О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…….03.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на осемнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1007/2016 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството образувано след разделянето
на производството по гр.д. № 16222/2015 г., на ВРС, IX с., с Определение № 3192/18.03.2016 г. и е
по искова молба вх. № 8306/16.02.2016 г. на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков“, № 1,
представлявано от Петър Ивов Сеферов
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Красно село, ул. „Юнак“, № 11-13 и в условията на
евентуалност срещу М.Н.Л., ЕГН **********, с местожителство ***
При
служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че
исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а
предявеният иск е допустим, поради което производството по делото следва да се
разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски
спорове”.
По
делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа.
Мотивиран
от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна,
а предявените искове за допустими.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по
реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
НАСРОЧВА в с.з. на 16.04.2019 г., 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на
делото: Предявен е иск с
пр. осн. чл. 54 ЗЗД, вр.
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. пар. 22 ПЗРКЗ, с който ищецът моли да бъде осъден главния ответник,
да заплати сумата 21862.95 лв.,
представляваща общ размер на лихви върху заплатено обезщетение по реда на чл.
200 КТ и заплатени държавни такси и разноски по воденото гр.д. № 16222/2015 г.,
на ВРС, IX с., както следва: -
6147.23 лв., обезщетение за забава върху сумата 81000.00 лв., за периода
18.12.2015 г. – 15.09.2016 г.; - 4846.11 лв., обезщетение за забава върху
сумата 26000.00 лв. за периода 16.09.2016 г. – 17.07.2018 г.; - 7603.95 лв.,
обезщетение за забава присъдено със съдебното решение; - 3544.12 лв., такси и
разноски за производството по гр.д. № 16222/2016 г., на ВРС, IX с. Претендира се законна лихва върху сумата
26000.00 лв., за периода 17.07.2018 г. – 15.10.2018 г., както и законна лихва
върху общия размер на претенцията предмет на настоящият иск за периода
17.07.2018 г. до изплащането. Претендират се и разноските за настоящото
производство. В условията на
евентуалност, исковата претенцията е насочена към евентуалния ответник, в
качеството му на деликвент, на основание чл. 54 ЗЗД.
Ищецът сочи, че в качеството си на работодател на поч.
Н. Г., е заплатил на неговата наследница А. Г.а, по силата на влязло в сила
решение по гр.д. № 16222/2016 г., обезщетение по реда на чл. 200 КТ, както и
лихви върху него, държавни такси и разноски за воденето на делото. Сочи, че в
хода на производството в качеството на подпомагащи го страни са били
конституирани първият ответник – застраховател на
гражданската отговорност на деликвента и втория
ответник – пряк причинител на вредите. Излага, че с плащането на сумите по
предявения иск са възникнали и регресните му права
спрямо главния ответник, който по силата на застрахователния договор отговаря
за причинените от застрахования водач, вреди, както и спрямо евентуалния ответник, чието задължение за репариране на вредите е изпълнил и който не е негов
работник или служител.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Застрахователна компания Уника” АД, твърди,
че на 12.10.2018 г. е заплатил главница в размер на 26000.00 лв. Оспорва иска
за заплащане на лихви и разноски, за които ищецът е бил осъден като сочи, че
ищецът не се явява застраховано лице и не са налице договорни отношения,
обосноваващи заплащането на лихвите и разноските. оспорва предявеният иск по основание и
размер.
В срока по чл. 367 ГПК, евентуалния ответник М.Л., твърди, че искът срещу него е
неоснователен, предвид наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“. Излага, че производството по гр.д. № 16222/2016 г. е било зле
водено от ищеца и главния ответник.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба,
в която признава, че на 15.10.2018 г. по банковата му сметка е постъпила сумата
26000.00 лв., заплатена от главния ответник, поради което уточнява, че тази
сума не се претендира. Сочи, че отговорността на евентуалния ответник произтича
от разпоредбата на чл. 54 ЗЗД и от привличането му в процеса, воден срещу
ищеца, поради което и е обвързан от постановеното решение. Сочи, че качеството
му на страна в проведеното производство е обосновало и възможността му да
твърди и доказва факти, които счита, че са от значение за предмета на спора.
Сочи, че разпоредбите на действащия КЗ са неприложими, предвид датата на
сключване на застрахователния договор между двамата ответници. Сочи, че
съобразно разпоредбата на чл. 268, т. 10 КЗ (отм.) застрахователя
заплаща лихви за забава, когато застрахования отговаря за тях пред увреденото
лице. Счита, че отговорността на застрахователя се
разпростира и върху задължението за разноски.
В срока по чл. 373 ГПК, главния ответник депозира допълнителен
отговор, в който поддържа релевираните в отговора
твърдения, възражения и оспорвания.
В срока по чл. 373 ГПК, евентуалния ответник депозира допълнителен
отговор, в който поддържа релевираните в отговора
твърдения, възражения и оспорвания. Счита, че петитумът
на предявения иск е грешно формиран.
Съдът указва на страните, че на доказване подлежат следните
обстоятелства:
УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат
следните обстоятелства:
- ищецът – следва да установи, възникването на регресните си права по основание и размер спрямо всеки от
ответниците.
- ответниците – следва да установят твърденията, на които основават
възраженията си.
Всяка страна е длъжна да докаже
твърденията си, от
които извлича изгодни правни последици.
УКАЗВА на ищеца, на осн. Чл. 146,
ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за датите, на които е заплатил сумите, по
решението по гр.д. № 16222/2016 г. – обезщетение, лихви, такси и разноски.
ДОПУСКА до събиране в с.з. останалите писмени доказателства представени от
страните.
УКАЗВА на страните, че към настоящото производство са приложени заверени
преписи от постановените съдебни актове в производството по гр.д. № 16222/2016
г., на ВРС, IX с.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им УКАЗВА възможността
да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на
ищеца ведно с препис от допълнителните отговори.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: