанесени удари на
двамата свидетели - Р.А.М. и А.Л.А. - е невъзможно да се разбере къде, как и от
кого са причинени травматичните увреждания на пострадалия - по делото има
многобройни данни, че конфликтът възниква в помещението на заведението, където
на посочените свидетели са нанесени удари от друго лице, оттам конфликтът се
пренася на паркинга, на който в този момент не е бил подсъдимият, а от
дискотеката заедно с Р.А.М. и А.Л.А. излизат около тридесетина човека, като
всички имат една цел: да нанесат побой на двамата - било поради етнически
причини или с оглед на степента им на алкохолно опиване.
Защитникът моли да се обсъдят и показанията на
изслушаното в предпоследно съдебно заседание вещото лице, което потвърждава, че
от приложената медицинска документация и от събраните свидетелски показания на
досъдебното и в съдебното производство няма никакви данни А.Л.А. да е изпадал в
пълна загуба на съзнанието, и ако е получил някакво сътресение на мозъка, то
същото не е било съпроводено с пълна загуба на съзнанието, защото тогава
пострадалият би изглеждал като мъртъв, но според адвоката за това липсват
доказателства, а от свидетелските показания се установява, че през времето,
когато А.Л.А. е бил в безсъзнание, челюстта му е била стегната, което говори,
че същият е имал волева реакция и е бил в съзнание, според даденото от
присъствалите свидетели очевидци описание, и едва тогава на мястото се появява
подсъдимият, приближава се до пострадалия, но няма данни да му е нанасял удари.
Относно другото травматично увреждане – счита, че при
липса на описание на механизма на причиняването му и при наличието на данни за
нанесен побой върху А.Л.А. от трети, неустановени по делото лица, наличието или
не на деяние, както и дали то е извършено от подсъдимия, остава изцяло
недоказано.
Изтъква още, че за него не е налице и законов повод
за образуване на досъдебно производство - пострадалият А.Н.А. оспорва
авторството на жалбата си, а пострадалият А.Л.А. сам потвърждава, че не може да
чете и пише, и жалбата, която е подписал, не му е прочетена - още повече, че
същата е съставена в болнично заведение от служител на РУ „Полиция” – Чирпан.
С оглед на всички гореизложено, защитникът отново моли
при постановяване на съдебния акт да се вземе предвид, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, каквито са изискванията на Наказателно-процесуалния
кодекс за постановяване на осъдителна присъда, и счита, че всяко от
възникналите съмнения относно авторството и това дали е извършено деяние,
следва да бъде тълкувано в полза на подсъдимия и ако са налице причинени
травматични увреждания на пострадалите, деянието не може да бъде вменено във
вина на А.Д.Д., за което той следва да бъде изцяло оправдан по повдигнатите му
обвинения, а наказателното производство по отношение на него да бъде прекратено.
Подсъдимият А.Д.Д. не дава обяснения. Присъединява се
изцяло към адвоката си. При последна дума твърди, че пострадалият А.Л.А. му
телефонира от затвора и се опитва да го изнудва, а той е спасил живота му, като
му е извадил езика при инцидента в дискотеката.
Заявява, че всички побои, които са ставали във
въпросната дискотеката, полицията иска да ги припише на него. Отрича да е
извършил престъпленията, за които е обвинен, и дори е помогнал на едното момче.
Моли да бъде оправдан.
Съдът след проверка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Подсъдимият А.Д.Д. е роден на ***
***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, със средно
образование, животновъд на частни начала в село *, с адресна регистрация: ***,
живущ ***.
Същият до момента е осъждан с два влезли в сила съдебни акта на
Районен съд - Чирпан, както следва:
1. С Присъда № 57 / 15.11.2001 година по НОХД № 212 /
2001 година, влязла в сила на 30.11.2001 година, за извършено на 06.07.2001
година престъпление по чл. 143, ал. 1, предложение трето от НК, му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено
за срок от три години.
2. С Присъда № 1 / 19.01.2006 година по НОХД № 248 / 2005
година, потвърдена с Решение № 107 / 28.04.2006 година на Окръжен съд – Стара
Загора, влязла в сила на 24.05.2006 година, за извършено на 24.02.2004 година
престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 от НК, му е наложено наказание седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим по чл. 47 от ЗИН, като на
основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане, считано от
26.02.2004 година.
Със същата присъда на основание чл. 68,
ал. 1 от НК е приведено в изпълнение
наказанието по НОХД № 212 / 2001 година, което да се изтърпи при първоначален общ режим по чл. 46 от ЗИН изцяло и
отделно от наказанието по НОХД № 248 / 2005 година.
Съгласно Писмо рег. № И – 13045 /
02.12.2013 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София, по
първата присъда подсъдимият постъпва в Затвора – Стара Загора на 10.05.2004
година (начало на наказанието от 26.02.2004 година) и изтърпява осем
месеца лишаване от свобода до
26.10.2004 година, когато е приведено в изпълнение наказанието по втората
присъда от седем години лишаване от
свобода.
С Определение от 20.08.2008 година по ЧНД
№ 629 / 2008 година на Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 70 от НК А.Д.Д.
е предсрочно условно освободен с
изпитателен срок в размер на остатъка от неизтърпяното наказание от 2 години, 8
месеца и 9 дни.
С Определението на
подсъдимия е наложена пробация, както
следва: периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години и задължителна
регистрация по местоживеене за срок от две
години.
Видно от Писмо ЗД №
248 / 2004 година от 28.08.2008 година на Началника на Затвора – Стара Загора, А.Д.Д.
е освободен на посочената дата – 20.08.2008 година, и наказанието по НОХД № 248
/ 2005 година е изтърпяно от лицето с помощта на 5 месеца и 27 дни в негова
полза.
По обвинението за извръшното от
подсъдимия на 19.09.2010 година престъпление спрямо А.Н.А. настоящият състав приема
следното от фактическа и правна страна:
Вечерта след 22:30 часа на 18.09.2010 година свидетелят
А.Н.А. решава да почерпи приятели и излиза от дома си в град Чирпан, но не
взема пари със себе си, тъй като преди това се скарва със свидетеля Г.Д.Г., с
която живее на съпружески начала и която му казва, че щял да харчи излишно.
Пострадалият се обажда по мобилния телефон на
свидетеля Й.В. А. и разбира, че е с други хора в ресторант „Водопада”. Отива
при него, вижда, че там са свидетелите П.С.М. с приятелката си И.Т.Н., Р. А. Т.,
И. З. Н., Ж.Р.Ж. и Т.Т.С.. Остава при тях, казва, че иска да почерпи, обажда се
на свидетеля Т. Г. Т., кани и него.
След 0:00 часа на 19.09.2010 година компанията е в
дискотека „Афтър оргазъм” –част от комплекс с лятна градина и басейн „Магията
на дъбовете”, което заведение се стопанисва от свидетеля А.И.Т.. Свидетелите В.Г.Г.,
И.В.В. и И.Н.Г. са охрана, а подсъдимият А.Д.Д. се използва от съдържателя на
нощния клуб, като шофьор, човек за лична защита и при необходимост подпомага
охранителите, ако възникнат скандали в заведението.
А.Н.А. на два пъти поръчва на сервитьорката,
свидетеля И.Н.Г., по бутилка марково уиски, енергийни напитки, вода, ядки и
шоколад с думите, че той черпи, защото в дискотеката е въведено правило всяка
поръчка да се плаща веднага. Към поканените се присъединяват и свидетелите С.К.Б.
и приятелката му Р.Г.В.. Идват и сядат за кратко време на масата и други хора,
след което си тръгват.
Около два часа по-късно сервитьорката идва и носи на
пострадалия сметката от 433 лева. Той й казва да я остави и че ще плати
по-късно. Притеснено, момичето отива при свидетеля М.М.М., салонен управител, и
му каза, че сумата за поръчката на А.Н.А. е станала много голяма, а той не й е
платил. Управителят го извиква и пострадалият отговаря, че не е проблем да
оправи парите, но няма толкова в момента, трябва да изтегли от банкомат, но
картата му е вкъщи, а не иска да буди семейството си. Дава дума, че ще плати на
следващия ден. Свидетелят М.М.М. го познава отпреди и му вярва, но съобщава на
свидетеля А.И.Т. какво се случва, след което В.Г.Г. и И.В.В. са изпратени да отидат
с А.Н.А. до дома му, за да може последният да вземе пари.
Тримата се качват в автомобила на пострадалия, но той
оставя охранителите в центъра на града, като им обяснява, че в момента е скаран
с жена си, че няма как да влезе при нея, но ще донесе парите утре, защото така
се е разбрал със свидетеля М.М.М..
Охраната се прибира и разказва на салонния управител,
той, от своя страна – на съдържателя на заведението, който извиква отвън останалите
на масата на А.Н.А. мъже и им казва, че сметката не е платена.
Познатите първо му звънят по телефона, след което Й.В.
А., Т. Г. Т., Т.Т.С., М.М.М. и подсъдимият А.Д.Д. отиват с автомобил до дома на
пострадалия. Там управителят му казва, че е изпратен от А.И.Т., който иска А.Н.А.
да се върне, за да се разберат за сметката. Пострадалият се облича и всички
отиват в „Афтър оргазъм”. Останалите влизат обратно в дискотеката, а
пострадалият, придружаван от подсъдимия, отива до съдържателя, който е седнал
на стол отвън със стъклена бутилка газирана вода и чаша уиски. А.Н.А. го пита
какво иска, а А.И.Т. му отговаря да върви към външния бар и че ще му каже.
Пострадалият тръгва по алеята, до него е подсъдимият,
а зад тях – съдържателят на заведението, когато първият усеща удар в лявото
слепоочие с бутилка. Обръща се и чува как А. пита А. защо го удря. Свидетелят Т.
псува А., че не си е платил сметката, и посяга още два пъти да го удари, но
подсъдимият дръпва А.. Тогава Т. хвърля чашата по него, но не го улучва. А.Д. кара
пострадалия да седне на стол, а през това време А.И.Т. говори по мобилния си
телефон и А.А. чува как съдържателят на заведението го иска начупен и натоварен
в багажник. Пострадалият казва на Т., че има да получава пари от него, защото
си ги е заработил през лятото като охрана в негова дискотека на морето, но
получава отговор: „Какви пари имам да ти давам, бе!” и псувни на майка. После А.И.Т.
минава от дясната му страна и взема дървен стол, подсъдимият отново дръпва А.,
който се навежда наляво и вдигна дясната си ръка, за да се предпази, но с крака
на стола е ударен по главата. Получава силни болки, потича му кръв и той се
навежда напред. В това време А.Д.Д. и А.И.Т. се отдръпват настрани и разговарят
в близост до бара. Връщат се, подсъдимият казва на А., че няма проблеми и се отстранява,
но пострадалият вижда, че А.И.Т. вдига крак и го изритва в главата. А. се навежда
по-надолу и прикрива лицето си с ръце. Усеща, че е хванат за рамото, за
фланелата и е съборен на земята. Свива се и чувства неколкократни ритници в тялото
в областта на торса. Докато получава ударите А.Н.А. чува как А.И.Т. му казва да
се моли, за да спре А.Д.Д. да го бие, но пострадалият успява да види, че
подсъдимият е на метър-два от него. Ритниците спират и А. се обръща по гръб,
тогава вижда, че А.Д.Д. е настрани, а А.И.Т. вдига стол и с двата му крака го
удря отляво в задната част на ребрата. Пострадалият усеща още, че някой му
стъпва на врата, но не може да прецени кой. След това е полят с вода и му е
казано да седне, но от болките му е трудно да се изправи и отново пада на
земята. Помагат му, той сяда на стол до маса, на която е седнал А.И.Т.. Носят
му лист и химикал и свидетелят Т. му казва да пише, че дължи пари на
заведението, а А.Д.Д. го предупреждава да не ходи в полицията, за да не стане
по-лошо.
След инцидента А.Н.А. се прибира в дома си, където го
посрещат и виждат състоянието му майка му, свидетелят Г.А.А., и жена му,
свидетелят Г.Д.Г..
Пострадалият си ляга, а на сутринта му е трудно да
стане, защото го болят ребрата и при изправяне му се вие свят и го боли
главата. През това време жена му, която отива на работа, среща свидетеля Г.П. И.,
негов приятел, казва му за състоянието на А.Н.А. и Г.П. И. отива до дома им,
като взема със себе си и свидетеля С.Ж. С..
Отваря им майката на пострадалия и те го заварват
лежащ в немощно състояние. Той им разказва, че вечерта е бил заведен от
охраната до басейна на дискотека „Афтър оргазъм”, където подсъдимият А.Д.Д. му
нанася побой, и моли мъжете да го закарат до болница. Отведен е до Центъра за
спешна медицинска помощ в град Чирпан с автомобила на Г.П. И.. Там идва и
приятелката на Г.П. И. - свидетелят Г.г. С.. Жената вижда А.Н.А. с подутина на
главата и синина под окото, чува, че се оплаква от болки в ребрата, пита го
дали е добре, той й кимва в знак на съгласие и тя си тръгва, защото идват
двамата полицаи от РУ „Полиция” - Чирпан – свидетелите А. С.И. и Г.Д.К..
Служителите на реда са на смяна от 07:00 до 19:00
часа на 19.09.2010 година и са изпратени в здравното заведение от оперативния
дежурен в Управлението по сигнал на дежурния лекар. Те разпитват и един от придружаващите
пострадалия започва да разказва, че А.Н.А. е бит в дискотека „Афтър оргазъм”,
но потърпевшият го прекъсва и казва, че е паднал. Полицаите виждат травмите на А.
и чуват от какви болки се оплаква, разговарят и с лекаря на смяна и разясняват
на пострадалия, че може да се оплаче в полицията, но той отказва.
В центъра за спешна медицинска помощ е направено рентгеново
изследване на гръдния кош на А.А., но при разчитането му не са установени
счупвания по ребрата, каквито са констатирани на следващия ден при посещение на
пострадалия в МБАЛ – Стара Загора. На 20.09.2010 година А.Н.А. е освидетелстван
от съдебен лекар.
За травматичните увреждания на А.Н.А. на досъдебното
производство са изготвени съдебномедицински експертизи, както следва:
·
№ 7-2011 по
писмени данни, съгласно чието заключение във връзка с инцидента на 19.09.2010
година пострадалият получава счупване на три ребра вдясно, множество контузии
по главата, лицето, тялото и крайниците, разкъсно-контузна рана на главата.
Уврежданията са в резултат от действие на твърди тъпи предмети и отговарят да
са получени по време и начин, съобщени в делото – удари с бутилка, стол, юмруци
и ритници. Счупването на три ребра причинява трайно затруднение на движението
на снагата, което се възстановява за около два месеца, а останалите увреждания
са от характер да причинят разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК.
·
№ 7-2011-А по
писмени данни, изготвена от трима експерти, съгласно чието заключение (уточнено
от вещите лица в съдебно заседание) във връзка с инцидента на 19.09.2010 година
А.Н.А. получава множество контузии по главата, лицето, тялото и крайниците,
разкъсно-контузна рана на главата, съмнение за счупване на ІХ, Х и ХІ ребра
вляво. Уврежданията са в резултат от действие на твърди тъпи предмети,
отговарят да са получени по време и начин, съобщени в делото – удари с бутилка,
стол, юмруци, ритници, и са от характер да причинят разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Категорично потвърждение или
отхвърляне на счупвания на ІХ, Х и ХІ ребра вляво може да бъде направено само
след контролна рентгенова снимка на същата област.
·
№ 47-2011-А по
писмени данни (допълнителна тройна), в която вещите лица след допълнително
рентгенологично изследване на пострадалия сочат, че се установява състояние
след счупване на V ребро вдясно и на ІХ, Х и ХІ ребра вляво по аксилиарна
(подмишнична) линия. Състоянието на възстановителните процеси, разположението
на счупванията и останалите данни позволяват да се направи извод, че е възможно
счупването на посочените ребра да е получено при инцидента на 19.09.2010
година. Механизмът на причиняване е действие на твърди тъпи предмети и
уврежданията отговарят да са получени по време и начин, съобщени в делото –
удари със стол и ритници. Счупването на четири ребра причинява трайно затруднение
на движението на снагата за повече от тридесет дни; възстановителният период и
около един-два месеца.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
установена от приложените писмени доказателства: Писмо рег. № И – 13045 /
02.12.2013 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София (л. 35 –
л. 36 от делото), Справка за съдимост рег. № 42 / 18.02.2015 година ведно с
преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия и определение за
предсрочното му условно освобождаване (л. 40 – л. 42, л. 191 – л. 192 от делото),
Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 9-ІІ / 2010 година (л. 16 – л. 17,
том І от досъдебното производство), искания за изследване и амбулаторен лист
(л. 18 – л. 27, л. 168, л. 284 – л. 287, л. 289, л. 296, л. 300, л. 304, л. 306,
том І от досъдебното производство), декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние (л. 81, том І от дознанието), характеристична
справка (л. 87, том І от дознанието), протокол за доброволно предаване (л. 303,
том І от досъдебното производство), писмо на Началника на отделение по образна
диагностика при МБАЛ „Св. И. *** с копия от страници на медицински журнал (л. 307
– л. 309, том І от досъдебното производство), от дадените в съдебно заседание показанията
на пострадалия А.Н.А. и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК дадени от него показания на досъдебното производство на 13.12.2010
година (л. 137 – л. 139, том І от досъдебното производство) и на 29.03.2011
година (л. 171 – л. 174, том І от досъдебното производство), от дадените на съдебното
следствие показания на А.И.Т. и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 във
връзка с ал. 1, т. 2 от НПК дадени от него показания на досъдебното
производство на 27.01.2011 година (л. 235, том І от досъдебното производство) и
на 04.04.2011 година (л. 237, том І от дознанието), от дадените в съдебно
заседание показания на Г.Д.Г. и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 във
връзка с ал. 1, т. 2 от НПК дадени от нея показания на досъдебното производство
на 22.10.2010 година (л. 176 – л. 177, том І от досъдебното производство), от
показанията в съдебното следствие на М.М.М. и на И.В.В., както и от приобщените
по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания на В.
на 14.01.2011 година от досъдебното производство (л. 207, том І от досъдебното
производство), от показанията в съдебното производство на И.Н.Г., от
приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 373, ал. 1 във връзка с
чл. 372 във връзка с чл. 283 от НПК показанията
на свидетелите: Г.А.А. (л. 178 – л. 179, том І от досъдебното производство),
А. С.И. (л. 180, том І от досъдебното производство), Г.Д.К. (л. 181, том І от досъдебното
производство), В.Г.П. (л. 182, том І от досъдебното производство), К.Д.Д. (л. 183,
том І от досъдебното производство), М.Х.Р. (л. 184, том І от досъдебното
производство), Д. С.П. (л. 185, том І от досъдебното производство), Ж. Р. Ж. (л.
186, том І от дознанието), Р.Г.В. (л. 187, том І от досъдебното производство), Т.Т.С.
(л. 188, том І от досъдебното производство), Г.Д.Д. (л. 189, том І от досъдебното
производство), П.С.М. (л. 190, том І от досъдебното производство), Т. Г. Т. (л.
192, том І от досъдебното производство), Г.Г.С. (л. 193, том І от досъдебното
производство), И. И. И. (л. 194, том І от досъдебното производство), С.К.Б. (л.
195, том І от дознанието), И.Т.Н. (л. 196, л. 197, том І от досъдебното
производство), А.Н.Р. (л. 198, том І от досъдебното производство), Г.П. И. (л. 199,
том І от дознанието), В.Г.Г. (л. 200 – л. 201, том І от досъдебното
производство), В.Х.В. (л. 202, том І от досъдебното производство), М.М.У. (л. 203,
том І от досъдебното производство), И.Н.Г. (л. 205, том І от досъдебното
производство), И.В.Д. (л. 206, том І от досъдебното производство), И. З. Н. (л.
208, том І от досъдебното производство), Й.В. А. (л. 209, том І от досъдсебното
производство), С.Ж. С. (л. 210, том І от досъдебното производство), Н.И.М. (л. 230,
том І от досъдебното производство), Р. А. Т. (л. 233, том І от досъдебното
производство), В. А. Д. (л. 244 – л. 245, том І от досъдебното производство), Г.
И.Г. (л. 246, том І от досъдебното производство), Р. М. К. (л. 247 – л. 248,
том І от досъдебното производство), Т.П. К. (л. 249, том І от досъдебното
производство), Ю.М.П. (л. 250, том І от дознанието) и съдебномедицински експертизи по писмени данни: № 7 – 2011 (л. 278 –
л. 280, том І от досъдебното производство), № 7 – 2011 – А (л. 291 – л. 293, том
І от дознанието) с направените в съдебно заседание уточнения, допълнителна
тройна № 47 – 2011 – А (л. 297 – л. 299, том І от досъдебното производство), както
и приложените рентГ.и снимки към експертизите (неномерирани по описа на
досъдебното производство).
Експертизите по делото за пострадалия А.Н.А.
настоящата инстанция приема като компетентно изготвени с необходимите
професионални познания в съответната област и съответстваща на
доказателствената съвкупност.
При така установената фактическа
обстановка за извършеното на 19.09.2010
година престъпление по чл. 131а, предложение второ във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с чл.
29, ал. 1, букви А и Б от НК, за което подсъдимият е предаден на съд,
настоящата инстанция намира следното от правна страна:
За съставомерността на деянието по чл.
129 от НК (основен състав на средна
телесна повреда) е необходимо наказателноотговорно лице умишлено да причини
на физическо лице изрично изброени в ал. 2 на посочената разпоредба увреждания
на организма, между които трайно
затрудняване на движението на снагата.
В случая е
безспорно, че на инкриминираната дата на А.Н.А.
със счупване на V ребро вдясно и на ІХ, Х и ХІ ребра вляво по аксилиарна
(подмишнична) линия по механизъм на действие с твърд тъп предмет е причинена точно такава телесна повреда, но още
при първия от въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК, които Съдът следва да обсъди
при решаване на делото, отговорът дали автор на деянието е подсъдимият, е
отрицателен.
За да се ангажира наказателната отговорност на лицето, следва да се
установи, че поведението му причинява настъпване на съставомерните обществено опасни
последици на престъплението, т.е. те да са следствие на деянието. Но
пострадалият е категоричен в показанията си на съдебното следствие, че не го е
удрял подсъдимият, а дори го е защитил от нападението на свидетеля А.И.Т., защото, както сам заявява
за действията на А.Д., „ако не беше той, можеше някой от ударите – със стола
или с бутилката – да бъде фатален. Дори, мога да кажа, че съм му благодарен за
защитата”. В тази насока са и показанията на пострадалия, дадени пред съдия на
досъдебното производство на 29.03.2011 година, в които заявява, че съдържателят
на дискотеката със стол го удря от лявата страна, а в това време подсъдимият
стои на около 2 метра встрани. И щом като А.Н.А. твърди, че не е бит от А.Д.,
не може на последния да се ангажира наказателната отговорност за причинената на
първия средна телесна повреда.
Отчита се от настоящата инстанция, че съгласно
показанията на А. от досъдебното производство на 13.12.2010 година, на
инкриминираната дата Д. го удря с юмруци два пъти вляво и един път вдясно по
лицето, рита го отляво в главата и вдясно в ребрата няколко пъти, събаря го по
гръб, стъпва му на шията, удря го със стол в ребрата вляво и го рита в ребрата
отзад вляво, но от настоящата инстанция се възприемат думите на пострадалия, непосредствено
заявени от него пред настоящия състав и пред съдия на предварителното
разследване по реда на чл. 223 от НПК.
Следва да се отбележи, че по показанията на майката на
пострадалия Г.А.А., свидетелите, посетили в дома му А.Н.А. след инцидента – Г.Д.Д.
(негов братовчед), Г.Г.С., И.И.И., Г.П.И., С.Ж.С., виделият го по-късно свидетел
В.Х.В., както и по показанията полицаите, работили по случая – свидетелите В.А.Д.,
Г.И.Г. и Т.П.К., вечерта на инкриминираната дата пострадалият е бит от А.Д.Д.,
като някои сочат, че подсъдимият удря с ръце, със стол и рита в торса А.Н.А..
Думите на тези свидетели за случилото се са косвените доказателства, защото произлизат от чутото от
самия потърпевш - косвените
доказателства могат да бъдат основа за ангажиране на наказателната отговорност
на подсъдимия, но направеният въз основа на тях извод трябва да бъде единствено
възможният относно основния факт, а в случая не е несъмнено авторството на
деянието, защото,
както се посочи по-горе, А. свидетелства, че е удрян и ритан от А.И.Т., не от
подсъдимия. Показанията на пострадалия са пряко доказателство и е безспорно
установено, че само той, А.Д. и А.Т. са лицата, присъствали при причиняване на
телесните повреди на първия. Подсъдимият не дава обяснения за инцидента, а в
разпита си на 04.04.2011 година на досъдебното производство съдържателят на
дискотека „Афтър оргазъм” отрича категорично А.Д. да е удрял А.А. и на
конкретен въпрос от разследващия за твърденията на А.А., че той (Т.) му е
нанесъл побой, а Д. го е защитавал, отговорът е: „Нямам спомен”.
Съгласно Решение № 163 от 16.03.2010 година на ВКС по н.
д. № 66 / 2010 година, III н. о., е недопустимо постановяването на осъдителен
съдебен акт при недоказаност на обвинителната теза по несъмнен начин, защото присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства относно обективните и
субективни признаци на престъпното деяние и само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения
процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и
категорично, съдът може да ангажира претендираната от обвинителната власт
отговорност на подсъдимото лице, а за подсъдимия не се доказва да е извършил
вмененото му в наказателна отговорност престъпление през месец септември 2010
година.
С оглед на всичко изложено, А.Д.Д. следва да бъде признат
за невинен в това на
19.09.2010 година в град Чирпан, област Стара Загора, в
условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК) да е причинил средна телесна
повреда на А.Н.А. ***, изразяваща се в трайно затруднение на движението на
снагата - счупване на V ребро вдясно и ІХ, Х, ХІ ребра вляво, и на основание
чл. 304 от НПК да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 131а, предложение второ във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 29,
ал. 1, букви А и Б от НК.
По обвинението за извършеното от
подсъдимия на 17.10.2010 година престъпление спрямо А.Л.А. настоящият състав приема
следното от фактическа и правна страна:
Вечерта на 16.10.2010 година
пострадалият А.Л.А. (И.) и свидетелите Р.А.М., С.П.С. (К.) и С.В.С. ***,
известно като „Околовръстното”, и към 23:30 часа решават да посетят комплекс
„Магията на дъбовете”, към който е дискотека „Афтър оргазъм”, стопанисвана от
свидетеля А.И.Т..
След 0:00 часа на
17.10.2010 година четиримата са в нощното заведение, пълно с хора, заради
конкурс за „Мис”, и стоят вляво на бара до входа, като са си поръчали по питие
концентрат.
Около 02:00 часа на
посочената дата в дискотеката са и свидетелите
Й.Б.Й. и К.П.Ш., когато към тях се присъединява свидетелят Н.Д.П.. В същото
време Р.А.М. и А.Л.А., решили да обиколят из дискотеката, за да огледат за
познати, минават покрай Н.П. и Р.М. се блъска в него. Свидетелят П. реагира, между
двамата възниква пререкание – Р.М. е ударен с юмрук, а Н.П. – с бутилка в
главата, при което и двамата падат на земята. А.А. вдига бар-стол, тип
„щъркел”, но свидетелите Й. и Ш. го хващат, за да защитят приятеля си. Намесват
се свидетелите И.Н.Г. и В.Г.Г. – охрана в заведението. Идва
и подсъдимият А.Д.Д., използван от съдържателя на нощния клуб А.И.Т., като шофьор, човек за
лична защита, а при необходимост - да подпомага охранителите при възникнали
скандали в заведението, и когото Р.М., А.А. и С.С. познават лично от пребиваването си в затвора преди време.
Компанията на
пострадалия А.Л.А. е изведена извън
дискотеката, където излизат още хора, за да гледат какво се случва, а Й. Й. и К.
Ш. помагат на Н.П. да измие кръвта си.
Пред заведението подсъдимият държи
свидетеля А.А. за блузата и го ударя силно с юмрук в шията отляво под челюстта.
Пострадалият пада на земята и си гълта езика, при което спира да реагира, а А.Д.
се навежда да провери състоянието му, отваря му устата и вади езика. В това
време го приближава С.С. и го пита какво прави, а подсъдимият от своя страна пита дали това
момче е с тях, след което казва, че го е ударил, то си е глътнало езика и Д. му го е извадил, но да го прибират, за да не умре там. Разговорът чува и свидетелят Р.М..
Тримата свидетели
- Р.М., С.С., и С.С. - вдигат А.А.,
който лежи на земята, качват го в автомобила, с който са дошли, и го откарват в
дома му, където ги посреща свидетелят Р.А.М. –
жената, с която пострадалият живее на семейни начала. Тя почиства кръвта на
мъжа си от лицето му и той си ляга.
На следващата сутрин Р.М. и С.С. посещават
пострадалия и като виждат влошеното му състояние – подут от лявата страна на
лицето, – го водят на лекар град Чирпан.
На 21.10.2010 година А.Л.А. е
настанен в неврохирургично отделение на МБАЛ – Стара Загора с данни за фрактура
на долната челюст в зоната на левия мандибуларен ъгъл, на 25.10.2010 година е
опериран и е изписан на 29.10.2010 година.
По време на престоя си в болничното
заведение пострадалият А. е посетен от служители на РУ „Полиция” – Чирпан, на
които разказва за нанесения му от подсъдимия побой.
Впоследствие - в средата и в края на
месец декември 2010 година, приближени на подсъдимия осъществяват контакт със свидетелите
А.Л.А., Р.А.М. и С.П.С., за да бъдат уговорени пострадалият да оттегли
показанията си и Р.М. да поеме вината за счупената му челюст.
От заключението на проведената на досъдебното
производство Съдебнопсихолого-психиатрична експертиза № 4 / 2011 година се
установява, че освидетелстваният А.Л.А. не страда от психично заболяване;
същият може правилно да разбира свойството и значението на извършеното по
отношение на него деяние, да възприема правилно факти и обстоятелства, имащи
значение за делото, и да дава достоверни показания за тях. Равнището на
интелектуалното му развитие е в норма, личността му се характеризира с оформено
асоциално поведение от юношеска възраст и хедонистична нагласа (стремеж към
удоволствие). Съобразно дадените показания и цялостното поведение, може да се
направи извод, че пострадалият има ясен спомен за случилото се по време на
инцидента до момента на загуба на съзнание. По време на извършеното спрямо него
деяние се е намирал в нормалпсихологично състояние до момента на загуба на
съзнание; по време на водене на досъдебното производство е способен да извърши
анализ на протеклите психологични процеси, свързани с инкриминираното деяние.
Освидетелстваният изпитва страх от извършеното спрямо него деяние и от
последиците му, който се е формирал непосредствено след идването в съзнание.
Съобразно личностните и интелектуални особености и въздействието от извършеното
по отношение на него деяние, както и воденото като последица досъдебно
производство, освидетелстваният е податлив на психологическо влияние и е
склонен към интерпретиране на случилото се. Освидетелстваният А.Л.А. изпитва
нормалпсихологичен страх към А.Д.Д..
По определение на Съда на съдебното следствие е
назначена Съдебномедицинска експертиза (л. 184 – л. 189 от делото), съгласно
чието заключение при инцидента на 17.10.2010 година на А.Л.А. е причинено
счупване на долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл; описаното
травматично увреждане е причинено по директен механизъм от удар с твърд тъп
предмет и е възможно да бъде получено по начин, посочен от пострадалия – при
удар с юмрук по долната повърхност на долната челюст вляво, в областта под
левия долночелюстен ъгъл.
С оглед на поставените задачи възможно ли е
причиненото телесно увреждане да се получи при удар, падане в следствие на удар
или принудително отваряне на челюстта за изваждане на езика, и какъв би бил
механизмът на принудителното отваряне на челюстта за изваждане на езика – при
загуба на съзнание и без загуба на съзнание, експертът сочи в заключението си,
че при падане по лице след удар пострадалият ще нарани най-изпъкналите части от
лицето – чело, връх на носа, брада; при удар по долната повърхност на брадата
долната челюст ще се счупи между първите два зъба и в областта на шийките
двустранно; ако ударът попадне по предната повърхност на брадата, долната
челюст ще се счупи двустранно в областта на двете шийки; при принудително
отваряне на устата усилието може да бъде съсредоточено в областта на предните
централни резци и при грубо усилие, същите биха се счупили. Когато човек
изпадне в безсъзнание, мускулатурата се отпуска и много лесно може да се отвори
устата; когато човек не е в безсъзнание и волево стиска устата, за да се отвори
същата, е необходимо да се стисне носа и лицето ще отвори доброволно - в противен
случай всяка друга насилствена манипулация ще доведе до повреждане на зъбите.
За яснота и нагледност към Експертизата вещото лице
прилага схема на различни счупвания на долната челюст в зависимост от мястото
на приложената сила и посоката на действието й (взета от учебник „Съдебна
медицина за стамотолози”).
В съдебно заседание експертът поддържа изцяло
заключението си и уточнява, че в представената по делото медицинска
документация никъде не фигурира диагнозата загуба
на съзнанието, нито има медицински данни за загуба на съзнанието, както и
че въобще не фигурират данни за мозъчно
сътресение на А.Л.А..
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
установена от приложените писмени доказателства: Писмо рег. № И – 13045 /
02.12.2013 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София (л. 35 –
л. 36 от делото), Справка за съдимост рег. № 42 / 18.02.2015 година ведно с
преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия и определение за
предсрочното му условно освобождаване (л. 40 – л. 42, л. 191 – л. 192 от делото),
копия на медицинска документация за пострадалия (л. 47 – л. 68 том І от досъдсебното
производство), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
(л. 81, том І от досъдебното производство), характеристична справка (л. 87, том
І от досъдебното производство), от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК дадени от пострадалия Адрей Л.А. по реда на чл. 223 от НПК
показания на досъдебното производство на 29.03.2011 година (л. 158 – л. 159, том
І от досъдебното производство), потвърдени от него в съдебно заседание на 17.06.2014
година, от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 и ал. 4 във връзка с ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК показания на Р.А.М. на досъдебното производство от 15.12.2010 година,
(л. 149, том І от досъдебното производство), от 28.12.2010 година, (л. 150 – л.
151, том І от досъдебното производство), от 26.01.2011 година (л. 152, том І от
досъдебното производство) и от 29.03.2011 година (л. 161 – л. 162, том І от досъдебното
производство), от дадените на съдебното следствие показания на А.И.Т. и от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК дадени от
него показания на досъдебното производство на 27.01.2011 година (л. 235, том І
от досъдебното производство) и на 04.04.2011 година (л. 237, том І от
дознанието), от показанията в съдебното производство на И.Н.Г., от показанията
на С.В.С. в съдебно заседание на 11.11.2014 година и от приобщените по реда на чл.
281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК дадени от него показания на
досъдебното производство на 22.12.2010 година (л. 175, том І от досъдебното
производство), от приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 373,
ал. 1 във връзка с чл. 372 във връзка с чл. 283 от НПК показания на свидетелите: С.П.С. (л. 153 – л. 156, л. 160, том І от
досъдебното производство), Р.А.М. (л. 191, том І от досъдебното производство), В.Г.Г.
(л. 200 – л. 201, том І от досъдебното производство), С.Б.Р. (л. 211, том І от
досъдебното производство), Петър Минев П. (л. 212, том І от досъдебното
производство), Н.Д.П. (л. 214, том І от досъдебното производство), Н.Д.П. (л. 215,
том І от досъдебното производство), Р. Г. Г. (л. 216, том І от досъдебното
производство), Й.Б.Й. (л. 217, том І от досъдебното производство), К.П.Ш. (л. 218,
том І от досъдебното производство), Д.Г.Д. (л. 219, том І от досъдебното
производство), Г.С.Т. (л. 220, том І от досъдебното производство), И.Т.Н. (л. 221,
том І от досъдебното производство), И.М.З. (л. 222, том І от досъдебното
производство), Д.Р.Р. (л. 223, том І от досъдебното производство), Д.З.П. (л. 224,
том І от досъдебното производство), С.Г. Г. (л. 225, том І от досъдебното
производство), М. И.Д. (л. 226, том І от досъдебното производство), Г.В.С. (л. 227,
том І от досъдебното производство), Н.И.М. (л. 231, том І от досъдсебното
производство), Р. А. Т. (л. 234, том І от досъдебното производство) Ж.Х.Ж. (л. 239
– л. 240, том І от досъдебното производство), С.С.С. (л. 241 – л. 242, том І от
досъдебното производство), Т.С.Т. (л. 243, том І от досъдебното производство), В.
А. Д. (л. 244 – л. 245, том І от досъдебното производство), Г. И.Г. (л. 246,
том І от дознанието) и Съдебно психолого-психиатрична експертиза № 4 / 2011
година (л. 255 – л. 260, л. 263 – л. 274, том І от досъдебното производство).
Експертизите по делото за пострадалия А.Н.А.
настоящата инстанция приема като компетентно изготвени с необходимите
професионални познания в съответната област и съответстващи на
доказателствената съвкупност.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Т.С.Т.,
Ж.Х.Ж. и С.С.С. в частта, в която заявяват, че след пререканието в дискотеката
и изкарването на биещите се отвън пострадалият тръгва със счупена бутилка към Т.,
той го бута и А.А. пада на земята и не мърда, след което Т. търси помощ от
съдържателя на „Афтър оргазъм”, а той, от своя страна, изпраща А.Д. да помогне.
Не се кредитират от настоящата инстанция и показанията на А.И.Т. и сина му Р. А.
Т., според които подсъдимият през цялото време на инцидента в дискотеката е
плътно до двамата, че не е удрял пострадалия и излиза навън едва когато А.Л.А. вече
си е глътна езика.
Съдът намира тези думи на свидетелите за изказани с
цел подсъдимият да избегне следващата се за неправомерното му поведение
наказателна отговорност - още повече, че на казаното от тях противостоят
възприетите от Съда показания на А.Л.А. (И.), Р.А.М., С.П.С. (К.) и С.В.С. (А.),
които са категорични, че на инкриминираната дата именно А.Д. удря в областта на
лицето пострадалия, при което той пада, и тогава деецът вади езика му и казва
да го прибират.
Отчита се, че на съдебното следствие А.Л.А.
първоначално отрича да е удрян от подсъдимия, каквото заявява и свидетелят Р.А.М.
и дори твърди, че той е ударен и изкаран от пострадалия извън дискотеката и че
не познава А.Д.. Но с оглед на събитията след инцидента – срещата им с
приближени на подсъдимия хора, за да бъдат уговаряни да променят показанията си,
на факта, че го познават от затвора, а и на обстоятелството, че А.Д. ***, е
логично свидетелите да изпитват някакъв страх от него, като за пострадалия дори
има изготвена психолого-психиатрична експертиза в тази насока.
От друга страна, кредитираните показания на
свидетелите от компанията на А.Л.А. в деня на инцидента се подкрепят от думите
на свидетелите Й.Б.Й., К.П.Ш. и Н.Д.П., както и от тези на полицейските
служители, запознати със случая от личното си общуване с пострадалия –
свидетелите В. А. Д. и Г. И.Г..
Що се отнася до свидетелите
Н.Д.П., Р. Г. Г., Й.Б.Й., Д.Г.Д., Г.С.Т., И.Т.Н., И.М.З., Д.Р.Р., Д.З.П., С.Г. Г.,
М. И.Д. и Н.И.М., които на 17.10.2010 година са в нощното заведение, виждат или
чуват, че има пререкание, че охраната извежда сдърпалите се извън дискотеката и
че А.Д. помага на пострадалия, като му вади езика, но не дават показания
подсъдимият да е удрял някого (а и не са питани изрично на досъдебното
производство в тази насока), това не е основание да се счете липса на
наказателна правнорелевантната причинна връзка между виновното поведение на
дееца и осъществения обществено опасен противоправен резултат.
В кредитираните от настоящата инстанция гласни
доказателства, възприети като логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи на
писмените, въз основа на чиято съвкупност се установява описаната фактическа
обстановка, доколкото има противоречия, те са несъществени, обусловени са от
личната възможност на всеки индивид да възприема обектите и събитията от
външния свят по различен начин, но не водят до различен извод за главния факт –
че престъплението е извършено от подсъдимия - и не са в състояние да повлияят
на преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение при съпоставяне на
безспорно констатираните обстоятелства.
С оглед на изложеното, Съдът намира от
правна страна, че с деянието си подсъдимият А.Д.Д. осъществява обективните и
субективни признаци от състава на престъплението по чл. 131а, предложение второ
във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, тъй като на 17.10.2010
година в град Чирпан, област Стара Загора, в условията на опасен рецидив (след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК) причинява средна телесна повреда на А.Л.А.
***, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на левия
долночелюстен ъгъл.
От обективна
страна с действията си подсъдимият
осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, защото
на инкриминираната дата с удар с юмрук в шията отляво на пострадалия чупи
челюстта му, с което му причинява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 1 и ал. 2 от НК.
Особеност от обективна страна е, че престъплението
е извършено от подсъдимия при условията на опасен
рецидив – наложеното му с Присъда № 1 / 19.01.2006 година по НОХД № 248 /
2005 година на Районен съд – Чирпан наказание е за тежко умишлено престъпление,
наказанието е не по-малко от една година
лишаване от свобода, не е отлагано по чл. 66 от НК и не са изтекли 5 години
от изтърпяването му по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, т.е. това осъждане
квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква
А от НК.
Същевременно от Писмо рег. № И – 13045
/ 02.12.2013 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието – София се
установява, че приведеното на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказание по НОХД №
212 / 2001 година на Районен съд – Чирпан от осем месеца лишаване от свобода е изтърпяно в
Затвора – Стара Загора за времето от 10.05.2004 година (с начало на наказанието
от 26.02.2004 година) до 26.10.2004 година, а от тази дата до датата на
деянието - 17.10.2010 година - са изминали повече от пет години по смисъла на
чл. 30, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 304 от НПК подсъдимият следва да
бъде признат за невинен да е извършил деянието и в условията на опасен
рецидив по буква Б на чл. 29, ал. 1 от НК (след като е бил осъждан два пъти
на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК) и да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение в тази част.
На основание чл. 304 от НПК А.Д.Д.
следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение и в
частта с деянието си на 17.10.2010 година да е причинил на А.Л.А. разстройство
на здравето, временно опасно за живота – мозъчно сътресение с пълна загуба на
съзнание.
Мозъчното сътресение, или т. нар. комоцио, спада към групата на закритите
черепно-мозъчни травми, в която влизат още мозъчната контузия и мозъчната
компресия (кръвоизливи на мозъчните обвивки, вътремозъчните хематоми, фрактури
на черепа), а пълна загуба на съзнание, или т. нар. комоцио, се характеризира с тотално изключване на ретикуларната
активираща система (системата от връзки между долните и висшите дялове на
мозъка) и кората на главния мозък, при което изчезват рефлексите, волевите
движения и реакциите към външни дразнения, като се наблюдават дихателни и
сърдечни разстройства.
И в двата случая се касае за състояние на организма с
изявени типични медико-биологични белези, а съдебният лекар, изготвил
експертното заключение за травмите на пострадалия, е категоричен, че в
представената по делото медицинска документация никъде не фигурира диагнозата загуба на съзнанието, нито има
медицински данни за загуба на съзнанието, както и че въобще не фигурират доказателства
за мозъчно сътресение на А.Л.А..
От субективна
страна деянието е извършено при
наличието на пряк умисъл. Подсъдимият разбира свойството и значението на
обществено опасния характер на извършеното от него и предвижда обществено
опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно нанася удар на А.Л.А.,
с което иска и настъпването на тези последици.
С оглед на посочената и приета по-горе
правна квалификация за извършеното на 17.10.2010 година от А.Д.Д. престъпление,
за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието,
предвид целите му по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:
За подсъдимия като отегчаващо отговорността
обстоятелство се отчита осъждането му НОХД № 212 / 2001 година (осъждането по НОХД
№ 248 / 2005 година в съответствие с чл. 56 от НК е взето предвид от закона при
квалифициране на причинената средна телесна повреда), а като смекчаващи –
трудовата му ангажираност и факта, че се грижи за жена и дете. Но тези
смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по смисъла
на чл. 55 от НК и наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК.
При съпоставка по относителната им тежест и имащи
значение за отговорността на подсъдимия, посочените обстоятелства
характеризират дееца като лице с невИ.ка степен на обществена опасност, а
обществената опасност на деянието е отчетена от законодателя с предвиденото в
закона наказание за квалифицирания състав на престъплението средна телесна повреда и настоящият
състав е на мнение, че следва да наложи лишаване
от свобода в минимума по чл. 131а, предложение второ във връзка с чл. 129,
ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, а именно в размер на пет
години, с което биха се изпълнили генералната и индивидуалната
превенции на наказанието.
Така определеното наказание от пет години лишаване от свобода предвид факта, че А.Д.Д.
е рецидивист по смисъла на § 3, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно реално от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим
на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
От наложеното наказание пет години лишаване от свобода на основание чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от НК следва да се приспаднат времето, през което по отношение на
подсъдимия е взета мярка за неотклонение задържане
под стража, считано от 14.12.2010 година до 01.06.2011 година, включително,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, и времето,
през което по отношение на А.Д.Д. е взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от 02.06.2011
година до 22.06.2011 година, като два дни домашен арест се зачитат за един ден
лишаване от свобода.
Това наказание съответства на обществената опасност
на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотно състояние и
би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.
Причини за
извършване на деянието - незачитане на
установения в страната правов ред и телесната неприкосновеност на гражданите.
Съгласно чл. 70, ал. 7 от НК освободеният предсрочно изтърпява отделно и
неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
В случая извършеното на 17.10.2010 година
от подсъдимия престъпление е тежко умишлено и за него е предвидено наказание лишаване от свобода, а деянието е
осъществено в изпитателния срок от 2 години, 8 месеца и 9 дни, определен по ЧНД
№ 629 / 2008 година на Окръжен съд – Стара Загора, по което А.Д.Д. е предсрочно
условно освободен от изтърпяване на остатък от наказанието му по НОХД № 248 /
2005 година, и който срок започва да тече от датата на съдебния акт и
освобождаването на лицето - 20.08.2008 година, и изтича на 29.04.2013 година.
С оглед на посоченото, на основание чл.
70, ал. 7 от НК следва да се приведе в изпълнение неизтърпяната част от две
години, осем месеца и девет дни лишаване
от свобода от наложено по НОХД № 248 / 2005 година на Районен съд – Чирпан
наказание, което да се изтърпи отделно от наложеното за престъплението по чл.
131а, предложение второ във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1,
буква А от НК наказание
лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал.
1 от ЗИНЗС предвид разпоредбите на § 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия Закон.
Тъй като А.Д.Д. е признат за невинен и
оправдан на 19.09.2010 година в град Чирпан,
област Стара Загора, да е причинил средна телесна повреда на А.Н.А., на
основание чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 189, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НПК
разноските по това обвинение в размер на 640,00 (шестстотин и четиридесет) лева
за експертизи на досъдебното производство и за явяване на експерти в съдебно
заседание остават за сметка на държавата, а за причинената на 17.10.2010 година в град Чирпан, област Стара
Загора, на А.Л.А. средна телесна повреда, за която е признат за виновен,
подсъдимият на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1 от НПК следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Първомай сумата от 585,00 (петстотин осемдесет и пет) лева за
експертизи на досъдебното производство и в съдебно заседание, както и сумата от
5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист; на Национално бюро
за правна помощ сумата от 190,00 (сто и деветдесет) лева за служебна защита на
досъдебното производство, както и сумата от 5,00 (пет) лева в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По изложените съображения Съдът
постанови присъдата.
Председател: (п)
СЗ / АГ
